/Поглед.инфо/ Днес в мизерия живеят над 60% от българите. Тежи им оскотяващата бедност, всеобщата несправедливост, безхаберието на управниците, чувството за изоставеност и безперспективност, отвратени са от престъпността и корупцията. В България няма по-голям дефицит от дефицита на справедливост! Това подкопава дълбоко националното самочувствие.

Всеки познавач на икономиката знае, че решението на днешните ни тежки социално-икономически проблеми е в ускорения икономически растеж от 7-8-9% в продължение на 10-15 и повече години. Това обаче изисква огромни многомилиардни инвестиции, структурна и технологична модернизация на икономиката, квалификация и преквалификация на 3-4 милиона души, рязко подобрение в работата на институциите, форсирано развитие и модернизация на здравеопазването, образованието, науката и иновациите, съвременна инфраструктура, ограничаване на престъпността и корупцията и много години.

А милионите бедстващи българи, лъгани вече 28 години, че България ще се превърне в Балканска Швейцария, не могат да чакат още 10-15 или повече години докато икономиката живне. Те искат макар и скромно подобрение, но още днес. Това означава още през тази и следващите 2-3 години. Чудеса в икономиката обаче няма!

Главна краткосрочна цел на икономическата политика на всяко българско правителство трябва да бъде НАЧАЛО НА СКРОМНО ПОДОБРЕНИЕ  в живота на хората, което да се почувства към края на 2018 и през 2019 година. Макар и все още слабо, то трябва да става все по-осезателно през следващите години. Това може да подейства успокояващо върху напрегнатото и тревожно обществено съзнание. Такова скромно, но спешно подобрение може да се постигне само чрез съществена промяна в политиката по доходите и в данъчната политика.

Друг изход, обаче няма. През последните 28 години е натрупана огромна несправедливост в обществения организъм, че се налага бърза хирургическа намеса. Без такава намеса ще има социална експлозия. Защото у нас се наслагват две социални злини: България е едновременно и най-бедната и с най-голямо доходно неравенство в ЕС. Това поражда социална мизерия.

Целият свят е изправен пред гигантски промени, поради растящото неравенство между бедни и богати. Числата за това неравенство са шокиращи. Те присъстват напоследък постоянно в дневния ред на Световния икономически форум в Давос. Неравенство, което ще предизвика невиждани по мащаби глобални социални експлозии, ако не се вземат спешни и радикални мерки за неговото туширане. Защото търпението на унизените няма да е безкрайно!

Препоръчаното от мен преразпределение не е драматично, но все пак е едно начало. Дори за предлаганата тук скромна промяна е лесно да се каже, но ще е трудно да се направи. Защото засяга конфликтни интереси и ще е болезнено за богатите. Независимо от това, повече не може да се търпи! Трябва незабавно да се действа! Политиците ще допуснат фатална грешка ако продължават да си затварят очите пред жестоките реалности на днешна България. Ръководството на БСП трябва да държи сметка за това.

България е най-бедната страна в ЕС. Доходите ни са два пъти по-ниски от това, което трябва да са при нашата производителност. Производителността на труда у нас е 48% от тази в ЕС, а средните ни доходи са  22-24% от техните. Малко по-различна, но сходна е картината по брутна добавена стойност на заето лице. По законите на икономиката производителността и доходите трябва да се движат рамо до рамо. Нарушението на това изискване е икономически погрешно и социално несправедливо. Не е възможен социален мир ако това несъответствие е трайно и голямо! А то е такова вече 28 години. Българското правителство трябва да провежда политика на постепенно сближаване със средните доходи в ЕС, в съответствие с нашата производителност. Делът ни по доходи спрямо ЕС трябва да се приближава до този по производителност.

Това изисква алтернативна политика по разпределение на новата  стойност между печалба на работодателите и заплата на наемния труд с цел - повишаване дела на заплатите. През следващите десетина години трябва да се преодолее натрупаното от години силно изоставане на заплатите от производителността на труда. Това може да се постигне само чрез ускорено изпреварващо нарастване на заплатите пред производителността. Подобно форсирано нарастване на заплатите, обаче няма да е благодеяние за трудовите хора, „щедър” подарък на богатите за бедните, а връщане на несправедливо отнетото от тях или недодаденото им. Това означава възстановяване на поруганата справедливост. Същото важи и за пенсиите.

Бизнесът постъпваше непочтено, меко казано, спрямо наемния труд 26-27 години, като потискаше прираста на заплатите далеч зад прираста на БВП. Той се опитва да го прави и сега. Както казах, недаденото трябва да се даде, макар и със закъснение, чрез форсирано повишение на заплатите над производителността през следващите 10-15 години. Друг начин няма. Бизнесът до сега си затваряше очите за връзката между производителност и доходи и налагаше продължително изоставане на растежа на заплатите след растежа на производителността.

След като прецени, под обществен натиск, че този произвол не може да продължава безкрайно, бизнесът започна да напомня за връзката между тях и да настоява заплатите да не нарастват по-бързо от производителността. Това е начин да се предотврати ускореното изпреварващо повишение на реалната заплата с 12-13% ежегодно, и да се ограничи до 2-3-4%, колкото е нормалното трайно нарастване на производителността на труда в страни като нашата. То би означавало удължаване до безкрайност на периода за сближаване на доходите и производителността с тези в ЕС. Това е неприемливо и не трябва да се допуска!.

