/Поглед.инфо/ Безспорно, да се покаже цялостно картината на съвременната глобална геополитика, причините, които породиха хаоса и турбуленциите в съвременния свят, факторите, които задават тон в историческите процеси днес, както и да се очертаят генералните тенденции и перспективи, които задават вариантите на настъпващото бъдеще, е изключително амбициозна и трудна задача. За това са необходими не само колективните усилия на големи екипи професионални изследователи, но и огромен обем работа по очертаване системата и структурата на ставащата съвременна история на човечеството.
Но въпреки това, авторът е убеден, че както и най-сложните научни теории, като Теорията на относителността, например, за която са написани десетки книги, е представена от нейния създател първоначално в една кратка статия, така и огромната и сложна проблематика на Съвременната глобална геополитика може да бъде представена в една статия за образовани и мислещи свободно читатели по проблемите на геополитиката.
И така, като съвременна ще разглеждаме геополитиката, която се провежда в четвъртвековния период след епохата на “Студената война”(1991-2016), определян като “глобална”, “постмодерна”, “постиндустриална” и т.н. “епоха”. Всъщност като един от най-динамичните периоди в новата човешка история, чието начало формално полага Великата френска буржоазна революция (1789-1794) и като период, наследяващ предпоставки, фактори и тенденции заложени още в годините на “Студената война”, съвременният период на определено вече глобалната история на човечеството, в съответствие с действието на фундаменталния диалектически закон за отрицание на отрицанието заедно с това има и редица качествено нови характеристики и формира качествено нови тенденции, които несъмнено ще подготвят едно “друго бъдеще”. Много от публично действащите играчи, чиито лица постоянно присъстват на екраните на публичните медии, изобщо нямат представа за това “друго бъдеще”и не просто не са готови, поради късогледите си политики и стратегии, но и поради зависимостите си от скритите зад екраните олигархични и други структури, които задават тон на провежданите днес публични политики и геополитики.
Кои бяха и продължават да задават тон в системата на международните отношения и днес принципите и световните институции, родени в годините на “Студената война”?
На първо място, това са създадените в годините след Втората световна война ООН, Световна банка (СБ), Международен валутен фонд ;(МВФ), Световна търговска организация (СТО), наследила ГАТТ (Генерална асамблея за търговията и тарифите), и разбира се, създадените като регионални, но играещи глобална роля и в епохата на “Студената война” и особено в съвременния период ЕС (Европейски съюз) и НАТО. Десетките други организации на Африканското единство, на Ислямска конференция, на Латиноамериканските държави, Хелзински наблюдател и т.н., и т.н., с малки изключения, само допълват глобалната мрежа на структури, създадени с определена цел. Какви бяха тези цели става ясно от едно от многото цинични интервюта на прословутия Зб. Бжежински –водещ антикомунист и неуморим русофоб вече шест десетилетия, приложено като допълнение към неговата “Голямата шахматна дъска”(1997) , в което интервю на вопроса на журналисти какво са СБ, МНФ, СТО и НАТО, отговаря лаконично:”Инструменти на САЩ!”, а какво е ЕС – “Протекторат на САЩ”. Журналистите са пропуснали да попитат Зб. Бжежински за ролята на наложения с хитрост и коварство като водеща световна валута в последните години на Втората световна война американски долар, а и той самият досега не е направил това. Но всички тези “инструменти” вършат своята работа именно с помощта на долара.
