/Поглед.инфо/ От чл. 98. до чл. 104. на Конституцията са описани пълномощията на Президента на България. В най-общ вид те се свеждат до отбраната, сигурността, външната политика,важни назначения на висши държавни постове. Описаните там правомощия могат да се нарекат преки.

Всяко от тези правомощия е свързано с много други функции на държавното управление, чието оперативно изпълнение е възложено на съответни органи на правораздавателната, изпълнителната и съдебната власт. За да изпълнява пряко отредените му правомощия, Президентът трябва да поддържа постоянна връзка, като участва под една или друга форма, сам или чрез своя апарат, във формулирането и координирането на много други ключови държавни функции, които не са изрично споменати в посочените членове на Конституцията. Те могат да бъдат наречени косвени правомощия. Поради тази причина не е вярно твърдението, че компетенциите на нашия Президент са силно ограничени, едва ли не символични. Освен посочените до тук връзки, той има силно влияние и с високия си авторитет като пряко избран на този пост, а също и с личните си качества: компетенции, висок морал, честност, благородство, взискателност, достойно поведение.

Най-общо казано, Президентът е отговорен за състоянието и развитието на цялата държава, за благосъстоянието на нейните граждани. Отговорен е и за доброто и за лошото. Той няма физическа възможност да участва в оперативното управление на различните сектори на икономиката и на обществото, но носи политическа и морална отговорност за тяхното общо състояние и успешно развитие. И поради това има право да се интересува, да проверява, да изисква информация, да съветва, да препоръчва управленски решения, без да шуми около тези си дискретни действия. Той трябва да поддържа постоянна връзка с Премиера и с Председателя на Народното събрание.

:Много се спекулира тези дни от десни политици, икономисти и политолози, че генерал Радев давал обещания, които са извън неговите правомощия като евентуален президент. И с това подвеждал гражданите, за да спечели тяхното доверие. Тези обвинения са неверни. Нека поразсъждаваме по възможностите на Президента да влияе, например върху особено важна дейност като икономическата политика и свързани с нея сектори. Макар че това не е упоменато в Конституцията, а в широките среди се смята, че е изключително правомощие на изпълнителната власт.

Фундаментално значение за развитието на държавата имат разпределителните и преразпределителните отношения. Казано по-популярно: политиката на доходите, функционирането на бизнеса, бюджетната и данъчната политика. Разпределението на новата стойност между печалба на бизнеса и заплата на наемния труд се договаря между работодателите и наемния персонал. Ако обаче бизнесът провежда системна агресивна политика в гонитбата на максимална печалба, за сметка на мизерни заплати и още по-мизерни пенсии, се стига неизбежно до конфликти, поради все по-острото доходно и имуществено разслоение. Това поражда растящо социално напрежение, стачки, сблъсъци и застрашава социалната стабилност и националната сигурност.

Всичко това е назряло у нас, след като управниците доведоха до бедност почти 80% от народа и около 1,5 милиона души са в оскотяваща бедност, системно недохранвани и без достъп до лекарства и здравна помощ. Средната месечна пенсия е около 330 лв, а средното годишно повишение – с подигравателните 4-5 лева месечно. Около 1 милион пенсионери получават до 297 лв. месечно, което е границата на оскотяващата бедност. Повечето хора над 60-65 години са без зъби, но не могат да се лекуват поради липса на пари. В повечето български села с години не стъпва лекар, но все по-често ги посещават свещеници за преждевременни погребения. Положението там е трагично. И всичко това се дължи на политиката на десния догматизъм, покорен слуга на едрия капитал.

Нима Президентът може да наблюдава пасивно тези процеси и да не реагира, както прави Плевнелиев вече 5 години, защото сме имали пазарно стопанство и държавата не трябвало да се меси в него! Да сте чули за негова активна намеса в тази област? Аз не съм. Въпреки че над България е надвиснала много сериозна опасност. Първо, такива отношения между труда и капитала нямат нищо общо с нормалното пазарно стопанство, защото еквивалентният обмен между труда и капитала е потъпкан флагрантно. Такава е физиономията на дивия балкански капитализъм, който господства у нас. Второ, растящото вътрешно социално напрежение застрашава националната сигурност много повече, отколкото евентуално външно нападение, което е почти изключено.

В такива случаи, ако правителството не предприема нищо, въпреки настояванията на Президента, той трябва отначало да стане дискретен посредник за разрешаване на конфликта. Ако това не помага може да поиска намесата на Тристранния съвет. Ако и това не помага може да свика Консултативния съвет за национална сигурност при Президента, където да се вземат съответни решения, възлагащи действия на компетентните инсттуции, за предотвратяване дестабилизацията на държавата. Ако и това не помага, като крайна мярка, може да се обърне по медиите към нацията, без разбира се, да призовава към размирици. Съвременната държава разполага с много инструменти за въвеждане на ред и законност. Всичко това се налага в защита на националната сигурност, което е негово неотменимо конституционно задължение.

