/Поглед.инфо/ (Описваните личности и събития нямат нищо общо с реално съществуващи и станали, а са само художествена реплика на знаменитото произведение на Алеко Константинов в духа на нашето време. Припознаването на някой в някого от героите на тези разкази е негова собствена работа!)

2. Бай Ганьо свиква съвещание у дома си

Реплика към Алеко К.: Преди повече от век ти описа и обезсмърти своя герой Бай Ганьо и чрез него сам се обезсмърти.Днес, наследниците на Бай Ганьо, с други имена, надминаха неговата добродушна, арогантна и често агресивна простащина, издигайки се от дребни търговци на розово масло и пишман политици до върховете на държавната власт и затова са много по-страшни за народа ни от своя прародител! (А).

*

Гостите му като се озъртаха преди да влязат в ярко осветената стая на множеството камери и жици в дългия коридор, прекрачваха прага и в шок спираха. То ли, за да си поемат дъх, то ли от изненада. Бяха облекли най-новите си костюми и пристегнали дебелите си вратове с ярки жълти вратовръзки, които ги задушаваха, за да бъдат официални на съвещанието в дома на премиера, а какво се оказа, той премиерът г-н Боков стоеше ухилен до отрупаната с ястия маса в някакъв разтегнат анцуг и разкопчана фанела. Първите не знаеха как да реагират, а отзад напираха други. От вцепенението ги извади самият той:

-Ха-ха, всички ли сте тука? –ги запита той и продължи – намирайте си места и сядайте. Сами ще се обслужваме. Като при другаря Сталин. Цоков ми разказа какво му е разказвал баща му, нали е возил трийсет години шефа на Де-Се-то. Той тука ли е Цоков?

- Ами шефе, няма го. Извини се, че требвало да ходи в едно областно за некакви материали- отговори новият министър на земеделието и скотовъдството Дако Маков.

- А кой друг го нема?- попита Боков.

- Ами шефе, не иска да дойде и Каракудов, новият прокурор, който назначи- това каза с лека обида в гласа шефът на Столичния съд Коко Коков.

- Той пъ защо бе, Коков? Нещо се сърди, що ли?

- Не знам, ти го назначи- със същия тон на обиден отговори Коков.

-Добре, ще минем и без него –каза с примирителен тон Боко Боков – а вие другите, сядайте...

Когато всички седнаха Боков стана и като чукна с вилицата по една чиния хвърли поглед към прозореца навън, където един от двадесетината охранители около къщата се беше загледал в тях. Като видя, че премиерът го наблюдава охранителят смирено отмина. Едва тогава Боков се обърна към поканените на това съвещание в дома му:

-А сега, добре дошли, както казваше дeдо ми...

- Кой дядо, гусин премиер, Вие имате много дядовци? – попита тантурестия Йордо Сандов, като не пропусна да се обърне на всички страни, за да видят останалите брадичката му във форма на клин, която кой знае защо беше боядисал в тъмно синьо, което силно контрастираше с рядката му червеникава коса.

- Кой, кой... – ядосано се сопна Боков – и ти Йордо ще ставаш посланик. Бъди малко по-дипломатичен. Та, викнах ви тука, по домашнему да разгледаме два въпроса, които не са за общо заседание на Министерския съвет. Па, там не знаеш от къде те записват. Немаше време да направим ремонт преди да влезем. Ония от тройната, особено комунягите кой знае какво са монтирали. Апа, какво ще обсъждаме? Лошото, че го няма Цоков, той винаги е подготвен с папката, дневния ред и така нататък. Но като гледам и Маков е тука, и Посков.Абе, добре беше да беше дошел Каракудов, защото е в неговия ресор, но като решим ще му съобщите, пъ той идва в среда сутрин заедно с оная на Народното събрание за инструкции...

- Цацка Цочева – поясни с лека ирония Коков.

