/Поглед.инфо/ Необратим граждански сектор

Постигането на необратим граждански сектор според нас означава гражданите, чрез своите автентични организации, да поемат онези основни контролни и регулаторни дейности на обществото, които са извън трите власти; дейности, в осъществяването на които през последните две десетилетия правителствата най-вече се провалят; както и да наложат премахването на ония дублиращи функции на властта, които се маскират като граждански.

Например, какъв е смисълът от съществуването на Комисията за защита на потребителите, която разполага със солиден бюджет, щедро отпускан от властта, за да бъде в действителност неефективна бюрократична „пощенска кутия” на стотиците хиляди жалби срещу грабежа на монополистите? В същото време имаме активна гражданска Федерация на потребителите, която разполага с експертен потенциал и действително се стреми да защитава потребителите, но разполага с оскъдни средства. Ако гражданският сектор е обединен в единен и мощен юмрук, властта ще бъде принудена да закрие фиктивната Комисия и да предаде бюджета й на гражданската Федерация на потребителите!

Същото се отнася и до другите контролни и регулаторни дейности, които са извън трите власти (списъкът не е изчерпателен): Сметната палата; Националната здравно-осигурителна каса; Националния осигурителен институт; Агенцията по лекарствата; Националния статистически институт; Ветеринарно-медицинската инспекция; Комисията за защита на конкуренцията; Агенцията за метрология и технически надзор; всички регулатори (като КЕВР, СЕМ, КРС и др.); Инспекторатът към Висшия съдебен съвет; и много други. Всички те се финансират с парите на данъкоплатеца, но в действителност представляват неефективни бюрократични „пощенски кутии”, за „измиване очите” пред Брюксел. От години тези организации са абдикирали от задълженията си да работят в интерес на гражданите и обществото – единственият интерес, който Конституцията признава! А гражданите-данъкоплатци най-после трябва да осъществят правото си да знаят как властта харчи парите им! И да поемат в свои ръце тези контролни и регулаторни дейности!

Освен това, повечето от посочените дейности не се осъществяват в съответствие с ЕС регламенти и директиви, за което България търпи постоянни критики, а българският данъкоплатец – пасивите от изплатените глоби и неизплатените пари от еврофондовете. На трето място, съгласно ЕС регламенти и директиви, повечето от изброените агенции, комисии, институти, регулаторни органи следва да бъдат независими публични организации, а не пряко или косвено назначавани от властта. Една от тях е КЕВР, членовете на която, съгласно императивните разпоредби наТретия енергиен пакет, считано от 3 март 2011 г., следва да се избират от учредения Граждански енергиен форум, а не от Народното събрание.

Обществената потребност тези контролирани от властта псевдо организации, агенции, регулаторни органи и пр. да се поставят непосредствено под контрола на Народа-Суверен чрез неговите легитимни сдружения, произтича от императива на чл. 1 ал.2 на КРБ: когато органите, предвидени в Конституцията, не са в състояние или не желаят да осъществяват държавната власт при стриктно съблюдаване на Конституцията, Народът-Суверен е в правото си да започне да осъществява държавната власт непосредствено!

В българския случай, това е реално изпълнимо ако обединеният граждански сектор добре осмисли и се научи да използва възможностите, които му предоставят КРБ и евросъюзните норми. Вярно, последните са с двойни страндарти, на „две скорости”, както се опитва да налага брюкселският консенсус; но пред нас е примерът на Вишеградската четворка, Унгария на първо място, които, при същите условия, успяват успешно да наложат благоприятни, национално-отговорни решения за страните си.

Какъв е изходът?

Днес ситуацията е различна. В България, не само в Европа и света! За първи път от четвърт век, с внушителното мнозинство на българските гласоподаватели, за президент е избран независим от партиите кандидат. Именно това мнозинство прави президентската институция ЕДИНСТВЕНО ЛЕГИТИМНА, за разлика от законодателната власт (и производните й изпълнителна и съдебна власти), която не се подкрепя от повечето гласоподаватели, от мнозинството на народа.

Ситуацията е различна и защото онова, което медиите упорито и от години отказват на гражданите, днес едва ли може да бъде отказано на Президента. За разлика от длъжностните лица в изпълнителната, законодателната и съдебната власти, които рискуват остракизиране или уволнение ако правят публични изявления срещу корупцията и престъпността, дори в лично качество, Президентът е напълно освободен от подобни страхове. Мажоритарният вот пък го освобождава от зависимости или потребността да търси партократична подкрепа. Впрочем, партийна подкрепа едва ли му е необходима, след като получава подкрепата на гражданите, на народа, на Върховния суверен на Република България!

Съгласно чл. 98 на КРБ, Президентът има правото да отправя обръщения към народа и Народното събрание. Като лице извън трите власти обаче, Президентът е също като нас – обикновен гражданин, част от Цялото, наречено Върховен суверен, и може да се ползва от правото на жалби, предложения и петиции до държавните органи, включително – да прави законодателни предложения! Това право, което е НЕОТМЕНИМО, бащите-съставители на демократичната ни Конституция императивно са разписали в чл. 45 на КРБ. Ползвайки се от това право, Президентът може да дава гласност и да подкрепя антикорупционните граждански законодателни предложения и да изисква тяхното приемане. Медиите не могат да откажат на Гражданина-президент да дава гласност на подобна гражданска подкрепа! Поне, едва ли ще се опитат!

Досега българските президенти не са се възползвали от това си конституционно право. Не се оказаха на висотата на отговорностите да работят в интерес на гражданите и обществото – единственият интерес, който Конституцията признава. Не доказаха, че са изпълнители на волята и интересите на нацията. Вероятно са искали да полетят, но са се озовали под масата, допълзяли до уюта на дребните сметки и неутолимите страсти. Някои от тях дори не правеха и опит да прикриват зависимостта си от „мейнстрийма” и партократичните си пристрастия.

Отново подчертаваме: днес ситуацията е различна. Гражданите-данъкоплатци са решени да изградят консолидиран и необратим граждански сектор за единни действия в името на целите и задачите, в които Гражданинът-президент също се е врекъл. В името на възраждането на България! Защото това са общодемократични, общохуманни, общонационални цели и задачи.

Подкрепяйки исканията на цялото Цяло, на Народа, на автентичния граждански сектор, който не получава пряко или косвено финансиране от правителства и правителствени агенции, от сивата икономика, от частни фондации у нас и в чужбина, Президентът по такъв начин ще съдейства за създаване на такива условия, които да генерират идеи, годни да мобилизират всички сегменти на обществото. Целият Народ да се включи активно в процесите на вземането на решения.

И най-важното: кой друг ако не автентичният граждански сектор може да осъществи на дело правовата държава, да реализира идеала, записан от бащите-съставители на демократичната ни Конституция, именно, решимостта

„Да създадем демократична, правова и социална държава!”

в. Нова зора, бр.7/2018

Свързани текстове: http://pogled.info/avtorski/Radko-Handzhiev/ima-li-izhod.92429

http://pogled.info/avtorski/Radko-Handzhiev/ima-li-izhod-chast-vtora.92459


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели