/Поглед.инфо/ Докато икономиката се глобализираше, а политиката се либерализираше, всичко бе наред. За тях. После нещата се объркаха - за всички

Едно време беше важно бързо да преджапаме през развитото социалистическо общество и да се гмурнем в блажените води на безграничния рахат - комунизма, където даваш каквото искаш и получаваш всичко, от което имаш нужда.

Така за по-малко от стотина години преминахме от феодални анадолски отношения през ранния параевропейски капитализъм с всякакви форми за първоначално натрупване на капитал, та чак до социализма с уж човешко и до комунизма с напълно диктаторско лице. През 90-те явно достигнахме до някаква връхна точка на обществено развитие и решихме да се връщаме назад. Уж към капитализъм... Но всичко се обърка и се стигна до селски феоди с градски комунизъм и див, ама див капитализъм, a.k. чиста мафия.

Всъщност това не е българска съдба

Обръщането към историята не е само наша, а настояща съдба на целия познат ни свят.

През 90-те комунизмът рухна, икономиката се глобализираше, а политиката се либерализираше. И всички казваха, че това е прекрасно. Някои Фукуями даже твърдяха, че сме достигнали края на дните и други обществени отношения не само не са нужни, но не са и възможни. Така изглеждаше - светът вървеше на добре. Само с едно малко уточнение - нашият свят. Този, към който с много компромиси ни причислиха. После се оказа, че останалите 4/5 от света не живеят толкова добре. Появиха се граници и първата бе между нас, евроатлантиците, и тях - всички други. Те умираха от глад, ние от преяждане. Те се убиваха по улиците, ние (много повече от тях) се самоубивахме, като скачахме от мостове или се пребивахме по пътищата. Ние умирахме от старост, а те продължават и днес да умират от инфекциозни заболявания.

После с учудване забелязахме, че са се появили граници между нас и нас. Че колкото повече се хвалим с мира, парите и щастието ни, толкова повече установяваме, че част от нас са зад борда и... о, боже... те се бунтуват срещу прекрасната ни система.

Докато съзерцавахме разпада на обществената ни тъкан, избухна революция. Не, не е това, за което си мислите - избухна технологичната революция. Какво ни донесе тя? Ние от евроатлантическия свят и те - всички останали хорица - попаднахме в една обща мрежа. И веднага ние разбрахме колко на зле водим света, а те още повече се озлобиха срещу нас. Опитахме се да ги погалим по главата и да им обясним, че парите нямат значение, че единственото важно са общите проблеми - тероризмът, глобалното затопляне, краят на изкопаемите горива... Те обаче не ни повярваха.

Тогава се случи нещо неочаквано...

Вместо народните трибуни да поведат масите към някакъв нов обществен строй, който с магическа пръчка да реши всички наши и всемирни проблеми, се появи нов тип лидерство - движение, което започна да ни обещава миналото. Да, един след друг световните вождове започнаха да обещават светло минало.

Появи се Владимир Путин, който обеща на руснаците да възроди Русия. Да я направи отново силна и уважавана империя. Появи се Доналд Тръмп - ясно е какво обеща той: "Да направим Америка отново велика". Новият господар на Елисейския дворец Макрон обеща да върне блясъка на Париж. Меркел не обеща - тя направо върна Германия там, където беше - основен и незаобиколим фактор в Европа с глобални аспирации. Полша също се върна към времената, в които се схващаше само като малка и горда страна, притисната от два световни колоса. Какво говоря - Ердоган върна султаната, а в Израел дори имат нова стара цел: "Да построим отново Храма"... А "Ислямска държава" какво е? Нищо, ама нищо друго освен движение за възстановяване на халифата.

Тук, на Балканите, тази тема - за връщането към миналото, винаги е намирала благодатна почва. Какво са идеите за велика Гърция, Македония, Сърбия, България... ако не гигантска, тегава жалба по славните, прашасали и забравени дни?

Така се случи, че за първи път светът е вперил поглед назад, а не в бъдещето. Няма "нови хорозонти", има само "да си спомним", "слава", "героите" и т.н.

И в същото време бележи ежемесечни технологични скокове, с които надбягва дори писателите на научна фантастика. Консервативни като ценности, модерни като технологии - може би такова е бъдещето? То не може да бъде алтернативна десница и нова левица, тъй като тези понятия вече бяха разстреляни от същия глобализирал се и либерализиран буламач, който не допускаше идейните политически различия. Той допускаше расови, полови и т.н. различия, но политически - не. Затова в Германия управляват заедно, затова в ЕС групите приспивно си партнират... Затова, като се появи някой несресан лидер, статуквото го посреща на нож. И го бие, докато не влезе в правия път.

Къде сме ние?

След като уж разградихме социализма, ние съвсем в реда на нещата се впуснахме в незаобиколимата епоха на първоначалното натрупване на капитала. После обаче вълната ни заля - и вместо да продължим по еволюционната стълбица, завихме наобратно и до нормален капитализъм така и не стигнахме. Върнахме се към тоталитаризма, където един човек - строг и справедлив - решава всичко. Бавно, но сигурно следваме световните тенденции - разрушихме устойчивите политически модели и се връщаме към единственото ни познато минало - на еднопартийната система и плановата икономика. Има ли други гласове? Да, има. Едни други гласове твърдят, че трябва да се върнем малко по-назад - до предвоенна България. Има и други - те искат да се върнем към рахата на Османската империя. Има и четвърти, които искат да се върнем към пряпореца и гуслата, розетата от Плиска, конската опашка и глаголицата. Различни посоки, но всичките в миналото.

Никой не предлага да отидем напред.

Снимка: БГНЕС

Борисов все повече се вживява в ролята на първи държавен и партиен ръководител
 През последните 12 г. Ангела Меркел се опитва да утвърди Германия като основен и незаобиколим фактор в Европа. Такъв, какъвто беше преди повече от сто години.
 Русия на Путин се опитва да върне влиянието, което загуби с края на Студената война.

Сега


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели