/Поглед.инфо/ Структурата на настоящата Стратегия е следната: В началото споделям разсъждения по същността на догонващото развитие, по теорията и практиката на този тип развитие в света, в Европа и България.

След това показвам какви трябва да са стратегическите икономически и социални цели на нашето развитие към 2040 г. А по някои стратегически направления, като икономическия растеж – до към 2050 г. и по демографските процеси – до към края на столетието.

Третата част, която е основното тяло на стратегията, посвещавам около 200 страници на 32 направления на икономическата и социалната политика на държавата за постигане на стратегическите цели. Наистина, много е важно да се поставят правилни цели пред обществото. Но също толкова важно, дори още по-важно и по-трудно е да се покаже как ще бъдат те постигнати. И то не с общи лозунги и пожелания, а с ясно формулирани конкретни политики на държавата. Защото полезна е само тази икономическа политика, която спомага за подобряване живота на хората.

Постъпвам така, защото съм убеден, че целите трябва да се постигат главно чрез създаване на подходящи икономически и други условия и само в отделни области и за конкретни особено важни цели – чрез пряка административна намеса на държавата, съвместно с пазара. Държавата и пазарът трябва да работят заедно за изпълнението на настоящата стратегия, а не да се конфронтират.

Напластяването на няколко фундаментални процеса и едновременното решаване на няколко фундаментални задачи в България и в страните от Югоизточна Европа водеха до неизбежно забавяне на реформите. Те затрудняваха всички процеси и решаването на всички задачи – преодоляването на изостаналостта, реставрацията, подготовката за интеграция в ЕС и създаването на условия за догонващо развитие

Липсваха сполучливи проекти за цивилизована пазарна и интеграционна реформа. А доколкото имаше нещо от този род, то не се прилагаше. Българските власти се увличаха в натрапени от вън догматични неолиберални схеми и проекти, които не държаха сметка за нашите реалности. Международните финансови институции прилагаха погрешна философия на реформите, непригодни за нашите условия стандартни схеми, каквито прилагаха и в Африка. Вместо възприемането на гъвкавия модел „И пазар и държава”, беше възприет догматичният, силно идеологизиран и конфронтационен модел „Или пазар или държава”. Това доведе до нова реалност „Нито пазар нито държава”. В резултат на този догматичен ултра либерален подход се роди Мафията. Създадената в резултат на това социално-икономическа празнина се запълни с хаос, престъпна приватизация, бедност, крещяща социална поляризация, престъпност и корупция.

Те пренебрегваха и обстоятелството, че в България нямаше чист процес на пазарна трансформация. Тя трябваше да се съчетава с цялостна промяна на обществената система, преодоляването на икономическа, социална, институционална и друга изостаналост. В тази сложна комбинация делът на проблемите на изостаналостта беше по-малък в сравнение с някои африкански и азиатски страни и Албания, но по-голям в сравнение с реформите в Чехия, Словения и Унгария.

България нямаше подходящи институции и администрация, способна да провежда такива сложни реформи. Доколкото ги имаше, те бяха предназначени да работят за друга икономическа и политическа система и да решават други задачи. Прибързаното оттегляне на държавата от икономиката, дерегулацията, съчетана със слаби и/или липсващи институции, създаде вакуум, който беше бързо запълнен от престъпността и корупцията. Липсата на официални държавни и пазарни институции беше запълнена от неофициалните антидържавни институции.

Форсираната мащабна приватизация в тези условия беше превърната в роднинско-приятелско-партизанска и прерастна в гигантско ограбване на държавно имущество. Разгърна се втори (в рамките на едно столетие) процес на диво първоначално натрупване на капитали.

За кратко време протече процес на доходна и имуществена поляризация - малка група – 4-5% от населението свръхбогати (за българските стандарти) и преобладаваща част – 70-75% бедни от които 30-35% живеещи в оскотяваща бедност.

Така пазарната революция се превърна в криминална революция. Процесът на пазаризация се изроди в процес на мафиотизация. Немалка част от висшата и средна държавна администрация работеше срещу държавата и народа, вместо да ги защитава.

Може би при по-добре замислена и прилагана пазарна реформа процесите на реставрация и интеграция в България щяха да бъдат по-малко болезнени. Трудно е обаче да се каже колко по-успешни. При описаните по-горе обективни условия в България не можеше да има също така успешна пазарна и интеграционна реформа, каквато извършиха някои централноевропейски страни. Наред с неблагоприятната обективна обстановка, лошите субективни условия допринесоха за допълнително усложняване и забавяне на процесите и влошаване на резултатите.

Дали обаче последствията от неблагоприятните обективни и субективни условия се изчерпват с това, което виждаме сега в икономиката и в обществото? При цялата суровост на текущата ситуация би било добре, ако последствията се изчерпваха само с това и ако можехме да започнем на чист терен от сега нататък!

Процесите и сегашната ситуация, обаче са далеч по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Погрешно замислените и лошо проведени реформи, социалната поляризация, проникването на престъпността и корупцията до всички етажи на държавната администрация и във всички пори на обществото, отчуждението на хората от национални идеали и обществени ценности тепърва ще напомнят за себе си. Ако към това добавим изострящата се демографска и натрапената ни от вън миграционна криза, обстановката става още по-сложна.

Тази тревожна оценка може да се докаже с много факти. Ще спомена само един - качеството на приватизацията. В резултат на безотговорната, а в много случаи - престъпна приятелско-роднинска приватизация и липсата на стратегически и сериозни инвеститори, създаденият частен сектор не притежава динамичния предприемачески потенциал, какъвто има частният сектор в Западна Европа и какъвто се очакваше от нашия.

Предприятията, попаднали в ръцете на чуждестранни инвеститори в най-добрия случай се развиват като изолирани анклави с по-добри икономически показатели от заобикалящите ги посредствени предприятия на български собственици. Те обаче не създават активни производствено-стопански връзки с местни предприятия - доставчици на полуфабрикати и услуги, а си ги доставят от чужбина и с това допринасят за влошаване на външно-търговския баланс на България. Не пренасят положителни организационни, управленски, квалификационни и други верижни ефекти върху местните предприятия, а работят изолирано от тях, дори срещу тях, като привличат най-добрите им работници и специалисти и най-надеждните им стопански партньори.

Поради липса на благоприятни условия за инвестиции те репатрират печалбата си извън България и с това влошават допълнително текущата сметка на платежния ни баланс. Чрез системата на трансферните цени изнасят друга голяма част от печалбата си в други клонове на компанията в страни с по-ниско данъчно облагане или в офшорни зони и лишават бюджета на България от данъчни постъпления и ресурси за икономическо и социално развитие.

Те не развиват научноизследователски и развойни дейности у нас, като назначават български специалисти и спомагат за повишаване на квалификационното им равнище. Нашите най-добри специалисти са принудени да търсят реализация в чужбина. Чуждите инвеститори не развиват сложни наукоемки производства у нас, а се ограничават в трудоемки нискотехнологични производства, с по-прости монтажни дейности и елементарни производства на ишлеме, с което лишават българските специалисти от възможности да си намерят по-високо квалифицирана работа у нас. Не създават управленски центрове на своите компании в България, а изпращат тук второ- и третостепенни по значение филиали и служители, и т.н.

Такива са последствията на българския модел на форсирана, недомислена или престъпно замислена и осъществена приватизация. Ето това имам предвид, когато подчертавам в други мои публикации, че е важно обектите да се продават на добра цена, но още по-важно е да се продават на сериозни чуждестранни инвеститори, които идват тук, за да останат и развиват съответните производства с всички положителни ефекти за икономическото и социалното развитие на България.

За тези последствия трябва да се държи сметка във всички бъдещи действия на българските правителства, в т.ч. и в стратегиите за икономическо и социално развитие. Ниското качество на действията за преодоляване на изостаналостта, на реставрацията и подготовката за интеграция се превръща в ограничител за бъдещото развитие на страната. Това създава допълнителни затруднения при изработването и особено в изпълнението на стратегията за догонващо икономическо развитие на България.

..Международните финансови институции прилагаха погрешна философия на реформите и непригодни за нашите условия стандартни схеми. Те отдаваха далеч по-голямо значение на номинални икономически и финансови показатели, като ниската инфлация, ниския бюджетен дефицит, стабилен валутен курс, платежния баланс, ниския публичен дълг и други подобни.

фундаментални целеви критерии като икономически растеж, заетост, производителност на труда, конкурентоспособност на икономиката, доходи, потребление, социална справедливост, здравеопазване, образование, иновации, продължителност на живота, раждаемост, смъртност, опазване на околната среда, ефикасност на съдебната система, престъпност, корупция и т.н., не ги интересуваха. Пренебрегваха и обстоятелството, че в България нямаше чист процес на пазарна трансформация. Тя трябваше да се съчетава с преодоляването на икономическа, социална, институционална и друга изостаналост.

Илюзорно е да се твърди, че в България е осъществена трансформация към пазарна икономика. Още по-илюзорно е да се твърди, че у нас има нормално действащо и конкурентоспособно пазарно стопанство, както се изискваше по критериите от Копенхаген! Също така погрешно е да се говори за някакъв „преход”, и още по-малко, че той е завършил.

В България беше извършена класическа промяна на социално-икономическата система. И още по-точно – реставрация на примитивен, периферен балкански капитализъм. И второ диво първоначално натрупване на капитали в рамките на едно столетие, което много трудно се понася от обществото.

В кратко- и средносрочна перспектива България не ще има нормално функционираща и конкурентоспособна пазарна икономика, присъща на развитите страни. Това е въпрос на по-далечното бъдеще.

България беше приета в ЕС, а преди това и в НАТО, по стратегически политически причини, а не защото отговаряше на икономическите критерии от Копенхаген. Правителствата на САЩ и на западноевропейските страни знаеха, че ние не отговаряхме на икономическите критерии, но ни приеха поради важното ни геостратегическо разположение на подстъпите към Русия, спрямо която те са имали от векове стратегически планове за бъдеща конфронтация. Западните стратези прецениха, че България е подходящо предмостие за такава конфронтация и дори за нещо повече. Затова решиха да си затворят очите пред неизпълнението на икономическите критерии от Копенхаген.

Икономическите последствия от това са много тежки. Социалната цена беше платена от българския народ. Преждевременното откриване на неподготвената неконкурентоспособна българска икономика за конкуренцията на мощните западни икономики на единния вътрешен пазар, доведе до тотална разруха на нашата индустрия, на земеделието и на другите ни сектори, до огромна безработица, масова бедност, мащабно разделение на много бедни и много богати, двумилионна емиграция, невиждано демографско ограбване (изтичане на мозъци и на генетичен потенциал), допълнително изостряне на демографската криза.

Сега същото ще се повтори с ускореното приемане на още по-изостаналите в икономическо отношение страни от Западните Балкани, през следващите 10-15-20 години, със същата стратегическа антируска насоченост. Новото е че тук активно им помага и българското правителство, като съзнателно или несъзнателно допринася за увеличаване на икономическата разнородност на ЕС, а с това – за изостряне на вътрешните икономически противоречия от функционирането на единния европейски пазар.

Неизбежната бъдеща разруха на слабите неконкурентоспособни икономики на страните от Западните Балкани и произтичащото от това засилване на политическото, икономическото и социално напрежение, ще засили бъдещата нестабилност на ЕС, ще изостри противоречията между много богатите и много бедните страни членки и особено в региона на Югоизточна Европа. А цената отново ще плащат техните народи. Това ще има допълнителни тежки последствия и за България, като техен съсед. То ще затрудни, а може и да направи невъзможно нашето догонващо икономическо развитие.

На фона от сценарии за възможно икономическо бъдеще на ЦИЕ страни България може да избира между две крайни траектории на развитие до 2040 и до 2050 година:

- изоставащо развитие с около 2% средногодишен темп на прираста на БВП или бавно развитие с около 3% средногодишен темп. Това би означавало към средата на столетието по първия сценарий да имаме 30-35% БВП на човек от населението от средното тогавашно ниво на ЕС или 40-45% по втория сценарий. То ще обрече България на социално-икономическа стагнация с тежки стратегически последствия. Не може да се очаква подобрение на сегашното мизерно ниско качество на живота. Очакваната дълбока криза в Западните Балкани ще ни тласка допълнително към този вариант. Колкото и да не ни се иска, такъв ход на събитията е възможен и дори вероятен.

- догонващо или ускорено догонващо икономическо развитие с 5.0-6.0, максимум 7,0% средногодишен прираст на БВП. От гледна точка на икономическото догонване е важно нашият растеж да изпреварва 2.5-3.0 пъти растежа в страните от ЕС. В този случай към 2040 г. ще постигнем БВП на човек от населението 65-70%, а към 2050 г. – 80-85% от тогавашното ниво на ЕС. Такава благоприятна перспектива за България е теоретически възможна, но не е сигурна. Дори е малко вероятна. При евентуална криза в Западните Балкани такъв вариант е изключен. Постигането й предполага нормално развитие на страните от Западните Балкани и решаването на множество съществуващи и ново възникващи проблеми. То пък налага максимална мобилизация на националната енергия, което се постига много трудно в България. И още по-трудно на Балканите, при настоящото тежко историческо наследство в отношенията между страните от региона

Наличните емпирични доказателства не потвърждават хипотезата за универсално икономическо сближаване, вградена в неокласическите модели. Няма ясна тенденция за по-бързо развитие на бедните страни в сравнение с богатите. Тенденцията е към нарастващи различия в нивата на производителността и в БВП на човек от населението между развитите и развиващите се страни. Единственото значимо изключение в съвременната стопанска история, са няколко страни в Източна и Югоизточна Азия и Чили в Латинска Америка.

Теорията не е достатъчно категорична дали интеграцията винаги води до икономическо сближаване. Защото отварянето за търговия и свободното движение на капитали и труд между развити и слабо развити страни, между конкурентоспособни и неконкурентоспособни икономики, най-често се превръщат в източник за нарастващи различия. От това отваряне печелят силните икономики и губят слабите. България и другите страни в региона са класически пример за такова икономическо разслоение през последните 20-25 години, достоен за учебниците по икономика.

В света няма безспорна тенденция към трайно всеобщо икономическо сближаване. Такава тенденция няма дори между трите главни полюса на развитие - САЩ, Япония и ЕС. Различното ниво между бедни и богати страни създава потенциална възможност бедните да се развиват по-бързо и да намаляват разликата с богатите. Тази възможност се превръща в реалност само при наличието на определен комплекс от икономически и други условия, което не се случва често.

Опитът на най-бедните страни в ЕС показва, че присъединяването към Общността не води до автоматично сближаване. То съществува като възможност, която може да бъде използвана (Испания, Ирландия), но може и да не бъде използвана (Гърция). Нейната реализация предполага комплекс от предпоставки, между които и активна икономическа и друга политика на страните членки на национално ниво. Но даже и тогава сближаването е сложен и продължителен процес. То изисква не години, а десетилетия. И максимална мобилизация на националната енергия.

Нито икономическата теория, нито стопанската практика са открили досега лесни решения и практически рецепти за бързо развитие и икономическо сближаване. Световният опит показва, че досегашните "икономически чудеса" са били резултат от неповторима комбинация на специфични за съответната страна благоприятни условия, агресивна дългосрочна икономическа, социална, институционална и друга политика, подходящо географско разположение и случайно съвпадение на обстоятелства в конкретен исторически контекст.

"Икономическите чудеса" могат да се обясняват постфактум, но не и да се възпроизвеждат безпроблемно, едва ли не автоматично. Новите "икономически чудеса" могат да извличат поуки от предишните, но винаги ще съдържат уникални новаторски елементи, които не могат да се предсказват. Това зависи от икономическата политика в страната, на която се приписва „икономическото чудо”.

Противоречиви са тенденциите и в Централно и източноевропейските (ЦИЕ) страни - както през 40-те години на централно планиране, така и през последните 28-30 години. Няма тенденция към всеобщо трайно сближаване. Преобладава тенденцията към изоставане от най-развитите страни, стагнацията и вътрешното разслоение между ЦИЕ страни. България е един от примерите на изоставаща в сравнение с другите източноевропейски страни през последните 30 години.

Тенденциите в междурегионалното сближаване са противоречиви. В страните членки има бавно сближаване между регионите в най-развитите страни, но продължава регионалното разслоение в по-бедните страни. В ЦИЕ има големи регионални различия, които дори нарастват през последните десетилетия. Макроикономическото сближаване на някои страни към средното ниво на ЕС се съпътства с повишение на вътрешните регионални различия, и обратното. Колкото по-високи са темповете на растеж, толкова по-бързо растат вътрешните междурегионални различия.

Ускореният икономически растеж се придружава с още по-бързо увеличение на социалната поляризация. В 1960 г. БВП на човек от населението в 20-те най-богати страни е бил 18 пъти по-висок от този в 20-те най-бедни страни. Към 2000 г. тази разлика е вече 40 пъти. А сега е още по-голяма.

Не е достатъчно да се постигне бързо икономическо развитие. То трябва да ползва възможно най-голяма част от хората - в глобален, регионален, национален и вътрешно-регионален мащаб. Не може да бъде успешно и трайно увеличение на БВП, което ползва само едно малцинство. Историята го е потвърдила многократно. Тази истина трябва да се помни и днес, защото, макар че историята никога не се повтаря буквално, тя често го прави до известна степен. Настоящият момент е такъв, както в глобален, така и в европейски мащаб.

Най-важните движещи сили на растежа и икономическото сближаване през последните десетилетия са били инвестициите в човешки и физически капитал, а напоследък - особено в информационно-комуникационни технологии (ИКТ); научни изследвания и иновации; активно държавно участие в управлението на икономиката; секторно, отраслово и продуктово преструктуриране; развитие на финансовата система; конкуренция и предприемчивост; финансова и социална стабилност; активна икономическа политика, институционална модернизация. Географската близост до големите развити страни и мощните вътрешни центрове на развитие също играе важна роля.

Движещите сили формират едно или друго ниво на растеж и икономическо сближаване (разслоение) чрез производителността на труда, използването на трудовия потенциал и общата факторна производителност. И трите трансмисии играят важна роля, макар и в различна степен, в различните страни и през различни времена.

Безспорната фундаментална социално-икономическа цел на България е подобряване качеството на живота на хората. България беше и остава най-бедната страна в ЕС. До преди 30 години тя изоставаше от най-развитите западноевропейски страни и беше на сходно, до някъде, равнище на развитие с повечето източноевропейски страни, като изключим малко по-големи отклонения в сравнение със Чехословакия и Словения.

В основата на замисъла на настоящата стратегия присъства идеята за „догонващо развитие”. Това не е случайно хрумване. Бидейки най-изостаналата в икономическо отношение и най-бедна страна член на Европейския съюз, догонващото развитие ще бъде задължителната много важна черта на нашето икономическо и социално развитие до 2040 г. и през следващите десетилетия. По силата на много обстоятелства, чиито корени са далече в столетията, и особено в последните няколко десетилетия, България е слабо развита страна в икономическата, социалната и научно-техническата област.

Изоставаме от развитите европейски държави по най-важните икономически показатели, като БВП на човек от населението, производителност на труда, конкурентоспособност на икономиката, по структурни и технологични характеристики на икономиката, със скромния размер и примитивната структура на нашия износ, с нерационалната структура на вноса, в слабото развитие на инфраструктурата, в бавното развитие на финансовата ни система, в незадоволителното опазване на околната среда, с неефикасната ни съдебна система, с неефикасната си борба срещу престъпността и корупцията, в бавната си интеграция в ЕС. Изоставаме и по най-важните социални показатели, като качество на живота, доходи, доходно разслоение, обем, качество и структура на потреблението, образованието, здравеопазването, ниската раждаемост, високата смъртност, ниската продъжителност на живота, заболеваемостта по най-опасни трудно лечими болести и т.н. Преживяваме може би най-тежката в Европа демографска криза. Подложени сме от много години на мащабно демографско ограбване – изтичане на мозъци и на генетичен потенциал към по-богатите страни в Европа, Америка и други страни.

Докато преди 30 години изоставахме главно от богатите западноевропейски страни и бяхме на сходно равнище (с 2-3 малки изключения) с източноевропейските, сега изоставаме все повече и от всички източноевропейски страни. Това изостря още повече потребността не само от догонващо, но и от ускорено догонващо развитие. Защото през последните десетилетия и източноевропейските държави са в режим на догонващо икономическо развитие

Като говорим за догонващо развитие имаме предвид намаляване на изоставането ни по посочените и подобни на тях икономически и социални показатели, а в много далечното бъдеще, ако това изобщо е възможно, и за евентуално изравняване с някои от най-развитите страни. Поради това в изложението често говоря за икономическо и социално сближаване. В този смисъл, понятията „догонване” и „сближаване” са еднозначни.

При това развитие Първо, трябва да се има предвид, че ще догонваме движещи се цели, защото страните с които целим да се сближаваме, се развиват, а част от тях също догонват. Това ще усложнява нашата задача. Второ, при догонването не трябва да се разбира, че ще копираме механично и сляпо всичко съществуващо в тези страни. Ще се стремим към намаляване на изоставането, например по производителност на труда, по конкурентоспособност, по доходи и т.н., но при нашите текущи български условия и като държим сметка за нашите традиции и национални ценности.

Като говорим за сближаване по някои най-общи за страната показатели, това означава развитие с по-високи темпове от техните, т.е. ускорено, изпреварващо развитие на първо време по темпове, а впоследствие и по абсолютни прирасти. Когато разликата в темповете е малка, макар и в наша полза с 1-2 процентни пункта, абсолютните ни прирасти ще са по-малки от техните и абсолютното ни изоставане ще расте, както е сега по БВП на човек, по брутна добавена стойност на заето лице и т.н. При по-голяма разлика в темповете, например с 4-5 процентни пункта и абсолютният ни прираст ще е по-голям от техния и ще има сближаване. Не е възможно реално сближаване с развитите страни по равнище на производството, без 2,0-2,5-3,0 пъти по-високи темпове на прираст у нас, в сравнение с техните.

Догонващото развитие съдържа задължително елемента на изпреварващо развитие, както общо за икономиката, така и в отделни сектори, отрасли и производства. Става дума за изпреварване по темпове на развитие, а не по равнище на развитие. Изпреварването по темпове, т. е. по скорост на развитие е предпоставка за сближаване и евентуално изравняване по равнище на живот с източноевропейските страни. Догонването по равнище на живота е въпрос на по-далечното бъдеще. За изравняване по равнище със западноевропейските страни членки се въздържам да говоря, защото ще прозвуча несериозно в ушите на професионалистите. Повтарям, това е въпрос на много по-далечното бъдеще. Срокове тук не могат да се определят.

Трябва да е ясно, че всичко, което говорим тук за догонващото развитие или за сближаването, важи само за икономиката и социалната област, а не за културата, националната идентичност, религията и други подобни ценностни характеристики. Ние сме и ще си останем българи, с принадлежност към славянската цивилизация, със своя православна религия, с национални ценности, семейни и други традиции в нашата България.

За нас са и ще си останат чужди натрапваните неолиберални, псевдомодерни разбирания на джендър философията за „социалния пол”, за еднополовите бракове, за осиновяване на деца от еднополови семейства и други подобни абсурди на изродени американски или западноевропейски „новости” от категорията на евро-атлантическите ценности. Ние не се нуждаем от такива „ценности”. Щом ги харесват, нека ги запазят за себе си.

Ако допуснем за момент недопустимото, че от сега нататък всички бракове са еднополови и до 2100-та година на земята не се раждат деца, в края на столетието, т. е. след около 80-90 години, човечеството ще изчезне от земното кълбо. Или като задача минимум – да се стопи наполовина! Нима някой иска да ни натрапи този неомалтусиански експеримент!

В областта на националната ни култура, религия, идентичност, национални ценности, традиции, обичаи, няма място за догонване или сближаване. Можем да мислим само за някакво осъвременяване и доразвиване чрез надграждане върху постигнатото от нас до сега върху собствените ни базисни духовни ценности през вековете и последните десетилетия. В тези области нямаме нужда от сближаване. Нито искаме да им натрапваме нашите национални и цивилизационни ценности.

Както вече споменах, равнището на икономическо и социално развитие на източноевропейските държави, измервано с БВП на човек от населението, в 1990 г. беше сходно с нашето, с известен превес на тогавашна Чехословакия и Словения и още по-малък – на Унгария и Полша. Сега България изостава значително от всички страни членки на ЕС, а също и от Турция, която не е член. След нас са само няколкото държави от западните Балкани, които не са членки на ЕС.

Главна социално-икономическа цел на България, поставена с настоящата Стратегия за хоризонта на 2040 и следващите години е достигане на средното тогавашно равнище по най-важните икономически и социални показатели на източноевропейските страни членки на ЕС. И ако е възможно, плътно приближаване до равнището на Чехия, Словения и Словакия. Това означава преодоляване на натрупаното от нас голямо изоставане от тези страни през последните 28 години.

Считам тази цел за достижима, макар и много трудна. По-амбициозна цел, например за сближаване с някоя от западноевропейските, та дори и с южноевропейските страни, едва ли ще е реалистично да си поставяме. Едва ли можем да си поставим за цел дори изравняване и с Гърция към 2040 г., въпреки всичко, което тази страна преживява през последните 10-15 години.

Догонването на средното източноевропейско равнище към 2040 г. изисква максимална мобилизация на усилията на България през този период. За наше сближаване с някои от развитите западноевропейски страни членки на ЕС може евентуално да се мисли към средата или през втората половина на този век и то при още по-голяма мобилизация от наша страна. За да се осъществи такава прогноза, трябва да стане някакво икономическо чудо в България,. Ако продължава сегашната държавна политика и пасивно стопанско поведение на доминиращия частен сектор, за това е рисковано дори и да се мисли. А, както е известно, чудеса в икономиката няма.

При поставянето на цели за следващите 20-25 и повече години е желателно да си припомним нашето текущо икономическо и социално положение, т.е. стартовата ни позиция в най-обобщен вид. За тази стартова позиция може да се съди по данните в следната таблица:

Фактическо индивидуално потребление и БВП

на човек от населението в европейските страни

 

ФИП на човек

БВП на човек

 

%

ранг

%

ранг

ЕС 28

100

 

100

 

Еврозона 19

105

 

106

 

Люксембург

132

1

267

1

Норвегия

132

2

149

4

Швейцария

127

3

159

3

Германия

122

4

123

10

Австрия

118

5

126

7

Обединено Кралство

115

6

108

13

Дания

114

7

125

8

Финландия

114

8

109

12

Исландия

114

9

129

5

Белгия

113

10

118

11

Франция

111

12

105

14

Нидерландия

111

11

128

6

Швеция

111

13

124

9

Ирландия

97

14

177

2

Италия

97

15

96

15

Кипър

90

16

81

20

Испания

89

17

92

17

Литва

86

18

75

23

Португалия

82

19

77

21

Малта

81

20

95

16

Чешка Република

78

21

88

18

Гърция

77

22

67

26

Словакия

77

23

77

22

Полша

75

24

69

25

Словения

75

25

83

19

Естония

71

26

74

24

Латвия

67

27

65

28

Унгария

63

28

67

27

Румъния

63

29

59

31

Турция

61

30

62

29

Хърватия

59

31

59

30

Черна Гора

54

32

42

33

България

53

33

48

32

Сърбия

45

34

36

35

БЮР Македония

41

35

38

34

Босна и Херцеговина*

41

36

31

36

Албания

39

37

30

37

* Базирани на ESA '95

Източник: Eurostat Newsrelease June 2017

1) Фактическото индивидуално потребление (ФИП) обхваща действително потребените стоки и услуги от индивидите, независимо дали са заплатени от домакинствата, от държавата или от нетърговски организации.

Положението с доходите в България е толкова тежко, изпълнено е с такова напрежение, че консервативна международна институция като МВФ, която се интересува главно от валутно-финансови показатели, би тревога на 22 февруари 2018 г. Те обърнаха внимание, че доходите в България са два пъти по-ниски от средните в ЕС, че фискалните, демографските и други последствия от това са много сериозни. Основателно предупреждават, че това ще забави бъдещото икономическо развитие на страната.

Впрочем, нищо ново. Ние отдавна бием тревожните камбани за това. Изглежда са ни чули чак във Вашингтон - в МВФ. Засега не ни чуват само в София. Нито българските власти, които продължават да провеждат рестриктивна икономическа и финансова политика. Нито българският бизнес, който продължава да поддържа ниски доходи, да възразява срещу мизерните минимални заплати, които смята за „много високи”, да води необуздана война срещу възнаграждението за прослужени години, което смята за незаслужено, и т.н. И с всичко това принуждава стотици хиляди високо и средно квалифицирани работници, инженери, лекари и други специалисти да напускат България. А сега, поради недостига на такъв персонал, настоява за облекчаване вноса на евтина работна ръка от трети страни извън ЕС.

България е страната с най-ниски пенсии в ЕС. Трябва да се настоява за ускорено повишаване на пенсиите, както съм предложил по-горе в раздела за доходите. Минималната пенсия да се изравни с прага на бедност – около 320 лв. Средната месечна пенсия да достигне 540 лева през 2020 г., при 360 лв сега.

Към 2030 г. средната месечна пенсия следва да достигне около 1350-1400 лева, а към 2040 г. – 2500 лева. Това означава, че ако средната пенсия сега е около 33% от средната брутна месечна заплата, към 2030 г. да достигне около 42%, а към 2040 г. – около 50%.

Солидарното начало като основа на пенсионната система трябва да се запази през следващите години и десетилетия. Това обаче не е достатъчно за оцеляването на 1,5 млн. пенсионери при сегашното тежко състояние на пенсионната система и сегашното равнище на цените, което ще продължава да расте в процеса на изравняването със средното европейско ценово равнище. Само със солидарния тип пенсии не може да се решат проблемите на стотици хиляди хора с най-ниски пенсии, за които са внасяни малки осигурителни вноски или изобщо не са правени такива, по независещи от тях причини. Те не осигуряват дори жизнения им минимум.

За тези хора трябва да се приложи система за паралелно допълнително безвъзмездно подпомагане, финансирано с бюджетни субсидии. Размерът на тези помощи да се определя с годишните бюджети, с участие на синдикатите и пенсионерските организации. Считано от началото на 2019 г., на тези хора да се осигури минимален месечен доход от около 450 лв. – сумарно от двата източника: пенсията и допълнителната помощ. Постепенно намаляващ допълнителен доход трябва да се добави и за по-високите пенсии. Въпрос на внимателна оценка е да се реши до кое равнище на солидарната пенсия да достигне. Общият размер на възнаграждението за пенсионерите (солидарната пенсия + допълнителната помощ) трябва да се индексира през следващите години по строго определен ред.

Тази смесена система да се прилага, докато бъде извършена радикална реформа в основната солидарна пенсионна система. Така че тя да е способна да поеме сама пенсиите на българските граждани. Този преходен период наверно ще трае години.

Необходима е Национална стратегия за догонващо социално-икономическо, научно-техническо и културно развитие на България до 2050 година, с повече конкретика до 2030-2040 г. Тук се спирам само на икономическото и до известна степен на свързаното с него социално развитие. Един от главните икономически показатели през следващите 20-25 години трябва да бъде поддържането на стабилен икономически растеж от 4,5-5,0% средногодишно, което е около 2,5 пъти по-високо от очаквания средногодишен растеж в развитите западноевропейски страни и около 2,0 пъти по-високо от очаквания растеж в източноевропейските страни членки на ЕС.

Следващата таблица съдържа сценарии за възможния растеж на БВП на човек от населението в България и в ЕС. Това са икономически сценарии в зависимост от вътрешната икономическа, социална, институционална и друга политика, а също и от външната (балканска, европейска и глобална) среда. Сценариите следва да се оценяват на фона на увеличението на БВП в ЕС до 2040 година, а след това - само като груби ориентири - до 2050 година.

За ЕС допускам 2% средногодишен прираст на БВП до 2040 и следващите години, както постъпват и други анализатори. Въпреки, че Европейският съвет в Лисабон прецени през март 2000 г., че БВП в Общността се очаква да нараства с около 3% през следващите години. На фона на глобалната и европейската стопанска конюнктура през последните 15-20 години считам, че 3% средногодишен растеж в ЕС за първата половина на настоящото столетие не е достижим!

В продължението на сценариите след 2040 г. условно приемам, че този умерено висок темп на прираста на БВП в Европейския съюз ще се запази и през следващите десетилетия, макар че ще действат с пълна сила и няколко нови или допълнително разгръщащи се фактори - развитие на ИКТ, на биотехнологиите, нанотехнологиите, новите източници на енергия, новите материали, екологично чистите технологии (виж Таблица 3.1. и фиг. 3.1. от основния текст).

Таблица 3.1.

Сценарии за растежа на БВП на човек от населението при съответен прираст в България, в % към ЕС=100

 

 Сценарии

2010

2015

2020

2030

2040

2050

 

ЕС-27=100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

1.

България-сценарий А – 2,0-2,5%

45

48

39

41

43

45

2.

България-сценарий Б – 3,5-4,0%

45

48

52

55

60

65

3.

България-сценарий В – 4,50%

45

48

52

60

67

75

5.

България-сценарий Г – 5,0-5,5%

45

48

60

73

86

102

6.

България-сценарий Д – 5,5-6,0%

45

48

62

80

92

110

7.

България-сценарий Е - раздвижен

45

48

55

65

72

80

Пояснения: В сценария еталон за ЕС допускам средногодишен прираст на БВП на човек от населението за 2018-2040 г. 2 %, а за 2041-2050 г. – също 2.0%. Сценарий А за България е построен на основата на 2,0-2,5% средногодишен прираст на БВП на човек от населението за 2018-2050 г. За сценарий Б допускам 3,5-4,0%, за сценарий В - 4.5%, за сценарий Г - 5.0-5,5% и за сценарий Д – 5.5-6,0%. Сценарий Е е построен на допускане за 6.5% средногодишен прираст на БВП на човек за 2018-2030 г.; 5.5% за 2031-2040 г.; 4.5% за 2041-2050 година. За някои от междинните години по сценариите съм внасял и допълнителни корективи. Изходните данни са в евро по паритетни курсове. Данните са по мои изчисления в постоянни паритетни курсове. Приемам условно нулев растеж на населението в ЕС и в България. 

Фигура 3.1.

Такъв средногодишен растеж през следващите 20-25 години не е достатъчен за ускорено догонване на най-напредналите източноевропейски страни. Не е реално, обаче да очаквам по-висок, като имам предвид средногодишния растеж у нас през последните десетина години - 2,2% и липсата на инвестиционна, технологична и кадрова подготовка за по-висок растеж през следващите години. Дори 6,5% средногодишно до 2030 г. ще ни бъде много трудно да постигнем. То граничи с невъзможното, ако не настъпи радикална промяна към по-гъвкава икономическа политика и ако не се повиши стопанският динамизъм на частния сектор.

Един от най-важните елементи на тази подготовка е инвестиционната активност. Брутокапиталообразуването у нас през последните години е около 33-35% от средното в ЕС – най-ниското между страните членки на ЕС. В Полша е 48%, в Латвия – 53%, в Румъния – 54%. В Гърция е 42%. В Турция, която не е член на ЕС, е 91% от средното европейско равнище. А без инвестиции не е възможен растеж. Освен ако имаме огромни неизползвани мощности в работоспособно състояние. Ние нямаме такива резерви.

Много важна е и технологичната подготовка на растежа с модерни инвестиционни стоки: машини, уреди, апарати, електрически машини и други. Трябва да ги внасяме, защото не можем да ги произвеждаме. Това, което можехме го разрушихме през последните 20-25 години. Нашият внос на инвестиционни стоки през последните години е около 6-7 млрд. евро (26-27% от общия внос), докато вносът на суровини и материали е за 9,0-9,5 млрд. евро (36% от общия внос) и вносът на потребителски стоки – около 6 млрд. евро (22,5-23,0% от общия внос.

Страна, която трябва да обновява тотално производствения си капитал би следвало да внася трайно доста по-висок дял модерни инвестиционни стоки. А вносът ни на машини, уреди и апарати е стабилно на 8,5% от общия внос през последните няколко години.

Преценете сами: вносът на храни, напитки, цигари, дрехи и обувки, мебели и домашно обзавеждане през 2016 г. е за 3,5 млрд. евро, а вносът на машини, уреди и апарати – за 2,2 млрд. евро. Със стари и нископроизводителни машини не се постига висок растеж.

Все по-остро се чувства недостигът на високо и средно квалифицирана работна сила. Причините за това са много. Една от най-важните е тенденциозното ниско заплащане на труда в българските фирми от много години. БВП расте много по-бързо от заплатата и ножицата между тях се разтваря все повече във вреда на трудовите хора (виж таблица 4,1,).

В резултат на това растат по-бързо печалбите на работодателите, докато заплатите изостават. Това принуди най-добрите ни работници, инженери и други високо квалифицирани специалисти да емигрират. По приблизителни оценки около 1,5-2,0 млн. възрастно население емигрира. От тях около един милион са в работоспособна възраст и с добра квалификация.

С досегашните темпове никога няма да догоним високо развитите страни от ЕС! Както вече подчертах неколкократно, от 30 години изоставаме и от източноевропейските страни. Други държави от ЕС, съседни като Турция, Румъния и някои страни от Западните Балкани имат по-високи темпове на прираст на БВП от нашите. За това обаче у нас се мълчи. Говорят се дори неистини.

Изоставането от източноевропейските страни трябва да се преустанови и да започнем да го преодоляваме. Към 2040 г. разликата между нас и тях трябва да бъде сведена до минимум. Това е нашата най-обща социално-икономическа цел на хоризонта на 2040 година.

Като конкретизация на тази фундаментална целпрепоръчвам да си поставим следните най-важни социално-икономически цели към 2040 г.:

- средногодишен темп на прираста на БВП: 6,5-7,0% от 2018 до 2030 г. и 4,5-5,0% средно годишно за целия период от 2018 до 2040 г.;

- постигане на БВП на човек от населението около 70-75% от средното равнище в ЕС към 2040 г. (при 49% сега);

- свеждане на безработицата до 4-5% към 2040 г., при икономически ефективна пълна заетост;

- средногодишна инфлация за периода - 6-8%;

-средногодишно повишение на реалните разполагаеми доходи с около 10-12% до 2030 г. и с 8-9% от 2031 до 2040 г;

-постигане на реална производителност на труда и на реални доходи, сходни със средните в източноевропейските страни членки на ЕС към 2040 г.;

-осезателно смекчаване на социалната поляризация (намаление на коефициента Джини, който сега у нас е 37,0 – между най-високите в ЕС), до очакваното средно равнище от 23,0-25,0 за източноевропейските страни членки на ЕС към 2040 г.;

-повишение на нормата на натрупване (инвестиране) - до 27-28% към 2025 г. и около 35% от 2031 до 2040 г. (при 21% сега). Чувствително подобрение на качеството на натрупването;

-поддържането на финансова стабилност е важно за догонващо развитие, но социалната стабилност е също толкова важна. Това важи за целия период до 2040 г.;

-балансирано отношение на държавата към наемния труд и работодателите през целия период;

- предпазливост по присъединяването към еврозоната. Засега ние не сме готови, нито пък членовете на еврозоната ще ни приемат. Изпълнението на номиналните показатели не е достатъчно условие за кандидатстване;

-ликвидация на неграмотността, особено на ромското население. Привличане и задържане на всички деца в училищата;

-постигане на всеобщо средно образование и рязко подобрение на неговото качество до равнището в източноевропейските страни членки;

-възстановяване на средното техническо образование за подготовка на средни изпълнителски кадри за икономиката и другите сектори;

-възстановяване на трудовите войски в съвременна форма на доброволна и платена основа, за осигуряване на допълнителна работна сила и придобиване на професия от участниците;

-подобряване качеството на висшето образование. Намаляване на броя на университетите на 1 млн. души от населението до средното равнище по същия показател в ЕС към 2025-2030 г. и поддържането му през следващите години;

-постигане на очакваната средна дигитална грамотност в източноевропейските страни членки на ЕС към 2030 г. и плътно приближаване до тази в Западна Европа към 2040 г.;

-съвременна наука и иновационна система на равнището в източноевропейските страни към 2030 г. и по-нататъшно подобряване към 2040 г.;

-постигане на разходи за развитие на науката около 2,2% от БВП към 2030 г. и 3,0% към 2040 г. и подобряване на тяхното рационално използване;

-повишаване конкурентоспособността на българските фирми до очакваната средна конкурентоспособност на фирмите в източноевропейските страни членки на ЕС към 2030 г. и подобрение през следващите години до 2040 г.;

-балансиран бюджет в дългосрочен хоризонт до 2040 г. с допустими малки отклонения по години;

-публичен дълг не повече от 35% от БВП през целия период до края на 2040 г.;

-чувствително намаление на корпоративната задлъжнялост до средното равнище в източноевропейските страни към 2040 г.;

-чувствително намаление на общата смъртност и особено на детската смъртност. Осезателно повишение на раждаемостта. Постигане на нулев естествен прираст към 2040 г. Равнището на нашите демографски показатели да е сходно със средното им равнище в източноевропейските страни към 2030 г. и стабилизиране през следващите години до 2040 г.;

-подобряване на възрастовата структура на населението и постепенно приближаване на продължителността на живота у нас до източноевропейската към 2030 г. По-нататъшно подобрение към 2040 година;

-забавяне изострянето на вътрешните регионални различия. Специално внимание да се отделя за развитие на най-изостаналите региони в България – Северозападния, Североизточния, Югоизточния и Родопския регион;

-всеобщ достъп до качествено здравеопазване на равнището в източноевропейските страни членки към 2030 г. и по-нататъшно подобрение към 2040 г.;

-болниците да заработят по специфични за тяхната дейност закони от 2019 г. Функционирането им по търговския закон да се прекрати през същата година. Да се вземат незабавни драстични мерки за ограничаване на злоупотребите в здравеопазването;

-съвременна пенсионна система на равнището в източноевропейските страни членки към 2030 г. Въвеждане на паралелна допълнителна помощ от бюджета за по-ниските пенсии. По-нататъшно подобрение към 2040 г.;

-осезателно смекчаване на острата демографска криза по специално изготвена комплексна програма – постоянна задача;

-ограничаване на демографското ограбване (изтичането на мозъци и на генетичен потенциал) до средното равнище в Източна Европа към 2030 г. и свеждането му до символичен минимум през следващите години до 2040 г.;

-по-добро опазване на околната среда в България и по-активно участие в опазването на световния климат в Източна Европа – постоянна задача;

-предприемане на наистина радикална реформа в съдебната система с начало от 2019 г. и приключване на най-важните промени до 2025 г.

-ограничаване на престъпността и корупцията до сходно източноевропейско равнище към 2030 г. и подобрение през следващите години.

-тези цели могат да се допълват при нужда.

Преобладаващата част от тези цели ще бъдат валидни и през следващите десетилетия в актуализиран вид, с оглед на настъпващите тогава промени във вътрешните и външните условия.

По всички тези, а и други параметри, секторните стратегии и програми до 2040 г. трябва да съдържат по-конкретни индикативни количествени ориентири. Тези цели трябва да са индикативни, т.е. препоръчителни и да се постигат главно с икономически средства.

За особено важни стратегически проекти и дейности в производството, здравеопазването, образованието, науката, смекчаването на демографската криза, опазването на околната среда, националната сигурност и отбраната е необходимо пряко участие на държавата с правителствено финансиране, а също и чрез държавно-частно партньорство.

Желателно е в България да се въведе индикативно планиране, по подобие на някои страни в ЕС и извън Европа. Началото да бъде положено с първия индикативен план на България за 2021-2025 г. Тези планове да се изработват от Министерския съвет и да се утвърждават от Народното събрание. Те следва да имат препоръчителен, а не задължителен характер. Индикативното планиране няма нищо общо с директивното централно планиране от миналото, към което не трябва да се връщаме.

Както вече посочих, очертаните в стратегията цели на хоризонта на 2040 г. и през следващите години трябва да бъдат постигани главно с икономически средства. По-голямата част от текста на Стратегията – цялата четвърта глава от около 200 стр. е посветена на представянето на 32 направления на икономически и социални политики, с които ще бъде създадена тази благоприятна икономическа среда. Представена е всяка от тези държавни политики – едни по-подробно, други по-малко подробно. Тук ще се задоволя само с тяхното изброяване:

-Завръщане на държавата в управлението на икономиката;

-Политика на макроикономическа стабилност;

-Политика на регулация и дерегулация;

-Конкуренцията – двигател на догонващото развитие;

-Външноикономическа политика;

-Ролята на частния и на държавния сектор;

-Балансирана политика спрямо наемния труд и работодателите;

-Политика на траен висок растеж на БВП;

-Политика за структурна модернизация на икономиката;

-Активна инвестиционна политика;

-Активна научна и иновативна политика;

-Активна енергийна политика;

-Съвременна индустриална политика„

-Съвременна аграрна политика;

-Нормализиране на търговско-икономичеките отношения с Русия,

Украйна и другите страни от ОНД;

-Политика по формиране на съвременен човешки капитал;

-Икономически измерения на демографската политика;

-Ограничаване на демографското ограбване на България;

-Нова пенсионна политика;

-Алтернативна политика по доходите;

-Нова данъчна политика;

-Промени в бюджетната политика;

-Повишение на производителността на труда и на конкурентоспособността на икономиката;

-Финансова политика и развитие на финансовата система;

-Политика за опазване на околната среда;

-Политика на държавата спрямо големите държавни компании;

-Подпомагане на малкия и средния бизнес;

-Активизиране на вътрешната регионална политика;

-Необходим ли е внос на работна сила;

-Нова пенсионна политика;

-Интеграцията на България в Европейския съюз;

-Ограничаване на масовото преселение от Африка и Азия към Европа и България;

-Финансиране на предлаганите икономически и социални политики.

Препоръчвам Стратегията за догонващо развитие на България до 2040 г. да се подложи на широко обсъждане от професионалисти, след което да се утвърди от Правителството и Народното събрание и да ангажира бъдещите български правителства, като периодично се актуализира. Преди изтичането на този времеви хоризонт настоящата стратегия следва да се актуализира и продължава с 10-20 или повече години, по решение на Правителството и Народното събрание. Националната стратегия да се конкретизира със секторни и отраслови стратегии и политики. При изготвянето на годишните бюджети да се държи сметка за контурите на Стратегията.

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Встъпление ................................................................................................. 1

Глава първа. Същност и необходимост от догонващо

икономическо развитие...............................................................................4

1.1. Догонващо развитие в условията на изостаналост, реставрация,интеграция и глобализация................................................................................................4

1.2. Възможни сценарии за догонващо икономическо и социално развитие на ЦИЕ и страните от ОНД............................................................................................9

1.3. Необходимост от ускорено догонващо развитие........................................13

1.4. Заключение............................................................................................17

Глава втора. Догонващо икономическо развитие – теория и

практика. Световният и европейският опит............................... 19

2.1. Измерители на равнището на икономическо развитие и на

догонването................................................................................................... 20

2.2. Икономически растеж и сближаване. Основни понятия и теории................ 24

2.3. Дългосрочни глобални и европейски тенденции на сближаване

(разслоение)........................................................................................................29

2.3.1. Тенденции за много дълги периоди..............................................................29

2.3.2. Сближаване (разслоение) през втората половина на

двадесети век......................................................................................... 33

2.3.2.1.Сближаване (разслоение) между ЕС, Япония и САЩ .............................33

2.3.2.2.Сближаване между страните членки на ЕС..............................................34

2.3.2.3.Сближаване между страните членки на ОИСР.........................................35

2.3.2.4.Сближаване в глобален мащаб..................................................................39

2.3.2.5.Сближаване (изоставане) на най-бедните страни в ЕС............................41

2.4. Тенденции на сближаване (разслоение) в ЦИЕ.............................................44

2.4.1.Тенденции през централното планиране (1950-1990).................................44

2.4.2. Тенденции през периода на реставрацията в ЦИЕ (1990-2017)................47

2.4.3. Поуки от опита на Германия.........................................................................49

2.5. Тенденции на сближаване (разслоение) по региони в ЕС и ЦИЕ.............51

2.5.1. Регионално сближаване (разслоение) в най-развитите страни от ЕС....52

2.5.2. Регионално сближаване (разслоение) в по-бедните страни на ЕС..........53

2.5.3. Регионално сближаване (разслоение) в ЦИЕ страни................................55

2.6. Движещи сили на растежа и сближаването.................................................58

2.7. Трансмисионен механизъм на растежа и сближаването............................59

2.8. Заключение.............................................................................................61

Глава трета. Икономически и социални цели на България до 2040 година.......................................................... 64

3.1. Обща характеристика на целите.................................................................... 64

3.1.1. Разширяване кръга на целите.......................................................................64

3.1.2. Градация на целите........................................................................................67

3.1.3. Подмяна на цели със средства.....................................................................70

3.2. Конкретни цели на догонващото развитие.................... 70

3.2.1. БВП на човек от населението........................................................................70

3.2.2. Вероятни сценарии за икономически растеж в България до 2050 г........ 72

(за по-пълна представа по сценариите виж таблица 3.1. и фиг. 3.1. от книгата)

3.2.3. Съвременният исторически опит на България по икономически растеж 74

3.2.4. Съвременният исторически опит на други европейски страни по

икономически растеж.................................................................................... 76

3.2.5. Други икономически и социални цели................................................... 76

3.2.5.1.Производителност и конкурентоспособност..............................................77

3.2.5.2.Заетост на работната сила.........................................................................78

3.2.5.3.Доходи и потребление................................................................................79

3.2.5.4.Образование и квалификация.....................................................................81

3.2.5.5.Повишаване на дигиталната грамотност....................................................87

3.2.5.6.Смекчаване на демографската криза.........................................................88

3.2.5.7.Регионално вътрешно развитие и местно самоуправление.................... 91

3.2.5.8.Свободна миграция и трудова мобилност.................................................93

3.2.5.9.Справедливо разпределение на доходите и относителна

социална еднородност..................................................................................96

3.2.5.10.Достъп до качествени здравни услуги....................................................101

3.2.5.11.Социална защита на нуждаещите се......................................................102

3.2.5.12.Защита на правата на потребителите....................................................106

3.2.5.13.Социално приобщаване...........................................................................107

3.2.5.14.Създаване на здравословна трудова среда, високо качество на работата и гъвкав професионален живот............................................... 109

3.2.5.15.Осъзнаване на трансформацията в семейството.................................112

3.2.5.16.Осъзнаване и подготовка за промените в стила на живот...................114

3.2.5.17.Опазване и подобряване на околната среда.........................................116

3.3. Обобщение..............................................................................................122

Глава четвърта. Икономически и социални политики за постигане на стратегическите цели ......................................... 131

4.1. Трансмисионен механизъм от икономическа политика към икономически

растеж...........................................................................................................131

4.2. Видове държавни политики за постигане на стратегическите цели.......................................................................................... 133

4.2.1. Завръщане на държавата в управлението на икономиката.....................136

4.2.2. Политика на макроикономическа стабилност............................................141

4.2.3. Политика на регулация и дерегулация.......................................................146

4.2.4. Конкуренцията – двигател на догонващото развитие...............................147

4.2.5. Външноикономическа политика..................................................................150

4.2.6. Ролята на държавния и на частния сектор за догонващото

икономическо развитие на България........................................................ 157

4.2.7. Балансирана политика към работодателите и наемния труд................. 163

4.2.8. Политика на траен висок растеж на БВП.................................................. 164

4.2.9. Икономически аспекти на структурната политика.................................... 169

4.2.9.1. Промени в структурите на потреблението и потребителска

политика.....................................................................................................169

4.2.9.2. Промени в производствените структури.................................................173

4.2.9.2.1.Междусекторно преструктуриране........................................................173

4.2.9.2.2.Вътрешносекторно преструктуриране..................................................174

4.2.9.2.3.Междуфирмено преструктуриране.......................................................178

4.2.9.2.4.Преструктуриране чрез международни стратегически съюзи,

сливания и поглъщания..........................................................................179

4.2.9.2.5.Подобряване структурата на износа на България за ЕС...................180

4.2.10. Инвестиционна политика.........................................................................183

4.2.11. Научна и иновационна политика.............................................................188

4.2.11.1.Обхват на иновационната политика......................................................189

4.2.11.2.Стимулиране на иновационните дейности............................................191

4.2.11.3.Финансиране на държавни и частни иновационни дейности...............191

4.2.11.4.Данъчни облекчения за иновационна дейност......................................194

4.2.11.5.Създаване на подходяща иновационна среда, конкуренция,

опростена регулация на стопанската дейност.........................................195

4.2.11.6.Стимулиране създаването и растежа на иновационни предприятия..197

4.2.11.7.Иновационен процес и стратегически съюзи на компании...................199

4.2.11.8.Иновации и защита на интелектуалната собственост...........................201

4.2.11.9. Някои изводи............................................................................................203

4.2.12. Енергийна политика....................................................................................204

4.2.13.Съвременна индустриална политика.........................................................207

4.2.14.Съвременна аграрна политика.................................................................. 209

4.2.15.Нормализиране на икономическите отношения с Русия, Украйна и

другите страни от ОНД................................................................................211

4.2.16.Политика за инвестиции в човешки капитал.............................................211

4.2.16.1.Връзка между човешки капитал и икономически растеж......................211

4.2.16.2.Финансиране на образованието в България..........................................213

4.2.16.3.Финансиране на здравеопазването в България....................................218

4.2.17. Икономически измерения на демографската политика......................... 224

4.2.18. Ограничаване на демографското ограбване...........................................232

4.2.19. Алтернативна политика по доходите.......................................................235

4.2.20. Нова данъчна политика.............................................................................245

4.2.21. Промяна в бюджетната политика.............................................................254

4.2.22 Политика по публичния дълг.....................................................................256

4.2.23. Повишаване на производителността на труда и на

конкурентоспособността на икономиката................................................256

4.2.24. Финансова политика и развитие на финансовата система..................264

4.2.24.1.Развитие на публичните финанси........................................................264

4.2.24.1.1. Бюджетна приходна политика..........................................................265

4.2.24.1.2. Бюджетна разходна политика..........................................................269

4.2.24.2. Развитие на банковата система и на другите финансови

институции............................................................................................. 272

4.2.25. Икономическа политика по опазване на природната среда................284

4.2.25.1.Необходимост от икономически инструменти....................................284

4.2.25.2.Ограничаване на промените в климата чрез по-рационално

използване на енергията.........................................................................288

4.2.25.3.Ограничаване на употребата, подобряване на качеството и

намаляване загубите на вода............................................................290

4.2.25.4.Ограничаване и по-рационално използване на твърдите и

течни отпадъци...................................................................................292

4.2.25.5.Необходими инвестиции за опазване на околната среда.............293

4.2.26. Политика на правителствата спрямо големи национални

компании..............................................................................................295

4.2.27. Подпомагане на малките и средни предприятия.............................296

4.2.28. Активизиране на вътрешната регионална политика.......................297

4.2.29. Необходим ли е внос на работна сила от трети страни.................300

4.2.30. Радикална промяна в пенсионната политика..................................304

4.2.31. Интеграцията на България в ЕС и бъдещето на Съюза.................305

4.2.32. Ограничаване на масовото преселение от Африка и Азия

към Европа и България.......................................................................312

4.3. Финансиране на икономическата и социалната политика............315

Резюме........................................................................................ 324

Списък на таблиците...................................................................347

Списък на фигурите.....................................................................348

Списък на използваната литература..........................................348