През годините на “Биполярният свят” в епохата на “Студената война” тези и множеството други “инструменти” на икономиката и политиката (геополитиката) на САЩ заливаха Запада и всички негови васали с либералната идеология на буржоазната демокрация и свободния пазар. Както е известно срещу тази организирана “машина” за икономическо, политическо и военно въздействие Съветският съюз като център на останалата част от света противопостави своя инфантилен интернационализъм и някакви амрофни режими на “арабски”, “баасистски социализъм” и “ориентирани към социализъм движения” на народи от Африка, тепърва излизащи от родово-племенните структури. И ако идеите на либералния капитализъм проникваха в обществата на държавния социализъм на Източна Европа и в самия Съветски съюз не само чрез различни “дисидентски организации”, но и в средите на самата комунистическа номенклатура и подготвяха срутването на пирамидалната тоталитарна политическа структура на тези общества, то поддържаните от СССР комунистически партии в западните капиталистически страни, наброяващи един файтон хора нямаха никакво влияние върху широките слоеве на тези общества, имплантирани в системата на капитализма. А колкото се отнася до “арабските социалисти” и “ореинтираните към социализъм” трибалистки общества на Африка, то за тях идеологията на комунизма беше някаква екзотика от трансцедентален (отвъден) свят.
Но макар и да не прерастна в тотална “гореща война” поради страха от ядрено унищожаване и само срещаше “главните играчи” на биполярния свят в цяла редица локални войни, скрити зад завесата ( Корея-1954; Виетнам -1966/1976; Афганистан -1979-1989 и т.н.) идеологическата война и надпреварата във въоръженията, когато бяха създадени над 65 000 ядрени бойни глави, които можеха да унищожат Земята повече от 60 пъти(???) изтощи до предел двата гиганта – САЩ и СССР. В началото на 80-те години нса ХХ век, те, по думите на известния американски футуролог Алвин Тофлър, приличаха на два боксьора в състояние на “гроги”, когато всеки момент единият от тях можеше да падне и другият да спечели “служебна победа”. Падна, както е известно Съветския съюз, което беше страхотна изненада и за най-яростните му противници и зложелатели. (Четете прогнозите в книгите на този Зб. Бжежински и на куп други западни геополитици и футуролози от втората половина на 80-те години на ХХ в.!)
По-скоро усещайки, а не разумно комплексно оценявайки симпотмите на катастрофата и в двата гиганта – САЩ и СССР в началото на 80-те г. бяха предприети трескави опити за реформи. И колкото и да е парадоксално нито политическите елити на либералния капитализъм, нито тези на съветския държавен социализъм осъзнаха възможностите на протичащата нова вълна на технологичната и производствена революция и да тръгнат напред към високоефективно екологосъобразно производство и реална демокрация, а страхливо се обърнаха назад към познатите образци от миналото. Така САЩ в лицето на Рейгановата администрация прегърна в своята неоконсервативна революция монетаризма (неолиберализма) на периферни икономисти като Фр. Хайек и М. Фридман, които бяха изпробвали своите “прости рецепти” в Чили -70-те години при А. Пиночет, и в края на 70-те в Англия от М. Тачър, наричана от почитателите й “желязна лейди”, а от техните противници “вещица”. В СССР пък наследникът на Ю. Андропов М. Горбачов вместо да продължи линията му на “затягане на гайките” и в духа на принципите на автентичния марксизъм да освободи икономиката от бюрократичните окови и да стимулира технологичното модернизиране на цялата обществена система, започна своята “перестройка”, при която освен многословната риторика за реформи по “Ленински път” (?) се разбиваха основите на държавността. Така логично финалът на “перестройката” завърши по ефектното определение на А. Зиновиев като “катастройка”.
Но срутването на държавния социализъм в Съветския съюз и неговите източно-европейски сателити, белязало края на “Студената война” макар че формално стана “мирно”, с изключение на някои ексцесии в Румъния и ред бивши съветски републики, беше по същество гигантска катастрофа, какъвто е финалът за всички по същество победени в една война страни. В действителност “победата” на либералния капитализъм беше подарък от некадърната и продажна част от управляващата комунистическа номенклатура, която на бърза ръка се преобразува в нови “капиталисти”, трансформирайки политическата си власт в икономическа. Сега вече в коренно променената глобална ситуация изчерпващият импулсите си монетаризъм (неолиберализъм) като вампир засмука икономиките на “новопокръстените” в либерална демокрация и свободен пазар бивши социалистически страни, за да ги разруши за по-малко от десетилетие. Именно в това първо десетилетие и в последващите години на четвъртвековния период в различна степен настъпваха деструктивни процеси на обедняване на огромни слоеве от населението, на износ на мощности и капитали в огромни количества, на демографски срив – намаляване на раждаемостта и нарастване на смъртността и масова емиграция в страните на все още “благополучната” Западна Европа и Северна Америка.
Така краят на “Студената война” фактически положи началото на новия период в историята на съвременността, наричан от наивните анализатори “преходен период” от тоталитарен социализъм и централно планирана икономика към демокрация и свободна пазарна икономика. Изминалият четвърт век на този “преход”, чийто край не се вижда бяха достатъчно време, за да се видят илюзиите на много наивници, че влизат в обетования рай на демокрацията, свободата и просперитета. Още в средата на 90-те години (1996) авторът на този текст в друга статия “Революция и контрареволюция, реформация и реставрация” публикувана във “Философски алтернативи” показа своята оценка на ставащото.
Моторът, идейният двигател на възхода на либералния капитализъм в новия исторически период беше неолиберализмът, смлял бариерите на държавата, нейния контрол и стратегическа роля и открил шлюзите на свободното движение на олигархичния капитал и транснационалните монополи в цялото пространство на Земята. Всъщност това са подземните сили на движението на човечеството в съвременния исторически период. Именно те подгонват огромни маси населеине от едни държави и континенти към други държави и континенти, които се радват на “свободата”. Именно те определят какви идеи и ценности под формата на картинки и “сензационни” разкрития на масмедиите се движат по каналите на Интернет, осветяват екраните на телевизорите, пълнят страниците на вестниците –таблоиди или списанията. Именно те определят чрез свободното “прелитане” за секунди от една част на света към друга на “безплътни”като зъл дух (без всякакво покритие) милиарди американски долари в ролята им на световна валута кои икономики и кои валути да рухнат.
Но свободата на движението на капитали, за която с такова упоение врещяха срещу държавата и нейните контролни функции и роля за защита суверенитета на едно общество и националната му сигурност, в това число и на националната му икономика и продължават да врещят неолибералните пропагандатори, като раково образувание подготвяха своите метастази, за да избухнат във финасово-икономическата криза от 2008 година, която фактически бележи началото на края на този исторически период.
Всъщност движението на идеите на неолиберализма зад фасадата от лозунги за “права на човека”. “либерална демокрация”, “права на малцинствата” (в това число, разбира се, и сексуалните), “мулти културализъм”, против “национализма” и “националната държава” и каквото и да е ”регулиране на пазарите” и т.н. всъщност подготвяше навсякъде налагане на геоикономическите и геополитическите интереси и цели на новия претендент за хегемон на света – САЩ.
Изненадани от леката “победа” над опасния си противник –СССР и неговия разпад САЩ сравнително бързо решиха да продължат задържаният в годините на “Студената война” геостратегически поход към поставяне в зависимост цялото пространство на Земята. Водеше ги духът на националната им философия на прагматизма и неопрагматизма, осъзнат и формулиран в края на ХІХ и началото на ХХ век (Ч.Пирс, Дж. Дюи, У. Джеймс и др.) и “естествено” имплантиран в геополитиката от автори като Алфред Махън, Никълъс Спикман, Х. Кисинджър, Зб. Бжежински и др. Така още през 1991 г. в навечерието на първата война на САЩ срещу Ирак Джордж Буш (старши) обяви идеите си за “нов световен порядък”.
Ако се прегледат различните редакции на “Стратегията за Национална сигурност” на САЩ от тези първи години на новия исторически период до днес ще се видят не само целите и мотивите за разгръщане на националната геостратегия по овладяване на пространствата с енергетически ресурси (нефт и газ), но и посоките на нейното постепенно разгръщане и овладяване на “Хартленда” (Евразия) исконна мечта на всички англосаксонски геополитици от времената на Х. Макиндър. Защото, според предавания като “матра”принцип следваше, че който владее “Римленда” и контролира “Хартленда” той господства над цялата Земя.
Затова не случайно, след като беше овладяна по същество Европа чрез серията “антитоталитарни революции”, а по същество преврати в Източна Европа и Съветския съюз и се даде началото на двойната им зависимост чрез структурите на НАТО и ЕС САЩ отправиха поглед на Изток за овладяване именно на “Хартленда” и стесняване на вътрешния кръг. (Външният вече беше изграден още в предишната епоха на “Студената война” от Великобритания през Южна Африка, Саудитска Арабия, Пакистан, Ю. Корея, Австралия и Япония). За целта, след като беше използван в предишната епоха в Афганистан срещу Съветския съюз ислямът отново трябваше да изиграе ролята на геополитически кинжал, с чиято помощ да се разкъса на още части Русия (от 4 до 6 и повече), а в перспектива да се удари и Китай в Синцзян (Уйгурската автономна област) и Тибет. И както в предишната епоха на “Студената война”, така и сега ролята на помощник и мотиватор на “разбунените тълпи талибани”, “брадати исламисти” и “джихадисти“(Зб. Бжежински) в руския Кавказ (Чечения, Ингушетия, Дагестан, Кабардино-Балкария) се изпълняваше от Саудитска Арабия и следващия я като пудел Катар, а задокеанските стратези осигуряваха медийния образ на “борците за свобода”, “за независимост”, вселенския плач за “нарушените права на човека” на терористите от Грозни, Будьоновск, Москва, Беслан и т.н.)...
Накратко, последното десетилетие на ХХ век беше десетилетие на възхода на новия претендент за хегемон на света, който безцеремонно се разправи с остатъчна Югославия, разкъсана преди това от войните. В разрез с всякакви принципи на международното право бяха бомбардирани с касетъчни бомби и бомби с обеднен уран градове и селища на Сърбия и по волята на САЩ и техните европейски васали от НАТО с гласуване на един измислен парламент, чиито депутати само до преди година-две бяха наричани “марксисти”, “терористи”, “наркотрафиканти”беше откъсната исконна с историческа значимост част на Сърбия и беше обявена нова независима държава Косово. Поставената на колене Русия от кликата на Елцин Б.Н. не можа да реагира в защита на най-верния си исторически съюзник. Но в онзи момент дори само обръщането на самолета на Е.М.Примаков над Белград вместо към Вашингтон обратно към Москва стана знак, че Русия не се е примирила с отредената й роля на второстепенна регионална сила.
Всъщност именно последните години на последното десетилетие на ХХ век се оказаха онзи исторически момент, в който започна пречупването на тенденциите на безпредела в политиката на претендента за нов хегемон на света, стремящ се да установи напук на всякакви универсални закони на Вселената свой еднополярен свят. Както въобще става в историята докато на повърхността актьорите на политическия водевил се опияняват от ръкоплясканията на зомбираните зяпачи, дълбоко в недрата “къртицата на историята” (Г.Хегел), а в действителност духът на свободата и достойнството върши своята работа. За да дойде моментът, в който някой властно извиква: “HierRodos,hierspringen!” (“Тук е Родос, тук скачай!”-нем.).Пред ултиматумът на тримата генерали А. Квашнин, Вл. Трошев и Ал. Шаманов, често полупияният и пияният Б.Елцин, за който БиБиСи в своя филм казва, че назначавал министрите си в зависимост от количеството изпит алкохол, в самото начало на Втората Чеченска война е принуден да смени поредния министър-председател С. Степашин и да назначи за такъв дотогавашния директор на ФСБ полковник В.В. Путин, а в края на декември 1999 г. вместо новогодишно приветствие да се откаже от президентството и да определи като временно и.д. същия В.В.Путин.
