Левицата, подобно на издъхващ звяр, става все по-опасна в своята агония. Това наблюдаваме последните дни. Благодарение на справедливия гняв на още незрялото ни общество, подскоците и лозунгите “червени боклуци”, протестът срещу олигархията, който е и трябва да бъде национален, по заповед на Позитано за секунди бе обявен за десен – протест на красивите, умните и надарените.

Левицата отново показа нелицеприятното си лице на разделител на нацията – съветвайки левите в България да се разположат зад санитарния кордон – далеч от гневно подскачащите седесари.

Да призная, за ден и аз повярвах на тази клевета. Но този дълъг ден на затаен гняв срещу липсата на зрялост у съгражданите и сънародниците ми бе последван от среднощно изтрезняване. Снощи бях на площада. Възгласът“Червени боклуци!”чух само веднъж, бяха го заменили далеч по-цветисти лозунги – насочени срещу абсурда от последните дни. Заради жегата нямаше и много подскачащи. Нито веднъж не чух и “Турци сте!”.

Да, уважаеми леви, да, уважаеми българи, протестът се беше самоцензурирал. Трябваха му няколко дни, да се научи да игнорира и да се самоцензурира – за да не се дели. Имаше протестиращи под маси, колоритни плакати, много#усмихни се бе.

По пътя си протестиращите граждани игнорираха не само основния герой на плакатите – Волен Сидеров, но и партийното събиране на НФСБ. Аз предпочетох да не обикалям партийните централи, а да остана на протеста на Орлов мост, където участвах в един модерен, приятен и колоритен хепънинг, заедно с приятели с гражданска позиция. Много хора поеха на традиционната обиколка – сред тях имаше и млади активисти на ГЕРБ, които трябваше да различим само по лицата – нямаха знамена, нито някакви отличаващи знаци. Забранено ли им е да бъдат там?

За разлика от младежките активисти на БСП през зимата, които не уважиха гражданските протести на “бедните, грозните и левите”. Още един повод за размисъл.

На Орлов мост, за изненада на много хора, не станах член на СДС, не станах костовистка, никой не ме вербува за Либертарианския клуб. Прекарах една вечер в София, която беше станала по-европейска, по-демократична и по-истинска!

Но стига за моите младежки преживявания. Да погледнем въпроса в корен! БСП иска да задържи монопола върху Лявото. Нещо, което би било абсурдно навсякъде другаде за партия, обвързана с мафията, едрия капитал, приела плоския данък! И левите в България й го позволяваме, съпричастни сме с вътрешнопартийния й проблем, наречен Сергей Станишев. Проблем, който Столетницата не успя да реши в годините, в които беше изпаднала в дълбока опозиция. Сега този проблем се превръща в национален. А всеки, който реагира срещу него на улицата, автоматично се превръща в заклет седесар. Докога? Не е ли време да се роди Новата левица, Прогресивната левица, различна от“Левицата на плоския данък”?

Тези, които вярваме, че държавата трябва да гарантира социалния статут на своите граждани, да им помага икономически да упражняват гражданските и човешките си права и основни нужди в една стабилна и демократична държава, сме седесари?!

В случай, че не искаме този етикет, сме принудени да признаем, че Станишев е човек, към когото трябва да проявяваме тих респект, да не го критикуваме и да стоим далеч от справедливия народен гняв, за да не се събудин един ден от лошата страна на барикадата... Това не е ли чиста проба изнудване?

Въобще на Позитано страдат от огромна доза наглост, да не кажа гьонсуратлък. Когато направиха кампанията си такава, каквато би се харесала на десните, а не на левите избиратели, когато напълниха кабинета си със седесари – десните бяха добри и честни хора, които ги доведоха на власт. Сега са лоши, и левите трябва да се разграничават от тях през три кордона и девет барикади! Що за лицемерие!

Това, че протестите имат други лица, е напълно невярно. Видях същите лица на протестиращите от началото на годината, както и на тези, които блокираха Орлов мост миналата година. Единствената разлика е, че социалният повод изкара на улицата повече хора извън София през зимата. Но още не е късно, другари! Продължавайте в същия дух и ще го постигнете! Например, можете да назначите любимеца на народа г-н Волен Сидеров за шеф на Антикорупция! Кадровите грешки продължават, мафията триумфира, любимият журналист на семейство Станишеви пуска доноси до Президента... Докога?! И ние трябва да мълчим?