Петдесет години откакто захвърлихме черните престилки с бели якички, куртките и шапките с козирки. Облеклото ни тогава беше униформно, при това задължително. Днес униформни са дънките и ти-шъртите, макар да не са задължителни... Тогава бяхме млади и с чисти помисли, морето ни беше до колене. Днес сме се очистили от помисли, а мнозина от нас не се завърнаха на брега...

Всъщност срещнахме се преди 55 години. В старото училище на ул. „Стара планина“. Половината бяхме от провинцията. Някои – за първи път в столицата. „Не знаех как да попълня именника си“, припомня си първите дни на септември 1957-а бивш подготвак. Записването ставаше с формуляри, наречени именници. „Огледах се за помощ и се насочих към един батко с гъста брада и с вид на атлет. Гладко избръснат, разбира се. Взех го за единадесетокласник“.

Оказва се, че баткото също е подготвак и също се лута из лабиринта на формуляра. Решават да се обърнат съм една добре сложена кака, която им изглежда самоуверена и поне десетокласничка. Оказва се, че и тя е подготвачка, само се прави на оправна.

„Как да е, успяхме да скалъпим отговорите. Любомир Иванов – така се казваше бъдещият ми съученик – наистина беше лекоатлет, дори печелил награди на републиканското. Днес е професор, специалист по здравен мениджмънт с международна известност. От негови трудове се опита да плагиатства неотдавна депутатът Л. Иванов, известен повече като Лъчо Мозъка... А бъдещата ми съученичка Валя Георгиева наистина се оказа оправна: на три пъти изпада в критични ситуации като стюардеса, но не губи самообладание и помага за спасяването на пътниците и самолета...”

Бяхме стотина подготваци. Разпределиха ни в четири паралелки. Класните ни ръководители бяха и учители по английски: незабравимите Душка Маркова, Паша Бульова, Надежда Лалева, Радослав Илиев. Те ни туриха в устата първите „ей-би-си”, с тях запяхме „Ба-ба, блек шийп...“ Колцина бяха хората които владееха английски и можеха да го преподават. Сега куцо и сакато се опитва да тепка на езика на Шекспир...

Малцина знаят, че идеята за създаването на езикови училища принадлежи на Васил Коларов. Започва да се осъществява през 1949 г., когато е министър-председател. През февруари 1950 г. в сградата на закрития американски колеж в Ловеч се поставят основите на първата езикова гимназия в най-новата история на България с три паралелки – немска, френска и английска. През 1956 г. английската паралелка е преместена в София, а през 1958 г. се създават самостоятелни английски езикови гимназии в София и в Пловдив. През същата 1958 г. френската паралелка е преместена от Ловеч във Варна, където прераства в самостоятелна френска езикова гимназия. През 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век езикови гимназии се създават в повечето окръжни центрове. И не е пресилено да се твърди, че успешното присъствие на България по света в продължение на десетилетия се дължи най-вече на добре подготвените кадри в българските езикови училища.

Противно на внушения с днешна дата, само неколцина бяха издънки на номенклатурния елит. Повечето от съучениците ни произхождаха от семейства на трудови хора: шлосери, металурзи, железничари, строители, селяни-кооператори, икономисти, журналисти, преподаватели, медици... Имаше и деца на утвърдени писатели и поети. Имахме и циганка, и туркиня – поне в нашия випуск. Не чувствахме различия помежду ни. Бяхме задружни, не се деляхме.

Учителите ни бяха взискателни, дори строги. Не практикуваха двоен стандарт. Нито пък „частни уроци“. Как да забравим дребничкият математик Христо Николаев, който ни „зацафари“ през първия срок на 11-ти клас. Стреснахме се, оценката по математика влизаше в дипломата. Но като залегнахме над задачите изведнъж станахме отличници.

Ами учителката по литература Мария Шейтанова, която ни учеше да разбираме и обичаме художественото слово; математичката Бисерка Маслинкова; историците Йонка Велкова и Радослав Илиев; Мария Стойчева по английски език; изисканият Бънди по английска литература; Младенка Бандармалиева по руски език; типичният англичанин Сивил по физика; химичките Невена Мандаджиева и Росица Стаменова; учителката по музика и георграфия Весела Нестерова; учителите по физкултура Даринка Димитрова и Иван Цветков – изградил ядрото на националния отбор по хандбал... Ами незабравимата Кристина Бартлет, прославила се по-късно в ролята на мис Стоун във филма „Мяра според мяра“...

В края на 9-ти клас се преместихме в новата сграда в комплекса „Владимир Заимов“. Беше топъл пролетен ден на 1961-а, когато посред час удари училищния звънец. Какво ли се беше случило? Директорката Росица Кръстева ни събра на двора, за да ни съобщи необичайна новина – breaking news, както биха казали днес. Юрий Гагарин беше полетял в космоса! Обзе ни безкрайно вълнение. И бас държа, че всеки от нас тайно в себе си се беше размечтал да полети един ден в Космоса...

Не полетяхме в Космоса. Но се изявихме в други области, било по призвание, било по прищевките на съдбата. Кариерите ни бяха успешни благодарение на езиците – освен английския и руския, задължително изучавахме още един западен език. Повечето станахме преводачи, учители, математици, икономисти, инженери, туристически и външнотърговски деятели, изкуствоведи...

Голям е броят на хабилитираните учени. Освен проф. Любомир Иванов, обществеността познава специалистът по международни отношения проф. Евгени Александров – директор на Института за външна политика „Иван Башев“; биохимикът ст.н. с. Лъчезар Карагьозов – известен с научните си приноси в лаборатории на Канада, САЩ и Германия; педагогът-физик проф. Пенка Бозарова; литературоведът ст.н.с. Людмила Григорова; биологът ст.н.с. Анка Касянова; експертът по международни пазари и цени доц. Елка Мичева; инженер-химикът проф. Ангел Велчев; политологът ст. н. с. Иван Ангелов...

На дипломатическото поприще успешно се изявиха Емил Ангелов, Николай Бочуков, Илия Кръстелников...

Достойно служиха в органите на сигурността Аспарух Христофоров Аспарухов, Неделчо Богданов, Николай Кондев, Иван Живев...

В журналистиката се изявиха Галя Чолакова, Катя Станкова...

Ами националките ни, разнесли славата на родния волейбол по Европа още в началото на 60-те, Лидия Маркова и Величка Маркова, бъдеща съпруга на незабравимия Гунди!

Това е в общи линии випуск 1962 на Английската гимназия в София. Около 30 на сто вече се преселиха в Безкрайните ловни полета на Винету... Дали са по-добре там – никой не се е върнал да ни каже. Оцелелите обаче се събрахме да се видим и преброим. Сигурно няма да е за последно...