Горе-долу в същия този момент на започналия след “Студената война” нов исторически период отгледаната и въоръжавана от САЩ и Саудитска Арабия Бригада “055” на събрани от 40 страни ислямски главорези под ръководството на саудитския милионер Осама бен Ладен се преобразува в “Ал Кайда” (“Базата”) и започна да нанася терористични удари срещу довчерашните благодетели. За да дойде 11.09.2001 г. , когато бяха взривени символите на Америка “кулите-близнаци” на Световния търговски център в Ню Йорк. Макар че и досега не е ясно кой всъщност организира този грандиозен терористичен акт, но отговорността за това пое именно “Ал Кайда”. Това беше изтълкувано от повърхностните журналисти-анализатори едва ли не като промяна на епохата, като радикална промяна на света, в който живеем, като забравяха множеството терористични актове на територията на Русия в предните години, отнесли стотици невинни жертви.
Разбира се, това беше необичаен за САЩ терористичен акт, който послужи като претекст на администрацията на Джордж Буш (младши) да обяви начало на тотална война срещу тероризма. Факт е също така, че след като беше използван като геополитически кинжал срещу Съветския съюз в годините на “Студената война” и в последвалото десетилетие срещу Русия фундаменталният, салафитски (уахабитски), екстремистки ислям се обърна и срещу своите ментори и бивши колониални господари от Запада.
По такъв начин на сцената на глобалната история, където до тогава се вихреше само един “глобален играч”- САЩ, мълчаливо наблюдаван от възраждащият се и “неудържимо” икономически възхождащ гигант – КНР ( Китай) неочаквано за този играч се появиха два нови играча , които в настъпващото ново хилядолетие щяха да заявяват все по-властно своето право на задаващи тон в глобалната геополитика. Това на свой ред в много отношения щеше да променя както геостратегията на претендента за нов глобален хегемон на човечеството, така също щеше да извежда на глобалната геполитическа сцена нови глобални и регионални “играчи”, които също щяха да водят своята “игра”, присъединявайки се временно към някой от глобалните “играчи” в зависимост от своите геополитически и геоикономически интереси и геостратегически цели.
Новите реалности и очертаващи се през следващите години на започналото ново хилядолетие тенденции определено поставяха под въпрос претенциите на САЩ да бъдат новия хегемон на света, устройвайки света по свой образ и подобие, следвайки заложената още при раждането на тази държава-цивилизация идея за “месианската й роля”. На дълбоко образованите читатели е добре известно, че много дълбоко в човешката история, в корените на древните цивилизации са заложени фундаментални морални и въобще духовни ценности, които никакви претенции за либерална модерност, често излизащи зад естествената нормалност, не могат да ги трансформират. Не в еднополярността и в американските образци и ценности човечеството трябва да търси решението на връхлитащите го множество тежки глобални проблеми и опасности –бедността, престъпността, тероризма, корупцията, екологичната катастрофа и климатичните промени, а в диалога между народите и културите, върху принципите на хуманизма и свободата, на социалната справедливост и солидарността.
Тези неща ги разбират водещи духовни лидери на САЩ, но не и управляващите политически лидери на тази страна, както и стоящите зад тях сили в лицето на финансовия олигархат – ФСР (Ротшилд, Рокфелер, Морган и т.н.), ВПК, ЦРУ, крупните ТНК, които, по думите на великия Курт Вонегут, са като “пияни шимпанзе”, опиянени от властта и постоянно “друсащи” се с “допинга на нефта”.
Затова не случайно тези последните, вместо да променят своята глобална геостратегия, в съответствие с която се разгръщат стъпките на тяхната глобална геополитика проведоха войните в Ирак (2003) и Афганистан (2006), предизвикаха “Арабските пролети”, на мястото на разпадналата се след гибелта на Осама бен Ладен “Ал Кайда” отгледаха нови чудовища на ислямския тероризъм – “Джебхат ат Нусра” и “Ислямска държава” (Даеш), прилагат кибернетичната теория на Стивън Ман за “управляемия хаос” спрямо пространствата с разрушени държавни структури на Северна Африка и Близкия изток и заедно с всичко това подготвяха движението на НАТО още по-близко към границите на Русия, за да стегнат вътрешния пръстен около “Хартленда”. Така след като вкараха в “кошарата” на НАТО всички бивши социалистически страни от Източна Европа и бивши членове на Варшавския договор САЩ след провала на “Оранжевата революция” в Украина (2004) с цената на обявени 5 милрд(?) долара подготвиха през 2013/2014 Киевския путч, за да откъснат именно тази Украина- исконна част от Стара Русия и да я противопоставят на Русия. Но след като не успяха да “кацнат” в Крим, откъдето да нанасят удари в “диафрагмата” на тази възхождаща и бъркаща им плановете за световно господство Русия САЩ организираха и водят с помощта на васалните си правителства на ЕС, Япония,, Ю.Корея и Австралия и техните национални медии цяла система от санкции и тотална “хибридна война” срещу нея и едновременно с това срещу нейните приятели – Китай, Иран, Бразилия и други Латиноамерикански страни.
Но, колкото и бързо да работеха печатните станове и да бълваха нови милиони и милиарди долара, без всякакво покритие, дългът на САЩ главоломно нарастваше в новото хилядолетие, минавайки над нивата на БВП на тази все още водеща икономика в света, а кредитните балони, надувани от “американската мечта”, сведена само до консумативизма не можеха безкрай да се разширяват и в лятото на 2008 година започнаха да се пукат.При това точно отCitigroup, един от стълбовете наWallStreetизгърмяхаGoldmanSachsиLehmanBrothers. Завързаните на синджир за тях една след друга започнаха да фалират водещи европейски банки. Европейският съюз, който през последните години преди това беше започнал да изпреварва по съвкупен БВП своя партньор, а всъщност ментор беше ударен във финансовото му сърце. И без да беше някакъв самостоятелен геополитически играч на ЕС не му беше позволено да “помпа” икономически мускули и да води своя политика с Русия и Китай. Приказките за своя самостоятелна система за сигурност и свои въоръжени сили останаха като спомен от миналото.
След като затъна в пясъците на Ирак и планините на Афганистан сред дивите пущунски и други племена САЩ, които бяха изиграли цирка с пликчетата с прашец и епруветките като доказателство за наличието в Ирак на оръжия за масово поразяване признаха чрез вицепрзидента на Дж. Буш (младши) Ричард Чейни, че всъщност проблемът на Ирак е от четири букви:”нефт”, без ни най-малко смущение предизвикаха “Арабските пролети”. Така за няколкото години, през които бяха разбити всички държавни структури на цяла група арабски страни от Северна Африка и Близкия изток ( Тунис, Либия, Египет, Судан, Йемен, Ливан, Сирия ) към надхвърлящите 1 милион жертви на населението на Ирак от всекидневни терористични актове се прибавиха няколко стотин хиляди и ... подгонените от активизираните банди на различни ислямски екстремистки структури, сред които най-зловещи тези на “Джебхат ат Нусра” и “Ислямска държава” няколко милиона бежанци, които се устремиха с нарастваща вълна към Европа.
Независимо от различните медийни манипулации и провокации през тези последни години от страна на САЩ и техните най-верни васали от ЕС (Франция, Великобритания и др.) мъглата около тези “пролети” се разсея и на народите стана ясно, че наред с геополитическите и геоикономическите интереси на неуморимия претендент за световен хегемон САЩ в този регион се завръзва взривоопасен конфликт, в който се вплитат регионалните икономически и политически интереси на “сунитските”Саудитска Арабия, Катар, Турция, от една страна и “шиитския” Иран, от друга. Така отново американската геополитика демонстрираща удивително невежество относно цивилизационните пластове на културни традиции и ценности, натрупани в зоната на Близкия изток, превърнаха този регион във вулкан, които през последните години взима хиляди жертви в разрушените градове на Сирия и Ирак и излива потоци милиони бежанци, които заливат Европа.
Тези първи за новия век и хилядолетие петнадесет години бяха и времето на “съсредоточаването в себе си” на Русия, на постепенното й излизане от състоянието на позора от Елциновото десетилетие и възвръщане на достойнството й на велика държава. Именно Русия стана инициатор на “събиране” отново на верните приятели от постсъветското пространство на нови структури ( ОНД, “Съюзна държава”, ОДКБ, ЕврЕАС, БРИКС). Русия се справи с провокациите на различни сили в Северен Кавказ и започна събирането на “Руският свят”.
Съзнателно демонстриране на военната сила на тази възраждаща се Русия бяха военните учения през 2015 г. и особено Парада в чест на 70- годишнина от победата на 9 май 1945 г. във Великата отечествена война (Втората световна война). Върхът на тази военна мощ беше участието на ВКС на Руската федерация в разгрома на ИДИЛ (”Ислямска държава”) в Сирия от 30.09.2015. до края на Февруари 2016 г. Именно това накара САЩ и въобще Запада да престане да се пъчи и да дърдори за война срещу Русия. Зад нея през тези петнадесет години все по-плътно заставаше неудържимо възхождащият Китай, който още през 2010 година, изпреварвайки по БВП Япония и Германия застана плътно зад САЩ.
Следвайки принципите на своите хилядолетни стратегии на поведение в глобалното пространство, съчетавайки традиции и модерност, Китай постепенно и стабилно развива не само своя икономически просперитет и овладява глобалното икономическо пространство чрез своите мощни инвестиции в Африка, Латинска Америка и Азия, но и възстановява по модерен начин Великия копринен път, свързвайки се по две транспортни мегамагистрали директно с Европа.
Чрез БРИКС и инициираният от Китай ШОС Русия и КНР изведоха на сцената на глобалната геополитика Индия, Бразилия, Южноафриканската република, а също Иран. Така представляващи различни цивилизационни системи с мощни и възхождащи в глобалната епоха икономики тези нови “играчи” на глобалната сцена на съвременната история на човечеството вече категорично заявяваха, че започнал като период на претенции за устройване на “еднополярен свят” от останалата от “Студената война” единствена суперсила –САЩ, този период променя характеристиките си и все по-яснс се очертава парадигмата на нова епоха на многополярен свят. Разбира се, контурите на този нов “многополярен свят” още не са стабилни и тепърва в идващите години ще се търсят балансите между новите глобални сили.
Преди всичко тези рационални баланси трябва да преминат през намиране на решение на отношенията между ЕС, Украина и Русия, между ЕС и ЕврАИС, между Русия и САЩ, между КНР и САЩ, между САЩ и ЕС, и на цяла редица други отношения от регионален характер. И разбира се, намиране на решение за съхраняване на целостността на Сирия като единна държава, стабилизиране на държавите в Близкия изток, както и не търпящо отлагане решаване на проблема за бежанците, заплашващ да взриви социалните и цивилизационни устои на Европа.
В своята хилядолетна история човечеството е натрупало знания и опит, разполага с финансови, технологически и икономически възможности да намери верните решения, които да му открият хоризонт за развитие в бъдещето.
Засега между очертаните две генерални тенденции на движението на съвременната история: първата, на следване на своята геостратегия от САЩ и най-близките им съюзници и сателити от Запада и втората, заявена от Русия и Китай и техните съюзници и приятели са в относително равновесие, без доминация на едната или другата. Отговорът на въпроса към коя от двете генерални тенденции ще се насочи човечеството, за да реши своята историческа съдба ще се постига през следващите петнадесет години. Вариантите са три: а) или дълга агония и деградация на човешката цивилизация, движейки се в безпътица, разпъвана между различните глобални сили; б) глобална война и глобален катаклизъм, който при използване на наличните средства за масово поразяване може да погуби човешката цивилизация;и, в) победа на единствено спасителния вариант на свят основан върху принципите на свободното и справедливо демократично решаване на всички национални проблеми от националните държави и заедно съвместно решаване на глобалните проблеми на цялото човечество от радикално променени международни институции.Процесите текат...
