/Поглед.инфо/ Разходите на унгарците за комунални услуги продължават да падат и това се дължи на последователната политика на правителството. През 2013 г. цените на енергията бяха намалени на два етапа общо с 20%. Третият етап започна през пролетта на тази година: цената на природния газ за битови нужди бе свалена с 6,5% от 1 април; на тока – с 5,7% от 1 септември; а на централното отопление – с 3,3% от 1 октомври. Тази политика облагодетелства обикновения унгарец и е най-същественият фактор за високия рейтинг на правителството на Виктор Орбан.

Цените на енергията са кардиналният проблем на правителството през следващите две-тридесетилетия“, заяви неотдавна премиерът на първата копка на топлоелектрическа централа в Дунауйварош, на около 70 км южно от Будапеща. Основните горива ще бъдат въглища, биомаса, други твърди горива и отпадъци от производството на хартия. Очаква се ТЕЦ-ът да заработи през втората половина на 2015 г. Обектът се изгражда с инвестиция от 150 милиона евро на австрийския холдинг „Принцхорн“ и ще осигурява над 300 работни места, което разсейва слуховете, че инвеститорите бягали от Унгария. От 1990 г. до сега холдингът е инвестирал 600 милиона евро в различни унгарски промишлени обекти, най-големият от които е завод за хартия и опаковъчни продукти с годишен оборот от 110 милиарда форинта (прибл. 370 милиона евро) и 1100 работни места.

Оказва се, че амбициите на премиера Орбан са далеч по-мащабни. Той е готов да поведе решителна битка за евтина енергия не само за битовите, но и за промишлените потребители. И не само в Унгария, а и в цяла Европа. Според него високите цени на енергията са причина европейските стоки да са все по-слабо конкурентоспособни. Орбан многократно се обявява за намаляване цените на енергията и задържането им на нивото на инфлацията в рамките на определения от централната банка процент (3%). Съгласно Третия енергиен пакет, чиито разпоредби са в сила от 3 март 2011 г., трябва да се създаде единен и ефективен европейски пазар на енергия така, че цените на газа и тока да се държат на възможно най-ниски равнища, както и да се гарантира защитата на потребителите на дребно. Изявленията му следователно не са плод на случайно хрумване. Той просто настоява за стриктно прилагане нормите на ЕС.

В същото време Орбан провижда двойни стандарти у определени фактори в Европейската комисия, които се противопоставят на стратегията за снижаване на цените. Нещо повече, налице е обосновано предположение, че тези фактори обслужват интересите на задокеански монополи и тласкат комисията в посока противоположна на интересите на страните-членки. Защо, например, цените на енергията в САЩ са чувствително по-ниски от европейските, пита Орбан и алармира: Ако една компания не може да произвежда евтин продукття ще фалира на пазара“. Същото се отнася и до енергийните компании. Загрижеността на унгарския премиер идва най-вече от тенденцията европейските стоки да бъдат постепенно изтиквани от пазара. Според данни на International Energy Authority американските стоки имат предимство пред европейските с около една трета именно поради по-ниските поизводственицени на енергията.

Евтината енергия е фундаментът на международната конкурентоспособност, смята Орбан. На среща с британския премиер Дейвид Камерън той изложи ясно мотивите си защо унгарците не са съгласни дасе дискриминира ядрената енергетика, очевидно визирайки поетапното спиране на ядрени централи вГермания. Ако ЕС не приеме програма за сваляне производствените цени на енергията, Унгария щетрябва да се погрижи за собствените си интереси и да изработи собствена политика, защототова ще бъде единственият начин за унгарската икономика да остане конкурентоспособна.

Посоката на унгарската национална енергийна стратегия е ясно очертана. И Орбан твърдо е решен да я следва независимо от евентуалните пречки от страна на официален Брюксел. На първо място в унгарските планове е по-нататъшното развитие на ядрената енергетика. В началото на годината Орбан подписа с руския президент Путин договор за мащабен проект: два нови енергоблока в ядрената централа в Пакш, на брега на р. Дунав. Основен контрагент е руският гигант „Росатом“, а средствата за изграждането ще предостави руската страна под формата на заем от 10 млрд. евро, представляващи около 80% от всички разходи. Прогнозата е, че само от реализацията на този проект цената наелектрическата енергия ще падне с около 13%. В момента в Пакш произвеждат четири реактора, покриващи около 40% от енергийните потребности на страната. Те трябва да бъдат изведени от експлоатация между 2032 и 2037 година. Новите два енергоблока с обща мощност 2400 мегавата ще заработят към 2023 г.

Унгарците смятат развитието на алтернативни източници за второстепенно. Днес те осигуряват около 10% от производството на електроенергия в Унгария. Будапеща не е склонна обаче да изпълнява стриктно предписанията на ЕК да вдигне съотношението на енергията от възобновяеми източници до 13% към 2020 г. За унгарците това изискване е твърде амбициозно, дори нереалистично, като се има предвид, че местният слънчев и геотермален потенциал, както и енергията добивана от биомаса, са все още в ранната фаза на развитие в тази страна.

Ключова роля в цялостната енергийна стратегия се възлага на националната енергийна компания MVM. Тя представлява държавен холдинг, който трябва да гарантира на потребителите сигурни доставки на електроенергия и природен газ чрез своите електроцентрали, преносни и разпределителни мрежи, търговски дружества и енергийни борси. „Досега чуждестранните компании изнасяха печалбите си с пълни торби, докато МVM се задължава да реинвестира 100% от печалбите си за развитие на мрежите и подобряване на обслужването“, заяви Силард Немет, отговарящ за политиката за намаляване на енергийната тежест.

Според премиера Орбан комуналното снабдяване с ток и парно за населението трябва да се превърне в „дейност с нестопанска цел“, тоест, доставчикът да няма право на печалба. За тази цел в рамките на MVM се създава нова държавна компания за комунални услуги, чрез която да се стимулира конкуренцията с германските, френските и италианските гиганти, които доминират на местния енергиен пазар след приватизацията през 1990 г. Благодарение на политиката за намаляване на разходите за комунални услуги цените, които унгарците плащат, вече се доближават до тези на развитите страни-членки на ЕС. Според PPS (purchasing power standard) или стандарта на потребителската способност, чрез който се елиминират ценовите различия между отделните страни, цената на газа в Унгария вече е четири пети от европейския PPS, а на тока – една шеста над европейския PPS. Няма да бъде изненада следователно, ако в най-скоро време Унгария се окаже с най-ниските цени на енергия в Европа.

в. Дума