Не личи по нищо нашите президенти да са постъпвали така през последните 27 години, макар че е имало десетки кризисни ситуации, които са го налагали. Не е известен нито един случай г-жа Цачева да е инициирала или да е участвала в разрешаването на такива конфликти, въпреки високия си пост. Тези хора с дребни чиновнически души, се оправдават, че това не е в техния ресор. Те не разбират, че трагедията и отчаянието на хората не признава ресори. Тези дни дори и министри започнаха да обясняват лошия резултат за ГЕРБ на 6 ноември с протестен вот и че си вземали поука от него. А къде бяха до сега? Къде беше Бойко Борисов, който дори тези дни ни уверява, че ако подаде оставка оставял държавата в отлична форма? Къде беше г-жа Цачева? Къде беше президентът Плевнелиев? Защо не почувстваха пулса на народа до сега?

През изминалия четвърт век в България бяха приватизирани дълготрайни материални и нематериални активи за десетки милиарди лева. По всеобщо убеждение това беше направено по престъпен или полупрестъпен начин. То не се отрича дори от крайно десните пазарни фундаменталисти. И беше очевидно за милиони хора. Не го видяха само българските президенти от 1990 г. до сега. Оправданието им е, че приватизацията била в правомощията на изпълнителната власт и президентът нямал право да се намесва там. Твърде наивно и крайно елементарно оправдание!

Конституцията в никакъв случай не е била пречка за намесата на президентите, при наличието на стотици и дори хиляди факти на престъпна приватизация. Според Конституцията Президентът е пазител на държавните интереси и отговорен за опазването на националната сигурност. Ограбването на държавни активи за милиарди лева е най-грубо посегателство над тези интереси и подкопава националната сигурност. Това е давало основания на всеки от тези президенти да се намесва за предотвратяване на разграбването. Очевидно, те са виждали всичко това, но са си затваряли очите. То едва ли се дължи на незнание или некомпетентност! По-логично е да се предполагат други по-сериозни причини. Те обаче могат да се докажат само чрез мащабни разследвания на прокуратурата.

През изминалите години прокуратурата имаше хиляди случаи в които можеше и трябваше да се самосезира, но също предпочете да си затваря очите. Това бяха години на масово разграбване в условията на масово неизпълнение на задълженията на всички държавни институции, оправомощени да защитават обществените интереси и националната сигурност. Всички, като се започне от президентите, премиерите, главните прокурори и т.н. Държавата се превърна в разграден двор. Навсякъде царуваше хаос, престъпност и корупция, които допринасяха за задълбочаване на бедността.

След покриването на производствените разходи, включително и заплатите, брутната печалба се облага с данък. Плащат се и осигурителни вноски. Тези средства се мобилизират от държавата за финансиране на здравеопазване, образование, наука, инфраструктура, социални програми, пенсии, екология, сигурност, отбрана и т.н. Ако обаче данъците са много ниски, както е у нас, не се набират достатъчно средства и всички тези сектори остават недофинансирани. Включително отбраната и вътрешната сигурност. Лошото здравеопазване, образование, инфраструктура, умиращата наука също застрашават националната сигурност.

В същото време бизнесът разполага с големи средства, които не инвестира за развитие, а използва за паразитно потребление, за корупционни плащания, за финансиране на престъпни групировки. В България няма по-голям дефицит от дефицита на справедливост! Това също застрашава националната сигурност. Като добавим все по-нестабилното положение около нашата държава, тенденциите към разпад в Европейския съюз, военния преврат в Украйна, растящото напрежение между САЩ и Русия, войната в Близкия изток, напиращите масирани миграционни потоци, които не могат да се спрат с гранични огради, заплахите пред нашата национална сигурност растат и се множат.

Какво трябва да прави президентът при това положение? Нашият сегашен президент избра да пасува. Да сте чули да е направил нещо през последните почти 5 години за решаване на остри социални конфликти, за избягване на вътрешна конфронтация? Аз не съм. Той нито може, нито е желаел да го направи. Предпочете да се подвизава с авантюристичната си политика на международен ястреб, особено с предизвикателните си, с нищо непровокирани, изказвания срещу Русия. Така ли се гарантира национална сигурност на малка, бедна и слаба държава като нашата, като се конфронтираш с велика държава? И то не коя да е, а Русия!

А г-жа Цачева? Да сте чули да е направила нещо като Председател на Народното събрание (формално най-високия пост в нашата държава) от толкова години за стабилизиране на националната сигурност по горните направления? Аз не съм. Къде е гаранцията, че ще го прави, ако стане Президент? Не виждам такива гаранции. По-скоро обратното! Защото за всичко ще трябва да пита „началника”. Тя не може да взема самостятелни решения, особено по сложни проблеми.

Освен масовата бедност и социалната поляризация над България е надвиснала опасността от демографска катастрофа. Анализите и прогнозите показват, че ако още сега не се вземат радикални мерки, ще се стопим като народ и държава към края на настоящия и началото на следващия век. Опасността е много голяма, защото демографските показатели са силно инерционни. Ако пропуснем още едно-две десетилетия деструктивните демографски процеси ще станат необратими. По брой на населението (7,1 млн. души) вече сме се върнали към 1946-1947 г., т.е. със 70 години назад. В края на столетието с очаквано население около 3,5 млн. души, (в мнозинството си цигани и турци) ще се върнем на равнището на 1900 година, т.е. с 200 години назад. Да сте чули Плевнелиев и Цачева да бият тревога за това, както прави например Виктор Орбан в Унгария и да вземат спешни масирани мерки? Борисов всеки ден говори за магистрали, обича да реже ленти за откриване на пътни участъци, улици, пречиствателни станции и други подобни, но да сте го чули да се тревожи за демографската катастрофа на България? Аз не съм. Каква е гаранцията, че Цачева ще вземе мерки ако стане президент, след като през последните 5-6 години на високия си пост не е показала дори, че се интересува от този проблем и че е загрижена от страшната опасност пред България.

Може ли нормален президент да е безучастен при такава надвиснала опасност! Плевнелиев беше такъв президент. С досегашното си поведение г-жа Цачева показа, че ако бъде избрана ще е също такъв пасивен президент. С досегашната си будна гражданска съвест в своята област генерал Радев сигурно ще ни покаже какъв може да бъде истинският президент пред такава опасност.

Мога да продължа с изреждането и на други връзки между изброените в Конституцията функции на Президента и например политиката за възрастните хора, за здравеопазването, образованието, науката, културата, социалната политика, масовата емиграция от България, престъпността, корупцията и т.н. Тези сфери от живота на обществото не са възложени в Конституцията на Президента, а на изпълнителната власт, но като ръководител на държавата той носи главната политическа и морална отговорност за тяхното състояние и развитие.

Плевнелиев посети БАН в началото на своето президентство и обеща пред академиците и член-кореспондентите да осигури допълнително 16 млн. лева за спасяването на Академията от финансова и кадрова смърт, поради финансовата примка около нейната шия, поставена от Дянков преди години. Остана си с обещанието. Той ни излъга! Г-жа Цачева при посещение на наше тържество преди няколко години също обеща пред академиците и член-кореспондентите, че ще се погрижи за подобряване финансирането на БАН, без да сочи число. И от нейното обещание не последва нищо. Тя също ни излъга. Ако така е постъпвала навсякъде, е сеела илюзии и е лъгала още много хора. Каква е гаранцията, че ако стане Президент ще е по-различна? По-скоро обратното.

Аз вярвам, че генерал Радев ще бъде достолепен Президент. Той е човек на делото и на дадената дума. Постави ли си цел, гони я до край. Освен всичко друго, неговата сурова и опасна професия го е направила такъв. Както е известно, той е летец. Избрал е тази професия сам, въпреки тревогите на родителите му, които са искали да го правят икономист. Летците са смели и решителни хора, със строго премерени и точни действия, защото всяка тяхна грешка може да е фатална. Те работят в екип. Помагат си един на друг, защото зависят един от друг. Те не са авантюристи. Премерват всяка своя стъпка. На младини аз бях парашутист. Познавам добре манталитета на летците. Защото двете занимания са сходни по риск и опасност. При тях казаната дума е хвърлен камък. Те са горди, решителни и смели мъже. Не оставят другарите си в беда.

Онзи ден по една от големите телевизии показаха посещение на журналисти при родителите на генерала в родната му къща. Направи ми впечатление, че въпреки лъжите на Цачева по адрес на генерал Радев, неговата майка не каза лоша дума за нея. Точно обратното – каза добри думи. Така постъпват благородните и толерантните хора. Хората със широка душа. Тази българска майка е възпитала същите качества в сина си. Тя може да е без образование, не зная, но като човек стои много по-високо от Цачева. И заслужава по-голямо уважение!

С генерала сме и земляци. Той е от село Славяново, Харманлийско. Аз съм от село Българин, Харманлийско. На младини бях бригадир в неговото село – строихме шосе. Чрез мои приятели от Славяново познавам косвено него и родителите му. Трудолюбиви, скромни, честни и чисти хора. Пренесли са тези качества в своя син. Имам всички основания да вярвам, че това е Президентът от който България се нуждае. Вярвам, че най-после улучихме на правилния човек за Президент! Достатъчно се срамувахме и притеснявахме 5 години с едно недоразумение!