На протест срещу енергийния октопод

Окуражени от успеха на референдума за АЕЦ „Белене“, гражданите скачат срещу рекета на енергийните монополисти. Възмутените столичани сочат 350 нарушения на българското и европейско законодателство, извършени от софийското парно. В провинцията горят фактури в знак на протест срещу грабежа на електрото. Върховният съд също се произнесе: при незаконното спиране на тока гражданите вече могат да търсят обезщетение и за претърпените неимуществени вреди.

Недоволството от грабежа на монополистите се разраства. От години у нас се говори за енергиен октопод, „енергийна мафия”.[1] Вестник „Труд” алармира за нарастваща заплаха от „енергиен фашизъм”.[2] Според в. „Телеграф”, от три милиона домакинства у нас „2,1 милиона са се върнали към примитивни форми на отопление с дърва и въглища, замърсявайки околната среда с фина пепел...”[3] Многобройни факти дават основание на отделни автори да лансират в публичното пространство тезата за „форми на геноцидно насилие”,[4] осъществявани и чрез енергийните монополисти. Търпението на хората се изчерпва и те пренасят гнева си на улицата.

Но протестите не са единствено срещу монополистите. Защото конкретните им противоправни практики и търговски измами се узаконяват с актове на ДКЕВР, тоест на правителството. Комисията е държавен орган и цялата й дейност, вкл. правилата за образуване и прилагане на тарифите и цените, се командва от правителството. Така е от създаването на ДКЕВР през 1999 г. при правителството на Иван Костов.

Костов прозорливо отчита, че със започналия от неговото правителство тотален погром над промишлеността, приходите в държавния бюджет постепенно ще секнат. Как да издържа партизаните си тогава? България е във валутен борд и рецептите на Световната банка са за рязко покачване на съществуващите и налагането на нови данъци и такси, най-вече на енергийните. Тоест, приходите да се генерират от сектора с най-големи обороти. Но подобен подход би се отразил пагубно на правителството, а СДС възнамеряваше да остане поне десетилетие във властта. „Изходът“ е отговорността по цените да се прехвърли върху един „независим“ орган. Правителството да остане „на чисто“, а негативите от ценовия рекет да поеме бушонът, наречен регулаторна комисия. Костов подцени обаче интелигентността на българина, който съвсем скоро усети по джоба си, че една държавна комисия не може да бъде „независима“, че словосъчетанието „независим държавен орган“ е нещо като дървено желязо, като мутренска бухалка, която непрекъснато те „респектира“. Както и обстоятелството, че в страните-членки на ЕС в дейността на регулаторите е застъпено широкото участие на експерти от неправителствения потребителски сектор. Поради тези и други причини Костов трябваше да понесе удара на избирателя и да слезе от властта. Но челната идея за грабеж чрез регулатора остана. И галопиращо продължава да се осъществява.

До днес Комисията не е изпълнила нито едно от основните си задължения, разписани в закона; нито действа като „независим специализиран” орган, съгл. чл. 2 от Правилника й; нито пък регулира, чрез създаване на правилни отношения между потребителите и енергийния сектор. При сезиране за нарушения, винаги решава в полза на енергийните монополисти. На практика комисията е пръв защитник на интересите им.

Съгласно разпоредбите на чл.чл. 3 и 68-а на Закона за защита на потребителите (транспонирани от Директива 2006/2004ЕО), забранява се всяко действие или бездействие, противоречащо на законодателството в защита на потребителите; всяка уговорка, която изключва или ограничава правата на потребителите, се обявява за недействителна и нищожна; както и всяка клауза, която отказва да съблюдава тези права или изключва прилагането на закона в държава-членка на ЕС. Иначе казано, всякакво позоваване на законови разпоредби, предписания на ДКЕВР, както и други уговорки в „общите условия“, които ограничават или са във вреда на потребителите, са недействителни и нищожни. Комисията обаче продължава да съчинява наредби, утвърждава поскъпването на енергията, генерира беззаконие, създава напрежение в обществото. Налице е причинно-следствена връзка между създаването на ДКЕВР и последвалият галопиращ скок на „цените” във вреда на гражданите, на цялото общество.

За 13-те години от създаването си, ДКЕВР успя да закрепости потребителите на произвола на енергийните монополисти, да им наложи „услуги“, които нито ползват, нито желаят да ползват, на „цени“, които са непосилни за 95 на сто от хората. За седем милиона българи няма пазар, за тях не действат ЕС директиви и регламенти. Задължителни са единствено принудително налаганите актове на ДКЕВР, които пък са функция от ламтежа и престъпните желания на монополистите. На практика ДКЕВР е създадена и действа единствено за да легитимира кражбите и грабежа на енергийните монополисти.

Впрочем самото й съществуване като „държавна” отдавна престъпва разпоредбите на ЕК. Препоръките са за създаване на независими от правителството национални регулатори със широки пълномощия, напълно независими от всякакви публични или частни интереси. Изложено е и виждането на Европейската комисия какъв точно трябва да бъде регулаторът: Граждански форум за енергетика (Citizen’s Energy Forum) като движещата сила за изграждане на конкурентни пазари на дребно и за гарантиране защита на интересите на потребителите…[5]

Само преди дни ЕК поиска тежка санкция срещу България в размер на 16 896 евро глоба на ден. Причината е неизпълнени задължения по Третия енергиен пакет, състоящ се от две директиви относно общите правила за вътрешния пазар на газ и електроенергия (2009/73/ЕО и 2009/72/ЕО) и три регламента (ЕО/715/2009, ЕО/714/2009, ЕО/713/2009). Целта на пакета е да се създаде единен и ефективен европейски пазар на газ и ток, така че цените да се държат на възможно най-ниски равнища. И най-важното – да се укрепи независимостта и правомощията на националните регулаторни органи. Пакетът е приет през юли 2009 г. и задължава държавите-членки незабавно да го въведат в националното си законодателство. ГЕРБ обаче три години си прави оглушки: нито го е транспонирал, нито е създал независим регулаторен орган.

Наказателните санкции срещу България очевидно визират и продължаващото съществуване на ДКЕВР като държавен, вместо като независим от правителството национален орган. Доколкото обаче крайната дата за транспониране – 3 март 2011 г. – отдавна е изтекла, актовете на ДКЕВР са не само антибългарски и антипазарни, те вече са противоевропейски, а продължаващото съществуване на комисията в този си вид, формално погледнато, е нелегитимно. Ergo, актовете й постановени след 3 март 2011 г. следва да бъдат считани за нищожни. Включително 13%-то увеличение на „цената” на тока!

Протестите на хората, следователно, са напълно легитимни. Те искат защита на законните си интереси, спиране на грабежа, справедливост. Докато правителството отказва да съблюдава законността, отказва да транспонира ЕС норми, отказва да изпълнява конституционните си задължения. Властта е тая, която се обявява против върховенството на закона, против стриктното прилагане на ЕС норми, продължава да работи против интересите на гражданите и обществото. Именно властта превърна топлофикациите и електроразпределителите във фабрики за принудително производство на длъжници, а гражданите – в заложници за вечни времена. Затова столичани излизат срещу рекета на 10 февруари в 11 ч. пред Министерството на икономиката. Нека всички се включим в протеста, да станем част от пробуждащото се гражданско общество. Да се превърнем в реален фактор на социалните, икономическите, политическите процеси в страната.

______________________________

[1] според Илия Божинов, тогава членът на ВС на БСП, цитиран от www.vesti.bg, 05 януари 2007 г.

[2] в. „Труд”, 2 октомври 2010 г. статия на журналиста Георги Великов.

[3] в. „Телеграф”, 20 февруари 2012 г.

[4] според д-р Пенчо Пенчев, преподавател по устойчиво развитие в катедра “Национална и регионална сигурност” в УНСС; вж. http://www.eurochicago.com/2012/08/genotsidat-nad-balgarite-ofitsialno-ratifitsirano-delo-na-balgarskata-vlast-odobreno-ot-byurokratite-v-bryuksel/

[5] § 3.2.2 и § 3.4.2 в Съобщение от ЕК до Европейския парламент съгласно член 251 § 2 ал. 2 от Договора за ЕО; също, въвеждащият § 34 и чл. 35 на Директива 2009/72/EC от 13 юли 2009 г., със задължителен срок за транспониране до 3 март 2011 г.