/Поглед.инфо/ Кунева се добра до министерското кресло, но зачеркна политическата си кариера. А Бойко Борисов все по-често ще трябва да разчита на плаващи мнозинства в парламента

Някой ден кунивизмът вероятно ще бъде изучаван в училищата за подрастващи политици. Веднага след Чърчил и Тачър младите кандидати за държавната трапеза ще учат заветите, които неповторимата Меглена Кунева ще им остави. Дано. Има какво да се научи. Например - кое как не се прави в политиката!

Онзи ден "Сега" пусна онлайн анкета. Поискахме да разберем дали читателите ни одобряват кандидатурата на Кунева за просветен министър. При първите 860 гласували 93.72% казаха "не". Подобно почти пълно единодушие май не сме имали при нито една анкета. Това, че парламентът избра Кунева за просветен министър напук на читателите ни, е друг въпрос.

Цялата тайна на куневизма се крие в нестихващия копнеж на един, меко казано, недолюбван човек като Кунева, упорито да се кандидатира за всякакъв пост, който се изпречи на пътя. Тайната сила на куневизма не е кодирана в "стремеж към постове", а в самия процес на номиниране. Има такъв тип хора - ако ги пропуснат в тълпата, те ще си помислят, че са отхвърлени от обществото.

Затова се случва все така - тя може да е болна, но ще се изправи като революционер на барикада и ще се яви за номинацията си. Тя може да е в далечна чужбина, но ще осъществи на всяка цена конферентна връзка, за да участва над пет часа в дебатите по номинацията си. Тя ще бие шута на банка "Париба" и всякакви уж благи служби, за да се посвети на някакъв презрян уж държавен пост. Нали си спомняте - само фалшив мейл може да извади Кунева и партията й от управлението. И няма никакво значение какво мислят читателите на в. "Сега", социалните мрежи, граждански съвети и всички други там.... избиратели.

На практика

няма значение и какво мисли Кунева

и колко одиозен тип е тя. Преди 2-3 години тя мислеше, че "ГЕРБ са 2 в 1 - мутри и монополи". Твърдеше, че "когато човек няма достатъчно култура, когато е прост и когато е страхлив, той става арогантен". И това го твърдеше не за нас с вас, а за Бойко Борисов. Само преди 2-3 месеца пък се кълнеше, че подкрепя съдебната реформа на Христо Иванов, когото по същото време искаше да уволни и замени със себе си, тъй като щяла да се справи по-добре. Затова е важно да разберете, че едно време вие не е трябвало да броите Кунева за опозиционерка - когато тя твърдеше, че малкият и средният бизнес е смазан от Борисов, че държавата на Бойко рекетира, а всичко се решава с телефонни обаждания. Важното е да не сте й повярвали преди две години и половина, когато разправяше, че ще си хвърли оставката и от собствената партия.

Не. Във всеки един от тези случаи има само едно сигурно нещо - Кунева е в процес на номинация. Разбира се, има и случаи, в които Кунева не номинира себе си /преди година уж издигна Соломон Паси за кандидат-кмет/. Това трябва да го броите за недодялан опит за шега.

Тези дни болезненият копнеж на Кунева по самономинирането обаче й изигра кофти номер. Прожекторите я осветиха. Планетите така се завъртяха, че изведнъж нелицеприятният факт:

"Никой не харесва Меги",

прерасна в крайни прояви на омраза. В "Туитър" съчиняваха хапливи стихчета за нея, във "Фейсбук" оригиналничеха на неин гръб. Никаква емпатия. Народното творчество се развилня като бежанец в Кьолн на Нова година.

Номинацията на Кунева бе катастрофален ход и нейният избор с три независими гласа и 10 липсващи депутати няма да измие този факт. И не защото светът изведнъж е решил, че не я харесва. Катастрофата дойде отвътре - от факта, че нейните политически събратя я изоставиха демонстративно. Зад нея се подредиха само ГЕРБ и шепа повратливи депутати. На практика се получи така, че опозиционните БСП, Атака и ДПС, както и управляващите АБВ и Патриотичният фронт показаха еднакви чувства към тази номинация. Нещо повече - собственият й т.нар. Реформаторски блок не успя да излезе с единна позиция по нейния въпрос, а затъна в драки кой е легитимен и кой не.

Големият въпрос пред Кунева и куневизма през следващите дни очевидно ще бъде: Защо така се случи? Защо партиите не преглътнаха номинацията сега така, както са я преглъщали толкова много пъти. Кунева бе кандидат за какво ли не, но никога не е срещала такъв отпор. И тя със сигурност ще си задава този въпрос, независимо че

се интересува от "хубавите есемеси", а не от вашето мнение


Появиха се конспиративни теории. Номинирането на Кунева било част от план за дискредитиране - на нея като политик, а и на Реформаторския блок. Не само конспиративно, но и наивно. На блока какво да му дискредитираш? Той се клати при бриз. Да упрекваш Кунева за жаждата й за постове, е все едно да откриваш ежедневно изгрева и залеза.

Но фактът си е факт - след цирковете около номинацията Кунева спокойно може


да удари ключ на бляскавата си политическа кариера


Независимо че се сдоби с министерско кресло. Щото следващата й експериментална номинация ще е свързана с нов залп на хумор, сатира и забава, а не с безразличие. Оттук нататък Кунева ще бъде синоним на човек, който е некомпетентен, но иска пост. Нещо като Румяна Желева, ако си спомняте коя беше тя. За разлика от Кунева куневизмът ще пребъде през вековете.

Факт е, че кандидатурата на Кунева досъсипа Рефбло. Той не само се разцепи на граждани и други, но скоро може да се окаже, че двете части не могат да сформират и една парламентарна група. Освен това - при положение че РБ е разбит, а две от управляващите групи /АБВ и ПФ/ не подкрепят номинация за министър, зад която застана премиерът, то тогава каква трябва да е естествената реакция на Борисов, който не желае избори? Би трябвало да търси нова подкрепа за правителството. Или поне да предефинира подкрепата, която има. Съвсем скоро може да се окаже, че властта у нас се крепи не на парламентарно мнозинство, а на плаващо мнозинство. Че лелеяната от Борисов "стабилност" се поддържа от оная мрачна част от българската политическа реалност, която отдавна всички знаят като "задкулисие". Крепи се на Пеевски и онези 15-20 "опозиционери", които кротуваха по кабинетите на НС, докато Кунева сбъдваше мечтите си.

Снимка: БГНЕС Няма спор - Танев беше прав. Просветата се сдоби с "едно от най-добрите интелектуални бижута"
Снимки: "Сега"В интерес на истината, и други интелектуални бижута се появиха покрай управлението на Бойко Борисов.

Сега


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели