/Поглед.инфо/ Най-нежната натовска душа на БСП, евроатлантикът в меланхолия, дисидентът, в чийто поглед вечно се чете: "ах, защо не влязохме в коалиция с ГЕРБ?!", Ангел Найденов тези дни изригна като американска ракета и пусна програмен текст във вестник "Дума". Едно предупреждение - всеки, който иска да пощади мозъчните си клетки, би следвало да избягва виденията на натовеца, но ние ще се занимаем с тях, защото няма как да заобиколим идеологическата радиация, с която се опитват да ни ликвидират идейно. Това е трагедията на найденовщината по принцип. Тя се самофантазира като някакъв източник на светлина, а за всички останали това е просто някаква изригнала Фукишима, която пръска наоколо единствено ужас и смърт.

И така - нека да се задълбочим в четенето на евроатлантическите видения на Найденов. Веднага става ясно, че текстът е продукт на силна душевна болка. Авторът през последната година и половина много е страдал, че хората в БСП най-накрая разбраха истинския му образ и отказаха да слушат оправданията му за неговото ястребство. Според Найденов, дискусията в БСП по отношение на Украйна и на НАТО се водела само в сферата на емоциите, без аргументи и сериозен анализ.

Олеле!!! Какво???

Все едно сериозният анализ може да оправдае налудничавите действия на министъра на отбраната от кабинета на Орешарски, същият този Ангел Найденов, който в разгара на предизборната кампания за Европейски парламент даде интервю със заглавие "Русия е заплаха за България".

На базата на какъв реален анализ бе дадено то!?

То почиваше на базата на субективните усащения на този политически самоубиец, който завлече заедно със себе си на дъното и цялата партия. БСП нямаше кампания за европейските избори.

О, не! Тя имаше кампания, в която трябваше да разяснява какво е казал и какво не Найденов. Само че евроатлантикът не е бил сред хората тогава, за да види как дългогодишни избиратели носят вестника с интервюто му и казват, че повече никога няма да гласуват за партия, която търпи в редиците си такъв изверг и манипулатор. Найденов отсъстваше от мястото на политическия взрив, когато огромни леви маси, погнусени и отвратени, си останаха по къщите и отказаха да имат нещо общо с партията, която не санкционира такъв политически гаулайтер.

И сега този, същият, се изкарва жертва на емоциите.

Не, братче, всъщност ти си пощаден!

Ако наистина беше жертва на емоциите, най-вероятно твоите собствени избиратели щяха да те наритат съвсем реалистично. Хората в БСП обаче проявиха толерантност. Те просто не отидоха да гласуват, защото надушиха в евроатлантическия патос на Найденов някакъв инженерен опит и последното останало късче автентична лява идеология да бъде заменено с токсични боклуци и политически оцветители.

Това е автентичният въпрос на дискусията - от името на колко избиратели на БСП говореше Найденов?

От кои факти точно беше воден за крайната си оценка?

Понеже отговор на тези въпроси няма, можем да заподозрем, че там имаше някаква външна политическа поръчка, която се провали, само защото хората в БСП се оказаха истински и този път казаха "край" на всички опити да се изгаврят с техните идеи.

Да продължим нататък! Този път ще си позволим един по-дълъг цитат, защото статията е написана основно заради него.

"Ще оставя настрана задъханата злоба, намерила шанс за изява във времето, маркирано от събитията в Украйна от края на 2013 г. и белязала съществуващи, но рядко изговаряни различия в партията. Всъщност тези различия, във вида, в който ги виждаме днес, изплуваха на повърхността след смените в ръководството на БСП, съпровождани от "настъпленията на левите сили и русофилите". Впрочем откога доминацията на едно идейно движение (Лявото крило) се определя като "настъпление на левите сили", как е измерено "настъплението" и по каква логика, програма или уставна норма се слага знак на равенство между БСП и русофилите - продължава да е загадка".

Понеже всички сме анестезирани от скуката, която лъха от Найденов, е добре да ви събудя, като ви кажа по радикален начин какво иска да каже той. "Настъпленията на левите сили и русофилите" за Найденов са нещо изключително лошо. Очевидно фактът, че БСП иска да бъде лява партия, му пречи. Очевидно русофилите сред членовете на партията той смята за външни тела. Цялото русофилство го дразни, защото така се опетнява неговата възвишена евроатлантическа персона - един същинсики брюкселски аристократ сред цяла гмеж от потни пролетарии.

Различията, които били рядко изговаряни, всъщност изобщо ги няма в БСП. На ниво гласоподаватели подобни различия няма. Те същестуват единствено в ръководния елит и то най-вече заради това, че някой се е отбивал до сергията за покупко-продажба на съвести. Когато те дразни олевяването на една лява формация, значи просто трябва да провериш къде точно в политическото пространство си разположен самият ти.

Найденов се изживява като някакъв Буда на старото статукво, неподвижен, немърдащ, с поглед, бликащ от евроатлантически ценности и гледащ осъдително всички, които искат БСП да се придвижи по-близо до реалните интереси на своите избиратели, а не до душевната хармония на американската посланичка.

Найденов обаче продължава, за да стигне до ключовото си послание: "Убеден съм, че БСП има нужда от ново, проевропейско и социалдемократическо движение. Ново - като организация, проевропейско - като ориентация, и социалдемократическо - по характер и политика".

Ето го къде го сърби значи!!??

Найденов вече се вижда като лидер на някакво проевропейско крило на левицата, лъщящ социалдемократ, който си хапва хапки с хайвер на обед, а вечерно време, между другото, си позволява по някоя и друга социална мисъл в главата, но не прекалено, че да не се ядоса някой германо-брюкселски бюрократ.

Статията му в "Дума" всъщност е писана като опит да преброи колко точно хора ще се вържат на лидерските му пориви и идеологическите му амбиции.

Само че и тук се налага превод, защото в мътилката от глупости човек може да се удави.

Кой и кога е твърдял, че БСП е антиевропейска партия!?

Хора като Найденов разбират под "проевропейско" абсолютното послушание, безнадеждното лакейство и изтощителните поклони.

Нищо повече.

БСП, за първи път в своята история от последните 15 години, се опитва да се отърси от тежестта на клишетата и да потърси ориентирите на автентична лява политика, която ще си дава сметка основно за интересите на мнозинството от българите. Найденовската социалдемокрация обаче е точно на обратния полюс. Тя ще настоява да се изсипят милиарди за въоръжение, да се настаняват танкове на наша територия, да се изземва българският суверинитет и всичко в името на какво - да бъде Найденов някакъв псевдоляв лидер на някакво си там левеещо амебообразно движение в БСП.

В статията си евроатлантическият принц на партията поддържа тезата, че той е жертва едва ли не на някакъв руски реваншизъм в БСП и ръководството го е прогонило с ритници, защото вероятно на заседания на Изпълнителното бюро той е настоявал, преди да се мине към дискусия, да се чете молитва за здравето на Жан-Клод Юнкер. Той станал жертва, защото се гледала единствено руската гледна точка и тя се защитавала в БСП.

Леле, ако тоя наистина мисли така, е чудно дали знае в коя реалност съществува!?

Тук руската гледна точка няма нищо общо!

Никой никога не е защитавал руската гледна точка!

БСП, в онзи свой ангелнайденовски вид, отказа да чуе българската гледна точка, а не руската. Българската, в смисъл на мнението на хиляди леви симпатизанти, които никак не са толкова глупави, колкото ги смята евроатлантикът. Те четат, информират се, гледат и знаят, че неговата позиция съвсем не беше балансирана и беше изцяло проамериканска. Българската гледна точка е тази, която катастрофира челно с Ангел Найденов и обикновените социалисти от цялата страна моментално разбраха какъв точно човек говори от тяхно име.

А сега се изкарва и някаква жертва, свети великомъченик Ангел Евроатлантик Сущий. И как е паднал курбан на "дискусия без аргументи".

Има ли по-голям аргумент от отвратените социалисти?

Съществува ли по-голямо доказателство от това, че всички те заобикалят, все едно наистина си бил във Фукушима?

Трябва ли ти друг аргумент, освен този, че хората навсякъде из страната те дават като пример за идеологическата поквара, която като тумор изтощаваше БСП?

С разни смешни статийки и възклицания човек не може да си купи прошката на историята и милостта на партията. Колкото и да се самовъзприемаш като дисидент, прогонен с тояги, не бива да забравяш, че именно твоята идеологическа линия докара БСП до санитарния минимум от 500 хиляди гласа.

Те са мълчаливото обвинение!

Те са основният аргумент!

Срещу него дори и евроатлантиците трябва да замълчат!

Поне веднъж!

Колкото да покажат, че не са роботи, а хора.

Хора, които, да се надяваме, поне някога са имали нещо ляво.