/Поглед.инфо/ В началото на м.май, когато лятото дава толкова радости и надежди на живота, в Пекин (Бейджин) се проведе един знаменателен форум, в който взеха участие президенти, премиер министри и други ръководни фигури от 100 страни под впечатляващото название “Един Пояс – Един Път”. Както става обикновено, след краткия шум с позитивните и не дотам позитивните информации и анализи, световните медии се превключиха на дежурните през последните месеци теми за Д.Тръмп и неговите “тръмпиращи” западните му съюзници “изпълнения”, но стимулиращи онези от Близкия изток, особено Саудитска Арабия след обещания контракт за трилион долари за оръжия и назоваване на главния “смутител” в региона, а и в света, чрез тероризма - Иран. След наложената блокада и изолация на Катар от страна на Саудитска Арабия и нейните сателити, заради “финансиране” на тероризма (докато главният финансист и идеологически вдъхновител вече десетилетия в света е именно самата Саудитска Арабия) тази тема ще продължи да се раздува от васалните на САЩ медии, за да се подготви войната на САЩ, Израел и саудитите срещу Иран и по такъв начин да се реализира “Тръмповския” вариант за глобалната роля на САЩ в съвременния свят ( “make great America again”). .
И ако хибридните анализатори, които говорят това, което им е казано и се плъзгат по повърхността на събитията в света, без да виждат и да разбират дълбокото течение на историята и постепенната подготовка на “другото бъдеще”(А. Тофлер), което гастролиращите на световната сцена политици в голямата си част, поради ниския си интелктуален потенцал не очакват, то малкото сериозни изследователи не могат да отминат без нужното внимание факта на форума “Един Пояс – Един Път”, организиран от Китай в началото на м. май т.г.Защото този форум прогласи за готовността на КНР (Китайската народна република) да поеме открито своята нова роля в света. Защото, ако само до преди четири години Китай, възхождащ неудържимо от началото на 80-те години на ХХ в. , но следващ стратегията на “24 иероглифи”формулирана от великия Дън Сяопин в началото на 90-те години след провала на СССР и страните от Източна Европа “хладнокръвно да наблюдава, да съхранява своите позиции, сдържано да предприема ответните мерки, да не демонстрира своите възможности, да не проявява претенциозности, в никакъв случай да не застава начело”, беше разглеждан като “световната работилница”, то през последните четири години неговият лидер и цялото ръководство на ККП и държава предприеха редица инициативи, които подготвиха като етап този форум и Начало на една нова стратегическа визия за света.
Всъщност както стратегията на “24-те иероглифи” на Дън Сяопин, отчитаща завета на Сун дзъ от “Изкуството на войната” какво поведение да избереш в смутните времена на световни промени и катаклизми, така и гeостратегическият проект “Един Пояс -Един Път” се опират както на опита на “Великия копринен път”, така и на мощния фундамент на културата на най-младата, но най-голямата и с непрекъсната историческа традиция до днес от четирите древни оригинални цивилизации ( Шумер, Египет, Индия, Китай). Защото опрян на своята философия за Дао (Универсалния Път във Вселената, Земята, устройството на държавата и живота на човека) и Моралното учение на конфуцианството за принципите на хармонията в обществото , Китай (Джунго) не само е лидер на света до началото на ХV в. със своите поразяващи открития от преди н.е., , които цивилизована Европа започва да постига едва от ХVІІ в., но след няколко века полуколониална летаргия и няколко десетилетия гражданска война и трусове от “социалистически” експерименти от края на 70-те години на ХХ в. тръгва уверено към реализацията на своя огромен, не само като население потенциал, но и като духовни и морални принципи.
Геостратегическият проект “Един Пояс – Един Път” е заявка не само за новата роля на Китай в света, но и за налагането на “другата” Генерална тенденция на съвременнта история, тази на “умерения консерватизъм”, за продължаване на глобализацията на народите чрез икономическо, финансово, научно-технологическо и духовно-културно сътрудничество без намеса в техното политическо и държавно устройство , религия и културни традиции.
За онези, които познават историята на Китай и световната история е ясно, че геостратегическият проект “Един Пояс – Един Път” не просто е само актуализиране на традициите на “Великия копринен път”, който през пустините и планинските проходи е свързвал в древноста (от 140 г. пр.н.е.) Китай с Рим (Византия), но и с Египет (Африка), но предсавлява разгръщане на огромния му потенцал с всички съпътстващи ефекти на сътрудничеството в съвременната глобална епоха в мащабите на Голяма Евразия.
Кои основни принципи от опита на “Големия копринен път” наследява геостратегическия проект “Един Пояс – Един Път”и иска да развие в идващите години и десетилетия Китай като един от лидерите във все по-ясно очерталите се контури на многополярния свят?
Първо, за хилядолетията в които просъществува, “Велият копринен път” разива в мирните епохи сухоземните и морски маршрути на сътрудничеството с различни страни и народи от Европа, Азия и Африка. Керваните с камили натоварени със стоки и малките търговски кораби на китайските първопроходци са полагали първите мостове на мира и сътрудничеството, а не фалангите на Александър Македонски и легионите на Рим.
Второ, “Великият копринен път” е не само и просто символ на откритостта на Китай към света, но е бил и онази артерия на живота на човешкия социум в древността и средновековието, която е постигала опознаването на различните култури и цивилизации, формирани в съответствие със социоантропоекологичните условия и обстоятелства и приетите религии от народите от Азия, Европа и Африка ( будизъм, индуизъм, ислям, християнство). Това мирно сътрудничество е родило не само велики произведения на изкуството, но и велики градове, които и до днес са жалони в хирядолетната история на народите.
Трето, “Великият копринен път” е бил пътя не само на търговия и обмен на стоки от Изтока, Запада и Юга на Голяма Евразия, но е бил и пътят на духовното обогатяване, обучение на едни народи от постиженията на други народи и по такъв начин е бил пътят на великия синтез на духовните върхове на отделните народи и регионални цивилизации в единната система на духовната култура на човечеството. Чрез “Великият копринен път” не само в Китай прониква арабската/вавилонска астрономия, медицина, будизма и исляма, но и в Европа проникват великите открития на Китай – коприната, барута, компаса, порцелана, на индийската математика и цифри ( 1,2,3, и т.н. –смятани за арабски), на индийската философия и т.н. , и т.н.
И четвърто, не последно, “Великият копринен път” през вековете е осъществявал не просто търговия и обмен на стоки и знания, но е бил пътят на взаимната изгода и обогатяване. В това движение на хора, стоки и пари като капитал не е имало губещи и печелещи, както става днес в отношенията между западните високоразвити държави и останалия свят, където отношенията са 1 : 0 в полза на развитите, задаващи тон в международните отношения, тъй като всички са били печелещи, защото отношенията са се развивали върху принципа 1: 1.
Разбира се, опитът от хилядолетната история на “Великия копринен път” е ценен, но не е достатъчен, за да се продължи възхода на човечеството и да се решат множеството проблеми и предизвикателства, които го заплашват. И в това отношение Китай е реалист в лицето на своите ръководители и неговия лидер председател на ККП и президент на Китай Си Цзинпин. За това, не случайно, характерната преди 2012/ 2011 години икономическа експанзия беше сменена с нова икономическа и социална геостратегия, която е обърната не само “навън”, но и “навътре” насочена от изток към запад на територията на огромната държава-цивилизация, за да бъде издигнато жизненото ниво на 1400 милионното население и да се разгърне още по-мощно неговия невероятен потенциал на духовно и материално творчество. Всъщност това е и едно от условията, които трябва да осигурят успеха и мащабите на геостратегическия проект “Един Пояс – Един Път”(Но за това в друг материал).
Кои са онези “опорни моменти”, върху които ще се разгърне във времето (през идващите десетилетия) и пространството на Голяма Евразия ( а защо не също и на двете Америки) Геостратегическият проект “Един Пояс – Един Път”? Тези “опорни моменти” са ясно и категорично формулирани в доклада на лидера на Китай Си Цзинпин при откриването на Форума. Като всеки голям проект, който трябва да хвърли мост във времето върху реалните пространства на Земята геостратегическият проект “Един Пояс – Един Път” се подготвя с реални икономически и политически инициативи през изминалите четири години, преди да бъде обявена тази идея-инициатива-проект.
Бидейки реалист, в лицето на своя лидер Си Цзинпин, за огромните възможности на съвременната глобална епоха, която както никога преди не е свързвала народите и страните на Земята и откривалаща възможности за развитие и просперитет, използвайки постиженията на науката и технологиите ръководството на Китай предприема цяла редица дипломатически и бизнесинициативи още от 2013 г. Именно в тази година при посещението си в Казахстан Си Цзинпин издига инициативата за построяване на Икономическия пояс на Копринения път, а малко по-късно в Индонезия идеята за съвместно построяване на Морския копринен път на ХХІ век. Тези две идеи лягат в основата на инициативата “Един пояс и Един Път”. От тогава както, посочва Си Цзинпин, над 100 държави и международни организации изразяват подкрепа на тази инициатива, а редица от тях започнли активно да сътрудничат за нейното превръщане в реалност.
Във връзка с това трябва да се посочи, че както Си Цзинпин, така и другите ръководни фигури на Китай през тези години успяват да организират и съгласуват подкрепата на Русия и целия Евразийски икономически съюз (Казахстан, Беларус, Армения и Киргистан), на членовете на АСЕАН, на Турция с нейния проект “Централния коридор”, на Монголия с програмата й “Пътят на развитието”, на Виетнам с проекта “Два коридора –един кръг”, на Полша съгласуван с нейния проект “Пътят на Кехлибара” и даже на Великобритания с нейната стратегия NorthernPowerhouse).Както се сочи в доклада на Си Цзинпин върви широка дипломатическа дейност по съгласуване на принципите и възможностите на проекта с Лаос, Камбоджа, Унгария, а също с над 40 други страни и международни организации.
През изминалите години от издигането на инициативата “Един Пояс – Един Път” се разгръща не само дипломатическата дейност по съгласуване с множеството национални проекти в страните от Голяма Евразия (Европа, Азия, Африка) , но се развиват започнати преди това инфраструктурни проекти като железопътните линии “Китай –Лаос”, “Адис Абеба (Етиопия) – Джибути”, “Будапеща (Унгария) – Берг (Сърбия) , пристанищата в Пирея (Гърция) и Гвадар (Пакистан). Върви формирането на комплексната инфраструктурна мрежа с цяла редица икономически коридори: - Китайско-Пакистанския, Китай- Монголия – Русия и новият Евразийски континентален мост. Структурата на тази мрежа са сухопътните и морски магистрали, информационните магистрали, които се опират на стълбовете на железопътните линии, пристаница, нефто и газопроводи и т.н.
През годините, предшестващи обявяването на Инициативата – Геостратегическия проект “Един Пояс – Един Път” Китай заедно със страните подкрепили още в началото идеята работи върху отстраняването на всички бариери и препятствия в неговото реализиране и постига значителни успехи в опростяването на процесите на търговията и инвестициите между тези страни. От 2014 до 2016 г. общият обем на търговията на Китай със страните по “Пътя” надхвърля 3 (три) трилиона долара, а инвестициите на самия Китай в тези страни превишават 50 милиарда долара. В повече от 20 страни от ктийските предприятия са пострени 56 зони за свободно икономическо сътрудничество. В тези страни са създадени условия за над 180 000 работни места и постъпления за над 1,1 милиарда долара данъчни постъпления.
Особено впечатляваща е през последните години инвестиционната дейност на Китай в страните подкрепящи Инициативата “Един Пояс – Един Път”. Както при всяка бурно развиваща се икономика основана на производство на стоки и строителство на инфраструктурни обекти много важна е ролята на финансирането, осигуряването своевременно на средства. В това отношение Китай демонстрира впечатляващи резултати от финансовото сътрудничество със страните от “Пояса и Пътя”. Разработени са над десет проекта на сума от 1,7 милиарда долара. Фонда “Копринен път” е вложил нови 4 милиарда инвестиции в нови проекти. Китай и 16 страни от Централна и Източна Европа създават холдинг във формат “16+1”(България -?) Всички тези финансови структури, наред с Банката за развитие, която организира именно Китай в системата на БРИКС откриват не просто паралелни финансови възможности за бизнеса и развитието наред с тези на Световната банка и МВФ, но предлагат и други, не заробващи, а стимулиращи възможности.
Когато оценяваме възможностите на многостранното сътрудничество между страните и народите разположени на “Пояса” и по “Пътя” не трябва да забравяме огромния потенциал за сътрудничество в сферата на духовната култура, на образованието, на науката и технологиите. В предшестващите години са създадени реални условия за създаване на интелектуален Копринен път и на здрав Копринен път. Годишно се предоставяха и вероятно този брой ще продължи да нараства 10 хиляди правителствени стипендии за млади хора от целия свят, които да се обучават в Китай. Това на свой ред е един от главните пътища за опознаване на народите и разбиране на техните култури и традиции, важно условие за съвместното им мирно съществуване и развитие на планетата.
Всичко това, казано съвсем накратко , показва не само сериозните възможности, но и реалните амбиции на ръководството на Китай и в лицето на неговия лидер - Председател на ККП и Президент Си Цзинпин да заявят за готовността и решимостта на Китай да играе една нова роля в света с полагане на това ново “Начало на Пътя” с геостратегическия проект “Един Пояс – Един Път”.
И тази нова роля е формулирана в първата цел- задача на проекта “Един Пояс – Един Път” от Си Цзинпин пределно ясно и категорично в доклада:
“Първо, трябва да превърнем “Пояса и Пътя” в Път към Мира. Древният Копринен път е процъфтявал в мирно време, но е загубвал своята енергия по време на война. Реализирането на плановете за “Пояса и Пътя” изискват мирна и стабилна обстановка. Ние трябва да сформираме международни отношения от нов тип, чиято отличителна черта да стане изгодното за всички сътрудничество. Ние трябва да формираме партньорството върху основата на диалога и дружбата, а не на конфронтационните алианси. Всички страни са длъжни да уважават суверенитета, достойнството и териториалната цялост на другите държави, техния път на развитие и обществени системи, а така също да отчитаме ключевите интереси и обеспокоеността един от друг.”
Ако се обърнем пак към историята ще видим, че някои райони по древния Коприен път са били процъфтяващи в мирно време и са потъвали в разруха по време на войни и конфликти. За съжаление много от тези райони днес се намират в бедствено положение, поради разрушените държавни структури, терористични действия и нестабилност, користни и неефективни военни интервенции на развитите държави, които искат да овладеят техните енергоресурси – нефт и газ. И това продължава вече десетилетия с кратки паузи без надежда да се намерят верните решения. Китай е решим да работи за справедливото политическо разрешение на тези конфликти чрез усилване на координацията и сътрудничеството в контратерористичните мероприятия. А главният източник на всяка престъпност и готовност към тероризъм са бедността, изостаналостта, безпросветността и социалната несправедливост. И в това отношение ръководството на КНР вижда решенията, които могат да доведат до успокояване и просперитет на тези райони, а с това и на останалите райони на Земята.
Второ, това означава, както заявява Си Цзинпин, да се превърне “Поясът и Пътят” в Път за процъфтяване. И в това отношение развитието на всички жизнено важни структури на даденото общество, които повишават жизененото ниво на членовете на това общество са ключът към решаването на този проблем.
В три главни направления Геостратегическият проект “Един Пояс – Един Път” предлага големи възможности за така жадуваното от народите развитие по Пътя: Промишлеността, Финансите и Инфраструктурата. По същество може да се каже, че това са три от системообразуващите фактори на всяко съвременно развито общество.
Промишлеността е не само основата на икономиката, но това е и нейния мотор, най-динамичната част, в която се прилагат новите технически средства и технологии, включват се все по-високо квалифицирани работници , което на свой ред задвижва и изисква промени в другите сектори на обществото. Днес и утре е особено важно, подчертава Си Цзинпин да се усвоят постиженията на новата промишлена революция с предлаганите от тях фантастични постижения във всички области на живота. Затова сътрудничеството в сферата на промишлеността, благодарение на Проекта “Един Пояс – Един Път” е особено важно за всички негови участници.
От особено значение за пълнокръвното функциониране на една обществена система са нейните финанси. При това те не само трябва да осигуряват синхрона на всички сектори на даденото общество, но и да стимулират тяхното развитие и динамика. Това е въпрос, който трябва да се решава със сътрудничеството между държавния и частния капитал, с лостовете и механизмите за инвестиции. Китай има вече опита и амбицията да се изгради по Пътя, а защо не и на цялото пространство на Земята диверсифицирана, не пораждаща конфликти система на финансиране и разположен на много нива пазар на капитала.
Не може да има ползотворно сътрудничество, ако няма развита инфраструктура на страните, разположени по Пътя. Китай е готов да съдейства за развитието на наземната, морската, въздушната и цифрова инфраструктура като съсредоточи усилията си на ключовите шест коридора, чието строителство вече е започнато. При това Китай си дава сметка за проблемите свързани с енергопотреблението и промените на климата и затова е готов и ще съдейства за осигуряване на екологично и нисковъглеродно производство . Защото е известно, че високото и нарастващо потребление на нефт, въглища и газ не само поражда драматичните промени в климата на Земята, но това е и причината за многото конфликти и войни. Затова решаването на този въпрос ще приведе световната икономика в ново състояние. Китай, по думите на своя лидер Си Цзипин, е готов да работи в това направление.
Трето, отчитащ печалният опит от определени периоди в новата си история, Китай е решим да превърне “Пояса и Пътят” в път към откритостта, защото тя води към прогрес. Разбира се, за някои страни в началото ще бъде трудно, но това е посоката, която ще ги изведе от изостаналостта и проблемите на икономическото им и социално развитие. В името на великата цел заложена в геостратегическия проект “Един Пояс –Един Път” Китай предлага да се създаде открита платформа за сътрудничество, като по този начин да се защитят и развият принципите на откритата икономика в глобалната епоха. Тук всички елементи на икономическия растеж трябва да бъдат поставени в синхрон, усилващи в мултиплициращ ефект своята ефективност. Разбира се, в този процес нявсякъде ще се отчитат специфичните национални условия и традиции.
Един от главните фактори, които не само потвърждават откритостта, но и откриват нови възможности за разгръщане на сътрудничеството е безспорно търговията. Тук, както отбелязва Си Цзинпин, е важно да се намери баланса, да се преодолеят бариерите породили дисбаланс, като се създават условия за ускорена динамика и нарастване в цифрово и реално измерение.
Четвърто, в съвременната епоха всяко ползотворно сътрудничество трябва да се опира на иновациите. И в това отношение Китай е готов да превърне проекта “Един Пояс – Един Път” в Път на иновациите. При това това трябва да става чрез сътрудничество във водещите области на съвременната промишлена революция като цифровата икономика, изкуствения интелект, нанотехнологиите и квантовата изчислителна техника. Китай вижда перспективи и в развитието на “големите данни”, “облачната” среда и “умните” градове като е убеден, че те всички ще се включат в системата на “цифровия Копринен път на ХХІ век”. А това ще изисква да се създават центрове и площадки за младежта от страните по пътя на “Пояса и Пътя”.
Пето, може да се каже сумарно, че всичките тези направления и открити възможности за равноправно и ползотворно сътрудничество между народите и страните разположени по Пътя ще осигурят превръщането му в действителен път за съединяване на различните цивилизации. Това е особено важно днес, когато народите от регионалните цивилизации включени в глобалната мрежа се изправиха пред толкова предизвикателства и конфликти. Пътят, изходът Си Цзинпин вижда в превръщането на “Пояса и Пътят” в път на познание, на диалог и взаиморазбиране на фундаменталните си принципи и традициа, формирали културната идентичност на народите в своите пространства, изолирани и слабо взаимодействащи. Затова в процеса на реализацията на Проекта и после, когато той влезе в активно действие трябва да се създават на много нива механизми за културно сътрудничество между отделните държави и между самите граждани. Това сътрудничество трябва да обхване всички сфери на духовната култура, на образоваинето, на фолклора и традициите, на науката. Това трябва да стане действително сътрудничество в името на високия хуманизъм и ценности, против всяка ксенофобия и корупция.
Ако трябва да резюмираме накратко идеите и принципите, които се издигат пред човечеството на сегашното ръководство на Китай, от неговия лидер Си Цзинпин, то не можем да не кажем, че всичко това определено говори не само за огромните възможности на Китай за такъв планетарен проект, но и че с този геостратегически проект “Един Пояс – Един Път” Китай зявява готовността си и решимостта си да играе една Нова роля в света, но не като едноличен лидер, а като Един от водещите лидери в установяващия се многополярен свят след четвъртвековния период на турбулентност, последвал епохата на “Студената война”, в който САЩ с помощта на своите съюзници, а по същество васали, се опитваше да създаде Еднополярен свят с пълна политическа, икономическа и военна хегемония. Защото именно съпротивата на бруталната геополитика на САЩ от народите, които искаха да съхранят своя суверенитет, своята национална и културна идентичност превърна периода в един от най-нестабилните и опасни периоди в новата история на народите, вместо да им открие действително пътя на свободата и демокрацията, на просперитета и развитието. Китай беше сред онези малко държави, които подкрепяха решително възправянето на Русия срещу тези хегемонистки претенции и работеше за консолидирането на онези страни и народи, които водени от достойни държавни лидери не приеха амбициите на “уникалната империя” (Зб. Бжежински) да наложи своето господство над света надминавайки древните, средновековните и колониалните империи. Но в духа на своите велики хилядолетни геостратегичски традиции, един от чийто символи е Тигърът, а не Драконът, Китай прецени, че вече е настъпил часа, времето да поеме инициативата за друга подреба на света.
Разбира се, по пътя на реализацията на издигнатия геостратегически проект “Един Пояс – Един Път” на Китай никак няма да му бъде лесно. Ще трябва да се преодоляват не само тежки природни зони, но и също размирни райони, вкопчени в неспирни конфликти, корупционни нагласи на огромната част от съвременните политици и държавни глави, заразени от неолибералната отрова на печалбата на първо място, но най-голямата съпротива определено Китай ще среща от не примирил се с края на неговата епоха днешен претендент за хегемон на света – САЩ и различните му верни васали. Тук може да се очакват всякакви провокации и опити за стопиране на Великия Копринен път на ХХІ век. Разбира се, на Китай няма да бъде леко с включавено в системата на Пътя “Един Пояс – Един Път” и на другите два азиатски гиганта Индия и Пакистан, заради техните нерешени вече десетилетия гранични проблеми. Но фактът, че и двата тези гиганта вече от наблюдатели станаха редовни членове на организараната от Китай и Русия Шанхайска организация за сътрудничество (ШОС) дава надежди, че и тук ще победи разумът, благодарение и на мъдрата с хилядолетни традиции, от времената на Хан Фейдзъ, китайска дипломация.
Естествено в заключението на тази статия българският читател ще се запита:”А къде е България?”Както обикновено през последния четвърт век и повече България в лицето на своите премиери и президенти независимо от степента им на интелигентност предпочита да се ослушва към все още смятания за “големия брат”, а по същество ментор- САЩ и към “началниците” от ЕС – Брюкселските бюрократи. При това в глупостта, продажността и корумпираността си някои от тях не само провалиха огромните възможности на геостратегическата позиция на България, но и формираха в мислещата част от народа погнуса и отвращение към политиката и политиците и задълбочиха апатията и разочарованията от “демократичните промени”. Навярно крайно време е тази част от народи ни най-после не само да прогледне накъде върви историята, да види къде е действителния хоризонт на човечество и смело да вдигне глас за свобода и достойнство, а не да се влачи след новите си вече овехтели кумири, които го водят към гибел.
Китайската народна република, особено с новата си история дава примера кога народите успяват и предлага този пример на света със своя Геостратегически проект “Един Пояс – Един Път”.
