/Поглед.инфо/ Колко от журналистите в Българската телеграфна агенция знаят, чесградатаимна „Цариградско шосе”е построена, когато от 1951 г. до 1962 г. генерален директор е била Елена Гаврилова? Имат ли представа с каква настоятелност е убеждавала плановици и финансисти, колко важно е колективът на националната информационна агенция да твори в модерни условия? Досещат ли се как е удряла по масата с малкото си юмруче докато успее да получи средства за проектиране и строеж, когато парите са били кът? Въобще, колко от днешните бетеанци са чували името на Елена Гаврилова – единствената жена генерален директор на БТА?
„През 1955-а директорката Елена Гаврилова ме хареса за преводач и ме назначи. Аз също я харесвах. Не защото ме назначи, а защото тя беше красива с аскетичната красота на монахиня, не видяла козметици, стилисти и пр. изроди. Също - понеже не ми позволяваше да й помогна да избута количката с пръст по насипа, който щеше да огражда плавателен канал от Панчарево до София...”, разказваепизод от историята на агенцията Димитри Иванов-Джимо.
Но вБТАгопосрещналихладно,смятали, чеизместил Джейката.Владимир Джейков,бедно, но будномомче от Княжево,пишел домашните на съучениците сисрещу левче. Нямал баща.Майка му перяла, чистела и готвелав семейството нагерманския консул.Джейката водел научилищеблизначкитему.Те се привързали към него,поискали даучат заедно.Така завършил„Дойче шуле”,с отличие.После издържал изпит за авиатор. Пратили го вшколатана„Луфтвафе”да гообучатза пилот на пикиращ бомбардировач„Юнкерс 87 Щука”.След войната станал преводач в БТА.Но когатоедин денпоискали дипломата му,какво да видят–пречупенияткръст на Райха и подписа на Херман Гьоринг!Уволнили го.
„Елена Гаврилова, жена на военен и също учила в „Дойче шуле”, не искаше да го уволнява. Успя да намери в досието му, че той със „щуката” вкарал бомбите си точно в двете отверстия на един жп тунел, в който се криели немските танкове преди битката на българската армия срещу отстъпващия Вермахт при Стражин. Джейката се върна в БТА реабилитиран. Аз – назначен. С една дума – хепиенд”, уточнява Джимо.
ПеткоБочаровпък, доскоро доайен на пишещата„демокрация”,е назначенв БТАпрез 1952 г.следконкурс за преводачи.Там работиповече от 30 години.Възпитаникът на Американския колеж се справя отлично и още на първия 9 септемвриенаграден.Когато Гавриловареформира агенцията исъздава 5 международнисектора,тя поверявана Бочаров отдел"САЩ и ООН".
Много са любопитните факти от дейността на Елена Гаврилова като генерален директор на БТА. В „Справочна редакция” добросъвестно работеласемпла женица, по професия акушерка. Един ден получили указания от Митко Григоров, тогава секретар на ЦК,женатада бъде преназначена заредактор. В БТА преценили, че тяняматакиваспособности.Но мъжът й билприятел на Григорови настоявалда я повишат защото... редакторскатазаплатабилапо-висока. „Отказах категорично. Казах, че по кодекс нямам право. Но Григоров продължи да се обажда, последния път заяви: ’Нареждам ти да я повишиш!’ Аз му отговорих: ’Нито ти си ЦК, нито аз съм извън ЦК!’ Затворих телефона и не се подчиних”, изповядва Елена Гаврилова в интервю за столичен вестник.
Тяе първата и може би единствена щефка на БТА, позволила си да унищожи помията за личния живот на своитеподчинени.Служителка семестела в БАН и трябвало да изпратят досието йвтамошната служба „Кадри”. Но когато прочела вътредонос отнякакъв „бетеанец”,койтоупоритоухажвал служителката, за данапише доносслед това,Гавриловасе възмутила искъсалалиста пред очите наужасената кадровичка.И веднага наредиладасепрегледатделатаи всичко,което не есвързано съсслужбата, дасеизвади, задабъдеизгореноили скъсано.Кадровичката, за коятобумагите и кадровите дела билисвещеникрави,едва не се поболялаот това нареждане…
- - - - - - -
Елена Гаврилова е роденапрез 1915 г. в Пещера в семейство на ветеринарен медик. Предците йса от Стрелча, от възрожденския родна Гуджевите. В началото на 20-те години семейството се мести в София. С големи усилия свързва двата края защото бащата е тесняк и често го уволняват. Но той е неумолим: „Образованието трябва да бъде богатството на моите деца”, чуват го да повтаря.Сам завършил в Германия, той настоява Елена да учи в училище на католически орден, където обучението е на чужд език. Началото е трудно трябва да зубри наизуст Божия закон, без да разбира нито дума. Но още през втората половина на учебната година на шията й окачват сребърната звезда за отличен успех.На зрелостния изпит по литература пише за Фауст, обрисува го като новатор, двигател на човешкия устрем към прогрес. Инспекторът от Министерството на просвещението оценява с отличен представянето й. Записва право в Софийския университет. И там завършва с отличие. Лично проф. Венелин Ганев я поздравява за успешно положения държавен изпит по обща теория на правото.
От детска възраст Елена става свидетел на нарастващата заплаха от фашизъм. С кървавия 9-юнски преврат той показва истинското си лице. Следват Септемврийския бунт, уличните убийства, погромите от 1925 г. Несправедливостите и жестокостта на властващата посредственост естествено отвеждат девойката в редиците на РМС. Участва в акции на прогресивното студентство, често се сблъсква с полицията. Трупа знания и опит и израства до значим младежки ръководител.
Постановките на Георги Димитров наVIIконгрес на Коминтерна дават тласък за нова политика на левите организации по света, за сдружаване и единни действия с демократичните и честни сили в името на мира против фашизма. В българските условия трябва да се прилагат всички форми на широка легална дейност в защита на икономическите, политическите и социалните права на хората, да се опират на традициите на национално-революционните идеали от епохата на Възраждането,да издигнат високо знамето на Ботев и Левски, което е не по-малко свято от знамето на класовата борба.
В такава обстановка РМС възлага на 21-годишната Елена Гаврилова първата й дипломатическа мисия – да представлява демократичнатабългарска младеж на Международна конференция в Брюксел. Западната действителност – коренно различна от българската – я стряска, но бързо се окопитва. Перфектно ползваща френския, немския и английския, тя веднага намира общезик с водещи фигури на демократичната младеж от Европа. През 1936 г. в Женева се свиква Международен младежки конгрес за мир. Войната вече бушува в Етиопия и Испания. Царска България праща свои официални делегати, които се опитват да подменят обединяващите мирни послания с искания за ревизия на Версайския диктат „на всяка цена”. Елена достойно им отговаря:
„Млади приятели, България е малка страна, много изстрадала от войните. Войните обикновено завършват с несправедливи договори. Не стигат жертвите, сираците, вдовиците, бежанците, разрушените домове; но след войната идва гладът, немотията, репарациите. Разбира се, че ни тегнат несправедливите договори; разбира се, че на нас младите ни е обидно да плащаме за престъпленията на предишни властници; разбира се, че мечтаем да живеем в справедлив свят. Но не искаме едно зло да се поправя чрез друго зло. Не искаме неправдите от една война да се поправят чрез друга война. Искаме да установим дружба и разбирателство помежду си, да поправим заедно и с мирни средства всичко, което пречи на радостта в живота, на прогреса на човечеството.”
Залата избухва в бурни овации и викове„Вярно,вярно!”.През следващата 1937 г. по време на световното изложение в Париж се организира конференция за мир. И Елена Гаврилова отново достойно представя българската демократична младеж.
След нападението на нацистка Германия над Съветска Русия Елена е принудена да мине в нелегалност. Рискове я дебнат на всяка крачка. Задачата й е да поддържа връзка с войнишките маси.С провала на хитлеровия блицкриг в казармите започва мълчаливоброжение. РМС поставя задача да сеорганизира изнасянето на оръжие и боеприпаси за нарастващата антифашистка съпротива.Властта усеща брожението и търси помощта на Гестапо за потушаване патриотичния подем на войниците.След предателство в Софийския гарнизон Елена попада в лапите на полицията.Четири седмици продължават изтезанията.Държи се геройски, не издава никой, не признава участието си в конспирацията.Прокурорът й иска смъртна присъда. В съдебната зала обаче, свидетелите се отказват от показанията си, дадени след жестоки инквизиции. Дребната на ръст, но с волева натура млада юристка,сама се защитава, успява да разбие скалъпените обвинения и да разколебае съда. Повечето подсъдими, включително всички войници от ТП полк, са оправдани поради недоказаност. Заради неочаквано„леките присъди” председателят на съда Никола Попове изпратен предсрочно в пенсия.
След победата на 9 септември 1944 г. Елена Гаврилова участва в изграждането на културната и информационна политика на социалистическа България. Избрана е за член на ЦК на БКП. Заема отговорни партийни и държавни постове. Завежда политическия кабинет на Вълко Червенков, оглавява БТА, представлява НРБ като посланик в ООН.
Елена Гаврилова е от поколението вдъхновени хуманисти,съградили за кратък исторически периодиндустриалната мощи възхода на България.В нейна честв читалище „Николай Хайтов” се организирапаметна вечер на 13 април.Нека всички които я помнят да я почетат с присъствието си.
