/Поглед.инфо/ Президентските избори в България вече са факт, при това, определено исторически. Така както определено исторически са отминалите почти по същото време, по една знакова случайност, президентски избори и в САЩ. И ако определено държавата САЩ е засега водещата глобална сила, която в определена степен задава тон или влияе върху избора на посоката на историческото движение на човечествто през последния четвърт век след края на “Студената война”, то България, обратно, именно през този исторически период (независимо от бодряшкия тон на управляващите политически сили) се нареди в опашката на народите, от които не зависи почти нищо в световните дела. Но това е много добра база за анализ на ставащото в съвременната световна история на човечеството, за очертаване на Генералната тенденция.
Разбира се, станалото и ставащото в световната и в националната политика е много благодатна почва за неспиращо политическо дърдорене от неловко пренастройващи се от една политическа плоскост в друга на първосигнално отразяващите събитията журналисти и също така политически умувания на дежурни анализатори –социолози, политолози и т.п., които от екраните на ТV предлагат своите плоски и едноизмерими заключения и внушения. Позната картина не от вчера и не от времената на компютрите и преди това от времената на телевизиите, но и на радиата и вестниците. Разбира се, ефектът от нарастващото манипулиране и зомбиране на масата, която гледа екраните и независимо от мърморенето й, се получава все по-рязко разминаване с реалностите, с реалните проблеми на народите, на човечеството. Но именно по такъв начин се подготвят условията за възнкване на все по-опасни рискове и заплахи за народите и за човечеството като цяло...
Бидейки верен на себе си, на своя системен цялостен диалектически подход към действителността и непрекъснатото й превръщане в история, откриваща множество нови възможности/варианти за бъдещето развитие в тези дни аз с определено удовлетворение констатирах, че ставащото в света и в България е не само повод за радост и надежда на милиони и милиарди човеци, но е доказателство, че онова, за което пишех през отминалите години и което за съжаление се приемаше и подкрепяше от малцина е не просто мечта, а аргументирано показване на главните тенденции в разгръщането на геополитическите, геоикономическите и социални процеси в национален и в световен мащаб.
Всъщност какво ставаше през изминалия четвърт век и какво става през последните години и месеци? Ставаше това, което остана скрито за първосигнално реагиращата маса, но за съжаление и което не проумяваха и не могат и днес да проумеят нито различните политически играчи (“въжеиграчи”), много от които набързо извървяха целият политически спектър от крайно, догматично “лявото” до крайно, брутално “дясното”, както и подтичващите след тях като жалки лакеи журналисти и всякакви адепти с етикета на “анализатори”...
Факт е, че последните / години различните писачи, политически вояжори и талмудисти припяват, че човечеството е навлязло в дългова и финансова криза, от която с печатането на нови долари САЩ едва ли не излизали, което не се отнасяло за ЕС и т.н. Всъщност тези хора бяха най-после видели само върхът на айсберга, който беше ударил кораба на човешката цивилизация още в началото на 80-те години на ХХ в. и в началото на 90-те години разшири и задълбочи пробойните в неговия корпус. Така че цивилизацията беше навлязла в дълбока повсеместна криза още преди четвърт век, за което писах неведнъж през годините. Но това не беше неочаквано като реално историческо явление. Защото развитието на историята става в множество варианти, а не еднолинейно. Но изборът на един или рядко на два и повече варианти обаче става именно в периодите на глобални, а също и тежки национални кризи. За “победителите”, които са успели да наложат своето виждане за по-нататъшното движение на човешката история техният избор се струва “най-правилния” и “единствено спасителния път”.
В своята известна в определена степен история човечеството е преминавало през различни по-тежки и глобални кризи или такива с по-локално и регионално значение и ефекти. И за щастие досега е намирало в по-добра или в по-малка степен благоприятно решение за оцеляване и да продължи да разгръща своя огромен духовен потенциал в движението и развитието на своята материална цивилизация. Така е било преди 15-16 000 години, когато новия цикъл на заледяване е променил флората и фауната на местообитанията (хабитатите) на далечните ни предци и те в зоните на северния тропик около големите реки постепенно са сменили номадския начин на живот с уседналост, занимание със земеделие и скотовъдство. Така в неолитическата революция са били създадени материалните предпоставки за раждането на цивилизациите. Историята на регионалните древни цивилизации е история на възходи и кризи, на гибел на едни и раждане на други центрове и лидери на човечеството в робовладелската епоха. От глобално значение обаче за последвалата история на човечеството се оказва кризата на Римската империя овладяла Средиземноморския цивилизационен център, когато възниква първата монотеистична религия –юдаизма, и няколко столетия по-късно от нейните недра се ражда християнството, а вече след гибелта на Западния Рим и започналото Велико преселение на народите ІV – ІХ в. в периферията на Източната Римска империя от пясъците на п-ов Арабия като взрив възниква Исляма. И християнството, и ислямът експанзират като идеологии в тогавашните системи на културата, които заявяват своите глобални цели за определяне посоките на човешката история. Хилядолетията на Средновековето ще преминат под егидата на принципите и ценностите на тези религии и тяхната битка за доминация над света. Народите на Европа бавно и мъчително ще търсят изхода от кризата на Средновековието и ще го намерят в Реформацията, Манифактурата, Великите географски открития и Философията на либерализма.
Но роденият капитализъм не беше просто парад на свободата, а пренесе в своята система не само старите пороци на феодализма и дори възкреси робовладението, но узакони и нови ужасни социални деформации ( читателите да видят само описания от Ч.Дикенс манчестърски капитализъм) , които стимулираха борбата на родените в неговата зора политически идеологии за търсене на изход от новата глобална криза на човечеството. И втората половина на ХІХ в. закономерно започна възхода на идеологията на марксисткия комунизъм. Но другите политически идеологии родени с раждането на капитализма – консерватизма, анархизма, либерализма, социализма , национализма в множеството си варианти също в една или друга степен присъстваха в публичната атмосфера на развитите общества. Затова привидно спокойнатаbelleépoque(1815- 1914гг.), когато в системата на международните отношения доминираше Британската империя фактически беше епоха на задълбочаване на глобалнта криза на капитализма, която взриви света в Първата (Голяма) световна война (1914-1918гг.).
Но този глобален катаклизъм на човечеството съвсем не даде решенията за изход от глобалната криза на капиталистическата обществена система, а напротив, извел напред като държавни идеологиите на екстремния комунизъм (болшевизъм) и екстремния национализъм (фашизъм, нацизъм) подготви силите за новия още по-катастрофален за човечеството катаклизъм на Втората световна война (1939-1945 гг.). Ефектът на този катаклизъм беше усилен точно по средата на двете десетилетия, отделящи Първата от Втората световна война от Великата депресия ( 1929-1933гг). Но именно в годините на тази “В.Д.”показали негодността на стария либерализъм да реши икономическите и социални проблеми на обществата на капитализма, предизвикали политическите ексцесии на Първата голяма война се роди теорията на кейнсианството, чиито принципи приложени от Ф.Д.Рузвелт щяха да оживят американската икономика и от А.Хитлер щяха да родят мита за “германското чудо”. Но тези години бяха и времето, когато от Фрайбургската школа беше създадена и теорията на “социалното пазарно стопанство и социалната държава”, която щеше да влезе в действие едва през 1948 г. в реформите на Лудвиг Ерхард във ФРГ. Защото победата на СССР, САЩ и Великобритания над нацистка Германия, фашистка Италия и милитаристка Япония не беше разрешение на дълбоката криза на човешката цивилизация.
Тази победа, постигната благодарение на съюза между държавните и обществените сили, изповядващи две различни политически идеологии за обустройството на световната цивилизация, не само че не предложи изход от тази криза, а напротив я пренесе на по-висока степен на историческото движение на човечеството в периода на т. нар.”Студена война”. Сега вече в работа бяха включени създадените по време на войната и през следващите години новите информационни и комуникационни технологии и ракетно-ядрените оръжия. “Студената война” беше не просто период от историята на съществуването на един биполярен свят, но беше период, в който с всичките възможни “мирни” средства и локални войни се разгръщаше нова вълна на глобализацията. Но променените и променящи се качествено технически средства и технологии като основен елемент на производителните сили на развитите общества изискваха и съотвеното променяне на системата на производствените и въобще обществените отношения, промяна на системата на общественото управление.
Най-близко до това разбиране бяха обществата и държавите на Западна Европа, които в края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ век не само бяха приложили принципите на социалната държава, социалното пазарно стопанство и индикативното стратегическо планиране, но и започнаха да строят чрез своята “източна политика” мостове за усилване на сътрудничеството със Съветския съюз и страните от Източна Европа ( Ф. Митеран, В. Бранд). Именно в 70-те години на ХХ в. се роди теорията за конвергенцията (Дж.К. Голбрайт).
За съжалние нито водещата икономическа, политическа и военна сила на Запада –САЩ, нито СССР и неговите сателити от Източна Европа, с изключение на Чехословакия, опитала своята “Пролет през 1968 г.” разбраха възможностите, които предлагаха новите технологии, родени от Научно-технологичната революция, нито посоките на промените, които трябваше да предприемат, за да издигнат своите общества на нова степен на своята организация и управление и по такъв начин да поведат човечеството към бъдещето. Напротив, политическите елити, представени в САЩ от Републиканската и Демократическата партии и Комунистическата партия на Съветския съюз страхливо се обърнаха назад, при което първите се уловиха за скелетите на манчестърския капитализъм в модернизираните форми на монетаризма на Чикакгската школа на Милтън Фридман, свеждащи до минимум ролята на държавата и универсализиращи ролята на пазара, а вторите в лицето на Горбачовата “Перестройка” в условията на пълен развал на държавата и загуба на авторитет на управляващата Комунистическа партия се опитаха да реанимират обърканите идеи на Лениновата “Нова икономическа политика” от 20-те години на ХХ в. Резултатите: Вместо да социализират и действително демократизират на всички нива на обществената система организацията и управлението, преодолявайки недъзите на изхабената вече представителна либерална демокрация (САЩ и въобще Запада) и на задушаващия всяка свободна инициатива и действие тоталитаризъм в системата на държавния социализъм, те, чрез неолиберализма на неоконсервативната революция, която влезе в публичния речник като “тачъризъм” и “рейганизъм” САЩ, а също и Великобритания превърнаха държавата в инструмент на олигархичния капитал за трупане на все повече печалби, а “перестройката”, обявена от наивници за “революция в революцията”, финализира просто като контрареволюция, която набързо “приватизира”, а по същество “прихватизира”(заграби) огромната държавна собственост в ръцете на новопръкналата се, назначена от висшата комунистическа номенклатура олигархия.
В атмосферата на еуфорията от промените, а по същество от историческия катаклизъм, неосъзнаван от демократурните върхушки, обявили го за “четвърта вълна”(С. Хънтигтън) на демократизацията, започна експанзията на Транснационалния, олигархичен капитал към освободените от държавната защита пространства на Източна Европа и бившия Съветски съюз. Започнала беше неоколониалната експанзия на “новата уникална империя” (САЩ) )(Зб. Бжежински), яхнала вълната на обективните тенденции на интеграцията и глобализацията на човечеството във формите на неолибералния Вашингтонски консенсус. И всичко това под лозунгите на “демокрация и права на човека, на малцинствата и т.н.” и пълна свобода на пазара, разрушаващ системите за национална и социална сигурност, на здравеопазването и образованието, а също системите на традициите и националните ценности и културните идентичности. Всъщност, новата вълна на глобализацията утвърждаваше на сцената на историята тенденцията на един “нов феодализъм”, който разрушаваше държавните структури в името на все по-високи печалби. Инвазиите в Ирак, Афганистан, “Арабските пролети”, засекли в Сирия, но разгърнали се в жестока гражданска война, дестабилизирала целия Близък и Среден изток, бяха просто жалони на марша на този нов, “феодален глобализъм”.
Но както обикновено става в историята на човечеството, така и в годините, когато цунамито на неолибералния глобализъм заливаше отслабените и деморализирани чрез манипулациите от платени адепти от водещите световни медии пространства на Земята, увличащи тълпи наивници и романтици “къртицата на историята” (Г. Хегел) започна активно своята работа. И както идеологията на “феодалния глобализъм” снела в превратен образ идеите на стария либерален космополитизъм и комунистическия интернационализъм (не случайно редица от най-изявените евробюрократи –неолиберали и русофоби са бивши маоисти, троцкисти, участници в бунта на “новите леви” от 1968 г.) и в различна степен беше поразила обществата в различните региони на Земята, в зависимост от дълбочината на културните им традиции и идентичности, така и съпротивата на тази нивелираща многообразието на човешките култури до елементаризма на “масовата култура”и нейните патологични продължения през последните години беше различна и се прояви в различни варианти и форми, с различна дълбочина и мащаби.
Без да изброяваме подробно всички тези явления, проявили се в едни или други събития с нарастваща интензивност през последния четвърт век след края на “Студената война”, а само маркирайки ги – активизацията на уахабитския, салафитския ислям и използването му отначало срещу Русия (терористичните актове и сепаратистките структури в Русия през 90-те г. и след това), терористичните актове в Ню Йорк, Мадрид, Лондон, Париж – 2001/2015, въздигането на Русия и все по-решителното противопоставяне на Вл.Путин на политиката на САЩ и все по-откритата подкрепа на КНР на Русия, появата на “Сириза” в Гърция и помитането на старите компроментирали се партии – ПАСОК и”Нова демокрация”, появата на “Подемос” в Испания, на ПЕГИДА в Германия и Алтернатива за Германия, усилването на Националния фронт на Франция и на другите десни националистически и патриотични партии в ЕС , сепаратистките настроения и референдуми в Шотландия, Каталуния и т.н.,Brexit’aна Великобритания и накрая, засега победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ всъщност бяха елементи от една постепенно натрупала потенциал и разгръщаща се нова Генерална тенденция на историята. И ако отново използваме прекрасния израз на Г.Хегел “HierRodos,hierspringen!” ( “Тук е Родос, тук скачай!”) трябва категорично да посочим, че видяли и почувствали прелестите на възхода на неолибералния глобализъм в разрушените държави в Близкия и Средния изток, в десетките и сттиците милиони безработни в Европа, Америка, Азия , Африка, в ужасната мизерия на милиарди, в непознатата предните векове вълна на миграцията и глобалния тероризъм, народите излизат от хипнозата на медиите и все по-решително заявяват:”Basta! Стига толкова, отивайте си! Ще вървим по друг път!”
Кой е този “друг път”? Кой е този “друг път”, който повърхностната журналистика и повърхностните политически рефлекси на различните политанализатори досега не можаха да разгледат и осмислят, а още по-малко това направиха и тълпите политикани, въртящи се под прожекторите на властта, но който фактически се очертава като друга Генерална тенденция на историята. С риска да огрубим целият този комплекс от процеси и явления, които изграждат този мощен поврат на историята в нова посока можем да кажем,
1.Най-общо, това е консервативна, за мнозина инстинктивна, за малцина осъзната реакция на народите и политиците към съхраняване на националната държава като институция, която символизира идентичността на даден народ и гарантира суверенността на пространството, в което той е реализирал досега своето историческо битие, своята материална и духовна култура.
2. Това е стремеж към активизиране на остта на духовната култура в лицето на държавнообразуващата религия, около която се е разгръщало във времето на историята битието на народа, на формиращия дадената държава етнос/етноси.
3. Това е стремеж към повече свобода и възможности за инициатива и изява на всеки съзнателен човек при определени от културната традиция и държавата му закони и правила, обществена подредба. Заедно с това стремежът към свобода за всеки един човек е за равни права и възможности за реализация на всеки според способностите му.
4. Това е желание и готовност във висока степен да организира и управлява своя икономически живот във форми на собственост, адекватни на възможностите на средствата за производство и прилагани технологии, върху основата на универсален законово определен конкурентен ред и в съответствие с традициите, установени през вековете на свободно развитие.
5. Това е стремеж към повече социална справедливост в съответствие със значимостта на дейностите, които извършва всеки съзнателен човек и тяхната роля и място в системата на неговото общество.
6. Това е стремеж към равенство и солидарност между народите, вътре в отделните многонационални държави и между отделните държави, независимо от изповядваната от тях религия, расова принадлежност, културни ценности и демократичен избор на политическа уредба.
7. В единство всичко това може да бъде представено като стремеж на народите към справедлив многополюсен свят със свободни суверенни народи, които чрез системата на своите държавни институции и чрез системата на наддържавните световни институции решават солидарно всички проблеми на своето съхраняване и движение към бъдещето като единна всечовешка цивилизация.
Тези седем пункта според мен очертават талвега на движението на реката на историята, в която все по-уверено и мощно ще се разгръща Генералната тенденция в настъпващите години, пробила като контратенденция на доминиралата през отминаващия четвърт век тенденция налагаща неолибералния глобализъм (неолибералният феодализъм). (Разбира се, това движение няма да бъде леко и безпроблемно за отделните народи и за човечеството. Но за това във заключителните изводи на тази статия). При това, всеки народ, всяка държава ще трябва да решава онзи огромен комплекс от проблеми, които не просто не е разрешил периодът на неолибералното глобално оглупяване на човечеството, но е породил и нови и задълбочил старите проблеми на всяко конкретно общество.
Утопия ли е това? Не, цялото движение на човечеството, независимо от втурванията в един или друг глух път, в една или друга утопия, в един или друг екстремен вариант (само през ХХ в. болшевизмът, нацизмът, фашизмът и неолиберализмът, пренесъл духа си и в ХХІ в. ), нерядко довеждал отделни народи и света като цяло до едни или други трагедии и катастрофи, е всъщност интуитивно, в повечето случаи, движение към такава уредба на човешката цивилизация като едно цяло. Онези, които добре познават историята на човечеството и националната ни история също така добре трябва да са видяли, с каква висока цена на жертви и страдания на милиони са били отклонявани народите от “магистралния” път на тяхното историческо развитие, нарушавайки естествения ритъм на разгръщане на тяхната културна идентичност и също така високата цена с жертви и страдания при корегиране на това отклонение и връщане на естествения път на развитие. Така стана в най-новата история след края на Втората световна война (1945), така стана и след края на Студената война.(1991).
Но онези, които внимателно са следили и анализирали разгръщащите се в глобален и национален мащаб политически процеси през този отминаващ четвъртвековен период не са могли да не забележат, че възхода на неолибералният глобализъм, следващ геополитически и геоикономически стратегии към утвърждаване на един нов “глобален феодализъм” под хегемонията на транснационалната икономическа и финансова олигархия на САЩ не беше гладък и безпроблемен. Още в началото той трябваше да покаже своето отвратително лице с войната в Югославия. После да получи ударите на откърмената от него “Ал Кайда”през 2001, 2004, 2005 и т.н. Едва в тези първи години на новото хилядолетие опомнилата се от ударите на Горбачовата “Перестройка” и Елциновата “катастройка” и “съсредоточаваща се в себе си “Русия при президентството на В.В. Путин започна все по-уверено да заявява своето право “на велика сила” и своето несъгласие с налагания безцеремонно “нов еднополярен ред” на света. Именно през тези години зад Русия все по-решително заставаше КНР (Китайската народна република), която също следваше своите геополитически и геоикономически стратегии не на хегемонизъм, а на решаване на социално-икономическите проблеми на своето милиард и половина население и на “откритост” чрез “мека сила”(приятелство и сътрудничество) в регионалното и глобалното пространство.
Но инерцията и еуфорията от първите успехи на експанзията на “неолибералният глобализъм” от времето на администрациите на Бил Клинтън и Дж.У.Буш съвсем затъмниха разума на администрацията на Барак Обама, която яхнала теорията на Стивън Ман за “управляемия хаос” устрои “Арабските пролети” и преврата в Украина, готова да започне война с Иран и да разруши и единствената светска държава в Арабския свят – Сирия. Но този път срещу тази експанзия в името на митичните “национални интереси” на САЩ застанаха дипломатическите инициативи и военното включване на Русия в разгарящия се и заплашващ не само Европа с непознатата мигрантска вълна, но и целия свят от нова, Трета, “глобална ядрена война”. Наложените от САЩ и техните верни васали от ЕС санкции срещу Русия се оказаха бумеранг, който не само удари техните икономики, но мобилизира самата Русия да започне да модернизира своята индустрия и селско стопанство и да се обърне и на Изток, възползвайки се от своята география и история на Евразийска държава.
Тези години бяха години, в които един след друг народите на Европа и света започнаха все по-определено да заявяват своето право на суверенност и отстояване на националните си интереси. Изправени пред пропастта от огромния дълг, натрупан от крадливата гръцка олигархия и стари партии, пръв тръгна народът на Гърция и подкрепи “Сириза”. Провокациите на евробюрократите не го разколебаха. После тръгнаха испанците с “Подемос”. Тръгна и Виктор Орбан (Унгария), М.Земан (Чехия) . Стана “Brexit’a” въпреки вояжите на Б.Обама и манипулациите на подконтролните на неолибералната олигархия медии в Европа, другите васални държави и в самите САЩ. За да дойде ударът на Доналд Тръмп.
Между другото, перманентно лъгани от “демократи-супер либерали”- СДС , излюпени в коридорите на ДС с различни трикове и фокуси и за последно след разочарованията в царя, “хванати за шлифера” на пожарникаря, големи маси българи най-после взеха да проглеждат и в зимата на февруари 2013 след потресаващите самоубийства на цели семейства и самозапалвания на 7 млади хора от отчаяние и бенадеждност няколко хиляди излязоха спонтанно на “Орлов мост” –София. Съзнателно или не, окървавяването на този протест на отчаянието уплаши Б.Борисов и по съвета на менторите му той подаде оставка. Връщането му след страхливото правителство на БСП и ДПС водено от Пл. Орешарски и започнало своята дейност със скандално предложение, беше само продължаване на агонията на българския народ, заробен от крадливата клика на партията ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България) с нови 16 милиарда евро и цяла редица други престъпления, за които според подконтролната на премиера Б.Борисов Съдебна система, нямаше достатъчно доказателства.
Отвратен от политическите партии, които привидно играеха ролите на управляващи и опозиция народът изпадна в дълбока апатия и само малки групи интелектуалци в структурите на различни неправителствени сдружения на гражданите подаваха сигнали за посоките, в които трябва да бъдат направени дълбоки радикални промени в политическата система на България, за да се открие хоризонт за спасението на народа и държавата ни. И макар че публичните медии трескаво продължаваха да манипулират съзнанието на масата за “стабилното финансово състояние” на държавата и за строежа на магистрали, които не след дълго трябваше пак да бъдат ремонтирани, народът все по-глухо заявяваше:”Баста!”на властта на ГЕРБ в коалиция с “патриотарите” и “Реформаторския блок”, скалъпен от фрагментите на някогашния СДС (Съюз на демократичните сили).
По такъв начин проведените на 6 и 13 ноември избори за президент на РБългария се оказаха чертата, която бележи края на ПП ГЕРБ с лидер Б.Борисов и надежда за началото на промяна в следваната през последните 26 години политика на различните управляващи политически сили.
Какво показаха двата тура на изборите за президент и Референдума в България (6-13.11) ?
Категорично, че огромната маса от народа е объркана и интуитивно се улавя за едни или други проекти, предлагани от различните политически партии и движения, чиито лидери също в голямата си част интуитивно се хвърлят в една или друга позната им от миналото идеология, донасяла успех на някого в други страни и епохи. В повечето случаи няма дори идеология, а просто популизъм на различни повярвали в своята харизма посредствени личности. Като правило в болшинството липсваше ясното разбиране, че националната политическа логика като въплъщение на ясна политическа идеология, трябва да снема в конкретни форми и акценти глобалната логика на съвременното историческо развитие, мотивирано от определени водещи идеи и цели. Но все пак сред лидерите на основните политически партии и масата на различните други партии и инициативни групи на граждани и движения имаше и такива, които в по-голяма степен не само интуитивно, но и рационално бяха уловили и разбрали посоката на движението на глобалната човешка история днес, което се видя в техните послания, за съжаление не всякога добре чути и разбрани от масата ни сънародници, което в някои случаи се отрази и в получените резултати.
Кои бяха главните политически проекти, които се изляха в кампанията на 22-те кандидат-президентски двойки?
Безспорно впрегнатите изначално в обслужване на управляващата ПП ГЕРБ медии и социологически агенции със силно съмнителен авторитет заявиха още преди да беше определен кандидатът за президент на тази партия, че той води категорично и едва ли още не на първия тур ще спечели изборите. В края на краищата сътворявайки още един гаф след този, при който при авторитетен кандидат за Генерален секретар на ООН в лицето на г-жа Ирина Бокова лидерът на ГЕРБ Б.Борисов предложи еврокомисаря К.Георгиева , с което не само провали шансовете на първата, но и срина авторитета на България, той предложи председателя на Парламента г-жа Ц. Цачева за кандидат-президент. За много критични наблюдатели все повече ставаше ясно, че при паралелно протичащата с нарастващо напрежение и неопределеност за изхода кампания за президент на САЩ в своята васална политика и действия Б.Борисов е оставен на самотек и при ограничения от авторитетни личности кадрови ресурс на партията ГЕРБ прави грешни ходове един след друг.
В тази ситуация ходът на лидерът на БСП Лява България г-жа Корнелия Нинова, независимо от чисто пиарните претенции на ПП АБВ и на “Движение 21” за по-значима роля в евентуална коалиция, с издигането като кандидат за президент от Инициативен комитет генералът от ВВС на България безпартийният Румен Радев се оказа удачен. И въпреки не съвсем увереното тръгване (“излитане”) кампанията в подкрепа на генерала водена в балансиран тон с няколко важни и очаквани акценти свързани с възстановяване на достойнвството на българите и нормализиране на отношенията с Русия съчетана с харизматичното умно и ярко участие на лидера на БСП Лява България като дълго чакания трибун на измъчения за социална справедливост народ на България много бързо стопи “служебния” аванс на г-жа Ц. Цачева и осигури лидерството на генерала още на първия тур.
Най-значима от другите “опоненти” на ПП ГЕРБ в тази кампания за президент на първия тур безспорно беше двойката, издигната от ОП (Обединени патриоти) г-н К.Каракачанов и г- Я. Нотев. Главните акценти бяха свързани със страховете на значителна част от българите от нарастващата мигрантска вълна и необходимостта от по-решителни мерки от страна на властта и евентуално възстановяване на наборната военна служба. Но в тази коалиция, присъдружна на ПП ГЕРБ в изпълнителната власт по странен начин се бяха включили “русофобията “ на лидера на НФСБ г-н В.Симеонов и “русофилията” на лидера на “Атака” г-н В. Сидеров и баласирането с темата за НАТО и ЕС на лидера на ВМРО г-н К.Каракачанов. Може да се предполага, че при една по ясна и категорична позиция с доминация на възгледите на “Атака” тази двойка имаше шанс да бъде втора и по такъв начи още на първия тур да елиминира предтавителите на управляващата ПП ГЕРБ.
“Ефектът Марешки” на скандалния бизнесмен В.Марешки беше построен на унижаващи достойноството на българите трикове на популизма, в които бяха съчетани както амбициите на бизнесмена, така и изпълнение на ход, благословен от лидера на ПП ГЕРБ Б.Борисов.
Ходът на “независимият” Пл.Орешарски беше продукт на величаения като “най-умният” политик на прехода почетният председател на ДПС г-н Ахмед Доган. Но както провалът на Пл. Орешарски като министър-председател, така и участието му в тази кандидат-президентска надпревара доказа не само силно спадналия авторитет на А.Доган сред турскоезичното население на България, но и все по-определено ориентиращите се към другите български партии на интелигентните му представители или просто одръпване от политическо участие поради високото разочарование в политиката на ДПС, когато е във властта и по места.
Участието на г-н И.Калфин (АБВ) и г-жа Т.Дончева (“Движение 21 + НДСВ) въпреки добре рекламирано показа отрезвяването на ляво и центристки ориентираните избиратели и реалният не висок авторитет на тази лидери и структури.
На фона на тактически насочвания главно от ПП ГЕРБ плурализъм на участниците, който да размие всяка ярка индивидуалност и обезсмисли всяка опозиция срещу тази политичска сила почти не беше забелязана кандадт-президентската двойка на Движението за радикални промени Българска пролет г-н В.Енчев и г-жа Б. Грънчарова, която единствено издигна действително радикални идеи за иницииране на референдуми за излизане от НАТО, снемане на санкциите срещу Русия, преразглеждане на всички големи приватизационни и концесионни договори разрушили и продали българската икономика и т.н.
Вторият тур на президентските избори (13.11.2016) потвърди категорично победата на линията на отхвърляне на васалната, сринала достойнството на народа политика, довела го до непозната за последните 70 години бедност и пред демографски колапс. Това беше победа на политически избор на надеждта за действително спасение на България. Колкото това и да не се разбра от политиците, а също и от различните дежурни по медиите политически и социологически анализатори това беше победа на набиращата сили и енергия линия на Генералната тенденция, която очертава новия голям завой на историята на човечеството. Резултатите и от българските избори за президент бяха още един момент от поражението на силите на Транснационалната икономическа и финансова олигархия, чието сърце е в САЩ, силите, които движеха Генералната тенденция на последния четвърт век за налагане върху целия свят на неолибералният “ глобален феодализъм”.
В опиянението и еуфорията от тази малка победа на народа на България българите почти не забелязаха, че не само съглашението на ЕС с Канада СЕТА увисна, за да се доуточняват редица клаузи, но и ТТИП и ТТП (двете партньорства за търговия на САЩ с ЕС и с редица тихоокеански държави) отплуваха в “Лета” след Brexit’aна Великобритания. Провали си и проекът за “проевропейска” и “пронатовска” Украина и сега тя и народът й, преживял толкова страдания и жертви, е в безпътица. Така че политиката на администрацията на Б.Обама, която беше върхът на възхода на неолибералният “глобален феодализъм” с катастрофалната загуба на г-жа Х. Клинтън фактически отбеляза началото на краха на тази Генерална тенденция на движението на човечеството. В скоро време и ИДИЛ (ДАЕШ), най-отвратителния продукт на тази политика, ще бъде изхвърлен от Сирия, а и от Ирак.. В това отношение аз мога да се гордея с направените още в края на 2015 година и публикувани в www.Pogled.info 1.1.2016г. в статията ми “Трусове във властта” (в “Съвременна глобална геополитика”, С., 2016г.) прогнози, че както Д.Тръмп ще победи на изборите в САЩ и че ще се състои Брексит’а така и че в България правителството на Б.Борисов ще се срути , се сбъднаха.
Всичко това обаче са само първи стъпки на движението на историята в съответствие с Генералната тенденция, която открива хоризонт и дава надежди на човечеството да започне правилното решаване на множеството глобални проблеми, да овладее множеството предизвикателства и да неутрализира опасни глобални рискове в името на своето оцеляване и бъдеще.
Битката срещу неолибералният глобализъм ще продължи и през настъпващата 2017 година. Б.Обама с помощта на Брюкселската демократура, представена от Ж.К. Юнкер, Д. Туск, М. Шулц и др. и поелата щафетата от него А. Меркел, стимулирани от транснационалната икономическа, финансова и медийна олигархия, в която най-активен и арогантен е мега-спекуланта Дж. Сорос, няма лесно да се предадат. С висока степен на вероятност ще работят 10-те милиона на Дж. Сорос, за да мотивират “цветните”, не само в САЩ, във всякакъв смисъл за “цветни протести “ и “цветни революции”. С висока степен на вероятност и Б.Борисов ще прежали няколко милиона, за да събуди отново изгладнелите “протестъри” за шествия по “жълтите павета”. Целият кръг от различни приближени и облагодетелствани от властта на ГЕРБ “бизнесмени” и “медийни босове”, по принципа на омертата, ще бъде активизиран още през следващите месеци на зимата на 2017. Тук няма идеи и ценности, тук има примитивна алчност за трупане на богатства и панически страх от възмездието на народа. На Б.Борисов ще пригласят всичките му ортаци от последното му коалиционно правителство –така наречените “патриоти” и така наречените “реформатори”, които нямат друг план “Б” за политическо поведение в променящата се крайно неблагоприятно за тях ситуация, просто защото като продукти на неолибералните глобалистки лаборатории те са програмирани като “едноизмерими политически хомункулуси”. (четете Херберт Маркузе “Едноизмеримия човек”!)”
Отново ще бъдат вкарани в действие идеологическите плашила за “комунизма” и “фашизма”. Водещи в отминаващата неолиберална епоха на Запад медийни “авторитети” вече дъмгосаха Д. Тръмп като “фашист”, чиято победа над “демократката” Х.Клинтън, натрупала милиони във фонда на “Клинтънови” от корупционни операции, ще стимулира възхода на Националния фронт във Франция и другите националистически и патриотични партии в Европа.
На този фон в България като “спасител” и изразител на народната воля още в навечерието на президентските избори се пласира в публичното пространство благодарение на постоянното си присъствие в една от водещите медии един от главните опростачители на масите с лансиране на добре стратегически подготвени капани от структурите на националната финансово-икономическа и медийна олигархия.
В същото време ударен отряд” за всяване на страх в обществото ще бъдат активизирани разните дегенерати, по подобие на онези от началото на 90-те години на ХХ в., един от които щеше да се пали, за да свалят петолъчкта от Партийния дом, но даде добър сигнал за пожара, при който изгоряха маса изобличаващи А.Луканов документи, а друг наскоро иска да я изхвърлят отвсякъде като “комунистически символ”, съзнателно незабелязал, че цялото знаме на САЩ е осеяно с петолъчки и петолъчки, при това червени, са символи на световни марки и клубове!”Otempora,omores!”…
Във висока степен е вероятно Р.Т. Ердоган, изваден от равновесие от ходовете на Брюкселските бюрократи, които слушайки неолибералните дърдорения на А.Меркел за “толерантност и откритост”, първо стимулираха през 2015 г.мигрантската вълна от Близкия и Средния изток, а през последните месеци бият отбой и усилват критиките си срещу него, е готов да изпълни заканите си и като отвори границите да насочи 3-те милиона нещастници бежанци към Европа. А най-прекият път, очевидно и за децата, е през Гърция и ... България. Тогава, при негодната система за сигурност и инфантилните закони и разпоредби на Брюксел ще настъпи ужасът за България и крах на цялата паянтова конструкция на ЕС...
Всичко това здравите политически и народни сили на България и Европа трябва да го имат пред вид и да търсят верните стратегически и тактически решения и ходове. А тези решения изискват: 1) Снимане на всякакви санкции на ЕС срещу Русия; 2) Спиране на хибридната война и изграждане на Единна система за сигурност на европейските народи и Русия, около която да се създаде мрежата на Глобалната сигурност; 3) Обуздаване на световната финансова, икономическа и медийна олигархия, извеждането й “на светло” и поставяне на таван на трансакциите и другите действия, които държат в напрженеие националните икономики и заплахи от глобални трусове; 4) Влизане в действие на действителните независими Национални съдебни системи и подвеждане под отговорност всички престъпления на политически и други фигури, възползвали се от режимите на неолибералния разгул на корупция и грабеж...
Какво може да очаква България и Европа, а и светът в края на отиващата си 2016 г. и настъпващата 2017 година?
На първо място, трескава дейност по събиране на нови сили, нови проекти и нови стратегии, които да бъдат хвърлени в битката между изразителите и проводниците на провалилата се генерална тенденция на неолибералния глобализъм и тенденцията, защитаваща принципите на националната държава, на националните традиции и ценности, на равнопоставеността, свободата и достойнството на народите в световната система, на социалната справедливост в отделните общества, на солидарно решаване на всички опасни глобални конфликти и предизвикателства, за нов международен, многополюсен ред в света, която тенденция е във възход ,макар и все още в самото начало .
Отново, както по време на Втората световна война, когато човечеството беше изправено пред опасността да загине, за народите настава “време разделно” и всеки трябва да се определи коя генерална тенденция на историята ще защитава, на нисхождащата, довела до глобалната криза през последния четвърт век, или възхождащата, която му открива хоризонт за бъдещето на народите, и в чии редици ще бъде воин в тази битка.
Всеки случай, както в писаната ми почти преди година статия “Трусове във властта” (Какво човечеството да очаква през настъпващата 2016 година?)”(“Съвременна глобална геополитика, С., 2016) ще си позволя да направя някои прогнози в по-глобален и в национален план.
1.Новият американски президент Доналд Тръмп ще встъпи в длъжност и ще започне да прави доста внимателно първите си стъпки както във вътрешната, така и във външната политика. Ще се открие реална възможност за решаване на много международни конфликти. В същото време неговите противници както от Демократическата партия, така и от собствената му Републиканска партия ще го дебнат за грешни, “противоконституционни” стъпки, за да му устроят импийчмънт. Това ще създава напрежение в самата администрация на САЩ, което ще бъде усилвано от коварните опити за някакъв реванш от страна на Брюкселските бюрократи , стимулирани от А.Меркел.
2. Въпреки това на Европейската политическа сцена ще продължи смяната на главните актьори. Още пролетта в предстоящите избори за президент на Франция десните “консерватори” и “левите социалисти”, които при управлението на Фр. Оланд окончателно станаха либерали пред страха от победата на г-жа Марин льо Пен -Националния фронт на Франция ще се обединят на втория тур и ще осигурят президентския пост на мосю Франсуа Фийон.
3. През октомври 2017 г. на парламентарните избори в Германия партията на фрау Ангела Меркел ХДС ще претърпи катастрофално поражение , което ще открие пътя за социалдемократите и другите леви сили на Германия, които в коалиция със зелените ще успеят да наложат председателя на ГСДП Зигмар Габриел за нов канцлер на Германия при вече утвърдения за президент социалдемократ Франк Валтер Щайнмайер. “Алтернатива за Германия ще бъде третата политическа сила”.Пораженията на партията на г-жа А. Меркел в състоялите се тази година местни избори бяха достатъчен знак, че нейното време като “канцлер на прехода” изтича и е необходима нова фигура в променената епоха.
4. Още на предстоящите предсрочни парламентарни избори в края на март 2017 г. БСП Лява България ще победи. Но победата й може да бъде още по-категорична, ако лидерът на партията г-жа Корнелия Нинова съумее да включи в листите не само партийни функционери, но и стоящи извън всякакви партийни структури способни, авторитетни и честни патриоти, които ще предложат различните граждански движения и които ще работят за България в изключително тежката ситуация, в която се намира страната ни след този четвървековен период на разрушаване, а не на строителство.
Реката на историята направи определено новия голям завой и след известни колебания през идващата 2017 година ще тръгне по-бързо и уверено напред. И само онези политически и обществени сили, които се ориентират навреме и се включат енергично с ум и воля в главното течение на талвега на тази река ще имат шанс да оцелеят в бурните й води и ще получат признанието на своите народи.
