/Поглед.инфо/ След статията “Ще се състои ли новата “неоконсервативна революция” на Доналд Тръмп, или...?” изчаках да видя реакциите на водещите световни медии и на някои от сега действащите световни лидери след инаугурацията и речта на 45-тия президент на САЩ Д.Тръмп на 20 януари. Определено не очаквах да се смени радикално негативната вълна на медийната кампания в западните водещи медии, които като правило бяха впрегнати да работят за Х. Клинтън и след провала си бяха “тръмпирани”, поради късогледството си. В същото време се надявах ,че сериозните политанализатори ще започнат да проумяват защо все пак победи Д. Тръмп и какво следва от тук нататък. Това за съжаление не може да се каже за онези “анализатори” от САЩ, ЕС, в това число и България, здраво завързани за Соросоидните догми и преди всичко грантови “корита”. Затова не случайно тези последните продължават да чертаят кошмарните картини на бъдещето, в резултат от обещаните в предизборната кампания, озвучени ясно и категорично в първите минути след клетвата и подкрепени от първите укази на 45-тия президент на САЩ – Д. Тръмп решения. Те така и не бяха разбрали и не разбират още, че всъщност политиката, която следваше Б. Обама, следван от европейските му васали А.Меркел, Фр. Оланд и другите, сред които и доскорошния български прецедент Р.П., вдъхновявана от неолибералния глобализъм и стимулирана от неспирното печатане на долари, доведе човечеството до “задънена улица”, до най-дълбоката криза на цялата цивилизация с непозната в досегашната история поляризация между бедността и богатствата, между обществото и природата, между фундаменталните морални ценности и различните патологични аномии. Никога в такива глобални мащаби политиката, фокусирала като главния виновник всички тези противоречия в себе си, не е предизвиквала отвращението на народите както това стана през последните десетилетия.
Защото голяма част от водещите фигури в световната политика и подвластните им медии така и не бяха разбрали, че обективния и закономерен процес на интеграция и глобализация на човешката цивилизация като система от огромно разнообразие на култури и национални и цивилизационни психокосмоси, родени през хилядолетията не могат да се напъхват в един кюп в съответствие с идеологията на “либералната представителна демокрация” по американски образец. Те така и не бяха разбрали и не разбират, че това противоречи на фундаменталните закони на Еволюцията на Универсума, които следва и човешката История.
В своята духовна зрялост в лицето на водещи фигури на световната наука, философия и изкуство човечеството още преди десетилетия видя тази опасност и започна да бие тревога. За щастие в края на отминалото хилядолетие и в първото десетилетие на новото тези сигнали бяха разбрани от някои политици, които опряни на мощните традиции на своите национални култури започнаха все по-решително да налагат новата генерална тендеция на историята. Именно тази тенденция, а не утопиите на комунистическия интернационализъм и на заменилия го неолиберален глобализъм, предлагаше изход от глухата улица, в която го бяха вкарали тези космополитични идеоолгии на “безотечествениците.” Интеграция, да!, глобализация, да!, но със съхраняване на културната и национална идентичност на всеки народ, суверенитета на чието национално пространство се гарантира от държавата, при равноправното й участие в глобалната ситема на международните отношения.
Тази, засега водеща реална генерална тенденция на историята уверено следваше от края на 70-те години на ХХ в. Китайската народна република (КНР), опряна на мощната хилядолетна културна традиция и съчетаваща по блестящ начин принципите на социализма с пазара и откритостта към света.След катастрофалните петнадесет години на Горбачовата “перестройка” и Елциновия позор в руслото на тази тенденция тръгна и Русия. Последваха ги и други народи и държави. Все по-уверено силите на патриотизма и национализма в стрните от ЕС заявяваха своя протест от подменения проект на “бащите” с Брюкселските намерения за Европейски съединени щати
Разбира се, естествено бе, че екстремният брутален марш на неолибералния глобализъм, разрушаващ държавите и налагащ нов феодализъм под диктата на ТНК (Транснационалните корпорации) не можеше да не предизвика и по-екстремни реакции. И той ги получи от разбунения вулкан на неуспелия да се модернизира свят на исляма в лицето на ислямския тероризъм, чиито ударни сили бяха подготвени като кинжал за разбиване на съпротивляващите се мощни държавни структури на Руската федерация и Китай. Но така неолибералният глобализъм, придвижван от политиката на администрацията на САЩ (Дж. У. Буш и Б. Обама) роди новия Франкенщайн на съвременното човечество – “Ал Кайда”, а после “Ислямска държава” и “Джебхат ан Нусра”.
Но както “новият феодализъм”, налаган от ТНК в името на господството на финансовата олигархия, така и “ислямският тероризъм”, родени и мотивирани от САЩ се оказа, че заплашват и самите САЩ като велика икономическа сила и водеща демокрация. И ако това беше видяно и показано от хора на духа, на науката като Ноам Чомски, Имануел Уолърстейн, Джон Мишмайер и др., то това най-после го раззбраха и двама политици на съвременна Америка: Бърни Сандерс и Доналд Тръмп. И тъй като финансовата олигархия беше заложила на Х. Клинтън и се плашеше от “социализма” на Б. Сандерс, то републиканците не можаха да обуздаят милиардера Д. Тръмп, който с нетрадиционната си кампания помете системния истеблишмънт на Америка, вързан за същата тази финансова олигархия.Така за тях неочаквано, но напълно очаквано по логиката на историята Доналд Тръмп победи.
Разбира се, без да претендира за каквито и да са литературни достойнства инагурационната реч на Д. Тръмп стегнато изложи неговите послания от предизборната кампания, които бяха възприети и подкрепени от милионите обикновени американци, и по такъв начин потвърди неговата решимост да ги реализира като политика. Колкото обаче и да е необикновена личност 45-тия президент на САЩ не е едноличен диктатор и в много отношения ще зависи как неговите идеи и решения ще бъдат подкрепяни и привеждани в действителност от хората от екипа му, а също така как ще реагира задкулисието, което както се вижда не се е примирило от поражението и ще опитва всякакви средства да върне политиката на САЩ в познатите коловози през изминалия четвърт век след края на “Студената война”.
Определено като системообразуваща различните намерения, оценки и мнения за света днес и какво трябва да се направи, за да се върне славата на Америка като велика държава, която ще бъде повече уважавана и от днешните й опоненти в речта на Д.Тръмп беше идеята да се защитят националните интереси на САЩ, да се води вътрешна и външна политика в защита на тези интереси. Това означава най-малко две неща: а) да се прекратят финансиранията и помощите за разни изгои, които сами да поемат грижата за своята съдба; и б) да се сътрудничи с онези държави, които ще бъдат лоялни съюзници на САЩ в решаването на редица глобални опасности за човечеството, сред които днес на първо място е ислямския тероризъм. Но това означава също така Америка да престане да се намесва във вътрешните работи на други държави и да им “нарежда” как да се управляват.
Това фашизъм ли е, както се изрази един умник-журналист от соросоидите? Това е най-обикновен национализъм или просто патриотизъм с много висок заряд да се работи за величието на нацията. Но това заплаха за света ли е? Не може да е заплаха за света политика, която извежда принципа 1:1, т.е. “прави като мене и ти също ще успееш”, а не 1: 0 , т.е. “прави това, което аз искам, защото това е изгодно за мен”.
Но политиката, чийто принципи заявяваше в предизборната си кампания и озвучи в инагурационната си реч Д.Тръмп е политика, която поставя под съмнение съществуващия международен порядък. Всъщност, това е политика в съзвучие с политиката, която провеждаха и озвучаваха през последните години В.Путин и Си Цзипин. Но тази политика не беше срещана с овации и подкрепа от мнозинството васални на САЩ правителства в света. Затова не случайно ЕС, трактуван като протекторат от САЩ, чевръсто наложи санкции на Русия преди няколко години и старателно ги продължава. Затова бюрокрацията на НАТО, на тази отдавна изгубила смисъла си структура, бързаше в последните дни на предишната администрация да разположи свои контингенти близо до границите на Руската федерация в отговор на нейните митични заплахи.
Но, за да успее новата политика на Д.Тръмп, всъщност на САЩ тя трябва да се съгласува с политиката на В.Путин и Си Цзипин, всъщност на Руската федерация и на Китайската народна република (КНР). Към този тип политика се присъединяват не само В.Орбан (Унгария) и А. Ципрас (Гърция) –членове на ЕС, но заявяват това да правят и такива политици като Фр. Фийон (Франция), който във висока степен на вероятност ще бъде новият президент на Франция. Всичко това дава надежди, че човечеството ще съумее да се освободи от зловещата хватка на неолибералния глобализъм, водеща го към гибел по “глухата улица” и излязло на открито ще може да разгърне своите хоризонти към бъдещето.
Всъщност с първите укази и действия на Д.Тръмп пренареждането на световния ред започна. Конкретните позиции и решения по редица конфликтни въпроси ще се установяват чрез диалог. И В. Путин, и Си Цзипин са готови за това. Остава Д.Тръмп да бъде също последователен...
На нас като българи не ни остава нищо друго пред лицето на деградиралата ни политическа система да се надяваме, че и в България ще се разгърнат авторитетни политици, които решително да се оттърват от васалните си зависимости от стария порядък и умно и смело ще поведат народа ни към откритите хоризонти...
