/Поглед.инфо/ Българка пътешества в Тибет по стъпките на знаменития унгарски изследовател Шандор Чома, който се опитва да намери отговора на една вековна загадка

Една българка поема дългия път до труднодостъпен район на Тибет: в областта Ладак, на 4000 м надморска височина се намира малкото селище Зангла, чието население днес наброява едва 300 души. Няма да го откриете на нито една географска карта, освен в Големия унгарски атлас. Какво общо има Зангла с Унгария и що дири българката Йоанна из дивите чукари на Тибет?

В навечерието на 20 август - национален празник на Унгария, е любопитно да припомним една история отпреди 200 години. По-точно от края на 1819 г., когато унгарецът Шандор Чома, обсебен от идеята да намери прародината на маджарите, тръгва на изток. Пътят му минава през Букурещ, Русчук, София, Пловдив, Енос, оттам с кораб до Бейрут; след това през Алепо, Багдад, Техеран и Лахор пристига в Лех, средище на тибетската област Ладак (днес на територията на индийския щат Кашмир), над която британците вече са наложили протекторат. Планира да продължи до страната на уйгурите по стария път на коприната през Каракорум, но местните хора го предупреждават, че този маршрут е труден, скъп и опасен за християнин.

Така, след близо четиригодишно пътуване и с препоръката на главния управител на Ладак, през лятото на 1823 г. Шандор Чома се озовава в село Зангла, известно с будисткия си манастир. Под ръководството на местния лама той усъвършенства тибетския език, проучва голям брой канонически будистки текстове и книги, съдържащи безценни знания за географията, астрономията, хронологията, историята и литературата на Тибет, изучава будистката философия, колекционира старинни тибетски ръкописи, прави описания на местностите, през които минава, на традициите и обичаите на коренното население. 

В резултат на този толкова неуморен и упорит труд той поставя основите на тибетски речник, съдържащ 30 000 думи; съставя и първата в света тибетска граматика. По такъв начин Чома става основоположник на научната тибетология.

През следващите две десетилетия той посещава различни райони на Хималаите, главно будистки манастири, среща се с десетки учени лами, от които продължава да черпи знания. Води си подробни бележки за местностите и хората, обитаващи тези планински райони, за техните обичаи и традиции и ги предоставя на британските власти, които оценяват съдържащите се в тях сведения. 

Спечелил си уважението на местните жители и на будистките монаси, те го удостояват с титлата "Босату", означаваща будистки светия.

 В 1842 г. Шандор Чома поема към тибетската столица Лхаса, където, в библиотеката на Далай Лама се надява да открие източници за древните унгарци и уйгури. Но по пътя заболява от тропическа малария, която завинаги прекъсва дългото му пътуване в дебрите на тибетологията.

 Погребан е в Дарджилинг, Северна Индия, където днес се издига паметник в чест на изследователските му заслуги.

 Шандор Чома (1784-1842) е роден в село Кьорош в югоизточния ъгъл на Трансилвания. Принадлежи към етническата група на секеите (szekelys) или секлерите, както ги наричат немците. За произхода на този етнос има многобройни теории, но основните са три - хунска, прабългарска, прамаджарска. Което пък идва да подскаже за родствените връзки между прабългари и маджари. Така или иначе, секеите усядат в тази област два века преди хан Аспарух да мине Дунава и пет века преди маджарският княз Арпад да засели народа си в земите на Трансилвания и Панония.

 Родовото имение в село Кьорош носи прилични доходи и бащата има възможност да даде добро образование на малкия Шандор. В класическата гимназия изучава латински, гръцки, староеврейски и френски език, а чрез общуване с населението на близките саксонски и румънски селища научава немски и румънски. През 1814 г. завършва висше образование в колежа в Ноденьед (днешният гр. Аюд в Румъния). 

 Феноменалните му умения бързо да овладява чужди езици са оценени и Шандор получава стипендия, за да продължи образованието си в университета в Гьотинген. Там известният професор-ориенталист Йохан Готфрид Айххорн му обръща внимание върху значението на арабските исторически източници за произхода на унгарците и Шандор започва да учи арабски и турски език. Друг професор го съветва да изучи славянските езици и той заминава за Загреб, където в продължение на година успява да овладее различни славянски диалекти и старославянския език.

 В университета в Гьотинген Чома се запознава с различните теории за произхода на унгарците, една от най-популярните сред тях е за родствена връзка с уйгурите. Това засилва вътрешната му убеденост да предприеме пътешествие към Централна Азия, където в страната на уйгурите се надява да открие прародината на маджарите и евентуално "изоставени" сънародници.

 В Унгария високо ценят научните приноси на своя сънародник и през 2010 г. група етнографи, ориенталисти и архитекти регистрират в Будапеща фондация на името на Чома (Csoma Szobaja Alapitvany). Фондацията си поставя за цел да работи за опазване на традициите, местното материално и архитектурно наследство на населението в индийската част на Тибет, с които Шандор Чома е общувал преди около два века и по такъв начин да продължи делото на знаменития изследовател, спечелил чрез неуморните си усилия признание за себе си, а също и за унгарския народ.

 Така всяко лято фондацията организира експедиции от доброволци до село Зангла. Основната им задача е да възстановят стаята, в която "Босату" Чома е съставил първия в света речник на тибетския език. Освен това доброволците изучават ладакската култура, живеят, хранят се, работят и играят заедно с местната общност. Основната им храна е ориз, чай и някакъв вид сирене, получено от млякото на яковете - основните животни в тези планински места. 

 През лятото се хранят и със зеленчуци, които получават от съседни селища, отстоящи на дни разстояние от Зангла. Но лятото в тези скалисти райони на Ладак е кратко, а зимите са дълги и сурови. Отопляват се с изсушени изпражнения от якове, тъй като дървета сред скалите почти не растат. Това обстоятелство подтиква архитектите на фондацията да проектират изграждането на соларно училище, което да даде възможност за обучение на децата от Зангла и съседните махали и през зимните месеци.

 Една от доброволките на фондацията е българката Йоанна, която следва социология и антропология в университета "Лоранд Йотвьош" в Будапеща. Миналото лято тя преминава тест, включена е в експедицията и в продължение на три месеца участва в строителните дейности и в обучението на децата. 

 През юни т.г. Йоанна успешно се дипломира и дни след това отново пое с другите доброволци за Зангла. Със сигурност е добре дошла, за което свидетелстват усмихнатите лица на тибетските деца.

Дума

Йоанна в игра с деца от Зангла  

Участници в експедицията

Снимка за спомен от Зангла

Децата на Зангла


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели