/Поглед.инфо/ (Част 2, свързан текст с http://avtorski.pogled.info/article/60125/Rusiya-nikoga-ne-zabravya)

Доскоро в международната политика липсваше фундамент, върху който можеха да се постигат и съблюдават конструктивни споразумения. Свидетели сме как през последните 25 години се игнорираха напълно договореностите на заключителния акт (1975 г. в Хелзинки) на Съвещанието по сигурност и сътрудничество в Европа. Игнорираха се напълно и договореностите в Техеран-Ялта-Подсдам за следвоенното устройство на Европа на базата на принципите на Атлантическата харта и устава на ООН. Продължи разпада на Версайската система. След разпускането на Организацията на Варшавския договор, военно-политическият блок НАТО не само не прекрати съществуването си, но си позволи открито да пренебрегва фундаментални международноправни принципи, присвоявайки си „правото“ да се намесва във вътрешните работи на други държави без санкцията на ООН. САЩ се въздигнаха до световен хегемон, налагайки волята си над малки и големи нации. И днес (ноември 2014г.) официален Вашингтон продължава да храни илюзията, че е в състояние да поддържа система от съюзи при запазването на лидерската си роля. Впрочем, още преди да е паднала Берлинската стена, американският президент Джордж Буш-старши вече мечтаеше за създаване на алианс „от Ванкувър до Владивосток”, но... под американска егида. Не от Атлантика до Урал, за каквато Европа мечтаеше паневропеецът Шарл де Гол!

Обратът

Доскоро, защото с избора на Владимир Путин за президент, Русия започна бавно и полека да осъществява стратегически пробив за реално завръщане към многополюсния модел на устройство на света. При това Русия осъществява политиката си не със силови средства, а на основата на принципи – същите тези „западни“ принципи, които САЩ и съюзниците им поне на думи декларират, че отстояват. Обратът е обусловен не само от възраждането на Русия като фактор на международната политика; а и от потребността да се обуздае „контролираният хаос“, който все още заплашва бъдещето на планетата, а доскоро чудесно обслужваше хегемонистичните цели на Вашингтонската върхушка. „В баланса на силите на световната сцена са настъпили неочаквани промени“, констатира и неотдавнашна публикация на лондонския „Файненшъл таймс“.

Наистина, днес Русия е достатъчно силна и икономически, и военно-стратегически, и морално, за да осъществи обрата. Ползва се и със широка международна подкрепа, не само от страните на БРИКС. Повечето европейци осъзнават, че са били принудени да подкрепят банкрутиралата американска икономика и все по-затъващите в бездната на кризата американски банки; че Путин олицетворява собствените им надежди за възстановяване на националния им суверенитет, лично достоинство и културна идентичност; че руската политика ратува за свят, в който икономическото сътрудничество да бъде основано на общовалидни ценности и норми; че се нуждаят от Русия повече, отколкото Русия се нуждае от тях.

Неочакваното, стъписало авторитетния британски вестник, не е толкова възходът на Русия, който от години е наблюдаван и прогнозируем, колкото промяната на отношението на все по-нарастващ брой страни-членки на ЕС към официалната политика на върховния им съюзник САЩ и НАТО. Неочаквано, на обикновения европеец вече е ясно, че ЕС просто е „васал” на официален Вашингтон. Не са малко и западноевропейските държавници и бизнесмени, които също така неочаквано настояват за промяна на тази политика. Катализатор на тези неочаквани настроения се оказа „кризата“ в Украйна. Затова считам, че именно „казусът Украйна“ отключва събития, които през тази зима ще решат съдбата на Европа, а вероятно и на света.

До днес никой не е дал отговор как ще бъде подсигурено оцеляването на 45 милиона украинци. Украинската икономика е в колапс заради изтребителната война в източната част на страната, срива на националната валута, ендемичната корупция, загубата на Донбас и Крим. След като 82% от енергийните потребности на държавата идват от Донбас, който киевската хунта продължава да разрушава, а минималният размер за оцеляването на един украинец е 50 долара месечно, както сочат анализаторите, то през зимния сезон ще са потребни не по-малко от 13-14 милиарда долара само за оцеляване на хората. От кадрите, които „демократичните“ медии услужливо не показват, се виждат ежедневните гневни протести, стигащи до насилие. Вижда се как хората открито се снабдяват с автоматично оръжие на пазарите в Киев и другите украински градове. Вижда се и как премиерът Арсений Яценюк изпада в паника в усилията си да спасява хунтата: „На Украйна й трябва мащабна международна финансова инжекция“. Според разчетите на Международния валутен фонд (МВФ) страната се нуждае от минимум 36 милиарда долара до края на 2015 г., за да избегне „черната дупка“, иначе казано –дефолтът. Обещаният от фонда „спешен“ заем от 17 милиарда долара засега е в сферата на „ще видим“.

Прекъсването на газовите доставки няма да дойде от Русия, а от разгневените украинци. Именно техните действия ще тласнат колебливите западноевропейски лидери да преговарят с Путин. Совалките отдавна са факт, но все нещо не им достига и на Меркел, и на Оланд, и на другите, да се отърсят от мантрата на „атлантическите ценности“. Изправени пред все по-засилващ се домашен натиск и най-вече пред непредвидимия хаос в Украйна, те ще бъдат принудени най-сетне спешно да предприемат съвместни международни действия за овладяване положението в страната. Защото „кризата“ в Украйна заплашва и европейския мир, и нормалната стопанска дейност на континента. Ирелевантни са начинът и формата, с които ще бъде наложен такъв ангажимент. Под руска егида, разбира се, доколкото Русия има морален дълг към своите съплеменици. „Украйна винаги е имала специално значение за Русия. Грешка е да не се осъзнава това“, съветва преди седмица и Хенри Кисинджър. Освен това Русия е единствената държава, която твърдо отстоява целостта на историческите украински земи. Целостта на Украйна е стратегическа предпоставка за целостта на Русия.

Резултатът от тези мерки ще бъде консенсусен: установяване на международен контрол над цяла Украйна. Разходите по прилагането му ще трябва да бъдат разпределени справедливо между страните от НАТО, които с действия или бездействие допуснаха разрушаването на страната. „Западът също е длъжен да помогне в изработването на план за спасяването на украинската икономика, който да бъде финансиран съвместно от ЕС, МВФ, Русия и Съединените щати“, съгласява се авторитетното американско списание „Форейн Афеърс“.

Историята познава подобни прецеденти. Наложените на Австрия непосилни репарации след края на Първата световна война, при условията на стопанска разруха и галопираща инфлация, принудиха съюзниците от Антантата да възложат на специална постоянно действаща комисия, с мандат от Обществото на народите, да предприеме мерки по администриране на страната и изхранване на населението.

От само себе си се разбира, че цялата киевска хунта ще бъде изправена пред международен трибунал като Нюрнбергския, за да отговаря за престъпления срещу собствените си съотечественици. Опитите на официален Вашингтон да попречи на този процес ще се сблъскат с активната съпротива на мнозинството европейци. По такъв начин войната в Украйна ще прерасне във война на Европа за независимост от САЩ.

В свързания текст, публикуван преди месец, посочихме, че за разлика от Крим, три области от днешната територия на Украйна – Лвовска, Задкарпатска и Черновицка – никога не са били част от руската държава. Тези области са дадени на Съветския съюз след края на Втората световна война с международното съгласие на съ-победителите Великобритания и САЩ. Полша, Унгария и Румъния обаче и днес претендират за тези територии, считат ги за част от исконните си исторически земи. Анализът на руската политика показва, че тя се стреми към възстановяване на историческата справедливост в съответствие с новите реалности и в съгласие с желанията на засегнатото население. Посочихме също, че и трите области се обявиха за самоопределение след проведени референдуми, които централната власт в Киев флагрантно суспендира. При условията на наложен международен контрол над Украйна, трите държави-претендентки могат да поемат администрирането на съответните области било под формата на кондоминиум, било под някаква друга форма. При едно условие: че излязат от военния блок НАТО. Няма правителство, което да откаже такова предложение. Унгария и Румъния незабавно ще се съгласят. След кратки пазарлъци ще ги последват и поляците.

Към новите реалности

Този акт верижно ще отключи „ефекта на доминото“. Чехия, Словакия, Германия, Словения, Испания, Франция и Гърция ще последват трите страни-отцепници. За десет европейски държави това ще означава да възстановят суверенитета си, а за Германия – и освобождаване от т.нар. канцлер-акт. Формалното разпускане на военно-политическия блок НАТО – тази реликва от времето на Студената война, ще бъде само въпрос на време.

Паралелно с разпускането на НАТО ще започне процес на разпадане на Европейския съюз в сегашния му вид. Нека не забравяме, че ЕС е заченат през 1951 г. под формата на монополното Европейско обединение за въглища и стомана. Обединение за монополно господство, нямащо нищо общо с принципите на свободния пазар! Далечният замисъл обаче бе да се създадат необходимите политико-икономически предпоставки за реализиране на хегемонистичната политика на САЩ. И действително, с десетилетията ЕС се превърна в ефективен инструмент на официален Вашингтон за налагане на неолибералното статукво. Днес едва 34% от европейците подкрепят Евросъюза. Очевидна е нуждата от промяна. Въпросът обаче е каква обединена Европа ни е нужна?

Според бившия премиер на Чехия Вацлав Клаус Евросъюзът трябва да бъде заменен с една свободна търговска асоциация на европейските страни, която няма да има за цел политическа интеграция. Нека допълним – Европа на суверенните национални републики. Европа на държавите с еднаква, републиканска форма на управление. Самото съществуване на монархическата форма в Европа отдавна е средновековен анахронизъм. Съдържанието на монархическата и производните й институции драстично престъпва фундаменталните принципи на Европейската харта за правата на човека; толерира налагането на различен статут на гражданите; създава неравенство по достоинство и права; противопоставя ги по признака на произход и обществено положение. Нещо повече, монархиите са едни от главните генератори на корупция в днешния свят.

Нужна ни е Европа, която да съхрани постигнатото добро и да отхвърли заробващото зло. Европа на ценностите, не на търгашите; освободена от кривите краставици на брюкселската бюрокрация; с драстично свити разходи по администриране; с единна съдебна система и еднакви процесуални правила; в която монополизмът и офшорните сметки са прогласени за най-тежко престъпление. Актовете на новия Европейски съюз да не могат да накърняват националния суверенитет, прогласен от международното право за неотчуждаемо качество на независимата държава.

За да се съхранят и развиват националните специфики, културните особености и традициите на отделните народности в този нов съюз, съюзната законодателна власт трябва да се постави в ръцете на двукамерен парламент с равнопоставени правомощия: Камара на националностите, в която всяка държава праща еднакъв брой представители; и Камара на областите, в която всяка област също праща еднакъв брой свои представители. Така народите на Каталуния, Корсика, Венеция, Фландрия, Бавария и другите исторически създали се икономо-географски територии (провинции), освен в Камарата на националностите, ще избират свои представители и в Камарата на областите, където ще търсят хармонизиране на интересите си с тези на другите области.

Новият Евросъюз естествено ще има нужда от нов център. За най-подходящ считаме столицата на унгарците – народ, който ревностно е отстоявал през вековете своята национална специфика, културни традиции и суверенитет в сътрудничество с другите европейски народи. Освен това Будапеща е във физическия център на Европа, на еднакво разстояние от всички най-отдалечени точки на континента.

Паралелно, ООН да се преобразува в международна организация, която ефективно да превърне в дела демократичните принципи на Атлантическата харта. Съветът за сигурност да се разшири до 12 пълноправни члена вместо сегашните пет, именно: Русия, САЩ, Китай, Европейски съюз, Индия, Япония, Бразилия, Австралия, Индонезия, Иран, Египет, ЮАР. Така от орган за налагане волята на победителите във Втората световна война, новият 12-членен Съвет за сигурност ще се превърне в орган, който да гарантира суверенитета на националните държави; да осъществи всеобщо разоръжаване; да озапти екологическата заплаха; да създаде условия за глобално изграждане на свят без нищета и страх.

Създаването на Банката за развитие на базата на БРИКС е решителна стъпка към отхвърляне на сегашната международна финансова система, основана на лъжата и измамата. Процесът вече е започнал. Коледното послание на Путин към света е: от 1 януари 2015 г. Русия ще продава въглеводороди само срещу рубли; цената на петрола и газа се стабилизира; руските притежатели на долари започват да се „чистят” от несигурните хартиени знаци; курсът на рублата като международна валута се утвърждава. Новата международна финансова институция ефективно ще замени неоколониалните Световна банка и МВФ и ще ликвидира господството на „хартията“, печатана от Федералния резерв.

Ходът на събитията от последните месеци, резюмирани в изложеното дотук показва, че такава възможност е реално осъществима. Народите все по-настоятелно искат справедливост, истинска справедливост, според старозаветния принцип: „уважавай правото на другия, ако искаш другият да уважава твоето право.“

Затова смятам, че съдбата на Европа, а вероятно и на света, ще се реши още тази зима.

Империята на лъжата, разбира се, ще продължава с яростната си пропаганда, фабрикуване на лъжи, дрънкане на оръжие, санкции, натиск върху рублата, манипулиране цените на петрола и т.н. Но официален Вашингтон едва ли ще започне пълномащабна „топла война“. Демонстрациите на сила в действителност са признак на слабост, реакция на страха. Знайно е, че досега САЩ не са воювали на собствена земя. Загубите за Русия при една „топла война“ сигурно ще са колосални. Но Русия винаги се е възраждала след всяка поредна агресия. Което едва ли ще се случи на САЩ. Впрочем, Русия никога не започва войните, тя ги завършва. И нека отново припомним предупреждението на бившия президент на САЩ Джордж Буш-старши: „Русия никога не забравя!“