/Поглед.инфо/ България отново се тресе от протести. Хората се оплакват от конкретни мерки на властите: данъка върху старите коли, поскъпването на бензина“, очакваните повишения на „гражданска отговорност“ за колите, недопустимия език спрямо майките на деца с увреждания. Всяка от тези мерки на властите, макар и дребни на вид, преливаше чашата на търпението и увеличаваше натрупания от години гняв и възмущение на хората от властите.

Главните причини за натрупания гняв на хората обаче са много по-дълбоки. Все по-настойчиво протестиращите изтъкват негодуванието си от безкрайния тежък живот от 20-25 години: ниските заплати и пенсии, растящите цени, повсеместната социална и нравствена несправедливост, лошото здравеопазване, личната и имотната несигурност, липсата на бъдеще за децата им в тази разградена държава, закърнялата социална чувствителност на управниците спрямо тежненията на трудовите хора, сервилното поведение на нашите управници пред западните им „началници“, растящата престъпност и корупция. За българските управници е по-важно как ги оценяват рейтинговите агенции и докладите на европейските бюрократи, отколкото собственият им народ

Хората все по-трудно понасят унизителното положение в което живеят 70% от тях и охолството на други 5-6% през последните 20-25 години. Расте пропастта между гражданите, от една страна, и управниците и олигарсите, от друга. Те живеят в оградени жилищни квартали с ограничен достъп на външни хора. Жилищата им са като царски палати. Извън луксозните им жилища и кабинети въоръжени екскорти ги охраняват от народната любов. Децата им учат в чужбина. Почиват в далечни екзотични курорти на хиляди километри от България. Милионните им спестявания в пари, ценни книжа и имоти също са в чужбина.

Много от тях имат двойно гражданство, за да го използват ако им се наложи да напуснат България. Те говорят на различни езици, живеят в различни светове, споделят различни, така наречени „евроатлантически“ ценности и все по-трудно се разбират с милионите българи. Вълнуват ги повече западни модерности, като Истанбулската конвенция и други, далеч от нашата религия, ценности и вековни традиции, а не масовата бедност и хроничният дефицит на социална справедливост в България. Стигна се до там, че протестиращите все по-често настояват за „смяна на системата“.

Те дори не разбират какво дразни най-много гражданите на България. След оставката на скандалния вице-премиер ни уверяват, че обстановката ще се успокои и управлението ще се стабилизира. Макар че в последното си изявление, вместо да се извини, той увери противниците си, „да не бързат да се радват, защото борбата му ще продължи“. Преструват се, че не разбират и още по-лошо е ако наистина не разбират, че натрупаният гняв и умерзение от тяхното управление е много по-дълбок и вече необратим. Той не може да се неутрализира с половинчати извинения и дори от оставки!

Нужна е много по-дълбока промяна. Не само в личностите, но и в икономическата и в социалната политика и във функционирането на държавните институции! По-скоро в тяхното възстановяване. Защото напоследък всички важни и не до там важни решения у нас се вземат от един човек, а не от установените от Конституцията институции.

Но и в конкретните, наглед дребни причини за протестите, има много по-дълбока и широка истина. Например, повишението на данъка за старите автомобили. Правителството и неговите поддръжници твърдят, че повишението е символично, „струва две кутии цигари“, но така ще се ограничи замърсяването на въздуха. Това което най-много дразни хората не са 35-40 лв. допълнителен данък на месец, макар че и те са важни за най-бедните, а арогантното посегателство първо на най-бедните 2,0-2,5 млн. собственици на стари коли, за поддържане чистотата на въздуха. И смехотворните внушения, че с тази символична мярка въздухът ще стане по-чист.

Първо, с най-бедните ли трябваше да започне опазването на чистотата на въздуха? Второ, решаването на гигантската по мащаби задача по опазване на околната среда, само в България изисква няколко милиарда лева и поне 20-30 години. Трето, има десетки други по-ефикасни методи за нейното решаване.

Властите отказват упорито да посегнат на богатите. Напротив, осигуряват им най-ниските в ЕС данъци върху доходите, печалбата, дивидентите, имотите и големите наследства. Но с лекота посягат на мизерните доходи на тези милиони беззащитни бедни хора, които по принуда карат 20-25 годишни автомобили, като рискуват дори живота си, защото не могат да си купят нови. И за това сега ги наказват. Не е ли това чудовищно недоразумение на самозабравили се управници!

Нима наистина вярват, че с по-високия данък ще ги накарат да си купят по-нови коли! А с какво да ги купят! Защо не се погрижат за повишаване на реалните им доходи, за да могат един ден да си купят по-нови коли? А с такава лекота посягат на, и без това, мизерните им пенсии и заплати – най-ниските в ЕС! Така ги правите още по-мизерни. А животът им оскотява още повече!

Нима не го разбират! Ето това дразни хората много повече, отколкото 35-40 лв. допълнителни плащания на месец за старите коли. А напоследък ги натоварват и с много други допълнителни плащания, при започналата вече по-висока инфлация. Явно е, че продължителното авторитарно управление ги е откъснало от мъките на милионите българи! Помислиха си, че са незаменими. Започнаха да вярват, че след като те живеят в охолство със своите 8-10 хил. лв официални месечни доходи (а неофициалните си ги знаят те), същото е и при двата милиона пенсионери и ниско платени работници, със средни месечни доходи от 300-350 лв. на човек. Защо не се запитат как се оцелява с 250-300-350 лв на месец?

Нашият народ наистина не заслужава такава унизителна участ – бетониран на последно място в ЕС по всички лоши показатели в икономиката и извън нея. По качеството на живота изоставаме все повече не само от западноевропейските страни, но и от източноевропейските. А и от нашите съседи, с които преди 30 години бяхме на сходни позиции. Нашите управници забатачиха България, а напоследък са тръгнали да оправят страните от Западните Балкани.

Нашите хора все повече се дразнят от лъжите на управниците, че животът им се подобрявал, благодарение на тяхното мъдро управление. Дори най-доброто от всички до сега през последните три десетилетия. Така каза скандалният премиер в скандалното си прощално слово. Така казвали и от Брюксел, макар че нашите хора не го чувстват тук по собствените си кесии и хладилници.

У нас все още не умират хора по улиците, като в Африка и Южна Азия. Но ако тук се живееше добре защо два милиона българи напуснаха родината си и търсят препитание в чужбина? Свидетели сме на масово недофинансиране на публичните услуги, масово недохранване, все по-масово боледуване от тежки болести. Раждаемостта намалява, смъртността расте, продължителността на живота ни се скъсява. През 1950 г. са родени 182 000 бебета, а миналата година – едва 64 000. Народът ни се топи и след като в 1988 г. бяхме достигнали почти 9 млн. души, настъпи обрат и ако продължава така към края на този век ще се върнем 200 години назад по броя на населението си. И на това отгоре, представител на работодателска организация призова преди няколко дни за намаление на отпуска по майчинство у нас! Имаме най-ниските заплати в ЕС, но работодателските организации настояват за отмяна на централно определяните минимални заплати и за отмяна на възнагражденията за прослужени години, като не се колебаят да лъжат как било по света.

Правя този кратък, но горчив анализ, за да обясня на управниците защо търпението на хората се изчерпи, чашата преля и те излязоха на улиците, въпреки застудяването. Дано разберат истинските причини за започналия бунт!

Така повече не може. Необходими са екстрени и спешни мерки за подобряване живота на хората. Не приказки, а реални спешни мерки. Съществени подобрения обаче са възможни само ако има ускорен догонващ растеж – повече производство, повече доходи. Такъв растеж обаче не се постига само с вътрешно потребление. Още по-малко чрез нетен експорт, защото произвеждаме малко, структурата на износа ни е примитивна (висок дял на суровините, първично обработените стоки, ишлеме, посредствено качество).

Това може да се постигне най-рано след 10-15 години при средногодишен растеж от 8-9%. То изисква увеличено производство, повишена производителност, по-голям износ с по-голям дял на високотехнологичните стоки в производствените и експортните структури, по-висока квалификация на персонала и т.н.

То пък изисква ежегодни многомилиардни инвестиции. Правителството и бизнесът обаче не се грижат нито за инвестиции, нито за ускорен растеж. България инвестира три пъти по-малко от средното в ЕС и сме на последно място между страните членки. С 2,5-3,0% растеж сме за никъде! А и него едва ли ще можем да поддържаме през следващите години. Нашият крупен бизнес ползва най-ниски данъци, плаща най-ниски заплати, понякога дори изобщо не плаща на персонала си, но фирмите ни са последни в Европа по производителност и конкурентоспособност. По най-важните 35-40 фирмени показатели за конкурентоспособност се нареждаме след 70-то място в последната класация на Световния Икономически форум в Женева (World Economic Forum, Global Competitiveness Report 2018, page 51).

Достъпът на обективни независими анализатори до организацията на производството в частните фирми обаче е ограничен под прикритието на фирмената тайна. И ние не знаем какво става там. Знаем само, че крайните стопански резултати са незадоволителни. Не сме конкурентоспособни. Изтичането на най-квалифицирания ни персонал в чужбина поради ниското заплащане още повече влошава положението ни. При тези условия на малко и неконкурентно производство не са възможни осезателни подобрения в живота ни през близките 10-15 години. Всичко друго е лъжа, адресирана към наивните и неосведомени български граждани!

И все пак, има ли изход от това положение? Да, има! Макар и по-скромно, бързо подобрение в живота на хората е възможно чрез радикална доходна и данъчна реформа. С други думи, чрез вътрешно разпределение и преразпределение на наличните ресурси. България е член на ЕС, но има най-реакционната, най-примитивната и най-антисоциалната доходна и данъчна политика в ЕС. Чудя се как нашият народ я търпи толкова дълго! Народът ни трябва да знае, че с натрапената му доходна и данъчна система не може да очаква никакво подобрение в обозримото бъдеще. Който ви обещава обратното ви заблуждава.

Държавната политика по доходите личи от дела на компенсацията на наетите лица в брутния национален доход – 42,6% за 2017 г., по официалните данни на НСИ. Този дял е много по-нисък в сравнение с другите страни от ЕС. Това означава, по-високо равнище на експлоатация на трудовите хора у нас. През последните години средната нетна месечна заплата у нас е около 410 евро, при 1550 евро средно в ЕС. Минималната месечна заплата у нас през последните години е около 235 евро, докато в Румъния е около 330 евро, в Латвия 400 евро, в Хърватия и Словакия 450 евро, в Гърция 680 евро, в Словения около 850 евро. Не правя сравнения с най-развитите европейски страни, защото разликите спрямо тях са огромни.

Освен че сме най-бедна, ние сме и социално най-несправедливата страна в ЕС. Разликата в доходите между най-бедните 10% от населението и най-богатите 10% по официални данни средно за ЕС е 5 пъти, докато у нас е 8 пъти. Като имаме предвид, че у нас масово не се декларират истинските доходи, тази разлика наверно е над 10 пъти. По това ние сме недостижими рекордьори в ЕС. Комбинацията на най-голяма бедност с най-голямо доходно и имуществено разслоение се нарича социална мизерия. Ние сме такава държава.

Необходима е радикална промяна. Делът на доходите под формата на заплати трябва да се повиши, а делът на печалбите на капитала да се намали. Знам че крупният бизнес ще надигне вой дори при минимално докосване на неговите интереси, но друг изход няма. Натрупаното до сега ограбване трябва да се прекрати. Или поне да се ограничи. Недодаденото на трудовите хора, на младото поколение, на интелигенцията, на дребния бизнес и на пенсионерите през последните 25-29 години, трябва да се даде. Макар и със закъснение. За целта през следващите няколко години средната реална разполагаема заплата у нас трябва да нараства с 115-118%, макар и при по-нисък прираст на производителността на труда. Тогава съотношението ще стане по-близко до средното европейско, а следователно и по-справедливо.

Тук ще се спра само на необходимостта от радикална данъчна реформа, която може да даде глътка въздух още следващата година на милиони българи от оскотяващо бедните, бедните и средните слоеве от населението на България.

Не е нужно да правим чудеса! Нужна ни е нормална европейска данъчна система. В рамките на първия си 4-годишен мандат едно ново българско правителство трябва да направи данъчна реформа в следните направления:

- Постепенно преместване на данъчното бреме от бедните и средните слоеве, както е сега у нас, към заможните и богатите, както е в ЕС;

- Умерено повишение на средното ниво на нашите данъци в посока към европейските, без да се изравняваме с тях;

- Отказ от „плоските“ преки данъци и преход към умерено прогресивни, но с по-ниска прогресия от европейската;

- Промяна в отношението между приходите в бюджета от преки и от косвени данъци в полза на преките. Това означава по-равномерно разпределение между социалните слоеве;

- Въвеждане на необлагаем минимум на доходите и на печалбите;

- Въвеждане на семейно данъчно облагане на доходите на физическите лица;.

- Въвеждане на диференциран ДДС;

- По-стръмна данъчна прогресия при облагане на имотите и на големите наследства.

По-конкретно по отделните данъци предлагам:

1.Данъкът върху доходите на физическите лица да се промени с въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната заплата - 560 лв. за 2019 г. Месечният доход от 561 до към 3000 лв. да се облага, както до сега - с 10%; от 3001 до 5000 лв. с 15%, но само за този доходен етаж; от 5001 до 6000 лв с 20% - пак само за този доходен етаж; над 6001 лв с 25% - само за дохода над 6000 лв. Това разпределение на данъчните етажи може да се промени, но принципът на плавно повишение да се запази. Такава е световната практика. Така беше и у нас до 2007-2008 г., с въвеждането на „плоските“ данъци. Въпреки това данъкът остава далеч по-нисък от европейския. Около 90% от данъкоплатците у нас ще спечелят от тази промяна и само 10% заможни и богати ще бъдат засегнати леко. Цинична лъжа е, че от това ще пострада мнозинството от данъкоплатците у нас, особено най-предприемчивите.

Максималните данъчни ставки за доходите в ЕС достигат до 55-57%, например в Белгия, а средното равнище е около 40-45%. И това не пречи на данъкоплатците в Западна Европа, Америка, Япония и други страни да са предприемчиви и изобретателни, с далеч по-висока конкурентоспособност от нашата. В нито една развита страна от ЕС няма „плоски“ данъци. Всички прилагат прогресивно облагане.

2. Семейно подоходно облагане. Приемам, че се прилага за семейства, в които работят двама, примерно с по 1000 лв. месечна заплата и с две деца. Общият месечен доход на семейството от 2000 лв. се дели на членовете му и получаваме по 500 лв на лице. След като средният доход на член от семейството е под 560 лв., то не плаща данък. Ако е по-висок от 560 лв. плаща по скалата на данъка върху доходите на физическите лица.

Без семейно облагане и по досегашната система всеки родител би трябвало да плаща месечно по 100 лв. или 200 лв. общо за семейството. Това означава 2400 лв. за една година. При семейно облагане тези пари остават на домакинството и осигуряват по-голямото му потребление.

Ако в семейството работи един човек с месечна заплата от 1500 лв и са с едно дете, по предлаганата от мен промяна месечният доход се дели на трима и се получават по 500 лв. на човек, т.е по-ниско от необлагаемия минимум. Това семейство не следва да плаща подоходен данък.

По действащата сега система семейството плаща 150 лв. месечно или 1800 лв. годишно. С въвеждането на семейно облагане то запазва за себе си тези 1800 лв.

Очевидно семейното облагане е изгодно за мнозинството от българските данъкоплатци. Нека противниците на това облагане докажат обратното! Готов съм да дискутирам с тях по телевизиите.

3. Данък върху печалбата. Оставя се необлагаем минимум за малките печалби. За средните по размер печалби се прилага 10% данък. За още по-големите – 15% и за най-големите – 20% за съответния данъчен етаж. Конкретните размери за различно облагане се определят от Министерството на финансите след публично обсъждане и се утвърждават от Народното събрание.

Максималните данъчни ставки върху печалбата в ЕС са около 33-35%, а средните около 28-30%. Следователно и тук предлагам по-ниско облагане от това в ЕС.

Препоръчвам също реинвестираната печалба на фирмите да не се облага през следващите 10 години. За доставяните производствени машини и съоръжения през следващите 10 години да се разрешава на фирмите да прилагат ускорена амортизация, което облекчава облагането на печалбата. Това ще стимулира фирмите да инвестират повече, да обновяват по-бързо производствения си капитал и да плащат данък върху остатъчната си печалба дори под 10%.

Тази новост е особено актуална, понеже ще стимулира увеличение на инвестициите, а чрез тях и икономическия растеж. Годишните инвестиции у нас бяха около 29 млрд. лв до 2008 г, а в 2017 г. спадаха до 17,6 млрд., заедно с постъпленията от еврофондовете. Вътрешното ни натрупване за инвестиции е три пъти по-малко от средното в ЕС и е най-ниското в общността. А без инвестиции няма растеж на производството.

4. Предлагам повишаване на данъка върху дивидентите до равнището на данъка върху доходите или на печалбата. Нищо не оправдава настоящото му равнище от 5%.

5. Имотните данъци и данъците върху големите наследства да се повишат до равнището на западноевропейските. Засега те са 2,0-2,5 пъти по-ниски от техните. Например, облагането на имоти в класическата пазарна икономика като Великобритания е 2,5 пъти по-високо от нашето. Средните приходи на бюджетите на страните в ЕС от облагане на богатство са 32,4% от общите приходи, а у нас – едва 18,5%. Ето колко грижовни са нашите правителства за най-богатите, за разлика от „грижите“ им за бедните, като ги лишават дори от необлагаем минимум! А сега увеличават данъка за старите автомобили. Това е недопустимо за цивилизована европейска страна.

6. Данък върху общия размер на депозитите в банки. Да се облага общият им размер (сумиран от различни банки и различни депозити) над 100 хил. лв. Облагането да се прави със ставката за данъка върху печалбата.

7. При запазване на основна ставка от 20% да се премине към диференциран ДДС с по-ниски проценти (до 5%) за хляба, за лекарствата и за детските стоки и учебни помагала, и по-високи (до 27%) за луксозните стоки. По-ниският данък върху хлябя ще облекчи всички, но най-силно ще го почувстват бедните, защото има по-голям дял в тяхната потребителска кошница. Намалението на данъка върху лекарствата също ще облекчи всички, но най-силно - около 2 млн. души над 60-годишна възраст, а също и родителите на около 280 хил. деца под 15 години.

8. Акцизи. До края на мандата да се изравнят или поне да се сближат с акцизите в другите страни членки на ЕС.

9. Прилагане през 2020 г. на еднократен данък от 5% върху имотите на домакинствата над 250 хил. лв. по данъчна оценка. Той следва да обхване всички недвижими имоти и най-значимите движими имоти (кораби, яхти, локомотиви, вагони, самолети, хеликоптери и други подобни) у нас, и по възможност в чужбина, макар че това ще е по-трудно. Постъпленията по този данък да се използват само за мерките по смекчаване на демографската криза.

10. Още сега трябва да се приеме ориентация към децентрализация на данъчната система. Общините следва да определят по-голям брой данъци. Да се въведат трайни отчисления от преките данъци за общинските бюджети, а не да се правят ежегодни промени. Общинските съвети да определят разходите по различните позиции.

11. Създаване на фонд „Родина“ със свободни по размер вноски за работещите в чужбина българи. Почти всички наши сънародници в чужбина и членовете на техните семейства са ползвали в миналото грижите на българската държава по здравеопазването, образованието, личната и имотната сигурност и т.н.. Следва да се предполага, че сега, когато тя има нужда от допълнителни ресурси, те няма да останат безучастни. Постъпленията по този фонд да се използват само за мерки по смекчаване на демографската криза.

Предлаганата реформа на данъчната система е за мандат от 4 години. Тя се нуждае от съответна подготовка и може да започне не по-рано от 1 юли 2019 г. с отмяна на „плоския“ данък върху доходите на физическите лица и преобразуването му в умерено прогресивен с необлагаем минимум от 560 лв. Необходимо е също въвеждане на семейно облагане с този данък от същата дата. От същата дата да се въведе 5 процентен ДДС за хляба и лекарствата.

По останалата част от реформата да се направи план-график за следващите години. Няма да се изненадам ако противниците на реформата започнат да възразяват, сочейки реални и измислени пречки, като се стремят да я отлагат за далечното бъдеще, както правят до сега през последните години Това не трябва да се допуска. При наличие на политическа воля данъчната реформа може да започне от средата на 2019 година.

Очаквам бясна съпротива срещу предлаганата данъчна реформа от крупния български капитал. Ще ни заплашват с масови фалити на фирми, масови уволнения на персонал, увеличение на безработицата, още по-голяма емиграция, влошена конкурентоспособност на българските фирми, отлив на чужди капитали и т.н..

Нищо подобно няма да се случи! Как фирмите в другите страни от ЕС и извън него поддържат далеч по-висока производителност и конкурентоспособност от нашите, без да фалират масово, при положение че плащат 2-3 пъти по-високи данъци, 3-4-5 пъти по-високи заплати и т.н.

Новата данъчна система ще облекчи най-силно всички работещи (с ниски и високи заплати) за доходите им до 560 лв. на човек месечно. Ще облекчи работещите родители в семейства с две и повече деца, особено по време на тяхното обучение. Ще облекчи всички потребители на лекарства, а също и около 2,5 млн. възрастни хора и хронично болните, които са най-големи потребители на лекарства. Казано най-общо, около 90% от данъкоплатците в България ще спечелят от предлаганите промени.

Реформираната данъчна система ще натовари допълнително в умерени мащаби около 8-10% от данъкоплатците у нас. С предлаганите промени те ще продължат да плащат 2,5-3,0 пъти по ниски данъци, отколкото техните колеги в Западна Европа.

Реформирането на данъчната ни система в препоръчаните направления ще я направи по-справедлива, икономически по-ефективна и по-европейска.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели