/Поглед.инфо/ (Ориентири към бъдещият социализъм)

Когато през 1989-1991 г. социализмът в Съветския съюз и страните от Източна Европа се срути с ефекта на доминото или по-точно като картонена кула, от чиято основа бяха извадили едно блокче (вярата в светлото бъдеще), погледите на всички антисъветисти, антикомунисти и всякакви анти-“исти” на алтернативата на капитализма обърнаха погледи към азиатския колос Китай и чакаха и неговото срутване. “Човекът на годината”, “на века” и т.н. и там беше ходил, преди на Тянанмън”(“Площада на небето”) на 4 юни 1989 г. революцията да победи опита на контрареволюцията, един от инициаторите, на която със своята “перестройка” беше именно този човек. Но след неудачните експерименти (“Големият скок” и “Културната революция”) поелият пътя на реформи, модернизация и строителство на “социализма с китайска специфика” в края на 70-те години Китай издържа и продължи по своя Път..

По-късно вдъхновителят на радикалните реформи Дън Сяопин щеше да каже, че “това беше чудо”. За другите действително чудо, но не и за онези, които добре познават историята, културата и духа на Китай. Защото както ще каже в началото на 2013 г. лидерът на днешен Китай Си Цзинпин “ Socialism with Chinese characteristics is the integration of the theory of scientific socialism and social development theory of Chinese history. Socialism has taken root in China. It reflects the wishes of the people and meets the development needs of the country and the times.” ( “Социализмът с китайска характеристика е интеграция на теорията на научния социализъм със социалното развитие на теорията в китайската история. Социализмът е пътят избран от Китай. Той е израз на желанията на народа и съединяване на развиващите се потребности на страната с времето”)

Но краят на европейския социализъм, белязъл края на “Студената война” щеше да постави пред удавените от цунамито на неолибералния глобализъм членове на бившите комунистически, социалистически и социалдемократически партии отново със страшна сила въпроса “Що е социализъм и има ли той бъдеще в света като по-справедлива, по-свободна и по-високохуманистична обществена система от капитализма?”Върху много от тях тегнеше догматизираната представа за социализма в резултат от неговата почти половин вековна практика в страните от Източна Европа, а в самия СССР повече от седем десетилетия. Както световните монотеистични религии трудно излизат от догмите и каноните наложени от висшия клир ва църквите им и върховните правители на държавите след подмяната на посланията на своите създатели, така не само номенклатурата, но мнозинството от масата на комунистическите, социалистическите, социалдемократически и други “леви” партии не можа да преодолее догматизираните послания на създателите на “научния социализъм” К.Маркс и Ф. Енгелс и продължи да битува в миналото, непостигнало както диалектическия, непрекъснато развиващ се дух на тази философско-политическа и философско-икономическа доктрина в съответствие с опита и практиката на обществените процеси, така и духа на новата епоха.

По такъв начин вместо развитие на икономиката в съответствие с възможностите на новите, родени от научно-техонологическата и научно-производствената революция технологии и демократизиране, социализиране на системата на управление на обществото на всички нива и издигане образованието и цялата духовна култура на народа комунистическата номенклатура в Съветския съюз и Източна Европа търсеше и възкресяваше овехтели образци от миналото и усилваше “идеологическата работа”. По-такъв начин тя сама подготви срутването на създадената система на държавния социализъм и победата на контрареволюцията, възкресявайки един криминален капитализъм.

Затова не случайно, ако проследим процесите през изминалите две и половина десетилетия от края на “Студената война” ще видим, че главните политически играчи, които насаждаха в тези страни неолибералните принципи бяха наследници на висшия и средния ешалон на комунистическата номенклатура. Някъде като България това вършеха хората от “третия ешалон”. Всичко това породи катастрофални поражения, рязка социална поляризация, непознати през последните десетилетия на социализма бедност, престъпност и корупция. Това е широко известно и не за това отново трябва да говорим, а защо и как ККП, тръгвайки от едно от най-ниските нива на общественото развитие на 1 260 милионния народ, намиращ се по световните класации и статистики през 1978 г. на 132 място с БВП 376 млн,, с 60 долара годишен доход на хората в градовате и 30 долара в селата през 2015 г. вече имаше номинално 11 182 млрд долари годишен БВП, който по покупателна способност е равен на 19 696 млрд долара, изпреварвайки по такъв начин САЩ, и по 8 141 долара средно на човек от 1 400 млн си население!!!Един невероятен и неудържим възход извел тази велика държава-цивилизация от дъното на върха на човешката цивилизация.

Нека се опитаме да отговорим защо и как стана това чудо, което създаде фундамента, който даде основания на лидера на Китай, председателят на КНР Си Цзинпин, да заяви, че е време Китай да поеме лидерството на историческото движение на човечеството днес, за да бъде изграден един устойчиво развиващ се, справедлив и свободен свят на всички народи.

Има два факта, без които не може да бъде по-цялостно разбрана човешката история в отрязъка от последните десетилетя на ХІХ в. до последните на ХХ в. Те и двата бяха многократно артикулирани и описвани, но и двата не бяха осмислени като факти в контекста на ставащите глобални промени, тъй като показваха, че историята на човечеството в своите дълбоки течения поставя на преоценка цяла редица идеи за социализма от епохата на националния капитализъм.

Първо, че не задължително най-развитите страни първи ще тръгнат към социализма, а тъкмо обратното, повечето бедни, в които ще доминира не индустриален пролетариат, а бедни селски маси И второ, че “възпитателят”, този, който иска да промени условията, по думите на К. Маркс, не само трябва да бъде сам възпитаван, т.е. високо образован, но да се научи да мисли глобално, в мащабите на цялата планета, и да решава проблемите и управлява действително научно, локално, с познание на обективните обществени закони. Защото както всичко в Универсума е взаимосвързано, така е и в системата на обществото. К. Маркс беше възложил очакванията си за победа на социализма на съзнателния пролетариат, на съзнанието, но в бедните страни на “победилите” социалистически революции не се установи “диктатура на пролетариата”, а “диктатура на апарата” (М.Бакунин), при това “не възпитан” да разбира както диалектическия дух на доктрината на “научния социализъм”, така и духа на културата на своите народи и на ставащото в света в съответната епоха. И това беше главната причина не само за зверствта и извращенията в името на социализма в отделни страни, но също причината, която доведе до подмяна на идеите за социализма с реалностите на капитализма, добре експлоатираш “слабостите” на природата на “естествения човек”(Дж. Лок).

Всъщност победата над бедността, премахването на експлоатацията и отчуждението на работещите от обектите/предметите и резултатите от техния труд, утвърждаването на социалната справедливост и освобождаването на същностните сили на човека като главните цели на социалната, социалистическа революция, издигани от К.Маркс и Ф. Енгелс при обяснение и анализиране на различни въпроси изискваха дълбока, радикална революция в човешката история .Тази революция означаваше преход на човечеството от стихийната история, продължаваща в социални , културни форми еволюцията на природата, на Универсума към съзнателно “правена” история, към организиране и управление на обществените процеси върху основата на обективните обществени закони.(Законът за планомерното, пропорционално развитие на обществото К.Маркс извеждаше като главен закон на колективистки организираното общество.)Това означаваше да се сложи край на тежките кризи и изтребителни войни на дотогавашната история и човечеството като действителен представител на Homosapiens да прави разумно своята история. Не зная дали сам К.Маркс е съзнавал огромната мащабност на своя проект, но ние днес с особена категоричност виждаме необходимостта от такъв преход Интуитивно, опряни на принципите и логиката на Еволюцията на Вселената до социалните форми, мислители като Пиер Тейяр дьо Шарден и Владимир Вернадский издигнаха идеите за Ноосферата.

Кои бяха основните фактори и принципи, обосновани при анализа на различни въпроси в произведенията на К.Маркс и Фр. Енгелс и които само систематизирани в една цялостна диалектическа система даваха представа за философско-политическия и философско-икономическия характер на доктрината на научния социализъм и които само разбрани като методология ставаха ръководство за действие, за практическа политика?

На първо място, определящият фактор на обществения живот като социално битие според К.Маркс е материалното производство, в което и върху което се изгражда цялата система на обществените отношения. Именно системата на материалното производство с всичките отношения между участващите в него –на собственост върху основните средства за производство (земя, оръдия на труда и т.н.) , на организация и управление, на разделение на дейностите, на рзпределение на благата и най-накрая на потребление (бит) в дадено общество е базата на това общество. Това е икономическата основа на съответното общество. Характерът на тази база, т.е. икономиката функционира не само в съответствие с обективните природни закони на свойствата и възможностите на оръдията на труда, технологиите, земята и т.н., и на самите участващи в този процес живи хора, но и съобразно юридическите закони, правила, които в класовите общества, в цивилизациите налага съответната държава съобразно следваната от управляващите групи, класи политическа идеология, политика. Затова характерът и дълбоката същност на икономическите процеси и явления в съвременните общества могат да бъдат разбрани само от позициите на науката политическа икономия, така както я формираха класиците А. Смит, Д. Рикардо и К. Маркс, а не от псевдонауката “Икономикс”.

Второ, от горното твърдение следва логически изводът, че общественият фактор, който определя законите, т.е. политиката на функциониране и развитие на икономиката, другояче казано, на материалното производство, материалните основи на обществото е държавата. Държавата по презумция е институцията, която трябва да въплъщава общия интерес на всички граждани на дадена страна, на дадено общество. Но както е добре известно от историята държавата никога не е всеобщ благодетел, а политически властови инструмент на онези социални групи и класи, които господстват икономически и тя работи в името на техните интереси. В модерните общества “правилността” на тази политика се обосновава от медиите. В условията на съвременния зрял капитализъм аз сравних медиите с Бога-Дух, доизграждащ системата на Светата Троица на капитализма – Бога-Отец (финансовия олигархат) и Бота-Син (Транснационалните корпорации).

По такъв начин, трето, следва, че икономическата политика на държавата зависи от управляващите групи, класи, от техните избранници – депутати в съответните парламенти и министри в изпълнителната власт, изповядващи една или друга политическа идеология. А водещ принцип на философско-политическата и философско-икономическата доктрина на научния социализъм бе, че само общество основано на колективните форми на собственост върху средствата за производство и колективните, действително демократични форми на организация и управление може да осигури социална справедливост за всички членове на това общество и може да им открие възможност за свободна инициатива и свободна реализация на своите способности (“Свободата на всички удловие за свободата на всеки” К. Маркс).

Това са, с риска да огрубим представянето, най-общите положения на марксисткия възглед за обществото и неговото развитие. Те са оста, ядрото, около което трябва да се разгръщат конкретните форми за реализиране като действителност, като жива обществена система. За съжаление това фунзаментално положение, което произтича от всички Марксови текстове по този въпрос беше разбрано механистически като общественото, многообразието от колективни форми се приравни на държавното. Тази сталинистка интерпретация беше обявена като общия, задължителен за всеки социализъм модел. С невероятни усилия някои от източно европейските страни успяха да смегчат тази безплодна система.

Разбира се, ядрото, което определя единството на системата на обществото от тези множество колективни форми е държавата. Но съвсем не означава, че държавата трябва да притежава всичко, да бъде единствен собственик. Друга трябва да бъде нейната роля в колективистки организираното общество и за това ще стане дума по-нататък. Но адептите на “общия модел” на соцализма, (изработен в СССР) до последно надуваха идеологията вместо да освободят силите на обществото за свободна инициатива и творчество.А после с готовност прегърнаха неолибералните догми..

Днес, сто и петдесет години след публикуването на т. І “Капиталът” на К.Маркс, тези най-общи положения са азбучна истина за всеки образован и мислещ човек. По такъв начин, признават или не признават К.Маркс всички съвременни политици са марксисти. По подобие на това дали са вярващи или атеисти всички родени и живеещи в атмосферата на определено общество, изповядващо определена религия са формирани в съответствие с принципите и ценностте на тази религия, която изгражда културно-цивилизационната им координата, координатата на техния национален и цивилизационен психокосмос. По такъв начин тези най-общи положения на марксизма могат да се интерпретират по най-различен начин в зависимост именно от културно.цивилизационната кордината, в която се намира даден народ, от степента на неговото социално-икономическо и политическо развитие, от подготвеността на политическите елити, които правят публичната политика и изповядваните от тях политически идеологии. Така общите принципи се реализират като особени, специфични форми в действителност в съответствие с конкретните обществено-исторически условия на всяка страна. Затова не случайно даже копирайки съветския опит за социализъм, всички следващи прз ХХ век опити за “социалистическо строителство”, родиха невероятно множество от “социализми”, някои от които бяха не просто карикатури, а ужасни патологични тирании. Китай също премина през горнилото на подобни експерименти.

Затова днес, когато отчитаме динамиката и мощта на Китай, разгръщаш потенциала на социализма с китайска специфика и устремен в бъдещето трябва категорично да се преклоним пред Дън Сяопин и другите членове на ЦК на ККП, които оттърсвайки се от кошмара на “Културната революция” успяха да видят онези принципи и дух на историята и културата на китайския народ, които съединени с общите принципи и положения на “научния социализъм” да разгърнат своя могъщ потенциал.

Нека да напомним, че не просто обявяването спецификата на китайския социализъм роди жизнената, динамична обществена система, която по степента на разгръщане на своя потенциал отключваше нова енергия, движеше обществото напред, и едновременно с това все по-решително въздействаше върху системата на човешката цивилизация и постепенно определяше посоката на нейното бъдещо историческо движение. Както е известно и Мао Цзедун говореше за специфичния път на Китай към социализъм, акцентирайки на идеологическите и революционни подходи от съветския модел. Но ККП в годините на неговото ръководство на КНР се луташе в избора на формите на синтеза на общото и специфичното/особеното. За съжаление то беше постигнато след грешки и страдания. Именно в края на 70-те години на ХХ в. бяха изведени напред онези изграждащи дълбоката културна и национална идентичност на китайския народ и история принципи и ценности, които съединени с общите принципи на марксизма разкрепостяваха, освобождаваха инициативата на стотиците милиони граждани на Китай и ги извеждаха на сцената на активната икономическа, социална и духовно-културна дейност.

Беше намерена формата, чрез която се разгръщаха силите на народа като отделни личности, като колективи, като села и градове, като провинции и региони при водещата, определящата роля на обществото, на общото, представяно от държавата. Това беше разкрепостяването, по същество освобождаването на енергията на милионите, което Дън Сяопин изведе като първи момент на реформата. Вторият момент, беше отварянето към света, съхраняваки своята мощна хилядолетна философско-културна традиция и заедно с това учейки се от света, от напредналите страни и народи. Всичко, което можеше да работи за повишаване на благосъстоянието на китайския народ, неговата свобода и щастие, трябваше да се възприеме и да работи. В това отношение Дън Сяопин припомня древния китайски афоризъм “Не е важно какъв цвят е котката. Важното е тя да лови мишки!”Т.е., не са важни идеологическите етикети, а е важно политиката да съдейства за решаването на главния въпрос на едно общество то да просперира, да се развива и модернизира и да осигурява благоденствие на своите граждани. . Особено такова като Китай!

И тук възникна въпросът. Как това множество от форми на собственост и раздвижени 1 300 млн души да работи така, че да съхрани принципа на водещата роля на общото, на обществото и заедно с това да разгърне инициативата, свободата на всеки. И тук решението беше намерено. В съчетанието на Плана и Пазара. Разбира се, догматиците –сталинисти и техните днешни аналози неолиберали нададоха вой “Вай, капитализъм!”Но пазарът не е изобретение на капитализма. Пазарът е един от факторите, които раждат първите човешки цивилизации 5-6 000 г. пр. н. е. Катитализмът го включва в своята система като фактор за икономическа динамика и експанзия в нови пространства. “Коренната разлика между социализма и капитализма не се състои в това кое преобладава – пише в една от последните си статии Дън Сяопин – планирането или пазарът. Плановата икономика не е равнозначна на социализъм –при капитализма също има планиране. По същия начин пазарната икономика не е равнозначна на капитализъм – при социализма също има пазар.Както планът, така и пазарът са само икономически лостове. Същността на социализма се състои в освобождаването и развитието на производителните сили, в ликвидирането на експлоатацията и поляризацията на обществото в името на грядущето всеобщо благоденствие. Това е, което трябва да обясним на хората.” *( Дън Сяопин, Социализъм с китайска специфика, в “Китайският социализъм”, С., 1999, с. 22) Вж. Петко Ганчев, Возрождающийся гигант (Цивилизация и философия Древнего и Современного Китая)” Минск, БГУ; PetkoGanchev, TheRisingGiant ( CivilizationandPhilosophyinAncientandModernChina), Minsk/Sofia, 2012;Нако Стефанов, Китайският модел на “пазарен социализъм” – геоикономически и геополитически аспекти, сп. Понеделник, бр. ¾, 2017 , с 53; Xi Jinping, The Governance of China, Foreign Languages Press Beijing, China, 2014; Xi Jinping,XIX National Congress of the Communist Party of China – October 18. 10. 2017)

И ако пазарът, при това даже “свободният пазар”, не е изобретение на капитализма, а фактор, който тази система наследи от миналото, то с не по-малко основание трябва да посочим, че планирането също не е изобретение на социализма и не следва да се слага някакъв знак на равенство между тях. Защото, ако се проследи историята на човечеството, особено в ново време планирането, програмирането, стратегиите са важна форма на организацията и управлението на военните действия, научните проекти и производството в определени области. Нещо повече, извличайки поуки от “Великата депресия” и Втората световна война много водещи капиталистически държави въведоха едни или други форми на програмирне и планиране в национален мащаб. Особено ефективна, основана на стратегически прогнози и изследвания е системата на Индикативното планиране на Франция, ръководено от Генералния комисарият. Всички транснационални корпорации разгръщат своята дейност в глобалното пространство в съответствие със своите стратегически планове. Нещо повече, в много случаи те са съгласувани с едни или други национални цели на държавата, където се разполага “. компанията-майка”

Затова догматичното приравняване на планирането със социализма и пазарът с капитализма издава невежеството и едностранното идеологическо интерпретиране на тези две важни форми на управлението/регулирането на общественото производство и дейности. Въпросът е не просто какво, а как е организирано и в името на какви цели е организирано по един или друг начин дадено производство, дадена обществена дейност. Именно целите, в съответствие с които функционира пазарът и действат регулаторите на плановете от различен мащаб показват дали тази икономика и въобще обществена система е капиталистическа или е социалистическа. Защото да повишаваш ефективността и рационалността на производството и всяка обществено необходима дейност в името на печалбата е нещо коренно различно от това да повишаваш ефективността и рационалността на производството и всяка необходима обществена дейност в името на благоденствието на гражданите на даденото общество. И тук е дълбокият разлом на социализма с китайска специфика и от най-либералния капитализъм в наши дни,

Ефективността и успехът на съчетаването на механизмите на свободния пазар и на планирането се определят от това дали и в каква степен е намерен балансът и тези механизми и регулатори действат в единство и работят в името на общонационалните цели или обслужват определени корпоративни и частни цели. На свой ред балансът между механизмите и регулаторите на пазара и планирането се определя от това дали те са съобразени с характера и мащабите на даден вид собственост и формите на тази собственост. Трите и половина десетилетия от началото на реформите и налагането на принципите на социализма с китайска специфика показват как постепенно освобождавайки народната енергия ККП търси и прилага този баланс. В този смисъл, както неведнъж пише Дън Сяопин през 90-те г. на ХХ в и през последните години лидерът на КНР председателят Си Цзинпин социализмът с китайска специфика е дело на народната енергия, на съчетаването на ценностите на хилядолетната китайска култура и неговата мечта с възможностите на съвременната епоха, на науката и технологиите.

По такъв начин тайната на успеха на китайския народ е заложена в политиката, която ръководството на ККП и КНР провежда през последните три десетилетия, която политика съчетава фундаменталните принципи в единството на традиции и модерност, на хармония и стратегичност в развитието на обществото. В този смисъл успехът на този род политика е резултат не от елементарни политически действия на “проби и грешки”, а от прилагане на цялостния системен подход на философско-политическата и философско-икономическата доктрината на научния социализъм.

(Без да повтаряме и преразказваме пътя на реформите и модернизацията на КНР през изминалите десетилетия, което е направено в десетките трудове на китайските лидери, учени и на много чуждестранни изследователи, тук само очертаваме принципите, духа и методите на политиката на ръководството на ККП и КНР, които в изключително сложни условия успяха да организират огромната страна и от страна от развиващия се “трети свят” да я изведат в лидерите на човечествто днес.За Пътя нататък, за геополитиката и геостратегията в идващите години, чиито предпоставки бяха заложени през последните години ще говорим в един следващ анализ.)

В случая е важно да се подчертае, че ръководителите на КНР видяха разкрепостяването на силите на китайския народ както в утвърждаването на многообразието на форми на собственост и форми на реализация на различните форми на собственост в съчетаване на принципите и механизмите на планирането и пазара, така и във включването на многомилионния народ в организацията и управлението на техните колективи, селища, градове, провинции чрез формите на социалистическата демокрация като най-адекватната на този исторически етап форма на действително участваща демокрация.

Известно е, че реформата започна своята практическа реализация от селото. Енергията на огромното селско население на Китай, блокирано в комуните и живеещо в мизерия в първите десетилетия на социалистическото преустройство на страната беше освободена чрез предложената от самите селяни форма на семейния акорд, която адекватно съчетаваше хилядолетната семейна традиция, практицизма и трудолюбието на китайския народ с реалните условия, климат и ландшафт на земеделските земи в Китай. Така за по-малко от десетилетие беше решен първият голям въпрос на огромната страна – да се нахрани населението. Нещо повече, внасящия до началото на реформата храни Китай започна да експортира в нарастващи количества храни.(При първото ми посещение в КНР през ноември/декември 1990 г. бях поразен от планините храни, които на ниски цени заливаха пазарите на Пекин, Нанкин, Шанхай и др. градове- б.а.)

Разкрепостяването на дейността в селското стопанство и предоставяне на самите селяни възможността да разгръщат в съответствие със законите на страната своите инициативи, стимулирани при това от държавата с различни данъчни облекчения и освобождаване от данъци за определен срок се последва от разкрепостяване на работещите в индустрията. Редом с държавните предприятия започват да се формират различен тип предприятия със смесен държавно-частен, кооперативен, частен и също чуждестранен капитал. При това бидейки стратегическата основа на стратегическия национален и петгодишен план самите държавни предприятия са поставени в свободен режим на управление в условията на пазара. Това неимоверно усилва динамиката и съревнованието както между отделните производствени структури държавна собственост, така и между отделните провинции. Този процес е съпроводен с реформи в областта на търговията, което стимулира както производството, така и потреблението, а като цяло усилва динамиката на общественото развитие. Редица китайски изследователи и анализатори на непознатата в предишните епохи динамика на китайското общество отбелязват и забавянето на реформите във финансово-кредитната система на КНР. Мощен тласък към реформи и в тази област предизвиква световната финансово-икономическа криза, разразила се през 2008 г. От този период за няколко години се забелязва спадане на високите 9% и повече ръст на БВП на 6-7%. Последните една.-две години показват, че пренастройването на огромната икономическа система в общи линии е успешно и вече се отбелязва нарастваща динамика.

В духа на китайските мъдри афоризми всяка криза е заедно с това и възможност за нови решения. И в последващите години на спаднало потребление на китайски стоки на световния пазар, което рефлектира и в темповете на ръст на БВП са предприети решителни реформи в две главни направления. Първото, повишаване на качеството на произвежданите стоки за световния пазар; и Второто, стимулиране на вътрешното потребление в съответствие със заложените в историческата стратегия на социализма с китайска специфика повишаване на благосъстоянието на китайския народ . Така постепенно се утвърждава нова “философия на развитието”(Си Цзинпин), която даде отражение както върху реализацията на стратегията на развитието на социализма с китайска специфика, така и върху стратегията в геопространството на Голяма Евразия и на останалия свят. Затова, когато анализираме “вътрешната” стратегия в развитието на КНР като цялостна система от интегрирани на различни по характер, мащаби и насоченост в бъдещето планове, в чиито най-общи рамки действат регулаторите и механизмите на пазара не трябва да забравяме, че реализацията на тази стратегия е неотделимо свързана с реализацията на “външната” стратегия в геопространствата на Голяма Евразия и въобще на света. Иначе ние не можем да разберем, защо реформата , разкрепостяването и модернизацията на китайското общество още от начало беше свързана “на живот и смърт” с откритостта, с интегрирането в световната икономическа система.

Виждаме, че напълно в духа на един цялостен системен диалектически подход в политиката и управлението на китайското общество модернизацията и непрекъснато нарастващата динамика на икономическия растеж, логично е свързана и с всички останали ключови фактори на растежа – образованието, развитието на науката, модернизацията на инфраструктурата, транспортните и информационни магистрали и мрежи, здравеопазването и екологичната политика за здрава жизнена среда и природа, инвестициите както на всички сектори на националната икономика и духовна култура, така и в пространствата , в които трябва да се разгърне геостратегията на “Един Пояс – Един път”.

Като не се забравя, че Китай единствена от древните оригинални цивилизации въвежда хилядолетие пр. н. е. 3-степенното образование до 9 клас, но за съжаление във вековете на полуколониално съществуване и след това до 80% от населението е неграмотно, то след реформите виждаме, че още през 2006 г. 99, 3% от младото поколение е включено в началната степен на образоваине и 97% в средната степен на образование. Вече десетилетия повече от 1/ 3 от младите хора на КНР получават висше образование. В много области науката на КНР вече заема водещи позиции. Достатъчно е да се посочи, че КНР развива собствена оригинална космическа програма и не само изстреля няколко космически пилотирани и непилотирани кораба, но се готви също за мисия на Лунатапрез 2020 г.

От двуколките и велосипедите преди три десетилетия днес по прекрасните магистрали на страната се движат суперлуксозни автомобили. Китай развива най-мощният и ефективен скоростен железопътен транспорт в света, при което някои от влаковете се движат с 400 клм/ час.

За мощта и високите технологични възможности в този въвеждащ анализ, даващ ни представа за темповете, с които ще се разгръща новата геостратегия на Китай обявена на Самита “Един Пояс – Един Път” и категорично потвърдена на ХІХ конгрес на ККП -18.10.2017 г. можем да съдим по много показатели, но тук ще посочим само темповете на нарастване на валутните резерви и инвестициите, които КНР прави в света и инвестициите от развитите страни в самия Китай. Така през 1980 г. валутните резерви на КНР са 2,26 млрд. дол. , а през 2017 г. те вече възлизат на 3 трл.и 81 млрд.дол. Също впечатляващи са темповете на нарастване както на инвестициите от САЩ и ЕС към икономиката на Китай , така и инвестициите на самия Китай в страните от Средна Азия, Африка и Латинска Америка..Така през 2016 г. инвдестициите в китайската икономика са в размер на 118 млрд. дол., което в сравнение с предходната 2015 г. е нарастнало с 4,1%. Самият Китай инвестира само през 2016 г. 48,19 млрд. дол. Ако в 90-те години на ХХ в. КНР беше разглеждана като “работилницата на света”, която произвежда благодарение на чуждите лицензи и технологии, то след 2013 г. Китай вече определено налага своето технологично присъствие в условията на остра конкуренция от страна на Запада и все по-осезателно присъства не само в сектора на стоките за масово потребление в самите развити индустриални общества, но и във високотехнологичния сектор. За това можем да съдим по много показатели, но достатъчно е да приведем данните от 5.11.2017 г. на GlobalTimes за мащабите на търговския обмен между Китай и САЩ и темповете на нарастване за 10 години – от 2007 до 2016 г. Така през 2007 г. САЩ са изнасяли стоки за 61,4 млрд дол., а Китай е изнасял за САЩ стоки за 232,7 млд. дол. Положителен баланс от 163,3 млрд. През 2016 г. САЩ са изнесли стоки в Китай за 134,4 млрд.дол., а Китай е изнесъл в самите САЩ стоки за 385,2 млрд. дол., което показва положително салдо от 250,8 млрд.дол. (Има за какво да нерничат както бившияг ам.президент Б.Обама, така и сегашния Д.Тръмп!) Пъченето на американските анализатори, че САЩ продължават да бъдат водеща страна в технологичните иновации и няма място за безспокойство е показател и в това отношение на късогледата американска политика. От сериозните американски анализатори може би само Зб. Бжежински, Ем. Уолърстейн (Им. Валерщайн) и Дж. Мишмайер отчитат реално динамиката в конкуренцията между залязващия досегашен лидер на света и възходящият нов лидер на света. Разбира се, с различни за всеки един от тях заключения за настъпващия “нов свят”, в който ще се налага “нов световен ред”...

Без да повтарям написаното в много мои книги и статии за възможните във висока степен на вероятност варианти за бъдещето на човечеството в идващите няколко десетилетия на настъпилия вече повече от десетилетие и половина ХХІ век, можем ли да смятаме, че постигналия този “неустоим възход” (Т.Ватанабе) Китай, благодарение на “разкрепостената” енергия на най-многобройния (1400 млн.д.) народ в обществената система на “социализма с китайска специфика” ще придаде тази енергия и на останалите жадуващи свобода и благоденствие народи на Земята, показвайки им чрез своя пример ориентирите на един бъдещ социализъм?

Разбира се, този път ще бъде дълъг и труден. По него ще има много изпитания за китайския народ и за народите, които го последват. Но първите крачки вече са направени. “Всеки голям Път започва с първата малка крачка!”- гласи друг древен китайски афоризъм. Безспорно е, че в този свой път, следвайки своята стратегия за развитие на страната и геостратегия за променяне на досегашната система на международните отношения, пораждала и пораждаща толкова кризи, войни и катаклизми в историята в една система на хармония и разбирателство между народите и техните отношения с природата Китай ще следва изпитаните принципи на своя социализъм с китайска специфика като същевременно ги развива.

Върху базата на казаното в най-общ тезисен вид в този текст и в предхождащите го по тази тема планини от книги и политически програми, в една или друга степен осмислени от мен в контекста на историята, когато са писани и са заявявали своята решимост за социалистическо преустройство на своите общества, можем ли да изведем няколко най-общи ориентири за бъдещия социализъм - социализмът на ХХІ век? При това тези “ориентири” съвсем нямат претенцията да очертават някаква нова доктрина на социализма по подобие на онези, които от времето на К.Маркс насам предлагаха различните комунистически, социалдемократически и социалистически партии и движения. Те просто са база за размисъл и конкретни решения от ръководството на всяка политическа партия и движение, които в условията на започналия ХХІ век искат да служат на трудовите слоеве и наемните работници на своите народи в битката им за свобода, свободна инициатива и социална справедливост. Също така трябва да е ясно, че преобразуването на всяко общество в съответствие с принципите на свободата и социалната справедливост, които са основните, фундаменталните принципи на философско-политическата и философско-икономическата доктрина на научния социализъм трябва да става в конкретните условия на конкретната страна в съответствие с нейните исторически традиции и национално-културна идентичност. В този смисъл принципите на научния социализъм не трябва да се трактуват като някакви догми от типа на религиозните или както показа горчивата практика на държавния социализъм –съветски или азиатски тип. В това отношение примерът на КНР след реформите от 80-те години на ХХ в. насам е прекрасен урок на диалектически цялостен системен подход при провеждането на политиката насочена към социалистическо преустройство на обществото.

Именно от духа на марксизма, а не от буквата на казаното в онази епоха в онези условия (средата и втората половина на ХІХ в. – Англия и въобще западна Европа) , както и от категоричния опит на успешното развитие на социализма с китайска специфика, следва единството на принципите на свободата и социалната справедливост, а не тяхното противопоставяне в доктрините на неолиберализма (Фр. Хайек, М. Фридман и др.) и отвореното общество ( К. Попър) от една страна и на държавния, изроден в тоталитаризъм, социализъм съветски тип. Защото само когато са създадени условия, универсален законов ред, гарантиращ свободата на всички като равноправни членове на даденото общество е възможно всеки човек според своите възможности, своето място и роля, своята дейност също да бъде свободен. Но свободата да правиш това, което можеш и искаш вече означава, че обществото законово е осигурило социалната справедливост, която съвсем не е елементарно равенство, както беше интерпретирана при държавния социализъм, а е отдаване заслуженото и необходимото на всеки според онова, което прави, което е правел и онова, което се готви да прави.

Но, за да бъде осигурено единството на свободата и социалната справедливост като фундаментални принципи на едно социалистическо общество това общество трябва категорично да се освободи от доминацията, водещите принципи на индивидуалисткия либерализъм, където всеки постига свободата си в битка против другите, защото всеки е сам за себе си и всеки е против всеки. Това е дълбоката същност на обществото на капитализма. Неговият завършен вид оформи неолиберализма залял първо Запада, а след това и останалия свят след неоконсервативната революция от края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ в. Това е обществото, в което действат “простите рецепти”, че най-важна е печалбата от всяка обществено необходима дейност, което общество всъщност налага “правилата на джунглата”(Дж. Сорос) в отношенията между хората. Действително социалистическо общество може да бъде само общество основано на колективисткия принцип, на водещата роля на цялото, на обществото, на държавата. Но това съвсем не означава връщане към догмите на държавния социализъм(, когато държавата е собственик, а основната маса население са наемни работници.

Държавата, както е известно, е един от ключовите фактори за раждането на първите човешки цивилизации. Тя е факторът, който в различните епохи е осигурявал единството на определен етнос, етноси , нации. Но държавата, както цялата система на човешкото общество се развива исторически. В този смисъл, в съвременната епоха на невероятни гехнологични възможности и възможности за разгръщане на способностите на всеки човек тя не може да бъде държавата на Платон, Ж.Ж. Русо или на К. Маркс, която притежава, определя и регулира всички действия на своите граждани. В съвременните високо развити общества всяка подобна идея за такава тоталитарна държава е контрапродуктивна, антихуманна. Но в същото време държавата не следва да се изхвърля от обществото, дъмгосана като “абсолютно зло” и подменяна от някакъв нов феодализъм на господство на транснационалните корпорации и финансовия олигархат, към който ни тласка неолибералния глобализъм.

В съвременните условия държавата трябва да бъде стратегически национален субект, който задава универсалния законов конкурентен ред валиден за всички и е върховен арбитър по отношение на поведението на всички обществени субекти – естествени монополи, крупен бизнес, среден и дребен бизнес, отделни граждани. Тя поставя в един ред на равноправие множеството форми на собственост на различните обекти и мощности – колективни (държавни, кооперативни, акционерни, общински и т.н.) и частни с различен мащаб и индивидуални на дейци със свободни професии. Но цялата тази система ще работи ефективно, постигайки така необходимата хармония на динамично развиващото се общество в името на благоденствието на всички свои граждани, само ако управляващият държавата политически субект – партия изповядваща идеалите на социализма за свобода на всички и социална справедливост за всички успее да намери рационалния баланс между принципите и правилата на един стратегически индикативен национален план с механизмите и регулаторите на пазара. Ефективността на такъв стратегически индикативен план, конкретизиран йерархически в различните подсистеми на обществото се опира на обосновани стратегически прогнози, върху чиято основа да се определят желаните за определен период за обществото цели на развитие. Именно тези прогнози и тези приети цели ще бъдат ориентирите, към които ще насочват своите действия всички субекти на обществено значими дейности. Разбира се, някои могат да не се съобразяват с тези желани цели, изхождайки от своите интереси. В същото време държавата трябва да стимулира онези, които работят в интерес на цялото общество чрез данъчни облекчения, държавни поръчки и подкрепа в пространствата на глобалния пазар.

Ефективността на поставеното върху такива принципи на функциониране и развитие общество ще нараства, ако законовите политикономически форми на организация се съпровождат от законово регламентирани процеси на социализиране на формите на собственост и формите на управление на различните форми на собственост. Всъщност става въпрос за действително демократично включване на участниците в какъвто и да е производствен или въобще обществено необходим процес в каквито и мащаби и форми на собственост да е това в изработването на решенията за управлението на този вид дейност в системата на цялото общество. Така социалистическото преобразуване на обществото ще извежда напред действително работещите демократични форми на участващата демокрация вместо изхабената отдавна и служеща само като фасада на олигархичния капитал либерална демокрация.

Налагането на тези и на редица други принципи, които ще очертаят новата социалистическа структура на обществата не би могло да става по някакъв “революционен път”, чрез преврати и бунтове. Никакви диктатури и насилствено налагане на щастие нямат място в този процес.А този исторически процес вече върви в опита на КНР и ако народите искат действително да бъдат свободни и да постигнат социална справедливост и благоденствие те трябва да излъчат своя авангарден фактор, който разумно с висок дух, воля и труд ги поведе в този исторически поход към действително нов свят.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели