/Поглед.инфо/ Решението е в неговото частично опрощаване и разсрочване на останалата част, съчетано с балансирана бъдеща бюджетна политика

В няколко статии, до 26 юни тази година, застъпих следната позиция по гръцкия дълг:

През последните месеци вниманието на европейската общественост е насочено към преговорите между правителството на Гърция и „тройката” (Еврозоната, Европейската централна банка и МВФ). Правителството на Алексис Ципрас завари много тежко финансово положение на Гърция. То е резултат от многогодишни груби грешки в икономическата политика и в управлението на редуващите се две политически фамилии – на Папандреу и на Караманлис; на корупцията в гръцката администрация и извън нея; на помпозната олимпиада в 2004 г.; на безотговорната кредитна политика на гръцките и западноевропейските банки; на правителствата на няколко европейски страни, които превърнаха необслужвания частен дълг на банките кредитори в държавен дълг; на ръководството на Европейския съюз, което наблюдаваше безучастно в продължение на години опасното натрупване на дълга, без да взема превантивни мерки чрез тогавашните гръцки правителства.

Гръцкият народ и правителството на Ципрас не са виновни за тази трагедия, но сега от тях се иска да плащат цената.

А тази цена е жестока със своята суровост. Прословутата „тройка” налага непоносима рестриктивна политика на Гърция. Няма правителство в Европа, което може да изведе своята страна от подобна криза с огромен публичен дълг при тези жестоки условия и блокирана икономика. Това не би могла да направи и г-жа Лагард като бивш министър на финансите на Франция. Исканията за масова приватизация на държавни имоти (и за първичeн излишък от 3-4% от БВП), са сигурен път към все по-дълбока рецесия. При настоящото равнище на дълга, ако се поддържа 3,0% първичен излишък и при спазване на още някои условия на междувременното кредитиране, както искат кредиторите, към 2030 г. дългът може да бъде сведен до около 110-115% от БВП. При 1,5% първичен излишък, както е склонно да приеме сегашното гръцко правителство, към 2030 г. дългът може да бъде сведен до 115-120%. Следователно, решаването на дълговия проблем на Гърция главно с рестриктивна бюджетна политика ще изисква 40-50 и повече години. Това е дълг, който не подлежи на обслужване.

Публичният дълг на Гърция беше 100% от БВП на 1 януари 2006 г., а на 1 януари 2010 г. 129,7%. От 2010 г., когато „тройката” започна да „помага” на Гърция, сривът на БВП е вече около 25% и икономиката продължава да потъва. Безработицата е над 25%, а дългът расте и вече е около 180% от БВП. Налаганата на Гърция рестриктивна политика потиска още повече доходите и потреблението на домакинствата, колективното потребление чрез бюджета, инвестиционната дейност и нетния износ. А това означава още по-малък БВП, още по-ограничен потенциал за обслужване на дълга, още по-сигурен път към икономическата и социалната пропаст.

Всеки средно грамотен икономист знае, че поголовната ограничителна политика води винаги до такива резултати. Това сигурно знаят и участниците в „тройката”, включително и г-жа Лагард. Трябва да го знае и сегашният германски министър на финансите Волфганг Шойбле. Такава задача не подлежи на решаване, дори от гениален финансист, ако той изобщо съществува.

А защо налагат тази жестока политика на Гърция? Може би искат да накажат гръцкия народ, че избра ляво правителство! И да принудят Ципрас да напусне политическата сцена на Гърция, за да дойдат по-послушни гръцки политици. И дори още по-важно - да напомнят на народите на други европейски страни (Испания, Италия, Португалия и т.н.), че такава съдба ще сполети и тях, ако имат неблагоразумието да изберат леви правителства, които не приемат безусловно диктата от Брюксел и защитават по-твърдо интересите на своите страни.

Решението на гръцкия дългов проблем трябва да се търси другаде. Казано накратко: 1/ Отписване на съществена част от дълга, както беше направено с Германия през 1953 г., а и с други страни. Процентът на опрощаването ще е резултат на сложни преговори; 2/ Разсрочване на обслужването на останалата част от дълга за достатъчно дълъг период във времето. Това също подлежи на трудно договаряне; 3/ Прилагане на поносима лихва за обслужване на разсрочената част от дълга. И тя трябва да се договори, но да е под пазарните лихви; 4/ Поддържане на балансиран бюджет, целенасочена инвестиционна дейност, активно здравеопазване, образование, научна и иновационна политика през следващите години и десетилетия, за да се стимулира икономическият растеж.

Това ще позволи на Гърция да стъпи на краката си чрез постепенно възобновяване растежа на БВП, повишаване на заетостта и доходите на населението, увеличаване на постъпленията в бюджета и по-големи възможности за нормално обслужване на дълга. Предполагам, че гръцкото правителство е предложило този вариант в преговорите с ЕС и МВФ.

Привържениците на поголовните рестрикции обвиняват за дълговата криза настоящото гръцко правителство, а и гръцкия народ. Сегашното правителство било виновно, че не приема исканията на „тройката” за реформи. Но зависи кой какво разбира под „реформи”. За „тройката” реформата означава поголовно съкращаване на заетостта, на заплатите, на пенсиите, на социални и други държавни програми. Пазарните фундаменталисти търсят източниците за балансиране на бюджета в съкращаване на бюджетните разходи, т.е. от работещите, пенсионерите, болните, инвалидите, от здравеопазването, образованието, науката, инфраструктурата, а също и с повишаване на ДДС, което означава от масовия потребител, от намаляване канкурентоспсобността на туризма, а не от увеличаване на бюджетните приходи, т.е. от повишаване на корпоративния данък, данъка върху доходите на физическите лица, от повишаване на тяхната събираемост, което означава – от заможните и богатите. Така постъпва сега „тройката” и спрямо Гърция.

Какво се случи след това?

  1. Нобеловият лауреат проф. Пол Кругман, публикува статия на 29 юни във в. Ню Йорк Таймс „Гърция над ръба на пропастта”. Той писа: „Гърция трябва да гласува с „не” и гръцкото правителство да е готово, ако е нужно, да напусне еврото. За да се разбере защо казвам това, трябва да знаете, че повечето – не всичко, но повечето – от това, което сте чули за гръцкото разточителство, не е вярно. Да, гръцкото правителство харчеше повече от възможностите си до към 2000та година, но след това неколкократно ограничи разходите си и повиши данъците. Заетите в правителствения сектор намаляха с повече от 25%, а пенсиите (които наистина бяха щедри) – също бяха намалени рязко. Ако сумирате всички ограничителни мерки през годините, те бяха достатъчни за преодоляване на дефицитите и дори за постигане на излишъци.

Защо не се случи това? Защото гръцката икономика колабира, главно в резултат на ограничителните мерки, с които бяха намалени доходите. Гръцките правителства бяха принуждавани да прилагат ограничителна политика. Правителството на Ципрас поиска не възобновяване на щедрото раздаване на пари, а прекратяване на новите ограничения. „Тройката” обаче не го прие. А Ципрас настояваше, защото в името на това дойде на власт. Поради тази му непримиримост кредиторите решиха, че той трябва да бъде свален от власт. И това наверно ще стане ако гръцките избиратели, опасявайки се от конфронтация с „тройката”, гласуват с „да” следващата седмица. Но те не трябва да го правят...

Идущата седмица ще има референдум дали да се приеме искането на „тройката” за продължаване на ограниченията. Време е да се сложи край на тази безсмислица. В противен случай Гърция ще бъде изправена пред безкрайни ограничения и депресия, без признаци за подобрения”.

Както виждате, по логиката на здравия разум, сме стигнали до еднакви заключения с проф. Кругман.

  1. На 2 юли нобеловият лауреат проф. Джоузеф Стиглиц публикува в британския вестник Гардиън статия „Аз бих гласувал на гръцкия референдум”. Там той писа: „Преди пет години Гърция беше тласната по надолнището, което доведе до 25% спад в БВП. Едва ли някой може да даде друг пример за целенасочено постигане на депресия с толкова катастрофални резултати: днес младежката безработица в Гърция достига 60% и младите масово напускат страната.

„Тройката” отказва да поеме сега отговорност за направеното, нито да признае колко несполучливи са били нейните прогнози и приложените модели. Европейските лидери дори не са разбрали своите грешки. Тройката изисква от Гърция да постигне първичен бюджетен излишък от 3,5% от БВП към 2018 г.

Икономистите по света заклеймиха поставената цел като наказателна, защото Гърция ще затъне още по-дълбоко. Дори гръцкият дълг да бъде преструктуриран и избирателите да гласуват за искането на Тройката, страната ще остане в депресия.

През последните пет години страданията на гърците бяха огромни и правителството измина дълъг път, опитвайки се да задоволи исканията на кредиторите.  

И нека бъде ясно: почти никакви пари от огромните суми, отпуснати на Гърция, не са стигали до самата Гърция. Те са похарчени да се плаща на частните кредитори, включително на германски и френски банки, на МВФ и другите кредитори. Правен е нов дълг за изплащане на стар дълг... Всъщност не става дума за парите, а за крайни срокове, в които Гърция да бъде принудена да понесе още един удар през пръстите...

Гръцкото правителство пожела да даде на гърците шанс сами да преценят ситуацията, която е изключително критична за бъдещето и добруването на държавата. Грижата за общественото одобрение обаче е несъвместима с политиката на еврозоната, която никога не е била демократична. Повечето правителства на тези държави не са питали своите народи преди да прехвърлят монетарния си суверенитет към Европейската централна банка...

Така 16 години след като еврозоната институционализира тези взаимоотношения, сме свидетели на антитезата на демокрацията: много европейски лидери искат да видят края на лявото правителство на Ципрас... Тези лидери вярват, че могат да свалят гръцкото правителство, като го измамят да приеме предложения, които противоречат на неговите предизборни ангажименти...”

И тук намирам пълно съвпадение между позициите на Дж. Стиглиц и моите позиции, по ситуацията в гръцката икономика.

  1. На 2 юли 2015 г. МВФ публикува свой анализ, където заключава, че Гърция се нуждае от облекчаване обслужването на дълга (debt relief). Позовавайки се на това, Ципрас обяви, че Гърция ще настоява за опрощаване на 30% от дълга и разсрочване на обслужването на останалата част с 20 години. Това е един от редките случаи в които моите позиции съвпадат с тези на МВФ.

  2. Един от най-известните френски икономисти проф. Томас Пикети, автор на най-продаваната книга през 2013 г. – „Капиталът през 21ви век”, напоследък направи няколко изявления по положението в гръцката икономика. На 7 юли 2015 г. в коментара „Германия не може да поучава Гърция, че трябва да си изплати дълга”, в интервю в германския вестник „Die Zeit” тойупрекна Германия в лицемерие поради настояването й Гърция да си плати дълга. Той обвини консерваторите в Германия и Франция, които настояват за икономически ограничения в Гърция, като ги упрекна в «шокиращо невежество» по европейската история. «Погледнете историята на националния дълг във Великобритания, Германия и Франция. И трите бяха преди години в сегашното положение на Гърция, дори още по-задлъжняли...

Първият урок от историята на публичния дълг е, че това не е ново явление... Германия няма право да поучава други страни, че трябва да си плащат държавния дълг, понеже тя самата никога не си е плащала своя дълг след двете световни войни. Нещо повече, тя често е принуждавала други страни да си плащат дълга, както беше след Френско-Пруската война в 1870 г., когато поиска и получи големи репарации от Франция... Франция страдаше в продължение на десетилетия по тази причина.

«Историята на публичния дълг е пълна с ирония. Тя рядко се съобразява с нашите идеи за ред и справедливост». Той критикува остро «инфантилната» морална честност на Германия с обвиненията й срещу Гърция, забравяйки за своето поведение при подобно слабо финансово състояние преди десетилетия. Пикети настоява да се направят днес данъчни облекчения на Гърция, подобни на тези, направени на Германия след Втората световна война.

След голяма криза, довела до огромни задължения, хората трябва да гледат към бъдещето. Ние не можем да искаме от новите поколения да плащат в продължение на десетилетия за грешките на техните родители... Гърция, без съмнение, е допуснала грешки в миналото. В 2009 г. правителството в Атина, фалшифицира свои отчети с участието на Голдман Сакс. Въпреки това, по-младото поколение на Гърция не може да бъде държано отговорно сега за грешките на своите предшественици, повече отколкото младото поколение на Германия през 1950те и 1960те за направеното от своите родители. Трябва да гледаме напред. Европа беше създадена на основата на опрощаване на дълг и на инвестиции в бъдеще, а не върху идеята за безкрайно покаяние. Ние трябва да се поучим от това.

В друго свое интервю на 6 юли 2015 г. проф. Пикети казва: «След края на Втората световна война в 1945 г. германският дълг беше над 200% от БВП. След 10 години остана под 20%. По същото време и Франция направи подобен хитър обрат. Ние никога не бихме могли да постигнем такова бързо намаление на дълга само чрез фискална дисциплина, каквото сега изискват от Гърция... Спомнете си за Лондонското споразумение по дълга, където 60% от германския дълг беше отписан, а нейният вътрешен дълг беше разсрочен».

В отговор на въпрос за настоящата щедрост на германците към Гърция проф. Пикети казва: «Какво говорите? Щедрост? Напротив, Германия сега печели от изплащането на гръцкия дълг. Страните от еврозоната сега заемат пари с лихва около 0,75% за 10-годишен заем и ги дават на Гърция при много по-висока лихва. Следователно, Германия печели от «помощта» си за Гърция. МВФ пък дава кредити на Гърция с 3,6% ефективна лихва...

«Необходима е конференция за уреждане на целия европейски дълг, както след Втората световна война. Преструктурирането на дълга на няколко европейски държави е неизбежно. Сега загубихме 6 месеца в непрозрачни преговори с Атина. Мнението на еврогрупата, че Гърция ще достигне бюджетен излишък 4% от БВП и ще плаща дълга си в продължение на 30-40 години все още е валидно. Те уж ще постигнат 1% излишък през 2015 г., 2% в 2016 г. и 3,5% в 2017 г. Това е пълна глупост! Това никога няма да стане».

«Изхвърлянето на Гърция от еврозоната ще пропука европейското единство и ще тласне пазарите да се насочат срещу следващата задлъжняла страна. Тези, които искат да прогонят Гърция от еврозоната днес ще завършат в бунището на историята утре».

Ръководителите на Германия следва да се вслушат в тези думи на проф. Пикети. Ако съдя по съобщенията на световните информационни агенции от 12 юли, по време на срещата на министрите на финансите на еврозоната на 11 юли министърът на финансите на ГФР Волфганг Шойбле е предложил Гърция да бъде отстранена от еврозоната за 5 години. И това се прави въпреки големите отстъпки на гръцкото правителство с ревизираното си предложение до еврозоната от 9 юли 2015 г., предизвикало бурните дебати в гръцкия парламент ден преди това и въпреки отрицателния глас на 61% от участниците в референдума от 5 юли.

Имам чувството, че някои среди в Западна Европа са решили да накажат Гърция за проявеното «своеволие» от правителството на Ципрас и да предупредят народите на други европейски страни, че това може да се случи и с тях ако имат «неблагоразумието» да гласуват за леви политически формации в бъдеще. Това е признак за много опасно израждане на така наречената «Европейска демокрация». Ако това продължава трудни времена очакват европейските народи!

Страна като Гърция, - люлка на демокрацията и с достоен народ, не може да бъде лесно унижена и изключена от еврозоната и от ЕС. А евентуално напускане на еврозоната не означава автоматично изключване от Европейския съюз. Девет от настоящите членове на ЕС не са членки на еврозоната. За разлика от нас, Гърция е костелив орех. Надявам се, че в близките дни ЕС, Европейската банка, МВФ и гръцкото правителство ще намерят компромисно решение в сложната ситуация и ще помогнат за облекчаване страданията на милиони гръцки граждани.

Това което правят сега гръцките ръководители може да се окаже историческа заслуга за излизане на Европа от настоящата икономическа и политическа стагнация, за оздравяване на ЕС и предотвратяване на неговото разпадане. Нужна е много сериона реформа в еврозоната и преди всичко – отказ от фанатичната рестриктивна политика. Ако това не бъде направено европейската икономика няма да се възстанови, а еврозоната може да се разпадне в не много далечното бъдеще.

Всичко, което СИРИЗА прави сега в Гърция и достойното поведение на гръцкото ръководство в преговорите с „тройката” може да помогне за отрезвяване на фанатичните либерали и ще даде кураж на левите сили за радикални промени към социално ориентирана пазарна икономика. Достойното поведение на малка страна като Гърция показва, че олигархичният естаблишмент на Европа не е всесилен. Успехът на СИРИЗА ще означава успех за модерна социална Европа и провал за европейската олигархия.

12 юли 2015 г.