Може ли да се поддържа висок растеж на БВП с износа?

/Поглед.инфо/ Известно е, че БВП се формира от вътрешното търсене (домакинско, колективно и инвестиционно) и от нетния експорт (превишението на износа над вноса). През последните две десетилетия преобладаващата част – 95-97 и повече процента от БВП на България се състои от вътрешното търсене. Когато вносът е по-голям от износа, за да има растеж вътрешното търсене трябва дори да превишава БВП. В средно- или дългосрочен хоризонт при нормални условия нетният експорт в Българияeнулев и в най-добрияслучай 1-2 процентни пункта. От това пък следва, че вътрешното търсене до сега е било и в обозримото бъдеще се очертава да бъде главният потенциален източник на догонващия икономически растеж у нас.

Поради силно свитото вътрешно търсене поради провежданата от години ограничителна политика, напоследък се чуват гласове, че за излизане от стагнацията за растежа на БВП трябва да разчитаме главно на износа. Основателни ли са тези надежди?

Постигането на такава цел зависи от две фундаментални предпоставки:

Първо – количествената. България трябва да увеличи неколкократно производствения си потенциал. Размерът и структурата на нашия БВП е такава, че нямаме достатъчно търгуеми стоки, за да напълним голяма експортна кошница. Нашият износ на човек от населението е 3-4 пъти по-малък от износа на Унгария, Словакия, Словения, Чехия. Ако пък сравняваме с най-развитите западноевропейски страни със сходни на нашите мащаби по население, износът ни на човек от населението е 13 пъти по-малък от износа на Холандия и 15 пъти по-малък от този на Белгия.

За постигане на износ като на споменатите средноевропейски държави е необходима структурна и технологична модернизация на икономиката и мащабни инвестиции. Освен това, много е важно да развиваме високотехнологични и висококачествени експортно ориентирани производства, основани предимно на местни, а не на вносни суровини, както е сега. При най-благоприятни условия не го виждам по-рано от десетина години. Ако пък се стремим да приближим сегашните нива на Холандия и Белгия са необходими 30-40 и повече години и огромни инвестиции. Дори и тогава ще е проблематично.

Второ – качествената. България трябва да повиши рязко конкурентоспособността на своята икономика. По този показател сме на последно място в ЕС. Според последния годишен доклад на Световния икономически форум, по най-важните аналитични показатели на конкурентоспособността на фирмено равнище сме след 80-то място от обхванати общо 144 страни. Примитивната структура на производството, остарелите технологии, ниското качество на човешкия капитал, неефикасните институции са между най-важните причини за малкия обем и посредственото качество на нашия износ. Това личи и от структурата на износа по начин на използване.

У нас често се позовават на растежа на износа през последните години, който изпреварва чувствително растежа на БВП. Общият износ (FOB)в 2013 г. нарастна с 35,9% в сравнение с предкризисната 2008 г. За целите на настоящия анализ е по-интересно да изследваме динамиката и структурата на неенергийния износ, който е по-точно отражение на структурата на производството. Износът на енергийни ресурси през 2013 г. е бил за 3,4 млрд. евро, от него – 2,9 млрд. евро – петролни продукти, суровината за които е изцяло вносна. Износът на петролни продукти е нарастнал през 2013 г. с 46,6% в сравнение с 2008 г. Промените във валутните курсове влияят по-пряко и по-силно върху енергийния внос и износ и с това изкривяват допълнително динамиката и структурата на общия износ. Поради това в следващите разсъждения се ограничавам с неенергийния износ и неговата структура (виж таблица 1.).

Таблица 1. Структура на износа по начин на използване в %

Източник: Изчислено от автора по данни от сайта на БНБ, раздел Статистика.

Общият неенергиен износ нарастна през 2013 г. с 37,6% в сравнение с 2008 г. Той спадна чувствително през кризисната 2009 г. През следващите три години растеше бързо, но през последните две растежът спира и обемът му стагнира. Икономически здравословна е тази структура на износа в която

преобладават висококачествени стоки с голяма добавена стойност. Публикуваната у нас агрегирана структура на този износ не е подходяща за оценка на неговото качество от тази гледна точка, но поради липса на по-добра ще работя с нея.

През 2013 г. износът на потребителски стоки възлиза на 29,8% от общия неенергиен експорт; износът на суровини и материали – 55,2%, а на инвестиционни стоки – 22,7%. В развитите страни делът на високотехнологичните инвестиционни стоки и на висококачествените потребителски стоки е много по-голям от нашия, а делът на износа на суровини и материали – много по-малък. Сравнението с предкризисната 2008 г. показва, че в 2013 г. най-бързо е нарастнал износът на инвестиционни стоки (с 57,4%), следван от износа на потребителски стоки (с 52,5%) и на суровини и материали (с 42,6%). Тази динамика на групите стоки е леко утешителна.

Това би било задоволително в някаква степен, ако не бяха големите годишни колебания в износа, които се дължат на нестабилния, дори случаен характер на немалка негова част. Това често пъти е износ на несигурни пазари, където са направени спорадични сделки през отделна година, които не се повтарят в нарастващи мащаби през следващите години. Причините за тези колебания са различни, но те не говорят добре за нашия износ.

Големи са годишните колебания в дела на износа на потребителски стоки, което е признак и за неговия случаен, спорадичен, рисков характер. Липсва ясна тенденция към подобрение в структурата на този износ, докато годишните количества растат. Бързо расте износът на храни. От тези данни обаче не може да се преценява характерът на експортираните храни – дали са само първично обработени с посредствено качество и ниски експортни цени или висококачествени продукти с голяма добавена стойност. След чувствителен спад на износа на дрехи и обувки (предимно на ишлеме) през кризисната 2009 г., неговият обем нараства през следващите години, макар и с колебания. Износът на ишлеме е по-добре от нищото, но не е основание за икономическо задоволство. Този износ не е най-добрият път към икономическия прогрес. По-благоприятна е картината при износа на лекарства и козметика, на мебели и домашно обзавеждане.

Такива са и колебанията в дела на износа на суровини и материали, без да се откроява тенденция към подобрение. По-скоро има влошаване, особено през 2013 г. Обемът на изнасяните суровини расте чувствително. От 6,8 млрд. евро през 2008 г. спада на 5,0 млрд. евро през 2009 г. и скача на 9,6 млрд. евро през 2013 г. Този бурно нарастващ износ на суровини и материали не е основание за гордост. По-скоро обратното, защото далеч по-изгодно би било да се преработват у нас във висококачествени крайни продукти и да се изнасят на много по-високи цени. Макар и с големи годишни колебания, бързо расте износът на цветни метали, пластмаси и каучук, суровини за производство на храни, дървен материал, хартия и картон. С такъв износ, обаче не се постига социално-икономически прогрес.

Делът на износа на инвестиционни стоки все още е твърде нисък, въпреки че техният обем расте, особено през 2013 г. От тези общи числа обаче не може да се съди за технологичното ниво на изнасяните инвестиционни стоки. Част от тях са машини, уреди и апарати, чийто обем расте след 2009 г. Трудно е обаче да се произнасям по технологичното им ниво. Защото, наред със средно- и високотехнологичните, тук наверно са включени и елементарни машини, уреди и апарати,. Расте износът на транспортни средства, на резервни части и съоръжения, но и за тях е трудно да се оценява технологичното им ниво. За това може да се съди само по косвен път, например чрез цените.

Западноевропейските страни публикуват данни за средните импортни цени на силно дезагрегирани групи стоки от посочените в таблицата. Средните вносни цени на тези държави за такива стоки от България са с 40-60%, често до 100%, а в някои случаи и до 1,5 пъти по-ниски от средните цени по които те внасят като названия същите стоки от другите държави. От това може да се заключи, че стоките на другите страни са по-качествени от нашите в най-широкия смисъл на думата.

Още по-интересен за качеството на нашия износ е паралелният динамичен анализ за 2000 и 2011 г. на промените в структурата на износа по групи стоки в зависимост от технологичното им ниво в 9 източноевропейски страни (виж таблица 2.).

Таблица 2. Относителен дял на износа на високо- и нискотехнологични продукти в общия износ на страните – в %

Източник:Ewa Lechman, Changing Patterns of Export of Goods versus Macroeconomic Competitiveness. Gdansk University of Technology. February 2014.

Както се вижда от таблица 2., структурата на износа на България е най-неблагоприятна от гледна точка на технологичното ниво на продуктите:

През 2000 г. най-нисък (3,3%) е бил делът на високотехнологичните продукти в българския износ, следван от Словакия и Латвия. По износа на средно високотехнологични продукти (17,7%) сме между страните с най-нисък дял. По износа на средно нискотехнологични продукти сме с най-висок дял (34,5%). По износа на нискотехнологични продукти (30,8%) имаме средна позиция, а по износа на информационно-комуникационни продукти сме на дъното с 1,5%, следвани от Латвия и Словакия.

През 2011 г. сме на предпоследно място по износа на високотехнологични продукти със 6,5%. Предпоследни сме и по износа на средно високотехнологични продукти (18,9%). По износа на средно нискотехнологични продукти сме с най-висок дял (34,8%), а по износа на нискотехнологични продукти – със средна позиция. Предпоследни (с 3,4%) сме по износа на информационно-комуникационни продукти.

Частично удовлетворение дава само бавното повишение на дела на високотехнологичните продукти в износа (от 3,3% на 6,5%) в продължение на 11 години, макар че в Чехия, Словакия, Румъния повишението е по-бързо, а Унгария запазва високото си ниво от 29,5%. Съществено подобрение има в дела на изнасяните от нас нискотехнологични продукти – той спада от 30,8% на 21,3%. Неизменен остава делът на средно високотехнологичните и на средно нискотехнологичните продукти.

Гореизложеното показва, че в обозримото бъдеще не може да се разчита на износа като на главен източник за растежа на БВП с 4-5-6 и повече процента. За преодоляването на двата ограничителя е необходима тотална структурна и технологична модернизация на нашата икономика. Това обаче изисква огромни инвестиции във физически и човешки капитал и много време – 15-20 и повече години, при пълна мобилизация на националната енергия. Главен източник на растежа в обозримото бъдеще остава вътрешното търсене. Това обаче предполага и по-високи доходи.

През последните години в ЕС се заговори за реиндустриализацията. Напоследък това започна и в България. В продължение на няколко десетилетия по внушение на неолибералната икономическа теория се приемаше, че високият дял на услугите и особено на финансовите услуги, в БВП е признак за модерност на икономиката и по-специално на нейната секторна структура. Запазването на висок дял на материалното производство и особено на индустрията се считаше за признак на изостаналост, старомодност и силно се подценяваше. Това причини много вреди на световната, европейската и българската икономика.

С реиндустриализацията се цели корегиране на тази, меко казано, погрешна политика за икономическо развитие. С тази модернизация на структурата на производството ще се създадат условия за осъвременяване и на структурата на износа. Препоръчва се по-активно развитие на индустрията за сметка на услугите и преди всичко на финансовите услуги, на другите посреднически дейности (част от които имат паразитен характер), на операциите с недвижими имоти, на административните и спомагателните дейности.

През 1989 г. секторната структура на БВП у нас е била следната: селско и горско стопанство – 10,9%, индустрия – 59,4%, услуги – 29,7%. През 2013 г. секторната структура на брутната добавена стойност е следната: селско стопанство – 4,9%, индустрия – 30,8% и услуги – 64,3%. В съответствие с новата ориентация на структурната политика трябва да се обърне много повече внимание за развитието на индустрията.

Големият въпрос е – каква индустрия? Още сега може да се каже, че с реиндустриализацията не трябва да се възстановяват индустриалните структури и технологии от преди 30-40 години. Без да навлизъм в подробности, ще препоръчам в центъра на вниманието да бъде форсираното развитие на: високо- и средно- технологични експортно ориентирани производства и в далеч по-малка степен - някои традиционни ниско технологични производства, главно за местния пазар.

Важни критерии при избора на производствата следва да бъдат: ниска материалоемкост и енергоемкост, ниска капиталоемкост, голямо съдържание на високо- и средно квалифициран труд, а също и производства осигуряващи по-голяма заетост за средно- и ниско- квалифициран труд. Трябва също да търсим възможности за трайна производствена специализация и коопериране с реномирани европейски и световни фирми, като подизпълнители за отделни компоненти на произвеждани от тях сложни продукти,

Дума