/Поглед.инфо/ На 27 януари 1945 г. Червената армия освобождава нацисткия лагер на смъртта Аушвиц-Биркенау (Освиенцим). През годините на Втората световна война там са депортирани над 1 милион евреи от цяла Европа, 140,000 поляци, десетки хиляди военнопленници. Освиенцим се превръща в символ на един от най-зловещите кошмари на човечеството - Холокоста. Не случайно денят 27 януари е обявен за Международен ден на жертвите на Холокоста.

Твърде странно е тогава защо някои политици на Запад днес „забравят” за ролята на Червената армия. Не че на Запад не е имало сведения за това, какво се върши в нацистките концлагери, но светът научава за тези изключителни зверства от зловещата гледка, която се разкрива пред очите на освободителите-червеноармейци.

Тази „забрава” демонстрира преди дни и заместник-председателя на Европейския парламент Мейрид Макгинес. В словото си по повод деня на Холокоста тя каза: "През зимата на 1945 г. Аушвиц е освободен от съюзническите войски", без да споменава заслугите на Червената армия, която успя да спаси шепата едва оцелели лагерници. Председателят на Европейския еврейски конгрес Моше Кантор обаче побърза да контрира: „Защо паметта ви е толкова субективна? Аушвиц бе освободен от Червената армия!”

Световната демократична общественост е силно разтревожена от от нарастващото възраждане на нацистки и антисемитски настроения в Европа през последните години. Обръщайки се към десетките чуждестранни посланици в Израел по повод деня на Холокоста, премиерът Бенямин Нетаняху с тревога отбеляза, че в „просветения” Запад се надигат вълни на антисемитизъм, че в европейските столици „омразата бълбука и си проправя път през пролуките, за да излезе на повърхността.”

Тази омраза не само бълбука, но открито се демонстрира и у нас, в публични и медийни изяви, толерирани от властта. Как иначе да се коментира толерирания от години „Луков марш”? Не е зле да припомним, че през 1942 г. германците стигат до извода, че е необходима намеса за персонални промени в българския кабинет с оглед още по-тясното въвличане на България в нацистката ос и в антисъветската война. В докладна записка от март 1942 г., барон Адолф фон Бюлов – съветник в Райхсминистерството на външните работи, предлага състава на нов кабинет: ген. Луков – министър-председател, поемащ и поста министър на войната; полк. Пантев – министър на вътрешните работи, а Иван Багрянов – министер на земеделието. “Тези три лица са надеждни приятели на Германия. Това би било едно правителство на силния юмрук”, сочи в доклада си фон Бюлов.

Германското покровителство дава импулси на “Легиона” на ген. Луков за настъпателни действия. Свикват се шумни събрания, на които генералът критикува политиката на правителството, че не е достатъчно прогерманска и не води унищожителна борба срещу комунизма. Генералът влиза в пряка кореспонденция с най-висшите нацистки ръководители, търси покровителството и подкрепата на Гьоринг и Химлер. По същество легионерите настояват за създаване на единна партия от фашистки тип, за налагане на откровено нацистко управление.

В неотдавнашното предаване "История bg" по БНТ също се „забравя” за 11 384-те евреи от новите български земи, конвоирани през 1943 г. от официални представители на българската фашистка власт до Виена, където са предадени на нацистите за изтребване в концлагера „Треблинка". „Забравя” се, че лица, тясно свързани с фашистката власт, са участвали в „търгове” за най-интимното имущество на евреите от старите предели, след като, съгласно резервния „План-Б” на Денекер-Белев, тези евреи са депортирани предимно в селища на Северозападна България, откъдето, при „благоприятен” изход, да бъдат натоварени на шлепове и по Дунава - превозени до нацистките лагери на смъртта.

А как да тълкуваме лъжите на псевдоразследващия журналист Христо Христов, че преди 9 септември 1944 г. в Белене лагер не е имало, дословно: „имало е трудова група, но в Свищовско. Трудова група на евреи. Но в самият лагер абсолютно нищо...”

Посочените случаи са само част от повече или по-малко прикритото проповядване на фашистка идеология у нас. Крайно време е прокуратурата да се заеме усърдно и да предприеме съответните мерки срещу тези, които по един или друг начин проповядват фашистка идеология. Разпоредбата на чл. 108 от Наказателния кодекс на Република България е императивна: „Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология..., се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.”


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели