/Поглед.инфо/ Целта на настоящия анализ е да докажа, че пари в България има, стига да е налице политическа воля да се мобилизират. Тук се спирам само на реформите в бюджетната политика и главно в данъчната система. В предишната ми статия направих това за политиката по доходите

Нашата данъчна система се нуждае от дълбока промяна. В резултат на погрешната рестриктивна политика навсякъде се оплакват, че „няма пари”. България е държава на повсеместно драстично недофинансиране през последните 20-25 години. Това е ключовата дума при описване състоянието на всички наши системи. Масовото недофинансиране поражда и масово недохранване на нашия народ.

Недофинансирането не се дължи на липса на ресурси. Въпреки бедността си България има вътрешни ресурси, но правителствата не желаят или не могат да ги мобилизират и използват. Оставят ги съзнателно на бизнеса, уж за да ги използва по-рационално. А той не го прави, дори паразитира с тези ресурси. Провали се догмата, че частният сектор е по-рационален от публичния, че държавата винаги била лош стопанин.

Правейки дълбоки реверанси пред капитала, българските правителства се придържат към най-ниските и най-несправедливи данъци в Европейския съюз. Още по-тревожно е, че това се прави в най-бедната страна в ЕС, където, поради неразвитостта на частния сектор, а и паразитно-престъпния характер на част от него още при зачеването му, намесата на държавата в изпълнението на приоритетни социално-икономически проекти е преустановена, макар че е необходима. При липсата на нормален частен сектор тя е дори крещящо наложителна. В резултат на това данъчно-осигурителните приходи в нашия бюджет през 2015 г. бяха 29,0% от БВП, при средно 40,0% в ЕС. Още по-фрапантни са тези различия по страни (виж таблица 1.).

Таблица 1. Данъчни и осигурителни приходи в някои

европейски страни за 2015 г.

Страни

Данъчни и осигурителни приходи-% от БВП

Данъци върху доходи и богатство-% от общите приходи

Европейски съюз

40,0

32,4

България

29,0

18,5

Белгия

47,5

35,1

Дания

47,6

63,9

Германия

40,0

30,7

Гърция

39,6

23,3

Испания

34,6

29,3

Франция

47,9

26,3

Хърватска

37,6

15,9

Италия

43,5

34,0

Унгария

39,2

17,9

Австрия

44,4

32,4

Полша

33,3

20,8

Португалия

37,0

29,2

Румъния

28,0

23,5

Словения

37,1

19,6

Словакия

32,4

22,9

Чехия

34,4

21,2

Източник: Евростат

От втората колона на таблицата личи, че всяка година мобилизираме 9-10 млрд. лева по-малко ресурси за финансиране на важни национални проекти, отколкото бихме могли, ако прилагахме данъчна политика и ако постигахме събираемост на данъците, сходна с тази в средно развитите европейски страни. Не сравнявам с най-развитите западноевропейски, а със средно развитите, примерно източноевропейските страни.

С прилаганата консервативна данъчна политика ние се самонаказваме, самоблокираме, самоизтощаваме, защото се самолишаваме от финансови ресурси за развитие на здравеопазването, образованието, науката, културата, инфраструктурата, социалните програми, националната сигурност, отбраната. Тази комбинация на консервативна доходна и данъчна политика, със своите катастрофални последствия е социална провокация спрямо собствения ни народ! Тя дори застрашава оцеляването на нашата държава!

Погрешната данъчна политика и лошата данъчна дисциплина обясняват ниските данъчно-осигурителни приходи и произтичащото от това повсеместно недофинансиране на всички важни национални системи. В Западна Европа постигат близо два пъти по-високи приходи от нас, като процент от БВП (виж таблицата)! Това им позволява да финансират нормалното функциониране на техните държави.

Третата колона на таблица 1. показва какъв е делът на постъпленията от данъци върху доходите и имотите в общия размер на бюджетните приходи. С нашите 18,5% сме далеч под средното равнище от 32,4% общо за ЕС. Българската богата класа допринася по-малко за социално-икономическото развитие на страната от своите събратя в останалите източно европейски страни. Да не говорим за западноевропейските, където богатите са далеч по-щедри, социално чувствителни и национално отговорни.

Бедните и средните слоеве у нас са натоварени с по-голямо данъчно бреме, отколкото в другите страни членки, а богатите са силно облекчени, в това число и в сравнение с другите източно-европейски страни. С такава брутално изкривена икономическа и социална политика България няма изгледи за социално-икономически прогрес в обозримото бъдеще. Напротив, изправени сме пред икономическа стагнация и социална конфронтация.

Виновни за това са не само десните, но и левите политически формации през последните 28 години. В България е доста условно да се говори за леви и десни, понеже провеждат сходна икономическа и социална политика. Така наречените „леви” у нас са автори на най-реакционната данъчна политика – „плоските” данъци, единната ставка на ДДС, високият дял на косвените данъци в структурата на данъчните приходи, поголовната рестриктивна политика, масовото недофинансиране и т.н.

Самата конструкция на нашата данъчна система е погрешна. Това предопределя икономически и социално нерационална структура на основните данъчни приходи по източници (виж таблица 2.):

Таблица 2. Структура на източниците на държавните приходи - %

Показатели

Европейски съюз

България

Косвени данъци

35,0

52,4

Преки данъци

33,8

19,8

Осигурителни вноски

31,2

27,8

Източник: Евростат

Най-важни косвени данъци са ДДС и акцизите. Най-важни преки данъци са данъкът върху доходите на физическите лица и данъкът върху печалбата. Осигурителните вноски включват пенсионни и здравно-осигурителни вноски. Косвени данъци плащат всички според потреблението си, включително и най-бедните. Преки – предимно заможните и богатите според доходите и имотите си, а осигурителни вноски – осигурените лица.

Социална провокация спрямо собствения ни народ е в най-бедната страна от ЕС най-бедните и средни слоеве да се натоварват, наред с богатите, с 52,4% косвeни данъци от общите данъчно-осигурителни приходи, докато средното в ЕС е 35,0%. Не по-малка социална провокация е да се облекчават заможните и богатите с ниски преки данъци (едва 19,8% от общите приходи), докато средно в ЕС те са 34%, а в западноевропейските и скандинавските страни между 40 и 50%.

Не е възможно, след като сме най-бедните в ЕС, да поддържаме най-ниските данъци в ЕС и да набираме достатъчно ресурси за финансиране на най-важните си обществени програми! Още по-грозно е при тази ултра консервативна данъчна политика да се оплакваме, че нямаме пари. Пари имаме, но нашите управници не желаят да ги използват в полза на народа си. А този народ търпи, мърмори и понася стоически мизерията си.

Във всички държави по света данъчната система е най-важният източник за финансиране на публичните програми. До сега никой не е измислил нещо по-добро! България не може да бъде изключение от това световно правило. А правителствата ни да се преструват, че няма пари. Всички вайкания в нашето общество за недостиг на пари са несериозни, дори демагогски и цинични, докато поддържаме сегашната си икономически неефективна и социално несправедлива данъчна система! Намери се дори финансов министър, който наскоро заяви, че „справедливостта е класово понятие”. Същият министър заяви миналата година, че „за акъл пари не дава”.

Нашата данъчна система няма нищо общо с фундаменталните принципи на публичните финанси на ЕС, в който членуваме. Крайно време е нашите политици да разберат тази елементарна истина! А ако продължават да упорстват, като обслужват интересите на най-богатата върхушка (5-10% от населението), народът трябва да ги принуди да я разберат чрез мощен обществен натиск. Важна роля тук могат и трябва да изиграят и синдикатите. А също и левицата, ако в България наистина има такава!

Многократно съм заявявал, че радикално подобрение в качеството на живота ни е възможно само чрез ускорен икономически растеж. Това обаче изисква огромни материални, човешки и финансови ресурси и много, много години. Всеки, който твърди обратното заблуждава неосведомените или самият той е икономически неграмотен. Несериозно е да се говори, че понеже в 2016 и 2017 г. е постигнат 3-4% растеж на БВП, с помощта на временни фактори (еврофондове и рязко увеличение на публичния дълг), вече всичко е наред и можем да увеличаваме доходите през следващите години. Не бива също да се забравя, че това е твърде скромен растеж и че някои от източноевропейските държави от ЕС имат растеж от 5,5-6,0 и повече процента.

Добре би било тези, които не разбират от икономика да се въздържат да ни четат лекции по връзката между икономически растеж, заетост и доходи! Внушават ни, че безработицата у нас била много ниска и че това е заслуга на управляващите. Да, наистина е тяхна заслуга, защото с предизвиканата от тях разруха в икономиката и трайното потискане на доходите през изминалите 28 години, заедно с бизнеса, принудиха около един милион работоспособни българи да заминат за чужбина. Дават ли си сметка, че ако не беше този гигантски отдушник безработицата у нас сега щеше да е поне 40% и че дори пословично търпеливите българи щяха да се разбунтуват!

Смехотворно е да се сравняват темповете на растеж в слабо развита страна като нашата, с темповете в Германия, Белгия, Холандия, Дания, Швеция, Австрия и т. н. Икономическият пълнеж на един процентен пункт при тях е няколко пъти по-голям от нашия. Ако миналата година сме произвели 5 струга, а тази година – 10, темпът на прираст е 100%. Ако друга страна е произвеждала 5000 хил струга, а сега 6000 хил., прирастът е 20%. Коя страна е по-добре? Отговорете си сами. България има скромен темп от 3-4%, поради ниската си статистическа база, а не поради успешното си развитие. Но за да постигне догонващо развитие се нуждае от 8-10% в продължение на 15-20 години. Това би било наистина успешно развитие!

Главен източник на допълнителни ресурси за спешно, но скромно подобрение в качеството на живота ни е РАДИКАЛНАТА РЕФОРМА В ПОЛИТИКАТА НА ДОХОДИТЕ И В ДАНЪЧНАТА СИСТЕМА. От тази гледна точка всички други източници са от второстепенно значение. Не е възможно да се трудим и да конструираме и събираме данъците си по африкански, а да живеем по европейски!

Нашите политици искат да се движим с една скорост с развитите страни членки на ЕС. Наред с много други предпоставки, това налага да изравним нашите данъци с техните, които са далеч по-високи, дори от моите настоящи препоръки за умерени повишения. Потребността от фискално сближаване се споменава ирично в изявлението на ръководителите на Германия, Франция, Италия и Испания във Версайл, край Париж; от Президента на Франция в словото му в Сорбоната тази година по реформите в ЕС и други. Никой няма да ни чака като най-бедна страна, ако при нашата и без това ниска база, се движим с досегашната скорост от 1,5-2,0% средногодишен прираст на БВП през последните осем следкризисни години и с 3-4 пъти по-ниски и по-несправедливи преки данъци. Желателно е българските политици да се научат да оценяват хладнокръвно суровите ни икономически реалности! И да разберат, че както до сега, така и в бъдеще, страните в ЕС са се движели и ще се движат с различни скорости.

Ако данъчно-осигурителните приходи у нас нарастнат до средното европейско равнище от 40% към БВП, ще осигуряват ежегодно 10 млрд. лева, а при най-скромни оценки – 5-6 млрд. лева допълнителни годишни приходи. Става дума за средното, а не за най-високото западноевропейско равнище на данъците. Това ще е трудно постижимо, но не е невъзможно! То ще стане дори неизбежно през близките години, след евентуална радикална реформа в ЕС. Изравняване с данъчните проценти на западноевропейските страни през близкото бъдеще обаче е невъзможно.

КАКВИ ДАНЪЧНИ ПРОМЕНИ СА НЕОБХОДИМИ и КАКВИ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРИХОДИ могат да се очакват от тях?

1.„Плоският” данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен с необлагаем минимум- 510 лв.; с 10% да се облага месечен доход от 511 до примерно 2000 лв (което е преобладаващата част от данъкоплатците); с 15% - доход от 2001 до 3500 лв; с 20% - от 3501 до 5000 лв и с 25% - над 5000 лв. Максималните проценти за този данък в ЕС са между 55 и 60%.

За данъкоплатците с високи доходи, които плащат по високите ставки да не се прилага необлагаем минимум.

От въвеждането на този данък се очакват допълнителни годишни приходи между 300 и 350 млн. лв. Това и всички следващи числа за очакваните допълнителни приходи са резултат на мои оценки.

В обявения проект на БСП от 23 октомври 2017 г. се предвижда възстановяване на необлагаемия минимум, отказ от „плоския” данък и въвеждане на умерено прогресивно облагане с няколко етажа до 20%. Това е крачка напред. Тя означава отказ на БСП от „плоския” данък върху доходите.

2. Въвеждане на семейно облагане с данък върху доходите, с който ще се оставят значителни допълнителни доходи на домакинствата и ще се стимулира тяхното потребителско търсене, а чрез него и растежа.

В проекта на БСП не се предвижда такава важна промяна. В реч на Корнелия Нинова се споменава за такъв данък за младите семейства. Това не е достатъчно ясно – защо и как само за младите семейства? Защо не за всички семейства?

3. „Плоският” данък върху печалбата да се преобразува в умерено прогресивен. Да се въведе пълно освобождаване на малките семейни и други фирми от такъв данък. За средните и големи фирми – да се въведе постепенно повишение на облагането за средна, висока и най-висока печалба, с максимална ставка до 20%, (при 35-38% в ЕС). Предлагам също нулев данък за рефинансираната част от печалбата през следващите 10 години.

От промяната в корпоративния данък ще се насърчава инвестиционната ативност, растежът и ще се получават допълнителни годишни приходи около 150-200 млн. лв.

В обявения проект на БСП не се предлага промяна в корпоративния данък. Предвижда се повишение на данъка върху дивидентите от 5 на 10%, което е правилно.

4. Да се въведе умерено повишение на прогресията при облагането на имоти с данъчна оценка над 200 хил. лева на домакинство, а също и при облагането на големите наследства. Сега тези данъци у нас са два пъти по-ниски от средните в ЕС. От тях се очакват допълнително около 100 млн. лв. годишно.

В проекта на БСП не се предвижда нищо по тези данъци.

5. Да се въведе диференциран ДДС: предлагам запазване на основната ставка от 20%; ниско облагане (до 5%) за лекарства, учебни помагала и детски стоки и повишено облагане (до 27%) за луксозни и екстравагантни стоки. Това ще облекчи възрастните хора, които са главни потребители на лекарства; ще помогне за стимулиране на раждаемостта, за отглеждането и образованието на децата.

От повишения процент по този данък за луксозните стоки, след приспадане на намалените приходи от по-ниския процент и главно в резултат на значително повишение на събираемостта (която за този данък сега е много ниска), могат да се получават 10-12% по-големи постъпления от предвидените за 2017 г. – около 1 млрд.. лв. годишно

В обявения проект на БСП не се предвиждат промени в ДДС.

6. От съществено подобрение на събираемостта на акцизите за алкохол и цигари (която сега е много ниска) могат да се получават в повече приходи от предвидените за 2017 г. – около 300-400 млн. лв. годишно.

В проекта на БСП не се предвижда нищо по акцизите.

7. Според надеждни оценки на Българската петролно-газова асоциация държавата губи около 1,0-1,3 млрд. лв. годишно от неплатени акцизи от сивия сектор в петролния бизнес.

В проекта на БСП не се предвижда нищо в тази област.

8. Предлагам да се проведе еднократно облагане през 2019 или 2020 г. с 5% целеви данък „Солидарност” за недвижимите имоти и по-значими движими имоти (самолети, хеликоптери, яхти, луксозни лимузини) над 250 хил. лева на домакинство по данъчна оценка. Този ресурс да се използва само за финансиране на мерките по смекчаване на демографската криза. От този данък може да се съберат между 700 и 800 млн. лева.

В проекта на БСП не се предвижда нищо подобно.

9. Предлагам да се засили децентрализацията на данъчната система. По-висок процент от данъчните приходи да се предоставя на общините. Този процент да се стабилизира трайно, примерно на 10% от постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица на територията на общината, да остават за нея. Там където няма достатъчно такива доходи да се предоставят текущо от Министерството на финансите.

В проекта на БСП не се казва нищо по този въпрос.

10. Да се направи тотална проверка на плащането на корпоративни данъци от големите български и чуждестранни компании през последните 15-20 години. Не е нормално големи компании с огромни за българските мащаби обороти, да отчитат нулеви печалби чрез манипулации на финансовите си баланси и да не плащат корпоративни данъци от много години. Нима това не прави впечатление на Министерството на финансите!

В проекта на БСП не се казва нищо по тази очевидна аномалия.

11. От подобрения в събираемостта на неданъчните приходи могат да се получават през следващите години около 7% повече постъпления от предвидените за 2017 г. – 200 млн. лв. годишно.

В проекта на БСП не се предвижда нищо по неданъчните приходи.

12. От разширение на обхвата на осигурените и подобрение в събираемостта на пенсионно и здравно-осигурителните вноски могат да се получават около 6% повече постъпления от предвидените за 2017 г. – 500 млн. лв. годишно

В проекта на БСП не се предвижда нищо подобно.

13. От по-рационалното насочване и повишения контрол при възлагането и използването на средствата по обществените поръчки могат да се спестяват около 800 млн. лв годишно в сравнение с разходите през 2016 г.

В проекта на БСП не се предвижда нищо по обществените поръчки.

14. Да се засили насочеността на данъчната система за облекчаване на демографсата криза, която е най-голямото предизвикателство пред нашата държава. Това може да се направи чрез предложеното диференциране на ДДС, облекчения при облагането с данък върху доходите, препоръчаното въвеждане на семейно облагане с данък върху доходите, препоръчания данък „Солидарност”, препоръчаната децентрализация на данъчната система, подобряване събираемостта на данъците, увеличаване на ресурсите от НЗОК за лечение на възрастните хора и особено за зъболечение.

В проекта на БСП няма почти нищо за облекчаване на демографската криза чрез данъчната система.

Реформирането на данъчната ни система в препоръчаните направления ще я направи по-справедлива, икономически по-ефективна и по-европейска.

В проекта на БСП е посочено, че предвидените от тях данъчни облекчения ще засегнат почти 3 млн. данъкоплатци: 2,8 млн. ще получат данъчни облекчения и около 120 хил. души – повишения на данъците. Ако тази оценка е точна, предлаганата реформа в данъчната политика е икономически и социално рационална. За предлаганата от мен реформа съм убеден, че е така.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели