/Поглед.инфо/ По Християнското летоизчисление, в съответствие с Григорианския календар, 2017 година отмина в историята и вече тече 2018 година, но по Юлиянския това трябва да стане в неделя 14 януари, когато именно ще настъпи “Старата Нова година”. Така че в това “междувремие”, което няма никакво значение за Вечността на Универсума, но за човешката ни история е пълно със смислите и символите на културите ни, нека кажем по няколко думи за онова, което най-значимо се случи през тази отминала 2017 година, както и за онова, което не се случи.

На първо място, встъпи в длъжност един от най-одиозните президенти на САЩ Доналд Тръмп и започна да действа процедурата по “Брекзита”, събития, които се случиха през 2016 г., но които предсказах още през Декември 2015 г. в статията “Трусове във властта (Какво очаква човечеството през 2016 г.?)”. И двете събития силно травмираха истеблишмента на Запада и либералните му адепти от Изтока, които загубили чувство за реалността и за милионите и милиардите тънещи и гинещи в мизерия човеци се опияняваха от (не)удържимия възход на неолибералния глобализъм, налагащ формите на нов “модерен” феодализъм.

На второ място, приключи войната на Русия и нейните временни партньори Иран и Турция с “Ислямска държава” и ликвидирането на институционалните структури на това раково образувание в пространствата (Ирак и Сирия), където се родиха първите човешки цивилизации и възникнаха световните монотеистични религии.

На трето място, продължи възхода на Китайската народна република (КНР) , където през май на Самита на 100-те бе обявен Проектът “Един Пояс –Един Път”, а през октомври Си Цзинпин на ХІХ конгрес на КПК разви като Стратегическа визия за по-наташното въздигане на “социализма с китайска специфика” и промяна на принципите и правилата на сега действащата система на международните отношения, изправила човечеството пред страшни глобални предизвикателства и заплахи.

Четвърто, Европа, Европейския съюз (ЕС) продължи да се тресе от мигрантската вълна и от разминаването на политиката на създадените институции и очакванията на гражданите на страните –членки. Укрепнаха националистическите и патриотически нагласи на значителни слоеве от народите на ЕС. След проваления предната година референдум в Шотландия успешния в Каталуния говорят, че държавите на ЕС и целия Съюз се нуждаят от ново държавно пренареждане и нова Конституция, основани на нови принципи и правила и признаваща християнския характер на цивилизацията ни. Това беше годината на залеза на “силната жена” на Германия и Съюза Ангела Меркел и възхода на двама млади лидери –Еманюел Макрон (Франция) и Себастиян Курц (Австрия). Това беше, както писа “Time” и “годината на В.Путин”, защото въпреки санкциите, икономиката на Русия успя да излезе от рецесията и даже да постигне рекорд от 116 млн.тона пшеница, превишаващ урожаите и от времената на империята и от времената на СССР.

Пето, “prodomо sua” (за нас), 2017 беше годината, в която встъпи в длъжност петия президент на РБългария след годините на промените г-н Румен Радев и започна работа третия кабинет “Борисов” с нови политически партньори на ГЕРБ т.нар. “Обединени патриоти”. И ако с президента, бивш летец-генерал вървяха много надежди, то с кабинета “Борисов”, мислещата и страдащата за незавидното състояние на държавата и народа ни част от населението на България не си правеше големи илюзии. Независимо от бодрия тон на управляващите за “стабилността” и “видимите резултати”България продължаваше да държи последно място по всички негативни показатели за ЕС и едно от първите по корупция и престъпност. И както беше завършила предната 2016 година с разрушаването от влака-убиец на с. Хитрино, така завърщи и отминаващата 2017 година със зловещото убийство на семейството от Нови Искър, последвано няколко дни по-късно от ново показно убийство на “почтен бизнесмен” свързан с управляващите. И както при многото други случаи за престъпленията бяха посочени нещастни клошари, така и за зловещото убийство беше скалъпен нескопосен сценарий за “Горския” педофил, който беше героизиран до ранга на “супермафиот”, и който накрая с “дълбоки угризения на съвестта” се завил под одеалото и се само –убил със заглушител??. Всъщност това е ужасът на България, която днес поема председателството на намиращия се на кръстопът ЕС, а самата тя е разпъната между носталгично припомняното недалечно минало и реалностите на тези вече 28 години на преход без посока, без хоризонт, без цели и идеали.

И ако трябва да търсим фактора, който може да обедини народа и държавата ни в условията на този непознат разпад в 140 годишната история след Освобождението ни (1878г.), то това не е нито политическата ни класа, представена в Парламента и Правителството и обикалящите наоколо политически чакали, с безкрайно малки изключения представени от навързани васали на евроатлантизма и неолиберализма; това не е и представената от мъмлещи старци българска православна църква, които вместо апостоли на народа си са слуги на нискочели и с ограничен интелектуален капацитет политици; това не са и т.нар. “бизнесмени”-“олигарси”, в голямата си част “законни крадци”; това не са и разните посредствени артисти и произведени на килограм политанализатори и “учени”, с титли и без, умеещи обаче с апломб по медиите да хвалят управляващите, които били “без алтернатива”. Но това са онези малко и пръснати в различните институти и катедри на БАН и Университетите истински учени, които носят с достойнство това звание въпреки мизерията на реалното им жизнено битие. Именно те носят и съхраняват духа на България, високия недостижим за обикновените българи дух на културата ни, която ни е съхранила във вековете на изпитания и робства и е мотовирала народа ни да прави чудеса , когато се обедини като юмрук. А днес, повече от всякога ни е необходимо да се обединим, за да не изчезнем, както са изчезнали много народи и да възродим духа си, който да ни поведе, за да устоим на изпитанията, в които ни хвърлиха негодността на управниците ни в тази сложна епоха.

Всяка година Българският календар пази имената на много от нашите титани на духа и волята, към които ние по достойнство трябва да се обръщаме към тях, поемайки огнената щафета на битката на живота. В това отношение 2017 година беше много благодатна за поемане на великия дух и воля на трима от гигантите на нашата национална история – Константин (Кирил) Философ (р. 827 г.) , цар Симеон І Велики ( най-голямата победа на българското оръжие в Средновековието и най-голямата битка – Ахелой 917 г. и неговата кончина 927 г., празнувана от Византия) и българския, народен Исус Христос ( Васил Иванов Кунчев – Левски р. 1837г. ).

Няма да описвам мястото и ролята на делото на първите двама гиганти на българския дух и воля, положили несравнимите основи на нашата духовна култура и държавност, а чрез тях цивилизационната роля за духовната култура и държавност на всички православни славянски народи, а редом с тях и на редица други народи. Колкото до Третия той възражда, възкръсва този дух и воля, за да ни нареди със саможертвата си като равни с най-напредналите народи на Европа и света в края на ХІХ в. и завинаги да ни ги предаде като завет.

Затова следвайки дълга към тези великани на българския дух и воля, тези гении на мисълта и делото, дълга към народа ни и потребността той отново да възкръсне след разпада на тези последни десетилетия ние – моя милост и двамата мои колеги от Софийския университет “Св. Кл. Охридски” –проф. Нако Стефанов и проф. Александър Гънгов решихме като Инициативен комитет да организираме Голяма Национална Конференция, посветена на делото на Тримата великани на българския дух и воля, очертали магистралата на нашето историческо движение като народ и държава “България – хилядолетна и вечна, устремена в бъдещето”. Без да ограничаваме участниците в такава конференция ние още в началото на м.март 2017 г. изпратихме Информационно писмо и покана до Ректорите на петте наши държавни университети, в които в различни факултети и дисциплини се изучава голямата тема на Българистиката – СУ”Св. Кл. Охридски”, ПУ “Паисий Хирендарски”, ВТУ “СвСв. Кирил и Методий”, ШУ “Епископ Константин Преславски” и ЮЗУ “Неофит Рилски”, а също до Председателя на БАН. Такова информационно писмо изпратихме и до Президента на РБългария с молба да поеме патронажа над тази Национална конференция. И зачакахме...

Първи ни отговориха от Президентската канцелария, че когато бъдем готови с Програмата и участниците Президентът ще поеме патронажа над тази конференция. За съжаление се оказа, че голяма част от българските учени съвсем не са обладани от високия дух на нашата идея.. Като бюрократи, а не като учени с широк поглед и представа за мястото и ролята на Констатин (Кирил) Философ, цар Симеон І Велики и Васил Левски в нашата българска духовност и държавност г-да ректорите изпратили писмата до деканите на съответните исторически факултети. Само от ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий” ни съобщиха своевременно имената на двамата известни наши историци проф. Петко Петков и проф. Пламен Павлов. С малко забавяне се включи и известния ни историк от ШУ “Епископ К. Преславски “ проф. Веселин Панайотов. Другите от ПУ и ЮЗУ, а също от БАН щели да се включат, когато се напрвави програмата.. От СУ отлагаха дълго, защото били “много претоварени”.Инициативата угасна, защото се оказа, че голяма част от ръководителите на българската наука са чиновници, които страхливо следват указанията на Болонската декларация и процес и ценностите на евроатлантизма, а съвсем не са обладани от високия дух на Апостоли, които трябва да разбудят и издигнат народа си за подем. Голяма част от тях се ровят из чукарите, за да откриват селища на населявали тези земи древни народи, а се боят да осмислят делото на великаните на българския дух не просто като исторически факт, а като епоха и смелост на мисълта и волята да решат проблемите на своето време,.Накратко, те се страхуват да вземат огъня от историята на нашия народ, а ровят из пепелта и се жалват за средства пред стоящите далече от всяка наука и духовност управляващите България политици....


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели