/Поглед.инфо/ Около г.н Минчо Минчев, главен редактор на в-к Нова Зора се е оформила малка групичка, която се е специализирала във фабрикуването на лъжи и клевети около митичната програма Ран – Ът с давност 25-26 години. Тези хора са неспособни или не умеят да изобличават престъпленията на управниците през днешния ден в процеса на реставрацията на дивия периферен балкански капитализъм и да предлагат решения за спиране или поне ограничаване на престъпния политически, икономически, социален, културен, нравствен и демографски упадък на България. Те помнят само прословутата програма Ран – Ът, която едва ли са чели, и се упражняват около нея, като не се спират и пред най-отвратителни лъжи.

Напоследък ги е обзело ново вдъхновение, в стремежа им да напомнят, че все още ги има. И понеже няма с какво друго да го направят, се упражняват на терена от преди 25-26 години. Имам предвид публикацията на г-н Минчо Минчев в Поглед.Инфо преди няколко дни и статията на г-жа Дора Белчева във в-к Нова Зора от 15 септември тази година.

В своята статия тя пише: „Глутницата политолози и банкеро-икономисти, прославящи „пазарната икономика” и мероприятията на официалната власт,... не направиха нито веднаж анализ на реформата на прехода и неговата реална цена”. Аз очевидно принадлежа към тази глутница. Без да говоря за другите леви икономисти, защото те сами могат най-добре да се защитят от клеветниците, съм посветил последните 26 години на разобличаване на престъпната реставрация на дивия балкански капитализъм в България. Аз говоря не за преход, а за реставрация на капитализма и по темата имам дори специални статии. На това съм посветил 272 публикации през последните 26 години. Нека г-жа Белчева да докаже, че е направила дори 10% от това, което аз съм направил, изобличавайки ресаврацията в България. Занимавайки се с изобретяване на клевети, тя очевидно няма време да чете. И още по-малко, да чете мои публикации. Който се интересува може да провери в моя сайт в интернет на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm Много от моите публикации през последните години присъстват и в Поглед.Инфо. Това е повече от достатъчно, за да се види какво е било поведението на всеки от нас през това ужасно разделно време и как безразборно и безотговорно се лъже по мой адрес и по адрес на другите достойни колеги – леви икономисти.

През 2009 г. др. Юрии Борисов, тогава главен редактор, публикува статия в ДУМА на тази тема, с цел да покаже истината, като независим и неангажиран анализатор. Без да повтарям съдържанието на неговата статия, аз публикувах в ДУМА статия по темата на 17 ноември 2009 г., № 135 в моя сайт в интернет, озаглавена «Защо и как беше подготвена Програмата Ран – Ът».

Целта ми беше да напомня за обстоятелствата и мотивите за подготовката на този документ и да помогна за прекратяване на спекулациите по темата. Оказа се, че на тези хора нищо не им помага. Те не се интересуват от фактите, освен да пеят песничката си от онова време, като не се спират и пред най-долнопробни лъжи. Лъжата е главният инструмент в техните публични изяви.

През изминалите години аз не им отговарях, смятайки че съм казал най-важното в ДУМА през ноември 2009 г. Смятах и смятам, че е най-добре да не се удостояват с внимание. Защото те не се интересуват от друго, освен да напомнят че още ги има. И още нещо – по стар навик, да търсят врага с партиен билет. Те не са ругали Иван Костов или Бойко Борисов, взети заедно, колкото лъжат по мой адрес.

А ето и текста на статията ми от ноември 2009 г. Представям я, без да съм променил в нея и запетая:

Защо и как беше подготвена Програмата Ран – Ът

Обстановката в България през първите месеци на 1990 г. се нажежаваше с всеки изминал ден. Обяснимото и разбираемо въодушевление и надежди на хората за промени към по-добро все повече се овладяваше от истерия и реваншизъм. Обстановката се усложни допълнително от обявения по неизбежна необходимост през март 1990 г. частичен мораториум по обслужването на външния дълг поради липса на ресурс във валутния резерв.

В тази сложна обстановка правителството на Андрей Луканов трябваше да подготвя проекта си за пазарни реформи. Ние имахме общо взето ясна представа какво трябва да се прави и дори разписвахме вида и последователността на реформите по седмици и месеци. Такива реформи обаче не можеха да се правят във все по-нажежаващата се политическа обстановка. БСП имаше професионален потенциал за подготовка на проект за реформите, но това не беше достатъчно. Необходима беше подходяща политическа среда и относително социално и политическо спокойствие. В онези дни това налагаше привличането за съвместна работа и на професионалисти от СДС. В тогавашната обстановка на остра политическа конфронтация това се оказа невъзможно. Андрей Луканов и най-близките му сътрудници търсеха решение на този сложен проблем. Без такова решение реформите оставаха блокирани.

И изведнаж наш приятел, тогава служител в Министерството на външната търговия, предложи интересна идея. Неговата съпруга работеше с унгарски и други чуждестранни фирми и се оказа, че познава една финландка – приятелка на Ричард Ран, по онова време главен икономист на Националната търговска камара на САЩ. Оформи се идеята да се свържем с този човек. В процеса на разговорите се реши той да организира група професионалисти под патронажа на търговската камара на САЩ, които да изработят, съвместно с наши специалисти, проект за цялостна пазарна реформа в България, макар че по същото време ние готвехме кандидатурата на България за присъединяване към МВФ и Световната банка.

Надеждата на А. Луканов беше, на основата на проекта, изготвен от

американски специалисти, да се обединят усилията на професионалистите на БСП и СДС за изработване на съвместен оперативен проект за реформи. Надявахме се, че при активно американско участие СДС ще се съгласи да сътрудничи.

По поръчение на Андрей имах няколко продължителни срещи с Ричард Ран на които му посочих нашите представи за проекта и какви принципи смятаме, че трябва да залегнат в неговата основа. Като отворих тези дни личните си архиви от онова време за разговорите с Р. Ран намерих следния списък от наши приоритети за проекта, които му предадох тогава:

  • Гаранции за социални защитни мерки за годините на прехода към пазарно стопанство, особено за най-силно засегнатите групи от населението;

  • Запазване на съществуващата система на здравеопазване и повишаване заплатите на лекарите, с някои допълнителни мерки за повишаване на нейната ефикасност въз основа на опита на напредналите страни;

  • Запазване на съществуващата образователна система с някои подобрения, заимствани от опита на развитите западни държави;

  • Прилагане на принципите на смесената икономика с равнопоставени пред закона и конкуриращи се държавна, общинска, кооперативна и частна собственост;

  • Създаване на икономика, функционираща по правилата на пазарното стопанство, при запазване на важна роля на държавата, с други думи, прилагане на принципа „и пазар и държава”;

  • Запазване на държавната собственост в естествените монополи, защото частните монополи са по-лоши от държавните;

  • Гарантирано участие на работещите в съответните промишлени и други предприятия при тяхната приватизация;

  • Препоръки за развитие на земеделието, с връщане на земята на собствениците, които желаят да напуснат ТКЗС и запазване на земеделските кооперации за тези, които желаят да останат в тях, така че да не се допуска ново раздробяване на поземлените парцели и на животновъдните ферми;

  • Допускане на чужденци да наемат и обработват земя, но забрана за продажба на земя на чужденци;

  • Използване на формата на свободните икономически зони за привличане на чужди капитали за развитие на модерна индустрия и услуги у нас – евентуално по крайбрежието на Черно море;

  • България да развива високотехнологични производства с експортна ориентация на базата на съществуващите сравнително модерни заводи за машинострене, електроника, малотонажна химия и др. с привличане и на чуждестранни капитали;

  • Прилагане на умерено прогресивна данъчна система, включваща и механизмите на семейното облагане;

  • Държавата да играе важна роля в жилищното строителство, особено за нискодоходните социални групи и младите семейства;

  • Да се запази системата на субсидирани цени за насъщните хранителни продукти и ниските наеми за бедните и младите семейства;

  • Създаване на модерен финансов сектор – двустепенна банкова система (централна банка и мрежа от търговски банки) и разгърната мрежа от небанкови институции.

Р. Ран прие почти всички наши искания и те са отразени в проекта в една или друга степен. Спомням си как възкликна одобрително, когато започнах със социалните защитни мерки и произнесе същото на английски „socialsafetynet”.

В самото начало с наше участие беше изработена схемата на проекта. Ричард Ран формира екип от американски експерти и те започнаха работа. Андрей Луканов определи мен за ръководител на българския екип с равно участие на експерти от БСП и СДС.

В различен състав американската група посети България няколко пъти и се срещаха с наши експерти - поотделно с представителите на БСП и на СДС. Основната работа се вършеше от американските колеги. Между тях имаше много опитни и високо поставени в бизнеса личности от големи техни компании. Нашите експерти коментираха направеното и даваха препоръки за допълнителни разработки. Атмосферата беше делова и професионална. Как са преминавали срещите в СДС не зная.

При едно от посещенията на голяма група от 15-20 души от САЩ бяха уредени посещения в наши заводи в София и в провинцията. След завръщането им разговарях с тях. Казаха ми, че са останали с много добри впечатления от видяното и чутото. Ще дам само два примера. Част от тях посетиха завода за ДЗУ в Стара Загора. Изразиха приятната си изненада от модерните съоръжения на завода и от компетентността на нашите инженери. Един от тях ми каза: «Вашите инженери не си знаят цената. Ако можех бих взел веднага повечето от тях в моите заводи». Друга група посети ЗТМ в Радомир и ЗММ в София. И тук впечатленията им бяха на приятна изненада от видяното. Помня думите на един от американските експерти: «Аз съм в този бизнес от 30 години. Посетил съм много от най-добрите заводи от този род в Америка и по света. Уверявам ви, вашите заводи са между най-доброто, което съм видял до сега. Ако в тях застанат американски менажери те ще конкурират успешно и най-добрите чуждестранни заводи с такъв профил».

Преди написването на окончателния вариант група от четири експерти от наша страна (двама от БСП и двама от СДС) посетихме Вашингтон за обсъждане на окончателния вариант глава по глава. Това стана в продължение на два дни в залата на Американската търговска камара. Уредиха ни и посещение в Съвета на икономическите съветници на Президента в сградата до Белия дом.

Готовият текст беше донесен в София от Р. Ран и Р. Ът. и предаден официално на А. Луканов.

Скоро след това се състоя неформална среща на А. Луканов с Петър Берон и Петко Симеонов от Координационния съвет на СДС във фоайето на Министерския съвет. Аз също участвах в срещата. Целта беше да се реши как да действаме по-нататък. Представителите на СДС нямаха възражения по американския проект. Ние предложихме на основата на американския текст да подготвим съвместно оперативна програма за реформи, разписана във времето със срокове и отговорници и да я изпълняваме заедно. След много опити от страна на Андрей се оказа, че това не е възможно. И сега си спомням думите на Петър Берон: «Андрей, и златна програма да ни представите няма да се съгласим да правим реформи с вас». Те отказаха общи действия.

Сега, като се връщам към онези дни преди 19 години смятам, че от тяхна гледна точка бяха прави за себе си. Те знаеха, че времето работи за тях. Бяха си поставили като първа задача да вземат политическата власт и тогава сами да правят пазарни реформи. Така е било във всички други източноевропейски страни и във всички радикални революционни промени по света – първа цел е политическата власт и след това всичко останало. И ние на тяхно място бихме постъпили така.

Поздравявам Юрии Борисов за благородната инициатива да направи и публикува този анализ на прочутата «Програма Ран – Ът» около която се появиха много митове и за съжаление – още повече лъжи. Понеже познавам добре оригиналния текст твърдя, че Юрии е отразил много точно всичко важно. И с това, надявам се, ще допринесе за разсейване на много неверни твърдения, дори арогантни клевети по мой адрес и по адрес на другите наши колеги от БСП участвали в работната група. Не изброявам имената им, защото са много и който се интересува може да ги намери във встъпителната част на програмата.

Обвиняваха ни, че сме предали интересите на България, че сме възстановили капитализма тук, че сме получили големи суми в долари. Това са груби лъжи. Като познавам част от критиците имам основания да вярвам, че много от тях, може би преобладаващото мнозинство, не са чели доклада и раздаваха присъди въз основа на чуто недочуто от други като тях. Не се сърдя на тези хора, а ги съжалявам.

И понеже Юрии е отразил правилно съдържанието на доклада не смятам за нужно да го повтарям. Препоръчвам на критиците да прочетат неговата статия и да се замислят над своите клевети по адрес на едни от най-добрите наши икономисти.

Идеята на А. Луканов беше много добра – да успокоим страстите и да се опитаме да работим заедно със СДС за реформите. Защото нямаше време за губене. Ако това беше станало и ако принципите на «Програмата Ран – Ът» бяха приложени, България сега щеше да е друга – по-добра, по-уредена, по-малко ограбена и разградена, по-богата, хората щяха да живеят по-добре. За съжаление, Андрей и хората около него се оказахме наивни идеалисти при тогавашните жестоки български реалности. Лавината на промените беше толкова мощна, че помете всички ни и най-вече него като му отне най-съпото - живота! И въпреки това беше правилно да опитаме. Ако мога да се върна към онези времена и аз бих постъпил по същия начин, макар че шансът за успех беше малък. Но трябваше да се изпробват всички възможности, дори най-малките.

Много хора са ме питали каква е ролята на «Програмата Ран – Ът» за всичко, което стана след това в България. Моят отговор винаги е бил: за съжаление, почти никаква. Промените в България бяха правени не по тази програма, а по предписанията на МВФ и на Световната банка. С участието на сервилните български политици, те превърнаха България в опитен полигон на МВФ и Световната банка за изпробване на авантюристични схеми, които никой не би им позволил да експериментират в техните страни.

Между двата подхода имаше съвпадение само по общата посока на промените – към политическа и икономическа плурализация, от централно планирано към пазарно стопанство, от тотална държавна към частна собственост. Но това беше неизбежно. Няма страна от бившата социалистическа общност, която да е предотвратила такава промяна. В много отношения предписанията на програмата Ран – Ът бяха по-добри, по-социални, по-предпазливи и по-изгодни за България, отколкото наложените ни от МВФ и Световната банка. Юрии Борисов сочи редица такива примери. И тъй като той не е участвал в нейното изработване, няма причини дори и най-яростните критикари да не му вярват. Освен ако и него обвинят в съучастие в реставрацията на дивия капитализъм в България.

Питали са ме: ако не беше програмата Ран – Ът можеха ли да се запазят социалистическите порядки в България? Отговорът е: категорично НЕ! В Румъния, Молдова, Русия, Украйна, Унгария, Чехословакия, Полша, Словения и т.н. нямаше Ран – Ът, но промените станаха и там. В Русия и Украйна те бяха дори по-грабителски и по-жестоки, отколкото у нас.

Още веднаж благодаря на Юрии Борисов за полезния обективен анализ на тази митична програма! Дано това помогне да се разбере истината!

Публикувана в ДУМА

на 17 ноември 2009 г.