България има всички предпоставки да бъде умерена сила, която с авторитет да съдейства за ред на Балканите. Да води активна дипломация с изпреварване на събитията, с дългосрочен поглед напред. Ние имаме дълъг печален опит с балканските неща и този наш исторически травматизъм трябва да го трансформираме в енергия, с която ние да обединяваме Балканите.

– Германският посланик в Белград, както и американският са реагирали много остро срещу всякакви аспирации за промяна на границите на Балканите. Наистина ли има реална опасност от промяна на границите и защо е тази дипломатическа възбуда точно сега, проф. Павлов?
– Аз нямам тази информация, с която разполагат представители на велики държави като Германия и САЩ, но във въздуха витае някакво тревожно очакване за апокалиптични промени на Балканите. Не мисля, че преувеличавам, като казвам „апокалиптични“, тъй като, ако се запали балканският кошер, това ще доведе до реакция в духа на ефекта на пеперудата или на доминото. Естествено в това отношение най-голямата заплаха са няколко точки. Едната от тях несъмнено е Македония, за наше голямо съжаление, тъй като в крайна сметка става дума за една изконна исторически българска земя, разбира се, днес независима държава, призната първо от България. Но там едно пренареждане на пластовете и промяна на границите би се отразило изключително неблагоприятно на целия регион и би ни вкарало в много сериозни конфликти.

– Каква позиция трябва да отстоява нашата държава?
– Аз не съм овластен да определям позицията на държавата, но поне това, което виждам в българските официални становища, е за ненарушимост на границите на Македония и нейното развитие в европейска насоченост. Така че за нас най-голямата тревога, повтарям, несъмнено е Македония. Забелязвам също едно подценяване на албанския фактор. И не толкова на държавата Албания, колкото на определени среди в Косово. Мечтите за Велика Албания са факт. Границите на Велика Албания се появяват всеки ден в интернет пространството и къде ли не. Ние, разбира се, не можем да съдим албанския народ за неговата мечта да живее в единна държава, но същата мечта я имахме и ние. И все още я имаме. Поне хора като мен и вас я имат. Но това не може да става с цената на катаклизми. А да става чрез средствата на съвременната политика, на основата на общочовешки, европейски и каквито щете ценности. Но не бива да стават военни конфликти. Докато едно пренареждане на границите, неизбежно ще доведе до кръв и насилие на Балканите.

– Каква е ролята на Сърбия в балканската ситуация?
– Другата опасна точка и в някои отношения може би най-опасна е Република Сръбска в състава на федеративната държава Босна и Херцеговина. От много години, още от самото основаване на самостоятелната държава Босна и Херцеговина, има опити Република Сръбска, която обхваща една сериозна част от територията и е впита като клин, ако я погледнете на картата, да се обедини със Сърбия. Ако такова обединение се извърши, а много стъпки в такава посока вече са извършени – общо знаме, общи символи, даже опити за общи военни маневри – това също е голяма заплаха, защото би довело до реакция в самата Босна и Херцеговина. И ето ти го новия антагонизъм между сърбите, бошняците и хърватите. И това би станало в един неврологичен район, каквито са Западните Балкани. Ще доведе и до реакция на т.нар. Санджак – Нови пазар, където живее босненско население, но на територията на Сърбия. Много опасна е една такава игра.

– И как си представяте българското отношение към тази опасна игра?
– Мисля, че България има всички предпоставки да бъде една умерена сила, която с авторитет да съдейства за някакъв ред на Балканите. Да води активна дипломация с изпреварване на събитията, с дългосрочен поглед напред. Ние имаме дълъг печален опит с балканските неща и този наш исторически травматизъм с национални катастрофи, с откъсване на изконни български земи… Сега би следвало да намерим начин да го трансформираме в една енергия, с която ние да обединяваме Балканите. Така поне си мечтая аз.

– Мислите ли, че имаме капацитет за такава трансформация?
– Ако нямаме, трябва да го създадем. Не можем да я караме на остатъчен принцип. И да се преназначават едни и и същи хора на различни точки по света. Не си мислете, че имам някакви претенции да ставам дипломат. Дори и да ми предложат, ще откажа, тъй като това е една много сложна и отговорна професия. Но такъв капацитет за ефективна дипломация трябва да създадем. Трябва да разполагаме и с достатъчно военна сила, за да всяваме респект. Не за да плашим някого, както на 9 май в Москва смятат, че военните паради са най-добрият начин да отпразнуват датата. Но ние пък в момента сме в една много слаба позиция като способност за самоотбрана и защита на нашите интереси. Тези неща трябва да вървят ръка за ръка. Философията на нашите власти – независимо управляващи или опозиция, леви или десни – трябва да бъде утвърждаването на България като фактор с мисия. Ние сме многовековен народ, който неведнъж е играл такава роля. А не в момента да чакаме някой да ни спуска указания и да вървим след събитията. Това според мен е погрешно и даже опасно.

– Защо на Запад е разпространено подозрението, че България е петата колона на Русия на Балканите и в Европа?
– Западът изразява не само това подозрение. Той продължава да ни подозира в шовинизъм, в завоевателски амбиции към чужди земи, в ислямофобия. Западът и особено нашите партньори от Европейския съюз имат натрупани заблуди. За толкова години не се постараха да разберат какво представляваме ние, българите, като цивилизация, като култура. Или поне не достатъчно. Но затова сме виновни и самите ние, защото не можем да излагаме убедително и отговорно своята кауза. Разбира се, че ние не сме пета колона на Русия и това се вижда и на изборите. Дори крайно русофилски елементи по време на избори замлъкват. Вижда се, че нашата ориентация е европейска и е била такава още преди Освобождението от турското робство. Дори и най-големите русофили в България през ХІХ век на практика са почитатели на западния модел на развитие – на демокрацията, на стопанския напредък, а не на тъй наричаните днес евразийски ценности. Западът поддържа и коминтерновската теза по македонския въпрос. Това важи дори и за САЩ.

– В какво се състои тяхната интерпретация на коминтерновската теза?
– В световен мащаб на дипломатическо ниво се говори за македонска нация, македонски народ, македонски език. Аз съм историк и може би съм някак си романтично обременен, но се придържам към обективната истина и съм против подкрепата на македонизма в днешните му, вече уродливи превъплъщения. И в това отношение България може да направи стъпки, които да водят към сближение, а не към по-нататъшно разделение. Но и тук е нужна много голяма активност. Нашата политика към Македония е почти нулева. Ние нямаме дори и лоша политика към Македония, бих казал. Ние реагираме много късно. А в момента при тази криза там Македония трябва да е сред приоритетите в националната политика.

– Тук непрестанно достига информация за силни българофобски настроения сред македонците.
– Първо думата „македонци“ аз изобщо бих я забранил. Не съм за цензура, а съм за някаква исторически интелектуална хигиена. Нямам предвид това, което вие ме попитахте. Може да се използва македонци, добруджанци, тракийци, русенци, софиянци и пр. Но не мога да не протестирам срещу това, че по наши национални медии, които се издържат от нас, данъкоплатците, се говорят непрекъснато разни нелепици, примерно за македонец, който бил научил български… Той не може да научи български. Той може да усвои литературната форма на българския, но той си е роден с българския език. Колкото до тази примитивна агресия към България, тя се контролира отвън. Тя се внедрява отвън и се използва за вътрешни цели. В същото време виждаме ясните признаци, че десетки хиляди души от Македония искат да имат български паспорти, че отношението към България е подчертано приятелско, ако отидете там. Но ние не сме си изработили една наистина балансирана политика.

– В какво да се изразява балансът?
– Не да се браним на наша територия от агресията на македонизма, а постепенно да убеждаваме нашите сънародници, че сме един народ в две държави. Както Молдова и Румъния, както Кипър и Гърция. Има такива примери по света.

– Проф. Павлов, как ще коментирате появата на партия ДОСТ на българската политическа сцена?
– Тази партия не трябваше да бъде регистрирана, защото определено е управлявана отвън. Тя може да направи бели, защото това не е партия, а една патерица на Ердоган в България, на шовинистичните сили в самата Турция. Това не се и крие. Прави се по един перфиден начин, но не се крие. С тази партия не бива да се води диалог. Силно се опасявам, че по време на някакви следващи избори ще се започне някакво заиграване с нея. А такива етнически партии са много опасни. Аз имам упрек към нашите партии, че подценяват българите мюсюлмани. А такива в България има достатъчно много, те трябва да бъдат приобщавани съвсем свободно в останалите партии. Да не бъдат отделяни на някакъв признак. Голяма част от българите мюсюлмани са българи по кръв. И то е ясно за самите тях. Дори и да се чувстват български турци, татари или други, те имат българска етнокултурна природа. Самите турци ги наричат българи, а ние не се грижим за тези хора.

– Имате предвид т.нар. изселници в Турция, доколкото разбирам.
– Не само. Къде са правата и свободите на нашите хора в Турция? Имат ли български клубове, имат ли български училища, позволено ли им е изобщо да се нарекат българи? Нека да не си правим илюзии, че българите в Република Турция се изчерпват с тези около хиляда души от старата ни емиграция в Истанбул. Става дума за т.нар. българомохамедани или помаци, или т.нар. български турци, които продължават да имат добро отношение към България. И ние не бива да позволяваме чужди специални служби и сили да ги използват срещу България. Което чрез ДОСТ е вече налице и всички го виждат.

– А как си обяснявате следния процес: в смесен район като Лудогорието (Делиормана) циганският език, говорен от местните роми допреди 30-40 години, почти е изчезнал. Заместил го е турският. А не българският, забележете. Децата в първи клас тепърва почват да учат български…
– Такава е политиката на реваншистките сили на някакъв едва ли не нов „халифат“ – те се опитват да манипулират хората на наша територия. Да ги правят от роми в турци, от българи в турци. Крайно време е това да бъде пресечено. От страна на президента Румен Радев, на Валери Симеонов, на определени политици имаше адекватни реакции на тази тема. И те трябва да сложат началото на една линия за отстояване на нашия суверенитет вътре в самата България. Тези мюсюлмани са наши български мюсюлмани. Те не са мюсюлмани на Турция. Те са част от ислямския свят, който стига до Индонезия и до Филипините. Република Турция има ли претенции и към тях? Ние не сме васални на Османската империя, както е било до 1908 г.

– И въпреки това турски имами действат в България.
– Това е недопустимо, груба грешка, престъпление, бих казал. Те не само трябва да бъдат гонени, но и да бъде абсолютно преустановена подобна практика. Аз съм категорично за това, че мюсюлманите в България са нашите мюсюлмани. Имам много приятели в тези среди, студенти, те обичат България. И никой няма право да им бърка в душите по такъв брутален начин, а ние да нехаем. Нещо повече, по време на избори и прочее политически събития взехме да си затваряме очите. БСП и СДС имат голяма вина за това нещо. Те позволиха тука да навлизат чужди интереси по брутален начин, което е недопустимо за една уважаваща себе си държава, независимо дали е голяма или е малка.

– Според последните статистики 40% от българското население било функционално неграмотно. Какво означава това и до какви последици може да доведе?
– Ами до превръщането ни в страна от Третия свят, да не кажа от Четвъртия. Още повече че става дума за фрагментиране. В големите градове, особено в столицата София, има високо образовано население. Оттам са диспропорциите и в доходи, и във всичко. Просто не бива повече да се търпи това фрагментиране на България, което става пред очите ни. Вместо да върви някакъв процес на сплотяване на нацията, на вграждане на нацията в измеренията на ХХІ век, тука се върви към анахронични модели и към разкъсване на нацията на части. Разбира се, образованието трябва да бъде приоритет, както е било в следосвобожденска България. Тогава неграмотните са били много повече и само за някакви си 25 години се превръщаме в най-образованата нация на Балканите. Със силна интелигенция. Сега за това ще трябват пари, усилия и най-вече воля. Решаващи и за образованието, и за армията, и за здравеопазването са воля и последователност. И ако е възможно, без никакви политически сметки.

Нашият гост
Пламен Павлов е роден през 1958 г. През 1982 г. завършва история във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, а от 1984 г. е преподавател там по история на Византия и балканските държави през периода IV-XV век. От 1992 г. е хоноруван преподавател във вузовете на Пловдив, Шумен, Варна. Редактор на научни издания, сценарист и консултант на документални филми. Автор и съавтор на повече от 300 статии, студии, книги, учебници, енциклопедии.

Милена Бойчева, Труд


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели