/Поглед.инфо/ Американските власти са главният виновник за сегашното масирано преселение от Африка и Азия към Европа

От историята знаем за поредица от велики преселения на народите през вековете. Стотици милиони хора сега живеят извън страните в които са родени те и техните родители. В своя статия през август 2015 г. в списание Social Europe, бившият министър на външните работи на Германия Йошка Фишер писа: «В продължение на много години Европа беше сполетяна от войни, глад и бедност. Милиони европейци бяха принудени да емигрират по икономически и социални причини към Северна и Южна Америка и далечна Австралия, търсейки по-добър живот за себе си и своите деца. Те бяха считани за «икономически мигранти»...Днес Европа е един от най-богатите световни региони. В продължение на десетилетия повечето европейци живеят в демократични държави, които уважават фундаменталните човешки права. Европейската собствена мизерия и миграция се превърнаха в далечен (дори почти забравен) спомен».През последните десетилетия също сме свидетели на преселения на милиони хора от бедните към богатите страни по различни причини.

Причини за нарастващите миграционни потоци

Основните причини сега са икономически и политически. Докато има два световни полюса между бедни и богати, или както се казва – между Севера и Юга, ще има и световна икономическа миграция. Засилването на бедността и изострянето на неравенството в световен мащаб ще подхранва нарастваща икономическа миграция: от бедните към богатите континенти, от бедните към богатите държави в континентите и от бедните към богатите райони вътре в държавите.

Политическите причини се изразяват във външни интервенции, провокиране на граждански войни в други страни, заговори за сваляне на легитимни правителства на други държави. Главните миграционни потоци сега са от Африка, Южна и Югоизточна Азия, Латинска и Централна Америка към Западна Европа, Северна Америка и Австралия. В периоди на икономически, социални, политически, религиозни и други кризи тези потоци се засилват, но никога не стихват.

През последните десетилетия се повиши ролята в миграционните процеси на намесата на САЩ и някои западноевропейски страни във вътрешните дела на другите държави. Външните интервенции пораждат вътрешно политическо, икономическо, социално, етническо и религиозно напрежение в тези страни и често прерастват в граждански войни. Намесата се прави от правителствата на САЩ и техни европейски съюзници, под знамето на натрапчивия „износ на демокрация” и „защита на гражданските права” в някои страни в Африка, в Близкия и Средния изток. Известна е многократната брутална намеса на САЩ в Централно и Южноамерикански страни, в Северна Африка, в Близкия и Средния изток. Причините, които пораждат сегашните масови миграционни потоци към Европа, са намесите под флага на „Арабската пролет” (Тунис, Либия, Египет, Судан, Йемен, Сирия, а преди това в Ирак, Афганистан, Сомалия и други страни.

В повечето от тези държави имаше диктаторски режими, но те с нищо не бяха по-лоши от съществуващите и до сега проамерикански диктатури в Саудитска Арабия и нейните съседи. Положението в Ирак, Афганистан, Либия и други страни беше наистина лошо, но след грубата намеса на Америка и някои западноевропейски страни, стана още по-лошо. По-рано по време на диктатурите бяха избивани хиляди хора заради техните политически, религиозни и други убеждения, но сега, с породените от тези намеси граждански войни и пълен хаос, избиват още повече хора.

По времето на Садам Хусеин Ирак беше относително стабилна държава с брутална диктатура. Правителствата на САЩ отначало сътрудничеха с този режим и му помогнаха да воюва срещу Иран, но впоследствие го обявиха за престъпен. Правителствата на САЩ, Великобритания и други техни съюзници безцеремонно излъгаха света, че Ирак притежава оръжия за масово поразяване и започнаха мащабна война срещу него. Такива оръжия не бяха намерени, но така наречената „световна общност” сега се преструва, че забравя за престъпната лъжа. А тя е престъпна, защото струва много стотици милиарди долари, живота на десетки, а може би и на стотици хиляди иракски граждани и няколко хиляди убити американски войници. Да не говорим за физически и психически ранените стотици хиляди с тежки последствия за целия им живот. Там загинаха за чужди интереси и 13 български войници, а още повече бяха ранени.. Гражданската война в Ирак продължава и сега. Умират нови невинни хора, а хиляди други търсят спасение в емиграция. Политическите лъжци от най-висок калибър обаче не са наказани. И дори ни съветват как да се ограничат миграционните потоци и да се спазват човешките права.

Американските власти отгледаха саудовския богаташ Бен Ладен като оръдие за борба срещу съветската окупация на Афганистан, но впоследствие той създаде Ал Кайда и се обърна срещу тях. Тези събития и организираните от САЩ и техните европейски съюзници интервенции в Близкия и Средния изток и Северна Африка, прерастнаха в още по-уродливата „Ислямска държава”, която тепърва ще създава проблеми на Европа и на народите на тези региони. Ислямска държава е рожба на властите на САЩ и на техните най-близки европейски и арабски съюзници. Много са фактите, които го потвърждават. Достатъчно е да запитаме: Ислямска държава окупира важни петролни източници в Ирак и Сирия и добива нефт. Но на кого го продава, кой го купува и от кого получава стотици милиони долари за финансиране на военните си операции? Защо световната общност мълчи за това, въпреки че добре знае истинския адресат? Ако това беше Русия щяха отдавна да проглушат света!

Либия също беше относително стабилна държава с важни социални придобивки за нейните граждани, финансирани с приходите от петрола. С диктаторската си практика Кадафи не се различаваше съществено от другите му арабски колеги, освен с „реформаторските” си наклонности и писането на учебник за Либийската джамахирия. Той поддържаше нормални връзки със Съветския съюз, срещаше се често с нашия Тодор Живков и експериментираше нови, привидно демократични социални и политически модели. Кадафи беше приеман радушно от европейските лидери, които дори му позволяваха да разпъва прословутата си шатра по негово желание. Той помагаше на Европа, като не допускаше емиграция от Либия към бреговете на Италия. В апогея на своята власт Кадафи предупреждаваше италианското и други европейски правителства, че ако той не спира бежанците те ще нахлуят в Европа и ще я опустошат като варварите. Сега това е на път да стане. Правителствата на САЩ, Франция и други европейски страни организираха въздушните бомбардировки, изпращаха свои предрешени командоси в Либия за създаване на безредици и организираха въоръжения преврат срещу Кадафи, който беше убит по зверски начин. В свалянето на Кадафи особено активна беше Франция с президента Саркузи. На някогашната либийска територия сега няма държава, а пълен хаос и въоръжени междуплеменни сблъсъци. Либийските брегове се превърнаха в стартове за мащабна емиграция към Италия. Тръгвайки от либийските брегове над 2500 араби и африканци намериха не бленуваното европейско щастие, а смъртта си във водите на Средиземно море.

Сирия беше относително мирна мюсюлманско-светска държава, поддържаше и поддържа приятелски връзки със Съветския съюз и Русия, което не се харесва на правителствата на САЩ и на някои западноевропейски държави. Като част от общия поход срещу Русия, правителството на САЩ реши, че президентът Башар Асад трябва да бъде свален, макар че беше преизбиран няколко пъти в относително свободни (по арабски стандарти) избори. Това се оказа по-трудно отколкото американците очакваха. Наложи се да организират гражданска война срещу законното правителство с масирано участие на чуждестранни наемници. А се дразнят когато Русия оказва помощ на законното сирийско правителство да защити своите граждани и своята държава от пълна разруха. Каква е тази нова логика в международните отношения? Да сваляш легитимното правителство, защото не ти харесва, да разрушаваш една държава, да жертваш стотици хиляди нейни граждани и да прокуждаш милиони други по света, като заобикаляш Съвета за сигурност на ООН, се счита за нормално, и в същото време да обвиняваш Русия, защото помага на нейното легитимно правителство в усилията му да стабилизира държавата и да защити живота на своите граждани по правилата на международното право! Обвиниха Сирия, че притежава химически оръжия, но и след като тя ги унищожи миналата година, заплахите от открита интервенция и ултиматуми за сваляне на президента Асад се подновяват, а прикритата външна намеса не е преставала. След масираната намеса на САЩ, Саудитска Арабия, Катар, Турция, Израел и други държави, Сирия вече е почти съсипана. Около 4 милиона нейни граждани търсят спасение в задгранична емиграция, като само в Турция има над два милиона имигранти. Съседите на Сирия са поели над 3 млн. сирийски бежанци. Огромна е и вътрешната сирийска миграция.

Войните в Ирак, Афганистан, Сирия и Либия сега са главните източници на имигранти към Европа, следвани от Тунис, Алжир, Мавритания, Йемен, Сомалия, Еритрея, Етиопия и други страни на юг от Сахара.

Защо световната общност си затваря очите?

 

Така наречената световна общност знае всичко това, и дори много повече, защото сама участва в дестабилизирането на тези региони на Африка и Азия и в организирането на настоящите миграционни процеси. Но остава сляпа и безмълвна за истинските причини на миграцията към Европа. Вместо да разкрива същността и причините и да търси отговорност от причинителите на сегашната мащабна миграционна трагедия, тя разходва милиарди долари и се занимава с последствията от тези процеси. Повтарям, с последствията, а не с причините за масовото преселение. Според някои оценки само Германия се очаква да изразходва тази година между 5 и 10 млрд. евро за посрещане на стотиците хиляди бежанци. Над 2500 души са се удавили в Средиземно море. Може би хиляди други са загинали в Егейско море и по пътищата през Турция и балканските страни. Милиони хора страдат в Африка, Близкия и Средния Изток и Европа. А ръководителите на ЕС умуват по квотите за разпределение на имигрантите по страни, за саздаването на някакви центрове извън територията на ЕС или близо до нея, за предварителна регистрация и подбор на мигрантите и все не могат да се споразумеят. В същото време САЩ и Световната общност гузно мълчат! И живеят със самочувствието, че всичко им е позволено.

По този начин обаче не може да се решат тежките проблеми, свързани с мащабното преселение към Европа. Като служител на ООН дълги години съм работил с част от тези страни, познавам манталитета на тези народи и на техните управници. Сега там се разпространяват легенди за щастливия живот, който тези бедстващи хора могат да намерят в Европейския рай и броят на участниците в миграционните потоци расте. Оскотяващата масова бедност и крещящото неравенство, гражданските войни, полицейският произвол и нападенията на самозвани въоръжени банди в тези страни ще тласкат все повече хора да търсят спасение в Европа. А обещанията на германското правителство, че ще приемат едва ли не всички емигранти, засилват амбициите на бедстващите африканци, араби и азиатци за поемане на трудния и рискован път към лелеяната земя.

Тези процеси се организират и от безогледни трафиканти, които вземат по няколко хиляди долара на човек за включване в миграционните групи към Европа. Напоследък се появиха съобщения в Австрия и други европейски страни, че американските власти участват косвено във финансирането на миграционните потоци чрез така наречените „неправителствени организации”. Ако тези съобщения се потвърдят, може да се окаже, че американските тайни служби отправят обидно и безпрецедентно по своя цинизъм предизвикателство срещу народите на Европа и цялото човечество.

Миграционните процеси създават много тежки проблеми на европейските правителства и на техните народи. Високото качество на живота в Европа се дължи главно на труда и предприемчивостта на много поколения хора в тези страни през последните 150-200 години. В известна степен то се дължи и на експлоатацията на африканските, азиатските, арабските и други страни чрез механизмите на колониалната система, неравноправната световна търговия, кредитната система, преките чуждестранни инвестици и други методи. Милиони бедни хора без образование и квалификация от тези страни сега се стремят към Европа, за да ползват наготово създадените от европейските народи високи жизнени стандарти. Засега никой не казва справедливо ли е това или не. Аз смятам, че не е справедливо, особено за икономическите имигранти. Допускането на такъв тип икономическа и друга миграция ще има ужасни, трудно предвидими разрушителни последствия за Европа и за световната стабилност.

Това ще поражда все по-мащабно преразпределение на наличните блага за издръжка на имигрантите. Те ще вършат най-мръсната работа в Западна Европа, но и ще конкурират местните хора на пазара на труда и ще нажежават и без това наличните остри социални и културни проблеми в тези страни. Известно е колко трудно имигрантите, дори тези от второ и трето поколение, възприемат ценностните системи, законите и порядките на приелите ги европейски страни. Много от тях продължават да приемат Корана като върховна конституция, а не конституциите на съответните демократични страни, които са ги приютили.

Европейските народи наверно ще реагират на това. Предишните симпатии към бежанците ще прерастват постепенно в антипатии и дори във враждебност. Така се случи на времето и с косоварите. Това ще засилва ксенофобските десни настроения в тези страни. Ще възникват остри конфликти между местните хора и пристигащите от юг и югоизток потоци от хора, спасявайки се от смъртта и търсещи своето щастие. По всеобщо признание политиката на ЕС по бежанците до сега е пълен провал,. Защото се занимават само с последствията от масовото преселение, а не с фундаменталните му причини.

Откакто възникна тази миграционна катастрофа чух изказвания на много европейски политици, но нито един от тях, с изключение на унгарския премиер Виктор Орбан, не спомена причините и причинителите на бедствието. Не се съмнявам, че те добре ги знаят, но не смеят да произнесат дори най-мек звук на упрек по адрес на американските си съюзници. Дори председателят на ПЕС Сергей Станишев заяви, че централният проблем бил „справедливото разпределение на бежанците”. Нима той не разбира, че дори и най-справедливото им разпределение по квоти между европейските държави не решава проблема, ако причините остават и мащабите на миграционните потоци растат. Дори и той не смее да назове американските власти като истински виновник за миграционната катастрофа.

И Мартин Шулц и Сергей Станишев изглежда не разбират основния замисъл на американската стратегия: обезкръвяване и отслабване на Европа, за да се предотврати евентуален съюз с Русия и сътрудничество с Китай, което ги прави непобедими в бъдещата световна икономическа, политическа и военна конкуренция. Ако пък го разбират се страхуват да го изрекат на глас. Това показва, че начело на ЕС, а и на Партията на европейските социалисти не стоят истински политически мъже, които да защитават интересите на 500 милионното население на общността. Тежко й на тази общност с такива безлики ръководители, послушни изпълнители на американския диктат!

Все повече страни членки на ЕС вече търсят собствени национални решения на мигрантските проблеми, понеже не могат да разчитат на Брюксел.

Трудно ми е да си представя как ще изглежда Европа и какви конфликти ще възникват след 20-30-50 години ако настоящите миграционни потоци продължават. А те наверно ще нарастват. Европа сега е преобладаващо християнска общност. Дали след 50-70 години тя няма да се превърне в преобладаващо мюсюлманска общност! Дали сегашните граждани на Европа ще допуснат такава невъобразима социална трансформация! И дали разрушаването на най-проспериращия континент – Европа, ще бъде добра услуга на световната и на европейската цивилизация!

Европейската общност и европейските правителства като че ли не се замислят по наближаващите предизвикателства. Различните европейски държави провеждат различна миграционна политика – от най-либерална, през умерена, до най-рестриктивна. Това личи от следната таблица за някои скандинавски страни, които са между най-либералните спрямо имигрантите:

Имигранти и деца на двамата родители имигранти, като

процент от общото население на страните

Страни / Години

2000

2010

2015

Швеция

14,5

19,1

21,5

Норвегия

6,3

11,4

15,6

Дания

7,1

9,8

11,6

Исландия

3,2

8,9

9,5

Финландия

2,1

4,1

5,5

Източник: Wikipedia.Immigration to Europe. The Nordic countries as an

example(2000-2015).

СпоредЕвростат на 1 януари 2014 г. живеещите в ЕС-28, родени извън ЕС са били 33,5 млн. души или около 6,7% от населението на общността. Най-много са били те в Кипър – 22,3% от населението, в Австрия – 16,6%, Ирландия – 16,1%, Швеция – 15,9%, Белгия - 15,8%, Испания – 12,8%, Великобритания – 12,5%, Германия – 12,2%, Франция – 11,6% и т.н. Най-малко са били имигрантите в Румъния – 1,1% от населението, в България – 1,5%, Полша – 1,6%, Словакия – 3,2%, Унгария – 4,5% и т.н. По други данни през 2014 г. около 20% (16,3 млн. души) от населението в Германия имат имигрантско минало. От януари 2014 г. до сега горните числа са повишени чувствително. А този процес се ускорява. Според надеждни източници Германия очаква поне 800 хил. нови бежанци тази година.

Всичко това ще дестабилизира европейските държави и ще влошава живота на европейските граждани. Европа ще става все по-безпомощна в конкуренцията с Америка и с другите световни икономически гиганти.

Как могат да се овладеят нарастващите миграционни потоци от Африка, Близкия и Средния Изток към Европа, а също и в самата Европа? Според сериозните прогнози през следващите десетина години 10-15 млн. души ще напуснат страните си и ще се отправят към Европа. Много е вероятно

тези прогнози да бъдат превишени.

  1. Решението с най-бързи резултати зависи от поведението на САЩ и техните най-близки европейски и други съюзници. Ако Америка прекрати деструктивното си икономическо и политическо поведение чрез инспирирани от вън граждански войни, с изпращане на наемници, с дейности за сваляне на легитимни правителства срещу Сирия, Либия, Ирак, Иран, Афганистан, Йемен, Сомалия и редица други страни, миграционните потоци от тези страни към Европа ще затихнат бързо. Крайно време е да се преустанови „износът на демокрация”, „грижата за човешките права” и други подобни цинични клишета за груба намеса във вътрешните работи на тези страни, които нямат нищо общо с истинската демокрация и човешкото достоинство.. Народите на тези държави да се оставят да развиват свои форми на демокрация в съответствие с техните национални традиции, ценностни системи и култури. Освен най-бързото, това е и най-доброто решение на настоящата миграционна трагедия.

  2. Радикално дългосрочно решение може да се постигне чрез мащабни програми за подпомагане на икономическото и социалното развитие на най-бедните африкански, близко- и средноизточни страни; ограничаване експлоатацията на тези страни чрез неравноправна световна търговия, кредитиране, преки чуждестранни инвестиции; оказване на по-големи помощи за ограничаване на растящото икономическо неравенство, на престъпността и корупцията; за подобряване на здравеопазването и образованието; развитие на инфраструктурата; създаване на нови работни места с достойно заплащане; за преодоляване на вътрешните икономически, социални, етнически, религиозни и други конфликти. При оказване на такава помощ не трябва да се натрапват американски или европейски политически, социални, културни и други модели, които противоречат на вековните традиции и националните култури на тези народи. Разбиранията за демокрация, човешки права, справедливост и други нравствени и културни измерения на съвременните ислямски и други религии, се различават съществено от американските и европейските. Досегашните действия на световната общност чрез ООН, Световната банка, МВФ, СТО, ЕС и други подобни не помагат ефикасно на тези народи. Сериозни анализи показват, че това, което се отнема от тях чрез неравноправна търговия, кредитни отношения, ПЧИ и други подобни механизми, превишава онова, което им се дава като международна помощ. В резултат на това световната бедност и неравенството растат тревожно. Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц напоследък с голяма тревога бие камбаната за тези проблеми. Те присъстват все повече и на дискусионния форум в Давос. Ако се постигне действително НОВ СПРАВЕДЛИВ СВЕТОВЕН ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН РЕД, който подобрява живота на тези хора, те няма да се стремят отчаяно към Европа или Америка, а ще предпочитат да живеят и работят със семействата и близките си в своите страни.

  3. Масирани миграционни потоци към Западна Европа могат да се очакват скоро и от страните от Западните Балкани, от Украйна, Молдова, Грузия, а също и от ромските общности в Източна Европа и близките страни. ЕС не е готов да се справи и с това предизвикателство. Той е изправен пред решаване на собствените си демографски проблеми – ниска раждаемост и намаляване на населението и на работната сила. Това ще наложи „внос на население и работна сила”. Как тази потребност ще се съчетава с бъдещия натиск на имигранти, който наверно ще превишава нуждите и абсорбционния потенциал на Западна Европа? ЕС не може да направи много за успокояване на напреженията в Африка, в Близкия и Средния Изток. Това е само по силите на САЩ. ЕС обаче може и трябва да направи много повече в Западните Балкани, в Украйна, по положението на ромските общности в Източна Европа. Той обаче не го прави.

  4. Търсене на отговорност от правителствата и най-високопоставените политици на Америка и на техни европейски съюзници, които със своите действия през последните десетилетия причиниха настоящите имиграционни потоци към Европа и други региони. Те са виновни за смъртта на стотици хиляди хора, за растящия хаос и страданията на милиони други хора, особено за настоящите деструктивни миграционни потоци към Европа. Бъдещето на Европа е заплашено ако не се вземат бързи мерки и ако този политически произвол на американските власти продължава. Макар че това може да звучи наивно, особено за някои фанатично сервилни проамерикански мозъци, препоръчвам да се създаде СВЕТОВЕН ТРИБУНАЛ, пред който да бъдат изправени най-висшите ръководители на САЩ и техните съюзни държави, допринесли пряко с действията си за сегашното опасно преселение на народите към Европа. Например, ще остане ли ненаказана световната лъжа на американския президент Буш и на британския министър председател Блеър за наличието на оръжия за масово поразяване в Ирак, довела до нападението срещу тази страна и смъртта на стотици хиляди хора, страданията на милиони други хора и прахосването на стотици милиарди долари за военни и други свързани цели? Войната срещу Ирак доведе до разбунването на целия Близък Изток и до възникването на най-нвото чудовище - ”Ислямската държава”. Под ръководството на този трибунал трябва да се разкрие кой купува суровия и преработения петрол от Ислямската държава и кой им превежда стотици милиони долари за финансиране на военните действия и за разрушаване на хилядолетни паметници на световната култура. Към тези престъпления могат да се прибавят и други престъпления срещу човечеството на най-високопоставени политици.

В 21. век такива престъпления срещу човечеството не могат да се прощават! Защото ненаказаното престъпление е покана за нови престъпления. Тези хора напоследък все по-често предприемат произволно военни действия, икономически и други санкции, като нарушават най-безцеремонно устава на ООН, пренебрегват Съвета за сигурност на ООН и правилата на Световната търговска организация. Нямаме право да мълчим! Мълчанието сега е равносилно на съучастничество!

Дума