/Поглед.инфо/ Скъпи приятели, скъпи читатели на Поглед.инфо и зрители на ПогледТВ, приемете от мен най-искрени пожелания за светлия празник 24 май!

Обикновено на този ден ни залива мътен поток от клишета и скука. Знайни и незнайни интелектуални микроорганизми се опитват да извисят снага и да натрупат политически мускули с патетика за празника, но това е част от мизерията на времето, в което живеем.

Заради това аз няма да повтарям сивата словесност. Ще се опитам да кажа няколко думи от сърце.

Вижте колко е интересно. В българската духовна история най-ясно си личи библейската връзка между словото и Бог. Бог е слово, е казано в свещенната книга, но при нас този принцип е извисен до реално духовно осъзнаване. Константин Преславски казва в могъщата си творба "Азбучна молитва" буквално следното:

Господ-дух прати ми ти в сърцето

Да ме лъхне с пламенното слово...

Словото има божествена природа, а това със сигурност означава, че азбуката не е просто филологическо явление. И именно осъзнаването на това прави 24 май празник.

Покажете ми кой друг народ чества своята азбука!?

Ако през 681 година Българската държава получава география, то с делото на Кирил и Методий тя добива дух. Този дух, който трябва да пазим и в най-тъмните времена, защото без него ще бъдем като "ранена в сърцето пантера", както казваше Вапцаров в безсмъртното стихотворение "Вяра".

В годините на безконечната мъка, която подло наричаме "преход", ние оставихме да ни откраднат всичко - икономиката, банките, селското стопанство, бъдещето. И днес резултатът е налице - тънем в „стабилност“ от толкова време, че вече не можем да кажем дали това не е другото име на ада, парите ни се стопяват по-бързо от пролетен сняг, ядем пластмасови домати, които със същия успех могат да бъдат и праскови, а вече никой не е в състояние да си направи план за времето напред, защото никой не вярва, че има нещо зад хоризонта.

Но въпреки апокалиптичната картина на това отчаяние, ние избрахме да запазим нещо, което ще е наше докато свят светува.

Това е българският дух!

Духът е нематериална величина и не може да бъде приватизиран и похитен. Той е прекрасен и нелогичен, защото продължава да съществува, въпреки безбройните опити да бъде изгасен, стъпкан и забравен.

Именно духът се символизира от словото. Всяка изписана буква ни напомня за неговото съществуване и отново и отново ни преподава важния урок, че България като географско понятие е малка, но духовната България побира в себе си цялата вселена.

И винаги е било така.

Не напразно епохалният труд на Първата българска държава се нарича "За буквите". Той продължава да бъде духовната конституция на отечеството. В него, нека си припомним, българската азбука е осъзната като божествена стойност, като нещо, което ни е дадено, за да имат мечтите ни плът, а духът ни собствена родина.

Това е много горд текст. Той спори с всички ругатели и осквернители на това дело, което като мининум ни напомня, че безродници винаги е имало, че те са проявление на антидуховна сила и че нашата голяма задача е да се научим да се противопоставяме и съпротивляваме. "Така, братя, бог е дал разум на славяните, комуто слава и чест, и власт, и поколение сега и винаги в безкрайните векове, амин", завършва "За буквите" и тези думи винаги предизвикват светло чувство в душата ми.

Нашата азбука е нашият разум. През нея получаваме съзнанието си и отстояваме тази невидима територия, на която винаги ще бъдем господари и владетели.

Именно така си обяснявам днешната злоба срещу нашия дух.

Той ни отличава.

Той не ни вписва в някакъв мътен и общ поток на историята, а ни показва ясно, че ние сме нация, която може да се мери с безкрайното.

И повярвайте ми - това не е национализъм в неговия битов и просташки вид. Това е духовен национализъм - той може да е широк, защото всеки приобщен към буквите на Кирил и Методий и на техните ученици става част от нашата родина, получава виза към тази различна вселена.

Днес се опитват да ни причислят към друга цивилизация, псевдопророци и шамани ни тикат в сбъркания коловоз на историята, но ние прекрасно знаем истината.

Политиката е кратка, духът е вечен!

Ето защо навръх празника трябва отново да си кажем истината - нашата задача днес е в мътилката да запазим светлината, да не се предаваме пред тиранията на нищожествата и да не позволяваме най-ценното у нас да бъде замърсено.

В името на тази духовна България си струва да не се отказваме от голямата битка за бъдещето, от мечтите за различен свят, от пренасянето от поколение в поколение на искрата, която ни е давала сили винаги.

Долу евроатлантическите ценности!

Много преди тях ние българите сме наясно кое е ценно в този свят и кое не.

Много преди тях знаем, че нашата вечност е в духовните ни ориентири, а те са насочени в съвсем друга посока.

Да запазим този дух и да се гордеем с него!

Честит празник!