Защо е необходима данъчна реформа?

/Поглед.инфо/ Дефектите на политиката на доходите могат да се компенсират частично с данъчната политика

До ръководството на БСП,

За да дадем точен отговор на този въпрос трябва да започнем със разпределителните отношения и връзките им с преразпределителните отношения. Те трябва да се разглеждат заедно, като елементи на икономическата политика от които най-много зависят доходите и крайното потребление на домакинствата, а чрез тях и растежът на БВП,.

Разпределителните отношения се реализират чрез политиката на доходите. Новосъздадената стойност във всяка икономика е обект на първично разпределение на две съставни части: печалба на работодателя и заплата на наемния труд. Това разпределение е било обект на остри конфликти между труда и капитала от векове. Толкова остри, че често е водело до социални революции. В наше време конфликтите обикновено се решават чрез преговори между представителите на труда и на капитала. В крайна сметка надделява страната с по-силни преговорни позиции. В повечето случаи това е бил капиталът, който е присвоявал по-голямата част от новата стойност под формата на печалба.

В съвременните европейски държави в преговорите участва пряко или косвено и държавата, която би трябвало да изпълнява функциите на безпристрастен арбитър. Това се постига трудно и държавата не винаги се застъпва за справедливо първично разпредение на новата стойност. Доказателството е, че в европейски и световен мащаб застрашително расте доходното неравенство, което все повече тревожи дори такава елитарна институция като Световния икономически форум.

Така е и в България. То личи от графиката за динамиката на БВП и на средната работна заплата у нас от 1990 до 2015 година. По официални данни БВП е нарастнал на 130% към 2015 г., а средната работна заплата едва достига 100% (виж графиката). Средната реална пенсия още не се е възстановила на базисното равнище в 1990 г.

Динамика на БВП и на работната заплата

Допълнителна светлина върху диктуваното от капитала първично разпределение хвърлят сравненията между средните заплати у нас и в другите страни от ЕС. България е държавата с най-ниска средна месечна заплата. Това личи от таблица 1.

Таблица 1. Средни заплати в някои страни от ЕС - в евро

Източник: Евростат

Пояснения: Съзнателно не включвам в таблицата нетните заплати в страни като Австрия – 2009 евро, Франция – 2157, Германия – 2275, Финландия – 2509, Дания – 3095 и други, защото няма основания да се сравняваме с тях.

По-специално внимание заслужават сравненията на нашата средна заплата в таблица 1. с тази в някои източно европейски страни, членки на ЕС. В Румъния тя е по-висока от нашата със 118 евро, в Литва с 212 евро, в Словакия с 286 евро, в Хърватска с 344 евро, в Естония с 496 евро и т.н. Очевидно, в тези страни със сходни с нашите икономически условия, се прилага по-справедливо първично разпределение на благата. Това поражда сериозни въпроси към нашите правителства и към българския бизнес, които чакат отговор от години.

Показателни са и сравненията на минималните заплати (виж таблица 2.).

Таблица 2. Минимални заплати в някои страни от ЕС.- в евро

Източник: Евростат

България е единствената страна в ЕС с минимална заплата под 300 евро. Минималната заплата в Румъния е с 85 евро по-висока от нашата, в Латвия и Литва със 145 евро, в Унгария със 177 евро, в Хърватска със 198 евро, в Словакия с 200 евро и т.н. Очевидно и от гледна точка на минималната заплата страните със сходни с нашите условия подхождат по-справедливо при първичното разпределение. Това също поражда тревожни въпроси към нашата държава и бизнеса, които чакат отговор от години.

Горните сравнения подсказват, че първичното разпределение на новата стойност у нас формира по-голямо доходно неравенство. По-голяма част от тази стойност вече над две десетилетия се присвоява от капитала под формата на печалба за сметка на по-ниски заплати. Това се потвърждава и чрез други методи за анализ на доходите. Доказано е, че нашите заплати са около два пъти по-ниски отколкото би трябвало да са при нашата производителност в сравнение със средната в ЕС. Доходното неравенство се потвърждава и с помощта на известния коефициент на Джини (виж таблица 3.). България, заедно с Румъния и Литва е шампион по доходно неравенство в ЕС.

Таблица 3. Доходно неравенство в някои европейски страни – коефициенти Джини

Източник: Евростат

Пояснение: Колкото по-висок е коефициентът Джини,

толкова по-голямо е доходното неравенство.

Горният анализ показва, че в България се провежда политика по доходите, която не само потиска средното равнище на заплатите, но и допуска много голямо неравенство в доходите. Намаляването на заплатите повишава в същия размер печалбата, а с това и неравенството. То поражда напрежение в обществото и все по-големи очаквания за корегиране на тази двойна несправедливост. Такава корекция може да се направи най-бързо чрез данъчната политика.

Поголовно ниските доходи са в основата на масовото недохранване. В тази връзка е важно да се знае, че потреблението на домакинствата у нас е 70% от БВП. В резултат на недохранването нашите хора са полуздрави, по-често боледуват, особено от трудно лечими най-опасни болести, нямат нормален достъп до здравно обслужване и лекарства, особено в селата, където лекарски крак почти не стъпва, въздържат се да създават семейства и да раждат деца, защото не могат да ги отгледат и образоват. с тези мизерни доходи не може да се осигури нормално възпроизводство в българското семейство.

Освен вековната ни икономическа изостаналост, съзнателно потисканите доходи са една от главните причини за ниската раждаемост, най-високата в Европа смъртност, неблагоприятната възрастова структура на населението, ниската продължителност на живота. Ако не се вземат радикални мерки нацията линее, топи се и клони към изчезване. Това е най-силно и най-опасно изразено в българската етническа общност, която се стопява. В ромската общност няма демографска криза. Такава е житейската картина в България сега, която наричаме демографска криза, клоняща към катастрофа. Положението може бързо, макар и само частично да се смекчи с помощта на модерната данъчна система.

Някои политици, либерални икономисти и работодатели твърдят, че ниските доходи могат да се увеличат и доходното неравенство да се преодлее само чрез икономическия растеж, повишаване квалификацията на персонала и ограничаване на мързела на работещите. Тази категория хора обикновено твърдят, че бедните са бедни, защото са мързеливи. Този примитивен, пещерно реакционен възглед е неспособен да обясни растящата бедност и неравенство в България, в Европа и по света, което тревожи дори такава елитарна институция като Световния Икономически форум. Така могат да разсъждават само най-елементарните личности.

Както е известно, реализацията на препоръките за благоденствие чрез растеж изисква огромни ресурси и много време. Освен това, растежът не води автоматично до благоденствие. Дори ако допуснем че след 10-15 години се произвеждат повече нови блага, зависи как ще се разпределят. Ако първичното разпределение е несправедливо, като сегашното, бедните ще си останат бедни, дори може да обеднеят още повече. А богатите ще станат още по-богати, ако продължат да присвояват преобладаващата част от новия продукт. Това се потвърждава от европейския и американския стопански опит през последните десетилетия. Въпреки че има някакъв скромен растеж, световното и европейското доходно неравенство растат. Това с най-голяма тревога подчертава от години нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц. То се потвърждава през последните години и на дискусиите в Давос.

Заблуждавани 27 години за предстоящото благоденствие, трудовите хора у нас не могат да очакват още 10-15 години, за да се подобри техният живот. Ако изобщо се подобри.

Търпението на изстрадалите милиони хора у нас може да се смекчи само ако те почувстват някакво скромно подобрение още през тази и следващата година. Това обаче не е възможно по пътя на растежа в такъв кратък хоризонт. То е осъществимо бързо чрез повишаване на задлъжнялостта, но горчивият опит на южната ни съседка ни кара да бъдем много предпазливи в това отношение. Другият подход за постигане на скромни, но бързи резултати е чрез вътрешно преразпределение. То може да се реализира чрез реформа в данъчната политика.

България – икономически най-изостаналата и най-бедна страна, поддържа най-ниски данъци, с най-малки данъчно-осигурителни постъпления в бюджета, с крайно несправедлива структура (виж таблица 4.). Тва не се прави случайно или пради некомпетентност.

Таблица 4. Данъчни и осигурителни приходи в някои

европейски страни за 2015 г.

Източник: Евростат

От втората колона на таблицата личи, че постъпленията у нас са 29% от БВП, при 40% средно за ЕС. Това означава, че всяка година ние мобилизираме 9-10 млрд. лева по-малко ресурси за финансиране на важни национални проекти и дейности, отколкото бихме могли, ако прилагахме данъчна политика и ако постигахме събираемост на данъците, сходна с тази в средно развитите европейски страни. Не сравнявам с най-развитите, а със средно развитите, примерно – източноевропейските страни.

С прилаганата консервативна данъчна политика ние се самонаказваме, самоблокираме, защото се самолишаваме от финансови ресурси за развитие на здравеопазването, образованието, науката, културата, инфраструктурата, демографията, социалните програми, националната сигурност, отбраната. Тази комбинация на консервативна доходна и данъчна политика на българската държава, със своите катастрофални последствия е социална провокация спрямо собствения си народ!

Погрешната данъчна политика и лошата данъчна дисциплина обясняват ниските данъчно-осигурителни приходи и произтичащото от това повсеместно недофинансиране на почти всички важни национални проекти и дейности. Само в Румъния процентът на мобилизация е по-нисък от нашия. В Унгария е с 10,2 процентни пункта по-висок, в Хърватска с 8,6, в Словения с 8,1, в Чехия с 5,4 и т.н. А да напомням ли за страните от ЕС, които постигат близо два пъти по-високи приходи от нас, като процент от БВП! Това масово недофинансиране може да се преодолее чрез подобряване на събираемостта на данъците и осигурителните вноски и с повишаване на средното равнище на облагане, което ще засегне леко най-богатите. То няма да е лесно, но не е невъзможно. Стига правителството да го пожелае!

Третата колона на таблица 4. показва какъв е делът на постъпленията от данъци върху доходите и от богатство (данъци върху имотите) в общия размер на бюджетните приходи. С други думи, приносът на богатата прослойка в консолидирания бюджет на държавата. С нашите 18,5% сме далеч под средното равнище от 32,4% общо за ЕС. С изключение на Хърватска и Унгария, ние сме под равнището на приноса на богатите и в останалите източно европейски страни. Да не говорим за западноевропейските и особено за Дания, където приносът на богатите е 64% от БВП. Сравнете ги с нашите скромни 18,5% от БВП. Дания и другите западноевропейски и скандинавски страни са пример за разумен социален компромис между труда и капитала. Затова там има социален мир и благоденствие.

Бедните и средните слоеве у нас са натоварени с по-голямо данъчно бреме, отколкото в другите страни членки, а богатите са силно облекчени, в това число и в сравнение с другите източно европейски страни. То също е признак за много ниска корпоративна социална отговорност на нашия едър бизнес. С такава брутално изкривена икономическа и социална политика в България няма изгледи за прогрес. Напротив, пред нас са години на социална конфронтация, на социална и политическа нестабилност. Това може да се преодолее пак чрез подобряване на събираемостта и с въвеждане на по-високи преки данъци, с умерено прогресивно облагане, а също и с повишаване на прогресията при облагане на най-големите недвижими имоти и наследства. Така постъпва целият цивилизован свят. Защо да не го направим и ние?

Следователно най-скорошно постигане на по-близко до нормалното финансиране на развитието на бюджетните сектори у нас е възможно чрез модернизация на данъчната система и чрез повишаване на събираемостта с по-ефикасна данъчна администрация и по-строга данъчна дисциплина. И повтарям, това няма да реши радикално нашите проблеми, но ще е крачка в правилната посока. И вярвам, че 80% от българските граждани ще го разберат и одобрят!

Трябва да се започне с промяна в основната концепция на нашата данъчна система, без да се налага да откриваме нови светове. Това може да стане чрез ориентация към европейския данъчен модел и да се постигне с промени в следните направления:

Промяна в структурата на източниците на данъчните приходи: от косвени и преки данъци и от осигурителни вноски, която е силно изкривена от икономическа и от социална гледна точка. Сегашната структура е показана в таблица 5.

Таблица 5. Структура на източниците на държавните приходи - %

Източник: Евростат

Пояснения: Най-важни косвени данъци са ДДС и акцизите. Най-важни преки данъци са данъкът върху доходите на физическите лица и данъкът върху печалбата. Осигурителните вноски включват пенсионни и здравно-осигурителни вноски. Косвени данъци плащат всички според потреблението си, включително и най-бедните. Преки – предимно заможните и богатите според доходите си, а осигурителни вноски – осигурените лица.

Предизвикателство, дори социална провокация спрямо собствения народ е в най-бедната страна от ЕС да натоварваш бедните и средни слоеве, наред с богатите, с 52,4% косвeни данъци от общите приходи, докато средното в ЕС е 35,0%. Този дял трябва да се намалява категорично у нас, но постепенно и да се приближава до дела в ЕС. Намалението ще се постигне не толкова чрез снижаване на косвените данъци, а главно чрез повишение на преките данъци.

Предизвикателство, дори социална провокация е в бедна страна като нашата, да облекчаваш заможните и богатите с ниски преки данъци (едва 19,8% от общите постъпления), докато средно в ЕС те са 34%, а в западноевропейските и скандинавските страни са още по-високи.

Първите и най-съществени промени трябва да започнат с постепенно и умерено повишение на преките данъци, особено на данъка върху доходите на физическите лица и данъка върху печалбата. То ще доведе до по-висок дял на преките и по-нисък дял на косвените данъци и постепенно сближаване със средното ниво в ЕС. И още по-важно – ще се увеличат приходите в бюджета, ще се преодолее поне част от масовото недофинансиране на бюджетния сектор. И в това отношение ще се приближим малко към средното равнище в Европа, макар че ще бъдат засегнати интересите на богатата прослойка.

Предстоящото повишение на пенсиите през следващите години налага умерено повишение на осигурителните вноски, освен използване на допълнителни бюджетни средства. Неговият дял също ще се сближава със средния за ЕС.

Друго основно направление на данъчната реформа трябва да бъде преходът от пропорционално към прогресивно облагане, особено при преките данъци. Така ще се съчетаят едновременно две промени: повишение на средното ниво на облагане и частично преместване на бремето от бедните към богатите. Това ще доведе и до увеличение на размера на бюджетните приходи, от което така се нуждаем.

Тук е нужно едно важно уточнение. Частичното преместване на финансовото бреме от бедните към богатите, не е благодеяние, не е подарък от богатите за бедните. Това е само частично възстановяване на отнетото през изминалите години, даване на недодаденото, макар и със закъснение (виж графиката). Това е възстановяване на социалната справедливост.

С предлаганите промени в структурата на бюджетните източници ще се постигне и постепенно сближаване със структурата на бюджетните приходи в ЕС, което е нормално за нас, като член на общността. Това отговаря и на растящия натиск за реформи в ЕС.

Уеднаквяването на фискалната политика е едно от исканията на ръководителите на Германия, Франция, Италия и Испания от 6 Март тази година. Ако бъдем включени в първата най-бързо развиваща се група (което е изключено), уеднаквяването би трябвало да се направи много скоро. За сведение на привържениците на развитието на ЕС с една скорост, рязкото драматично повишение на данъците, е елемент на този подход. Ако попаднем във втората, и не дай боже – в трета група на най-бавно развиващи се, фискалното изравняване може да се отложи с някоя година, но няма да е безкрайно. Сближаването ще засегне интересите на богатите и те сигурно ще се съпротивляват. Въпреки това, нашата държава трябва да пристъпи към такива промени в данъчната система, защото се прави в цяла Европа. Освен че нямаме друг изход, това е правилният път.

Тези важни, а за някои и болезнени промени трябва да се правят бавно и предпазливо. Постепенността ще се изрази в разположението на реформата във времето – 5-6 години, а не рязко и брутално за 1-2 години. Ще се изрази и в нивото на облагане. Не случайно боравя с понятието «умерено прогресивно». Предложението ми за новия прогресивен данък върху доходите на физическите лица е от сегашните 10%, на максимална ставка 25%, докато максималните ставки за този данък в ЕС са 55-60%. За корпоративния данък препоръчвам максимална ставка 20%, при 35-38% в ЕС.

В предлаганата данъчна реформа ще има печелещи и губещи. В краткосрочен хоризонт ще спечелят малко бедните и средните слоеве, а ще загубят малко заможните и богатите. От страна на губещите наверно ще чуем силно преувеличени оплаквания. Ще се говори, че това ще съсипе българския бизнес, ще се увеличи безработицата, ще спаднат бюджетните приходи, че голяма част от бизнеса ще премине в сивия сектор. Тези апокалиптични предвиждания няма да се сбъднат.

Както вече споменах, максималните данъчни ставки за данъка върху доходите в Западна Европа са 55-60%, а средните около 40%. За корпоративния данък максималните ставки са 35-38%, а средните около 30%, но няма масови фалити, събираемостта на данъците е много по-висока от нашата, безработицата намалява, сивият сектор е много по-малък от нашия. Техните компании инвестират активно и са между най-конкурентоспособните в Европа и в света. Ако у нас настъпят неблагополучия, те ще се дължат на други причини. По същите причини нашите фирми сега са между най-неконкурентоспособните в Европа, а по някои показатели – и в света, въпреки че плащат най-ниските данъци, а някои изобщо не ги плащат.

В дългосрочен хоризонт ще спечелят всички, защото ще се постигне социален мир, ще се възстанови социалната справедливост. Бизнесът също е заинтересован от това, защото ще се постигне по-силна приобщеност на наемния персонал към развитието и просперитета на фирмата в която работят. Ще се повиши корпоративната социална отговорност. Така ще е и на национално равнище, защото социалната стабилност е също толкова важна, колкото финансовата стабилност. Срине ли се едната, разпада се и другата. Капиталът обича спокойствието и стабилността. Световната практика потвърждава, че в условията на обществено спокойствие, стабилност и социална справедливост се постига по-висок икономически растеж.

Какви промени се налагат по отделните данъци?

1. „Плоският” данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен с необлагаем минимум до 460 лв. Месечните доходи от 461 до 2000 лв. (което е масовият случай) да се облагат с 10%; горницата от 2001 до 3500 лв. с 15%, от 3501 до 5000 лв с 20% и над 5000 лв с 25%.

Така по-голяма част от доходите ще остава в бедните и средните доходни групи и ще повишава покупателната им способност. Това пък ще увеличава потребителското търсене на домакинствата, предимно за произведени в България стоки и ще бъде стимулатор за икономическия растеж, заетостта, доходите и бъдещи постъпления в бюджета.

2. Да се премине към семейно облагане на доходите на физическите лица. В този случай данъчен субект ще е семейството, а не отделните му членове, както е сега. Общият доход на семейството ще се дели на техния брой. Ако доходът на член е по-малък или равен на необлагаемия минимум, установен с новия данък върху доходите, той няма да се облага. Ако е по-голям горницата ще се облага по скалата на данъка върху доходите. Със семейното облагане ще се оставя по-голям доход в разположение на домакинствата и ще се повиши тяхното потребление.

3. „Плоският” данък върху печалбата да се преобразува в умерено прогресивен с максимална ставка 20%. И тук препоръчвам да не се облага печалбата на малките семейни и други фирми. Да се запази 10% за средните по размер печалби, 15% за по-големите и 20% за най-големите. Основните данъчни ставки да се съчетаят със:

а/ въвеждане на нулев данък върху реинвестираната част от печалбата в производствени дълготрайни активи през следващите 10 години;

б/ право на фирмите да прилагат ускорена амортизация за доставени нови производствени машини и съоръжения през следващите 10 години.

Този корпоративен данък ще стимулира инвестиционната активност за разширение, за структурно и технологично обновяване, особено като се имат предвид рязко спадналите инвестиции у нас след 2008 г. Фирмите, които инвестират активно ще плащат дори под 10% корпоративен данък.

4. Основната ставка на ДДС да остане на сегашното ниво от 20%, но за лекарствата, детските стоки и учебните помагала да се намали на 5%, а за хазарта и за екстравагантните луксозни стоки, да се повиши на 27%. Това ще облекчи живота на възрастните хора, които са главни потребители на лекарства и ще помогне за стимулиране на раждаемостта, отглеждането и образованието на децата.

5. Данъкът върху лихвите по депозити да се прилага само за влогове сумарно над 100 хил. лева на вложител, независимо в колко срочни депозита или банки са вложени.

6. Да се повишат данъчните ставки върху доходите от дивиденти и други форми на капиталови доходи, в съответствие с новите ставки за преките данъци

7. През 2019 или 2020 г. да се приложи еднократно облагане с 5% данък „Солидарност” на недвижимите имоти на обща стойност по данъчна оценка над 250 хил. лева на домакинство. Приходите от него да се използват само за финансиране на мерките по смекчаване на демографската криза.

8. Да се въведе по-стръмен прогресивен данък за недвижимо имущество над 200 хил. лева по данъчна оценка, а също и за притежавани екстравагантни транспортни и други средства и съоръжения: самолети, хеликоптери, луксозни лимузини, яхти и други подобни.

9. Да се преразгледа данъчното облагане на наследството, като се запази сегашното облагане на малките и средни наследства и се повиши за големите и най-големите, превишаващи определен размер.

10. Дивидентът на държавните фирми за държавата да се намали от 80% на 20%. Това ще остави допълнителни ресурси на тези фирми за финансиране на тяхното развитие.

11. Да се засили децентрализацията на данъчната система. По-висок процент от данъчните приходи да се предоставя на общините. Този процент да се стабилизира трайно, примерно на 10% от постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица на територията на общината, да остават за нея. Там където няма достатъчно такива доходи да се предоставят текущо от Министерството на финансите.

12. Да се направи тотална проверка на плащането на корпоративни данъци от големите български и чуждестранни фирми през последните 15-20 години. Не е нормално големи чуждестранни компании с огромни обороти да отчитат нулеви печалби във финансовите си баланси и да не плащат никакви корпоративни данъци от много години. Нима това не прави впечатление на Министерството на финансите!

Реформирането на данъчната ни система в препоръчаните направления ще я направи по-справедлива, икономически по-ефективна и по-европейска.

Препоръчвам на ръководството на БСП ако спечели изборите и участва в управлението на страната да пристъпи към изпълнение на предложената данъчна реформа. С това ще направи голяма услуга на България.

Дума