Трайното потискане на доходите създава социална несправедливост, а тя поражда социално напрежение и конфликти. То е нежелателно за обществото като цяло и за наемния труд, но вреди и на самия бизнес. По-добре е различията в интересите да се разрешават на масата за преговори, а не на улицата! Това е азбучна истина. С този анализ аз не култивирам враждебност срещу бизнеса, а му подсказвам нещо, което е също и в негов интерес, но той, като че ли не го разбира. И с това вреди и на себе си. Бизнесът също се нуждае от социална стабилност и от спокойствие в обществото. В стратегически план, строго погледнато, той се нуждае и от социална справедливост. Защото не е възможна спокойна и ефективна стопанска дейност в обстановка на социално изнудване, конфликти и улични вълнения.  

България е страната с най-ниска средна месечна заплата в ЕС. Това личи от таблица 1:

Таблица 1. Средни заплати в някои страни от ЕС - в евро

Страни

Бруто

Нето

Европейски съюз

-

1508

България

519

406

Румъния

724

524

Литва

793

618

Латвия

836

615

Словакия

901

692

Унгария

922

613

Полша

944

670

Чехия

1008

750

Хърватска

1022

750

Естония

1119

902

Гърция

1127

947

Португалия

1187

984

Словения

1687

1087

Испания

2143

(718

Източник: Евростат

Както посочих по-горе, средната заплата у нас по паритетни стандарти сега е два пъти по-ниска, отколкото би трябвало да е при сегашното съотношение между производителността на труда у нас и в ЕС. През следващите десетина години нашите реални заплати трябва да растат ежегодно с 10-12%, за да се компенсира изоставането. При 950 лв брутна месечна заплата в 2016 г.,тя следва да нараства със 120-130 лв. всяка следваща година и да достигне около 2100 лв в 2025 г. (виж таблица 2.).

Таблица 2. Средна месечна заплата - лева

Години

Средна заплата

2016

960

2017

1050

2018

1180

2019

1310

2020

1440

2021

1570

2022

1700

2023

1830

2024

1960

2025

2100

Източник: Собствени оценки

Като гледат горната таблица някои хора може да си помислят, че подобно повишение на заплатите ще срине конкурентоспособността на нашата икономика. За същата опасност ни предупреждават често от МВФ и Световната банка. Това обаче не е вярно! Компенсацията на наетите у нас е около 40% от БВП по елементи на доходите, при 47,4% средно в ЕС и достига 52,9% в развитите европейски страни като Дания. Това е резултат и на дългогодишното потискане на доходите. Доходите у нас никога не са били ограничители на конкурентоспособността и няма да бъдат в обозримото бъдеще.

Действителните ограничители на конкурентоспособността у нас са високата енергоемкост и материалоемкост, ниското технологично равнище, нерационалните производствени структури, примитивната продуктова структура на износа, загърбването на науката и иновациите, ниското качество, ниската квалификация на персонала, лошата трудова дисциплина, лошото управление на макро и микро равнище, лошата договорна дисциплина, неефикасната съдебна система, престъпността и корупцията. По тези причини сме последни по конкурентоспособност в ЕС.

България е страната и с най-ниски пенсии в ЕС – около два пъти по-ниски от това, на което следва да са при нашето равнище на развитие и многократно по-ниски от развитите западноевропейски страни. За преодоляване на това изоставане трябва да се поддържа ускорено нарастване на пенсиите. То трябва да започне още от втората половина на 2018 г – с повишение на средната реална месечна пенсия от 1 юли с 50 лв. Повишението на месечната пенсия през 2018-2025 г. следва да бъде с 50-60 лв. всяка година, а не с 4-5 лева или с 3,8%, както се предвижда от 1 юли 2018 г. Средната пенсия за трудов стаж от 330 лв. в 2016 г., да достигне около 850 лева към 2025 г. (виж таблица 3.).

Таблица 3. Средна месечна пенсия – лева

Години

Средна пенсия

2016

330

2017

360

2018

420

2019

480

2020

540

2021

600

2022

660

2023

720

2024

780

2025

850

Източник: Собствени оценки

Общото стопанско оживление ще активизира производството, износа и заетостта в цялата икономика, ще увеличи доходите на физическите лица и печалбите на компаниите. Това пък ще увеличи постъпленията в бюджета от преки и косвени данъци и ще увеличи потенциала на държавата да разширява финансирането на важни обществени програми. При тази икономически освежена обстановка е възможно, дори желателно през следващите години да навлезем в режим на здравословна инфлация  до 2,0-2,5%, каквато се толерира и от Европейската централна банка.

Както вече отбелязах в началото, в България няма по-голям дефицит от дефицита на справедливост! Политиката на доходите у нас е несправедлива. За характера на тази политика може да се съди по разпределението на новата стойност между труда и капитала (между заплати и печалби) и по равнището на данъчното облагане (това, което мобилизира държавата с данъците и това, което оставя на работодателите). Те намират обобщен израз в дела на държавните приходи и разходи в консолидирания бюджет. Този дял у нас е около 35-36%, а ако се вземат само данъчните приходи – под 30%, при 48,5% средно в ЕС. В някои европейски страни е още по-висок: Словения – 59,7%, Финландия – 57,8%, Франция – 57,1%, Дания – 56,7%, Белгия – 54,4%, Швеция – 53,3%, Австрия – 50,9% и т.н.

Зад ниските проценти в България се крие траен стремеж на властите да оставят преобладаващата част от новосъздадената стойност на предприемачите и да ощетяват работещите, интелигенцията, младите хора, дребния бизнес, пенсионерите. Това изостря доходното неравенство в продължение на много години. То е възможно поради пословичната търпимост, граничеща с робска покорност на българите и липсата на активни синдикати и неподкупни политически партии, които да ги поведат в защита на фундаменталните им интереси.

Освен по средната заплата (таблица 1.), за бедността в една страна може да се съди и по минималната заплата. По най-нови данни на Евростат България е с най-ниската минимална месечна заплата в ЕС (виж таблица 4.).

Таблица 4. Минимални заплати в някои страни от ЕС.- в евро

Страни

Минимална заплата

България

235

Румъния

320

Латвия

380

Литва

380

Чехия,

407

Унгария

412

Хърватска

433

Словакия

435

Полша

453

Естония

470

Португалия

650

Гърция

684

Словения

805

Испания

826

Франция

1480

Германия

1498

Източник: Евростат

България е единствената страна в ЕС с минимална заплата под 300 евро. А българският бизнес възразява дори и против тази заплата, понеже била „много висока”.

България се нуждае от нова политика на разпределението и преразпределението: Освен че трябва да се повишават доходите, финансовото бреме трябва да се премества постепенно от изнемогващите бедни и средни слоеве, както е сега, към заможните и богатите. Това е и справедливо, защото е балансиран подход в отношението към труда и капитала, към който всяко българско правителство трябва да се придържа през следващите години и десетилетия.

Крещяща е потребността от ограничаване на голямото доходно неравенство. Както е известно, то се измерва с коефициента Джини. Колкото по-висок е той, толкова по-голямо е неравенството (виж таблица 5.).

Таблица 5. Доходно неравенство в някои европейски страни – коефициенти Джини

Страни

Коефициенти

Европейски съюз

31,0

България

37,0

Румъния

37,4

Литва

37,9

Словакия

23,7

Норвегия

23,9

Словения

24,5

Чехия

25,0

Швеция

25,2

Финландия

25,2

Холандия

26,7

Австрия

27,2

Унгария

28,2

Франция

29,2

Германия

30,1

Хърватска

30,6

Полша

30,6

Източник: Евростат

Пояснения: Прави впечатление, че България, Румъния и Литва са шампиони по доходно неравенство между източноевропейските страни.

При съпоставянето на различни страни по средно равнище на доходите и по вътрешно доходно неравенство, се установява коя е страната, осигурила най-висока мизерия на своите граждани. Българските правителства са шампиони и по този важен критерий за социално-икономическа мизерия и за престъпна безотговорност пред своя народ. Ние имаме най-ниско средно равнище на доходите и най-ниска минимална заплата, припокриващи се с най-високо доходно неравенство. Защото, едно е да си беден в Норвегия, Швеция или Швейцария, друго е да си беден в България или Литва. Това умножава нашата социална мизерия. Допустимо ли е да търпим повече това положение? Отговорът и тук е очевиден!

Справедливото заплащане е и важен фактор за задържане на специалистите и квалифицираните работници у нас. Сега има голям отлив на средно- и високо квалифицирани специалисти, поради силното подценяване на труда им у нас в продължение на много години. Медиците са един от многото примери. Високо и средно квалифицираният технически персонал също. Отливът на квалифицирана работна сила е прекият деструктивен резултат от потискането на доходите. И свързаното с това искане да се привличат нискоквалифицирани работнице от трети страни (Украйна, Молдова, Грузия и други). Още по-тревожен е косвеният резултат. Родителите, принудени да отидат на гурбет, оставят тук децата си на бабите и дядовците, които не могат да ги заместят пълноценно.

Публикувани напоследък резултати от изследвания по живота на тези деца показват, че те се учат по-лошо от другите, биват прибирани много по-често в детските възпитателни стаи поради кражби и други нарушения, а когато порастнат много по-често са осъждани поради извършени престъпления. Броят на тези деца расте. Разрушават се все повече човешки съдби. Българският бизнес явно не се интересува от всичко това, но българските политици и те ли са слепци? БСП трябва да бие тревожната камбана за тази опасност.

С предлаганите от мен промени ще спадне делът на печалбата (и на нормата на експлоатация) и ще нарастне делът на труда (заплатите) в разпределението на новосъздадената стойност.

И тук някой може да запита: от къде да се вземат парите за такива амбициозни повишения на доходите? В следваща статия ще дам отговор на този въпрос.

Препоръчвам БСП да възприеме предлаганата алтернативна политика по доходите на предстоящия си конгрес.

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели