/Поглед.инфо/ Гидеон Рахман писа във Файнаншъл Таймс на 11 януари 2016 г.: „През XVIII и XIX век европейците се заселваха по света. Сега светът се преселва в Европа. Европа е богат, застаряващ континент със стагниращо население. А населението на Африка, Близкия изток и Южна Азия е младо, бедно, но расте много бързо. В разцвета на имперската епоха, в 1900 година в Европа са живеели 25% от световното население, а сега са около 500 млн. души или 7%. В Африка сега живеят повече от 1 млрд. души и според прогнози на ООН ще достигнат 2,5 млрд. към 2050 г... Миграцията на африканците, арабите и азиатците е обрат на един исторически тренд. През колониалната ера Европа практикуваше демографски империализъм, при който белите европейци емигрираха към четирите посоки на света». Сега - добавям аз, техните далечни наследници се завръщат.
Населението на Египет се удвои след 1975 г. и сега е над 80 млн. души. Населението на Нигерия е било към 50 млн. в 1960 г. Сега е около 80 млн. и се очаква да превиши 400 млн. към 2050 г. Какви главозамайващи числа на световните демографски процеси! Могат ли нашите мозъци все още да ги преосмислят?
В това няма нищо чудно, като имаме предвид раждаемостта по света (виж таблица 1.).
Таблица 1. Раждаемост по световни региони
-
Световни региони
Промили
Еврозона
9,9
Централна Европа и Балтийски регион
9,9
Европейски съюз
10,4
Северна Америка
12,4
Европа и Централна Азия
12,6
Източна Азия и Пацифика
13,7
Океания
15,7
Латинска Америка и Карибския регион
18,0
Близък изток и Северна Африка
23,1
Африка на юг от Сахара
38,0
Източник: Световна банка, 2012 г.
Пояснение: Един промил е равен на един роден на 1000 души от населението.
Поради тези огромни различия в раждаемостта при растеж на световното население около 1,2%, в Европа той е 0,2%, в Северна Америка - 0,9%, в Азия – 1,1%, а в Африка – 2,5%.
Преселението към Европа през последните години се дължи на два главни фактора: Първо, войните и размириците в Африка, Близкия и Средния изток, предизвикани от правителствата на САЩ и техни съюзници от Европа и Близкия изток. Второ, тежки демографски и социални процеси. Първият фактор сега е много силен, но надеждата е , че в близките години ще затихва постепенно, без да отшуми напълно. Вторият обаче ще действа с нарастваща сила през следващите години и десетилетия по две причини: Първо, високият демографски растеж в тези и в другите бедни региони на света. Второ, големите и все по-контрастни различия в качеството на живота между Европа, от една страна, и Африка, Близкия и Средния изток, от друга.
Високият демографски растеж при ограничените ресурси за дори елементарно потребление, при несправедливо разпределение, ще създава все повече проблеми на тези региони и на света. Това ще изостря контрастите в качеството на живота между Европа и тези региони. То е едно от най-големите предизвикателства пред които е изправено човечеството. Жалко е, че световните политици все още не го оценяват и не правят достатъчно за неговото решаване или поне за смекчаването му. С поведението си те правят обратното. Продължават да експлоатират тези региони чрез неравноправната търговия, манипулирането на цените и на другите условия на световните стокови и финансови пазари, незаконните трансфери на печалби от своите преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в тези страни (за да не им плащат данъци) и чрез гигантски злоупотреби с демографските и социални проблеми на бедните региони на света.
Тук ще се спра главно на демографските проблеми. За разлика от „демографския империализъм”, ще се опитам да разшифровам понятието „демографско ограбване”, което въвеждам. То притежава и качествата на „демографския империализъм”, но ги задълбочава и изостря. Демографското ограбване е по-рафиниран съвременен метод на експлоатация, защото, между другото, почива на своеобразно съчетаване на експлоатация на бедните от богатите и на частично съвпадение на интереси между богатата Европа и бедните съседни й региони на света.
В какво се състои това съвпадение? Богатите европейски страни имат все по-голяма нужда от млада работна сила, поради ниската си раждаемост и намаляващата и застаряваща налична работна сила. Въпреки растящата производителност на труда. В същото време бедните региони имат огромен излишек от неквалифицирана работна сила и търсят начин да я пласират. Но това е съвпадение на интереси, което решава частично само текущи демографски и икономически проблеми на двете страни. Защото в същото време богатата Европа отнема от бедните региони и ограничената им сравнително квалифицирана работна сила. С това ги оголва напълно в демографско и социално-икономическо отношение, лишава ги от човешки капитал, удължава и дори задълбочава бедността им през следващите десетилетия.
Световните политици си затварят очите и пред това йезуитско гигантско противоречие на нашето време. Те уж им помагат като приемат част от излишната им млада работна сила и с това им предлагат частичен икономически и социален отдушник. Преди обаче да приемат част от неквалифицираните, те засмукват в продължение на десетилетия цялата високо и средно квалифицирана млада работна сила на тези страни. Бедните страни са осъдени да вегетират с изобилна млада, но неквалифицирана работна сила, която не може да бъде ефикасен двигател за извеждане на своите страни от масовата бедност. По-скоро обратното. Така тяхната оскотяваща бедност се увековечава. А социално-икономическите контрасти между тях и богатата Европа се увеличават. Преди години, когато работех в ООН, мой индийски приятел – професор по икономика в световно известен британски университет, ми казваше: У нас много хора се питат къде има повече лекари индуси – в Индия или в Обединеното кралство?
В резултат на това многогодишно тотално засмукване на средно и високо квалифицирана млада работна сила се натрупват все повече имигранти в най-богатите европейски страни (виж таблица 2.). Така е и в Америка.
Таблица 2. Имигранти в богатите европейски страни през 2010 г. /Вижте таблицата и тук/
-
Страни
Населе-ние-млн.
Родени другаде-млн.
Родени другаде-%
Родени другаде в ЕС млн.
Родени другаде в ЕС %
Родени извън ЕС-млн.
Родени извън ЕС-%
ЕС-27
501,0
47,3
9,4
16,0
3,2
31,4
6,3
Германия
81,8
9,8
12,0
3,4
4,2
6,4
7,8
Франция
64,7
7,2
11,1
2,1
3,3
5,1
7,8
Великобритания
62,0
7,0
11,3
2,2
3,6
4,8
7,7
Испания
46,0
6,4
14,0
2,3
5,1
4,1
8,9
Италия
60,3
4,8
8,0
1,6
2,6
3,2
5,3
Холандия
16,6
1,8
11,1
0,4
2,6
1,4
8,5
Гърция
11,3
1,3
11,1
0,3
2,8
0,9
8,3
Швеция
9,3
1,3
14,3
0,5
5,1
0,9
9,2
Австрия
8,4
1,3
15,2
0,5
6,1
0,8
9,1
Белгия (2007)
10,7
1,4
12,9
0,7
6,5
0,7
6,4
Португалия
10,6
0,8
7,5
0,2
1,8
0,6
5,7
Дания
5,5
0,5
9,0
0,2
2,8
0,3
6,3
Източник: Eurostat, 2010
Обобщените данни за ЕС-27 показват, че през 2010 г. в тези страни е имало над 47 млн. имигранти или 9,4% от цялото им население. Преобладаващата част – над 31 млн. души са дошли от страни извън ЕС и 16,0 млн. от други страни в ЕС. Следователно, богатите европейски страни засмукват най-квалифицираната млада работна сила не само от бедните страни извън Европа, но и от по-бедните страни членки на ЕС, като нашата. България вече изпитва остър дефицит от най-квалифицирана работна сила, макар че има голяма безработица от неквалифицирани, благодарение на „помощта” на нашите партньори от ЕС. Стотици хиляди най-квалифицирани и млади български специалисти сега работят извън страната ни, макар че се нуждаем от тях тук.
Много е важно да се подчертае, че броят на имигрантите в богатите страни бързо расте. Не успях да намеря обобщени данни за всички тези страни и да повторя тази таблица за 2014 или 2015 г., но данните за четири от тях (Германия, Швеция, Норвегия и Дания) са показателни. През 2014 г. броят на имигрантите в Германия е бил 16,3 млн. (при 9,8 млн. през 2010 г.) или около 20% (при 12,0% през 2010 г.) от населението й. Броят на имигрантите от първо и второ поколение през 2000 г. в Швеция е бил 14,5% от населението, а към 1 януари 2016 г. е 22,2%. За същия период в Норвегия нараства от 6,3% на 16,3%, а в Дания – от 7,1% на 12,3%, въпреки ограниченията за имиграция. Може да се предположи, че прирастът на имигрантите е в сходен порядък и в повечето от другите най-развити европейски страни. Може също да се предположи, че през близките 15-20 години този дял вероятно ще достигне 30-35 процента от населението на Европа. Дано не го превиши, защото става все по-опасно!
Трябва да се подчертае още едно много важно измерение на демографското ограбване. Освен засмукването на млади, предприемчиви и динамични хора (т. е. изтичането на мозъци), богатите страни засмукват и генетичен потенциал от бедните страни. Защото много голяма, дори преобладаващата част от привлечените млади хора се установяват в богатите страни, напредват в своята професия, създават семейства, раждат и отглеждат деца, които най-често не усвояват български език и никога не се завръщат в родината на своите родители. Освен да гостуват за кратко на баба и дядо, ако са още живи, и да направят емоционални посещения на местата, където са родени и израсли техните родители.
Логично изниква въпросът – има ли някаква причинно-следствена връзка между равнището на раждаемостта в богатите страни и потребността им от млади имигранти? Или между дела на най-младото поколение във възрастовата структура на населението в богатите страни и потребността им от млади имигранти? Дори без специални изследвания може да се отговори утвърдително на тези въпроси. Но нека проверим.
Един от най-точните показатели за равнището на раждаемостта в една страна е „плодовитостта на жените” – брой на живородените деца на една жена. През 2014 г. средният показател за ЕС-28 е бил 1,56 деца, т. е. твърде нисък.. Най-нисък, т. е. най-неблагоприятен е бил той в Португалия – 1,23 деца; следван от Гърция – 1,30; Кипър – 1,31; Испания – 1,32; Полша – 1,32; Италия – 1,37; Словакия – 1,37; Унгария – 1,44; Хърватия – 1,46; Германия – 1,47 и т.н. Като изключим източноевропейските страни, които са с ниска плодовитост на жените, пет от включените в таблица 2. най-развити стари страни членки, между които Германия, Италия и Испания, са в този списък. Следователно, можем да говорим за наличието на някаква връзка. Макар че тук влияят разнопосочно и други фактори.
Равнището на раждаемостта резултира в дела на най-младото поколение (от 0 до 14 години) във възрастовата структура на населението. Колкото по-висока е раждаемостта, толкова по-голям е делът на младото поколение. И обратното. През 2014 г. най-младото поколение има 15,6% във възрастовата структура на населението за ЕС-28, т. е. застрашително нисък. Най-нисък, т .е. най-неблагоприятен е бил той в Германия – 13,1%, следван от България – 13,7%; Италия – 13,9%; Австрия – 14,3%; Унгария – 14,4%; Португалия – 14,6%; Словения – 14,6%; Литва – 14,6%; Латвия – 14,7%; Хърватия – 14,8%; Швейцария – 14,9%; Чехия – 15,0%; Полша – 15,0%; Испания – 15,2% и т.н. Очебийно тук на първо място с най-нисък дял на най-младото поколение е Германия, следвана от най-развитите европейски страни като Италия, Австрия, Португалия, Швейцария и Испания. Следователно и тук присъства някаква причинно-следствена връзка.
По добре известни причини делът на най-младото поколение има голямо значение за всяка страна. От него зависи каква ще е структурата на държавните разходи в бюджета през следващите години и десетилетия (за отглеждане на децата, за образование, за здравеопазване и т.н.), какъв ще е размерът и качеството на работната сила, а също и генетичният потенциал на съответната държава през следващите няколко десетилетия. Колкото по-висок е делът на най-младото поколение, при равни други условия, толкова по-обещаващо бъдеще се очертава пред съответната страна. В Ирландия например, този дял е 22,0%, а в Турция – 24,6%.
Колкото по-висок е делът на най-младото поколение, толкова по-добре и защото ще бъде по-нисък делът на най-възрастното поколение. И обратното. А какъв е той в Европа? Средно за ЕС-28 през 2014 г. той е бил 18,5%, т. е. доста висок. С почти три процентни пункта по-висок от дела на най-младото поколение в ЕС. Най-висок, т. е. най-неблагоприятен е бил в Италия – 21,4%, Германия – 20,8%, Гърция – 20,5%, Португалия – 19,9%, България – 19,6%, Швеция – 19,4%, Финландия – 19,4%, Латвия – 19,1% и т.н. Както се вижда, и тук присъстват някои от европейските „рекордьори” по неблагоприятна демографска политика. Само за размисъл напомням, че делът на най-възрастното поколение в Ирландия е 12,6%, а в Турция – 7,7%.
Мимоходом ми се ще да напомня, че г-жа Меркел като че ли неслучайно и не главно по емоционални причини покани през 2015 г. имигрантите да идват в Германия. Много е вероятно и германският крупен бизнес да й е направил това внушение! Защото той се нуждае от млада работна сила, за да попълва намаляващата и застаряваща работна сила на Германия. А достатъчни вътрешни попълнения с млади хора няма, поради ниската раждаемост.
Страни като Германия, вместо да провеждат активна политика за по-висока раждаемост, а чрез нея и по-висок дял на младото поколение във възрастовата структура на населението, предпочитат да ги внасят на готово от по-бедните страни. Така, колкото и да е парадоксално, бедните страни в и извън Европа готвят кадри за богатите, като правят големи разходи за поддържане на по-висока раждаемост, за отглеждане и особено за образование на младите хора и ги предоставят като почти готови специалисти на богатите страни.
Аз наричам това явление демографско ограбване на бедните страни от богатите. Това е една от многото най-опасни, нелогични, а и несправедливи порядки на нашето време. Изгодни за богатите страни и деструктивни за бедните. Има различни оценки на изследователи за количествено измерване на това ограбване. Те обаче се обединяват в заключението на почти всички обективни изследователи, че ограбването на най-активните мозъци и на генетичния потенциал на бедните страни облагодетелства богатите с много стотици милиарди, а може би и с около един трилион щатски долара годишно. Тези невидими на пръв поглед масови трансфери на човешки и интелектуален капитал от бедните към богатите, за които, уж обективните, световни медии грижливо мълчат, защото крупният капитал, а и много политици нямат интерес да разкриват тази неприятна за тях истина, превишават многократно трансферите от богатите към бедните. Тези трансфери се правят под формата на широко рекламираните официални държавни помощи, а също и трансферите на имигрантите на свои близки в родните им страни.
Така богатите експлоатират допълнително бедните, като се възползват от съществуващите в Европа и Америка и култивирани от тях обществени настроения за правото на хората да избират мястото си на живеене. Това дори се счита за съвременна, неподлежаща на оспорване модерна глобална ценност на демокрацията и на правата на човека. То затруднява допълнително правителствата на бедните страни да въвеждат ограничения за емиграцията на свои млади хора, особено на специалисти с висше образование: лекари, инженери, агрономи, технолози, икономисти, финансисти, математици, физици, биолози, архитекти, програмисти, специалисти по информатика и т.н. Макар че богатите не се колебаят да въвеждат ограничения за притока на хора, стоки и капитали към тях, когато интересите им налагат. Те с удоволствие приемат квалифицирани имигранти от бедните страни и ограничават притока на ниско квалифицираните. И не го крият.
От цитираните до тук данни не може да не е направило впечатление, че източноевропейските страни са в най-неблагоприятна демографска ситуация. Така е и по показателите за смъртността и по продължителността на живота, които не бяха засегнати до сега, понеже не са проблематични за богатите европейски страни. То е обаче много важно за по-бедните страни членки. При средна смъртност в ЕС 10,13 промила през 2013 г., в Украйна е била 15,81, в България – 14,31 и така нататък до Полша – 10,05 и Словакия – 9,53. Само Полша и Словакия са имали малко по-ниска смъртност от средната за ЕС. Средната продължителност на живота в ЕС е 80,6 години. Най-ниска е в Литва – 74,1 години, Латвия – 74,3, България – 74,9 и така нататък до 80,5 години в Словения. Всички нови членки и кандидати за членство от Източна Европа имат по-ниска средна продължителност на живота от тази в общността.
Главни причини за неблагоприятните демографски показатели в тези страни са икономическите. Всички демографски изследвания в този регион го потвърждават. Наред с много други причини, за това допринася икономическата и демографската политика на ЕС. Богатите европейски страни прилагат демографското ограбване както към бедните страни извън ЕС, така и към страните членки.
Демографското ограбване на бедните страни ще придобива все по-голяма актуалност през следващите години и десетилетия. Народите и правителствата на тези страни ще осъзнават все по-силно вредите, които то нанася на техните общества и растящите убеждения за несправедливост спрямо тях. Защото демографското ограбване се очертава като най-мощният и най-деструктивният метод за експлоатация на бедните страни от богатите през следващите години и десетилетия.
При наличната вече висока безработица в повечето европейски страни, те не могат да осигурят нормална, дори ниско платена заетост на напиращите милиони имигранти. Освен това, огромната част от тях са без образование и професионална квалификация. Голямата част от имигрантите ще тежат наготово с години върху социалните програми на европейските държави (за здравеопазване, образование, пенсии и други), без да са участвали в тяхното създаване с осигурителни плащания през трудовия си живот. Това ще бъде за сметка на много поколения местни хора, които с труда и предприемчивостта си са създавали тази мрежа за социално подпомагане. Освен това, имигрантите ще изтласкват от пазара на труда и ще потискат доходите на местната работна сила, особено на ниско квалифицираните. То ще е много изгодно за работодателите. Всичко това ще поражда нови икономически, социални, етнически и политически напрежения и дори конфликти за които трябва да се мисли отсега.
В същото време, като приемат имигрантите от по-бедните страни в Европа и от други региони, богатите европейски страни ги лишават от най-младата, динамична и предприемчива част от населението, която може да бъде главен двигател за развитието на родните им страни. С това те ги обричат на още по-остра и трайна бедност с всички произтичащи бъдещи проблеми.
Заключения и препоръки
-
Масовото преселение към Европа ще продължава през следващите години и десетилетия в далечното бъдеще. То дори ще се разширява и ускорява, докато съществуват контрастните различия в качеството на живота между бедните и богатите региони на света. Поради географската си близост до тези региони, обитавани от 2-3 милиарда души, които живеят в оскотяваща бедност, Европа е повече изложена на масова миграция, отколкото изолираните с океани региони като Америка, Япония и Австралия. Никакви вътрешни или външни заграждения, с участието на армия, полиция, военни кораби и самолети не могат да спрат миграционните процеси, докато съществува масовата и все по-остра световна бедност! Нищо не може да спре гладните хора. Алтернативите за тези човешки създания са две: да продължат да вегетират в техните родни страни като полухора - полуживотни, или да оцелеят в мечтания Европейски рай.
-
Преобладаващата част на миграционните потоци през следващите десетилетия ще се дължи на бедността.. От време на време ще има малки или по-големи експлозии в потоците в резултат на военни интервенции, вътрешни размирици и други извънредни смущения в живота на хората в отделни бедни страни или региони, от рода на тези през последните години. Те обаче ще са относително краткотрайни, ще затихват след време и ще се проявяват отново при извънредни обстоятелства. По най-груби мои оценки за продължителен период от няколко десетилетия 80-85% от участниците в миграционните потоци ще се дължат на прекомерно висок демографски растеж, на масова бедност и все по-големи социални неравенства. Останалите ще се пораждат от войни, вътрешни размирици и други извънредни събития.
-
Световната общност трябва да започне да лекува първопричините за масовите преселения, а не последствията, както прави до сега. Налагат се невиждани до сега крути мерки в рамките на ООН и с активното участие на най-големите и най-влиятелни държави, за прилагане на гигантска стратегическа световна програма за подпомагане на ускореното развитие на най-бедните страни и за по-справедливо разпределение на благата през следващите 50-70 години. Когато се подобри животът на хората в бедните региони, ще изчезнат мотивите да ги напускат.
Изпълнението на такава програма ще изисква огромни ресурси в порядъка на десетки трилиони сегашни американски долари. Дори приблизителният размер на тези ресурси не подлежи на изчисляване сега. Би могло само да се предположи, че като начало през първото десетилетие от изпълнението на дългосрочната програма може би ще са необходими между 700 и 800 млрд. щатски долара. Тези числа изглеждат фантастични за сегашните ни представи, но те са дори твърде скромни, като се има предвид, че става дума за съдбата на човечеството. Тук ще споделя само някои идеи по демографската политика за следващите десетина години:
3.1. Необходима е тотална ревизия на демографската политика на Европа. Целта трябва да бъде – прекратяване спада на европейското население и запазването му на нивото от 2000-2010 г. Настоящият символичен прираст се дължи главно на имиграцията, а не на коренното европейско население. Вземане на необходимите икономически и други мерки за укрепване на семейството, за подобряване на семейното планиране, повишение на раждаемостта средно до 2,0-2,2 деца в семейство, намаление на смъртността, подобряване на възрастовата структура на населението, поддържане на нормална вътрешна и външна европейска миграция.
Както вече подчертах, имиграцията към Европа не може да бъде спряна напълно. Тя обаче не може и не бива да бъде напълно либерализирана. Най-богатите европейски страни трябва да си създават в максимално възможна степен необходимата им млада работна сила, чрез повишаване на раждаемостта, а да не разчитат в такава степен, както е сега, на внос на млади хора от по-бедните страни от ЕС и от страните извън Европа. Трябва да се повиши ролята на правителствата на страните членки в демографската политика, а не ролята на Европейската комисия. Либерализмът е вреден, както в икономическата, така и в демографската политика и трябва да бъде отхвърлен.
3.2. В рамките на първата 10 годишна програма богатите страни трябва да отделят специално внимание, подкрепено с необходимите ресурси, за подобряване на образованието и здравеопазването в най-бедните страни. По този начин те ще участват в организирането и финансирането на по-широко обхватна и по-качествена подготовка на работна сила в бедните страни; в подготовката на достатъчна средно и високо квалифицирана работна сила както за съотвените бедни страни, така и за тази, която ще им отнемат богатите през следващите години. Те не бива да продължават с демографско ограбване, като вземат наготово отгледаните и образованите млади хора от тези страни, както е от много десетилетия и се очертава да продължи през следващите десетилетия.
3.3. Въвеждане на по-строги ограничения за „икономическата миграция”. Миграцията не може да се спре, но може и трябва да се регулира по-активно, защото Европа не може да приеме всичките 2-3 милиарда бедни по света. Всяка идея за приютяване дори на 200-300 милиона бедни от Африка, Близкия и Средния изток е абсурдна. Тя би била самоубийствена за Европа! Приемането на икономически мигранти трябва да се ограничи до минимум, защото допуснатите веднаж, както стана през последните години, не могат да се върнат обратно. Дори в добре организираната Германия се репатрират не повече от 30% от допуснатите нелегално икономически мигранти и то след много големи усилия.
3.4. В сегашната международна практика се прилага принципът за „присъединяване на семействата на имигрантите”. Ако член на семейство от Нигерия имигрира в Германия, Австрия или друга европейска държава, той има право да поиска след време да го последват и най-близките 3-5-7 членове на неговото семейство. Това е своеобразна „верижна миграция”, която стимулира миграционните процеси. Този вид „присъединяване” трябва да се ограничи до минимум или да се прекрати. При други условия в миналото той може да е бил оправдан, но при сегашните и особено при очертаващите се през следващите години и десетилетия, Европа не може да си го позволи.
