/Поглед.инфо/ Ако не беше покровителската политика на Русия над нас през последните 150 години, България нямаше да я има на Европейската карта.

Преди няколко дни отпразнувахме велик празник - 9 май – Денят на победата над фашистка Германия. По меродавни данни за броя на участвалите в боевете дивизии, по продължителността и жестокостта на военните действия, по използваните танкове, оръдия, самолети и друга бойна техника, по човешките жертви, по понесените материални разрушения, Съветският съюз допринесе около 75-80% за победата в тази гигантска война. Почти цялата икономика на централна, западна и южна Европа, в това число и българската, работеше тогава за германските войски и техните съюзни армии. Съветският съюз получаваше полезна, но ограничена материална помощ, главно от САЩ.

На Източния фронт, съветската армия воюваше сама срещу германски, италиански, испански, португалски, френски, австрийски, чехословашки, румънски, унгарски, финландски, белгийски, холандски, датски, литовски, латвийски, естонски и други организирани правителствени войски или отделни паравоенни групи, и понесе огромни загуби. Без победата на съветската армия, обаче нямаше да има победа над Хитлеристка Германия. А без тази победа нямаше да я има днешната обединена Европа. При евентуална победа на Хитлер можеше да се създаде някаква окупирана от Германия, обединена Европа, но под знамето на хитлеро-фашизма. Дори голяма част от света можеше да бъде преобразена по фашистки образец.

Поради това е груба политическа манипулация Денят на победата да се подменя с Ден на Европа. Така могат да разсъждават само западни мракобеси, които през 30-те години на миналия век тласкаха Хитлер на изток срещу СССР и съжаляват, че той не е загубил войната. А те много се надяваха това да се случи - Хитлер да свърши мръсната работа по ликвидацията на комунистическия Съветски съюз, за което те мечтаеха. Но добре е да се знае, че дори независимо от комунистическата идеология, Западна Европа от векове се бори срещу Русия и се стреми към нейното ликвидиране или поне раздробяване на няколко малки и послушни държавици, като източник на енергия, суровини, а също и на вода в по-далечното бъдеще, в резултат на промените в световния климат.

Поради липса на възможност за физическо унищожаване на Русия с нейната необятна територия и огромни природни богатства, Западът се ориентира сега към „по-меки“ методи за воюване срещу Русия. Един от тях е фалшификацията на историята. Този метод се използва широко и от сегашните български управленски среди. В новините и коментарите по нашите държавни, а и в повечето частни електронни медии, на 9 май, почти не се говореше за Ден на победата. Доколкото се съобщаваше нещо мимоходом, то беше, че „ще има военен парад в Москва по повод на 74-тата годишнина от завършването на Втората световна война“. И нищо за ролята на съветската армия и по-малко от нищото за приноса на българската армия в последната фаза на войната. В стремежа за омаловажаване значението на Деня на победата и на ролята на Русия за победата над фашизма, се стигна до абсурдни крайности. На електронните табла на спирките за разписанието на градския транспорт в София, беше програмиран и през целия ден се появяваше надписът „Ден на Европа“. Това по-скоро отблъскваше, отколкото да привлича информираните граждани.

Толкова ли е къса политическата памет на нашите управници, на ръководителите на медиите и на Софийската община! Те искат да омаловажат решаващия принос на Съветската армия, но пренебрегват също приноса на нашата армия. Подиграват се с паметта на загиналите 30 хиляди български войни в последната фаза на войната срещу фашистка Германия, на територията на бивша Югославия и в Унгария. В това число и на моя татко, който участваше в тежките боеве между нашите и немските войски през пролетта на 1945 г. край Драва Соболч и Драва Чехи в Унгария. И няколко пъти е бил на косъм от смъртта. А като войник в 30-ти пехотен Шейновски полк в Симеоновград - съставна част на Първа българска армия, под командването на нашия генерал Владимир Стойчев и по-висшето командване на Трети Украински фронт от маршал Толбухин, достигнаха до Клагенфурт в Австрия при обявяването на победата.

На 9 май ни напомниха, че днес се навършват 74 години от речта на Робер Шуман за обединяването на Европа, но почти нищо - за великата победа в най-кръвопролитната война в съвременната човешка история. Изглежда, че речта на френския министър, при най-голямото ми лично уважение към него, е била по-важна за бъдещето на Европа, от всичко случило се преди 74 години – дело на героизма и дори смъртта на десетки милиони хора в Европа.

Очевидно, сегашните западни управници искат да скрият истината от съвременното младо поколение и особено от децата. Чел съм съобщения на западни езици за интересни интервюта с млади хора в САЩ. На въпроса „кой победи Германия във Втората световна война“, те отговарят: Америка, с помощта на Великобритания. Достойно за съжаление, нали!

В тази връзка може би си струва да напомня думите на немския маршал Кайтел, който подписва договора за капитулация от името на Германия. Подписвайки, той се обръща към присъстващите военни от Великобритания и Франция и с ирония заявява: „И тези ли ни победиха!“ Западната и нашата пропаганда сега омаловажават решаващата роля на Съветския съюз. Това перверзно поведение е един от елементите на така наречените „евроатлантически ценности“, с които промиват мозъците на милиони хора на Запад. А сега искат да промият и нашите мозъци.

Активно се фалшифицира и нашата история.

На 15 април 2019 г. се появи интервю в Дойче Веле, от една странна личност – Харалан Александров. Той ни уверява, че „турското робство е метафора, мит, който и до днес обслужва интересите на руския империализъм“. И продължава: „За много българи този мит е по-важен от историческата истина... Разпространено е мнението - казва той, че привържениците на метафората за турското робство често пъти са представители на онези „патриотични“ среди в България, които са не само проруски настроени, но и подкрепят сегашната власт в Москва“.

Според тази персона, „да си проруски настроен“ е лошо, но „да подкрепяш сегашната власт в Москва“ е още по-лошо. Може би защото възкреси Русия от хаоса, наследен от управлението на Елцин! А да подкрепяш американското и други западни правителства, които организират въоръжени преврати срещу непослушни правителства или бомбардират техни градове, без разрешение на Съвета за Сигурност на ООН, това е в реда на нещата. И съответства на евроатлантическите ценности.

Тази странна персона продължи да се подвизава по същата тема на 30 април по Нова телевизия. Той заяви, че „Турско робство не е имало. Това е само една архаична концепция“. И продължи, че „яничарите са правели блестяща кариера...Еничарството е било начин за издигане в обществото... Родителите на децата, вземани в еничарския корпус са били с по-висок статус от останалите.“ Това са няколко, препълнени със странни умозаключения, екстравагантни „бисери“ на културния антрополог!

Тази персона „пропуска“ да спомене за многобройните случаи, когато порасналите мъже в еничарския корпус, някогашни български деца, изолирани от семействата си и забравили за произхода си, убивали зверски своите родители, без да съзнават какво вършат. Може би това е „блестящата кариера на еничарите“, от която Александров се възхищава. И това е наградата за ограбените някога „родители, със специален статут“. Аз пък се възмущавам – и от турската система за подбор на тогавашните SS-вци, и от престъпленията на еничарите, и от възхищението на този наш безродник.

Уникалните разсъждения на странния културен антрополог продължават с фрази, като „Ние заживяваме, че сме били роби, без да сме били такива в дествителност. Най-големите български възрожденци са били добре интегрирани в обществото и голяма част от тях са носели фесове... Не сме били роби в Османската империя, а неволни поданици... Това, че нашите хора са избирали да се жертват ги правело много по-ценни, от това да се считат за роби“ и т.н. Низ от схоластични „бисери“ на човек, забравил за нормалната логика на изказа, а също за род и родина! И автор на повърхностни заключения от повърхностни признаци. За него носенето на фес, дори само за това, че може да ти е студено през зимата, е достатъчно той да те смята за интегриран в турското общество.

Говори се, че този безродник е съветник на Министър-председателя Борисов. Ако това е вярно, Премиерът не може да не знае за неговите подвизи, но мълчи. Може би мисли като него, след като не се дистанцира публично и не го уволнява.

Г-н Георги Димитров, когото не познавам, публикува на 16 април в интернет силна изобличителна контра-статия на антрополога. Особено убедителен е неговият списък от 50 групи събития по време на робството: български въстания против турските власти и тяхното зверско потушаване; мащабни турски кланета на мирно българско население; насилствени отвличания на най-здрави български момчета за турския еничарски корпус и на най-хубави български момичета за турските хареми; масови насилствени потурчвания на българи, опожаряване на български села и градове и т.н. На фона на тези факти, човек трябва да е фанатичен безродник, за да твърди, че турското робство е мит.

Препоръчвам ви, уважаеми читатели, да прочетете този потресаващ списък, за да си опресните знанията за турските зверства по време на робството и за лъжите на наши сънародници - съвременни защитници на „грижовното османско присъствие“ по нашите земи. Препоръчвам ви също статията на Никол Данева на същата тема от 1 май 2019 г. със списъка от 80 групи турски зверства по нашите земи, въпреки че, както сочи авторката, данните за три века липсват от списъка. Заслужава внимание и статията на Антон Гицов „За турското робство и османското владичество“, от 1 май 2019 г.

Специално внимание заслужават, разбира се и книгите на академик Константин Косев, който изследва много сериозно събитията в нашите земи по време на турското робство.

На 27 април 2019 г. се появи тревожната публикация на Председателя на партия Възраждане г-н Костадинов „МОН обучава учители как да фалшифицират историята на България“. Той съобщава, че „от началото на 2019 г. Министерството на образованието и науката провежда изключително агресивна кампания за тотална подмяна на методиката, по която се преподава историята на България“.

Г-н Костадинов цитира текстове от писма на участвали в обучението учители по история, които описват острото назидателно поведение на лекторите, когато някои от присъстващите учители възразявали на най-предизвикателни оценки на лекторите. За лектори били назначени, срещу солидно заплащане от министерството, фанатични български русофоби, подкрепяни от богати западни фондации. В тези случаи преподавателят повишавал тон и заявявал нравоучително, че „това е държавна директива и ние сме ДЛЪЖНИ да преподаваме по този начин, иначе подлежим на съд....Вие трябва да знаете – казвали лекторите, че Министерството плаща много пари, за да сте тук и трябва да правите каквото ви се казва“.

С други думи, дава се задължителна държавна инструкция как да заблуждават децата за историческата истина, да ги приучават как да обичат Турция и Америка и да мразят Русия. Чудя се, дали това става в българско, в турско или в американско Министерство на образованието! Но в турско министерство едва ли може да става сега, поради добрите отношения между Русия и Турция през последните години. Казано откровено – недоумявам!

В тези писма на учители се сочело, че всяка наша област била длъжна да изпраща седмично по трима учители по история за всеки курс за такова обучение, че то траело по пет дни, че до сега (до момента на изпращането на въпросните писма – бележката моя) били проведени 10 групови обучения по 75 души всяка и че пълната издръжка на обучението била за сметка на специална програма на МОН.

Г-н Костадинов пише: “Основната цел е да се накарат българските учители да внушават на децата, че главен враг на България е Русия, че най-близкият ни приятел е Турция, че турско робство не е имало, че българите доброволно приемали исляма и на драго сърце давали по едно от многото си момчета за еничари, а момичетата – за турските хареми, че българският народ не е славянски“.

И по-нататък: на децата трябвало да се внушава, че „за всичките ни нещастия е виновна Русия, като се започне още от походите на княз Светослав през Х век, че трябва да се освободим от тази робска емоционалност, която ни свързва с Русия и да спрем да говорим за любов и привързаност към освободителката, което е пълна глупост“. Толкова по-отблъскващи са тези действия на МОН, като се има предвид, че и папа Франциск отбеляза специално в словото си в София на 5 Май 2019 г. нашите „солидни връзки с Русия“. Той очевидно не се е допитал до нашите русомразци. Но рискува да бъде заклеймен като слуга на „демона Путин“.

Като имам предвид хилядите факти от историята през последните векове и че ако не беше покровителствената политика на Русия над нас през последните 150 години, България нямаше да я има на европейската карта в сегашния й вид. Това е достатъчно, за да се разбере колко дълбоко са затънали нашите управници и някои техни учени слуги, в омразата си срещу Русия, в любовта си към Турция и Америка, в прословутите евроатлантически ценности и във фалшифицирането на нашата история. И това се прави с невинните и неинформирани дечица, защото манипулаторите не смеят да го вършат в тази брутална форма с по-възрастните, които знаят истината. И биха им отговорили подобаващо.

Като зная, че нищо що годе важно, та дори и маловажно, в България не става без знанието и разрешението на Бойко Борисов, че той самият предпочита да говори за направеното у нас, в първо лице, единствено число, убеден съм че това специално обучение на учителите в МОН по фалшификация на българската история се прави с негово одобрение. То е твърде важно, за да си го позволи своеволно, министърът на образованието и науката, без изрично разрешение от по-големия началник.

За това организирано фалшифициране на нашата история, увреждащо националните интереси на България и за масовото пренаписване на учебниците по история, литература и други учебни дисциплини, през последните години, с грубо извращаване на историческата истина, трябва да се поиска оставката на Министъра на образованието и науката. А Бойко Борисов трябва да носи лично цялата политическа отговорност за това национално безобразие.

Внушението, че Борисов може да не е знаел за този инструктаж на учителите и за тенденциозното масово пренаписване на учебниците, не звучи убедително. Също толкова неверно е и твърдението му от 30 април 2019 г. на заседание на Правителството, че: „Аз нито съм ходил в апартаменти, нито в къщи за гости, нито има как да знам, какво се е вършело“. Оказва се, че той е най-слабо информираният човек в България. Че всичко наоколо е кал, само той е кристално чист – целият в бяло.

Това не е вярно! Борисов получава на ръка всеки ден, кратка писмена информация от нашите специални служби, за ставащото в страната. Той назначава и ръководи пряко или косвено, всички разузнавателни и контролни служби в България. Ако съдя по поведението им, дори прокурорите и съдиите може би са му подчинени под една или друга форма. Милиони хора виждат от години тези безобразия и се възмущават. Възможно ли е само той да не знае нищо за тях.

Не, не е възможно! Той и сега бяга от отговорност, като я стоварва върху други и се надява на наивността на гражданите. Този път заблудата едва ли ще успее. Защото той натрупа много безобразия през последните 10-15 години.

Преди няколко дни беше съобщено, че Европейската комисия започва мащабна проверка по изграждането с европейски пари на пътната инфраструктура в няколко страни членки, между които и нашата. Като имам предвид разкритията около апартаментите, къщите за гости, начините на възлагане на държавни поръчки, инцидента край Своге, непрекъснатите ремонти на току що завършени магистрали с пари на Еврпейския съюз и собствените ми преки наблюдения из страната, мога да предполагам какви злоупотреби ще бъдат установени в края на тази година.

Няма да се изненадам ако злоупотребите се измерват с милиарди лева. Тогава как ще ни отговаря Бойко Борисов, чиято гордост са магистралите! Той контролира непосредствено тяхното проектиране и изграждане. Даже ги представя като свое лично дело, говорейки в първо лице единствено число. Реже лентичките при завършването, едва ли не на всяка отсечка. Присвоява си заслугата по изграждането на обекти, построени преди да е влязъл във властта (например част от метрото на София, магистралата от Харманли до турската граница и т.н.). Изобщо, неговите публични изказвания се разминават много често с истината. Това е неговият стил на говорене.

Известният наш специалист ло сигурността, бивш зам. министър и Главен секретар на МВР, Проф. Николай Радулов, писа наскоро: „Наличието на злоупотреби с къщите за гости беше обществена тайна. Същото беше и с прословутите апартаменти. Само за къщите са предоставени от ЕС около 250 млн. евро (близо 500 млн. лв.). Откакто получаваме пари от ЕС, тяхното изразходване е свързано със скандали... Около 90% от подписаните договори са с крещящи нередности... Тези нарушения са толкова масови, че се превърнаха в организирана престъпна дейност, за която ние сме се досещали през цялото време. Властите е трябвало да го знаят, защото това е тяхно задължение. Ако не го знаят е лошо. Ако го знаят, но го премълчават, е още по-лошо. България отново ще бъде определена като най-корумпираната държава в ЕС и едва ли ще мръднем от блатистото дъно, на което сме се инсталирали“. Този човек има достатъчна информация и, за разлика от Бойко, не хвърля думите си на вятъра.

Количествените измерения на тези престъпления ще научим от заключенията на проверката на Европейската комисия в края на 2019 година. Особено ако в тази проверка участват и прокурори от новата европейска прокуратура. И за неин ръководител бъде избрана румънската прокурорка. Предполагам, че на Бойко му предстоят изпитания, пред каквито не се е изправял до сега. И той ще рухне пред тези изпитания.

Бойко Борисов дължи обяснения за своята и на неговото правителство роля в бурното развитие и фалита на КТБ, разрастнала се бързо през 2007-2014 г. и фалирала на 6 ноември 2014 г. През 2010, 2011 и 2012 г., т.е. при управлението на Борисов, КТБ е получавала първа награда между търговските банки по динамика на развитието си. Нейният главен директор Цветан Василев е „Банкер на годината“ за 2003, 2008 и 2013 година. А почетната награда на Цветан Василев „Банкер на годината“ за 2013 г. му беше връчена от Цветан Цветанов, естествено с благословията на Борисов. Най-големия си разцвет КТБ постигна при управлението на Борисов. Сигурно, не без неговото активно съдействие.

Българските граждани чакат обяснения кой и защо разпореди огромните временно свободни средства на голямата част от държавните фирми и други публични институции, да се съхраняват в КТБ, с произтичащите изключителни изгоди за банката и за нейните политически попечители. А също и за грубите нарушения на нашия закон и на директивата на Европейската комисия, за гарантираност на депозитите до 196 хил. лв (100 хил. евро). По данни от многобройни публикации на тема „Кой плати сметката за фалита на КТБ“ и на книгата на Зорница Маркова „Държавата КТБ“, негарантираните депозити са били 979 млн. лв. Тук не се включват „спасените“ чрез цесии и прехващания депозити на стойност около 800 млн. лв., собствениците на които са прежалили между 40 и 70% от стойността им

Част от физическите лица - притежатели на десетократно по-големи от гарантираните депозити (196 хил. лв.), нададоха в началото голям вой, че са ограбени, но скоро утихнаха внезапно. Спомнете си, например за някои видни депутати от ГЕРБ. Може би защото държавата, разбирай Бойко Борисов, допусна те да бъдат избирателно компенсирани, в нарушение на закона. То обхвана само някои най-видни бивши и настоящи политици, много близки до управляващите, които са имали и специално договорени депозитни лихви за спестяванията си в порядъка на 10-15, а може би и повече процента. При преобладаващи около 4-5% за простосмъртните спестители в търговските банки по онова време.

И до сега се говори, че най-видни наши политици при управлението на Бойко Борисов са се редели на опашка пред кабинета на главния директор на КТБ Цветан Василев, за специални лични договаряния на депозитните лихви и други привилегии по спестяванията си в КТБ. Премиерът не може да не е знаел за това. А може и да го е насърчавал. Сметката за този банков разгул от няколко милиарда лева, обаче сега плащат стотици хиляди невинни български граждани чрез бюджета. А виновни до сега няма! Няма, защото някой се грижи за тяхното спокойствие. И това също е със знанието на Борисов.

Може би неслучайно Цветан Василев не се завръща в България, за да даде показания по съдебния процес във връзка с фалита на КТБ. Може би не без основание се опасява да не му се случи нещо неприятно! Защото някои влиятелни личности с нечисти съвести са заинтересовани да изчезне свидетел, като него, който знае много за техните деяния през онези години.

Защо беше допуснато това преференциално третиране на част от вложителите, с депозити над 196 хил. лв? Кога ще бъде публикуван списъкът на облагодетелстваните вложители в КТБ, заради които бяха нарушени законите на България и директивата на ЕС? И дали изобщо ще бъде публикуван! Без знанието и прякото или косвено толериране от страна на Бойко Борисов, нямаше да се случат поне част от безобразията в КТБ през 2009-2016 г., за които ние научихме впоследствие. Политическата, а може би и друга отговорност за това, носи Премиерът през тези години, макар че формално БНБ и търговските банки са независими от изпълнителната власт. Вмешателството в работата на уж независими институции у нас е масова практика. И тон за това дава Борисов с едноличното си управление. Кога ще му бъде потърсена такава отговорност от компетентните власти, които знаят за това?

Кога ще бъде потърсена отговорност и от тогавашния управител на БНБ Иван Искров, от подуправителите и членовете на Управителния съвет на БНБ? Изявленията им, че те не са знаели нищо за това, което става в КТБ, като изключим ресорния подуправител, са неприемливи за средно грамотните хора. Това е цинична подигравка с общественото мнение. Кога ще видим наказателните мерки на прокуратурата, на ДАНС и другите контролни органи в нашата държава, по адрес на ръководителите на БНБ по онова време?

И това не е случайно. Неограничената власт предполага и неограничена политическа и друга отговорност. Между тях трябва да има пълна симетрия. Така е поне във всяка, що годе, цивилизована държава. Поне формално, ние сме уж такава държава. И най-честният човек, задържал се дълго във високите коридори на властта, се изражда нравствено и политически. Самозабравя се. Бойко не може да е изключение от това желязно правило.

Бойко Борисов е по своему политически корумпиран и то в големи мащаби. Ще дам само два примера, от многото възможни.

Първо, по член 84., т.2. от Конституцията бюджетът на България се приема от Народното събрание. У нас обаче има два бюджета през последните няколко години. Единият е този, предвиден в Конституцията. Другият е личен на Борисов и се оформя с правителствени решения, което не го прави законен. През последните години официалният бюджет се прави нарочно с по-ниски приходи, за да има по-голямо преизпълнение. По логиката на Конституцията преизпълнението трябва да се внася в Народното събрание за обсъждане по установения ред и насочване по адресати.

Вместо това, адресатът се определя лично от Борисов и неговия антураж, и се внася за формално утвърждаване от Правителството, а не в Народното събрание. Така се демонстрира пренебрежение пред Народното събрание. А пред получателите се показва, че всичко зависи от него, а не от Народното събрание, което уж го назначава и пред което той уж трябва да се отчита. Демонстрира се колко щедър е нашият Премиер при отпускането на пари, без да е доказано, че избраните от него адресати са най-подходящи.

Размерът на този втори личен бюджет миналата година беше няколко милиарда лева. Според оценки на Института за пазарна икономика – между 5 и 7 млрд. лева. Защо контролните органи на България не реагират на тези очевидни груби нарушения на Конституцията и на Устройствения закон за бюджета, от Бойко Борисов? Кой ще потърси отговорност и от тях?

Второ, в грубо нарушение на Конституцията и на Закона за изборите, Бойко Борисов сега обикаля страната като ръководител на предизборния щаб на ГЕРБ и дава щедри обещания за допълнително финансиране със средства от бюджета. По закон „купуването и продаването на гласове,(дори с 20-30 лв.), е престъпление“. Борисов сега подкупва цели общини или градове, като им обещава по 20-30 и повече милиона лева допълнителни средства от бюджета, без да се е допитал до Народното събрание. Медиите съобщиха напоследък за такива обещания в Пловдив, в Ямбол и други райони. А също и по доизграждането на магистралата в Северна България. След като той обещава милиони за покупка на гласове на едро – за цели градове, общини и области, ако у нас наистина има закони, наказанието му следва да е много по-голямо. Контролните органи, обаче си затварят очите за всички нарушения на Борисов

Потребностите на тези обекти са известни отдавна. Допускам, че някои от тях дори може да са основателни. Аз обаче питам: защо в бюджета за 2019 г., приеман преди няколко месеца, не бяха предвидени средства за околовръстен път на Пловдив, потребността от който е известна отдавна? Защо не се осигуриха средства в същия бюджет за изграждането на болницата в Ямбол, чийто строеж бил започнат преди 40 години, от които последните 10 години са пропилени от управлението на Борисов? Защо не се осигуриха средства в бюджета за 2019 г. за покупка на училищни автобуси, понеже наличните са амортизирани и често аварират и това също е известно отдавна? Защо не се отпускаха пари в редовния бюджет за ремонт на Националната библиотека, въпреки че се знаеше отдавна, че покривът й тече? Защо не се предвидиха бюджетни средства за повишаване на мизерно ниските заплати на медицинските сестри и на лекарите, въпреки че те напускаха масово от години и то е известно отдавна? Защо не бяха предвидени допълнителни милиони за детска болница в бюджета за 2019 г., макар че тази потребност е известна отдавна, а трябваше това да стане днес на 14 май? И така нататък, и така нататък.

А трябваше да се чака до изборите, за да бъде предоставянето на средства, използвано като предизборен инструмент? С други думи – за купуване на гласове в масови мащаби.Това е не само очевидно. То е очевадно за стотици хиляди хора. И въпреки това, ЦИК отново се оказа послушна пред Бойко Борисов и не посмя да се произнесе, че той нарушава закона. И как ще се произнесе, след като той е над закона, дори над Конституцията!

В член 19., ал.7., т. 5. на Закона за администрацията е записано, че министър-председателят, министри и зам. министри, не могат да бъдат ръководители на предизборни щабове на партии, коалиции от партии или инициативни комитети. Те не могат да използват държавни средства по никакъв начин за предизборна агитация. А Бойко Борисов е председател на предизборния комитет на ГЕРБ и използва такива средства.

След ожесточена дискусия преди няколко дни ЦИК не можа да вземе решение дали тази забрана се нарушава от него и неговата партия, поради подкрепата на симпатизантите на ГЕРБ между членовете на ЦИК. Аргументът бил, че той не присъствал на предизборно събрание. Но нима не е ясно, че високопоставена личност може да прави предизборна агитация с поведението и действията си, без да присъства в залата на предизборното събрание. А случаят е повече от очевиден.

Твърденията на самия Борисов, че не е правел предизборна агитация с бюджетни средства предизвикват само иронични усмивки. И очудване за неговата арогантност! Дали той наистина смята, че хората ще му повярвят! Кой знае! Може пък да вярва, след като в публичното си говорене започна да внася езикови приноси с „нови образци от литературни български думи“, като „маскари“, кьорави“ и т.н. Министър-председател на европейска държава няма право да говори на такъв примитивен уличен език в началото на 21. век! Това е обидно за нашия народ и за държавата ни. Преди години подлизурките искаха да го направят и член на Съюза на художниците. Това ме кара да се чувствам неуютно като българин.

На 3 Май тази година разбрахме няколко неща от участието на Бойко Борисов в предаването по Панорама. Наред с всичко друго, се убедихме за пореден път каква посредствена личност ни управлява вече 10 години. Българският народ не заслужава такова унижение.

Без да навлизам в подробности, призовавам читателите да се замислят над още един изключително важен факт. И сами да си направят изводите. Въпреки опитите за премълчаване, известно е че разкритията с апартаментите на управниците в България бяха направени от радиостанцията „Свободна Европа“. А „Свободна Европа“ се финансира официално от Американския конгрес. И в Конгреса и в Държавния департамент на САЩ има умни хора, които преценяват последствията на всяко свое действие или бездействие.

Не е ли очевидно, че подобни разкрития в навечерието на няколко избора през тази година, ще дестабилизират управлението на Бойко Борисов, с възможни тежки политически и други последствия за него и неговата партия! И въпреки това „Свободна Европа“ направи разкритията. Направи ги американска официална институция, а не опозиционната БСП или „демонът Путин“! На това основание може да се предполага, че Бойко Борисов вече става неудобен и за най-важните му западни политически приятели!

У нас има много контролни органи, но те не реагират на изброените и много други груби погазвания на Конституцията и законите от Бойко Борисов. Последният публично известен пример е с грубото нарушение на Закона за администрацията, чрез действията си като Председател на предизборния комитет на своята партия.

През последните месеци бяха направени доста разкрития на корумпирани висши държавни чиновници. Почти всички доведоха до оставки от заеманите постове и изобличителни публикации в медиите. В тези разкрития ми правят впечатление две важни неща:

Първо, всички разкрития бяха направени от журналисти или други неправителствени организации, които публикуваха в медиите факти за корупцията и поискаха оставки. И властите бяха принудени да предприемат някои, макар и козметични действия. У нас има цяла дузина от контролни държавни институции, като се започне с прокуратурата, ДАНС и други, но те не направиха нито едно от оповестените до сега престъпления и корупционни деяния. Нито бяха инициатори за разкрития. Достоен за съжаление факт! Но освен за съжаление и за нещо друго.

Второ, не личи по нищо, че правителството и управляващата партия възнамеряват да поискат наказателни преследвания спрямо заподозряните лица, арести, присъди, връщане на незаконно придобитите пари и имоти и осъждане на лишаване от свобода. Това означава, че властите не желаят да доведат преследването за извършените престъпления до край. Откраднатото не се отнема от престъпниците. На това обърна внимание напоследък и Президентът.

През последните 2-3 месеца половината членове на третото правителство на Бойко Борисов бяха уличени в корупция и принудени да подадат оставки. А разкритията продължават и не се знае колко високо ще достигнат. За една съвременна европейска държав дори само този факт е достатъчен правителството, начело с премиера, веднага да подаде оставка. Веднага, без никакви уговорки! А нашият премиер има нахалството да обявява, че ще изкара мандата си до края. Боже господи, що за цинизъм! В каква държава живеем ние! Какъв човек ни управлява!

Най-мекият упрек, който може да се отправи към Бойко Борисов е, че той е знаел за тоталната престъпност и управленската корупция и я е толерирал. Всички в България знаеха и навсякъде се говореше за нея. Пишеше го и в ежегодните мониторингови доклади на Европейската комисия. И Президентът Радев го повтаряше все по-често, вече две години. Налагаше „отлагателно вето“ на повечето им закони. И затова го намразиха.

Само Бойко Борисов се преструваше, че не го е знаел. Не само го е знаел, но и го е толерирал в продължение на 10 години. А ако съдим по публикациите в медиите по негов адрес, може би има и нещо повече. Трябва да се сложи край на тези безобразия! Този човек е вече опасен за България на такъв висок пост! Той трябва да напусне поста си.

На въпрос на журналисти на 4 май 2019 г. кога ще си подаде оставката, Борисов отговари, че ще си изкара мандата до края. Ако мисли наистина така, той не е в час. Не е разбрал, че това вече не зависи само и главно от него. На народа му е накипяло и едва ли ще го търпи до края на мандата. По-достойно за него ще е да напусне сам, като поеме цялата политическа отговорност за хаоса, престъпността и корупцията в държавата, създаден и с неговия принос, вместо да отлага и да бъде изхвърлен по унизителен начин на политическото бунище. А това вероятно ще стане в недалечното бъдеще.

А какво правим ние – съвременните българи? Кога ще се събудим от летаргичния си сън? Кога ще се научим да отличаваме приятелите от неприятелите си? Да отличаваме компетентните от некомпетентните управленци? Да уважаваме нашата родина и нейната история? И да се борим срещу престъпността и корупцията, срещу неправдите!

Има ли изход от дълбоката материална и духовна разруха, в която е затънала нашата държава и обществото ни, под ръководството на Борисов и неговите предшественици на високия пост през последните 30 години?

ДА, ВСЕ ОЩЕ ИМА!

2019 е година на няколко избора у нас. Общото между тях е, че не са толкова избори между партии, а между ценности. Това ги прави особено важни за нашето настояще и бъдеще.

Призовавам моите сънародници да избират по-взискателно:

  • Между върховенството на нашите национални интереси или интересите на други народи и държави;

  • Между приятелските икономически, научно-технически и културни отношения с Русия или конфронтацията с нея.

  • Между умерената разлика в доходите на най-бедните и най-богатите 20% от населението (примерно 4-5 пъти, както е сега в ЕС) или 10-15 и повече пъти, както е сега у нас;

  • Между демокрацията или авторитарното (едноличното) управление на държавата;

  • Между повишаване ролята на държавата в управлението на икономиката и другите сфери на дейност или предоставяне на всичко на свободния пазар;

  • Между ускореното догонващо икономическо развитие или икономическата стагнация, както е сега у нас;

  • Между настоящата най-реакционна в Европа данъчна система или умерено прогресивна данъчна система и диференциран ДДС;

  • Между провеждането на съвременна високотехнологична реиндустриализация или продължаване с примитивни услуги и първично обработени стоки;

  • Между износ на повече високо- и среднотехнологични стоки или на суровини, ишлеме и първично обработени продукти;

  • Между стимулиране на земеделието с разширено производство на плодове, грозде, зеленчуци, екологично чисти и други продукти или продължаване на сегашната зърнена ориентация;

  • Между въвеждането на максимална граница за собственост на земеделска земя от едно семейство (примерно до 150-200 дк) или продължаване на настоящата практика със стотици хиляди декари;

  • Между ревизия на престъпната приватизация и концесиониране през последните 30 години или опрощаване на кражбите;

  • Между отваряне на „досиетата на прехода“(разследване на подозрително забогателите) или опрощаване на мащабното престъпно забогатяване;

  • Между радикална реформа на пенсионното дело, водеща до чувствително повишение на пенсиите или продължаване по досегашния път – с най-ниски пенсии в ЕС;

  • Между оценката на дейността на болниците по лечебната им дейност или по финансовите им баланси;

  • Между стимулирането на раждаемостта и безплатното предучилищно и училищно образование или предоставянето на всичко на пазарните механизми;

  • Между грижите за възрастните хора или принуждаването им да оцеляват чрез ровене в кофите за отпадъци;

  • Между ограничаване на емиграцията чрез по-добро заплащане или продължаване на масовата емиграция на високо- и средно квалифицирани кадри и внос на такива от трети страни;

  • Между признаването на социален пол и други модерни „новости“ на „джендър идеологията“ или придържане към нашите славянски, християнски и семейни ценности и традиции;

  • Между допускането на масов приток на чуждестранни мигранти или ограничаването им. За или против вноса на работна сила от Африка, Азия и други региони на света.