Програмата на МВФ за Украйна е пред провал

/Поглед.инфо/ МВФ наложи на Украйна брутално рестриктивна и неизпълнима програма за реформи.

На 30 април 2014 г. Бордът на МВФ утвърди двегодишна програма за реформи в Украйна. Там е записано: „Главни цели на програмата са възстановяване на макроикономическата стабилност, подобряване на макроикономическото управление, повишаване на прозрачността и поставяне на основите за стабилен и балансиран икономически растеж”.

На 18 май 2014 г. в. ДУМА публикува моя статия на тази тема, озаглавена „Как МВФ „помага” на Украйна.

В заключението на статията писах:

„1. Програмата е направена по добре известния модел на МВФ, прилаган навсякъде по света, включително и в България. Общата му характеристика с една дума е „рестрикция”. Тежки години очакват десетки милиони украински граждани, чиито жизнено равнище, едно от най-ниските в Европа, ще спадне още повече. Ако се изпълнява стриктно настоящата програма, и без това мизерно ниското вътрешно потребление ще спадне с още 35-40% през следващите години. Това ще внесе допълнително напрежение в обществото, което ще се добави към съществуващите остри социални, етнически, културни, политически и други конфликти. Да не забравяме и заканата на г-жа Тимошенко за „трета фаза на революцията”, която тя ще поведе ако не бъде избрана за президент. Последствията от тези предизвикателства са трудно предвидими, но очевидно ще бъдат много сериозни.

2. Програмата е твърде оптимистична и същевременно много амбициозна. Това я прави неосъществима. Имам предвид очакванията за растежа на БВП; за износа; за инфлацията; за доходите; за безработицата; за бюджетния дефицит; за платежния баланс; за изплащането на задълженията към Газпром; за намалението на дълга; за ограничаването на корупцията. Несериозно е очакването, че Украйна ще се разплаща редовно с кредиторите си; че ще привлича лесно средства от частни външни инвеститори иче след много години на масова корупция във високите и средните коридори на властта, ще успее да я ограничи бързо. Не са реални очакванията за цената на газта; че валутният курс на националната валута - хривната ще остане 10,9546 за един долар до края на тази година.

От началото на юни тази година се очаква прекратяване на подаването на газ за Украйна ако не започнат да се разплащат с Газпром. Подобно на 2009 г., те навярно ще започнат да отклоняват за себе си част от транзитирания за Европа газ, от което ще настъпят сериозни смущения в европейските страни, включително и у нас.

МВФ прави лоша услуга на Украйна с тази брутално рестриктивна и нереалистична програма. Авторите на програмата не са проявили достатъчна предпазливост относно възможните социални последствия от предвидените шокови мерки. Особено като се има предвид сегашната критична обстановка в Украйна и настъпилата социална умора всред народа от дългогодишните недобре премислени икономически реформи и острия дефицит на социална справедливост в страната, довел до оскотяваща бедност на единия полюс на обществото и изключително богатство на другия. Правителството разполага с ограничени възможности да подпомага най-уязвимите слоеве от населението. Това ще бъде източник на икономическа, социална, политическа нестабилност и на още по-неблагоприятен ход на събитията. Гражданите на Украйна ще бъдат жестоко измамени за пореден път.

В таблица 1. са представени най-важните макроикономически показатели на програмата:

Таблица 1. Прогноза по най-важните показатели на програмата

Източник: Сайт на МВФ, разделът за Украйна. Програма на МВФ за икономически реформи в Украйна, 30 април 2014 г.

Дори бегъл поглед върху таблицата показва, че в 2016 г. положението в украинската икономика ще се нормализира: растеж на БВП с 4,0%, растеж на вътрешното търсене с 4,6%, безработица – само 7,5%, инфлация – 6,3%, растеж на заплатите – с 9,5%, натрупване – 10,1%, инвестиции – 13,9%, бюджетен дефицит – само 3,1% от БВП, държавен дълг – 61,2% от БВП. Голямата част от страните в ЕС биха се радвали на такива показатели в техните икономики. Украйна би поставила световен рекорд по бързо възстановяване от тотален хаос, както е сега в началото на 2014 г., към икономическа и социална нормалност в 2016 г., както сочи горната таблица.

Повтарям отново, с такава свръхоптимистична програма МВФ не прави добра услуга на Украйна! Много скоро дори авторите на програмата ще се убедят, че тя не е реална и ще пристъпят към основната й преработка. С настоящия вариант на програмата могат да се създадат илюзии в част от украинското общество за бързо излизане от кризата, но скоро ще се убедят, че това не е възможно и илюзиите ще прерастнат в още по-опасно отчуждение и отчаяние. Най-убедителният език, когато се правят икономически реформи и се представят пред народа, е езикът на реализма и истината.

В програмата е предвидено наблюдението и контролът по изпълнението да се осъществява от МВФ в началото чрез прегледи на всеки два месеца, а след това – всяко тримесечие. Първият преглед ще бъде на 25 юли; вторият – на 25 септември и третият – на 15 декември 2014 г. След това ще се правят прегледи на всеки три месеца”.

Какво е положението сега - 5 месеца по-късно?

Първи преглед на изпълнението

На 2 септември 2014 г. на сайта на МВФ бяха публикувани резултатите от първия преглед на изпълнението на програмата, направен през август. Същия ден на същия сайт беше публикувано интервю на списанието „Обзор на МВФ” (IMF Survey)с директора на Европейския департамент на МВФ Пол Томсен. След като прави общ преглед на изпълнението на програмата на МВФ за Украйна г-н Томсен обсъжда комплексните предизвикателства на стабилизирането и реформирането на нейната икономика. Според него голям брой обстоятелства изискват компенсиращи мерки за връщане към нормално изпълнение на програмата. За да дам възможно най-точна представа на читателя за хода на изпълнението на програмата, през погледа на такъв високо поставен и добре информиран служител на МВФ, в следващите редове цитирам зададените мунай-важни въпроси и неговите отговори:

„Въпрос: Изпълнява ли се икономическата програма, както се очакваше първоначално, в условията на сегашния конфликт?

Отговор: Икономическата среда се оказа много по-предизвикателна отколкото се очакваше при изготвянето и утвърждаването на програмата. Активизира се конфликтът в източната част на страната. Задълбочи се спорът по цената на газа и изплащането на дълга на Нафтогаз към Газпром. Това, на свой ред, породи влошаване на икономическата перспектива, на изпълнението на бюджета и на потоците в платежния баланс. По тази причина се налага ревизия на най-важните програмни цели към края на 2014 и следващите години. Ще се наложат някои временни отклонения от първоначалните програмни цели, но са необходими компенсиращи мерки на валутния пазар, допълнителни фискални мерки, мерки по събирането на задълженията на потребителите към Нафтогаз, за да се осигури изпълнението на най-важните програмни цели.

Въпрос: Какви са най-големите рискове пред програмата? Ще се наложи ли основна преработка на програмата ако конфликтът продължава?

Отговор: Програмата е изправена пред голяма несигурност във връзка с конфликта. Ние очакваме затихване на конфликта през следващите месеци, но не е изключено и влошаване. Това може да наложи ревизия на важни елементи на стратегията на програмата. Изпълнението ще зависи от наличието на още по-голяма помощ от чуждестранните партньори на Украйна. Ще видим какво ще стане.

Въпрос: Загрижени ли сте за фискалната перспектива на страната, като се имат предвид по-големите нужди на финансовия сектор и по-големия дефицит в Нафтогаз?

Отговор: В светлината на сложната краткосрочна перспектива, преработваме фискалната стратегия на програмата, като допускаме по-голям бюджетен дефицит за тази година поради намалените бюджетни приходи вследствие на войната и за избегване на прекомерно тежкото икономическо и социално бреме. Умерените преработки за 2015 и следващите години се налагат поради ускореното влошаване на задлъжнялостта и големите финансови ограничения. Правим сериозна преработка на първоначалната програма за 2014-2016 г. Предвиждаме по-сериозно преструктуриране и повече средства за подкрепа на Нафтогаз за изплащане на нарастващия дефицит и на външните задължения. Това ще увеличи държавния дълг през 2014-2015 г. в сравнение с първоначално предвиденото”.

Таблица 2. дава представа за корекциите по някои показатели.

Таблица 2. Промени в някои най-важни показатели

Източник: Сайт на МВФ, раздела за Украйна, Първи преглед на програмата на МВФ за стабилизация и растеж, 2 септември 2014 г.

Същия ден Николай Георгиев – ръководител на мисията на МВФ за Украйна, даде пресконференция в МВФ. На въпроса: Можете ли да кажете нещо повече за Източна Украйна, която дърпа надолу икономиката на страната? - Той отговори:

„Икономическото положение на Изток е много сериозно. Спадът на БВП се очаква да е 15-20%, докато в останалата част на страната е 5-6%. Както знаете, Изтокът е силно индустриализиран. Спадът на промишлената продукция там е по-голям. Същото важи и за другите сектори. Икономическата активност там е много, много разстроена. Спадът на общите данъчни приходи в двете източни области през юни е между 10 и 18% в сравнение със същия месец на миналата година. Конфликтът на Изток влияе върху икономиката не само пряко, но и косвено чрез платежния баланс. Несигурното положение затруднява всички, които искат да инвестират в Украйна... Очакваме тази комбинация на голям спад на БВП на Изток и умереният спад в останалата част на Украйна да продължи... Запазваме същия валутен курс, както в първоначалния вариант, не защото вярваме, че ще бъде така, а за да не усложняваме ефектите от допълнителните промени при по-нататъшното обезценяване на хривната (украйнската валута)”.

За сведение на читателя обменният курс на хривната със щатския долар днес - 30 октомври 2014 г. вече е 12,957 хривни за долар, а в корегираната прогноза (виж последния ред на таблица 2.) се предвижда средногодишен курс 12,9 за 2015 г. Пак за сведение на читателя гражданите все по-трудно намират щатски долари или друга западна валута в банките и в обменните бюра на този курс и все повече се разширява прилагането на далеч по-неизгоден черен валутен курс.

Според изявлението на г-н Георгиев цитираните в настоящия преглед данни и направените изводи отразяват положението към началото или средата на август 2014 г. В началото на септември в МВФ не разполагали с по-нови данни за Украйна. Състоянието на икономиката след това и до ден днешен продължи да се влошава. Според прогноза наWikipediaв интернет през август 2014 г. БВП на Украйна се очаква да спадне с 8% през 2014 г., а не със 6,5%, както предвижда МВФ в ревизирания си вариант (виж първия ред

на таблица 2.)

Цитираните в таблица 2. корекции в някои най-важни показатели за 2014 и 2015 г. показват, че авторите на програмата вече признават допуснатите съществени грешки в първоначалния вариант от 30 април 2014 г. Те обаче не са извлекли поуки и повтарят, дори задълбочават грешките си в корегираната прогноза, защото не държат сметка за изключително сложната обстановка в цяла Украйна и особено за драматичната военно-политическа ситуация в югоизточните региони. Корегираният вариант на програмата, представен в таблица 2., беше остарял към момента на публикуването му – 2 септември 2014 г.

Изглежда че авторите на програмата се подвеждат от подписаното в Минск споразумение за примирие и сегашното крехко военно затишие в двете източни области. В района около Донецк дори няма затишие. В края на септември и през целия октомври градът е обстрелван почти ежедневно от украинската артилерия. Дълго време се водеха сражения за летището край Донецк. Има много убити и ранени. Фактът, че сега се стреля по-малко в Донбас като цяло, не дава основание за големи надежди, защото:

Първо, ако правителството в Киев беше проявило по-голяма гъвкавост, умереност и прозорливост непосредствено след преврата през февруари 2014 г. можеше да задоволи сравнително умерените тогавашни искания на хората в Донбас за федерализация, за уважение на тяхната руска национална идентичност, за ползване на родния им руски език и някои други регионални облекчения. То обаче надцени своите възможности и подцени потенциала за съпротива на източните рускоезични области и, насърчавано от американските и европейските си политически и военни съветници, отговори с високомерна бруталност. Един от първите му законодателни актове беше забраната на руския език. Вместо да преговаря то предпочете да заплашва, разрушава и убива, особено в източните области, а също и в други части на страната, например Одеса. Още по-големи кръвопролития бяха подготвени от шпиц командите на „десния сектор” за Крим, но бързите мерки по присъединяването(а не анексирането) му към Русия ги предотвратиха. През последните месеци по инструкция от Киев в Украйна се провежда масово прочистване на библиотеки и книжарници от руска литература, изгарят се книги на руски език. Появи се странната идея за изграждане на стена по цялата граница с Русия, за бойкот на руски стоки в магазините и т.н.

През лятото на 2014 г. започна жестока война в района на Донбас. Хиляди хора бяха убити и ранени (по очевидно занижени данни на ООН убитите към края на октомври 2014 г. са над 4500 души, а ранените около 10000), около един милион са бежанците, причинена беше хуманитарна катастрофа, разрушена беше немалка част от инфраструктурата, в това число болници, училища, църкви, електрически и водоснабдителни системи. Води се агресивна дезинформационна война. Недоволните в Донбас са обявени за екстремисти, терористи и престъпници. Така беше изкопана дълбока пропаст между хората в източните области и управляващите в Киев, запълнена с недоверие, умраза и кръв. Разкриваните напоследък масови гробове, инквизициите и убийствата на пленени опълченци и другите зверства на украински военни във временно окупираните от тях райони на Донбас, задълбочават още повече тази пропаст. От десетината пункта на последното споразумение в Минск е изпълнен само един – размяната на военнопленници, при това с много засечки. След всичко това е трудно да се очаква палачите и жертвите да живеят под общ покрив – в една държава.

Двете източни области сега едва ли ще приемат федерализацията. Те вече се обособяват като независима държава Новорусия. При успешно развитие тя наверно ще оказва притегателно влияние върху други области на Украйна. Не е изключено през следващите години към нея да се присъединят още региони с етническо руско или руско-езично население. Колкото по-масово се прилага насилие над хората, колкото повече расте бедността, социалната поляризация, несправедливостта и се шири корупцията, толкова по-голяма е тази вероятност.

В освободените от украинска военна окупация части на Донецката и Луганската област на 2 ноември 2014 г. предстоят избори за президент и парламент. Руският министър на външните работи Лавров заяви на 28 октомври, че те ще признаят резултатите от изборите за легитимни. Западът веднага заплаши Русия с нови санкции ако постъпят така. Голяма част от тези области вече са напуснали украинската държава и през следващите месеци и години правителството в Киев не може да разчита на произвеждания там БВП, заетост, доходи, потребление, инвестиции, износ, внос, приходи в бюджета, валутни и други финансови потоци, като съставна част на обобщените показатели за Украйна. Още по-очевидно е това за Крим, чието завръщане към Руската федерация е необратимо. МВФ обаче продължава да счита икономиката на Крим като част от украинската.

Второ, на 26 октомври в Украйна бяха проведени парламентарни избори, които двете югоизточни области не допуснаха на контролираните от тях територии. В агресивната предизборна кампания бяха използвани и оригинални новаторски методи – хвърляне на политически опоненти в контейнери за боклук. Западните медии се престориха, че това е нормален метод за демократично общуване и не го съобщиха на своята публика. Западните политици, активни поборници на свободното волеизявление по време на избори, също си затвориха очите.

Очертава се още по-конфронтационен и антируски състав на новия парламент. Това личи от предизборните платформи на партиите, които влизат в новата Рада. В програмата на Народния фронт на А. Яценюк и О. Турчинов, спечелил най-много гласове, се обещава „възстановяване на териториалната цялост на Украйна”, „запазване на украинския език като единствен държавен език”.Турчинов заяви публично по влеме на предизборната кампания, че Украйна укрепва армията и се готви да си върне Крим с военна сила. Партията „Самопомощ” на Л. Садовой е за „нова военна доктрина”, „отказ от извънблоковия статут, увеличение на военното производство и антируска информационна политика”. В програмата на Радикалната партия на О. Ляшко се предвижда: „победа във войната”, „обезвреждане на вътрешните врагове”, „анулиране на дълговете към Русия”. В програмата на партията Баткившчина на г-жа Тимошенко е записано, че „Украйна ше победи”, че „преговори за мир трябва да се водят от позиция на силата”, обещава се „отмяна на законите за особения статут на Донецка и Луганска област”, „задействане на програма за връщане на Крим”, за „собствени санкции срещу Русия”, за „присъединяване на Украйна към НАТО и ЕС”. В програмата на Блока на Порошенко са предвидени около 60 реформи, където присъстват и част от гореизброените. Немалка част от полевите командири са депутати в Радата и ще търсят реванш за унизителното военно поражение в Донбас в края на септември и началото на октомври 2014 г.

Още сега може да се заяви, че политиката на Радата ще се определя от „Партията на войната”, представена от няколко фракции. Провежда се масова кампания на лустрация на инакомислещите. Между партиите имаше настървена надпревара в антируските им заклинания и обещания. Украйна е обхваната от демонизация на всичко руско. Разгръща се невиждана кампания от лични нападки и призиви за физическа ликвидация на руския президент Путин. И въпреки всичко това западните медии, техните наблюдатели и най-висшите западни политици обявиха изборите за свободни, честни и демократични. Ако една десета от това ставаше в Русия или Беларус оценката щеше да е осъдителна.

Известно е, че Украйна в сегашния си вид е изкуствено създание. Дезинтеграционни процеси има в различни региони на тази страна, не само в източните. Те сега тлеят, но тепърва предстои да се разгарят с влошаването на икономическото и социалното положение на милиони хора. След преврата през февруари и случилото се през следващите месеци на 2014 г. нищо не може да уталожи тези мощни центробежни процеси. Дори и най-истеричните антируски лозунги. Събитията през тази година по-скоро ги изострят и ускоряват избуяването им на повърхността. По мнението на познавачи настъпват още по-тежки времена и за българската общност в Украйна. Ако трябва да обобщя, 2015 и следващите години не се очертават като мирни за Украйна, така необходими за нейната икономическа стабилизация. Всичко това ще затруднява още повече икономическото й развитие.

Трето, вече настъпва зимата. Това ще е много трудна зима не само със суровите климатични условияв тези географски ширини, но и поради тежките изпитания на силно рестриктивната програма на МВФ за финансова стабилизиция. Расте инфлацията, увеличава се безработицата, намаляват реалните доходи, орязват социалните програми, намалява износът, няма приток на преки чуждестранни инвестиции. Въпреки очакваното споразумение с Русия за възобновяване доставките на газ и за неговата цена 385 щатски долара за 1000 куб. метра от октомври 2014 г. до края на март 2015 г., а също и за изплащането до края на тази година на част от натрупания дълг около 4,5-5,0 млрд. дол. към Газпром, разногласията между двете преговарящи страни са все още много големи.

Преговорите между Русия, Европейската комисия и Украйна на 29 октомври 2014 г. в Брюксл не дадоха резултат. Главният проблем е изплащането на дълга. Украйна изглежда иска да продължава да получава руски газ безплатно или да бъде плащан от други. Преговорите продължават и днес – 30 октомври. Руската страна настоява за ежемесечно предплащане на поръчания за доставка газ и за гаранции на ЕС по изплащането на натрупания дълг, но украинската изглежда не е съгласна. Ако не се стигне до споразумение, естествено, пак ще чуем дежурното обвинение срещу Русия. И западните медии ще го разнасят по света. Няма гаранции, че ще се стигне до споразумение, макар че ще е по-добре за украинските граждани ако това стане.

Правителството на Украйна се оплаква, че няма пари, за да възобнови изплащането на дълга към Газпром. Федералният канцлер на Германия призова ЕС да помогне отново на Украйна с 2,0 млрд. евро за тази цел, но някои от страните членки (Словакия, Румъния и други) възразяват. Украйна получи средства с траншовете от МВФ през последните месеци и за разплащане с Газпром, както е записано изрично в споразумението, но изглежда предпочитат да ги използват за военни нужди, а МВФ си затваря очите по обясними причини. В тази сложна обстановка е ясно само едно – гражданите на Украйна ще мръзнат както по географско-климатични, така и по политически и социално-икономически причини. Това ще изостри още повече социалното, икономическото, етническото и политическото напрежение и ще затрудни прилагането на програмата на МВФ. То може да се отрази негативно и на други европейски държави, включително и на нашата, ако украинските власти, изпитвайки недостиг на газ за вътрешни нужди, започнат да отклоняват от транзитните газопроводи, както правеха през 2009 г.

И дори още по-лошо, при тези условия не е изключено ястребите в Киев, подстрекавани от САЩ и ЕС, да се опитат да отклонят вниманието на хората от острите социални проблеми и корупцията, чрез възобновяване на мащабните военни действия в Източна Украйна и отново да обвинят за това Русия. Още повече, че престрелките в Донбас не са прекратявани напълно. Тези дни президентът Порошенко заяви, че украинските заводи за танкове работят на три смени за бързо превъоръжаване на армията. Пак тези дни стана известно, че се прегрупират значителни украински военни части за настъпление срещу Донбас, въпреки споразуменията от Минск. Това ще усложни обстановката допълнително, ще нажежи социалната и политическата ситуация и ще направи невъзможно прилагането на програмата на МВФ за стабилизация. Евентуалното възобновяване на военните действия от страна на киевските власти ще се използва като оправдание за провала на програмата. И за това пак ще бъдат отправени дежурните обвинения срещу Русия.

Четвърто, в самото начало протестите на Киевския майдан бяха насочени срещу корупцията, социалната несправедливост и острата социална поляризация по времето на Юшченко и Янукович и на техните предшественици, допуснали създаването на украинските олигарси. Самият Янукович беше също олигарх. По данни от 2008 г. богатството на 50те най-богати олигарси е възлизало на 85% от годишния БВП на Украйна. Сега то е още по-голямо и влиянието им върху държавната политика още по-силно.

Узурпирането на протестите от „десния сектор” доведе до засилване на властта на олигарсите. Един от тях – Порошенко, стана президент на Украйна. Друг - Коломойски стана управител на Днепропетровска област и финансира частни батальони, които воюват срещу народа на Донбас. Той дори предложи да финансира налудничавия проект за изграждане на стена по цялата граница с Русия. Списъкът може да бъде продължен с най-богатия от тях Ахметов, чиито капитали са главно в Донбас, с Черновецки, Фирташ, Клюев и т.н. Корупцията продължава необезпокоявана, въпреки публичното лицемерно антикорупционно говорене. Рано или късно украинският народ ще потърси сметка от олигархията за тази гигантска социална и политическа измама. Всичко това ще изостри социалните конфликти в Украйна и ще затрудни нейното икономическо развитие.

Доколкото може да се съди отстрани Новоросия може би ще възприеме по-радикална и по-справедлива икономическа и социална политика и ще престане да толерира олигарсите на своята територия. Там дори се чуват влиятелни гласове за национализиране на богатството на Ахметов и на другите олигарси в Донбас.

Пето. Дейността в Украйна по линията на МВФ е само една малка брънка на много по-широката глобална стратегическа програма на Америка за Новия световен ред, за който човечеството знае твърде малко, за да не кажа – почти нищо. Това е ориентация към вид световна антицивилизация, която цели кардинален преврат в цялото устройство на света, в начина на живот на човечеството. За ускоряване на неговата реализация е създаден международен форум „Глобално бъдеще – 2045” с много богати спонсори. Негов главен противник са национално ориентираните идеологии, за които няма място в Новия световен ред. Настоящата външна и вътрешна политика на Русия е главна пречка по пътя към мракобесния Нов световен ред и тя трябва да бъде отстранена. Русия, заедно с Китай, стават още по-опасни ако предложат алтернативен Нов световен ред. За повече подробности виж статията на Иван Виноградов „Геополитиката на новия световен ред” в www.pogled.info

Засега няма надежда за скорошно разрешаване на кризата в Украйна и преустановяване на дейността на МВФ там, защото тя беше замислена и превърната в една от важните стартови площадки за наказване и отстраняване на непослушната Русия при реализацията на ултра стратегическия проект за Нов световен ред. На фона на замисленото за следващите десетилетия, темите по които разсъждаваме сега са дребни, едва забележими социално-икономически и политически трохи.

Настоящата мисия на МВФ в Украйна ще се провали, но ще бъде замествана и продължавана през следващите години и десетилетия на същата или на други географски територии по обръча около Русия от много варианти, изпълнявани от МВФ или други американски инициативи с благовидни названия, за които ние сега дори не се досещаме. Ще се намерят и други държави и народи, които ще бъдат пожертвани в името на голямата стратегическа цел. А нашите внуци и техните деца и внуци ще сърбат попарата.

Както посочих по-горе, при утвърждаването на програмата на МВФ в края на април беше предвидено първият преглед на изпълнението да се проведе на 25 юли 2014 г. Това стана през август. Вторият преглед беше планиран за 25 септември, а третият за 15 декември 2014 г. Прегледи през септември и октомври нямаше, а вторият и третият преглед се сливат и ще се направят през декември. Това също е признак за сериозни смущения в МВФ по изпълнението на програмата.

В първата част на настоящата статия повтарям моите заключения от 18 май 2014 г., за да може читателят да ги сравни с тези на екипа на МВФ за ситуацията в Украйна по онова време. Тук се ограничих главно с представяне на фактите. Нека читателят си направи изводите.

Както е известно, аз не подкрепям консервативната икономическа философия на МВФ, но имам добро мнение за професионализма на неговите служители, които познавам. Предполагам, че те са съзнавали липсата на реализъм в първоначалния вариант на програмата от 30 април 2014 г. Допускам, че поне част от членовете на екипа, изработил тази програма, са разбирали, че тя не е изпълнима. И въпреки това е предложена и утвърдена от борда на МВФ и разгласена по света, за да се покаже, че МВФ помага на Украйна в тези трудни времена. Същото се повтаря сега и с първата корекция на програмата. Казвам – първата, защото след втория преглед през декември сигурно ще има втора корекция, последвана от нови прегледи и корекции през идущата година. Това показва, че не само в икономическата философия, но и в статута и във вътрешните порядки на МВФ е сгрешено нещо фундаментално. Това го знаем и от публикациите на Джоузеф Стиглиц.

Корекциите на количествените показатели на програмата на МВФ през няколко месеца поставят въпроса и за смисъла на това упражнение. Изработването на такива прогнози е полезно, за да се получи количествен израз на очакваните резултати от набелязаните икономически политики и по този начин да се провери тяхната ефикасност. Количествените прогнози могат да са полезни ако са по-трайни, между другото и поради наличието на лагове между подаваните сигнали за поведение с инструментите на икономическата политика и очакваната реакция на икономическите субекти. В едни случаи реакцията може да е бърза (до няколко месеца), а в други по-бавна (след година-две). Честата промяна на прогнозите обаче създава хаос и прави невъзможна оценката на резултатите от една или друга икономическа политика.

Количествените резултати, подредени в прогнози за такива програми служат и за проверка на ефикасността на прилаганите икономически и социални политики. Честата промяна на прогнозите, поради тяхното несбъдване, в повечето случаи доказва погрешността на прилаганите политики и би трябвало да води до промяна на политиките, на тяхната комбинация, дозировка и т.н. Ръководството на МВФ обаче не реагира по този логичен начин. Въпреки постоянното разминаване между очаквания и резултати, едни и същи, най-често рестриктивни политики, се прилагат в продължение на десетилетия в десетки и дори стотици страни, въпреки липсата на оздравителни резултати или плащането на изключително висока социална цена, дори в редките случаи, когато има някакви скромни резултати.. А тежките последствия се понасят от народите на „подпомаганите” страни.

В МВФ не винаги се публикува това, което добрите професионалисти знаят, виждат и предлагат, а само това, което ще се хареса на висшето му ръководство. И на правителствата на най-развитите западни страни членки, които определят неговата политика. И преди всичко на правителството на САЩ - единствената страна членка с право на вето в тази институция. МВФ беше остро критикуван през 2008-2009 г., че не е предупредил на време за наближаващата Световна криза, въпреки че професионалистите в него са сигнализирали за това. Но техните сигнали не са видели бял свят. Такъв МВФ не е нужен на света. И още по-малко на развиващите се страни на които той „помага”. Със сегашната си дейност МВФ е по-скоро вреден и опасен за световната икономика. Има дори поговорка, че „Там от където мине МВФ – трева не никне”.

Моите опасения и предупреждения от 18 май 2014 г. се потвърдиха напълно. Никой обаче в МВФ и в Украйна не обърна внимание на добронамерените ми забележки и препоръки, въпреки че статията ми беше публикувана също на руски и английски, а ръководителят на мисията на МВФ за Украйна, съдейки по името – Николай Георгиев, е българин. Аз и сега не разбирам каква полза има украинският народ от такава нереалистична, напудрена програма и прогноза! Дори западните инициатори и подбудители на преврата в Киев през февруари 2014 нямат полза от това.

Очевидно, първоначалната програма на МВФ за Украйна трябва да бъде тотално преработена и съобразена с новите икономически, социални и политически реалности в тази страна. Ако това не стане, тежко им на милионите граждани на Украйна, превърнати в опитни зайци в името на глобалните геостратегически интереси на САЩ и сервилно послушният им Европейски съюз, насочени срещу Русия! Всичко, което те правят сега в Украйна цели да навреди на Русия. САЩ и Саудитска Арабия дори съзнателно потискат цената на петрола на световния пазар до сегашните 80-85 дол. за тон, и ще се стремят да я свалят дори още повече, за да навредят на Русия като основен производител и износител на петрол и природен газ.

Винаги съм бил привърженик на членството на България в ЕС. Това личи и от моите публикации през последните десетина години. Ако обаче в Брюксел продължават да се държат като послушна пионка на правителството на САЩ, ако техни представители решават коя българска партия може и коя не може да участва в правителството и особено ако сключат подготвяното в пълна секретност Споразумение за „Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство” (ТТИП) между САЩ и ЕС, започвам да се съмнявам дали мястото ни е в такава компания! Дали стратегическите ни национални интереси не изискват нещо друго! Поне по-достойно поведение като член на тази общност, както постъпват правителствата на други страни членки. Всичко това ще засили съществуващите вече центробежни процеси в Европейския съюз и ще го изправи пред нови много сериозни предизвикателства с непредвидими последствия.

Дума