Пропускането на последните три месеца на тази и първите три месеца на идущата година може да ни изправи пред още по-сериозна социална криза

В сложната политическа ситуация сегашното правителство има един единствен шанс да оцелее - като спечели доверието на трудовите хора, на интелигенцията и на дребния бизнес. Това може да стане ако изпълнява програмата на своя мандатоносител – БСП. Основното в икономическата част на тази програма е да се създадат условия на бизнеса за стопанско оживление и да се засили социалната ориентация на икономическата политика чрез постепенно повишаване на заетостта и доходите на трудовите хора и на пенсионерите.

Така ще се корегира допуснатата крещяща несправедливост спрямо тях през последните 20 години – бедните станаха още по-бедни, а богатите още по-богати в най-бедната страна на ЕС. С такава политика България няма шансове за успешно догонващо икономическо развитие. Социално-икономическата дистанция между нас и Западна Европа ще расте с поредица от икономически, социални, политически, етнически и други кризи с непредвидими последствия.

Засега правителството не се придържа плътно към предизборната платформа на своя мандатоносител и към необходимостта от спешни действия за смекчаване на бедността и социалната поляризация, като изключим ограничените социални мерки в началото на своето управление. Тяхното значение, обаче не бива да се преувеличава, тъй като са скромни по дълбочина и засягат малък брой най-нуждаещи се хора.

Тук не искам да навлизам в някои вътрешни противоречия на предизборната платформа на БСП, в това число и отклонението от последните конгресни решения за така наречения „ляв завой” в икономическата и социалната политика. Конгресните решения подсказваха, че може да се очаква отказ от робуването на ръководството на партията на консервативните неолиберални възгледи през последните 10-15 години и особено по време на управлението на Тройната коалиция, когато бяха приети така наречените „плоски” данъци без необлагаем минимум. Стъпка, която не предприемат дори най-консервативните десни правителства в развитите и средноразвитите страни.

От последните изявления на премиера личи, че не възнамеряват да предприемат значими социални мерки до края на тази и през идущата година. Те все още не си дават сметка за сериозността и спешността на проблема. Не чувстват растящия тътен на недоволство и напрежение в социално-икономическите дълбини на нашето изтерзано общество, което показва, че се освобождава постепенно от досегашното си покорно търпение. Почти един милион избиратели, които подкрепиха БСП на последните избори не гласуваха за икономическата и социалната политика, която правителството провежда сега. Тесногръдите догматични фискални съображения на правителството все повече засенчват социалното му мислене. Това ме тревожи сериозно.

И нека бъдем наясно. Аз не препоръчвам форсирана мащабна социална политика от типа на западноевропейските, която е непосилна за хилавата ни икономика. Предлагам скромна, но все пак забележима социална политика, която да защити 1,3-1,5 млн. най-бедни българи през настоящата и следващите 2-3 години, тъй като тези хора не могат да дочакат по-далечните резултати от обещаваните структурни реформи. Настоявам за балансирана политика в отношенията на държавата към труда и капитала, а не фаворизиране на едните за сметка на другите, както става у нас през последните две десетилетия. Правителството не проявява необходимата решителност за по-категорично дистанциране от рестриктивната политика на Дянков. Макар физически да е в Америка (а сега в Москва), изгонен от ГЕРБ, духът на Дянков още присъства в политиката на Орешарски с мандата на БСП. Странно, но достоен за съжаление факт!

Кое ме кара да мисля така? Ще изброя само няколко проблема, макар че пълният списък е дълъг:

Максимално допустим бюджетен дефицит

Преди две години по инициатива на Симеон Дянков Народното събрание реши бюджетният ни дефицит да не превишава 2% от БВП, макар, че ЕС допуска до 3%. През 2012 г. средният дефицит за ЕС беше 3,6%, а 11 страни членки имаха дефицит над 4%. Наложеният от Дянков таван за дефицита целеше у нас да се провежда трайно по-строга ограничителна политика от тази в ЕС, дори и в негово отсъствие. Той дори настояваше това да се запише в Конституцията, защото по-трудно може да се промени, но здравият разум надделя и тази идея беше отхвърлена.. Хитро замислена уловка, но не разбирам защо и пред кого се перчим? Какво постигаме в стремежа си да бъдем по-големи католици от папата, измъчвайки допълнително милиони бедстващи българи?

Такава политика не е оправдана, първо, защото сме най-бедната държава членка на ЕС и в условията на криза е „икономическо самоубийство”, по думите на нобеловите лауреати Дж. Стиглиц, Пол Кругман и много други световно известни учени икономисти, да се постъпва така по време на криза в страна като нашата. Дори и богатата Америка не постъпва така. Второ, България има рекордно нисък държавен дълг (17-18% от БВП при очакван 87% в ЕС за 2013 г.) и нищо не налага поддържането на почти балансиран бюджет в разгара на кризата. По-скоро трябва да се прави обратното. През 30-те години на миналия век великият Кейнс писа, че „по време на криза бюджетният дефицит е не само допустим, но и необходим”. Безпроблемно можем да увеличим държавния дълг до 25-27% през следващите 3-4 години. Друго е положението в седемте силно задлъжнели страни членки с труден за обслужване държавен дълг от 90-100 и повече процента. За щастие, ние имаме далеч по-голяма зона за бюджетно маневриране. Жалко, че не я използваме!

Ако таванът за дефицита беше 3% можехме сега да разполагаме с още 800 млн. лева и да ги насочим за финансиране на здравеопазването, образованието, науката, иновациите, инфраструктурата и някои социални програми. Това означава увеличение на държавния дълг с 800 млн. лева, но то не създава никакви опасности за финансовата стабилност на нашата икономика. Затова препоръчвам таванът за дефицита да се промени веднага на 3% и през последното тримесечие на тази година, наред с инвестициите, да се заделят още 250-300 млн. лева за социални програми. През следващите 2-3 години, докато сме в криза, да поддържаме дефицит плътно до 3%. След излизането от кризата и постигането на растеж от 4-5% можем да си позволим балансиран бюджет, а ако е нужно дори с малък излишък.

Минимална работна заплата

В предизборната програма на БСП е предвидено повишение на минималната работна заплата. Когато правителството започна работа имаше ориентация тя да се повиши от 310 на 340 лева от 1 октомври 2013 г. Това би засегнало пряко около 160 хил. души, предимно от частния сектор, без да разстройва финансите на фирмите. Работодателите са против такова повишение и плашат, че щяло да породи голямо увеличение на безработицата. Тази догма на консервативната икономическа школа не е вярна. Няма доминираща пряка причинно-следствена връзка между минимална заплата и заетост. Защото заетостта зависи от много фактори и минималната заплата е само един и то от най-маловажните. Несериозно е да се твърди, че повишението на минималната заплата с 30 лв. на месец на ограничен брой работници в дадена фирма може да я дестабилизира. Това означава, че фирмата е била вече пред икономически срив по други причини, които нямат нищо общо с минималната заплата.

Не са верни и твърденията, че такова повишение щяло да влоши конкурентоспособността на нашата икономика. Това е друго клише на консервативните икономисти, което може да има някакъв смисъл само за трудоемки производства с много високи заплати. То обаче не може да влияе съществено върху конкурентоспособността у нас, понеже трудът не превишава 15-20% от производствените разходи. Други са причините, които обуславят нашата слаба конкурентоспособност: ниско качество на продуктите, големи разходи за материали и енергия, остарели технологии, ниска квалификация на персонала, лошо управление на фирмите, кражби, корупция и т.н.

Работодателските организации напоследък напомнят за връзката между производителността на труда и работната заплата и че заплатите могат да растат само ако нараства производителността. Те обаче мълчаха през последните 20 години, когато производството и производителността на труда у нас нарастваха два пъти по-бързо от средната заплата, която те самите потискаха. Това се потвърждава и от сравнението с ЕС. БВП на човек от населението (обобщен показател за производителността във всяка икономика) у нас сега е 47% от този в ЕС, а средната ни заплата е около 25%. Ако се прилагаха европейските принципи и правила за заплащане средната ни заплата трябваше да е 45-47% от европейската.

Пазарните фундаменталисти ни убеждават, че както минималната, така и средната заплата се определя най-обективно на пазара на труда. Аз обаче питам – на кой пазар на труда? Има ли в България такъв пазар? И възможно ли е да го има в държава, където действителната безработица е около 20% (като нашата). На нашия така наречен пазар на труда не се срещат равностойни партньори - наемни работници и предприемачи. И как могат да бъдат равностойни, когато търсещите работа изнемогват и са принудени да приемат всякакви, дори унизителни условия!

При неравностойни условия между търсещи и предлагащи работа не е възможно обективно определяне на минималната, средната и максималната заплата. Затова, поради липсата на нормален пазар на труда се налага намеса на държавата за определяне на минималната заплата на по-слабия участник, за да осигури минималните му доходи, гарантиращи биологичното възпроизводство на работника и неговото семейство.

Тази крещяща несправедливост трябва да се поправи. Отнетото от работниците чрез потискане на заплатите и раздуване на печалбите през последните 24 години трябва да се промени чрез по-бързо повишение на заплатите през следващите години. До сега имаше масирано преливане от заплати в печалби. Сега е нужно обратно преливане - от печалби в заплати. На това се основава предлаганото от мен изпреварващо повишение на заплатите и пенсиите през тази и следващите години. То означава ново, икономически обосновано и по-справедливо разпределение на новосъздадените блага, дори без промяна в общия размер на тези блага.

Коледни добавки

Коледните добавки за пенсионерите присъстват в предизборната платформа на БСП. До скоро ни казваха, че това ще стане трудно в края на тази година, понеже няма средства. В резултат на нарастващия обществен натиск сега се говори, че правителството търси 40-45 млн. лева, за евентуални добавки от 30 до 50 лв. на около 800 хил. пенсионери с пенсии до 200 лв., като се оправдава, че през последните 4 години не е имало такива.

Това ще бъде поредната грешка на правителството. Наложително е да се дадат поне по 50-60 лв. на хората с пенсии до 300 лв. Тази повече от скромна сума ще засегне около 1,0-1,2 млн. души и ще струва на бюджета 60-70 млн. лева. Пенсионерите са мъчениците на реставрацията на дивия капитализъм у нас. Те създадоха богатството от 1945 до 1989 г., което политиците приватизираха по престъпен начин и оставиха над един милион от неговите творци да живеят сега в оскотяваща бедност.

Най-ниските пенсии

Известно е, че България е страната с най-ниски пенсии в ЕС. Около 800 хил. души вегетират с пенсия до 200 лева на месец. Трудно ми е да си представя как се оцелява с такава пенсия. Тази есен трябваше да се направи макар и скромно повишение на най-ниските пенсии, поне с 20 лв., но това не стана. Нещастните хора бяха отново забравени, а техните интереси, дори здравето и живота им – пожертвани пред олтара на ниския бюджетен дефицит! Оправданието е в самоналожената липса на средства, чрез произволно самоналожения по-нисък таван от 2% за бюджетния дефицит.

Последната препоръка на чиновничката от Световната банка да не се повишават пенсиите у нас през следващите години е връх на социалния цинизъм на човек, който наверно получава 50-60 пъти по-висока заплата от средната българска пенсия и настанен в луксозните стаи на хотелите Шератон или Хилтън, не е виждал как нашите пенсионери ровят в кофите за боклук,. Още по-странно е, че българското правителство, синдикатите, многобройните пенсионерски организации, така наречената „четвърта власт” и обществеността пак замълчаха покорно и не реагираха достойно на тази социална подигравка на чиновничката на Световната банка.

Детски надбавки

България е в демографска катастрофа. Намираме се на световното дъно по демографски показатели. Смъртността е висока, а раждаемостта ниска и продължава да спада. Емиграцията ни стопява допълнително. Опасно изтичат мозъци и генетичен потенциал. Застрашено е съществуването на нашия народ и държава. През настоящото столетие няма по-голяма стратегическа опасност за България от демографската катастрофа.

Правителството не може да не знае всичко това, но продължава да пасува, като изключим правилното решение за увеличение на помощта за отглеждане на деца до две години. Макар и правилно, това е социална трохичка. Наред с много други мерки, чието изброяване тук не е възможно, налага се от 1 октомври 2013 г. детските надбавки за семейства с до две деца да се увеличат с 15 лв. и да достигнат 50 лв. Още сега да се обяви, че от 1 януари 2014 г. те ще се увеличат с още 20 лв. Демографският, политическият и психологическият ефект от това ще оправдаят допълнителните бюджетни разходи. Съдбата на България е над всичко! Дори над умерения бюджетен дефицит, който препоръчвам.

Данъкът върху лихвите от депозити

БСП обещаваше отмяна на въведения от Дянков несправедлив данък върху лихвите от депозити, особено за най-малките, които са над 75% от всички депозити на домакинствата. Премиерът заяви наскоро, че данъкът остава, понеже осигурявал 80-90 млн. лева за бюджета. Аз препоръчвам такъв данък да остане само за големите сумарни депозити, примерно над 100 хил. лева, независимо от броя на депозитите в една или повече банки. Тук предстои да се решат някои технически подробности.

Данъчна политика

Още по-силни възражения имам по антисоциалната и антиевропейска данъчна политика на правителството и неизпълнението на предизборни обещания на БСП в тази област. Поради изключителната важност на този проблем ще се върна към него скоро в друга статия.

Структурни реформи

Премиерът очаква големите резултати от неговата политика да дойдат от структурните реформи и други облекчения за бизнеса, които ще осигурят икономически растеж и увеличение на заетостта. Те са посочени подробно в трите раздела на правителствената програма, представена в Народното събрание през септември 2013 г. Това по принцип е вярно, но ефектите по този път се получават не веднага, а след 3-5-7 и повече години. И то ако бизнесът се ориентира бързо към такива реформи и увеличи рязко инвестиционната си активност.

То обаче не е сигурно на тези географски ширини. Инвестиционното поведение на нашия бизнес през двете десетилетия не ми дава основание за оптимизъм, като имам предвид размера и структурата на неговите инвестиции. Споменатите вече 1,3-1,5 млн. души, които живеят сега в оскотяваща бедност, не могат да чакат толкова дълго. Те знаят, че чудеса не са възможни, но се надяват на някакво, макар и скромно, подобрение до края на тази и в началото на следващата година. Това може да се постигне сега с помощта на 250-300 млн. лева. Боя се, че липсата на подобрение скоро ще породи разочарование и ще отслаби подкрепата на трудовите хора, на интелигенцията, на малкия и средния бизнес за правителството. Освен това, в такава нажежена политическа обстановка едва ли ще има време за структурни реформи.

Политическите и моралните последствия от страха на правителството да предприеме по-значими и бързи социални мерки ще бъдат тежки. Все повече хора ще се разочароват, защото ще им бъде трудно да различат настоящата икономическа и социална политика от Дянковата. Както вече посочих, досегашните социални мерки на правителството са полезни, но са ограничени по обхват и значението им не бива да се преувеличава. Затова ги наричам социални трохи. Подпомогнатите до сега хора по тази линия са далеч по-малко от необходимия критичен минимум.

БСП носи главната политическа отговорност за дейността на правителството. Спомнете си как всички атаки по управлението на Тройната коалиция бяха насочени срещу нея. Така ще бъде и сега при евентуален неуспех на правителството на Орешарски. Тези атаки дори вече започнаха.

Ръководството на БСП трябва да настоява за незабавна по-осезателна социална ориентация в икономическата политика на правителството. Това трябва да проличи с по-значими мерки още преди края на 2013 и в началото на 2014 г. БСП разполага с инструментите на властта и трябва да покаже категорично, че започва да изпълнява конгресните си решения и предизборните обещания, като провежда балансирана политика спрямо труда и капитала. Всяко отлагане и протакане ще има тежки политически и морални последствия.

Все още не е късно да се предотврати поредният политически провал на ръководството на БСП! БСП трябва да покаже каква партия е тя – на милионите трудови хора, на интелигенцията и на дребния бизнес или на едрия капитал. Засега преобладават словесните декларации на ръководството за ляв завой, а в действията мигачът мига надясно. Това двуличие е много опасно. То повтаря грешките на Тройната коалиция от 2005-2009 г. Първата грешка може да се прости, но втората – едва ли!

Дума