/Поглед.инфо/ Данъчната реформа облагодетелства 85-90% от българите, налага повече спаведливост и ускорява икономическия растеж

Реформата в данъчната система има много привърженици. Но има и противници. Подкрепят я тези, които са облекчени от предлаганите промени. Противници са онези, които губят. Това би било нормално ако спорещите си служеха с професионални аргументи и се придържаха към истината.

Опонентите на данъчната реформа обаче не спазват тези условия. Не се колебаят дори и да лъжат. Една от най-големите им лъжи през последните години беше, че реформата повишавала облагането на повечето данъкоплатци. И особено на предприемчивите и на професионалистите. Така искат да настроят неосведомените срещу данъчната реформа и да запазят привилегированото си положение при настоящата данъчна система.

Сегашната ни данъчна система е най-реакционната, неефективната и антисоциалната в съвременна Европа. Защото потиска, а не стимулира икономическия растеж. Натоварва бедните и средните слоеве и облекчава заможните и богатите. Социално-икономическата логика на европейската данъчна система е обратна. Тя разпределя данъчното бреме според възможностите на данъкоплатците. Облекчава бедните и средните слоеве и натоварва умерено заможните и богатите, според техните възможности.

Твърденията че данъчната реформа е вредна не са верни. Предлаганата от мен и още някои икономисти реформа цели да направи нашата данъчна система по-ефикасна, по-справедлива и по-европейска. За да докажа действителните резултати от предлаганата промяна направих конкретни изчисления за облагането на отделните граждани и техните семейства, като стъпих на следните изходни предпоставки:

  • Спирам се на Данъка върху доходите на физическите лица, който засяга пряко милиони хора. Очакваните приходи в бюджета от този данък през 2019 г. са 3,86 млрд. лева.

  • Приемам че за облекчаване на най-бедните се въвежда необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата - 560 лв. месечно за 2019 г. Тя вече е утвърдена от Парламента. Необлагаем минимум има във всички европейски страни. Засега ние сме почти единственото изключение.

  • „Плоското“ данъчно облагане да се преобразува в умерено прогресивно. Всички цивилизовани икономики отказват „плоските“ данъци. Сигурно имат необорими причини за това. А някои източноевропейски страни, които ги прилагат стъпват на 15, 20, 25 и повече процента. Процентът на облагането трябва да нараства плавно с увеличението на дохода, като по-високите данъчни ставки важат само за съответния етаж на по-високия месечен доход:

    • Доход до 560 лв. не се облага. То важи за всички данъкоплатци;

    • Доход от 561 до 3000 лв се облага, както до сега, с 10%. Като се има предвид, че средната брутна месечна заплата у нас сега е около 1100 лв., това засяга огромната част от данъкоплатците;

    • Доход от 3001 до 5000 лв се облага с 15%;

    • Доход от 5001 до 7000 лв. се облага с 20%;

    • Доход над 7000 лв се облага с 25%.

  • Препоръчвам семейно данъчно облагане. Общият доход на семейството се дели на всички негови членове (родители, деца и възрастни). Така се получава доходът на член от семейството, който служи за база на облагането. При определен доход колкото по-голямо е семейството, толкова по-ниска е тази база и по-малък данъкът. Някой може да възрази, че това облагодетелства ромите с повече деца. Да, облагодетелства всички големи семейства, независимо от етническата им принадлежност, ако работят и имат доходи. Ако нямат доходи изобщо не ги засяга, независимо от броя на децата. Този метод на облагане стимулира раждаемостта и улеснява отглеждането и образованието на децата, оставя повече средства на домакинствата, осигурява им по-голямо индивидуално потребление, а чрез него - и по-висок растеж на БВП. Като се има предвид, че индивидуалното потребление у нас е 68,34% от БВП, това е голямо предимство.

  • Анализирам две типични български семейства: двама родители с

едно дете и двама родители с две деца. В първия случай работи един от родителите с месечен доход 1000 лв., а във втория – работят и двамата с по 1000 лв месечен доход. И в двата случая показвам какъв данък върху дохода плащат сега и какъв ще плащат след реформата:

  1. Тричленно семейство

Месечен доход на семейството в лева

Месечен данък 10% - сега в лева

Месечен данък в лева- след реформата

1000

100

1000:3=333..// Не се плаща данък, защото доходът на лице от домакинството (333 лв.) е по-нисък от необлагаемия минимум (560 лв.)

2000

200

2000:3=667 // 67 (10%)

3000

300

3000:3=1000 // 67+100=167 (10%)

4000

400

4000:3=1333 // 167+200=367 (15%)

5000

500

5000:3=1667 // 367+250=617 (15%)

6000

600

6000:3=2000 // 617+400=1017 (20%)

7000

700

7000:3=2333 // 1017+467=1484 (20%)

8000

800

8000:3=2667 // 1484+667=2151 (25%)

Източник: Собствени изчисления.

В първата колона са показани месечните заплати от 1000 до 8,000 лв. Във втората колона е посочен плащаният 10% месечен данък върху дохода за съответните заплати по сегашната система. В третата колона са изчислени месечните данъци след реформата, в подчертан текст. Те включват: необлагаем минимум от 560 лв., плавно нарастващо прогресивно облагане (от 10, 15, 20 и 25%) за по-големите доходни етажи и семейно облагане за 3-членно семейство.

В първия ред подлежащата на облагане сума се определя чрез разделяне дохода на работещия родител на три, за да се получи доходът на лице от домакинството. Доходът на лице в случая е 333 лв., т.е. по-нисък от необлагаемия минимум (560лв.) и семейството не плаща данък.

Във втория ред. доходът от 2000 лв. се дели на три и се получава размерът му на лице от домакинството (667 лв.). Той се облага с 10% и се получава дължимият данък (67 лв.) за този доходен етаж.

В третия ред доходът от 3000 се дели също на три и се получава размерът му на лице от домакинството (1000 лв.). Той се умножава по 10% и се получава данъкът от 100 лв за този доходен етаж. Към него се прибавя дължимият данък по предходния доходен етаж (67 лв.) и се получава данъкът на семейството с натрупване (167 лв.) за този доходен етаж. И така нататък до края.

Както се вижда, домакинствата с месечен общ доход до към 4000 лв. ще плащат по-малък данък върху дохода си с натрупване (367 лв.) в сравнение с настоящия си данък от 400 лв. преди промяната.

Семействата с доход около 4100-4200 лв и нагоре ще плащат постепенно нарастващ данък, понеже расте процентът на облагане (15, 20, 25%). По-съществено е увеличението на данъка за семействата с доход над 6000 лв. и особено над 7000 лв., където облагането е с максималните 25%. Те обаче са едва 10-15% от данъкоплатците с тричленни семейства у нас. Максималните ставки за този данък в някои западноевропейски страни са 50-55 процента. А средният процент на облагане на дохода на физическите лица в Западна Европа е около 40-45%

Семействата с месечен доход около 1000 лв. ще спестяват от по-ниското облагане по 100 лв. на месец (1200 лв- годишно). Семействата с 2000 лв месечен доход ще спестяват от по-ниския данък 133 лв. месечно (1596 лв. годишно). Семействата с 3000 лв.ще спестяват от разликата с по-ниския данък също по 133 лв. месечно или 1596 лв. годишно. При средна брутна месечна заплата у нас около 1100 лв., 80-85% от данъкоплатците с тричленни семейства и един работещ получават месечен брутен доход до 3000 лв.

Ако допуснем че работещият родител в тричленното семейство получава по 8000 лв. месечна заплата и сега плаща по 800 лв месечен данък върху доходите си, след реформата, при посочените условия, ще плаща 2151 лева. Неговото семейство се лишава от 1351 лв. месечно.

При годишен доход от 96,000 лв. (8000 х 12) това семейство сега плаща 9600 лв. данък върху дохода си. След промяната ще плаща 25812 лв. (2151х12) или 26,89% от общия си доход. Техните колеги от Западна Европа сега плащат около 40-45% данък върху дохода си.

Около 85-90% от данъкоплатците в България с тричленни семейства и с месечен доход до 4000-4100 лв. обаче ще плащат по-малък данък върху дохода си по предлаганата реформа. И ще разполагат с повече средства за потребление на техните семейства. Това не е радикално подобрение, но е незабавно и все пак забележимо (400 лв. годишно).

  1. Четиричленно семейство

Месечен доход на семейството в лева

Месечен данък-сега - 10% в лева

Месечен данък в лева – след реформата

2000

200

2000:4=500 // Не се плаща нищо, защото е в границите на необлагаемия минимум

4000

400

4000:4=1000 // 100 (10%)

6000

600

6000:4=1500 // (100+150)= 250 (10%)

8000

800

8000:4=2000 // (250+300)=550 (15%)

10000

1000

10000:4=2500 // (550+375)=925 (15%)

12000

1200

12000:4=3000 // (925+600)=1525 (20%)

14000

1400

14000:4=3500 // (1525+700)=2225 (20%)

16000

1600

16000:4=4000 // (2225+1000)= 3225 (25%)

Източник: Собствени изчисления

В първа колона са показани общите месечни доходи на двамата работещи родители с по 1000 лв. месечни заплати. Във втора колона – сегашните плащания на двамата родители по този данък, при 10% облагане. В трета колона са изчислени бъдещите им плащания в условията на необлагаем минимум (560 лв.), плавно прогресивно облагане с 10, 15, 20 и 25% за нарастващите доходни етажи и семейно облагане.

Едно масово 4-членно българско семейство, с двама работещи родители, с по 3000 лв. месечна заплата всеки, сега получава 6000 лв. общ доход и плаща 600 лв данък върху дохода си. Такъв или по-малък доход сега получава голямото мнозинство от българските данъкоплатци с такива семейства. След реформата, при описаните по-горе условия, подобно семейство ще плаща 250 лв., а не 600 лева. То спестява 350 лева месечно или 4200 лв годишно.

Всички подобни семейства с общ доход около 10200 лв (5100 лв месечен доход на работещ) или по 2550 лв. на лице от домакинството, ще плащат същия данък, както до сега. А тези с по-нисък доход ще плащат по-малък данък. Това са 80-85% от данъкоплатците.

Да допуснем че двамата родители получават по 8000 лв. месечна заплата или общо 16,000 лв. (по 5000 лв. на член от домакинството). Семейството плаща сега общо 1600 лв.месечен данък.

След реформата, при посочените условия ще плаща 3225 (а не 1600 лв.) лева на месец. Или с 1625 лв в повече. Годишният брутен доход на това семейство е 192000 лева. При облагане с 10% то плаща сега 19200 лв данък.. След промяната ще плаща 38700 лева или 20,16% от брутния си доход. За годината това е 19500 лева в повече. Заможните и богати колеги на тези наши семейства от Западна Европа сега плащат средно 40-45% данък върху доходите си.

Това повишение засяга не повече от 10-12% от българските данъкоплатци с такива семейства. Останалите 85-90% подобни семейства ще плащат по-малко или равно на това, което са плащали до сега.

Ако се формулират други данъчни етажи и други проценти на прогресивно облагане, конкретните числа ще бъдат малко по-различни, но общата картина остава същата: около 80-85% от данъкоплатците ще бъдат облагодетелствани и около 15-20% леко обременени. Далеч по-леко от западноевропейското равнище.

Някои технически подробности в горните изчисления подлежат на уточняване с данъчни специалисти, но те няма да променят общата картина. А тя е: пренасяне на част от данъчното бреме от бедните и средните слоеве към заможните и богатите. Така се смекчава леко доходното разслоение, повишава се покупателната способност на най-бедните, без да се посяга чувствително върху остатъчния доход на заможните и богатите. Така нашият данък става по-справедлив и по-европейски.

Противниците на такава данъчна реформа могат да възразят, че приходите в бюджета от този данък ще се сринат и няма да има пари за финансиране на публичните програми. И това не е вярно! Приходите ще намалеят, но ще останат достатъчно големи. Защото десетте процента най-богати данъкоплатци плащат по-голям дял от приходите по този данък.

Освен това, аз предлагам цялостна реформа на данъчната система, която включва: по-висок прогресивен корпоративен данък, по-висок прогресивен данък върху големите имоти и големите наследства, повишение на данъка върху доходите от дивиденти, повишение на ДДС за луксозните стоки и за хазарта, повишение на данъка върху лихвите от големите депозити, отваряне на „досиетата на прехода“, еднократно облагане на големите имущества с 5% данък, въвеждане на данък „Тобин“, ограничаване на „сивия“ сектор, ревизия на съмнителни приватизационни и концесионни сделки, по-добра събираемост на данъците и другите държавни вземания и т.н. Тези промени ще осигурят около 13-15 млрд. лв. допълнителни годишни приходи в бюджета.

От оставените на домакинствата допълнителни средства ще има по-голямо лично потребление и нов дребен бизнес. Масовото четиричленно семейство със 6000 лв.месечен доход (72000 лв. годишен) ще спестява годишно 4200 лв. от по-нисък, в сравнение с досегашния данък. След няколко години то може да започне някакъв дребен семеен бизнес със спестените 10-15 хил. лева, който постепенно ще расте. Това ще осигури допълнителна заетост, повече доходи и плащания на данък върху доходите, по-големи постъпления по ДДС от допълнително купените стоки и т.н.

Въпросът за печелившите и губещите от данъчната реформа в България може да се постави и в по-широк план: с оглед на влиянието върху икономическия растеж, на социалната справедливост, на смекчаването на демографската криза и т.н.. С други думи, да се изследва ролята на данъчната система за извеждането на България от настоящата социално-икономическа и управленска криза и опасното плъзгане към демографска катастрофа в стратегическа перспектива.

Разпределението на данъчното бреме според възможностите на данъкоплатците има отношение и към най-рационалното използване на брутната печалба преди облагането й с данък. То зависи от частта, оставена на стопанските субекти - нейни създатели и частта, мобилизирана от държавата за финансиране на важни национални икономически, социални, здравни, образователни, научни, отбранителни и други програми. Това разпределение на брутната печалба от държавните институции зависи от мотивацията на субектите на които се предоставя.

Частните стопански субекти използват разполагаемата необложена с данък печалба за получаване на допълнителна печалба – пряко или чрез дивиденти. За целта те я инвестират само там и тогава, където и когато очакват максимална допълнителна печалба. Преди повече от 150 години Карл Маркс беше заявил, че „в стремежа си към максимална печалба капиталът не се колебае да минава и през трупове“. Ние сега имаме нещастието да го наблюдаваме с очите си. И дори да сме негови жертви. Те не инвестират в дейности, които не носят сигурна печалба или ако тя е ниска според тяхните критерии.

Не ги интересува нищо друго. Никакви обществени приоритети или потребности, освен ако са заинтересовани да го правят чрез инструментиге на паричната, фискалната или друга политика на държавата. Дори и в редките случаи, когато стопански субект желае да помага за задоволяване на обществени потребности, понасяйки загуби, той не може да го прави дълго, поради ограничения му ресурс.

От стопанската история и от настоящата европейска и световна практика знаем, че по самия им замисъл мобилизираните с данъците ресурси от стопанските субекти се използват за финансиране на най-важни национални програми. Желателно е и те да носят някаква печалба, но не това е най-важното при реализацията на такива програми. Важни са националните цели: здравеопазване, образование, наука, национална сигурност, отбрана, опазване на околната среда и т.н., за които никой друг не може или не желае да се грижи. Единствен гарант за постигане на тези цели е държавата със своите ресурси и институции.

Най-добре е когато печалбата, като инвестиционен мотив, и задоволяването на конкретните национални потребности (също като инвестиционен мотив) съвпадат. Но това се случва много рядко. Най-често те се разминават. Много често дори си противоречат. Затова при разпределението на необложената с данък брутна печалба трябва да се търси рационалното съотношение между частта, оставена на стопанския субект – неин създател и мобилизираната чрез данъка част.

Това е лесно да се каже, но е много трудно да се направи. Защото тук се пресичат многобройни сложни интереси на стопански субекти и на обществото. Тези интереси постоянно се променят. Противоречията между тях – също. Често пъти те прерастват и в конфликти. И все пак, тези сложни проблеми трябва да се решават. Световната практика показва, че данъчната система е най-ефикасният, измислен до сега механизъм за тяхното решаване.

Най-рационално е такова разпределение на необложената печалба между стопанския субект - неин създател, и държавата – неин ползвател от името на народа, което оставя достатъчен ресурс на този субект да продължи стопанската си дейност, и на държавата – достатъчно ресурси за финансиране на най-важните национални програми, за които стана дума по-горе. Това се постига чрез добре обмислена справедлива данъчна система, която предлагам в публикуваната наскоро „Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2040 година“.

Действащата сега у нас данъчна система не отговаря на тези условия. При тази система, построена на основата на „Вашингтонския консенсус“, от години се шири масово крещящо недофинансиране на стопанските, социалните, здравните, образователните, научните, екологичните, демографските, отбранителните и други дейности и масово недохранване на няколко милиона българи. Последствията от това недохранване са катастрофални.

Данъчните и осигурителните приходи на бюджета средно за ЕС през последните години са 40% от БВП, а в България – 29%. В Гърция са 39,6%, в Унгария 39,2%, в Хърватска 37,6%, в Словения 37,1%, в Чехия 34,4% и т.н. Изоставането ни от западноевропейските страни е шокиращо.

Тежестта на данъчното бреме у нас е върху бедните и средните слоеве, а богатите са старателно обгрижвани. Това личи от съотношението между бюджетните приходи от преки и косвени данъци. Косвените данъци, които се плащат от всички, включително и от най-бедните, в ЕС осигуряват 35% от държавните приходи, а у нас над 52%. Това е арогантно предизвикателство спрямо собствения ни народ. Чудя се как този народ все още търпи тази подигравка!

Преките данъци, които се плащат предимно от заможните и богатите в ЕС осигуряват 33,8% от приходите на бюджета, а у нас едва 19,8%. Това съотношение е израз на специалните реверанси на българските власти при данъчното облагане на богатите. Данъците върху доходи и богатство (т.е. от най-богатите) средно за ЕС осигуряват 32,4% от общите бюджетни приходи, а у нас – едва 18,5%. Това е друго предизвикателство пред този търпелив народ!

Изложените до тук аргументи по дефектите на нашата данъчна система на личностно (битово) и на национално равнище, доказват че е необходима спешна и радикална данъчна реформа, за да стане тя икономически по-ефикасна и социално по-справедлива. Ориентир на бъдещата ни данъчна система следва да бъде системата в западноевропейските страни членки на ЕС, макар че и тя притежава много дефекти.

България – най-бедната страна в ЕС трябва да престане да е държавата с най-реакционна, неефективна и антисоциална данъчна система. Това трябва да бъде направено скоро, преди българите да са излезли на бунт по улиците и площадите! А този бунт се задава на хоризонта.

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели