/Поглед.инфо/
Предложение за икономическата политика на БСП.
Открито писмо

До Председателя на БСП др. Корнелия Нинова
До членовете на Националния съвет на БСП

Уважаема другарко Нинова,

Уважаеми другарки и другари,

 В навечерието на 49-я конгрес се обърнах към делегатите с открито писмо по икономическата политика на БСП. То беше публикувано в интернет, но не зная дали е достигнало до Вас. Като имам предвид, че най-трудната работа тепърва предстои, а и в първото си слово пред Конгреса вие обявихте ориентация към предизвикване на предсрочни избори и че ще подготвите алтернатива за извеждане на България от дълбоката криза, се обръщам към вас с предложение за алтернативна икономическа политика на БСП.

С последните сътресения в управляващата коалиция предсрочните избори може да се наложат дори по-скоро отколкото ги очаквахме. Динамизмът на политическите събития се повишава. Надявам се, че в тази сложна обстановка настоящите препоръки могат да ви бъдат полезни при изготвянето на такава алтернатива. Тези препоръки са резултат от многогодишните ми изследвания, а не прибързана имровизация, наложена от последните събития.

Настоящият текст е сходен с изпратения до делегатите на конгреса преди 15 дни, защото третирам същата проблематика, но в него има и важни допълнения. Настоящото предложение, което е и по-конкретно, може да ви бъде още по-полезно, защото, за разлика от по-общите принципни конгресни документи, сега предстои да се изготви по-разгърната предизборна платформа, последвана от конкретна алтернативна управленска програма.

БСП загуби доверието на стотици хиляди хора през последните 15-20 години. Най-ефикасно то можеше да бъде възстановено с действията й през 2013-2014 г., когато беше на власт. Ръководството на БСП обаче пропиля тази възможност. С бездействието и с погрешните си действия,сбезличното си коалиционно поведение с НДСВ и ДПС, с прегръдката на Станишев и Местан и свързания с нея огромен скандал около Пеевски, а също и сервилната антируска и пронатовска политика,то засили отчуждението на хората от нея.

Главна политическа задача пред БСП сега е да възстанови доверието на българските граждани. Това ще е много по-трудно в настоящите условия. То може да стане само ако БСП предложи актуални политики, които отговарят на жизнено важните интереси на гражданите. И ако го прави убедително, честно, с гаранции, че няма да ги подведе отново, когато е на власт.

Големият резерв за електорална подкрепа на БСП е в ляво от нея – стотиците хиляди хора, които отблъсна с дясната си политика. Има също резерв в спечелване доверието на членовете (а не непременно на ръководствата) на други леви партии и на патриотичната интелигенция. БСП не може да разчита на резерв от дясно. Поддържането на дясна либерална икономическа и друга политика ще е самоубийствено за БСП.

Понякога чувам да се казва: много хора критикуват сегашната икономическа политика на правителството, но никой не предлага алтернатива. Това не е вярно! През последните 10-15 години няколко пъти предлагах алтернативна икономическа политика, но никой не ми обръщаше внимание – нито ръководството на БСП и още по-малко - десните политици. Подобни предложения са правени и от мои колеги. В следващите редове го предлагам за пореден път на Вас и на членовете на Националния съвет на БСП с убеждението, че върша нещо полезно.

Безспорната фундаментална социално-икономическа цел на България е подобряване качеството на живота на хората. България беше и остава най-бедната страна в ЕС. БСП трябва да си постави следните главни социално-икономически цели: повишаване на реалните доходи; ограничаване на оскотяващата бедност; смекчаване на социалната поляризация; подобряване на здравето и образованието на гражданите; облекчаване на острата демографска криза; опазване на околната среда; повишаване социалната сигурност на гражданите, ограничаване на престъпността и корупцията; възстановяване на приятелските отношения с Русия, защита на националните ни интереси като член на ЕС и НАТО.

Тези цели могат да бъдат постигнати с подходяща държавна политика. Тук ще се спра само на икономическата и отчасти на социалната политика. Политиката, която предлагам цели да запълни с реално съдържание понятието „лява БСП”, работеща в сложна вътрешна и външна обстановка. В следващите редове доказвам, че има голяма разлика между „лява” и „дясна” икономическа политика. С препоръчаните тук мерки за лява икономическа политика БСП ще защитава интересите на наемния труд, на работещите бедни, на младото поколение, на преобладаващата част от интелигенцията, на безработните, на дребния и средния бизнес, на пенсионерите, т.е. на 80% от българите. Дясната политика защитава интересите на останалите 10-15% и най-вече - на 5те процента богати и най-богати хора. Това се потвърди категорично през последните 26 години.

Тук препоръчвам само контурите на лявата икономическа политика, която подлежи на конкретизация в стотици мерки и инструменти, за да стане оперативна. Принципният обрат към такава политика беше утвърден от последния конгрес на БСП. Конкретизирана в най-големи подробности и направена още по-категорична, недвусмислена и ангажираща, тази програма за алтернативна социално-икономическа политика може да бъде главната управленска оферта на БСП пред българските граждани на предстоящите избори.

ПРЕДЛАГАМ на Вас и на членовете на Националния съвет идеи за алтернативна икономическа политика в следните най-важни области:

1.БСП да настоява за преориентация на държавната икономическа и социална политика: от 26 годишното пренебрегване на наемния труд и фаворизиране на едрия капитал, към балансирана политика спрямо труда и капитала. Продължителното пренебрегване на интересите на трудовите хора може да бъде корегирано само с продължителна по-голяма грижа за тях, но без самоцелна конфронтация с крупния капитал. БСП е за социален мир, а не за социална конфронтация.

БСП губи доверие през последните 15-20 години не защото е лява, а защото не е достатъчно лява в действията си, когато е на власт. В опозиционните си декларации тя заявяваше, че е лява, а когато беше на власт мигачът мигаше на дясно. Такова поведение не се прощава от народа! Сега и декларациите и действията на БСП трябва да сочат категорично на ляво, без уговорки и оправдания с коалиционни партньори или с изисквания от Брюксел. Интересите на българските граждани трябва да са над всичко!

Коалиционните партньори следва да се подбират предпазливо и с ясно разписани подробни ангажименти за съвместно управление. Най-важните обещания пред избирателите трябва да са червени линии, които не могат да се прекрачват по време на управлението. Същевременно, държавата следва да е обективен арбитър за постигане на справедливи социални компромиси между труда и капитала. Силовото налагане на интереси е непродуктивно! Наред с всичко друго, България се нуждае и от траен социален мир в тези размирни времена! А социален мир е възможен само когато има справедливост в обществото! Няма по-голям дефицит в България сега, от дефицита на справедливост! БСП трябва да се справи категорично с този огромен дефицит!

2. БСП да настоява за принципа: всички форми на собственост са равнопоставени пред закона и се доказват чрез лоялна конкуренция под икономическото слънце. Ще просперира тази, която обслужва най-добре интересите на хората. Това е критерият за добра или недобра форма на собственост и на стопанисване. Двигател на икономическия прогрес е лоялната конкуренция, а не формата на собственост. Нито частната, нито публичната собственост могат да бъдат такъв автоматичен двигател сами по себе си. Особено при авторитарно управление и липса на реално функциониращо гражданско общество. Световната стопанска практика потвърждава, че и двете се израждат в стерилна управленска среда. Особено при настоящата доминация на перверзния световен финансов капитал.

БСП да настоява за незабавно прекратяване на приватизацията. Освен като регулатор, държавата трябва да участва пряко в собствеността с дялове или акции и в управлението на структуроопределящите фирми на България. Държавата трябва да може да притежава и свои големи предприятия, работещи в конкурентна среда, като всички други. И по този начин да допринасят със собственото си поведение за спазване правилата на лоялната конкуренция.

Да не се приватизират нормално работещи предприятия, социално ориентирани дейности и естествени монополисти. Ако държавните предприятия са рентабилни в конкурентна среда, какъв е смисълът да се приватизират? Това елементарно изискване беше нарушавано масово до сега, за да се подаряват държавни предприятия на „избрани” хора. Щом частният сектор претендира, че е по-рационален управленец, нека поема губещи предприятия и да ги оздравява, а не да взема на безценица здрави и да ги унищожава. Не бива да се приватизират и предприятия, за да се запълват дупки в бюджета!

БСП да е за привличане на авторитетни чуждестранни капитали главно в приоритетни за страната ни направления, но да държи за строг контрол върху тяхната дейност и спазване на нашите закони. По принцип не трябва да се приемат преки чуждестранни инвестиции от офшорни зони.

БСП да насърчава дребното частно предприемачество, в това число и семейното предприемачество и да го подпомага с всички възможни средства.

БСП да реабилитира кооперативната собственост във всичките й форми, ако гражданите желаят да се сдружават и да ги подпомага с инструментите на икономическата политика.

БСП да насърчава общинската собственост и да настоява за прекратяване приватизацията на общински дейности. Да се преразгледат договорите за приватизация и концесия на най-важните общински обекти през последните 25 години и при установени груби нарушения в договорите и в тяхното изпълнение, те да се развалят, а дейностите да се връщат на общините.

БСП да е за персонификация на собствеността. Във всяка акционерна или друга частна фирма трябва да се знае във всеки момент кои са реалните й собственици, с които, при нужда, да се водят преговори и/или да се търси отговорност. Хаосът с анонимната собственост на важни фирми като Булгартабак, трябва да се прекрати.

В държавните, общинските и частните предприятия да се въведе доброволно акционерно участие на техния персонал. Подробностите да се уредят със закон, изготвен от БСП съвместно със синдикатите.

3. БСП да настоява за основна проверка на договорите за приватизация и на концесионните договори на най-важните обекти, а също и на дейността на естествените и изкуствено създадените монополи от 1990 г. до сега. При установени съзнателни увреждания на държавните интереси в договорите и/или груби нарушения при изпълнението им, те да се анулират, обектите да се отнемат и да се търси наказателна отговорност от виновниците. Поради особения характер на тези действия БСП да подготви и внесе в Народното събрание специален закон за проверка на договорите и тяхното изпълнение и свързаното с това евентуално отнемане на съответните обекти.

При установени системни злоупотреби с монополно положение държавата да взема наказателни мерки. Ако е нужно БСП да подготви и внесе в Народното събрание проект за съответни допълнения в действащия закон.

Да се настоява за радикално подобрение на условията за концесия, а сроковете да се уеднаквят с европейските практики. Недопустими са предлаганите от някои концесионни срокове до 100 години, което е колониална практика.

4. БСП да настоява за анализи на стопанската дейност на големите някогашни рентабилни държавни предприятия, които след приватизирането им в продължение на много години отчитат в своите баланси загуби или символични печалби. Има сериозни основания да се предполага, че там се правят системни нарушения за избегване плащането на данъци и като оправдание за поддържане на ниски заплати за персонала. В зависимост от резултатите да се предприемат съответни действия.

5. БСП да изисква Народното събрание да настоява пред Управителния съвет на БНБ за цялостна проверка на приватизацията на най-големите банки и на дейността на банковата система, с участието на външни за системата независими български експерти и да уведоми Народното събрание за резултатите.

При фалити на финансови институции, като КТБ, последствията да се поемат изцяло от виновните лица и от акционерите. БСП да настоява за бързо разкриване на цялата истина около фалита на КТБ и да се търси отговорност от виновните лица. Да не се допуска и този път сметката да бъде платена от данъкоплатците! БСП да настоява Народното събрание да наблюдава от близо как се провежда настоящият стресов тест в банковата система и да поиска оценка за релултатите и изводите от ръководството на БНБ.

Да се проучат възможностите за създаване на силна държавна търговска банка, способна да разгръща активна кредитна дейност, включително и целево ниско лихвено кредитиране на приоритетни високотехнлогични национални проекти. Може ли това да се постигне чрез значително увеличаване на капитала и на клоновата мрежа на Българската банка за развитие? Ако е нужно БСП да внесе в Народното събрание специален закон за създаването и функциите на такава банка. БСП да подготви и внесе в Народното събрание проектозакон за създаване на Експортна банка.

6. БСП да настоява за ревизия на действащото законодателство и отстраняване на всички лобистки, промонополни, антисоциални и ощетяващи националните интереси текстове и дори цели закони.

7. БСП да настоява през 2017 г. да започне отваряне на така наречените „досиета на прехода”. Да се направи преглед на недвижимото и значимото движимо имущество на най-забогателите българи през последните 26 години. В зависимост от резултатите от проверката да се вземат съответните мерки. За целта БСП да внесе в Народното събрание проект за специален закон.

БСП да настоява през 2017 г. да се направи анализ на снимките от

въздуха през 2009-2010 г. на луксозните квартали край София, други големи градове, в курортни зони и край язовири и при установени нарушения на законите да се вземат произтичащите мерки. Ако е нужно да се направят и допълнителни снимки.

8. У нас се прилага дясната догма за „по-малко държава в икономиката”. Тази догма се провали тотално в България и в другите източноевропейски държави през последните 26 години. БСП да настоява България да възприеме концепцията за „регулирана пазарна икономика”, която, наред с всичко друго, предвижда и активно участие на държавата в стопанската дейност.

БСП да работи за връщане на държавата в икономиката и във всяка друга дейност не само като регулатор, но и като собственик и оператор. Това да се прави с предимство в най-важните структуроопределящи фирми, във високотехнологични и експортни фирми, в научно-изследователски, иновационни и внедрителски дейности, в социално ориентирани дейности, в дейности с естествен монопол. Да се прилага и формулата за съвместна държавно-частна стопанска дейност.

9. БСП да настоява да се изработи Национална стратегия за догонващо социално-икономическо и научно-техническо развитие на България до 2040 година, с повече конкретика за 2017-2020 г. В центъра на икономическата политика през следващите години да бъде поддържането на траен икономически растеж от 5-7% средногодишно.

Ориентирите на Стратегията към 2040 г. да бъдат: постигане на БВП на човек от населението около 65-70% от средното в ЕС, свеждане на безработицата до 3-4%, средногодишно повишение на реалните доходи със 6-7%, постигане на средни реални доходи (преди всичко заплати и пенсии) по паритетни стандарти около 60-65% от средните в ЕС, намаление на смъртността – общо и на децата и повишение на продължителността на живота до средноевропейското равнище, по-висока производителност и конкурентоспособност, смекчаване на социалната поляризация, всеобщ достъп до качествено здравеопазване, всеобщо средно образование, развитие на науката, смекчаване на острата демографска криза, опазване на околната среда, ограничаване на растящите вътрешни регионални различия, балансиран бюджет, публичен дълг не повече от 50-55% от БВП. По всички тези, а и други параметри Стратегията трябва да съдържа индикативни ориентири.

Приетата от Народното събрание стратегия да се приеме с общо съгласие и да ангажира всички бъдещи наши правителства, като периодично да се актуализира. При изготвянето на годишните бюджети да се държи сметка за контурите на тази актуализирана стратегия.

Обявената на 20 април 2016 г. тригодишна прогноза на Министерството на финансите по макроикономическите показатели е несериозна! Това е прогноза за стагнация.

БСП да настоява националната стратегия да се конкретизира в отраслови и други програми. БСП да настоява за подобряване финансирането на образованието и науката и за повишаване заплатите на учените и преподавателите във всички нива на образованието, които сега са мизерно ниски. Да не се допуска произволно пренаписване на историята на България в учебните програми.

Да се окаже помощ за активизиране дейността на Българската Академия на науките, за подобряване на нейното финансиране и за повишаване ролята й в социално-икономическото, научно-техническото и културното развитие на България. Да се развиват както избрани приоритетни направления за фундаментални изследвания, така и научно-приложни изследвания чрез подобряване на връзките със стопанската практика. Да не се допускат произволни реорганизации в БАН по случайни хрумвания на политици, без да се държи сметка за мнението на учените в Академията.

Изпълнението на програмите да се осигурява чрез индикативно планиране и с инструментите на икономическата политика, а не с административни директиви на центъра.

10. БСП да настоява за държавна концепция за реиндустриализация. В нея да се определят приоритетите за развитие на отделни високо-, средно- и ниско-технологични производства; за по-тясна връзка между науката и производството; за ролята на външната търговия в реиндустриализацията. Да се приложи целево нисколихвено кредитиране на приоритетни високотехнологични индустриални проекти. Да се възприеме държавно-частното начало за изграждане на производствени мощности в индустрията; за привличане на чуждестранни инвестиции от водещи европейски компании; за тясно производствено коопериране и участие в подизпълнителски дейности на наши с европейски компании; Да се приеме Закон за съвременна индустриална политика.

11. БСП да настоява за програма за съживяване на българското земеделие и особено на производството на плодове и зеленчуци, на екологично чисти хранителни продукти и на животновъдството. Да се разшири производството и износът на преработени земеделски продукти с по-висока добавена стойност. Да се възстановят и модернизират разграбените напоителни и отводнителни системи, а също и на системите за защита от градушки. Да се възстанови и модернизира дейността на Селскостопанската академия. Да се вземат мерки за защита на българското земеделие от незаконен внос и за завръщане на нашите земеделски продукти в прясно и преработен състояние на загубените чуждестранни пазари.

Да се установят максимално допустими размери на земеделски стопанства и максимално допустим размер на собственост върху земеделска земя.

Да се ограничат европейските субсидии за най-големите земеделски стопанства (латифундии) над определен размер и част от тях да се пренасочи към дребните и средни земеделски стопанства. Да се поддържа балансирано разпределение на евросубсидиите за зърнени култури, плодове, зеленчуци, технически култури и животновъдство. Където е нужно, те да се допълват и с национални субсидии за отделни производства, каквато е практиката в други европейски страни членки на ЕС.

12. Да се подобрят правилата и въведе пълна прозрачност при подготовката, обявяването, провеждането и изпълнението на обществените поръчки. Да се повиши наказателната отговорност за нарушения около тези поръчки. Да се прекрати произволната намеса на членове на правителството в изпълнението на вече утвърдени обществени поръчки. БСП да внесе в Народното събрание проект за актуализация на Закона за обществените поръчки.

13. БСП да настоява за преоценка на външнотърговската политика на България. Да се проучат възможностите за завръщане на някои от загубените пазари в Русия и другите държави от бившия Съветски съюз, в арабските страни, в Южна Азия и Далечния изток. Да се проучат възможностите за съвременна форма на вътрешна протекция в рамките на ЕС, защото при ниската ни конкурентоспособност нямаме никакви шансове на Вътрешния европейски пазар в сегашния му вид. Възможно ли е да използваме защитни механизми срещу вноса на хранителни земеделски стоки от страни на юг от нас с по-изгодни климатични условия? Възможно ли е да забраним субсидиран или дънпингов внос от други страни и с какви механизми? Как да се ограничи продължаващият огромен контрабанден внос? Други механизми за подкрепа на българското производство срещу нелоялна чуждестранна конкуренция. Възможности за икономизиране на българската дипломация. Както вече споменах по-горе, БСП да настоява за създаване на държавна експортна банка.

14. БСП да подобри сътрудничеството си със синдикатите за по-активни съвместни действия в защита на социалните интереси на наемния труд, особено на работещите бедни, на безработните, на младото поколение, на интелигенцията, на пенсионерите, на другите пренебрегнати социални и професионални общности, за общи мерки срещу крайно консервативната доходна политика. Не е правилно БСП да създава свой синдикат, каквито гласове се чуват, защото това ще я конфронтира безмислено с двата големи синдиката.

Поради погрешната рестриктивна политика през последните 26 години в България е допуснато крещящо подценяване на труда и изоставане на доходите, особено на заплатите, от производителността на труда. По БВП на човек от населението (т.е. по обществена производителност на труда) по паритетни стандарти сега сме 47% от средното в ЕС, а по средни доходи на човек – около 20-22%. Икономическата логика предполага двата показателя да са близки един до друг. Сега тя е брутално нарушена във вреда на трудовите хора, на интелигенцията и пенсионерите. Номиналната средна месечна брутна заплата общо за ЕС през 2015 г. беше 1469 евро, а в България 356 евро – най-ниска в общността.

За корегиране на това голямо изоставане, БСП да подготви заедно със синдикатите, проект за нова политика по доходите. В рамките на тази нова политика да се настоява през следващите десетина години да се поддържа изпреварващо повишение на доходите, особено на заплатите и пенсиите, за сближаване на средното равнище на доходите у нас с равнището по БВП на човек от населението у нас спрямо това в ЕС.

15. БСП да настоява за нова пенсионна политика. България е страната с най-ниската средна продължителност на живота в ЕС - 74,9 години, при 80,6 години средно за ЕС. БСП трябва да е против повишаването на пенсионната възраст. Пенсионната възраст да се обвърже със средната продължителност на живота у нас. България е страната с най-ниски пенсии в ЕС. Да се настоява за ускорено повишаване на пенсиите, така че средната месечна пенсия да достигне 700 лева през 2020 г., при 340 лв сега. Прогнозираното от Министерството на финансите повишение на пенсиите за следващите няколко години с по 1,0-1,5% е подигравателно при сегашното им мизерно ниско равнище. БСП трябва да е против политиката за намаляване на бюджетните субсидии за пенсионния фонд през следващите няколко години. Обратното, до преодоляването на голямото изоставане на пенсиите у нас, по-големите бюджетни субсидии са неизбежни и необходими.

16. БСП да настоява през 2017 г. да започне възстановяването на някогашните трудови войски в подходяща съвременна форма. Участието в тях да е доброволно и срещу заплащане. Това ще осигури организирана работна сила от няколко десятки хиляди души за важни строителни обекти, ще даде възможност на тези хора да придобият професия, да получават доходи и ще помогне за ограничаване на битовата престъпност, особено всред ромите.

17. БСП да настоява за създаване през 2017 г. на държавно-частен инвестиционен фонд за иновации и изграждане на високо технологични и експортно ориентирани производства, за подпомагане развитието на изостанали региони, с равни вноски от бюджета и частния сектор, с начален капитал от 2,0 млрд. лева, който да нараства през следващите години. Така държавата ще се завръща пряко в стопанската дейност и като собственик на производствени предприятия, заедно с частния сектор.

18. БСП да настоява за изготвяне на Програма за повишаване конкурентоспособността на икономиката, особено на фирмено равнище. Според последния Световен доклад по конкурентоспособността, преобладаващата класация на нашите фирми е между 100но и 110то място от обхванатите в анализа 142 страни. Ето и някои данни: по усвояване на технологиите във фирмите заемаме 85то място; по наличие на модерни технологии – 91во; по наличие на учени и инженери – 96то; по разходи за изследвания и внедряване – 100но; по качество на управлението на фирмите – 105то; по потенциал за иновации – 108мо; по отношения между работодатели и наемен персонал – 111то; по склонност да се делегират правомощия – 120то; по качество на управленското образование – 121во; по квалификация на персонала – 127мо; по способност да се привлича висококвалифициран персонал – 142ро; по способност да се задържа висококвалифициран персонал – 142ро. Всяко класиране в този доклад след 50то – 55то място поставя съответната страна в групата на слабо развитите, а след 100то – в групата на най-изостаналите в света.

Сегашното състояние на нашите фирми по конкурентоспособност е катастрофално. БСП да препоръча какво може да направи държавата в помощ на частния бизнес за повишаване конкурентоспособността на фирмите. Как да се повишава конкурентоспособността на държавните, общинските и кооперативните фирми?

19. БСП да настоява за промяна в сегашната политика по разпределителните и преразпределителните отношения. За характера на тази политика може да се съди по разпределението на новата стойност между труда и капитала (т.е. между заплати и печалби), по равнището на данъчното облагане (това, което мобилизира държавата с данъците и това, което оставя на работодателите) и по дела на държавните приходи и разходи в консолидирания бюджет, като процент от БВП. Този дял у нас е около 36-37%, а ако се вземат само данъчните приходи – под 30%. Това говори за големи реверанси на властите пред едрия капитал и грубо пренебрегване интересите на наемния труд, на младото поколение, интелигенцията, дребния капитал, общините и особено изостаналите региони.

Средното в ЕС през 2013 г. по държавните разходи в бюджета е било. 48,5%. В някои от страните членки е както следва: Словения – 59,7%, Финландия – 57,8%, Франция – 57,1%, Дания – 56,7%, Белгия – 54,4%, Швеция – 53,3%, Австрия – 50,9% и т.н. Зад ниските проценти в България се крие стремеж на властите да оставят преобладаващата част от новосъздадената стойност на предприемачите и да се ощетяват работещите, интелигенцията, младите хора, дребния бизнес, пенсионерите и особено изостаналите региони. Това засилва доходното неравенство.

БСП да настоява държавните разходи в нашия консолидиран бюджет през следващите години да се повишат до 44-45%. С предлаганите промени ще спадне делът на печалбата (и на нормата на експлоатация) и ще нарастне делът на труда (заплатите) в разпределението на новосъздадената стойност. Ще се създаде финансова основа за смекчаване на произволната рестриктивна политика, за преодоляване грубото подценяване на труда вече 26 години.

20. БСП да настоява през следващите години да се промени основната концепция на данъчната ни система. На макро равнище това да се изрази с промени в съотношението между преки и косвени данъци, като се сближава с европейското. Преките данъци (които се плащат главно от заможните и богатите) там осигуряват 34%, а у нас едва 18,6% от общите данъчни приходи. В тригодишната прогноза на Министерството на финансите до 2019 г. не се предвижда промяна в преките данъци.

Какви промени се налагат по отделните данъци?

А. „Плоският” данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен с необлагаем минимум за месечен доход до размера на минималната работна заплата (примерно 450-460 лв.) и данъчни ставки: 10, 15, 20 и 25% в зависимост от размера на дохода. Месечните доходи над необлагаемия минимум, примерно до 1500 лв. (което е масовият случай) да се облагат с 10%; горницата от 1500 до към 3000 лв. с 15%, от 3000 до 5000 лв с 20% и над 5000 лв с 25%. Това е умерена прогресия. В ЕС преобладават максимални данъци върху доходите между 40 и 45%.

При такава промяна по-голяма част от доходите ще остава в бедните и средните доходни групи. Ще се увеличава потребителското търсене на домакинствата, предимно за произведени в България стоки и ще бъде стимулатор за растежа, заетостта, доходите.

Б. Да се премине към семейно облагане на доходите на физическите лица. Общият доход на членовете на семейството се дели на техния брой. Ако доходът на член е по-малък или равен на необлагаемия минимум, установен с новия данък върху доходите, той няма да се облага. Ако е по-голям горницата ще се облага по скалата на данъка върху доходите. Със семейното облагане се оставя по-голям доход на домакинствата, стимулира се потреблението и растежа.

В. „Плоският” данък върху печалбата да се преобразува в умерено прогресивен с максимална ставка 20%. Да се оставя необлагаем минимум за печалбата на малките семейни и други фирми; да се запази 10% за средните по размер печалби, 15% за по-големите и 20% за най-големите. В ЕС пробладаващите максимални ставки за този данък са между 25 и 35%. Основните данъчни ставки да се съчетаят със:

а/ нулев данък върху реинвестираната част от печалбата в производствени машини и съоръжения през следващите 10 години;

б/ право на фирмите да прилагат ускорена амортизация за доставени нови дълготрайни материални активи (производствени машини и съоръжения) през следващите 10 години.

Този корпоративен данък ще стимулира инвестиционната активност и модернизацията на икономиката. Фирмите, които инвестират повече ще плащат под 10% корпоративен данък.

Г. Основната ставка на ДДС да остане 20%, но за лекарствата, детските стоки и учебните помагала да се намали на 5%, а за хазарта и за екстравагантни луксозни стоки, да се повиши на 27%. В ЕС 6-7 страни вече имат базисен ДДС между 24 и 27%). Това ще облекчи живота на възрастните хора, които са главни потребители на лекарства и ще помогне за стимулиране на раждаемостта, отглеждането и образованието на децата.

Д. Данъкът върху лихвите по депозити да се прилага само за влогове сумарно над 100 хил. лева на вложител, независимо в колко срочни депозита или банки са вложени.

Е. Да се повишат данъчните ставки върху доходите от дивиденти и други форми на капиталови доходи, в съответствие с новите ставки на данъка върху доходите и печалбата.

Ж. През първата половина на 2017 г. да се приложи еднократно облагане с 5% данък „Солидарност” на недвижимите и част от по-големите движими имоти на обща стойност по данъчна оценка над 200 хил. лева на домакинство. Приходите от него да се използват само за инвестиционни цели. Това не е репресивен данък, а средство за подпомагане на икономиката в сегашните трудни условия.

З. Да се въведе по-стръмен прогресивен данък за недвижимо имущество над 200 хил. лева на домакинство по данъчна оценка, а също и за притежавани екстравагантни транспортни и други средства и съоръжения: самолети, хеликоптери, луксозни лимузини, яхти и други подобни.

И. Да се преразгледа данъчното облагане на наследството, като се запази сегашното облагане на малките и средни наследства и се повиши за големите и най-големите.

Й. Да се въведе данъкът на Тобин (на името на видния американски икономист, нобелов лауреатДжеймс Тобин). С този данък се облагат спекулативните валутни операции, износът на капитали и други подобни. Такова облагане може да помогне за ограничаване износа на български капитали към офшорни зони и обратното.

К. Дивидентът на държавните фирми за бюджета да се намали от 80% на 20%. Това ще остави допълнителни ресурси на тези фирми за развитие.

Л. Да се децентрализира бюджетната система. Да се повиши делът на общинските бюджети и на социално-осигурителната система в общия размер на консолидирания бюджет. За общини, които нямат достатъчно приходи от местни данъци и такси да им се правят директни отчисления с трайно установени (а не променяни ежегодно) между 5 и 10% от данъка върху доходите на физическите лица или от корпоративния данък, постъпващ на тяхната територия. При пренасяне на управленски компетенции на общините по здравеопазване, образование, инфраструктура и други, да им се осигурява и необходимото допълнително финансиране. Да се направи анализ на натрупаните към момента задължения на общините (почти 500 млн. лв.) и там, където се установят обективни причини – да им се опростят. Да се използва също механизмът на безлихвените държавни заеми на общините.

М. България губи ежегодно милиарди левове от слаба събираемост на данъците и другите държавни вземания. БСП да настоява за радикални мерки по подобряване събираемостта на данъците. Твърденията на министър председателя за рязко намаление на контрабандата са произволни, по подобие на другите му изявления. Все в тази връзка да се настоява за общи по-ефикасни мерки на ЕС за ограничаване прехвърлянето на европейски капитали в офшорни зони по света. Да се настоява за подробна информация за направеното от нашите власти по списъците на българи със специални депозити в швейцарски, австрийски и други европейски банки, предоставени ни от Германия и други западноевропейски страни преди няколко години. Да се настоява и за щателна проверка за произхода и за платените данъци по капиталите на български граждани, разкрити от „Панама гейт”, в началото на Април и на 9 Май 2016 г.

Реформирането на данъчната ни система в препоръчаните направления ще я направи по-справедлива, икономически по-ефективна и по-европейска;

21. Като се имат предвид очакваните допълнителни бюджетни приходи от предлаганото умерено повишение на данъците, постепенното ускоряване на растежа и свързаното с това намаление на бюджетните дефицити през следващите 5-10 и повече години, БСП да настоява да не се допуска повишение на публичния дълг над 30% от БВП. Да се настоява също за пълен публичен отчет по използването на утвърдените миналата година 16 млрд. лева допълнителен публичен дълг, какъвто до сега не е направен. Да се настоява също за намаление на междуфирмените задължения и другите форми на корпоративна задлъжнялост – към бюджета, банките, осигурителната система, собствения персонал;

22. Приоритет над приоритетите в България трябва да стане постепенното овладяване на острата демографска криза, която вече прераства в катастрофа. Населението ни се топи. Само през миналата година е намаляло с 48 хил. души. Изтичат не само най-младите мозъци, но и генетичният ни потенциал. Към края на настоящото столетие населението на България се очаква да намалее до 3,0-3,5 млн. души, т.е. толкова, колкото е било преди 200 години - в 1900 година. Със сегашното си население вече сме се върнали към 1946 г., т.е. 70 години назад. При по-активна емиграция може да спаднем още повече. България буквално изчезва постепенно от политическата карта на Европа!

Демографските кризи обикновено са продукт на сложен комплекс от икономически и неикономически фактори. В България главната причина е оскотяващата бедност и все по-трудното преживяване за 80-85% от населението ни. Германия също е в сложна демографска ситуация, но не поради бедност, а по други причини, които не е тук мястото и времето да обсъждаме.

Демографските показатели са силно инерционни. Кризата не може да бъде овладяна бързо, но може да се смекчи постепенно. Поради инерционния характер на тези показатели, ако до десетина години не се вземат радикални стабилизиращи мерки деструктивните демографски процеси ще станат необратими и няма да се поддават на положително въздействие, дори и такова да бъде упражнявано. Тогава и да се вземат антикризисни мерки няма да има резултати. Сегашните години може би са последните през които все още може да им се въздейства еикасно.

Воден от горните опасения смятам, че БСП трябва да настоява от началото на 2017 и следващите години да се приведе спешно в действие голям пакет от радикални мерки за смекчаване на острата демографска криза. За тази цел, наред с много други, трябва да се използват и икономически мерки за стимулиране на раждаемостта и намаляване на смъртността, защото разликата между раждаемост и смъртност (т.е. наличието или липсата на естествен прираст) определя поне около две трети от броя на населението и неговото изменение. Останалата до една трета зависи от миграционните процеси – разликата между емиграция и имиграция.

Миграционните процеси обаче много по-трудно се прогнозират и по-мъчно се въздейства върху тях, особено за такъв дълъг период от време. Затова концентрирам вниманието си на въздействието върху естествения прираст – положителен или отрицателен. Главната ни цел сега е да обърнем отрицателния естествен прираст в положителен с икономически мерки, като:

  • от 1 януари 2017 г. платеният отпуск по майчинствода стане 12 месеца с 90% възнаграждение за първо дете; - 18 месеца за второ; - 24 месеца за трето; - до 3 месеца за всяко следващо;

  • от 1 януари 2017 г. да се предоставя еднократна държавна помощ при раждане на първо дете – 3000 лв.; на второ – 5000 лв.; на трето – 10000 лв. и на всяко следващо – по 500 лв;

  • от 1 януари 2017 г. да се повишат детските добавки: - на 80 лв. месечно за първо дете; 130 лв. за второ; 200 лв. за трето; 40 лв. за всяко следващо;

  • да се ускори строителството на детски ясли и градини, като към 2020 г. се осигурят необходимите места в тях за всички деца на тази възраст във всички селища;

  • от 1 януари 2017 г. да започне намаление на таксите в държавните и общинските детски ясли и градини и до края на 2018 г. да бъдат отменени. Детските заведения да минат на държавна издръжка;

  • от началото на 2017 г. да започне намаление на учебните такси във всички общински и държавни училища и да бъде завършено до края ня 2019 г. От началото на 2020 г. да се въведе в тях безплатно средно и висше образование;

  • от началото на 2018 г. да се дава еднократна помощ от 500 лв. за първолаците в началото на първата им учебна година и по 300 лв. в началото на следващите учебни години до завършване на първоначално образование. Ако ученикът отпадне през учебната година, тази сума се връща на общината;

  • от началото на 2018 г. всеки ученик в общинско и държавно основно училище да получава месечна стипендия от 30 лв.; в средно училище - 80 лв. при успех минимум 4,50 по шестобалната система и в държавен университет – стипендията за успех да се определя от ръководството, но не по-малко от 200 лв. при успех минимум 4,50;

  • от началото на 2019 г. да се осигурят общежития за поне 50% от учениците в общинските и държавните средни училища и за студентите в държавните университети при минимално заплащане;

  • от началото на 2019 г. за всички деца, младежи и девойки до пълнолетна възраст да се предоставя безплатна здравна помощ, без да се изисква непременно да са здравно осигурени и независимо от дохода на родителите;

  • от 1 януари 2017 г. да се отмени статутът на болниците като търговски дружества. По това напоследък заговориха и управляващите, но аз го предлагам от 15 години;

  • от началото на 2017 г. да започне чувствително повишение на заплатите на медицинския персонал в държавните и общинските болници. Да се увеличат значително доставките на модерна диагностична апаратура за държавните и общинските болници и да се подобрят условията за работа и професионално развитие на медиците в тях, за да се смекчи масовото изтичане на медицински персонал към чужбина;

  • да се осигури реален всеобщ достъп до здравни услуги на всички български граждани. Да се прекрати закриването на общински болници по финансови причини. Да се осигури нормална здравна помощ и подходящо снабдяване с лекарства на живеещите в малките и отдалечени села и за малките градчета;

  • от началото на 2017 г. да започне повишение на процента на възстановяване (реимбурсиране) от Здравната каса на разходите на пациентите за лекарства, като до 2020 г. се достигне средното равнище в ЕС. Засега сме на едно от последните места;

  • от януари 2017 г. да започне съществено увеличение на дела на здравното осигуряване за зъболечение в общия бюджет на Здравната каса, като до 2020 г. достигне средното равнище в ЕС;

  • от началото на 2017 г. да започне ускорено повишение на пенсиите, така че през 2020 г. средната месечна пенсия да достигне 700 лв, без

ограничения за максимума. Пенсиите да не се облагат с данък върху доходите;

  • от началото на 2017 г. за неосигурените бедни възрастни хора над 60 години държавата да заплаща изцяло здравната им помощ;

  • до края на 2016 г. да се изработи специална програма за комплексни грижи за възрастните хора, с оглед намаляване коефициента на смъртност до 11,0-11,5 промила (при 15,1 сега – най-високия в ЕС) и повишаване продължителността на живота у нас до 77,5-78,0 години (при 74,9 сега) към 2030 г.;

  • от началото на 2018 г. ДДС да се намали на 5% за лекарствата, учебните помагала и за всички детски стоки до 15 годишна възраст;

  • от началото на 2018 г. държавата да заплаща 10% от стойността на ново жилище на младо семейство с едно дете; 20% на младо семейство с две деца и 30% с три и повече деца, ако нямат друго жилище;

