/Поглед.инфо/ Въвеждането на умерено прогресивен данък върху доходите с необлагаем минимум, семейното облагане на доходите и диференцираният ДДС облекчават 90% от данъкоплатците.

Големите български партии се отказаха да отменят ниските „плоски” данъци и да ги заменят с умерено прогресивни. Преди изборите през март 2017 г. десните политически партии и обслужващите ги икономисти и журналисти внушиха на гражданите, че въвеждането на умерено прогресивни данъци означавало поголовно повишение на данъците за всички и че ще потиска стимулите за предприемчивост. Това беше една голяма лъжа, но сервилните медии я разпространиха, доста хора й повярваха и тя внесе смущения в обществото.

Същото направи и БСП на предишния си конгрес през март тази година и с предизборната си платформа, като се отказа от по-раншното си политическо решение за отмяна на „плоските” данъци. Те пристъпиха към имитация на прогресивно облагане, като въведоха едно недомислие: запазване на 10% „плосък” данък за доход до 10000 лева и обявиха 20% данък за доход над 10000 лева. Освен че е трудно приложимо, то би създало нова несправедливост и остри конфликти между данъкоплатците с месечни доходи в граничната зона – между 9990 лв. и 10010 лв. Първите би трябвало да плащат 10% данък, т.е. 999 лв., а вторите – 20% данък, т.е. 2002 лв. месечно. Само за 20 лв. по-голям месечен доход би следвало да се плаща 1003 лв. по-голям месечен данък. Очевидна крещяща некомпетентност и несправедливост! Аз и до сега не разбирам как ръководството на БСП допусна тази груба политическа грешка, която може би е една от причините да не спечели последните парламентарни избори, въпреки доброто си представяне.

След изборите се заговори за изпълнение на обещанията за повишение на заплатите в бюджетния сектор и най-ниските пенсии. Възникна въпросът – от къде да се вземат парите? България, заедно с Литва и Латвия е страната с най-големи доходни контрасти в ЕС. Коефициентът Джини в тези страни е между 37,0 и 38,0, при средно за ЕС – 31,0. А в страни като Словакия е 23,7, в Норвегия – 23,9, в Словения – 24,5, Чехия – 25,0, Финландия – 25,2, Австрия – 27,2, Унгария – 28,2 и т.н. Колкото по-голямо е доходното неравенство, толкова по-висок е този коефициент. Вместо парите да се осигурят чрез подобрена събираемост на държавните вземания или умерено повишение на данъка върху доходите, на корпоративния и на други данъци за най-богатите, обявиха, че ще ги отнемат от инвалидните пенсии и от ограничаване на социални плащания. Ако има нарушения на закона за инвалидните пенсии, нека ги отнемат, но очевидно не там е главният източник на пари за по-високи бюджетни заплати и пенсии.

Парите можеха тогава, могат и сега да се намерят чрез умерена данъчна реформа. Защото данъкът върху доходите на физическите лица у нас (10%) е най-нисък в ЕС. Недопустимо е най-бедната страна в ЕС да прилага най-нисък данък. Средното облагане на доходите на физическите лица в ЕС е около 40%, а максималните ставки са до 56-58%. Ние сме единствената страна в ЕС без необлагаем минимум, т.е. облагат се и най-бедните. Това е най-реакционният данък върху доходите в ЕС, въведен преди 10 години от правителството на Тройната коалиция с премиер Сергей Станишев.

Този данък е социална провокация срещу мизерстващите милиони бедни българи и социално подмазване пред няколкото десетки хиляди най-богати български данъкоплатци. Въпреки масовите настроения в обществото у нас и в Европа против тази уродлива данъчна политика, нашите управници и сега не желаят да повишат данъка върху доходите дори до скромните 25%, защото така „се орязвали доходите на най-предприемчивите”. Социалната философия на десните политици и икономисти е, че „бедните са бедни, защото са мързеливи, а богатите живеят охолно, защото са работливи”. Каква подигравка със жестоките световни и български реалности!

В предходната ми статия от 26 октомври тази година по реформата в данъчната система писах: „Плоският” данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен с необлагаем минимум- 510 лв., колкото се очаква да е минималната заплата през 2018 г. С 10% да се облага месечен доход от 511 до 2000 лв (което е преобладаващата част от данъкоплатците); с 15% - доход от 2001 до 3500 лв; с 20% - от 3501 до 5000 лв и с 25% - над 5000 лв. Не е задължително данъчните етажи да са същите. По броя и границите на етажите могат да се обсъдят и други варианти. Важното е да ги има, преходът от едно към друго равнище на облагане да е плавен и максимумът да е 25%. Максималните проценти за този данък в ЕС са между 55 и 58%. България не може да си позволи рязко повишение сега за изравняване със средните и максималните европейски данъчни нива.

За данъкоплатците с месечни доходи над 2000 лв, които плащат 15 и повече процента, да не се прилага необлагаем минимум”.

Както се вижда от горните числа, не е вярно, че с предлагания умерено прогресивен данък върху доходите на физическите лица се орязват масово доходите на данъкоплатците, в това число и на най-предприемчивите. Това личи и от таблица 1., където е показано как се променя данъкът на едно лице с нисък, среден и висок доход:

Таблица 1. Предложение за умерено повишение на данъка върху доходите

Месечен доход - лева

Сегашен данъчен %

Сегашен среден месечен данък за доходния етаж лв.

Нов данъчен %

Нов среден месечен данък за доходния етаж -лв.

До 510

10

до 51

необлаг.

-

От 511 до 2000

10

149

10

149

От 2001 до 3500

10

150

15

225

От 3501 до 5000

10

150

20

300

От 5001 до 6500

10

150

25

375

Източник: Собствени изчисления.

По-високите данъчни проценти важат само за съответните етажи на доходите, а не за целия месечен доход. Например с данък от 10% до сега се облага целият доход, независимо от размера му. С настоящото предложение се въвежда необлагаем минимум от 510 лв., равен на минималната работна заплата, който ще се прилага спрямо месечните доходи до 2000 лв., но няма да важи за по-високите доходи. За тях не следва да се прилага необлагаем минимум.

За по-високите доходни групи доходът им до 510 лв. и в бъдеще ще се облага с 10%. От 511 до 2000 лв. също ще се облага с 10%. Доходът от 2001 до 3500 лв. ще се облага с 15% То важи само за този етаж на дохода, а не за целия доход до 3500 лв. С 20% ще се облага само доходът от 3501 до 5000 лв., а не целият доход до 5000 лв. С 25% ще се облага само доходът над 5000 лв, а не целият им доход. Така се постига плавно повишение на данъка с нарастване на дохода и се избегват острите данъчни конфликти между различните гранични равнища на доходите.

В последната колона е показан новият среден месечен данък, за да проличи разликата с досегашния, посочен в третата колона. Размерът на новия месечен данък на конкретния данъкоплатец за съответния етаж зависи от размера на дохода и данъчния процент за този етаж. Общият размер на новия данък за съответния данъкоплатец е сума от данъците по всички редове (т.е. етажи на облагане), като за доходите над 2000 лв. се прибавя и данъкът от 51 лв. по първия ред, тъй като за тях не се признава необлагаем минимум.

В таблица 2. е показан сегашният (при ниско пропорционално облагане) и бъдещият данък (при умерено повишено прогресивно облагане), който ще плащат гражданите с различен среден месечен доход, ако моето предложение бъде прието:

Таблица 2. Настоящ и бъдещ данък върху месечните доходи

Месечен доход – лв.

Настоящ месечен данък-лв.

Бъдещ месечен данък-лв.

Разлика между сегашен и бъдещ данък

до 510

51

-

-51

при 2000

200

149

-1

при 3500

350

426

+76

при 5000

500

726

+226

при 6500

850

1101

+251

При 10000

1000

1976

+976

Източник: Собствени изчисления

Данъкоплатците с месечен доход до 2000 лв., т. е. огромното мнозинство от данъкоплатците, ще плащат по-малък от досегашния данък, защото спрямо тях ще се прилага необлагаемият минимум. При по-големите доходи размерът на данъка ще нараства постепенно. По-чувствителна ще бъде разликата едва при месечен доход от 5000 и повече лева. Това съвсем не означава поголовно повишение на данъка за всички данъкоплатци и потискане на предприемчивите, както бяха излъгани българите през март тази година.

Максималният данъчен процент няма да превишава 25% и то само за най-високия етаж на доходите. По-чувствително ще го почувстват данъкоплатците с месечен доход над 5000 лв. (т.е. с годишен доход над 60 хил. лв.). И особено тези с месечен доход от 6,5-10,0 и повече хил. лв. (т.е. с годишен доход 78-120 и повече хил. лв.). Данъкоплатец с годишен доход 60 хил. лева (5 хил. лв. месечно) може да понесе без сътресения годишен данък от 8,7 хил. лева. Още по-спокойно ще го понесе данъкоплатец с 10 хил. лева месечен доход (годишен доход 120 хил. лева и годишен данък от 23,7 хил. лева). Техният брой обаче е минимален. Според надеждни данни от около 3 млн. данъкоплатци, около 2,8 млн. ще получат данъчни облекчения или равен на досегашния данък, а едва около 120-130 хил. данъкоплатци ще плащат по-големи данъци. По-големи, но няколко пъти по-малки, отколкото плащат за същите доходи големите данъкоплатци в западноевропейските страни членки на ЕС.

В някои западноевропейски страни (Белгия, Дания, Швеция, Португалия), максималните ставки на данъка върху доходите на физическите лица достигат до 55-57%. В Холандия максималната ставка е 52%, във Франция 50,3%, в Австрия 50%, в Словения 50%, в Гърция 48%, в Германия 47,5%, в Италия 45%, в Хърватия 40%, в Турция 35%, в Полша 32% и т.н.

На 31 октомври тази година Институтът за дясна политика обяви по BTV, че по тяхна поръчка Изследователският център „Тренд” е провел допитване до общественото мнение у нас. Между многото теми е била засегната и тази за данъците. Оказва се, че мнозинството от анкетираните не желаели повишение на данъците и въвеждане на прогресивно облагане.

Първо, така зададен, въпросът е силно подвеждащ. Кой изпитва удоволствие да плаща данъци и особено по-голям данък? Но ако на хората се обясни, че данъците са главните приходи във всички държави по света за финансиране на здравеопазването, образованието, науката, културата, инфраструктурата, държавната администрация, социални програми, националната сигурност, отбраната и т.н., отговорът сигурно ще е положителен. Второ, зависи кои данъкоплатци са запитани? Ако са най-богатите, които ще трябва да плащат повече данъци, естествено е да са против. Ако са по-бедните, които ще получат облекчения, ще подкрепят такава промяна. Трето, зависи кой поръчва и плаща за проучването. Институтът за дясна политика сигурно предпочита резултати, които допадат на техните разбирания за справедливост. Без да им е напомнено изрично, изпълнителите на поръчката навярно са се собразили с това обстоятелство. Междувременно прочетох коментари на сериозни наши автори, които твърдят, че „при избора на инструментариума на изследването е приложен десен неолиберален подход”. Четвърто, зависи как е зададен въпросът и дали анкетираните знаят какъв ще е кръгът на засегнатите? Ако знаят, че хората с месечен доход до 2000 лв. (т.е. огромното мнозинство от данъкоплатците) ще плащат по-нисък или равен на досегашния данък, сигурно ще го подкрепят.

Изводът е ясен. Предлаганите допълнителни данъчни плащания са умерени. Те облагодетелстват бедните и средните слоеве. Засягат умерено заможните и по-чувствително – само най-богатите, но не така силно, както е в другите страни от ЕС. Немалка част от нашите управници, а и политиците от опозиционните партии, са милионери. Те са загрижени за ниско облагане на собствените си доходи и за доходите на най-богатите си роднини и събратя. Затова приемат „подходящи” закони за данъците. Особено, когато никой не им пречи да го правят.

Тях, изглежда, не ги вълнува мизерията на няколкото милиона българи. Особено, ако данъкоплатците продължават да са все така пословично търпеливи, въпреки че се посяга на жизнено важните им интереси! А ние българите сме известни с робското си търпение, за разлика от съседните ни народи. Дори преизбираме тези, които ни мачкат и ни наричат „лош матриал”. Това е основание да се срамуваме, а не да се гордеем! Милионите социално пренебрегнати хора, вместо да мърморят покорно, тихо и кротко по кръчмите, трябва да започнат да се борят за зачитане на своите интереси, за елементарна справедливост. Социалната справедливост не се подарява в държави като нашата и от управници като нашите. Тя се завоюва чрез борба. За предпочитане, чрез достойни преговори, а не силова и с проливане на кръв!

Ако наистина е лява партия, БСП трябва да признае грешката си с въвеждането на „плоските” данъци върху печалбата и доходите на физическите лица през 2007-2008 г. Трябва да престане да повтаря клишето, че въвеждането на „плоски” данъци тогава е било правилно. Това не е вярно! Тяхното въвеждане не беше правилно както от тогавашна, така и от сегашна гледна точка. То беше груба политическа грешка в услуга на богатите и във вреда на бедните и средните слоеве. БСП трябва да настоява категорично и неотстъпно за незабавно въвеждане на умерено прогресивни данъци върху доходите на физическите лица, а също и върху печалбата. Необходимо е също да се въведе семейно данъчно облагане, което ще остави допълнителни доходи в семействата за по-голямо потребление.

БСП трябва също да настоява при запазване на основната ставка от 20% за ДДС, да се въведе 5% за облагане на лекарствата, учебните помагала и детските стоки и 27% за вносните луксозни и екстравагантни стоки. Така ще се облекчи животът на възрастните хора, които са най-големи потребители на лекарства, а също и раждането, отглеждането и образованието на децата. Това е крайно необходимо за страна в дълбока демографска криза, като нашата.

Ръководителите на БСП трябва да разберат, че лявата фразеология не насища гладните хора. Те чакат леви действия. В миналото БСП губеше подкрепата на трудовите хора, не защото беше лява, а понеже не беше достатъчно лява! Крайно време е тя да докаже, че наистина се грижи за трудовите хора, за младите, за интелигенцията, за дребния бизнес и за пенсионерите. Милиони българи чакат това от БСП. И то възможно най-скоро – през 2018 и следващите години. Макар и по-скромно, това може да стане бързо само чрез нова доходна и данъчна политика.

Сближаване с качеството на живота в развитите европейски страни е възможно само чрез догонващ растеж на БВП от 7-9% в продължение на 10-15 и повече години. Това пък предполага радикална структурна, технологична и кадрова модернизация в икономиката и другите сектори на България. То пък изисква многомилиардни инвестиции и узъптяване на престъпността и корупцията. БСП трябва да изготви свой вариант на Стратегия за ускорено догонващо социално-икономическо, научно-техническо и културно развите на България, на първо време до 2030 година, а впоследствие и до по-далечни хоризонти.