/Поглед.инфо/ На 6 април в Унгария ще се проведат редовни парламентарни избори. Повечето наблюдатели предричат твърда победа на ФИДЕС и вероятно Виктор Орбан отново ще оглави правителството.

Само преди шест месеца експерти твърдяха, че Унгария е навлязла в порочен кръг, държавният й дълг е 79% от БВП, икономиката почти не отчита растеж и не е в състояние да спре увеличаващото се задлъжняване. Изостри се и конфликтът с МВФ, който, впрочем, не е заглъхвал напълно откакто ФИДЕС дойде на власт през 2010 г. „Правителството няма да може да се справи и държавата няма да избегне фалита“ – това бяха категоричните констатации на наблюдатели и експерти и в Унгария, и в Брюксел, и отвъд океана.

И изведнаж – „потресаваща новина“! Страната е изплатила остатъка от 2,2 млрд. евро задължения към МВФ и прекратява отношенията си с фонда. Статистическият институт отчита незначителен, но траен ръст на икономиката; дефицитът е сведен до 3%; от 39 години в Унгария не е имало по-ниска инфлация. ЕК се принуди да извади страната от процедурата за прекомерен дефицит и да възстанови достъпа до замразените 2 млрд. евро с мотива, че Будапеща коригирала грешките в управлението си. „Унгария може да се окаже най-бързо развиващата се икономика в Централна Европа“, побърза да обяви Орбан.

Мнозинството унгарци подкрепят правителството за начина по който свали цените на енергията с 10%, национализира водещи сектори на икономиката и търговията (вкл. изкупуването на метали), наложи „специален данък“ на банките и на чуждестранните фирми, ориентирани към вътрешния пазар. Производства, насочени към износ обаче, като електрониката и автомобилния сектор, не бяха обложени. Дори политическите опоненти на премиера не отричат, че мерките отговарят на националните интереси.

Действията на Орбан и речите му срещу „диктата на Брюксел“ и „безнаказаността на чуждите компании, които ограбват унгарците“, определено се харесват на хората в утежнено материално положение. Те се чувстват излъгани от прехода и от измамните обещания, че с влизането в ЕС ще се решат основните им проблеми. „Нека бъдем наясно – Брюксел е най-голямото препятствие за намиране изход от кризата”, заяви неотдавна Орбан на среща с унгарската общност в Румъния. Лозунгите му „Няма да бъдем чужда колония“, определено повдигат духа на унгарците и ги изпълват с надежда, че най-после нещата може да се променят. Докато посланията на опозицията са твърде разнолики, тя все още е в процес на консолидиране и не е в състояние да противопостави убедителна програма срещу, както го нарича, „популизма“ на Орбан. Впрочем, повечето унгарци не се интересуват котката дали е бяла или черна. Харесва им твърдия подход на Орбан, не толкова пропагандата, че нещата се подобрявали. Те със сигурност ще подкрепят ФИДЕС на 6 април и най-вероятно Орбан отново ще седне на премиерския стол.

Освен слабостта на унгарската левица, за силата на ФИДЕС допринася и „Йоббик“ – първата откровено неонацистка партия, която стъпва в европейски парламент. В Европа определено са разтревожени. Но обстановката чудесно обслужва ФИДЕС. На лансираните от ЕК упреци за недемократичност на управлението, Орбан сочи надясно към „Йоббик“: оттам идва заплахата и ФИДЕС е единствената демократична формация, която може да се справи с тази заплаха.

Ако посланията на Орбан срещу диктата на Брюксел и грабежа на чуждестранните монополи излизаха от устата на министър-председател от левицата, обезателно щяха да го обвинят във всички смъртни грехове, „международна общност“ щеше да скочи да спасява демокрацията и вероятно щеше да му спретне едно майданче. Орбан обаче е един от основателите на ФИДЕС и убеден антикомунист. Поведението му предизвиква спорове не само заради водената от правителството му икономическа политика и противопоставянето на официален Брюксел. Впрочем, в увличането си по двойни стандарти чиновниците от Брюксел често изпадат в гротескни противоречия: политиката на Орбан била недемократична, понеже интересите на мнозинството унгарци не съвпадали с тези на едрия капитал; Орбан действал непазарно, защото възразявал банките, енергийните и др. монополисти да работят с непазарни похвати в пазарна среда; Орбан бил популист, защото не искал унгарците да бъдат ограбвани от чуждите монополи; Орбан бил антиевропеец защото държал на традициите и националната специфика на унгарците – нация с 11-вековно присъствие в центъра на Европа и с безспорен принос за развитието на европейската култура, наука и технологии.

За хората от непосредственото му обкръжение Орбан е силен лидер със собствена стратегическа визия. Той определено смята, че има принос за създаване на модел, който може да бъде копиран от другите страни-членки, които все по-гласно се обявяват за реформиране на ЕС. Според него, икономиката не може да се развива без да има стабилен правов ред, без да се овладеят ефективно законодателната и съдебната власти. Това е първостепенно условие, а не обратното. Като вещ юрист Орбан много добре е схванал двойните стандарти в нормите на Евросъюза, не само в политиката на ЕК. Овладял е и „тънкостите“ на ЕС конституция, тоест на Лисабонския „договор“, след като успешно стъпва на ония антимонополни клаузи, които могат да облагодетелстват Унгария. Нещо повече, може да се твърди, че обмисля алтернатива в случай на евентуално разпадане на еврозоната и дори на Евросъюза в този му вид.

Орбан е явление от европейски мащаб, който убедено следва свой проект, иска да изведе Унгария от кризата, да върне самочувствието на унгарците, а доколкото е възможно, и усещането им за принадлежност към едно отминало величие. Аргументите му се основават на принципи. Той ратува за един контролиран от държавата капитализъм, който „уважава правилата на пазарната икономика и приема честната печалба“. Но не приема да ограбва хората... Кризата, следователно, е резултат от отсъствието на автентичен капитализъм. Иначе казано, Орбан вярва, че може да се постигне капитализъм с човешко лице.

През януари 2007 г. списание „Икономист“ го характеризира като „циничен популист“, а политиката му – като „подвеждаща, авторитарна, в социалистически стил“. Седем години по-късно тази характеристика е на път да бъде опровергана. Авторитетното английско издание изглежда е пропуснало „тайната“ на проекта му. А тя е в търсене на алтернатива за реално развитие, не за растеж чрез „превъртане на хартии“. И алтернативата определено сочи на Изток. Правителството твърдо подкрепя газопровода „Южен поток“; финализира споразумението с „Росатом“ за два нови енергоблока в ядрената централа в Пакш; разширява икономическите връзки с руските региони и със страните от бившето съветско пространство – средноазиатските републики, Азербайджан; залага на дългосрочно сътрудничество с Китай (на 3 декември 2013 г. в Биаторбад премиерът откри регионален логистичен център на китайския телекомуникационен гигант Huawei).

Анализ на Центъра за политически изледвания сочи, че правителството преориентира външната си политика към Изтока, търсейки нови приятели в регион от няколко държави, чиято икономическа политика представлява някакъв вид олигархичен капитализъм със силно държавно участие, както и с подходи към демокрацията – близки до разбиранията на ФИДЕС. Тази „полу-азиатска реалност”, по израза на самия Орбан, има по-голяма привлекателност от „тромавите европейски принципи и независимите институции за надзор”.

Официалните унгарски твърдения за „успешно отхвърляне на господстващия икономически модел“ следователно, не са само пропаганда. За Европейския съюз Унгария днес е не по-малко важна отколкото за Съветския съюз отпреди шест десетилетия. Но ако вярно дешифрираме проекта на Орбан, той може да доведе на практика до разклащане на статуквото, налагано от определени сили в ЕС и отвъд океана. Засега нещата са все още в търсене на компромис между европейския модел, който Орбан многократно подчертава, че е старомоден и разбирането на ФИДЕС за т.нар. „азиатски модел”.

Основателен е въпросът: ако в Унгария този вид реформи се оказват успешни, трябва ли да си затваряме очите за тях?

N.B. Пълният текст на статията за Орбан виж в сп. “Ново време” №1/2014, www.novovreme.com

Дума