  • от началото на 2018 г. да се правят данъчни облекчения на млади семейства с две и повече деца при изплащане на лихви по ипотечни и други жилищни заеми;

  • от началото на 2017 г. паричните помощи за раждане, отглеждане и образование на деца да се освобождават от подоходен данък, а помощите в натура – от ДДС. Паричните помощи да се индексират ежегодно с инфлацията;

  • всички български граждани, завършили държавни висши училища и използвали настоящите допълнителни помощи, могат да заминават на работа в чужбина само след като са работили у нас по специалността си поне пет години преди отпътуването. В противен случай трябва да възстановят предоставените им помощи и улеснения;

  • да се изработи програма с конкретни икономически и други мерки за стимулиране завръщането на заминали да учат в чужбина млади хора, след завършване на образованието им, и на по-възрастни специалисти-емигранти, а също и на млади хора и други специалисти от българските общности в чужбина. БСП да е против прилагането на задължителни административни мерки за тази цел;

  • от началото на 2017 г. държавна субсидия да се предоставя само на държавните и общинските основни, средни и висши училища.

  • При приемането на годишните бюджети от 2017 г. нататък Министерството на финансите да уведомява Народното събрание, че в предлагания бюджет са отразени всички клаузи на настоящата Програма за смекчаване на опасността от демографска катастрофа.

На някои хора предложените тук мерки може да се струват много щедри. Това не е оправдано, защото става дума за съдбата на България. Ако това не се направи България е пред изчезване като народ и държава към края на настоящото и началото на следващото столетие.

Съдбата на България е над всичко! Стотици хиляди, а може би и милиони българи са дали живота си през вековете, за да я има. Сега не се изисква да плащаме със живота си, а далеч по-скромно – да осигурим условия за нейното нормално демографско развитие. Няма цена, която не може да бъде платена, когато се касае за спасяването на България. Съдбата на България няма парични измерения.

Още повече, че финансирането на изброените мерки може да се осигури с допълнителните държавни приходи от предлаганата по-горе в т. 20. реформа на данъчната система и с подобряване събираемостта на държавните вземания, с което ще се получават допълнително поне 4,5-5,5 млрд. лева годишно. Според доклада на британските експерти “PAND”, публикуван през 2015 г. България губи само от корупция 19 млрд. щатски долара годишно. По този показател сме на второ място в ЕС след Румъния. Следователно, финансирането не може да бъде оправдание за бездействие в демографската политика.

23. БСП да настоява България да защитава по-добре националните си икономически и други интереси като член на ЕС. През последните 9 години, откакто сме член на ЕС, българските правителства се подчиняват послушно на диктата от Брюксел в името на абстрактни общи интереси, абстрактна солидарност и абстрактни евро-атлантически ценности, зад които стоят интересите на големите страни-членки и на европейските и световните корпорации.

Като изключим по-свободното пътуване и работа в страните от ЕС и подобрения достъп до по-разнообразни и качествени вносни стоки в нашите магазини, засега повече губим, отколкото печелим от членството си в ЕС. Мои анализи показват, че понесените загуби от преждевременното закриване на четирите ядрени блока в Козлодуй, направените разходи, плащания членски внос при членството в ЕС, пропуснатите ползи от изграждането на АЕЦ Белене и на газопровода Южен поток, от една страна, и получените помощи през предприсъединителния период и еврофондовете по време на членството, от друга, ще се изравнят едва към 2050 година. До тогава сме на минус.

Ако добавим пораженията от разгрома на нашата икономика и изхвърлянето на улицата и прогонването в чужбина на около 45% от работната ни сила и около два милиона български граждани с техния мозъчен и генетичен потенциал, балансът от присъединяването ни към ЕС става почти катастрофален. Жалко, че това все още не се знае и не се разбира от масовия български гражданин!

Като имам предвид горното препоръчвам БСП да настоява за сравнителен анализ през 2017 г. на това, което получаваме и това, което изразходваме или губим от членството си в ЕС. Да се установи кой получава облагите (колко у нас и колко в чужбина) и кой понася загубите у нас от членството ни в ЕС. Според резултатите от анализа да се настоява за съответни решения.

24. Наличието на Общ европейски пазар в сегашния му вид е изгодно за най-развитите страни-членки, но не и за слабите като нас. БСП да настоява, заедно с други страни членки, за дълбоки реформи в Общия пазар, чрез създаване на вътрешнообщностен механизъм за защита на икономическите интереси на по-бедните страни членки, като България. При сегашните условия на мощна вътрешна конкуренция на страни с вековни индустриални традиции и опит, ние, едва прохождащи в икономиката, оставени без протекция, никога няма да можем да се конкурираме успешно с тях, няма да се сближим с най-развитите страни членки и още по-малко – да се изравним с тях. Трябва също да се възстановят традиционните ни пазари: в Русия и други страни от бившия Съветски съюз, в съседните държави, в арабски и други страни.

БСП да настоява за съществени промени в ЕС. Не бива да се лишаваме лекомислено от остатъчния икономически и политически суверенитет. Трябва да престанем да сме политически мекотели. Трябва да поставяме над всичко националните си интереси, както правят другите, уважаващи себе си страни членки. Да се настоява националните ни интереси да се съчетават с общностните. България трябва да използва и правото си на вето при особено важни гласувания в ЕС, които увреждат силно националните ни интереси.

БСП да настоява за много дълбоки реформи в ЕС, чрез които той да се върне към идеите на бащите основатели с Римските договори от Март 1957 г. – да се превърне в доброволно гъвкаво икономическо обединение на самостоятелни национални държави, а не в монолитни Европейски съединени щати, каквато е сегашната тенденция. Бъдещето на ЕС е в гъвкава икономическа конфедерация на независими национални държави, а не в монолитна политико-икономическа федерация по модела на САЩ, към каквато ни тласкат с предложенията за все по-голяма централизация на икономическата, финансовата, демографската и друга политика, чрез създаване на общо министерство на финансите, общ бюджет, обща армия, общи служби по сигурността, обща прокуратура, общ съд и т.н. Силовите опити за превръщане на ЕС в монолитни Европейски съединени щати ще доведат до все по-голяма вътрешна съпротива на народите на страните членки и в крайна сметка - до неговото разпадане.

Българското правителство да настоява за прекратяване на политиката на централизация на всички стопански и други управленски функции в Брюксел и почти пълно обезправяване на националните институции от управленски компетенции. След като всички важни решения ще се вземат в Брюксел, провеждането на национални избори за парламенти с участието на партии с различни програми става безмислено. Това означава край на истинската демокрация. По същество ще ни управляват от Брюксел неизвестни и неизбирани от нас високопоставени чиновници, обслужващи европейските и световните корпорации.

СУВЕРЕНЪТ, т.е. народите на страните членки трябва да запазят правото си да решават кой и как да ги управлява. Националните парламенти и другите национални институции трябва да запазят главните си управленски функции. Европейските народи с вековните си традиции на национални държави и силна национална идентичност и култура, не трябва да допускат те да им бъдат отнети и заличени. ЕС има бъдеще само ако се развива като гъвкаво обединение на самостоятелни национални държави. Това е червената линия която не трябва да позволим никому да преминава.

25. Както текущите, така и стратегическите интереси на България налагат възстановяване на приятелските отношения с Русия. Расте заплахата от агресивната реваншистка политика на Турция с намеренията й да възстанови някогашното величие на османската империя в осъвременена форма. Това означава и посегателство и върху България, която Давутоглу доскоро наричаше Румелия. Турското правителство и турското посолство се намесват открито във вътрешните ни работи, без нормалната за такива случаи ответна реакция на българските власти. У нас се създава открито протурска етническа партия, наред с ДПС. Опасността става още по-голяма с очертаващото се масово преселение на милиони хора от Африка, Близкия и Средния Изток към Европа през следващите години и десетилетия.

Сами не можем да се защитим от нарастващите опасности. Още по-малко можем да разчитаме на импотентния ЕС, който не може да опази и себе си дори. Разбира се, ние не очакваме военно нападение от Турция с класически военни средства. Това сега нито е възможно, нито е необходимо в Европа. В сложни ситуации, обаче, когато ще трябва да се избира между фундаменталните конфликтни интереси на България и Турция, а такива ще възникват, ЕС и НАТО ще предпочетат Турция, която за тях е по-ценен и по-важен стратегически съюзник, поради нейните мащаби, географско и геополитическо разположение на границата между двете цивилизации, страна през която минават и ще продължат да минават мощни миграционни потоци към Европа. При подобна опасност ЕС и НАТО ще помогнат на България толкова, колкото помогнаха на Гърция срещу турското военно нахлуване в Кипър през 1974 г. и окупираха 40% от неговата територия при 18% турско население.

Русия е единствената реална защита на нашата обща славянска цивилизация, християнска религия и фундаментални духовни и културни ценности и традиции, на която можем да разчитаме сега и в бъдеще. Тази историческа общност не подлежи на забрава, дори при най-голямо старание на наши и чуждестранни русофоби!

България не трябва да подкрепя налагането на икономически санкции от ЕС срещу Русия, защото от това страдат и нашите текущи интереси в енергетиката, туризма, външната търговия, транспорта, отбраната и други сектори. Санкциите противоречат и на всички основни принципи на световния стопански обмен. БСП трябва да подготви и предложи концепция за външно-търговска политика между България и Русия.

България не трябва да допуска да бъде превръщана във предфронтова или фронтова държава срещу Русия! И за това да научаваме от изявления на американски министри.

26. БСП да настоява за отклоняване на нелегално подготвяния проект за „Трансатлантическо партньорство за инвестиции и търговия” (ТТИП) между ЕС и САЩ. При сключването на този договор в близко бъдеще тук ще проникват по-лесно продукти с ГМО, ще започнат проучвания за добив на шистов газ чрез хидравличен кракинг (което други европейски страни вече изоставят), ще се лишим от социални придобивки, ще подчиним националната си икономическа, социална, екологична, здравна и друга политика и традиции на интересите на големите американски корпорации. Защото споровете между Българското правителство и международните корпорации, чиито интереси могат да бъдат засегнати от законодателни мерки на нашата страна, ще се решават от частни международни арбитражи. Ние трябва да последваме другите европейски страни, в т.ч. и Германия, където съпротивата срещу този неравноправен договор расте, особено след последните разкрития по неговото съдържание, пазено в дълбока секретност.

27. Поради изключителната важност на икономическата политика на България е желателно към председателя на БСП да се създаде Консултативен съвет по икономическата политика, съставен от десетина най-видни български икономисти с лява ориентация. По преценка на председателя на партията този съвет да се събира 3-4 пъти годишно за сериозни тематични дискусии по най-важни за страната икономически теми, примерно: икономическо развитие на България до 2020 г., стратегия за икономическо развитие на България до 2030-2040 г., демографската криза в България, конкурентоспособност на българската икономика, интеграцията на България в ЕС, политика на доходите в България, ограничаване на доходната поляризация в България, повишаване на заетостта в България, ограничаване на емиграцията на млади специалисти от България и привличането им обратно у нас, без прилагане на административни средства или принуда, пенсионната система на България, концепция за данъчна система и данъчна политика на България, бюджетна политика на България, политика по публичния и по корпоративния дълг в България, регионална политика в България и т.н.

28. Националният съвет на БСП да обсъжда веднаж в годината на специален пленум изпълнението на своята програма за икономическата политика на България.

ххх

Ако не се пристъпи към радикална промяна в текущата и дългосрочната икономическа политика на България в очертаните по-горе направления, ни очаква продължителна икономическа стагнация, масова бедност, растящо неравенство, изостряне на демографската криза, хронично социално и политическо напрежение, нарастващи по ожесточеност вътрешни конфликти. А в още по-далечна перспектива – изчезване на България от политическата карта на Европа.

БСП трябва да предприеме още сега РЕВОЛЮЦИОННИ по своята същност и радикализъм промени в икономическата, а и в цялостната си политика. Ако продължава с досегашната си разкрачена, двусмислена и нерешителна политика, в недалечното бъдеще БСП ще изпадне на българската политическа сцена в настоящото положение на ПАСОК в Гърция и на социалистическите партии в Полша и Унгария, които дори не са представени в техните парламенти.

Уважаема другарко Нинова,

Уважаеми членове на Националния съвет на БСП,

Изричам тези силни думи с твърдата убеденост че съм прав. Житейският, научният, професионалният и международният ми опит ми дават основание за тази убеденост.

Запомнете това! И помнете, че и вие ще носите своя дял от отговорност, ако допуснете то да се случи! Направете така, че вашите деца и внуци да не се срамуват, а да се гордеят с вас!

Най-искрено ви желая успех!

13 Май 2016 г.

Проф. дин Иван Ангелов

Член-кор. на БАН