/Поглед.инфо/ Макар че Размислите, Анализите и Предвижданията, посветени на Новата геостратегическа визия за Китай и за света са обърнати към бъдещето, към ставането на съвременната история на човечеството и нейните консеквенции в някои главни области през идващите десетилетия, логиката на всяко предвиждане, на всяко прогнозиране, изследване на бъдещето, изисква по необходимост да се опрем на миналото, да видим предпоставките, върху които се забиват корените на дървото, което ще разгърне короната с целите на стратегията /геостратегията, назована най-общо от ръководството на КНР “Един Пояс – Един Път”, която аз определям като “Един Път- Един Пояс – Една Планета”/. Ще бъде ли това “Дърво на целите” “Дърво на живота” на народите, на Планетата Земя ще покаже бъдещето...

Известно е, че до началото на ХV в. лидер на намиращите се все още във фрагментарно състояние човечество на създалите държави и цивилизации народи е бил Китай (Джунго – Срединното царство). По силата на различни причини, сред които водещи са били политическите, се затваря в своето пространство. Но дотогава тази най-затворена в своето пространство цивилизация, между Тихия океан на изток, монголските пустини и степи на север, най-високите планини на Земята – Хималайте на юг и издигащите се на 6000 и 7000 м. планински вериги на Тяншан, Хиндикуш и Памир на запад, осигурило й нейната уникалност и представяна от символите на Великата китайска стена и Забранения град, има своята велика философия (Даосизъм) с универсалния Принцип/Път Дао (Тао) на Вселената, обществото и човека и своя Велик копринен път, с който се е свързвала с древните цивилизации на Индия, Персия и Римската империя чак до Египет и Африка...

Но само век след експедицията на огромния за онези векове флот до бреговете на Африка в 1402 г., поредният император от династията Мин ще унищожи флота и по такъв начин ще даде шанс на маргиналната християнска цивилизация на Западна Европа да започне своята колониална експанзия по овладяване на отслабените пространства на Азия и Новия свят ( Америка). Този процес е съпроводен и с налагането и развитието на новите капиталистически отношения в различна степен в страните на тази Западна Европа и раждането на Европейската цивилизационна универсалност. Така чисто авантюристичните експедиции на Христофор Колумб, на Вашко да Гама, на Н. Балбоа, на Фернандо Магелан и другите след тях от края на ХV до края на ХІХ в. ще положат трансокеанските пътища за Вестернизацията на останалите пространства на планетата Земя, върху които е имало култури и цивилизации, но овладялата ги Европа ще подрежда по своите европоцентристки хронологии – стадии и формации на историята. Политическият разпад на Вестернизацията ще започне още през ХІХ в., но ще финализира в края на Втората световна война (1945г.) и следващите десетилетия на ХХ в. Но тези пет века на възхода на колониалните метрополии на Западна Европа, към които се добавят и бившите англосаксонски колонии САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия, ще бъдат векове на унищожаване на десетки милиони жители на завладяните територии (индианци, индийци, китайци, маори, араби, африканци и др.), установяване на робството и раждането на теориите и полтическите идеологии на расизма, евгениката, нацизма и фашизма.

Политическото пробуждане на народите от пространствата на Азия (Голяма Евразия или АфроЕвразия), в десетилетията след Втората световна война и най вече след 1970 г., ще открие възможност иза икономически и културен възход на много от освободените от колониална и полуколониална зависимост народи. И ще възникне “Японското чудо”, а след него ще заявят своята нарастваща икономическа мощ “четирите малки тигъра” – Ю. Корея, Тайван, Хонгконг и Сингапур (между другото, последните три китайски) . След тях ще тръгнат Малайзия и Тайланд. “Чудото” на Япония и на последвалите я след 70-те години на ХХ в. “малки тигри” за кратко ще стресне Запада, преживяващ за своето благополучие, постигнато за сметка на ресурсите на бившите колонии, някои от които все още пребиваващи в икономическа зависимост от същия този Запад. Но “чудото” на страните от Азиатско-Тихоокеанския регион впечатляваше с източната екзотика на културата и своя “мениджмънт”, но в главното оставаше в координатата на Запада, на наложените от него принципи и правила във финансово-икономическата система на международните отношения, а в политиката на либералната буржоазна демокрация.

Когато обаче в края на ХХ в., особено в края на първото десетилетие на ХХІ век, Западът, и свързаните с него други пространства и икономики, включително и тези на Япония, Ю.Корея и Тайван, се разтресоха в глобалната финансово-икономическа криза, на Изток се открои стабилната могъща фигура на “възраждащия се гигант” – Китай. И макар че и през предните десетилетия на 80-те и 90-те години на ХХ в. виждаха и чуваха за възхода на икономиката на Китай, превърнала го в “световната работилница”, западните анализатори и лидери не обръщаха особено внимание на нарастващото му присъствие и роля , заети с други стратегически цели на налагане на пълна хегемония на лидера на Запада – САЩ след неочаквано приключилата “Студена война” и краха на първата страна на социализма – СССР и неговите европейски сателити. Следвайки съветите и завета на великия Дън Сяопин, КПК и КНР, опряни на принципите на марксизма-ленинизма, обогатени с идеите на Мао Цзедун и самия Дън Сяопин в съответствие с традициите и ценностите на великата китайска култура за изграждане на “социализъм с китайска специфика”, тихо трупаше икономическа мощ. Но когато в средата на първото десетилетие на новото хилядолетие (2007г.) опомнилата се от удара след разпада на Съветския съюз Русия заяви своето право на суверенност в избора на политическите и икономическите решения, а не според Вашингтонския консенсус, Китай твърдо застана зад нея. Така постепенно през следващото десетилетие беше възстановен и укрепен съюза между двата велики народа – руския и китайския, които заемат и контролират пространството на по-голямата част от Голяма Евразия – 25 млн. кв. км. и 1600 млн ж. Сега вече Западът разбра опасността, която щеше да постави под съмнение неговото петвековно господство и несъстоялия се хегемонизъм на САЩ в един еднополюсен свят. На сцената на човешката история се появи реалната алтернатива на абсурдните амбиции и претенции за еднополюсно развитие на човечеството в съответствие с неолибералната идеология в условията на универсалното многообразие на Вселената и природата на Земята и откритостта на историята на човечеството. Но наред с укрепването на генералната тенденция на умерения консерватизъм и патриотизма на глобалната сцена на историята на човечеството, решително започна движение на възхода на Голяма Евразия, угасване процесите на Вестернизация и набиране на сила и авторитет на процесите на Естернизация. И определено Локомотивът на този драматичен исторически процес на движение от Изток към Запад е Китай (КНР). Направени са само първите стъпки към реализацията на Великата стратегия, която лидерът на КНР, президентът на Китай и председател на КПК Си Дзинпин образно представи през май 2017 г. като “Един Пояс – Един Път” в духа на традициите на Великия копринен път, но която аз изначално определям, в съответствие с духа на великите традиции на народа на Китай и в съответствие с духа на съвременната епоха и целите, които трябва да реализира като “Един Път – много Пояси – Една Планета” или по-кратко - Пътят на Китай в 21 век.

Но за главното в това движение към бъдещето в следващия анализ.

___________________

* Отделни части от анализите на проф. Петко Ганчев по темата са публикувани в Поглед.инфо, а други предстои да публикуваме.