/Поглед.инфо/ Ненавиждам персоналните политически скандали, които ни заливат все повече. Не участвам в такива скандали, нито желая да ги коментирам! Единственото ми изключение е големият скандал около личността на Кристалина Георгиева. Може би защото познавам голяма част от истината и ми прикипя от лъжите при нейното представяне на широката българска общественост. А може би и поради особено високото равнище на което се разигра този скандал и проявената в него арогантност и цинизъм.

Лъжеха всички високопоставени личности, които ни представяха отделни епизоди от скандала около тази личност. Като се започне от създаването на изкуствения ореол около нея през последните години и се завърши с последните събития. Лъжеше президентът Плевнелиев, лъжеше премиерът Борисов, лъжеше министърът на външните работи и други министри, лъжеха самозвани политолози и социолози. Особено много лъжеше Кристалина. Не ни казват пълната истина и ръководители или говорители на Европейската комисия и говорителят на Световната банка, които ни представяха смесица от куртоазия, измислици и истина по адрес на тази дама. А читателите не могат да разберат къде свършва куртоазията и къде започва истината.

Президентът Плевнелиев ни лъжеше, че подкрепя официалната номинация на България – Ирина Бокова. В продължение на година и дори повече той знаеше за паралелната антикампания срещу Ирина и мълчаливо я подкрепяше. Главният изпълнител на тази кампания беше неговият министър на външните работи, когото направи министър още в служебния кабинет, като го доведе от Америка. Дори в последната си реч пред Общото събрание на ООН Плевнелиев не спомена името на Ирина, като наш кандидат, макар че наближаваше решаващият етап на гласуването в Съвета за Сигурност на ООН. Не се състоя и предварително обещаният от Бойко коктейл по време на годишната сесия на Общото събрание на ООН в подкрепа на кандидатурата на Ирина.

Бойко Борисов ни лъжеше, че е извършена „огромна работа в подкрепа на кандидатурата на Бокова”, макар че нямаше и помен от такава кампания и че знаеше за антикампанията срещу нея и я толерираше. Консултираше се с Иван Кръстев - един от най-активните участници и дори организатори на антикампанията. Бойко оттегли кандидатурата на Ирина непосредствено преди началото на решаващото гласуване в Съвета за Сигурност, защото боеше че там ще проличи истинската подкрепа за Ирина, както и стана. Върху Ирина беше упражнен силен натиск да се оттегли преди гласуването, чуха се много груби обвинения от него срещу Ирина, но тя устоя и с достойния резултат от гласуването при неравностойни условия, помогна за изобличаването на нечистоплътния заговор срещу нея.

Бойко ни лъжеше и за мотивите си да оттегли номинацията на Ирина – че бил помолен от група източноевропейски държави, които одобрявали повече Кристалина. Нима Бойко не знаеше, че решението ще се взема от постоянните членове на Съвета за Сигурност, а не от тези малки държави от Източна Европа, в това число и „особено важните” Албания и Хърватска.

Борисов ни лъжеше, че оттеглил номинацията на Ирина, защото му било подсказано, че е неизбираема, понеже му било казано, че поне две западни държави – постоянни членки на Съвета за Сигурност, ще гласуват против нейната кандидатура. Но нима той не знаеше, че Кристалина е също неизбираема, защото поне две други държави – постоянни членове на Съвета за Сигурност, ще гласуват срещу нейната кандидатура. Разбира се, че знаеше, но сега предпочита да ни заблуждава. И голям брой неинформирани хора може да му повярват. Дори аз бях направил прогноза за разпределението на гласовете на постоянните членове на Съвета в моята статия от 3.Октомври по тази тема, която се потвърди.

Бойко продължава и сега да ни лъже. Вчера заяви, че му предстои разговор с Председателя на Европейската комисия г-н Юнкер за договаряне на новия български кандидат за поста на Кристалина в Европейската комисия и че имало много компетентни кандидати. Първо, не е вярно, че гъмжи от много подходящи кандидати. И второ, той не може да не знае, че една от причините за подкрепата на г-жа Меркел за кандидатурата на Кристалина в ООН беше освобождаването на този важен пост, за да бъде зает от германския комисар Йотингер. Не случайно той беше преназначен от Юнкер на този пост още когато Кристалина си взе отпуск за кандидатстването си в ООН. И г-н Юнкер обяви, че Йотингер е вече на този важен пост. Естествено е, че опитният германски комисар, който е там вече втори мандат, ще бъде предпочетен пред новак от малка и не особено уважавана и доверявана България. Борисов е длъжен да разбира от тази материя на европейската кадрова политика. За България още не е 100% сигурно дали изобщо ще има еврокомисар, след очакваните размествания, свързани с напускането на Великобритания. Ако има той ще е перифериен и маловажен. А трябва и да се представи добре, а не като любимата кандидатка на Бойко – г-жа Желева преди 7-8 години.

Днес Бойко ни обяви, че Кристалина става шеф на Световната Банка. Тук има два варианта: първо, че той отново ни лъже, за да смекчи последствията от скандала, включително и за себе си. И второто, че той няма никаква представа за структурата и функциите на Световната банка и не разбира, че в действителност Кристалина сега отива там на второстепенен пост. Пред нея са Президентът на Световната банка, двама или трима старши вицепрезиденти и едва тогава идват 25 изпълнителни директори, един от които може би ще е Кристалина. От Световната банка съобщават, че тя ще се занимава с групата на така наречените „най-слабо развити развиващи се държави”, които са около 25-30 на брой. Това без съмнение, е пост от по-ниска категория в сравнение със заемания в Европейската комисия.

Най-много ни лъжеше през това време самата Кристалина. Повече от година тя провеждаше методично своята паралелна контра кампания, с активната помощ на Министерството на външните ни работи и пътуваше по света за тази цел. Придружаваше и президента Плевнелиев в ООН през последната година, без това да се е налагало за предишния й пост. Даваше уклончиви отговори на многобройните въпроси за евентуална нейна номинация. Тя подготви предварително и подходящ сайт за номинацията си в ООН, който беше поставен на стария й сайт като комисар, с очудваща бързина.

Продължи да лъже дори и до днес по националното радио, че няколко източноевропейски държави настоявали пред премиера Борисов за нейната номинация и той постъпил правилно, като я номинирал, а тя постъпила също правилно, че е приела номинацията. С нейния на пръв поглед впечатляващ международен опит тя не може да не е знаела, че е неизбираема, поради очакваните негативни гласове на Русия и Китай в Съвета за сигурност. Тя не може да не знае за сложните си (меко казано) отношения с руското ръководство по много причини. И въпреки това се е съгласила на тази авантюра, за да попречи на Ирина и да си направи някаква реклама с номинацията и с появата си пред Общото събрание на ООН.

При цялата си предварителна паралелна кампания, тя лъжеше, че е имала само 5 дни за подготовка и че е била изненадана, когато Бойко Борисов е поискал нейното съгласие за номинацията й. Така е заявила пред някои хора в средите на ООН.

Кристалина се представи слабо пред Общото събрание на ООН, което аз гледах по българската телевизия Европа. За това разказах малко по-подробно в предишната си статия по този скандал. След това обаче тя заяви многократно, че се е представила отлично, но че е класирана на задно място, защото ООН още не е узряло за Генерален секретар – жена. За нейното представяне най-убедително доказателство е класирането й на предпоследно място, докато Ирина по брой на подкрепилите я 7 страни дели второто място, заедно с още двама мъже и е най-добре класираната жена.

Днес Кристалина е заявила по българските медии, че оставката й от Европейската комисия нямала нищо общо с номинацията й за ООН. Тя много добре знае, че това не е вярно, но не иска да признае, че се чувства унизена от слабото си представяне и търси по-уютно място, където по-малко знаят за случилото се. Твърдя, че ако не беше лошото й представяне в ООН, сега нямаше да има оставка от Европейската комисия. Не е убедително и обяснението й за оставката с конфликта между нея и началника на кабинета на г-н Юнкер още от 2015 г. Тя и сега продължава да ни лъже, че отива на едва ли не най-високия пост в Световната банка и че там на върха на банката щяла да развее българското знаме, както е правела в Европейската комисия. За да развееш знаме на върха трябва сам да си на този връх. От сайта на Световната банка може да се установи, че там има 25 изпълнителни директори и също толкова техни заместници, представляващи съответен брой страни. Може също да се научи за не особено голямата управленска власт на изпълнителните директори.

Аз силно се съмнявам в родолюбивите й чувства към България, като имам предвид, че вече 25-26 години тя не живее тук и че преди 2-3 години ни препоръчваше да освежим генофонда си, чрез приемане на повече мигранти от Африка и Арабския свят. Трудно ми е да повярвам, че тези думи са произнесени от българин!