Евразийският икономически съюз/ЕАИС/ - идеи, възникване, потенциал, проблеми и перспективи

/Поглед.инфо/ Идеи и Предпоставки

От началото на 2015 година на картата на света функционира като нов правен субект на Международна Регионална организация за икономическо сътрудничество Евразийският икономически съюз с членове – Русия, Беларус, Казахстан, Армения и Киргизстан. Цяла редица други държави (над 50) от Европа и Азия са изявили желание да сътрудничат, а в някои случаи и да бъдат поканени като членове на тази организация. Засега отделни държави от ЕС проявяват интерес за активно сътрудничество, но като цяло Съюза няма официална позиция, разпъван между практиката и реалните възможности за ползотворно сътрудничество и идеологическите подходи от времената на Студената война, съпроводени със санкции спрямо Русия и най-близките й съюзници и партньори.

През последните години все по-ясно се очертава перспективата ЕАИС да се интегрира в проекта на “Голяма Евразия”, предложен от КНР в неговия геостратегически проект “Един Пояс – Един Път”, в мащабите на който също ще се реализира ШОС (Шанхайската организация за сътрудничество) със своите вече 8 (осем) члена ( Китай, Русия, Индия, Пакистан, Казахстан, Таджикистан, Узбекистан, Киргизстан). Само маркирането на тези различни препокриващи се с отделни свои участници организации говори за усилващите се интеграционни процеси не само в ЕС и Евроатлантическите икономически и военни структури (НАТО) , но и в Азия и Голяма Евразия. Все по-ясно става, че процесите на интеграция, разгръщащи се с помощта на новите информационни, комуникационни и траспортни комуникации, белязали новата вълна на глобализация от началото на 90-те години на ХХ в. не водят до еднополярна доминация на Запада, воден от САЩ, а откриват възможности за нови регионални структури и организации, основани на исторически традиции, културно- цивилизационни ценности и икономически реалии и възможности.

В този контекст Евразийският икономически съюз е резултат от разбиране необходимостта от практическа интеграция и сътрудничество в областта на икономическото развитие на редица от републиките на разпадналия се бивш Съветски съюз вместо формалната и нищо не гарантираща структура на ОНД (Общност на независимите държави). ОНД (СНГ) беше предложена като някакъв квазизаместител в последния момент след денонсиране на договора за СССР в Беловежката пуща през 1991 г. от тройката – Б.Елцин (Русия), Л.Кравчук (Украина) и С. Шушкевич( Беларус). .

Идеята за Евразийски икономически съюз най-общо се повдига в една лекция на президента на РКазахстан Нурсултан А. Назърбаев пред студентите от МДУ “М.В.Ломоносов” през 1994 г. Но цялостно и аргументирано идеята вместо “Клуба на старите приятели”(ОНД) да се създаде работеща структура, която отчитайки цивилизационните и културни традиции и икономически връзки между народите и държавите на бившата Царска Русия и бившия СССР в духа на новата глобална епоха с нейните информационни, комуникационни и други възможности да предложи принципите и правилата за създаване на нова организация с юридически закрепени институти за равноправно демократично участие на всички желаещи страни и народи от Евразия предложи в своя статия и писмо до президентите на Русия, Казахстан и Беларус – В.В. Путин, Н.А. Назърбаев и А.Г. Лукашенко авторът на този текст в битността му на Пълномощен и Извънреден посланик на РБългария в РБеларус през август 2008 г.

Тази идея беше обоснована и вдъхновена от факта, че за първи път тя се беше родила в България през далечната 1921 година в София – България в няколко студии и манифест “Съюз Евразия” (21.09.1921 г. ) от група високообразовани руски офицери от Бялата гвардия – княз Николай С. Трубецкой, граф. Пьотр Н. Савицкий, Пьотр Сувчинский, Георгий Флеровский, Иван Илин, и присъединилия се към тях от Ню Йорк Георгий Вернадский – син на великия В.И. Вернадский. Но раждането на великата идея за “Съюз Евразия” не стана на голо място, изведнъж. Нейното узряване беше предшествано от книгите и идеите на цяла група руски учени, изследователи на географските, етнографските, културните, икономически и политически характеристики на живота на народите в границите на Руската империя от ХVІІ до ХХ в., както и на вълните на скитите, сарматите, хуните, тюрките, монголците и финализирани с налагането над това пространство на руския славянски етнос. Много са тези имена, но най-значително влияние върху утвърждаването на идеите на евразийците безспорно оказват работите на К.Леонтиев, Н. Данилевский, Ф.Достоевский и Л. Толстой за евразийската специфика на културата и цивилизацията на руския и другите народи , населяващи векове пространството на изток от Карпатите, от Балтийско на север до Черно море на юг, по хребетите на Кавказ, Хиндикуш, Памир и Тяншан, и пустинята Гоби до самия Тихи океан на изток. Това пространство ще бъде определено от евразийците не като Азия и не като Европа, а именно като Евразия, в което векове протича със своя история и се утвърждава специфична цивилизация, повлияна, но в същото време различна от тази на Западна Европа, на Иран и Индия, на Китай. Това разбиране на Евразия като понятие във всичките му аспекти и пластове е определено различно от разбиранията на такива англо-саксонски (англо-американски) геополитици като Хилфорд Макиндър и Зб. Бжежински и затова влагането в един кюп на възгледите на руските евразийци с тези от Европа и останалите страни извън параметрите на бившата царска Руска империя и бившия Съветски съюз е неправомерно.

Раждането на Евразийската идея е фактически раждане на един нов не европоцентристки подход към историята. За евразийците историята не следва европейските модели и форми на развитие, а е полицентрична. При това в този възглед наред с икономическите и религиозни фактори важна роля ще играят моралните, духовни фактори, които през 60-те и 70-те години на ХХ в. последният велик евразиец Л.Н. Гумилев ще формулира като факторът “пасионарност”.

Утвърждаването още от начало в няколкото студии през 1920 и 1921 г. “Исход к Востоку” и в категорична форма в Манифеста “Съюз Евразия” на полицентристкия подход към историята ще бъде развиван през следващите години в “Евразийски вестник” в Прага и Берлин главно от Н.С. Трубецкой и П.Н. Савицкий и в почти завършен вид в книгите на Л.Н. Гумильов “Этногенез и биосфера Земли” и “Древняя Русь и Великая степь”, след което ще последва една “евразийска вълна” в руската, казахстанската , белоруската и другите литератури по история, философия на историята, етнология, историческа география и т.н. Авторът на този текст разви този подход в своите изследвания по философия на българската история и по геополитика в подхода за плуралистическия диалектически монизъм или за монистическия диалектически плурализъм, което означава, че за да се постигне пълен обективен анализ на какъв да е исторически етап в живота на един народ или на човечеството трябва да се отчита действието на всички фактори като диалектическа система, които в определения момент са задействани от един фактор и с нарастващ, мултиплициращ ефект реализират определеното историческо събитие или процес.

Когато се изследва един нов подход, едно ново учение, една нова философия или религия трябва задължително да се държи сметка за радикалната промяна на обективните фактори и условия на живота на дадено общество, регион, цивилизация. В такива променени радикално условия се раждат всички големи монистически религии, големи философски учения и политически идеологии. Краят на Първата световна война (1918г.) бележи не само краят на няколко големи империи – Австро-Унгария, Османска Турция, Германия и Русия, но по същество е дълбок катаклизъм, който отключва възхода на фашизма и нацизма, на болшевизма, но се полага началото също така на философията на екзистенциализма и отхвърляне на старите европоцентрични подходи към историята. В този смисъл Евразийската идея и евразийския подход са също проект , търсещ решение на въпроса :”Накъде по-нататък трябва да тръгне Русия, човечеството?”Но ако раждането на определена нова идея, възглед и учение е обяснимо като отговор на духовните търсения в съответната епоха, то началото на практическата й реализация като политика в още по-висока степен става възможно именно в такива преходни епохи, когато старите идеи и учения, старите политики са се провалили и политическите елити и хората на духа търсят идеи и учения, както от почти забравеното минало, така и като синтез от съществуващите идеи и учения, които в своето практическо въплъщение ще позволят на обществото/обществата да излязат от кризата и да тръгнат напред. В този смисъл извеждането на Евразийската идея в началото на новия век и хилядолетие на водещи позиции след катастрофическите години на “перестройката” и развала на Съветския съюз е напълно логично. Евразийската идея открива възможности за нов синтез на класически идеи, отчитащи ролята на културната и историческа идентичност на обществата в пространствата на Евразия с новите идеи и технологически възможности на съвременната епоха, а също за по-широка интеграция в мащабите на Голяма Евразия.

2. Реален потенциал

Най-общо потенциалът на организацията на ЕАИС може да се оценява в три аспекта, три направления на разгръщане и въплъщаване в действителност възможностите, с които тя разполага като историческа традиция и културна идентичност, като икономика, геоикономика и като геополитика и геостратегия.

Страните членки на Евразийския икономически съюз по силата на своята съвместна и в десетилетия и векове единна история за добро или за лошо днес в условията на разгръщащата се икономическа, политическа и духовна криза на Запада, която рефлектира върху цялото останало човечество, се оказаха онези пространства и обществени структури, които са съхранили в голяма степен своите исторически и културни традиции, а следователно и своята културна идентичност и в това отношение представляват важна част от тази група народи, чиито държавни структури и ръководство изповядват умерения консерватизъм и патриотизъм. Нещо повече, в този смисъл те представляват онези народи, които задават тон в новата генерална тенденция в историческото развитие на човечеството. В този смисъл те ще бъдат подложени на атаки както от доминиращата през 90-те години на ХХ в. генерална тенденция налагаща неолибералния глобализъм над по-слабите културни и икономически пространства, така и на възхождащата друга генерална тенденция на салафитския уахабитски ислям, който мотивира огромните маси на изпадналия извън модернизацията свят на исляма в Близкия изток, Северна Африка и Азия. Всъщност на линията на умерения консерватизъм, опитващ се да съхрани държавата, суверенноста и културната идентичност на отделните народи противостоят двете други линии на претендентите за глобална доминация – неолибералния глобализъм/космополитизъм и ислямския халифат. Тази голяма тема трябва да бъде анализирана основателно от културолози, правоведи, икономисти, философи на историята, етнолози и т.н.

В случая обаче при разработване на проекта за Евразийския икономически съюз и мястото и ролята на България като член на Европейския съюз е от особено значение да се отчитат другите две направления, по които върху базата на близките цивилизационни характеристики с редица от държавите-членки на ЕАИС България би могла да се възползва геополитически/геостратегически и геоикономически.

Територията, на която се разполагат петте членки (засега) на ЕАИС . Русия, Беларус, Казахстан, Армения и Киргизстан с над 20 млн. кв. клм обхваща не само степи, тайга и планини, но е богата на енерго и други ресурси и природни богатства – 20% от световните запаси на газ и 15% на световните запаси на нефт. Тук са най-големите горски масиви и много от големите реки на света – Волга, Дон, Об, Енисей, най-голямото сладководно езеро в света – Байкал и т.н., и т.н. Чрез интегриране със Зона за свободна търговия с Иран, пространството на ЕАИС става една от най-мощните икономически структури, разполагаща се от Балтийско до Черно море и до Персийския залив. Като се отчете, че чрез проекта “Един Пояс – Един Път” – “Голяма Евразия” издигнат от Китай (КНР) това пространство ще стане обект на активна икономическа дейност, чийто мотор ще бъде именно най-мощната съвременна икономика, която заявява своята нова роля в света.

Но разгръщането на геоикономическия потенциал на пространствата на ЕАИС ще стимулира и разгръщнето на техния геополитически и геостратегически потенциал. Наред с магистралите през Казахстан, Русия и Беларус към Европа и разгръщането на магистралите през Пакистан, Иран, Турция към Средиземно море и Южна Европа и Африка, които Китай ще положи през следващите години и десетилетия, свързвайки фрагментите на сега съществуващите железопътни, автомобилни.и морски магистрали такива магистрали “Север-Юг”, свързващи северните пространства на Евразия и Черно море с Персийския залив започва да реализира и Иран.

3. Проблеми и Перспективи

Проблемите свдързани с ЕАИС и евентуално отношенията на неговите членове с ЕС и конкретно с България произтичат както от факта, че до 1989 г. страните –членки на ЕАИС и цяла редица източноевропейски страни бяха в един икономически съюз –СИВ (Съвета за икономическа взаимопомощ) и имаха тесни връзки, гарантирани с двустрани и общи договори. Изминалите години бяха време на движение в различни посоки и търсене на възможности за нова пълноценна икономическа интеграция. От тук произтичат нови проблеми. Друга група проблеми са свързани с факта, че почти в повечето от тях зад фасадата на демократични политически промени и пазарни реформи бяха установени авторитарни режими и нови олигархични и монополистични структури в икономиката. От общества със сравнително равноправие на основните социални групи тези общества се бързо поляризираха. Трета група проблеми произтичат от факта, че те почти всички имат значителни групи население изповядващо исляма и че самите страни са на границата със силно дестабилизирания регион на Близкия изток и вълната от мигранти, а също на активни емисари на салафитския уахабитски ислям главно от Саудитска Арабия и свързаните с нея страни от Залива и в по-мека форма на сунизъм от Турция, който се опитва да овладее тюрксите групи население на тези страни. Това означава, че правителствата както на страните-членки на ЕАИС, така и тези на България и другите страни на ЕС трябва да решават няколко групи въпроси от различен характер – икономическо развитие и сътрудничество, сътрудничество в сферата на духовната култура, образованието и науката и гарантиране на национална и регионална сигурност.

Когато се оценяват перспективите както на страните-членки на ЕАИС, така и на онези от ЕС като България, които биха пожелали да сътрудничат по-тясно с ЕАИС като цялостна структура или с някоя от страните-членки на първо място трябва да се отчитат глобалните тенденции, опасности и предизвикателства, които стоят пред цялото човечество както от природен, климатичен характер, поради наблюдаващия се драстичен дисбаланс на климата на Земята и свързаните с неговите въздействия социални ефекти от движения на големи маси население, спасяващи се от наводнения и суши. На второ място, трябва да се има предвид, че както силите, които задават тон в политиката, геополитиката, геостратегията и поведението на движението на страните и масите население въпръщаващи както т.нар. евро-атлантически ценности на неолибералния глобализъм, така и онези, вдъхновяващи силите на международния тероризъм в името на салафитския уахабитски ислямски халифат ще продължат своите стратегии и ще продължат да пораждат несигурност в идващите години и десетилетия до възможно голяма катастрофална за цялото човечество война. На трето място, ще трябва да се отчитат всички онези благоприятни възможности за едно по-тясно сътрудничество както за укрепване на националната и културна идентичност, съхраняване на националната сигурност, а също така и за икономически и социален просперитет, което трябва да бъде от полза и на двете страни. Като цяло това е един комплекс от теоретически анализи, които трябва да доведат до изработване на практически юридически и политически документи, принципи и правила за това сътрудничество.