/Поглед.инфо/ През последните месеци вниманието на европейската общественост е насочено към преговорите между правителството на Гърция и „тройката” (Еврозоната, Европейската централна банка и МВФ). Правителството на Алексис Ципрас завари много тежко финансово положение на Гърция. То е резултат от многогодишни груби грешки в икономическата политика и в управлението на редуващите се две политически фамилии – на Папандреу и на Караманлис, на корупцията в гръцката администрация и извън нея, на помпозната олимпиада в 2004 г., на безотговорната кредитна политика на гръцките и западноевропейските банки – кредитори и на ръководството на Европейския съюз, което наблюдаваше пасивно от години опасното натрупване на дълга, без да взема превантивни мерки. Мълчеше се в миналото, но защо се мълчи и сега, когато държавите „помагачи” на Гърция заемат средства от паричния пазар, (например от Европейската централна банка, при 0,05– 0,1%refiлихва), а предоставят на гръцкото правителство при далеч по-висока лихва. Така те печелят от използването на неоправдани лихвени разлики от които дългът расте, вместо да намалява. Гръцкият народ и новото правителство не са виновни за тази трагедия, но сега от тях се иска да платят цената.

А тази цена е жестока със своята суровост. Прословутата „тройка” налага непоносима рестриктивна политика на Гърция. Няма правителство в Европа, включително и от Еврозоната, което може да изведе своята страна от подобна криза с публичен дълг около 180% от БВП при тези жестоки условия и блокирана икономика. Това не би могла да направи и г-жа Лагард като бивш министър на финансите на Франция. Исканията за масова приватизация на държавни имоти (и за първичeн излишък от 3,0 и повече процента от БВП), са сигурен път към все по-дълбока рецесия. При настоящото равнище на дълга, ако се поддържа 3,0% първичен излишък и при спазване на още някои условия на междувременното кредитиране, както искат кредиторите, към 2030 г. дългът може да бъде сведен до около 110-115% от БВП. При 1,5% първичен излишък, както приема гръцкото правителство, дългът може да бъде сведен до 115-120% към 2030 г. Следователно, решаването на дълговия проблем на Гърция с традиционните методи ще изисква 30-40 и повече години. На практика, това е дълг, който не се поддава на обслужване.

Публичният дълг на Гърция беше 100% от БВП на 1 януари 2006 г., а на 1 януари 2010 г. 129,7%. След 2010 г., когато „тройката” започна да „помага” на Гърция, натрупаното свиване на БВП е вече около 20% и икономиката продължава да потъва, а дългът да расте и вече е около 180% от БВП.. Налаганата на Гърция рестриктивна политика потиска още повече доходите и потреблението на домакинствата, колективното потребление чрез бюджета, инвестиционната дейност и нетния износ. А това означава още по-малък БВП, още по-ограничен потенциал за обслужване на дълга, още по-сигурен път към икономическата и социалната пропаст.

Всеки средно грамотен икономист знае, че налудничавата рестриктивна политика води винаги до такива резултати. Това сигурно знаят и участниците в „тройката”, включителна и г-жа Лагард – настоящ управляващ директор на МВФ. Такава задача не подлежи на решаване, дори от гениален финансист, ако той изобщо съществува. Пита се, тогава защо налагат тази жестока политика на Гърция? Може би искат да накажат гръцкия народ, че избра ляво правителство! И да принудят Ципрас да напусне политическата сцена на Гърция, за да дойдат по-послушни пред „тройката” политици.

Най-ново проучване на общественото мнение в Гърция показва 78% доверие в Алексис Ципрас, като 63% от питаните одобряват стратегията на правителсвото в преговорите в Брюксел. Министърът на финансите Янис Варуфакис се ползва с доверието на 55% от питаните. 62% от гърците отговарят, че Ципрас е най-подходящият за министър председател, докато само 20% смятат, че такъв е предишният министър председател Антонис Самарас.

Решението на гръцкия дългов проблем трябва да се търси другаде. Казано схематично: 1/ Отписване на съществена част от дълга, както беше направено с Германия през 1953 г., а и с някои други страни. Процентът на опрощаването ще е резултат на сложни преговори; 2/ Разсрочване на обслужването на останалата част от дълга за достатъчно дълъг период във времето. Това също подлежи на мъчително договаряне; 3/ Прилагане на поносима лихва за обслужването на дълга. Това ще позволи постепенно възобновяване на икономическия растеж, повишаване на заетостта и доходите на населението, увеличаване на постъпленията в бюджета и все по-големи възможности за нормално обслужване на дълга.

Привържениците на поголовните рестрикции обвиняват за дълговата криза не само гръцките правителства, но и гръцкия народ. Сегашното гръцко правителство било виновно, че не приема исканията на „тройката” за реформи. За тях реформата означава поголовно съкращаване на финансирането, на заетостта, на заплатите, на пенсиите, на социални и други държавни програми. Като всички пазарни фундаменталисти по света, нашите и европейските пазарни фундаменталисти търсят източниците за балансиран бюджет в съкращаване на бюджетните разходи, т.е. от трудовите хора, пенсионерите, болните, инвалидите и повишаване на ДДС, което означава наравно от бедните и богатите, а не от увеличаване на бюджетните приходи, т.е. от повишаване на корпоративния данък и данъка върху доходите на физическите лица, което означава – от заможните и богатите.

Така постъпва сега „тройката” и спрямо Гърция. Народът на Гърция бил виновен, че не избира подходящи управници, че не приема такива реформи, че е мързелив, привикнал да се „разполага извън чергата си”. У нас също се отправят упреци към гръцкия народ, че не обичал да работи, че бил мързелив, че предпочитал веселбите, че нямал мярка в претенциите си за по-високо потребление и т.н.

Мога да опровергая лесно тези лъжи с икономически аргументи. Това е правено до сега от гръцки и европейски колеги. Аз споделям техните аргументи и няма нужда да ги повтарям. Преди 2-3 седмици слушах в интернет разговор между един от най-добрите световни икономисти, нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц и сегашният гръцки министър на финансите проф. Янис Варуфакис. Впечатли ме компетентността и убедителната аргументация на гръцкия министър. През последните десетилетия ние не сме имали такъв министър на финансите. И не се очертава да го имаме в обозримото бъдеще.

През миналата и тази година посетих Гърция с група, организирана от българска туристическа фирма. Миналата година бях за една седмица в Халкидики, а преди няколко дни се завърнах от подобно посещение с туристическа група на о-в Корфу. На гръцка територия маршрутът ни беше покрай Серес, Солун, Веройа, Кожани, Гревена, Йоанина и пристанището Игуменица на Йонийско море. На Корфу посетих главния град Керкира и района на север от него. Разговарях с хора от различни страни, а също и с местни жители.

Няма да описвам впечатленията си от чудесната природа на тази страна, а ще се спра на сътвореното от така наречените „мързеливи” гърци и направеното от нас – „работливите” българи. Във фокуса на моите разсъждения ще бъде сравнението между сегашната „раздирана от кризата и изправена пред фалит” Гърция, според нашите пазарни фундаменталисти, и сегашната „финансово стабилна и постепенно просперираща” България, пак според нашите пазарни фундаменталисти.

Общо впечатление от Гърция

Гърция е добре подредена страна, в която е приятно да се живее, работи и почива. Стотици хиляди българи я посещават за почивка всяка година. От години там живеят и работят около 80-100 хил. българи. Гърците предпочитат да живеят и работят в своята „затънала в криза” страна, а не идват в „икономически стабилната и просперираща България”. За мен това е най-важното и най-убедително доказателство в коя от двете страни е по-добре. Никой разумен човек не бяга от доброто, за да отиде в лошото! От около 1,2 млн.регистрирани в Гърция чуждестранни имигранти най-много са албанците, следвани от българите. Действителните имигранти са още повече. По пътищата, в селищата и в почивните зони има ред, дисциплина, чистота, спокойствие и сигурност. През цялото ми пребиваване в тази страна миналата и тази година видях само три полицейски автомобила.

Пътищата в Гърция

Гърция има много добре развита пътна инфраструктура. Общата дължина на гръцките магистрали е около 2900 км., т.е. 4-5 пъти повече от нас, при сухоземна вътрешна територия 130647 квадратни километра - малко повече от нашата. Има около 6000 острова, от които 227 са обитавани. 80% от територията са планини. Другата пътна мрежа също е развита и добре поддържана. Имат 117000 км. шосета, от които 107400 км. са асфалтирани. Имат общо над 2500 тунела по магистралите и другите пътища. България има около 670 км. магистрали и 37300 км други шосета, от които само 3000 км. са асфалтирани, т.е. 36 пъти по-малко от гръцките. По оценки на специалистите 18000 км. (т.е. половината) от нашите шосета са в най-ниската международна категория.

Ние пътувахме по магистралата Ignatia Odos с дължина 670 км., построена през последните 10-15 години, от турската граница на изток до пристанището Игуменица на Йонийско море. Изглежда че още при изграждането на магистралите и другите пътища се е работило качествено. За разлика от нашата страна, там почти не се виждат кръпки или дупки по пътищата, правени преди години. По протежение на магистралите, другите шосета и улиците в населените места изобилства от подредени с вкус, красиви и добре поддържани декоративни храсти и цветя. Дисциплината по пътищата е много добра, макар че не се вижда пътна полиция. В околностите на Солун видях доста километри модерни магистрали с три лентови работни и една аварийна ивица, каквито у нас все още не се строят.

Магисматралата по която пътувахме прави силно впечатление, особено западната й част, пресичаща големи планински вериги, с най-висок връх 2637 м. Само там има 55 тунела (един от тях над 4,5 км.) и голям брой впечатляващи виадукти. Със своите 2500 тунела Гърция вероятно има няколко стотин пъти по-голям километраж на пътните си тунели от нас. Впечатляват многото модерни вътрешни съоръжения в тунелите: изобилни осветления с различни насочващи светлини, телефони за аварийни нужди, вентилатори, упътвания, безукорна чистота. И всичко това добре поддържано.

За качеството на пътната мрежа на една страна се съди и по крайпътните заведения: места за почивка на шофьорите и пътниците, за зареждане на автомобилите с гориво или за малък технически преглед, ресторанти и закусвални, покупка на освежителни безалкохолни напитки, магазини за други покупки, тоалетни и т.н. По нашия маршрут от Кулата до Игуменица имаше няколко големи и модерни комплексни крайпътни заведения. По нашите магистрали няма нищо сравнимо по мащаби и модерност с гръцките крайпътни заведения. В някои случаи на стотици километри нямаме дори обикновен тоалет. Бърза се със завършването на пътя и за останалото се забравя или се протака с години.

Тези пътища са изграждани с европейско финансиране и гръцко съфинансиране, каквито са правилата на Европейската комисия. Тяхното проектиране, изграждане и поддържане обаче е правено от гръцки инженери, техници и работници. Мързелив народ не може да построи това, което видях по гръцките магистрали.

След като навлязохме на връщане в България при Кулата ми беше тягостно да наблюдавам лошото състояние на преобладаващата част от тесния път по долината на Струма, жалкото състояние на двете или три малки тунелчета, многобройните дупки и кърпежи, голямото друсане, въпреки добрия автобус. Вместо цветята и красивите декоративни храсти по гръцките пътища, у нас наблюдавах запустели, обрасли в бурени някогашни земеделски площи. Край гръцките пътища доминира свежестта и красотата, а у нас – занемареността и сивотата. В пътната си инфраструктура изоставаме от Гърция поне с 10-15 години.

Селищата и вилните зони в Гърция

Посетих няколко средни и малки градчета, села и вилни зони, като се почне от Керкира (с 40000 жители) – главния град на Корфу (на острова живеят около 200000 души) и района на север от него. Прави впечатление преобладаващата ниска етажност на сградите - до два-три етажа в селищата и курортните райони. Само модерната централна болница в Керкира е на 4-5 етажа. Хотелите са сгушени между вечно зелените маслинени дървета, за разлика от нашите 10 и повече етажни бетонови мастодонти. Там доминира зеленината, а у нас – бетонът. Техните села не се отличават от градчетата им. Всичко е добре подредено, угледно, чисто, използван е всеки квадратен метър. Навсякъде личи приятна обстановка, добро обслужване, усмивки. Ако не може да се намери търсената в магазина стока, продавачът насочва към съседни магазини, може би на конкуренти, където клиентът да я потърси. Така постъпиха няколко пъти и с мен. Това не ми се е случвало у нас, въпреки че съм задавал подобни въпроси в наши магазини.

За разлика от нашите морски курорти, не видях пияни младежки компании или признаци за разгул с леки жени. В нашия хотел на почиващите се предлагаха безплатно алкохолни напитки всеки ден след 21 часа, но не видях пияни хора. Качеството на гостите в гръцките курорти изглежда е различно от идващите у нас от Западна Европа за евтини алкохолни и плътски оргии. Ние станахме известни с този тип туризъм. Изглежда, че в това отношение гръцкото курортно дело „изостава” от нашето.

Делят ни доста години, докато постигнем този културен и естетически уют в нашите селища и в курортните ни зони. А бетоновите мастодонти край нашето море и в планините, проектирани може би от посредствени архитекти и с пари от съмнителен произход, ще ни напомнят за дълго, а също на нашите деца, внуци и на техните деца, със своето отблъскващо присъствие на безвкусица.

Земеделието в Гърция

В гръцкото земеделие има около 530 хил. дребни стопанства и е заета 12% от работната сила. Земеделието произвежда 3,6% от БВП. Обработва се около 30% от земята. На 72% от обработваемата земя се отглеждат сезонни култури, а на останалите - овощни градини и лозя. Около 36% от обработваемата земя се напоява. Една трета от износа са земеделски продукти. Държавата помага активно на земеделието.

Като се започне от границата при Кулата, целият регион около Серес, на север и на запад от Солун, Веройа и Кожани до западните планини в продължение на стотици километри се простират големи равнини и долини по реките с плодородни почви, през които минават Струма, Вардар и други реки, с модерни напоителни системи. Впечатлява отличната обработка на земите, необятните нискостеблени, грижливо отглеждани овощни градини. На големи територии се отглеждат различни видове зеленчуци. Няма пустеещи земи. Плодовете и зеленчуците там зреят доста по-рано и са по-евтини от нашите поради мекия климат. Това е важно конкурентно предимство на тяхното земеделие, което се отразява неблагоприятно на нашето по-примитивно земеделие. Мързелив народ не може да създаде и поддържа модерно земеделие, каквото видях в Гърция.

У нас няма и помен от такова земеделие. На влизане в България бях потиснат и разстроен, наблюдавайки пустеещите плодородни земи по течението на Струма, изоставени, обхванати от бурени някогашни овощни и лозови парцели. И това е в един от най-плодородните региони на България с мек климат, близък до този в Северна Гърция. Тъжна картина, контрастираща с това, което в продължение на часове наблюдавах в Гърция, преди да пресека границата. И на всичко от горе някои хора у нас говорят за „кризата” в Гърция и за „мързеливите” гърци. Нима е възможно „мързеливи и непредприемчиви” хора с „некомпетентни” управници да превърнат целия регион от стотици хиляди декара около Серес, някогашно блато – развъдник на комари, в истинска градина, приятна за очите, впечатляваща за нормалния мозък и високодоходна за предприемчивите хора.

Икономически потенциал, производителност и доходи в Гърция

Пазарните фундаменталисти и неосведомените хора у нас смятат, че не е нормално страна като Гърция в такава дълбока криза да има 2-2,5-3 пъти по-високи заплати и пенсии от нас, дори след драстичните „подстригвания”, както те се изразяват, през последните години, при сходни или малко по-високи от нашите цени за масовите стоки. Наши управници и прислужващи им псевдоикономисти дори ни заплашват, че можем да изпаднем до мизерното икономическо положение на нашата съседка, ако не затягаме коланите. Тези разсъждения са смехотворни. Те излъчват необяснимо и с нищо неоправдано високомерие на невежи български пазарни догматици спрямо нашите гръцки съседи.

Моите наблюдения за икономическия потенциал на тази страна ми дават основания за други изводи. Секторната структура на гръцката икономика включва: услуги – 80,6%, индустрия – 16,0% и земеделие – 3,4%. Малката Гърция е на пето място в света по притежавани различни видове кораби; на първо място с мощния си търговски флот: 16,2% от световния търговски флот, 22,5% от световния танкерен флот и с корабите си за насипни товари. В този сектор работят 160 хил. души и създават 4,5% от националния БВП. Имат 13676 км. брегова линия от които 5000 км. достъпна за живеене и туризъм, при 300 км. у нас по брега на Черно море. Посрещат около 22 млн. туристи годишно (с вариации по години) със 660 хил пряко и косвено заети в този сектор и осигуряват около 18% от БВП на страната. Много добре е развита пътната и техническата инфраструктура. Имат добра индустрия, особено в някои преработващи отрасли. Притежават модерно интензивно земеделие. Осигуряват високо качество на материалните и нематериалните услуги. Всичко това е предпоставка за висока производителност на труда. То дава основание да се приеме, че сегашните им доходи отговарят на големия им икономически потенциал и относително висока степен на икономическо развитие, а не са подарък от Европа.

Гърция е люлка на световната демокрация. Тя притежава уникално наследство с богата антична история, археологични паметници и привлекателен природен туристически потенциал.

Страна като Гърция, с достоен народ и също така достойни ръководители не може да бъде лесно унижена и изключена от Еврозоната и от ЕС. Образно казано, Гърция е костелив орех. Надявам се, че в близко време ЕС, МВФ и гръцкото правителство ще намерят компромисно решение в сложната ситуация, без да се стига до крайности и конфронтация! Това което правят сега гръцките ръководители може да се окаже историческа заслуга за модернизацията и бъдещото развитие на Европа, за оздравяването на Европейския съюз и предотвратяване на неговото разпадане.

Предаването „Референдум” по БНТ

След като се завърнах от Гърция във вторник, 23 юни гледах предаването „Референдум” по БНТ с участието на няколко наши икономисти и финансисти. Поразиха ме късогледите догматични разсъждения на участниците. Единственото изключение със зрял поглед и балансирани оценки беше проф. Кръстьо Петков. За останалите колеги и особено за най-младия между тях, гръцките реалности нямаха значение. Важни бяха техните тесногръди пазарно-фундаменталистки, дори либертариански догми. За тях всичко се свеждаше до бюджетен дефицит, голям публичен дълг и липса на неолиберални реформи. Същият млад колега високомерно обвиняваше сегашното правителство, че от пет месеца откакто е на власт не предприема реформи. А реформите за него означават съкращения на заплати, на пенсии и социални програми. Със злорадство предсказваха неизбежен скорошен провал на Ципрас. Изрично подчертаваха, че рестриктивната политика на българските правителства била по-правилна. Изречени бяха и немалко лъжи.

Не зная дали тези колеги са били в Гърция. Не зная дали са наблюдавали, какво са видели и какви изводи са си направили. Качеството на икономическата политика се оценява по нейните резултати, а не по схоластичните монетаристки догми. Добра е тази макро- и микроикономическа политика, която стимулира хората към добросъвестен труд, предприемчивост, справедливост, дисциплина, спазване на реда и законите и в крайна сметка – по-високо качество на живота на милионите хора.

За разлика от тези колеги, въз основа на непосредствени наблюдения и на суровите факти твърдя, че в Гърция има по-високо качество на живота, отколкото в моята родина. Не ми е приятно да го изрека, но истината е такава. Горчи, но е такава!

Дума