/Поглед.инфо/ Преполовената 2017 г. се оказа година на кръгли годишнини на много исторически събития, велики личности и знакови произведения на човешкия гений.

За българите ще посоча само, че това е годината, в която трябваше да отбележим 1190 г. от рождeнието на Константин /Кирил Философ, дал на българите и на славянския свят словото и вярата, 1100 години от великата победа на цар Симеон І Велики в най-голямата средновековна война над Византия (Ахелой 917 г.) и 1090 г. от смъртта на този най-велик български държавник (927 г.), положил основите на славянската православна цивилизация, и разбира се, 180 години от рождението на Българския Иисус Христос – Васил Иванов Кунчев /Левски. За другите интелигенцията, да не говоря за политиците, забравиха, а само за Васил Левски мижаво бърбореха. (???) И после се чудим и чакаме събуждането на народа ни.

За руснаците, както и за всички, които живяха и в една или друга степен помнят и знаят историята на ХХ век, в която несъмнено , както писа Карл Ясперс, водещата идея беше “идеята за социализъм”, това е безспорно 100 годишнината от Октомврийската революция (1917 г.), която положи началото на серията от социалистически революции за удачната или неудачна смяна на капитализма като обществен строй. Този обществен строй, който най-цялостно анализира и определи като капитализъм Карл Маркс в своя фундаментален труд “Капиталът”. Именно в т. І на “Капиталът”(1867 г.) К. Маркс показа дълбоката същност и тайната на този обществен строй, роден от синтеза на много съществували и преди в човешката история фактори, които в системното си взаимодействие откриха пред човешката история много непознати преди възможности, ускориха нейната динамика, но заедно с това изправиха човечеството пред непознати рискове и опасности от глобален характер.

К. Маркс направи своя анализ върху един цял Монблан от факти, които беше натрупала статистиката на този строй в най-развитата тогава страна на капитализма в стогодишната си история (Англия), а също и върху томовете анализи на класиците на политическата икономия (А. Смит, Д. Рикардо, Дж. С. Мил и т.н.).К. Маркс показа, че не в търговията, а чрез ролята си в производството, тогава вече индустриално, парите стават капитал. И именно в ролята на парите в производството той разкри тайната на този обществен строй в “принадената стойност”, която подобно на Бога Отец чрез Бога Син води до непрекъснато нарастване на неговата финансова мощ от една страна, а от друга, до все по-дълбоката социална поляризация на обществата на капитализма, които според неговите политически възгледи трябваше да доведат до социална, социалистическа революция –“експроприация на експроприаторите”. Но тук си казаха думата не само неговите непреодоляни докрай социални илюзии и утопии, но и механистическия подход към логиката на историята. Ако капитализмът и експлоятацията на работниците и отчуждението на човек от човека се основават на частната собственост, то освобождението от експлоатацията и преодоляването на отчуждението би следвало да стане върху основата на колективната държавна собственост. И тук беше “заровена” опасността, за която го предупреждаваха негови съвременници (М. Бакунин), а негови последователи се опитаха да преодолеят във варианта на социалдемокрацията (Е. Бернщайн, К. Кауцки и др.) Вярно, К. Маркс видя тенденцията на възникването на капиталистическите монополи, както и цяла редица други явления и процеси, които още в неговата епоха променяха класическата структура на класическия, манчестърския капитализъм, както обаче не можа да види и предвиди, че самият факт на раждането на социализъм във формите на съветския социализъм ще принуди капитализма да се приспособява и променя, за да стигне до формите на социалното пазарно стопанство и социалната държава. Но още в неговите “Очерки към критиката на политическата икономия” ( “GrundrissezurKritikderPolitischeOekonomie”) той изказва гениална идея-предвиждане, че в бъдещото общество масовата индивидуална собственост ще функционира и ще се реализира в колективни форми. (Всъщност в тази посока трябваше да се развие процесът на социализиране на капитализма като се променят и развиват принципите и формите на организация и управление на всички необходими обществени дейности.) В този смисъл като мислител (БиБиСи го определи като мислителят на 2000 –то), К. Маркс в политическите си конкретно-исторически проекти се оказа неправ, но в своите световно-исторически виждания прав.

В своята 150 годишна история от времето на публикуването на “Капиталът” т. І капитализмът на няколко пъти изправен пред бездната на катастрофата да загине като обществен строй беше принуден да се променя. Това ставаше не само и просто по логиката на дългите вълни на смяната на технологиите и формите на организация и управление на производството, описани от Н. Кондратиев, но и под въздействието на цяла група други фактори от социален, политически, а днес виждаме и от религиозно-цивилизационен и екологичен характер. Защото капитализмът, чиято същност разкри К.Маркс, а не превъзнасяният от либералните апологети на този строй Макс Вебер, можеше да съществува само като експанзира във времето и пространството, т.е. като непрекъснато нараства финансово и икономически. Но именно тук бяха заложени капаните на съдбоносните му пороци.

Не случайно възходът на капитализма в Европа вървеше в единство с колониалната експанзия на западноевропейските държави в “слабите” пространства на Азия и Новия свят ( двете Америки). А пръкналият се в пространствата на Северна Америка капитализъм натрупа мощ не само и не толкова чрез овладяването богатствата на това пространство, изтребвайки местното “индианско” населеине, но чрез възраждане на робството в най-отвратителните му форми. Тук вече не ставаше дума за “кражба на работно време”като един от факторите за нарастване на “принадения продукт”. Тук се крадеше цялата личност, целият човек. Така в странното съчетание, симбиоза и синтез между маниите на първите колонисти –авантюристи от Англия, а след това и от цяла Зяападна Европа, че са “избрани” да строят един “нов Йерусалим”, с нагласите на каубоите (пастирите на огромните стада крави в прериите ) и манталитета на господарите на робите от огромните памукови плантации (отначало за фабриките на метрополията Британия, а след това за самата индустрия на САЩ) се формираше новата американска патриархалност, различна от тази на Европа, новата американска идентичност. (Изборът на Д.Тръмп за президент и събитията в Шарлотсвил и след това обаче показаха, че американската нация така и не е постигнала своето хомогенно единство, обявено с края на Гражданската война от преди 150 години.)

Така възходът на капитализма вървеше в единство с раждането на националните държави и западните колониални империи, които още във времената на К.Маркс бяха вече овладели цялото пространство на Земята. Това беше, което даде самочувствието на Х. Макиндър не само да заяви в своя доклад пред Британското кралско дружество 1904 г., че цялото пространство на Земята е глобално овладяно, но и да начертае целите и пътищата на англо-саксонската геостратегия през следващите десетилетия по овладяването на Хартленда (“Евразия” – “оста на Земята”, следвани и до днес от англо-американските геостратези.

Но по силата на обективните закони всяка система има своите граници, своите лимити. Така кражбата на работно време, от времената на вдовицата “Куикли”, за която писа К.Маркс с ирония , не можеше да бъде безкрайно, защото все пак работникът трябваше да бъде жив и да работи. Тук вече беше впрегната науката и новите машини и технологии безропотно продължиха да трупат “принадена стойност”. В тези променени международни условия робството също ставаше неефективно. Но за да се обслужват машините работниците трябваше да имат поне минимално образование. А образованието е път към разбиране на истините на света и на живота, а следователно и път към освобождение. Затова още в десетилетията след публикуването на “Капиталът” т. І капитализмът беше принуден да дава образование на работническата класа на индустриалния капитал, пролетарията, на когото именно К. Маркс възложи надеждата за промяната на този строй.

Но не само работното време имаше своите лимити, своите предели, чието прекрачване спираше всяко нарастване на капитала, всеки напън за експанзия в каквито и да са мащаби. Още по-зрими бяха лимитите на земното пространство. Установените в края на ХІХ век, още във времената на К.Маркс и Фр. Енгелс големи национални държави и колониални империи бяха не само овладели и разпределили като “зони на влияние” цялото пространство на Земята, но и в качеството си на новите “велики сили” определяха поведението на всички останали държави и народи. В същото време между самите тях поради неравномерното им развитие и вкючване в системата на международните отношения като значим фактор се трупаше напрежение, пораждано от много фактори, сред които водещ беше “ограниченото пространство” на съответния натрупал мощ национален капитал.. Затова не случайно в края на ХІХ и началото на ХХ в. в немскоезичната и друга западноевропейска геополитика ключово значение придобиха категориите “жизнено пространство” (LebensRaumm) и “динамика на паралеите и меридианите” и “границите”. Затова на Фр. Енгелс съвсем не беше трудно опрян на Марксовата методология и следващ логиката на Капитала да направи своята блестяща прогноза след края на Франко-Пруската война (1870 г.), че следващата война в Европа няма да бъде война между две или три държави, а ще бъде Световна война (1914 г.!!!) с всичките й последствия – милиони убити и ранени, съсипани икономики, разпаднали се империи и възможности за победа на работническата класа. И действително това се случи и след кървавата Гражданска война и интервенцията на бившите съюзници от Атантантата се роди първия проект на социалзъм – съветският.

Така Първата световна война (1914-1918) беше първата голяма катастрофа на световния олигархичен капитал, който се беше опитал да наложи световното господство на капитализма от една част от западноевропейските империи. Катастрофата беше сигнал, че трябва да се търсят други решения за организация и управление на световния капитализъм, ,други идеологии на мястото на изхабения стар национален либерализъм. Роди се идеята и беше направен хилавия проект на Лигата на нациите. Беше малко късно. Разразилата се “Велика депресия” ( 1929/ 33 г.) показа, че трябва да се опитат нови икономически теории. Кейнсианството беше тази теория, която чрез впрегването на капиталистическата държава в икономиката оживи американския и германския капитализъм, където управлението беше поето от нацистката социалистическа работническа партия на А. Хитлер. Кейнсианството даде импулсите на икономическите идеи на Страсбургския кръг на Валтер Ойкен, от които щеше да се родят принципите на социалното пазарно стопанство и социалната държава след Втората световна война като “Трети път” на икономическо развитие между свободния пазар на стария либерализъм и централизирано планово развиваната икономика на Съветския съюз.

Но нерешените, при невъзможността те бъдат решени справедливо, противоречия между националните капитализми в края на Първата световна война не само извикаха на политическата сцена нацизма, фашизма и болшевизма, както и цяла серия модификации на десни диктатури в Европа, Азия и Америка, но подготвиха като опит за реванш Втората световна война (1939-1945гг.), в която в още по-големи мащаби човечеството, по вина на световния капитализъм, претърпя ужасни страдания и загуби.

Световният финансов олигархат, който всъщност беше поел ролята си на Единния Бог Отец на капитализма в напъните си за световна доминация заложи на нацизма-хитлеризма и отново сгреши. Резултатите 60 милиона убити и стотици милиони осакатени и с разбити съдби, сринати градове и цели държави, и нови сътресения в световната система на капитализма – разпадане на колониализма и нови пробиви с проекти за социализъм. Но краят на войната изведе върху разрушенията на Европа и останалия свят новият категоричен лидер на капитала – САЩ. Още по време на войната и в първите години след това именно САЩ поеха инициативата за реконструкция на световната система на международните отношения, която даже и при наличието на антипод на либералния капитализъм в лицето на съветския социализъм да държи контрола над останалия свят на капитализма и да задава тон в цялата световна система на международните отношения.

Така още по време на войната през юли 1944 г. САЩ успяха да наложат като световна резервна валута американският долар –печатан от системата на 12-те частни банки на Федералния резерв. Веднага след войната беше създадена ООН с доминация на САЩ в Съвета за сигурност с верните им съюзници Великобритания и Франция. През последващите години бяха създадени като инструменти на САЩ ГАТТ (Генералната асамблея за търговия и тарифите), прерастнала след десетилетия в Световна търговска организация (СТО), МВФ (Международния валутен фонд) и Световната банка (СБ). За да противостоят срещу опасния си противник –СССР САЩ създадоха мощния военен Северноатлантически Алианс (НАТО) и с тяхната подкрепа започна реализацията на проекта за Единна Европа (отначало, Западна, разбира се). Не е случайно, че както до края на Студената война срещу лагера на социализма, а след това при разширението на ЕС с бивши социалистически страни от Източна Европа първото условие за членство в ЕС беше да станат челенове на НАТО, т.е. да бъдат контролирани здраво в цялостната им политика.

Още в годините на Втората световна война поелите лидерството на капиталистическия свят САЩ вкараха в действие две страшно мощни масово поразяващи оръжия – атомните и... информационните. И ако след няколко години техният антипод СССР успя да постигне баланс в ракетно-ядрената сфера, то не само през годините на “Студената война” (1947-1991г.), но и в нарастващи мащаби в последвалите десетилетия до днес САЩ благодарение на мощните информационни и комуникационни технологии наложиха пълна доминация над цялото земно пространство. В края на отминалото хилядолетие и в началото на новото по преценката на водещи европейски анализатори на медиите “три четвърти от картинките в света са произведени в САЩ”. В киното, телевизиите, Интернет всичко е под контрола и доминацията на САЩ. По мнението на немски автор 80% от водещите европейски медии са под контрола на ЦРУ.

По такъв начин американският финансов олигархат не само успя да купи учените от “Третия райх” на немския нацизъм и да направи своите ядрени оръжия и космически програми (Вернер фон Браун –създателят на “Фау-1” и “Фау-2” е истинският създател на НАСА), но се оказа и добър ученик на Гьобелс в информационно-пропагандното покриване на пространството. Именно американският финансов олигархат олицетворяващ Бога Отец на съвременния капитализъм, превъплъщаваш се като Бога Син в лицето на мощните Транснационалните корпорации (ТНК), доизгради системата на Светата Троица на капитализма, включвайки медиите в ролята на Бога Дух. И може да се каже, че точно тази Троица на капитала осигури победата му във финала на “Студената война” през 80-те години на ХХ в.

Защото именно когато се разиграваше драмата на съветския социализъм в шоуто на перестройката в света се разгръщаше новият етап на научно-техниологическата, научно-производствената революция, чиито възможности не разбра и не можа да впрегне комунистическата номенклатура за ефективни реформи на политическата и икономическата система на социализма в Съветския съюз и Източноевропейските страни, но от които много добре се възползва англо-американския капитализъм под флага на идеологията на неолиберализма, артикулирайки високо лозунгите за демокрация, права на човека и свободен от всяка държавна регулация пазар.

Това се оказа добра стръв за част от кухата партийна номенклатура и народите от Източно-европейските страни на социализма и Съветския съюз. И когато неолиберализмът в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ в. започна да се задъхва рухналия държавен социализъм в тези страни му откри нови пространства за експанзия, разрушавайки техните икономики и му придаде нови импулси и свежа кръв във високо квалифицираните млади поколения от тези страни. Сега вече неолиберализмът яхна вълната на глобализацията, помитайки със своята икономическа и медийна експанзия всички принципи и ценности на традиционните общества от Източна Европа и свързаните по един или друг начин с тях страни от Близкия изток, Африка и Латинска Америка. Овладел възможностите на информационните и комуникационни технологии неолибералният капитализъм отново чрез идеологията на неолибералният глобализъм замечта за глобална икономическа, политическа и културна доминация, за еднополярен свят с единствен хегемон –САЩ.

В известна степен процесите и събитията, които се разгръщаха през последното десетилетие на ХХ в. създаваха илюзията на повърхностните наблюдатели и анализатори, на адептите на този неолиберален глобализъм, че действително е “настъпил краят на историята”(Ф.Фукуяма) и пълната победа на либерализма. И как не? Синове и дъщери на бившата номенклатура ставаха либерали и негови страстни пропагандатори, а новият политически елит от бившите социалистически страни се хвърли в обятията на американската администрация и от довчерашни русофили станаха русофоби. Маразъм! Това обаче става не за първи път в историята.

Но, ако в малките държави, приспособяващи се към силните на деня неолибералният глобализъм смля всяка съпротива, то това не можа да стане в обществата с дълбока държавна и културна традиция, с вековна самостойна роля в световната история, Тези “икономически блокове” (Л. Търоу), върху които се държаха мощни културни платформи устояха на цунамито на неолибелания глобализъм през 90-те години на ХХ в. .Една след друга започнаха да заявяват своето несъгласие да бъдат преформатирани в съответствие с принципите на американската демокрация, масова култура и икономически живот цяла редица страни. И първа безспорно беше Русия. След десетилетието на Горбачовско-Елциновския позор Русия започна да се съвзема съсредоточена в себе си и след едно десетилетие в 2007 година категорично да заяви своето право на собствено място и роля в световната история. Мълчаливо възхождащият до тогава Китай решително застана зад нея. Последваха ги и други от бившия Съветски съюз и от други континенти.Изминалото десетилетие беше време на създаване и укрепване на нови структури на организации и институции на международните отношения – ЕИАС (Евразийският икономически съюз), БРИКС ( Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка), ШОС ( Шанхайската организация за сътрудничество) и др., Банката за световно развитие (БСР) и др. Тази група държави и цяла редица други, поставени в многопластова зависимост от САЩ и въобще от Запада предприеха ходове на самостоятелна политика в духа на умерения консерватизъм като извеждаха напред ролята на държавата за съхраняване на своята икономическа, политическа и културна самостоятелност и идентичност. В същото време Близкият и Средният изток, чийто ислям в годините на Студената война и в началото на 90-те г. на ХХ в. беше използван като кинжал срещу главния противник на САЩ – Съветския съюз/ Русия също отговори с формирането на първата глобална терористична структура “Ал Кайда” и с опит за самостойна икономическа политика (Ирак, Либия).

Почти в състояние на шок след 11.09. 2001 г. САЩ се хвърлиха в тотална война срещу “тероризма”, откърмен в Близкия и Средния Изток. Последваха инвазиите в Афганистан (2001) и Ирак (2003) подкрепени от новите верни васали от Източна Европа. Затъвайки в блатото на хилядолетно натрупаните противоречия от религиозен характер САЩ приведоха в действие създадената в предното десетилетие “Теория на управляемия хаос” на Стивън Ман и приложиха изпробваните в Източна Европа рецепти за “цветните революции” и така страните на исляма от Близкият изток и Северна Африка, богати на нефт и на газ, при това със стратегическа позиция по обхващане и дестабилизиране на Евразия (Хартленда – Русия, бившите съветски републики от Средна Азия, Иран и Китай), бяха обхванати от “Арабски пролети”. И тук САЩ следваха в своя примитивен каублойски маниер, без познаване и съобразяване с хилядолетните култури и традиции на тези народи, своята вековна геостратегия под баналните лозунги за демокрация и права на човека. И както ставаше не веднъж сбъркаха. Защото събудиха дремалия векове вулкан на исляма и на повърхността излязоха структурите на “Ислямски братя”, а зад тях екстремистките терористични структури на“Ал Кайда”, “Ислямска държава” и “Джебхат ан Нусра”.

Така след едно десетилетие на възход на капитализма под лозунгите на неолибералния глобализъм, създало му илюзията, че ще определя бъдещето на човечеството под егидата на PaxAmericana на сцената на историята излязоха и заявиха за себе си две други генерални тендеции – тази на умерения консерватизъм и на търсещия своето място в настъпващия нов свят Ислям, избрал пътя на фундаментализма и екстремизма, пътя на терора.

Паралелно с налагания хаос в Близкия и Среден изток и Северна Африка структурите на военния инструмент на САЩ НАТО припълзяха плътно към границите на Русия от запад, дестабилизирайки Украина с “Евромайдана”. Мечтата НАТО, т.е. САЩ да стъпят в Крим, подпирайки в диафрагмата Русия не беше писано да се осъществи. Този път Русия проспала с Черномирдин и Янукович Украина, изпревари, така както беше успяла да направи през август 2008 г. с Грузия. Тук отговорът на САЩ и на васалния им ЕС беше налагане на санкции, в пълно противоречие с принципите на СТО (Световната търговска организация) спрямо Русия. И както се говори, “всяко зло за добро”! Отлаганата десетилетия модернизация на индустрията и селското стопанство на Русия, формираща своя бюджет върху износа на суровини (нефт, газ, руди и метали) най-после трябваше да започне. Нещо повече, Русия реши да изнесе фронтовете на защита на своите стратегически интереси в самото сърце на Близкия изток – Сирия.

В същото време натрупалият през годините икономическа мощ Китай, следвайки стриктно завета на Дън Сяопин, изложен в 24-те йероглифа през 1992 г. реши да заяви своята нова геостратегия след 2013 г. чрез цяла серия от инфраструктурни икономически проекти, възраждащи в новата епоха традициите на Великия копринен път. И през май 2017 година лидерът на КНР Си Цзинпин обяви на Самита, в който участваха 100 държави тази геостратегия “Един Пояс – Един Път”. Всъщност разгръщането на този глобален проект в пространствата на Земята извежда на водещо място в настъпващата история на човечеството Голяма Евразия.

По такъв начин независимо от инициативите на 44-тия президент на САЩ Барак Обама да продължи марша в пространството на Земята на американския капитал, чрез комбинирани действия на неговата Троица ( Финансовия олигархат, ТНК и медии) и нейните инструменти в лицето на ЦРУ и армията на САЩ, изправен пред новите реалности и заявени сили и интереси този процес забуксува. Последният вояж на Б.Обама в Европа беляза пълно фиаско на американския капитал да контролира това пространство. Великобритания напусна ЕС. Германия и Франция отложиха, а по същество отхвърлиха подписването на ТТИП ( Транатлантическото партньорство за търговия и иновации) между САЩ и ЕС, а малко след това беше стопирано и ТТП (Транстихоокеанското партньорство) , което новият 45-ти президент на САЩ д.Тръмп категорично отхвърли.

В ситуация на такъв “цунг-цванг” на лидера на съвременния капиталистически свят САЩ през лятото и есента на 2016 година се състояха изборите за 45-ти президент. Още декември 2015 г. авторът на този текст в статията “Трусове във властта (Какво очаква човечеството през идващата 2016 г.) “ (www.Pogled.info) (“Съвременна глобална геополитика, София, 2016) писа, че не само “Брекзита” ще се състои, но и че бъдещият 45-ти президент на САЩ ще бъде от Републиканската партия и той ще бъде Доналд Тръмп. Разбира се, публичните американски и вързаните за тях европейски медии, сред които и българските каканижеха “Хилари, та Хилари Клинтън”. Не е тук мястото да се обяснява защо стана този избор, но е безспорен факт, че Брюкселските бюрократи и целият политически псевдоелит на страните-членки на ЕС бяха силно “тръмпирани” от този избор. Последвалите събития и политическа истерия за намесата на Русия в президентската кампания на САЩ в полза на Д.Тръмп (???!!!) показва безпътицата, в която се намира водещата страна на капитализма. Но такава е била съдбата на всички империи и т.нар. “велики сили” (Пол Кенеди), които са възхождали, когато другите са били много слаби и почти разкапани, но възходът на нов силен лидер е показвал, че дотогавашният лидер е вече изчерпал своята енергия на пасионарен възход във времето и пространството и закономерно отива в историята, за да отстъпи място на новия лидер. Като се имат предвид принципите и ценностите на новия възхождащ лидер, подкрепян от цяла група други възхождащи държави може определено да се говори, че макар К.Маркс в своите конкретно-исторически проекти за бъдещето на човечеството в своя “Капитал” се оказа неправ, но в световно-исторически смисъл той предугади вярно неговото действително освобождение.