/Поглед.инфо/ Разтревожени от убедителното слово на Президента Радев на пресконференцията на 28 януари 2019 г. по повод втората годишншнина на неговото президентство, Бойко Борисов, министрите и тяхното политическо обкръжение, се заеха да му отговарят. Председателят на Народното събрание дори заяви, че словото приличало на изявление на ръководител на враждебна към нас държава. Обвиниха го, че разделял народа, въобразявайки си, че те – шепа хора от управляващата група, са народът, И забравяйки, че народът не мисли като тях. Няколко дни по-късно социолозите обявиха, че 67% от българските граждани споделят казаното от Президента.

Направиха ми впечатление някои мисли на Бойко Борисов на традиционната среща с бизнеса на 29 януари. Той заяви, че БВП нарастнал с 40% през последните няколко години; че новите заводи растели като гъби след дъжд; че с построяването на магистралата през Северна България бизнесът ще потече по нея като през река; че расте благосъстоянието на народа и т.н. Той обаче пропусна да спомене някои много по-важни неща.

Растежът на БВП не е мерило за благосъстоянието на народа.

Специалистите добре познават дефектите на БВП и че само с темпа на неговия растеж не може да се оценява благосъстоянието на хората. Веднага след кризата от 2007-2009 г. Генералният секретар на ООН създаде група от световно известни експерти, начело с нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, да предложи заместител, но все още не е намерено решение за оперативен показател.

Макар че знаеше, г-н Борисов съзнателно пропусна да каже как се разпределят благата от този растеж между различните слоеве от населението у нас. Забрави за масовата бедност, за растящата пропаст между бедни и богати, по крещящата несправедливост и други беди, по които сме рекордьори в ЕС. Почти по всички неблагоприятни показатели за качеството на живота на хората, сме рекордьори в Европа, а по позитивните – на опашката. Само днес – 4 февруари лекарите ни съобщиха че сме най-зле по онкологичните заболявания, Евростат – за най-ниската ни минимална заплата в ЕС, а еколозите – че България е с най-лошо качество на въздуха. Рядко минава ден без такива мрачни новини.

Г-н Борисов пропусна да каже, че според най-нови данни на КНСБ за издръжката на живота на едно лице в домакинските бюджети се падат 602 лв. и че 70% от населението живее под тази граница. Забрави да каже, че близо 2 млн. души живеят в осотяваща бедност. Пропусна да ни уведоми, че разликата в доходите между най-бедните и най-богатите 10% от населението в ЕС по официални данни е около 5 пъти, а у нас – 8,2 пъти. А истинските са над 10 пъти. Пропусна дори да спомене за надвисналата ни най-голяма опасност - демографската катастрофа, където сме в групата на най-застрашените в света. А спомняте ли си той някога, като министър-председател, да е изразил тревога по критичната ни демографска ситуация! И забележете, премиерът пропуска да говори за най-големите текущи и бъдещи опасности над България, а не за някакви дреболии. И ни забавлява с мнимия растеж на БВП, по който има много въпросителни, но не е мястото да ги изброявам тук.

Реката от благоденствие по северната магистрала

Бойко Борисов ни уведоми авансово, че през бъдещата магистрала в Северна България ще потече река от благоденствие. Вярно е, че с развитието на инфраструктурата, при едновременното наличие и на много други предпоставки, се улеснява развитието на икономиката. Това обаче не е така просто – от днес за утре:

  • Първо, най-трудният участък от магистралата през Стара планина беше построен преди около 40-45 години и ни служи отлично, въпреки че не се поддържа нормално и от неговото правителство.-

  • Второ, магистралата още не е завършена. 150 километровият участък, за който той говори още не е започнат и може да бъде построен най-рано след 3-4 години. Ако изобщо бъде изграден.

  • Трето, от собствен опит знаем, че у нас след завършване на магистрали в продължение на 10-15 години по тях не се изграждат дори най-елементарните допълнителни съоръжения: тоалетни, бензостанции, места за почивка на шофьорите, места за закуска, магазини за покупка на дребни хранителни стоки, кътчета за игра на децата, мотели, пътни знаци, мантинели, осветления на кръстовища и други важни части на пътя, важни отклонения за съседни селища, нормално осветление и вътрешна уредба на тунелите и т.н. Пътувалите по магистралата „Виа Игнатия“ в Гърция знаят каква е огромната разлика между тях и нас. С горчивина заявявам, че навярно ще са нужни 15-20 и повече години докато постигнем сегашното гръцко равнище по магистралите и около тях. А през това време те ще въведат още по-добър ред. Да не говорим за западноевропейските магистрали.

  • Четвърто, още повече години ще са нужни докато в съседните на северната магистрала райони на 5-10-20 и повече километра от ляво и дясно се появят малки, средни и големи стопански обекти и надеждни инфраструктурни връзки с тях.

Ще бъдем доволни ако имаме картината, която Премиерът описва след 20-30-40 години. Дано я имаме! Недопустимо е, обаче министър-председател, да говори така „на ангро“, да заблуждава безотговорно неосведомените, че тази река от благоденствие ще потече през близките години. Всеки средно интелигентен човек знае, че такива чудеса не са възможни. Още по-малко у нас. Министър-председателят няма право на такъв свръхелементарен кръчмарски език! Аз се срамувам от неговото поведение.

Новите заводи никнели „като гъби след дъжд“

Впечатлиха ме думите му за „никнещите като гъби нови заводи“. Пътувам често из България. Виждал съм много обхванати от бурени входове на някогашни заводи и стопански дворове на ТКЗС; десятки хиляди декари буренясали, подивяли и изсъхнали бивши овощни градини и лозя; пустеещи участъци плодородна земя; занемарени, запълнени с боклуци и неподдържани някогашни напоителни канали и канавки, които сега причиняват наводнения; лошо поддържани пътища, осеяни с дупка до дупка и кръпка до кръпка, поради лошокачествено изграждане и лошо поддържане, при масови кражби на материали; неприветливи, слабо осветени и неподредени тунели по пътищата. Да не говорим за масовите крайпътни декоративни храсти с хубави цветя, както е в съседна Гърция.

Почти всичко, което може да бъде ограбено в неохранявани обекти извън селищата (дограма, тухли, керемиди, плочки, тръби, електропроводи, остатъци от бивши напоителни съоръжения, релси, траверси и други съоръжения по железниците, мантинели по пътищата и т.н.) е ограбено. Всички негодуваме справедливо срещу злоупотребите и кражбите с милиони по върховете на нашата държава, но се оказва че десятки или стотици хиляди от нас са участвали в споменатото разграбване, макар и на дребно. Всеки според възможностите си. И като гражданин на тази държава ми е ставало тъжно! Особено като сравнявам с по-добрата подредба в съседните страни. За това, разбира се, единствен виновник не е правителството, а и всички ние. Вината на правителството е, че не взе мерки за охраната на тези обекти.

За съжаление, от прословутите „нови гъби“ почти не съм виждал. Въпреки че с търсещ поглед съм искал да ги видя, когато пътувам извън София. За съжаление, както вече соменах, доминират неприятните гледки. Като пътувам от София до Варна и обратно ми се набиват в очите буренясалите и изсъхнали някогашни овощни дървета и лозя – може би 70-80% от някогашните градини. Като пътувам от София до Харманли (моят роден край) и обратно си спомням младините, когато от двете страни на пътя по цялото протежение бяха лозя, овощни и зеленчукови градини, оризища, а сега почти всичко е изчезнало и е заменено със житни култури. А това е един от най-подходящите региони в Източна Европа за отглеждане на по-доходните плодове, грозде, зеленчуци и други топлолюбиви култури. Жито може да вирее и в северните страни.

Има поне два начина да се провери дали такива заводи никнат като гъби след дъжд. Единият е чрез тяхното посещение и преброяване. За възрастни хора като мен, извън държавната администрация, това не е възможно. Другият е чрез анализ на икономическите, техническите, кадровите и други предпоставки за такова впечатляващо стопанско оживление, за което ни внушава г-н Борисов. Аз избирам втория, като прилагам строги критерии..

Няма индустриализация без инвестиции.

Известно е, че от нищо не се прави нещо. За да расте икономиката така бързо, каквито са официалните данни и обещанията на министър-председателя за близкото бъдеще - още по-бързо, трябва да растат инвестициите. Световният опит показва, че при нормални условия растежът на предварителните инвестиции трябва да изпреварва 2-3 пъти растежа на очакваното производство. Годишният размер на инвестициите у нас преди кризата от 2008-2009 г. беше 27-28 млрд. лв. – от вътрешно натрупване и от преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Той обаче не е достатъчно показателен, защото голяма част от тогавашните ПЧИ бяха заложени в търговия с имоти и други спекулативни дейности. Затова нека видим какво става през последните десетина години (виж таблица 1.).

Таблица 1. Физически инвестиции в България – млрд. лв

години

инвестиции

години

инвестиции

2010

16,6

2014

20,1

2011

16,9

2015

18,0

2012

17,5

2016

17,5

2013

18,1

2017

17,6

Източник: БНБ и НСИ

Пояснение: Използвам понятието „физически инвестиции“ за машини, съоръжения, сгради и други материални активи, за да ги отгранича от понятието „финансови инвестиции“, използвано често у нас и в света през последните десетилетия.

Инвестиционната дейност през последните 8-10 години обхваща плътно периода през който са замисляни, изграждани и пуснати в действие сегашните нови заводи. При такива стабилни мизерно ниски годишни инвестиции (а за 2018 г. по предварителни данни се очакват още по-малко), не е възможно рязко увеличение на темповете на растежа у нас и никнене на нови заводи „като гъби след дъжд“. Освен ако ги нарисуваме на картинки, както правят малките деца. По простата причина, че няма подходящ икономически дъжд – физически инвестиции в дълготрайни активи.

Инвестиционната ни активност е далеч под потенциала на нашата икономика. При по-високо вътрешно натрупване можем да инвестираме 2,5-3`0 пъти повече и да постигнем 7-8% средногодишен растеж на БВП през следващите 15-20 години. При всичките й недостатъци, това което икономиката ни създава се ограбва от наши и чуждестранни бандити. Затова по-големи инвестиции няма и няма да има в обозримото бъдеще.

Досегашният ни скромен растеж се дължи главно на вътрешно потребление, финансирано предимно от трансферите на нашите гастарбайтери в чужбина на техни близки в България. По-нататъшният растеж на това вътрешно потребление е ограничен. Очакваните засега трудности (умерено снижение на темповете на растежа) в европейската и световната икономика през следващите години ще се отразят и върху нас. За появата на нови заводи като „гъби след дъжд“ е несериозно да се мисли. Камо ли да се говори от такава високопоставена личност като министър-председателя!

Преките чуждестранни инвестиции и икономическият растеж

При силно ограничено вътрешно натрупване инвестиционната активност ще зависи от външни източници, като ПЧИ, трансфери от еврофондове и други. В източноевропейските страни важна роля играят ПЧИ. Логично е да се очаква същото и у нас. Нека проверим официалните данни за притока на ПЧИ към нас през последните години (виж таблица 2.)

Таблица 2. Приток на преки чуждестранни инвестиции

в млн. евро

Години

ПЧИ

Години

ПЧИ

2010

1,169,7

2014

347,4

2011

1,476,3

2015

2399,1

2012

1,320,9

2016

1003,3

2013

1,383,7

2017

1389,6

Източник: БНБ, Раздел Статистика

Ако започнем анализа от предкризисните години (7-8 млрд. евро ПЧИ през 2007-2008 г.) установяваме драматично намаление на притока им. През последните години притокът е около един милиард евро, с резки колебания през някои години, особено през 2012, 2014 и 2016 г. За 2018 г. по предварителни данни се очаква нов спад на ПЧИ с около 40%. Данните от таблица 2. обхващат периода на засяването и поникването на въпросните „гъби след дъжд“. Те не дават основание да се мисли, че ПЧИ играят съществена роля за нашето развитие – както сега, така и през следващите години.

Резкият спад на притока на ПЧИ след последната световна криза се дължи на влошена глобална и европейска конюнктура, а също и на неблагоприятната икономическа, социална, кадрова, законодателна, инфраструктурна среда, на широка престъпност и корупция в България. Официалните данъци в България са ниски, но „данък корупция“ е рекордно висок. Той превишава значително официалните преки и други данъци В обозримото бъдеще не се очакват съществени подобрения в поникването на нови „гъби след дъжд“. Затова не ги очаквайте, за да не се разочаровате.

Анализирайки ролята на ПЧИ за нашето развитие, Бойко Борисов заявява: „Искам да кажа нещо за инвестициите, защото напоследък много се спекулира, а аз обичам да говоря с цифри. Данните на БНБ сочат за 2016 г. 1003 млрд. лв., а за 2017 г. – 1389 млрд. лв. Който е учил аритметика знае, че това означава увеличение на инвестициите“. Аз съм учил аритметика, но твърдя, че казаното от г-н Борисов не означава нищо. Освен това, то прелива от грешки. Изводът му също е погрешен.

Той се хвали, че много обича да анализира цифрите. Аз също обичам да правя това, но при спазването на строго определени правила на икономическата статистика:

Първо, тенденции за икономическо развитие не могат да се извеждат от данни само за две съседни години. Това е абсурдно! На студент се пише двойка за такъв отговор на изпит. Такъв подход сигурно ще подведе анализатора. Дори ще го злепостави. Тенденции могат да се извеждат само от достатъчно дълги динамични статистически редове. Поне за 10 години. Така се постъпва навсякъде по света. Това е известно и на студентите по икономика в първи курс.

Второ, г-н Борисов изглежда обича да борави само с подбрани числа, за да докаже това, което му харесва. Такава манипулация е недопустима. Трябва да се анализират всички данни от дългия динамичен статистически ред.

Трето, ако колебанията са много и не може да се направи заключение от пръв поглед, трябва да се построяват изгладени статистически редове.

Щом г-н Борисов толкова много обича числата защо не анализира спада на ПЧИ през 2012 г. спрямо предходната година. Или драматичния срив през 2014 спрямо 2013 г. Или срива през 2016 г. спрямо 2015 г. Там ще се сблъска с неприятни въпроси, на които е длъжен да отговори. За по-лесно той прескача тези неприятни години. В примитивното политиканство това може да е допустимо, но в строгия икономически анализ е забранено! Още повече в диспут на Министър-председател с Президента на държавата!

Внос на съвременни инвестиционни стоки.

За развитието на модерна индустрия, земеделие, инфраструктура, слабо развитите страни, като нашата, правят голям внос на съвременни инвестиционни стоки от напредналите държави. Защото не могат да си ги произведат сами. Имам предвид внос на модерни машини, уреди, апарати електрически машини, транспортни средства, най-нови технологии и т.н. Без такъв внос модернизацията на националния производствен апарат на България не е възможна. Ако си правим машините сами, модернизацията може да е нова по време на извършване, но не по технически характеристики. От анализа на структурата на вноса по начин на използване може да се получи най-обща представа дали българските власти го правят или не. Виж таблица 3.

Таблица 3. Структура на вноса по начин на използване - в %

Показатели

2013

2014

2015

2016

2017

Потребителски стоки

24,24

24,63

25,42

26,48

25,57

-храни, напитки, цигари

7,86

7,71

7,98

8,34

8,18

-мебели, дом.обзавеждане

3,59

3,59

3,62

3,40

3,22

-лекарства и козметика

5,21

5,45

5,55

5,66

5,39

-дрехи и обувки

2,69

2,87

2,86

3,38

3,13

-автомобили

1,46

1,53

1,69

1,77

1,88

-други

3,43

3,48

3,72

3,93

3,76

Суровини и материали

46,44

43,69

43,92

41,87

43,72

Инвестиционни стоки

29,31

31,67

30,65

31,64

30,71

-машини, уреди, апарати

10,46

10,44

10,24

9,96

10,20

-електрически машини

4,07

4,32

4,43

4,75

4,26

-транспортни средства

5,25

5,52

5,82

5,86

5,37

-резервни части

4,89

4,84

4,89

5,33

5,47

-други

4,63

6,56

5,26

5,74

5,40

Общо неенергийни стоки

100,00

100,00

100,00

100,00

100,00

Източник: Статистика на БНБ.

Пояснение: В тази и другите таблици може да има малки отклонения след десетичните знаци, които се дължат на закръгляния. Те не променят общата картина.

От гледна точка на потенциала за икономическо развитие, модернизация и конкурентоспособност и като сравнявам с политиката на други страни в Европа и извън нея, със сходни на нашите условия, стигам до извода, че правителствата ни не правят достатъчно за осигуряване на ускорено догонващо развитие чрез по-голям внос на модерни машини, съоръжения и технологии.

Може да се направи много за по-пълно използване на местния суровинен и енергиен потенциал, вместо твърде големия, дори безразборен, внос на луксозни строителни материали. За най-обикновени стопански и битови обекти се внасят ненужно ултралуксозни строителни и облицовъчни материали. Да не говорим за претенциозните жилища-палати на нашите олигарси. По-рационално трябва да се използват местните енергоизточници, да се намалява енергоемкостта на продукцията и големите загуби на енергия в домакинския сектор.

Много може да се направи и за по-рационален внос на потребителски стоки. При благоприятните природно-климатични условия за отглеждане на плодове, грозде, зеленчуци, животновъдство и други земеделски дейности у нас, не е нормално 70-75-80% от потребностите ни за плодове и зеленчуци, за млеко и млечни продукти, за месо и месни продукти да са от внос. Аз не пледирам за въвеждане на ограничителния режим от преди 30-40 години, при който банани, портокали, лимони и други южни плодове се появяваха в нашите магазини само веднаж в годината около Коледа. Препоръчвам само по-рационален режим от безразборния сегашен масов внос на такива стоки. Или за облагане с по-висок ДДС на екстравагантните вносни хранителни и нехранителни стоки.

Масовата кръглогодишна употреба на най-екзотични продукти, внесени от хиляди километри и облагани с 20% ДДС, както при лекарствата и детските храни, едва ли е нормална за бедна страна като нашата. Страна на която тепърва предстои да изкачва стръмните върхове на модерното високотехнологично индустриално развитие. Изкачване, изискващо огромни ресурси, каквито нямаме. Нужно е по-рационално поведение при тяхното използване, от което сме отвикнали. Затова е наложително да разпределяме и използваме по-рационално ограничените си ресурси. С грижа не само за настоящето, но и за бъдещето на нашите деца и внуци.

На нашите граждани трябва да се обясни, че продължаването на сегашния режим за потребление на екстравагантни вносни храни, напитки и цигари, на луксозно обзавеждане, облекла и обувки, на най-екстравагантни автомобили и други подобни означава по-малко пари за развитие на модерна индустрия, земеделие, инфраструктура, здравеопазване, образование, наука.

Не препоръчвам държавата да забрани с административни актове вноса на ултралуксозни стоки. Данъчната и митническата политика, обаче трябва да потискат, а не да стимулират, както е сега, вноса и потреблението на такива продукти. Това може да се постигне чрез високи тарифи на ДДС и акцизи за най.богатите хора, които държат да потребяват подобни стоки. Тази политика трябва също да стимулира производството на качествени импортозаместващи местни стоки. Такава политика ще има огромни икономически, финансови, кадрови, социални и други ефекти, както в близкото бъдеще, така и в дългосрочен хоризонт.

В противен случай ще си останем завинаги бедна бананова република, без индустрия, без модерно земеделие, без съвременна инфраструктура, без съвременно здравеопазване, образование и наука. И един ден нашите деца и внуци няма да могат да си купуват дори най-нискокачествени банани или елементарни местни стоки. Общият брой на населението ни ще се стопи, а етническата му структура ще се влоши.

Тези бележки важат и за вноса на други потребителски стоки, с изключение на лекарствата. Преценете защо: за вноса у нас на храни, напитки и цигари през 2017 г. са изразходвани 2,1 млрд. евро, за мебели и домашно обзавеждане – 0,8 млрд. евро, за дрехи и обувки – 0,8 млрд. евро, за автомобили почти 0,5 млрд. евро. А за машини, уреди и апарати – едва 2,6 млрд. евро, за електрически машини – 1,0 млрд. евро, за производствени транспортни средства само 1,4 млрд. евро и т.н.

Каква продукция „бълват“ нашите заводи за износ?

В словото си на срещата с българския бизнес Бойко Борисов се похвали как нашите заводи „бълват“ продукция 100% за износ и че вече сме постигнали положително търговско салдо и с Германия. Ех ако беше наистина така! За съжаление, това не е вярно! Аргументите на г-н Борисов са произволни. Виж таблица 4.

Таблица 4. Износ на човек от населението в някои страни

Страни

Износ в $

В сравнение

с България-в пъти повече

Швейцария

36321

8,9

Белгия

28870

7,1

Холандия

27160

6,7

Ирландия

26168

6,4

Норвегия

19788

4,9

Дания

19063

4,7

Чехия

16660

4,1

Словакия

15957

3,9

Словения

14721

3,6

Финландия

14181

3,5

Естония

12060

3,0

Литва

10953

2,7

Австрия

10446

2,6

Унгария

10107

2,5

Латвия

6787

1,7

България

4061

1,0

Източник: Wikipedia

Пояснения: Посочени са само сравними с нас по мащаби страни с приблизителни оценки за последните години.

Нашият износ на човек от населението е многократно по малък от този на останалите страни членки на ЕС. И по този показател сме на последно място, а нашият министър-председател ни заблуждава с произволните си изказвания, които предизвикват само насмешка в средно грамотните слушатели Насмешки по негов адрес и по адрес на България. В края на краищата за всяко нещо има мярка! Нашето търпение не е безкрайно

Освен това, добре е читателите да знаят, че едни и същи по наименование според международните индустриални класификации наши стоки, изнесени в Западна Европа се приемат там на 2,0-2,5 пъти по-ниски цени, от същите стоки, внесени от други западни страни. Това се дължи на разликите в качеството, на слабия наш маркетинг, на предразсъдъците към нас, включително и на безотговорните публични изказвания на наши видни политици..

И до сега не проумявам защо нашите политици от десетилетия се впечатляват предимно от обема на износа ни. Почти не се интересуват от видовата и качествената структура на износа, от степента на обработка на изнасяните стоки. Не се интересуват, че много често увеличението на размера на износа на суровини и първично обработени стоки е вредно за България. Особено ако се състои от ниско качествени стоки с ниска добавена стойност. Или на руди, концентрати, суров дървен материал, жито и други подобни, които могат да бъдат преработени тук в крайни продукти и да се изнасят на 4-5-7 пъти по висока цена. В тези случаи се изнасят даром големи размери национален доход. В много висока степен това се дължи на некомпетентността на нашите най-видни политици и на провежданата от тях погрешна икономическа политика.

Според класификацията на най-новото издание на Доклада по конкурентоспособността на Световния икономически форум в Женева (октомври 2018 г.) ние сме в групата на последните в света по показателите за фирмена конкурентоспособност. По най-важните технологични, технико-икономически, управленски, кадрови и други аналитични показатели за фирмена конкурентоспособност ние сме след 80-то място от общо 140 обхванати в анализа страни и между последните в Европа. И не полагаме достатъчно усилия да се измъкнем от тази група. В същото време протестираме срещу прилагането на различни скорости в ЕС. Тези различия се обуславят главно от съществуващите реалности. Така е в ЕС от много години. Така ще бъде и през следващите години, ако не запретнем ръкави.

Високотехнологичните стоки (по световната класификация) са едва 3-4% от нашия износ. Преобладават суровините и материалите с около 45% от неенергийния ни износ. Потребителските стоки със средно, а в някои случаи и с посредствено качество, са около 30% от износа ни. Само от това личи, че около 70-75% от нашия неенергиен износ са суровини, първично обработени и с посредствено качество стоки, а също и ишлеме. Нужни са още много години за промяна в тази структура на износа ни. Настоящата масова емиграция на високо и средно квалифициран наш персонал, главно поради ниско заплащане тук, ще забави още повече този процес на индустриално узряване на България. Всяко напудряне на картината пък ни прави за смях у нас и в чужбина. За съжаление, ето това „бълват“ нашите производители в големи мащаби за износ, от който нашият премиер се възторгва (виж таблица 5.).

Таблица 5. Структура на износа по начин на използване в %

Показатели

2013

2014

2015

2016

2017

Потребителски стоки

27,63

29,94

29,90

29,90

27,78

Суровини и материали

51,32

47,92

46,15

43,44

44,13

Инвестиционни стоки

21,05

22,45

23,94

26,66

28,49

-машини, уреди, апарати

6,05

6,31

6,12

6,17

6,32

-електрически машини

2,91

2,62

2,74

3,17

3,31

-транспортни средства

2,17

2,14

2,32

2,39

2,58

-резервни части

5,63

6,00

6,23

6,54

6,38

-други

4,28

5,39

6,53

8,39

9,90

Общо неенергийни стоки

100,00

100,00

100,00

100,00

100,00

Източник: БНБ, Статистика

Добре е, че през последните 5-6 години намалява делът на износа на суровини и материали и расте делът на инвестиционните стоки, но не по най-добрия за нас начин. Защото е съвсем скромен износът на машини, уреди и апарати – едва около 6% и не нараства. Още по-малък е износът на електрически машини – около 3% и почти не расте. На транспортни средства– около 2,5-3,0% и расте незначително. Не особено радващо е, че малко по-бързо расте делът на резервните части и особено на разнородната експортна позиция – „други“.. Тя допринася най-много за общия растеж на износа на инвестиционните стоки, но не личи какво съдържа. Поради своя характер, това го прави до известна степен илюзорен. Не можем да се радваме прекалено много на растежа му от 21% в 2013 г. на 28,5% в 2017 г. Оптимизмът щеше да е по-голям ако този растеж на групата на инвестиционните стоки се дължеше главно на експорта на машини, уреди и апарати, на електрически машини, на транспортни средства.

На пръв поглед чувствително намалява делът на износа на суровини и материали – от 51% в 2013 г. на 44% в 2017 г. Това обаче се дължи главно на различните темпове на промените във вътрешните структури – групите на потребителските стоки, на инвестиционните стоки и на суровините. Ако сравняваме номиналните величини ще установим, че износът на суровини и материали расте с повече от един милиард евро (от 9678,5 млн. през 2013 г., на 10878,3 млн. в 2017 г.). Продължава да расте износът на цветни метали (от 2,4 на 2,8 млрд. евро), на пластмаси и каучук, на дървен материал и други. Потенциалните резерви за намаляване на този вид износ са много големи.

Обезпокояващо е, че в производственото коопериране със западни фирми на нас възлагат второ-трето степенни периферни компоненти, като кабели, фарове и други подобни. В повечето случаи не можем да обвиняваме западните си бизнес партньори, защото едва сега се учим на модерна индустрия, особено при производството на сложни машини. Още по-лошо е че губим най-квалифицирания си персонал, поради дългогодишното потискане на заплатите от нашия частен бизнес, толерирано от сервилните му държавни власти. Това е погрешна политика, но правителството и крупният частен бизнес я прилагат задружно и не желаят да я променят. Поради тези причини от години напускат не само висококвалифицираните, но и средноквалифицираните. Това ще забавя още повече нашето индустриално съзряване.

Напоследък у нас беше поставен рекорд по ниска безработица и по дефицит на високо и средно квалифициран персонал. Нашите управници се гордеят с ниската безработица. А тя е ниска не поради рационална държавна политика, а защото голяма част от работната ни сила вече е извън България – над един милион души в работоспособна възраст. Ако още 150-200 хил. души в тази възраст напуснат България, вместо да се тревожат, нашите управници може би ще се гордеят с нулева безработица. От години предлагам мерки за решаване на този проблем, но нашият крупен капитал предпочита най-нерационалния, крайно рисков вариант – привличане на евтина работна сила от други страни, включително от Африка и Азия.

Нашите управници ни заблуждават с митове

Митовете за никнещите нови заводи като „гъби след дъжд“, за „бълването на продукция за износ“, за „реката от благоденствие по магистралата в Северна България“, за бързото подобрение на общото благоденствие в България и т.н. се дължат на прекалено дългото управление на една партия. И още по-лошо, на прекалено дългото авторитарно управление на един човек. Световната история показва, че в такива случаи всичко около авторитарните управници започва да им изглежда розово, в резултат на „незаменимото им мъдро управление. Те обсебват управленските функции на държавните институции. Самопоставят се над Конституцията и законите. Заболяват от шизофрения. Затова се е стигнало до измъченото, но мъдро решение в цивилизованите държави за максимален престой от два мандата на държавното кормило. България не може да прави изключение от това желязно правило.

Защо държавната телевизия бойкотира годишния отчет на Президента?

И накрая още нещо. Много важно! В член 98., т. 2. на Конституцията на България е записано, че Президентът „Отправя обръщения към народа и Народното събрание“. На 28 януари 2019 г. Президентът Радев произнесе слово-отчет за своята дейност през първите две години. Такъв отчет се дава веднаж в годината и е нормално да бъде излъчван по медиите. Частните медии правят това по свой избор и не могат да бъдат задължени.

За държавните електронни медии обаче това е задължение. Националното държавно радио предаде словото на Президента и на Вицепрезидента, но държавната национална телевизия не го излъчи. Като един от данъкоплатците в България и като един от над двата милиона граждани, гласували за г-н Радев преди две години, исках да чуя и видя отчета на Президента по държавната телевизия. Тя обаче бойкотира словото му и лиши мен и стотици хиляди други зрители да го видим и чуем. Това едва ли е случаен пропуск. Очевидно някои хора са предполагали какво ще каже Президентът и са се постарали думите му да не достигнат до българските граждани.

Това е решено на оперативно равнище от ръководството на Националната телевизия. Много се съмнявам обаче то само и на своя отговорност е решило да бойкотира такова важно публично изявление на Президента. Склонен съм да мисля, че от по-високо място му е наредено да упражни този бойкот.

Щом това високо място се отнася така арогантно към Президента на Републиката, можете да си представите какво правят с обикновените граждани. И какъв „свободен“ достъп имат те до телевизионните студиа. Оказва се, че у нас няма дори фасадна демокрация. А нашето правителство има нахалството да поучава на демокрация президента на Венецуела!

Настоявам за бърз, категоричен и публичен отговор: КОЙ Е НАРЕДИЛ ДА СЕ БОЙКОТИРА СЛОВОТО НА ПРЕЗИДЕНТА? Кой ще носи отговорност за това грубо нарушение на Конституцията? И ще остане ли ненаказана и тази провокация срещу Президента!

НАРОДЕ, СЪБУДИ СЕ ОТ ЛЕТАРГИЧНИЯ СИ СЪН!


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели