/Поглед.инфо/ И преди парламентарните избори в Унгария от 8 април т.г., грантовите медии на Запад не секваха критиките си срещу премиера Орбан и политиката, която унгарското правителство провежда под негово ръководство. Калкулираха се и прогнозни електорални модели, според които, при 70% активност, вероятността опозицията да катурне Орбан е почти сигурна. Прогнозата се оказа вярна само в първата й част: избирателната активност бе 69.13% - най-високата от 2002 г. насам (тогава бе 73.5%); но управляващата коалиция отново убедително спечели и ще има 2/3 квалифицирано мнозинство в новия парламент със 133 от общо 199 депутати.

След изборната победа на ФИДЕС/ХДНП нападките ескалираха отново, залпово, с фокус най-вече срещу личността на унгарския премиер:

- Орбан е „диктатор”; така го нарече Жан-Клод Юнкер – председател на Европейската комисия.

- „Най-голяма заплаха за бъдещето на Евросъюза”, пригласят му водещи грантови медии.

- Унгарските неолиберали, представлявани от НПО-та и изследователски центрове, финансирани от Джордж Сорос и сродните му външни „донори”, атакуват Орбан, с „аргумент”, че според изработения от тях индекс, Унгария се нареждала на едно от последните места по „възприемане на електорален интегритет (PEI)”.

- „Репортери без граници” поставя Унгария на 25-то място в ЕС по плурализъм, независимост на медиите и по степен на сигурност на журналистите (на последното 28-о място е България!).

- Орбан налагал своеобразна цензура чрез създадения от него Национален орган за медии и информация, чийто борд имал силни връзки с управляващата партия (също като нашия СЕМ!).

- Експерти от Лондонския колеж по икономика загрижено уточниха, че свободните медии са от ключово значение за избирателната ефективност; и че „ако свободата на медиите се понижи, понижава се и качеството на унгарската демокрация”. (А какво да кажем за качеството на българската демокрация, в която едва мъждукат островчета на свободни медии? Но критика от „началниците” няма, вероятно защото управляващите практикуват „правилната” демокрация.)

- Правителството на Виктор Орбан „разширява пропастта между изискванията на елита на Евросъюза и унгарските власти”, коментира британският вестник „Гардиан”.

- Флагманът „Ню Йорк Таймс” пък дава следната характеристика: Г-н Орбан превърна страната в политическа оранжерия за странен вид меко самодържавие, съчетан с лек капитализъм и крайно дясна реторика с еднопартийна политическа култура.”

Главното, което вбесява либералния елит на Европа и Америка е, че унгарският премиер не само се противопоставя на европейските „ценности” и директивите на Брюксел; но в конституцията на Унгария той включил постановки, неприемливи за съвременните европейски либерали, като например, обявява брака единствено като „съюз между мъж и жена” (какъв ужас!); определя християнството като „основа на унгарската държава” (колко недемократично и нетолерантно!).

Така, както в Унгария няма медийна свобода (според финансираните отвън НПО-та), два дена преди изборите, ТВ канала HirTv излъчи едночасово предаване, в което основните анти-Орбан опорни точки бяха:

- (не)изпълнените обещания на правителствата на ФИДЕС през осемте години на управлението им;

- многобройните ценности на исляма, които някои в Европа (и в Унгария) несправедливо пренебрегват;

- за „бежанците”;

- за диктатурите и заплахата от Изтока;

- за това, откъде унгарците се снабдяват с газ;

- за срещите на Орбан с Путин, които едва ли не заплашват сигурността на страната;

- за крайния негативизъм в кампанията на ФИДЕС, отразяван в лозунгите им: „Унгария за унгарците”, „СТОП Сорос”, ликвидиране сателитните на Сорос НПО-та; и т.н.

Подобни „критики”, основани на твърде абстрактни за обикновените хора „индекси” и оневиняващи мероприятието „Бежанци”, са противни на унгарския дух и трудно могат да въздействат на редовия унгарец, чието материално благосъстояние, макар и бавно, се подобрява; но чиято национална гордост и самочувствие рязко скача след всяка поредна реч на техния премиер срещу диктата на Брюксел.

Не по-малко тревожно за либералния елит на ЕС е все по-честата поява и на други, реалистични оценки: според френското списание „Атлантико” Орбан е новият претендент за лидерство в ЕС. В Централна Европа той със сигурност е най-мощният и харизматичен лидер. Стив Бенън, бивш съветник на американския президент Доналд Тръмп, го нарече "най-значимият човек на европейската сцена". А Ярослав Качински, лидер на управляващата в Полша партия „Право и справедливост”, се обърна към него с думите: „Вие ни дадохте пример и ние се учим от вас”.

Този „лош пример” още повече вбесява либералния елит. Защото все повече са страните – Полша, Чехия, Словакия, Австрия, Испания, Италия, които игнорират диктата на Брюксел. Всъщност виждаме лебедовата песен на либералната ера, която започна в края на 60-те години на ХХ век. След разпадането на съветския блок, тя показа истинския си лик: унищожи много хора, разтърси съдбата на много нации, които се стремяха (поне на думи) да бъдат освободени. Днес либерализмът окончателно губи позиции. На Запад няма видима политика, която би могла да се превърне в алтернатива. Докато в Централна Европа се появи нов консерватизъм.

Политическият път на Виктор Орбан перфектно отразява този процес: по време на първия си мандат като премиер (1998-2002 г.), той се показа като либерал. През 2002-2010 г., когато беше в опозиция, той преосмисли идейната си позиция и се обърна към консерватизма. Днес Орбан е много по-близо до генерал дьо Гол, отколкото до адмирал Хорти, с когото някои често го сравняват.

Ако съвременният изследовател се задълбочи в идеите и практиките на основателя на Петата френска република, ще открие строгия контрол и строгите изисквания за влизане във Франция на мигранти от бившите френски колонии. За генерал дьо Гол би била напълно неприемливата политика на максимално отворените граници на Ангела Меркел. Думите му, казани пред Ален Пейрефит, „Не искам църквата в Коломбе-ле-дьо з’eглис да бъде превърната в джамия”, днес със сигурност биха били дамгосвани като ислямофобски.

Днешните поколения вероятно биха били възмутени от патриотизма на генерала, по същия начин, както официален Брюксел е възмутен от „популизма” на Полша, засилването на проруските настроения в Чешката република и противопоставянето на Орбан на миграцията. Днес Централна Европа, която претендира за влияние върху ключови решения на континента, все повече се отдалечава от настроенията в Париж, Брюксел и Берлин. В Европа настъпва политическо разделение. И „заслуга” за това в не малка степен има унгарския лидер Виктор Орбан.

Изборният успех на коалицията ФИДЕС/ХДНП се дължи и на съществени постижения в икономиката и социалната политика на страната. Продължава реиндустриализацията. Правителството твърдо се противопостави на опитите на Брюксел да спре изграждането с руска инвестиция на двата нови ядрени блока в АЕЦ „Пакш”.

Реформира се Националната банка и целия банков сектор така, че 220 хиляди семейства се освободиха от бремето на налаганите им от чуждите банки тежки ипотечни кредити. Днес повече от 50% от банковата система е унгарска собственост; както и повече от 50% от унгарските медии; защото няма национална независимост без суверенна банкова система и суверенни медии.

Създадени се 736 000 нови работни места (обещанието на ФИДЕС беше за един милион в рамките на 10 години). По такъв начин безработицата от 14% през 2010 г. се сведе до рекордното равнище от 3,8%. Рязко се ограничи инфлацията. Високият темп на икономически растеж позволи да се заделят значителни средства за социални дейности; с до 10% се повишиха пенсиите и заплатите. Комуналните услуги преминаха в унгарски ръце и семействата вече не плащат печалбите на мултинационалните компании чрез сметките си за газ, ток, вода и пр.

От януари 2017 г. значително е намален ДДС на някои основни храни. В навечерието на Коледа всеки пенсионер отново получи талони за хранителни продукти "Ержбет" на стойност 10 000 форинта (около 66 лв.). Орбан потвърди обещанието си, към 2020 г. на пенсионерите да се изплаща допълнителна пенсия – за първи път в историята на Унгария. Преди Великден, вече „предизборно”, на всички пенсионери отново бяха раздадени безплатни талони „Eржбет” на стойност 10 000 форинта; освен това, на 8 март 2018 г. правителството прие Постановление № 37 от текущите на всяко домакинство сметки за газ – най-масово потребяваната комунална енергия в Унгария, да се приспаднат по 12 000 форинта (около 80 лв.).

Още през 2016 г. стартира радикална програма за насърчаване на раждаемостта. Въведен е 6-годишен отпуск за майчинство; като през първите 6 месеца след раждането майките получават 70% от заплатата си. Млади семейства, които поемат задължението да родят и отгледат три деца, получават средства за ново жилище в размер на 20 милиона форинта (прибл. 64 000 евро), половината от които са подарък от държавата, а другата половина ще изплащат в срок от 25 години, при лихва до 3%! „Благодарение на тези мерки днес имаме 50 хиляди повече унгарци”, изтъква Орбан. „Коефициентът на раждаемост се повиши от 1,23 на 1,49, но много още трябва да се направи, за да достигне 2, което ще ни осигури дългосрочно оцеляване.”

Независимо че повечето публикации в западните медии дамгосват Орбан като „човек на Путин“, едва ли има основание унгарският премиер да се нарича „проруски“. Той просто следва национално отговорна политика. Наскоро се подписа 15-годишен договор за доставка на румънски газ. По такъв начин се приключва с „руския монопол“ и към началото на 2020 г. съотношението между румънския и руския газ в Унгария ще достигне 50/50.

Страната е почти безпроблемен член на НАТО, особено на фона на такъв съюзник като Турция. „Почти”, защото има сериозни разминавания с Брюксел. Преди седмици Унгария блокира заседанието на комисията Украйна-НАТО. Поводът е немаловажен: Будапеща настоява за преразглеждане на украинския закон за образованието, който нарушава правата на унгарското малцинство. Същевременно Унгария редовно участва в учения на НАТО, съюзнически части са дислоцирани в базата в Папо на запад от Будапеща. В Унгария няма политически затворници. Журналисти не се убиват. Опозицията свободно участва в изборите. С какво толкова Орбан заплашва Запада? Вероятно заради това, че той и неговата партия изграждат неправилна демокрация. Формално е демокрация, но на практика, след като не се намира под опеката на външни „мониторингови“ групи, институции и медийни фактори, това не е правилната, либералната демокрация!

В същото време този „неправилен демократ“ използва членството на страната си в ЕС, за да „изтупва” съюза като „брашнян чувал“. Слабо известен факт е, че Унгария получава почти рекордни пари от ЕС за вътрешните си проекти – 25 млрд. евро в рамките на 7-годишната програма до 2021 г. Но според „експертите”, разпределяли се „между структурите на олигарси, приближени на Орбан, без достатъчно конкурси“. На всичко отгоре, неправилната държава има по-голям икономически ръст от повечето правилни.

Иначе казано, Унгария оказва вредно влияние като поддържа националните си интереси и отстоява суверенитета си! От гледна точка на световната либерална мисъл това не се полага на една централноевропейска страна. Затова Орбан е вреден заради лошия заразителен пример.

Ала има нещо не по-малко важно: държавите от Централна Европа, за разлика от страните-основателки на днешния Европейски съюз, никога не са били колониални империи, никога не са експлоатирали други народи. Докато т.нар. брюкселски консенсус не крие стремежа си да продължи да поддържа неоколониалните си навици, да разширява пазарите си за сметка на новите страни-членки. Дори се появи и догмата: по-нататъшното развитие (разбирай разпределение на парите за развитие) на страните от Евросъюза трябвало да върви на „две скорости”.

Оттук и дълбокия разлом между брюкселската върхушка, която пряко или косвено се опитва да налага норми, водещи до повече или по-малко прикрито икономическо и политическо подчинение на държавите от Централна и Източна Европа; и все по-енергичният отпор на тези държави да отстояват суверенитета си.

Впрочем, съгласно международното право, суверенитетът е неотчуждаемо качество на независимата държава; а международното право е надмощно право над актовете на Евросъюза. Да се „отдаде“ или отнеме суверенитет, означава дадената държава да се превърне в колония, а гражданите й – в поданици на метрополията. Иначе казано, ако страните-членки действително са „отдали“ суверенитета си на Брюксел, те не биха могли повече да бъдат членове на Организацията на обединените нации; а две от страните-членки – Великобритания и Франция – и на Съвета за сигурност.

На 8 април вечерта Орбан изпи чаша шампанско в знак на победата. Но в Брюксел и в централите на Сорос и сродните му компании от двете страни на Атлантика, със сигурност са пили хапчета против главоболие. Народ с хилядолетна традиция и достоинство трудно може да бъде потискан...

Нова Зора, бр.16/2018