- Да, бе, какво име, все не мога да го запомня – махна с ръка Боков и продължи – разправат, че един там фъфлещ писател не искал да става депутат, защото трудно й произнасал името, ха-ха.

Всички от масата изкуствено изхихикаха след шефа си.

Боков продължи:

-Така... – и като помълча погледна към Маков и Посков и продължи- Ще обсъждаме два въпроса, тия за Маков и Посков. При Каракудов са входирани документи, които засягат Дако и тебе докторе...

- Какви са тия документи, гусин премиер? – попита министърът на земеделието и скотовъдството Дако Маков като преди да си разтвори ръцете в неведение отслаби още стискащата дебелия му врат жълта вратовръзка.

-Какви са, какви са? – ядосано повтори Боков – Я ти ми кажи, защо ти викат Дако мършата. Аз не го знаех това преди да те направа министър, но от документите при Каракудов го научих...

- Ами, обвиняват ме, че съм внасял с фирмата си замразено месо от Ирландия от техните военни резерви, чийто срок е изтекъл – започна да мънка Маков – ама това не е верно, пъ не е и много.

- Маков, как да не е верно ,бе? С десет годишен изтекъл срок и било малко – десет тона – в разговора ядосан се включи шефа на Градсия съд Коков – аз съм ги видял тези документи , всичко.

- Мъ то беше отдавна – опита се да се измъкне Маков – преди десет години.

- И какво беше месото, бе Маков? – попита Боков.

-Ами, говеждо – измънка отново Маков.

- Ха-ха, говеждо, значи не напразно съм те направил министър на земеделието и скотовъдството. – Боков огледа гостите си и като се вгледа в унизения Маков допълни- имаше едно време един виц за един министър на бай Тошо – Мако Даков. Той, Цоков ми го разказа пак, като те избрахме за министър, но съм го забравил, как беше, някой знае ли го. Пъ ти, да не си роднина на този Мако Даков?

-Ами, чичо ми беше. Ма беше и академик – отговори Дако Маков.

- Е, това е, - каза доволен Боков и попита пак – кой ще каже вица, защото е много смешен.

С леко вдигане на ръка се намеси Йордо Сандов:

- Гусин премиер, ако разрешите?

- Браво, Сандов, напредваш в дипломацията, карай – Боков вдигна ръка поверително.

- Ами, -Йордо Сандов започна да разказва вица, а всички изкуствено заинтересувани се вторачиха в него, а Дако Маков даже се извъртя на стола си , за да слуша. – та, изпратил бай Тошо нашия човек академик по говедата Мако Даков командировка в Америка, да проучи там говедовъдството, практиката на фермерите и каубоите. Пътувал нашият човек с кораб, цяла седмица. Сложили го в ресторанта на кораба на една масичка с един французин. И сутрин, на обяд и вечер, когато нашият човек сядал французинът като се покланял любезно му казвал:

-Bon apрetit!

Нашият човек също любезно се покланял и казвал:

-Мако Даков! – като си мислел, че французинът се представя и той трябва да направи същото.

Това продължавало няколко дена и тъй като нашият човек малко поназнайвал руски език го споделил една вечер с един стар руснак, който се засмял и му обяснил какво значи това и го посъветвал така да поздрави своя спътник по маса.

На другата сутрин нашит човек седнал първи на масата и когато дошел французинът станал и с поклон казал:

- Bon appetit!

Французинът се усмихнал щастливо и с поклон му отговорил:

- Мако Даков!

Ха-ха-ха – масата се разтресла от хохотът на гостите на Боков, а самият той като търкал очите си тихо похихикал.

-Ами сеа, кво ще правим с тебе Маков? На кого е дадено делото му, Коков? Къ го прайте там, по жребий ли или Каракудов ги разпределя? – Боков се обърна към шефа на Градския съд.

- По жребий, демократично, ама Главния посочва предварително кой трябва да поеме дадено дело. Така беше и при Филджанов и при Белчев. Няма промяна, дали демократ или бивш комунист- отговори Коков.

- Коков, те сите са бивши комунисти. Нема начин. Е, и сеа кой според тебе ще посочи Каракудата?

- Доколкото подочух, на Роси Васев, оня с очилата.Ама не съм съвсем сигурен. – отговори Коков.

-А, оня с очилата,- повтори Боков – слушах, че бил много умен и особняк – завърши той.

- Абе, направо педал – изтърси Йордо Сандов и огледа останалите на масата.

- Така значи, незнаех, ще требва и аз да стана пидал, че да кажат, че съм умен. – заключи Боко Боков и пак погледна към Коков – Кво праим?

- Ами, кажи на Каракудов, той е твой човек, да говори с този Роско, пъ и Мако да се развърже, да се види с него и с Каракудата. Тия, колко тона старо говеждо месо бяха, ще стигнат и ще хартисат, за да спрат делото.

Боков мълчеше. Мълчаха и Дако Маков и останалите. Чакаха неговото решение.

-Разбра ли бе, Маков, после ще ги избиеш. Иначе няма министерстване. Пари треба да се праат, ама умната, нали Йордо Сандов, ти май стана доцент по литература. Пъ с какво? – завърши с въпрос Боков.

- С труд за Бай Ганьо вчера и днес. Ама и ти, гусин премиер, нали си кандидат, демек доктор по психология, и ти ги чаткаш тия работи с правенето на пари, не с търговийката на Бай Ганьо с неговото розово масло .- реши да подкрепи премиера Йордо Сандов, който от бивш шеф на Парламента беше изпаднал да чака милостта на този пожарникар за посланическо място. Времена, няма нищо сигурно, мислеше си той.

- Ясно, -каза Боков, но какво беше ясно никой не разбра освен самият той , но като се обърна към Посков по бащински като към наакал се малчуган попита – ами тебе, Моско, кво ще те праим? Колко хиляди негодни ваксини си вкарал от Турция за деца? Не помна, но оная Ахмакова, от телевизията, говореше за стотици хиляди. И си ги разпределил. Ами, че това е престъпление бе, докторе. Кво праим? – гласът на Боков стана метален.

Д-р Моско Посков, удивително напомнящ за папатак в човешки размери беше станал прав и като гледаше към вкусните ястия на масата, защото беше ужасно глден, отговори:

- Нямат доказателства, това е провокация от комунягите. Ще го докажа.

- Къ да немат, бе Посков, имат всичко, само ваксините ги нема вече, защото са разпределени. Колко ли деца си повредил? Пъ отгоре на всичко ми натресе и тази твоя идейка за палците. И аз се вързах, нали съм от службите . Ама тя, тая работа е и тако и вако, зависи кой и за какво ще използва тези отпечатъци. Да не си изтъргувал и тази работа с комшиите? Да не ти се надява човек, като те гледам нямаш петдесет кила, пъ си се разгърнал широко да правиш пари. Ами, стой, поспри малко, каза ли ми, посъветва ли се с мен?- Боков се развихри и а, да го избие на морал, реши да завърши – а сега ще потрепериш, докато се чуем с комшиите и се разберем с приятеля да спрат сътрудничеството с нашите, пъ ти по пътя на Маков се срещни с Каракудов. Той е печен, знае много начини да се забатачи тая работа и да отървеш кожата. И не забравяй от скътаното, от ваксините, колко милиончета са!

Всички мълчаха с опънати физиономии. В този момент един от GSM- ите на Боков силно извъня. Той вдигна и като изслуша говорещият само каза:

-Ясно, кажи им, че утре ще бъда при тях. – после остави телефона и като се обърна към гостите си каза:

- Това е, без мене не могат. Всичко мене чака. А сега, яжте и се веселете, че това тук треба да се изяде. Иначе го носят на свинете. Там, отзад има кочина. Вие не сте я видели, ама ще я видите, има време...


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели