/Поглед.инфо/ Какъв трябва да бъде новият председател на Българската социалистическа партия? Какви качества трябва да притежава? И най-вече – какъв председател на БСП иска народът?
Някои със сигурност ще възразят: това си е работа на социалистите. Техният конгрес ще избира председателя. Нас не ни засяга. Това си е чисто партийна работа и т.н.
Да, ама не! Защото при определени обстоятелства новоизбраният председател може да се окаже министър-председател. Да застане начело на управлението. Да ръководи държавните дела. А това няма как да не се отрази на живота и добруването на всички нас, на нашите деца и внуци, на бъдещето на държавата. Няма как да не засяга целият народ, не само социалистите.
Едва ли някой ще оспори, че поуките от историята на всеки народ са най-важното. A поколения наши управници демонстративно бягат от такива поуки. За сравнение, нашите съседи от север, запад и юг, които в течение на десетилетия са се развивали при сходни условия, са излъчвали управници с държавническо мислене, отстоявали са, макар с прояви на краен шовинизъм, държавните интереси на страните, които са управлявали.
През годините на прословутия преход ние до болка се убедихме, колко е важно всяко управленско решение или политическа стъпка да съдържа ясен отговор на онова, което ще стане след това. Нека припомним колко опиянени бяха ръководителите преди четвърт век, когато застанаха начело на държавата. И как допуснаха грешки, за които със сигурност щяха да съжаляват ако днес бяха живи. Защото последиците плащаме всички ние, ще плащат и поколения след нас.
И докъде стигнахме? До под кривата круша, както казва народът. След четвърт век става очевидно, че е невъзможно да се осигури национално развитие без ясна национална цел, без социално ориентирани идеи, без конкретен отговор на главния въпрос как да се осъществят тези цели. Една от главните причини за днешното ни състояние е, че начело застават хора без идеи и идеали. Но със скрити, дори груби лични интереси. Историята е доказала, че когато личният интерес надделява над обществената грижа, бедите се превръщат в бедствие. Вече 25 години след старта на разрухата, престъпния грабеж, липсата на държавност и на правосъдие, не е ясно как трябва да се осигури такова развитие, та да се доближим поне до средните стандарти и критерии на благополучието в развитите европейски страни. Това обяснява и защо у нас се налапват нелепи популистки идеи и защо като се разголи тяхното безсмислие, след година-две хората отново дават ухо на друг месия. Отново илюзии, отново разочарование и отново въртене в безкраен омагьосан кръг.
Поуките от българския преход ни убеждават, че без личности с ясно очертани и родолюбиви цели не е възможно да се надделее изостаналостта и разрухата, да се започне процес на съзидание. Обществените противоречия у нас са толкова крещящи, чувството за несправедливост толкова силно, изостаналостта вопиюща, а демографските процеси застрашаващи, че всякакви илюзии за тяхното лесно разрешаване съвсем скоро се оказват поредния сапунен мехур, поредната бош лаф story. Днес повече от всякога държавата ни се нуждае не от политици, а от държавници, от личности, които да очертаят най-прекия път към успеха и възстановяването на държавността.
Правя това въведение, преди да изложа на какви качества, според мен, трябва да отговаря бъдещият министър-председател на България. Преди всичко, да притежава дълбоки юридически познания и никога да не забравя клетвата, която е положил: да съблюдава Конституцията и законите на страната и „във всичките си действия да се ръководи от интересите на народа“.
На второ място – да съзнава, че не може да има успешно възходящо развитие без стабилен правов ред, без закони, които да отразяват обективното право, които трайно и цялостно да уреждат материята, за която се отнасят. Всеки ще се съгласи, че не може икономиката да се развива успешно ако през три или шест месеца се променят нормативните разпоредби. Иначе казано, сегашните условия налагат приоритет на правото над икономиката.
Трето – да е осенен с мисия за държавност, да отстоява националните ценности и интереси, не да се гърчи пред натиска на посланици, чуждестранни емисари, брюкселски бюрократи. Република България е суверенна държава, пълноправен член на Организацията на обединените нации, а суверенитетът е неотчуждаемо юридическо качество на независимата държава съгласно Декларацията за принципите на международното право, приета с Резолюция 2625 от 1970 г. на Общото събрание на ООН. Иначе казано, договорът за присъединяване към Европейския съюз, както и Лисабонският договор, не могат да стоят над решенията на Организацията на обединените нации, над такъв основополагащ и задължителен акт на международното право, какъвто е Декларацията. Защото ако губеше суверенитета си с акта на присъединяване към ЕС, на България щеше да й бъде отнето правото да бъде член на ООН.
На четвърто място – да бъде генератор за възстановяване действието на демократичната ни Конституция, суспендирана, за съжаление, от десетилетия. Това означава да се прогласят за недействителни и нищожни всички актове, с които при изключително неизгодни за гражданите и обществото условия и в престъпване на чл. 18 ал. 6 на Конституцията, на чуждестранни или на местни лица са били харизани държавни имоти в стратегически сектори на икономиката. По такъв начин ще се създадат условия за натрупване на необходимите средства за развитие, за реиндустриализация, за създаване на нови работни места, национален доход, пазари.
Това от своя страна ще създаде условия да се спре геноцидът над българските граждани, да се възстановят потъпканите права, императивно разписани най-вече в глава Втора на Конституцията:
- достъпна медицинска помощ и безплатно медицинско обслужване (чл. 52 ал. 1);
- закрила на жената-майка (чл. 47 ал.2);
- безплатно образование (чл. 53, ал.3);
- правото на труд (чл. 48);
- правото на неприкосновен личен живот (чл. 32 ал.1);
- правото да се разпространява информация (чл. 41 ал.1);
- правото на жалби и предложения до всички държавни органи, вкл. законодателни предложения до НС и жалби до Конституционния съд (чл.45);
- правото на живот и достойнство и създаване условия за свободно развитие (чл. 4 ал.2);
- равенство пред закона (чл.6 ал.2);
- възстановяване на вредите, причинени на гражданите от незаконни актове на държавните органи или на длъжностни лица (чл. 7);
- гарантираните на еднакви правни условия за всички граждани и юридически лица (чл.19 ал.2); и т.н.
- но над всичко – възстановяване разделението на властите (чл.8), което означава създаването на действително достъпна, ефективна и независима от другите власти система на правораздаване.
Затова считам, че най-важното днес, когато обсъждаме какви трябва да бъдат качествата на бъдещия министър-председател на Република България, е да се избере личност, която да е в състояние ясно да очертае основните цели и национални приоритети за няколко десетилетия напред. Да подбере равностоен на неговите интелектуални, организационни и морални качества екип от експерти. Да успее да убеди политическите си противници щото всякакви препирни, сблъсъци, спорове, безусловно да се подчинят на един национален консенсус за постигането на тези цели, а различията между отделни партия или движения, които не влияят на националната съдба, да бъдат разглеждани като второстепенни въпроси, да бъдат разрешавани чрез тактически стъпки.
Накрая, но не на последно място, министър-председателят на Република България трябва да съдейства за постигането на необратим граждански сектор чрез подпомагане и укрепване на автентичните граждански сдружения така, че гласът им да бъде чут по всички въпроси които засягат битието и благосъстоянието им. Гражданските сдружения да се превърнат в надеждна опора, но и в коректив, на управлението. Защото нито едно правителство не е оцелявало без продуктивен контакт, без честен диалог, без обратна връзка с обществото. Неоспорим факт е, че всички български правителства на прехода банкрутираха именно защото, не успяха да спечелят доверието на гражданите, не допуснаха прякото им участие в процесите на вземането на решения.
Това е, според мен, пътят по който можем да скъсяваме разстоянието, което ни отделя от най-развитите страни. Да създадем условия постепенно да притъпяваме ожесточението и озлоблението, изкопали пропасти в обществото. За да има перспектива. За да вървим напред.
Обратното би означавало поредната бош лаф story
