/Поглед.инфо/ През последните години към многото определения за войни и видове войни се добави и понятието “хибридна война”, което несъмнено постави много въпроси пред обикновения гражданин, неизкушен в терминологичните абракадабри на различни псевдоучени и политически демагози. И след като едно родено в България политическо недоразумение започна да употребява във войнствените си речи на стоящ далече от Атлантика “атлантист” и закъснял “антикомунист” това понятие, то време е поне за четящите българи да се кажат няколко думи за това “що е това хибридна война, това някакъв нов вид война ли е, кой я води и защо я води?”

И веднага отговарям. Всички войни от епохата на възникването на цивилизациите до днес в така наречената “постмодерна”, “глобална” и т.н. епоха са били наред с всичките си други характеристики и “хибридни войни”. С други думи, така наречената “хибридна война”е цялостна, системна война, което означава, че военните сражения с наличните в съответната епоха оръжия са били предшествани и съпътствани и с дипломатически, пропагандни и с всички възможни за психологическо въздействие средства както върху самите войници, така и върху останалото население на своята и преди всичко на другата страна. Великият древен китайски философ Сун дзъ в “Изкуството на войната” даже подчертава значимостта на тези не собствено военни средства за победата в сраженията при една война, или даже за спечелване на войната без сражения на бойното поле. Гениалният пълководец на древността Александър Македонски е спечелил всичките си битки, защото не просто е бил храбър солдафон, а защото е използвал всички средства- военни и собствено невоенни в тези битки. Така воюва и Наполеон Бонапарт, така воюва и ефрейторът Адолф Хитлер през Втората световна война, а от първия до последния му ден редом с имената на Х.Гьоринг и Х.Химлер върви и името на човека, който вдъхновява и осигурява пропагандната машина на Третия Райх – Паул Йозеф Гьобелс. Всъщност “величието” и “черната харизма” на Хитлер, довели до състояние на масова шизофрения огромни маси от германския народ се дължат на “невоенните” методи и средства за водене на войната именно на този д-р Гьобелс...

Периодът на “Студената война”, който беше всъщност период от новата история на човечеството, през който светът беше разделен на два полюса – “Биполярен свят” със съответните центрове – Западът като пространство на либералния капитализъм и свободния пазар се организираше около САЩ, а светът на държавният социализъм, наричан от довчерашните идеолози на “научния комунизъм”, а днешни либерали “комунизъм” с централно планираната икономика се въртеше в орбитата на Съветския съюз. Идеологиите на двата центъра задаваха тон в публичното пространство на цялата планета Това, както добре помнят възрастните и средните поколения беше период на остра идейна конфронтация, която не премина в “Гореща война”, само заради страха от ядрена катастрофа за цялото човечество. Но това не означава, че “гигантите” на онзи исторически период не воюваха помежду си. Който добре знае историята помни, че неофициално на страната на Северна Корея във войната с Южна Корея, подкрепяна от САЩ стоеше не само Китай, но и Съветския съюз. Същото беше и във войната на САЩ срещу Виетнам. Същото беше и във войната на Съветския съюз в Афганистан, в която САЩ заедно със Саудитска Арабия не само даваха милиарди за въоръжения и набиране на муджахедини, но и подготвиха възхода на екстремисткия, терорирстичен ислям в лицето на “Бригада 055”, ръководена от Осама бен Ладен, прерастнала в “Ал Кайда”(“Базата”). Разбира се, всички тези “удари под кръста”, тези “тайни операции” се подготвяха и оправдаваха чрез публичните медии в името на “велики идеали”, а в същност, в името на геополитическите и геоикономическите цели на двата центъра и по съвместителство с най-близките им сателити. Освен това САЩ финансираха множество “дисиденти” и “борци за демокрация” главно в Съветския съюз и Централноевропейските му сателити, а Съветския съюз плащаше за поддържане на някакви комунистически партии в САЩ(?), Великобритания (?), ФРГ и Скандинавските страни (?), които нямаха никаква членска маса и след рухването на Съветския съюз набързо изчезнаха от политическия ландшафт на тези страни.

Но краят на “Студената война”, ознаменувал и края на “Биполярния свят” по силата на действието на Закона за диалектическото отрицание на отрицането не просто продължи заложените в онзи период тенденции на историческото движение на човечеството, но и изведе напред спотаявани преди сили и даде начало на нови тенденции, които вече четвърт век с нарастваща интезивност задават тон в живота на човечеството.

В началото на 90-те години на ХХ век, САЩ изненадани от неочаквано леката победа над “опасния си противник”- (СССР и неговите източноевропейски сателити), срутил се по ефекта на доминото, бяха заети с налагането на неолибералната идеология по цялото европейско пространство. Именно в това пространство САЩ, отмятайки се от всякакви “устни договорености”с “човека на столетието”(М.Горбачов) стимулираха разширяването на интеграцията на ЕС като първо новите членове трябваше да бъдат поставени под контрола на самите САЩ в НАТО, което въпреки обещанията на Х.Кол и Х.Д.Геншер пълзеше на изток все по-близо до границите на разпадналия се Съветски съюз, до Русия. Но “къртицата на историята” (Г. Хегел) следваше своя ход. Така неочаквано за самите тях в началото на новото хилядолетие САЩ се изправиха пред нови предизвикателства и заплахи за реализиране на геостратегическите си цели за налагане на пълна хегемония над света чрез “нов световен порядък” (Дж. Буш –старши).

Първо, преживяла разпада и позора на Горбачовата “перестройка” и Елциновото управление, при което по думите на БиБиСи “министрите се назначаваха в зависимост от изпитото количество алкохол” от Борис Николаевич, Русия започна да се “съсредоточава в себе си” и да се въззима, опитвайки се да организира около себе си най-близките си съюзници и приятели в глобалното пространство (ОНД, ОДКБ, ЕврАИС, БРИКС); Второ, мълчаливо възраждащият се до края на ХХ в. гигант - КНР (Китайската народна република) в началото на новото хилядолетие, следвайки своите стратегии и шеметни темпове на икономическо развитие, започна да “диша във врата” на изпадащите във все по-дълбока дългова криза САЩ и с реални перспективи още в края на второто десетилетие на ХХІ век да стане първа икономическа сила в света и заставайки все по-плътно зад Русия да поема инициативи за създаване на нови, независими от САЩ световни структури – ШОС (Шанхайската организация за сътрудничество) и Банка за развитие; Трето, събудената от вековна дрямка Индия видя, че в новите технологии на глобалната епоха има своя шанс като мотивира националния си дух (“майка Бхарата”) и също тръгна нагоре; Четвърто, “подведомствената” век и половина Латинска Америка реши да последва Куба и също потърси своите национални и регионални интереси; Четвърто, прегърнати като “партньори” в битката им срещу главния противник в предишната епоха на “Студената война” Саудитска Арабия и Турция, не само се възползваха от “нефтения рай”, но почувствали силата си решиха, че е време да помислят и за своите регионални (уахабитски-салафитски и неосмански ) интереси в света на исляма и подеха своя “игра”; И пето, не последно, послушните до тогава диктатори на Арабо-ислямския свят, разочаровани от безперспективността на “арабския социализъм”, водени от своите икономически интереси започнаха да излизат изпод опеката на САЩ. А това вече постави под въпрос разпрострелите се върху цялата планета, техни “национални интереси”, особено зоните с енергетични ресурси (нефт и газ). В същото време отгледаните, обучените и въоръжените от тях “някакви брадати ислямисти, някакви талибани” (Зб. Бжежински) се обърнаха срещу своите ментори и след като до това време бяха взривявали руски градове взривиха Ню Йорк (2001), Мадрид(2004), Лондон (2005) и т.н., и т.н.

Като цяло, всичко това постави под въпрос не само изпълнението на стратегическите цели на новата “уникална империя” (Зб. Бжежински) за пълна хегемония в един “еднополюсен свят”(???), подреден по образеца на САЩ, но въобще тяхното лидерство. Логично беше претендентът за хегемон, следвайки старите си установки да предприеме ходове, с които да продължи геостратегията си, вместо съобразявайки се с реалностите на новата епоха да промени своята геополитика, така както го съветваха политици като Х. Кисинджър.

И САЩ започнаха “глобална война срещу тероризма”, предизвикаха “арабски пролети”, утвърдиха “управляем хаос” чрез насаждане на либерална демокрация по американски образец. И като резултат за десетилетие и половина разрушени държави и пространства, убити стотици хиляди, и ... логично стотици хиляди, милиони бежанци и мигранти, които се устремиха към най-близките благодатни пространства на богата Европа. Разгръщаше се пълномащабна, непозната за предишните епохи “хибридна война”. Епруветките и пликчетата с прашец на Колин Паул бяха интродукцията в тази пълномащабна “хибридна война”, в която се включиха не само американските , но и всички медии на ЕС, които по оценки на независими есперти повече от 80% са зависими от ЦРУ. Дондурканите до вчера арабски диктатори, които бяха финансирали президентските кампании на много западни лидери, бяха обявени за “кървави тирани”. Обратното, крале и шейхове на Саудитска Арабия, Катар и т.н., които продължаваха своите феодални порядки от ХVІ в. бяха обявявани за “демократи”и даже награждавани с най-високите държавни отличия на “демократичните” страни . Беше поддържан в неговия възход и ислямиста Реджеп Тайб Ердоган, който става все по-нагъл в своите претенции спрямо инфантилните евробюрократи.

Но както в средновековните войни на суша или в морско сражение главната цел е бил кралския щандарт в центъра на противниковата войска или флагманския кораб така и в тази хибридна война, която засега (Слава Богу!) не е прерастнала в пълномащабна гореща ( а тя няма да бъде друга, освен ядрена) война главната цел е Русия и нейния президент В.В. Путин. Заради смелостта и дързостта да хвърли предизвикателство към новите претенденти за господари на света и заедно с подкрепящият го Китай да заяви за необходимостта от друго устройство на света върху принципите на спрведливи международни отношения, със зачитане свободата и достойнството на всички народи и държави. И ако читателят има езикови и технологични възможности и гледа телевизионните западни канали или чете в Интернет западните сайтове ще види, че всичко, което прави Русия и В.В.Путин се представя и оценява като недемократично, агресивно, нехуманно и т.н. Накратко, Русия и нейният лидер днес са олицетворение на злото и всичките беди, на които са поставени народите от Близкия изток, Северна Африка и Европа са резултат от политиката на Русия и конкретно на Вл. Путин. Ако все пак има нещо удобно и достойно за възхищение от западния гражданин, то за него се мълчи, то сякаш въобще не е станало и не съществува в публичното пространство на Земята.

Към тази информационна, манипулационна и формираща агресивни нагласи в младите поколения на Европа, а и въобще във всички обидени и объркани се включиха и българските медии и българските управляващи. Довчерашни идеолози на примитивния комунизъм и русофилия, наследници на комунистическата номенклатура, днес първи антикомунисти и русофоби, грантаджии на фондовете на Дж.Сорос, Дж. Макейн, “Америка за (против) България” и т.н. по всички възможни канали се надпреварват да говорят какви беди е нанесла Русия на България, даже като ни е освободила, как нашите национал-революционери са предупреждавали народа да не го освобождава Русия, че едва ли не Русия е осъдила Апостола на нашата свобода, че не бил станал “руски шпионин” и т.н. и т.н. идиотизми, които попиват в примитивната почва на невежеството на широки слоеве население и особено на младите поколения. Върви процес под диригентската палка на новия американски посланик за “изкореняване на всяко русофилство”, на всяка памет на българите за Русия, Освободителката, която преди 138 години ни върна в историята. Особено активен в своите “атлантически” атаки е лицето недоразумение, въздигнато на длъжността президент на България. Бивш агент на ДС, доскоро шеф на ДПС и изритан от там с упоение се лигавеше при всеки удобен случай и продължава да се лигави, че защитава и ще защитава “евро-атлантическите ценности”, че “над България тегне сянката на Русия”. А чия сянка трябва да тегне, г-не, на Турция ли? Народът ни все още помни!

Всяка загуба на памет, загуба на културна и историческа идентичност е гибелна както за отделния човек, така и за цели народи! Историята е пълна с такива примери.

Затова на фона на тази информационна, манипулационна, зомбираща и деградираща вълна като съпътстващ фактор на съвременната “хибридна война” не ни остава нищо друго освен да призовем народа си, така както първата заповед на Бога към човека е била не “помни, че аз съм те сътворил”, а “мисли” като свободно същество, наделено с разум, стреми се към истината, която ще те направи свободен!