/Поглед.инфо/ На проведения в неделя 18 юни втори тур на парламентарните избори във Франция се потвърди “плоската” прогноза за пълния “триумф” на партията на ново избрания президент на Франция, започнал своята кариера като чиновник на Ротшилд мосю Еманюел Макрон.

Както обявиха възторжените хибридни коментатори в западната част на Европа и у нас със своите 341 мандата в Парламента партията на Е.Макрон, сформирана месеци преди издигането на кандидатурата му за президент -“Напред” (Republik) EnMarche срещу останалите малко над 200 мандата за всичките големи партии, участвали в изборите ще разполага с над две трети болшинство, което е било рекорд от времената на ген. Шарл де Гол и утвърждаването на Петата република. Това развързвало ръцете на Е.Макрон да проведе заявените в речите му по врме на предизборната кампания реформи за връщане величието на Франция. Но и президента на републиканците Никола Саркози, който измени на завета на ген. Шарл де Гол за една суверенна Франция и се хвърли отново в обятията на НАТО, т.е. САЩ, а също президента на социалистите Франсуа Оланд също имаше преобладаващо мнозинство в Парламента и въпреки, че следваше като верен васал Б.Обама не можа да реши въпроса с безработицата, с мигрантите и с натрупания над 3 трилиона евро дълг на държавата Франция. (Разбира се, хибридните коментатори мълчат за тези неща и говорят само за нещастната Гърция с нейните 300 млрд евро дълг. ) Сериозните френски и световни коментатори обаче не пропуснаха да отбележат рекордното ниската избирателна активност – под 40% от имащите право на глас, което означава, че партията на Е.Макрон, сформирана в другия смисъл на Marche от политически номади от “десния” и “левия” център, привлечени от мириса на властта и възползвайки се от овехтялата в епохата на залязващата либерална представителна демокрация мажоритарна избирателна система, получиха абсолютно болшинство с гласовете на 15% от имащите право на глас французи. Всъщност мнозинството на френския народ остана на улицата. Тепърва вече не Парламента, а улицата ще говори. Именно улицата ще започне да пука балоните на Е.Макрон. Вероятно така ше се получи и в Германия есента.

Какво означава това? Разбира се, същинските неща от “тръмпиралите” евробюрократите резултати от изборите за 45-ти президент на САЩ и “еуфорията” от Макроновия еврооптимизъм, както и несменената геостратегия на неолибералния глобализъм, тепърва ще дават своите резултати. Но още сега могат да се направят няколко извода.

Първо, родените в годините на Великата Френска буржоазна революция (1789-1794 гг.) класически политически идеологии: либерализъм, консерватизъм, анархизъм, държавен социализъм, комунизъм се намират в дълбока криза. Вече десетилетия ние наблюдаваме опитите за модернизиране на една или друга от тези идеологии чрез “бракове” и синтези, които по същество са компилации на едни или други идеи от една политическа идеология в друга, които стоят като грозни кръпки на традиционните им “костюмчета”, по които ги разпознават различните последователи. Така не случайно се раждат какви ли не партии и движения, обединени около някакъв лидер и които след неговото оттегляве или проваляне се разпадат. (Не само българския опит е показателен в това отношение.)

Второ, от десетилетия наблюдаваме, че прословутата либерална представителна демокрация не само отвреме навреме се проваля, способствайки за “демократичното” избиране на откровени диктатури и терористични структури (А. Хитлер, “Хамас”, “Мюсюлмаски братя” и т.н.), но и в нарастваща степен поражда апатия и отвращение у широки слоеве на обществата, които предпочитат въобще да не гласуват. Същата тази прословута, прославяна от жалки хибридни анализатори, либерална демокрация всъщност след т.нар. “четвърта вълна” стана фасада, зад която управляват различни авторитарни особи или откровени представители на престъпния свят в отделните общества- васални на новите господари на света.

Трето, отдръпването на големи маси население в различните региони и страни от активната политика мотивира различните политически брокери да издигат “актуални” популистки лозунги за решаване на натрупаните локални, регионални и глобални проблеми, да се стремят към политическата власт като главния инструмент за овладяване на държавата за лично и групово обогатяване, без и ни най-малко разбиране как да бъдат решени крещящите за решение въпроси. Разбира се, в този им поход към властта своята Пилатовска роля играят медиите, за които не са важни истините, а кой плаща. По такъв начин човечеството, с малки изключения, върви с ускорен марш към нови тежки катаклизми от социално-икономически характер и от “развилнялата” се, поради нарушения климатичен баланс, природа. Всичко това, казано съвсем накратко говори, че създадената от ХVІ в. насам социално-икономическа и политическа система, в която главната ценност и главният мотив за дейност са печалбата, която система се именува като капитализъм, въпреки опитите за нескопосна мимикрия за подмяна на термина с “демокрация и свободна пазарна икономика”през последня четвърт век е безнадеждно остаряла и морално и икономически деградирала.

Въпросът е, ще намери ли в себе си интелектуални сили и воля човечеството да започне своята нова глобална революция, така както е направило преди 40 000 години от един начин на отношение към природата на Земята към друг и преди 14000 години, започвайки своята неолитическа революция, а след това от VІІІ –VІІ в. пр. н. е. до VІ в. от н.е. да създаде своите монотеистични религии с фундаменталните им морални норми и заповеди и своите философии с осмислянето на същността на света и мисията на човека в него?

И аз, като редица мои събратя по Европа, Русия, Китай и света, в духа на гения на българския дух Христо Ботев “чакам събуждането на народите”!


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели