/Поглед.инфо/ Противниците на Визията на БСП за дългосрочно развитие на България казват, че там се „предлагали на всекиго някакви отживелици“ и че „нямало пари“ за тяхното раздаване.

В моя проект за Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2040 година, публикуван няколко дни преди Визията на БСП има много конкретни препоръки. Част от тях могат да се изпълнят без значителни разходи. Други се нуждаят от съществено финансиране. Това са главно предложенията за смекчаване на острата демографска криза, за повишаване на пенсиите и на заплатите в държавния сектор, за ускореното развитие и модернизиране на здравеопазването, образованието и науката, за формиране на предлаганите държавни или държавно-частни инвестиционни фондове и т.н.

Клишето за липсата на пари се повтаря от години. И с това се оправдава липсата на промени. То обаче не е вярно! В следващите редове показвам възможните източници на финансови ресурси за провеждане на предлаганите реформи. Нужна е само политическа воля у управниците те да се мобилизират и използват.

Набирането на ресурси може да стане от следните източници:

1. Радикални реформи в бюджетната политика и главно в данъчната система (умерено повишение на някои данъци, въвеждане на умерено прогресивно облагане, въвеждане на диференциран ДДС, прилагане на еднократен данък «Солидарност» върху големите имоти, подобряване събираемостта на данъците, съкращения на огромната държавна администрация);

Нашата данъчна система се нуждае от дълбока промяна. Тя е допотопна и консервативна, дори реакционна. Обслужва открито и безцеремонно капитала и потиска трудовите хора, интелигенцията, младото поколение и пенсионерите. Ние сме държава на повсеместно недофинансиране. Данъчно-осигурителните приходи в бюджета през 2015 г. бяха 29,0% от БВП, при средно 40,0% в ЕС. А в някои западноевропейски държави до 50-55%. И сега е така. У нас все още не умират хора от глад по улиците, както е в Африка и Азия. Масовото недофинансиране обаче поражда трайно масово недохранване, масови болести, масово недолекуване, масова ниска работоспособност и предприемчивост, масова ниска производителност. По-кратък живот. Най-високата в Европа смъртност.

Това не се дължи на липса на ресурси. България има ресурси, но правителствата не желаят или не могат да ги мобилизират. Оставят ги нарочно на бизнеса, уж за да ги използва по-рационално. А той не го прави, дори паразитира с тях. Вместо да влага тези средства във физически инвестиции, немалка част от нашия бизнес ги влага в луксозни офиси у нас, в ултралуксозни резиденции в екзотични далечни страни, в чуждестранни ценни книжа, в корупционни плащания на наши и чуждестранни държавни чиновници, в банкови депозити и т.н. Ето един малък пример за структурата на домакинските банкови депозити у нас през последните десетина години – виж таблица 1.:

Таблица 1. Структура на домакинските банкови депозити в България

Размер на вложителите и влоговете

Март 2010 г.

Март 2018 г.

С единичен влог до 1000 лв

-брой на вложителите

-размер на вложенията-хил. лв

9791646

1045790

6289715

935377

С единичен влог от 500 хил. до 1 млн. лв

-брой на вложителите

-размер на вложенията-хил. лв

818

574725

1368

945062

С единичен влог над 1 млн. лв

-брой на вложителите

-размер на вложенията-хил.лв

395

902584

816

1945131

Източник: БНБ

Пояснение: БНБ не публикува данни за големите домакински депозити преди 2010 г.

Разнопосочните социални промени личат и в домакинските спестявания. Дребните спестители (до 1000 лв) намаляват рязко по брой и по общия размер на спестяванията си. Големите спестители (над 500 хил. и над 1 млв. лв.) растат още по-рязко по брой и по общия размер на вложенията си. Същата е тенденцията и в корпоративните спестявания. Промените при другите форми на по-модерни спестявания (имоти, акции, облигации и други) сигурно са още по-големи, но те не подлежат на установяване. Това е показание за растежа и на техните доходи – много по-бърз от измененията в доходите на бедните и средните слоеве.

Провали се догмата, че частният сектор е по-рационален от публичния, че държавата винаги била лош стопанин, а частникът - добър. Изминалите почти 30 години показаха, че това е една голяма лъжа! Причините са много. Една от тях е престъпното зачатие на немалка част от частния сектор. Придобил богатството чрез престъпната приватизация и концесиониране, той продължава да го използва и сега по престъпен или полупрестъпен начин.

Българските правителства се придържат към най-ниските и най-несправедливи данъци в Европейския съюз. Още по-тревожно е, че това се прави в най-бедната страна в ЕС, където, поради неразвитостта на частния сектор, а и паразитно-престъпния произход на част от него още при зачеването му, намесата на държавата е наложителна. Така се постъпва в целия свят.

Социална провокация спрямо собствения народ е да се натоварват най-бедните и средни слоеве, наред с богатите, с 52,4% косвeни данъци от общите данъчно-осигурителни приходи на бюджета, докато средното в ЕС е 35,0%. Защото и най-бедният българин, който живее в мизерни условия и може да си позволи една евтина лимонада,, плаща 20% ДДС, а и най-богатият, който живее охолно в жилище-палат и се храни с най-качествени продукти, също плаща 20% при изграждането му и при покупката на тези продукти.

Не по-малка социална провокация е да се облекчават заможните и богатите с ниски преки данъци (19,8% от общите приходи на бюджета), докато средно в ЕС те са 34%, а в западноевропейските и скандинавските страни - между 40 и 50%. Нали и ние сме уж европейска държава! Или и това е поредната голяма илюзия!

Не е възможно да поддържаме най-ниските данъци в ЕС и да набираме достатъчно ресурси за финансиране на най-важните си обществени програми! Още по-цинично е, при тази тенденциозна ултра консервативна данъчна политика в угода на най-богатите, да се оплакваме, че нямаме пари. Трудно е да се измисли по-голям цинизъм от то зи. Недостигът може да се преодолее бързо, макар и частично, с по-ниска норма на експлоатация при разпределението на новосъздадената стойност между печалба и заплати, с малко по-високи данъци върху големите доходи, и по-справедливо разпределение на данъчното бреме между бедни и богати.

Във всяка държава по света данъчната система е най-важният източник за финансиране на публичните програми. До сега никой не е измислил нещо по-добро! Освен в най-богатите на петрол страни, където могат да си позволят и по-ниски данъци. България не може да е изключение от това световно правило. И правителствата ни да се преструват, че няма пари. Всички вайкания в нашето общество за недостиг на пари са несериозни, дори демагогски и неверни, докато поддържаме сегашната си икономически неефективна и социално несправедлива данъчна система – с най-ниски данъци в Европа! Жалко че нашият народ търпи мълчаливо тази социална инквизиция! И дори преизбира своите инквизитори! Дядо Славейков се е възмущавал от тази наша национална черта още преди освобождението ни от турско робство.

Нашата данъчна система няма нищо общо с фундаменталните принципи на публичните финанси в ЕС. Още по-малко с данъчните системи на страните от Еврозоната, към която някои хора настояват да се присъединим по-бързо. Крайно време е нашите политици да разберат тази елементарна истина! А ако продължават да упорстват, като обслужват интересите на най-богатата върхушка и мачкат трудовите хора, интелигенцията пенсионерите и младото поколение, народът трябва да ги принуди да я разберат чрез мощен обществен натиск. Важна роля тук могат да изиграят и синдикатите. А интелигенцията трябва да поведе този народ, а не да слугува чинопреклонно на управниците.

Радикално подобрение в качеството на живота е възможно само чрез ускорен догонващ икономически растеж, по-висока производителност и конкурентоспособност. Това обаче изисква да се вложат предварително огромни материални, човешки и финансови ресурси и много, много години. Всеки, който твърди обратното заблуждава неосведомените. Несериозно е да се говори, че понеже през последните две-три години постигаме растеж от 3,0-3,5% с помощта на временни фактори, като нов държавен дълг и милиардни преводи на наши работници в чужбина за техни близки в България, ставало възможно да се увеличават масово доходите през следващите години. Нищо подобно! Българските граждани не трябва да вярват на тези лъжи! И те ще се убедят в тях много скоро – при първото смущение в европейската и световната стопанска конюнктура.

Лъганите от 20-25 години български граждани очакват някаква светлинка в тунела още днес. Те не могат да търпят повече. Главен източник на допълнителни ресурси за спешно, но скромно подобрение в качеството на живота ни е радикалната реформа в политиката на доходите и в данъчната политика. Всички други източници, като изключим икономическия растеж, са от второстепенно значение. Не е възможно да се трудим и да събираме данъците си по ориенталски, а да живеем по европейски! Както работим така и ще живеем. Икономическата логика не може да бъде излъгана.

Ако искаме да членуваме в еврозната и да се движим в една скорост с развитите страни членки, наред с всичко друго, трябва да изравним нашите данъци с техните, които са далеч по-високи дори от моите настоящи препоръки за умерени повишения. Вижте какви са данъците в Германия, Франция, Белгия, Холандия, Италия, Испания, Финландия, Португалия, Ирландия, Люксенбург и други страни, които са членки на еврозоната – сърцевината на ЕС. Сходно е положението и в новите членки на еврозоната. Тези които настояват да влизаме бързо в еврозоната мълчат гузно за това и лъжат неосведомените. Или са толкова неграмотни и сами не го разбират, като свеждат критериите за присъединяване към нея до елементарни административни условия и процедури.

Ако данъчно-осигурителните приходи в нашия бюджет нарастнат до средното европейско равнище от 40% към БВП, ще осигуряват ежегодно около 10 млрд. лева допълнителни приходи на държавата, а при най-скромни оценки – 5-6 млрд. лева. Това ще е трудно постижимо в България, но не е невъзможно! То ще стане дори неизбежно към 2024-2025 г.

Ето каква е картината в Европа за най-важните данъци (виж таблица 2.). Нека политиците и гражданите размислят над нея. Ако всички други правителства на страните в ЕС са стигнали до убеждението, че са нужни по-високи данъци, възможно ли е всички те да грешат, а ние единствени да сме най-мъдрите! Дали не е по-скоро обратното!

Таблица 2. Данъци в европейските страни - в %

Страни/Видове данъци

Максимални ставки за корпоративен данък

Максимални ставки за данъка в/у доходите

Стандартен ДДС

Австрия

25

50

20

Белгия

34

53,8

21;12

България

10

10

20

Хърватска

20

40

25;13

Кипър

12,5

35

19;8;5

Чехия

19

22

21

Дания

23,5

55,8

25;0

Естония

20

20

20;9

Финландия

20

56,05-62,05

24;14;10

Франция

38

50,3

20;10;5,5;2,1

Германия

30,2

47,5

19;7

Гърция

29

48

23;13

Унгария

20,6

16

27

Ирландия

12,5

41

23

Италия

31,4

45

22

Латвия

15

23

21;12;0

Литва

15

15

21

Люксембург

29,22

40

17

Малта

35

35

18

Холандия

25

52

21;6;0

Норвегия

27

47,2;53,7

25;15

Полша

19

32

23

Португалия

29,5

56,5

23;13;6

Румъния

16

16

24;9;4

Словакия

22

25

20;10

Словения

17

50

22;9,5

Испания

28;25

42

21;10;4

Швеция

22

57

25;12;6

Швейцария

25

45,5

8

Турция

20

35

18;8;1;0

Великобритания

18

17

20

Русия

20

13

18;10;0

Украйна

18

17

20

Източник: Wikipedia. Tax rates of Europe.

Пояснение: В някои от тези страни е възможно междувременно да са настъпили малки промени по отделни данъци, но това не променя общата картина.

И нека бъда още по-конкретен. Какви допълнителни приходи могат да се очакват по отделни данъци? Оценките са приблизителни и са правени от мен:

- За данъка върху доходите на физическите лица. Предлагам да се възстанови необлагаемият минимум. С 10% да се облага месечен доход от 510 до 2000 лв (което е преобладаващата част от данъкоплатците в България); с 15% - доход от 2001 до 3500 лв; с 20% - от 3501 до 5000 лв и с 25% - над 5000 лв. Тези данъчни етажи са примерни. Възможни са и други варианти. Важното е прогресията да нараства постепенно и да не превишава 25%. Това ще облагодетелства 60-65% от данъкоплатците в България. За 25-30% от тях няма да има промяна и ще повиши умерено данъка на останалите 10-15%, т.е на най-богатите. Но и за тях то ще е поносимо. Максималните проценти по този данък в ЕС са между 55 и 58%. Лъжат ви тези, които твърдят, че предлаганата умерено прогресивна данъчна реформа щяла да повиши непоносимо данъците на всички българи и особено на най-предприемчивите.

От въвеждането на този данък се очакват допълнителни годишни приходи между 300 и 350 млн. лв.

-За данъка върху печалбата да се въведе пълно освобождаване на малките семейни и други фирми от такъв данък. За средните и големи фирми – да се въведе необлагаем минимум и постепенно повишение на облагането за средна, висока и най-висока печалба, с максимална ставка до 20%, при 33-35% в ЕС. Реинвестираната част от печалбата да не се облага с данък през следващите 10 години.

Някои хора твърдят, че това повишение на корпоративния данък ще доведе до масови фалити на фирми у нас! Защо в ЕС няма масови фалити и са с най-висока конкурентоспособност, при три пъти по-високи данъци?

Причините за евентуални бъдещи фалити на наши фирми ще са в лошата им работа, в корупцията и престъпността, а не в данъците. Прочетете последните издания на Доклада по конкурентоспособността на Световния икономически форум в Женева, за да се убедите. При 140 обхванати страни нашите фирми се нареждат след 85-90 място по най-важните технически, технологични, икономически, социални, екологични и други показатели, т.е. между най-слабите в Европа, а някои – между последните в света. Така ли трябва да ги крепим – с най-ниски корпортивни и други данъци!

От промяната в този данък могат да се получават допълнителни годишни приходи около 150-200 млн. лв.

- Да се въведе умерено повишение на прогресията при облагането на големи имоти с данъчна оценка над 200 хил. лева на домакинство, а също и при облагането на големите наследства. Сега тези данъци у нас са два пъти по-ниски от средните в ЕС. От тях се очакват допълнително 100-150 млн. лв. годишно.

- Да се въведе диференциран ДДС: с ниско облагане (до 5%) за лекарства, учебни помагала и детски стоки и повишено облагане (до 27%) за луксозни стоки.

От повишения процент по ДДС за луксозните стоки, след приспадане на намалените приходи от по-ниския процент и главно в резултат на значително повишение на събираемостта (която за този данък сега е много ниска у нас), на първо време могат да се получават 10-12% по-големи постъпления от постигнатите през 2017 г. – около 0,8-1,0 млрд. лв. годишно, а впоследствие по няколко милиарда лева.

- От съществено подобрение на събираемостта на акцизите за алкохол и цигари (която сега е много ниска) могат да се получават в повече приходи от постигнатите за 2017 г. – около 600-700 млн. лв. годишно.

- Според надеждни оценки на Българската петролно-газова асоциация държавата губи около 1,0-1,3 млрд. лв. годишно от неплатени акцизи от сивия сектор в петролния бизнес. Според най-нови съобщения на МВФ размерът на сивия сектор в България от 1991 до 2015 г. е бил 29,17% - най-високият в Европа. Ако той бъде намален само с 10-15% допълнителните приходи в бюджета по тази позиция ще бъдат няколко милиарда лева.

- Да се проведе еднократно облагане през 2019 или 2020 г. с 5% целеви данък „Солидарност” на недвижимите имоти и по-значимите движими имоти над 300 хил. лева на домакинство по данъчна оценка. Този ресурс да се използва само за финансиране на мерките по смекчаване на демографската криза. От него може да се съберат между 700 и 800 млн. лева.

- От подобрения в събираемостта на неданъчните приходи могат да се получават през следващите години около 7% повече постъпления от постигнатите през 2017 г. – 200 млн. лв. годишно.

- От разширение на обхвата на осигурените и подобрение в събираемостта на пенсионно и здравно-осигурителните вноски могат да се получават около 6% повече постъпления от постигнатите през 2017 г. – 500 млн. лв. годишно

- От по-рационалното насочване и повишения контрол при възлагането и използването на средствата по обществените поръчки могат да се спестяват около 800 млн. лв годишно в сравнение с разходите през 2017 г.

2. Да се създаде целеви фонд „Родина” за доброволно събиране на средства от работещите в чужбина българи. Набраните средства да се използват само за финансиране на мерките по ограничаване на демографската криза. Високо и средно квалифицираните между нашите сънародници, работещи в чужбина са получили безплатното си образование и квалификацията си в родината, ползвали са здравна помощ, помощи по отглеждането и образованието на децата си и други улеснения от българската държава. В момент, когато България се нуждае от средства за смекчаване на демографската криза, е нормално те да й помогнат с каквото могат. Очаквам в течение на няколко години да се съберат поне 300-350 млн. лева. Възможно е тази сума да се превиши значително. Фондът може да бъде траен и да е открит и за други български граждани. Така набираните средства ще са още по-големи.

3. Трансфери на работещи в чужбина българи на свои близки в България – около 4,5-5,0 млрд. лв. годишно. Подобни преводи вече се правят от години. И размерът им ще расте.

4. Преориентация в санирането на жилища. Санирането на жилища по принцип е добра идея. Безплатното саниране обаче обслужва ограничен брой и не непременно най-нуждаещите се. Безплатното саниране да се прекрати и заделяните по 2 млрд. лева годишно да се пренасочат за по-спешни нужди. Държавата да продължи да оказва ограничена помощ (до 10%) при саниране на жилища само на бедни обитатели. Така ще се освободят около 1,8 млрд лева годишно.

4. Съкращения на издръжката на административен персонал. Никога в своята история България не е имала толкова раздута администрация. По данни на МВР в държавната и общинската администрация през 2016-2017 г. са работели 137 хил. души. Годишната издръжка на публичната администрация е около четири милиарда лева.

До края на 2019 г. може да се съкрати поне 10% от издръжката на държавната администрация. Годишната икономия в сравнение с 2016-2017 г. ще бъде около 400 млн. лева.

5. Синдиците на КТБ публикуваха списък на длъжниците на банката, които не се издължават. Подлежащите на събиране средства са над 6 млрд. лева. Допуснато беше първично разграбване. След това вторична декапитализация. Много хора, поучени от успешното криминално разграбване на банките в началото на 1990-те, се опитват да го повторят сега. Спрямо такива бандити, освен законите, държавата трябва да прилага и силови методи. Мошениците този път не трябва да успеят и милиардите трябва да се съберат през следващите години, примерно по 400-500 млн. лева годишно.

6. Плащането на данъци от големите компании.

Да се направи тотална проверка на плащането на корпоративни данъци от големите български и чуждестранни компании през последните 15-20 години. Не е нормално големи чуждестранни компании с милиардни обороти да отчитат нулеви печалби чрез манипулации на финансовите си баланси и да не плащат корпоративни данъци от много години. Кой собственик би държал такива изпълнителни директори на компаниите си в България толкова години, ако не му осигуряват печалба! Нима това не прави впечатление на Министерството на финансите, на прокуратурата, на финансовото разузнаване в ДАНС и други контролни служби.! По този начин могат да се съберат големи неиздължени данъци – измервани с милиарди лева.

7. Концесиите. Чрез ревизиране на най-важните концесионни договори, сключени до сега, където българската държава е била ощетявана, чрез корегиране на силно занижените в договорите концесионни такси. При внимателен преглед могат да се съберат в повече около 1 млрд. лева през следвщите няколко години.

8. Чрез отнемане на неоснователно предоставените привилегии на двете американски електроцентрали в Марица Изток и привилегиите на производителите на възобновяеми енергийни източници – държавата може да получава около 1,0-1,2 млрд. лева през следвщите няколко години.

9. Отваряне на „досиетата на прехода”. През 2019 г. да започне отварянето на така наречените „досиета на прехода”. Това означава да се направи преглед на недвижимото и значимото движимо имущество и спестявания в пари и ценни книжа на ограничен брой (500-600 или повече) най-забогатели българи през последните 25-30 години. Това предполага също ревизия на 80-100 най-големи приватизационни и концесионни сделки. „Досиетата на прехода” ще са много по-интересни, значими и изобличаващи от досиетата на бившата Държавна сигурност. Затова се очаква силна съпротива от заинтересованите срещу тяхното разкриване. Тази съпротива може да бъде преодоляна ако има политическа воля у управниците и категоричен натиск от обществеността. Ако се действа решително и се бърка дълбоко, приходите наверно ще се измерват с милиарди лева. За целта трябва да се приеме специален закон и да се намерят смели държавници, които да го приложат. Тук ще проличи дали у нас все още има остатък от държавност. Или мафията наистина си е купила българската държава.

10. До края на текущия бюджетен цикъл ще продължат постъпленията за изпълнени проекти от еврофондовете. Макар и в намален размер, това ще продължи и след 2021 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЕТО Е ОЧЕВИДНО: В България има достатъчно финансови ресурси за провеждане на радикални икономически, социални, демографски и други реформи. Не достига само политическа воля в тези, които ни управляват.

Задушава ни и масовата апатия. Нашият народ трябва да се събуди от летаргичния си сън на търпение, страх и покорство. Да се надигне и да принуди политиците да пристъпят към радикални реформи! Дори да наложи смяна на системата! А ако продължава да търпи – да се сърди на себе си! Не чакайте месия, който ще дойде да въведе ред в нашия дом! Това трябва да направим сами! Никой не може да го направи по-добре от нас!

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели